Проза и разкази от съвременни български писатели
Изстрел в мрака
Това тъпо чувство, което се нарича с думата любов
Вечерта преди да си легна прерових гардероба си, избрах най – любимите си дрехи и обувки, напъхах ги в едно малко куфарче на колелца, легнах с копринената си нощница и заспах обвита в цигарения дим. Сутринта с ...
Вампири, таласъми и моята първа среща с тях (за конкурса)
Аз нали съм си такава една откровена, случайно прочетох в небезизвестния форум, че има обявен конкурс. Непосредствено след прочита ме осени прозрението, че трябва да участвам в него. Прочетох три пъти, хайде хиляда по три темата на конкурса. Все пак трябваше да я проумея, ...
Странник
Вървеше по пясъка, близо до вълните. Беше буря, студено, мъгливо, ветровито. Морският бряг бе пуст, отдавна вече нямаше и помен от летовниците. Тук-там летяха птици, зловещо крякаха, черни или бели, не се различаваха в сумрака - беше ден, а мъглите, едри, намръщени, го правеха на вечер. Ням ...
Комарджията II- 174-178
Още същата година, обладан от зловеща прокоба, всичките му цветя при незапомнена суша изсъхнаха и цветарският му период в живота приключи, защото макар и неволно беше набрал и започнал да продава растение, което е собственост на дявола. А който се осмели да го откъсне, трябва да бъде готов за б ...
За любовта и разделите. И различните усещания.
Срещал ли си жена. Онази, която те поглъща целия. Тази, която е причината за тишината около теб, дори да се намираш в най-шумната тълпа. Същата, която ще накара сърцето ти да тупти на места, за които не си имал и представа, че е възможно да го усетиш. Ясно. Отчетливо. Кат ...
Месец тринайсти
където ми отваряш вратата
и оставяш палтото си на раменете ми
а аз ти топля сърцето с длани
и ти обещавам всичкото обичане на света ...
Срок на годност
"Най-трудното домашно" или "Непосилното домашно" - питам се кое от двете заглавия е по-подходящо за настоящия имейл. Ник ...
Заслужаваше си
Ще те гледам цял ден. Ще те гледам и ще се наслаждавам, ще мечтая. Влюбвал съм се и преди, но никога отново и отново в един човек всеки път като го ...
Вампири и талaсъми (За конкурса)
Едно дете играе дама
Навън едно дете играе. Има пред себе си препятствия - дама е това, сложна е играта. Ако не уцели кутийката, ще загуби дуела. Ще е лошо. Ще заплаче. Затова внимава. Спретната е, с рокличка, червена, цялата е като цвете, радва се, внимателна е.
Баща й пие отсреща, мъдър е, но слож ...
В този град, в който няма какво да се случи - 5
Михайлова се закова на място като улучена с куршум в гърба. За миг паникьосана се озърна като приклещено в ъгъла на кокошарника пиле – нямаше къде да се скрие в освен в тоалетните, което щеше да е повече от нел ...
Виртуален аромат
И пак е есен...
Лудост
Колкото и да съм пияна не мога, просто не мога да спра да мисля за друг, освен теб.
Не знам какво си ми направил, нито какво ще ми направиш,
само знам че искам да го изпитам, всяко нещо от теб, всяка минута с теб.
Колкото и да искам не мога да мисля за друг, не и когато ти си в главата ми. ...
Ежедневие
Сърцето е в такт с машината. Не мисля за нищо. Поглеждам уредите. В нормата. Последна фигура. Програмата е изпълнена. Отдъхвам. Ликувам. Моето момиче издържа. Романтика.
Там долу на з ...
Камък за баня
Тази традиция - щом детето стане девойка, майката или бабата да изберат заедно с нея камък за баня, бе неписан закон в моето село. Мигът ...
Портмоне в калта
Ей там, до онзи гьол го намерих. Женско портмоне, което се закопчаваше по онзи старомоден начин, както могат да се закопчават само портмонетата на възрастни жени. „Щрак!” – и едната метална скоба прищипва другата. Портмонето е затворено, здраво съхранява съдържанието. А иначе като г ...
... не е най-болезненото чувство
Разковани дъски - 66
Винаги е по-добре, когато на човек му се налага да си извади поука, отколкото медицинско...
Най-трудно човек се превръща в личност, а най-лесно - в диктатор.
Фейс то фейс - когато с жена ти ...
Време за сбогуване
Кръговрат
Тази вечер завалява. За пръв път от месеци. В началото майка ми дори не вярва. Трябва около десет минути да я убеждавам да се обърне и да погледне. Веднъж обърнала се обаче, тя хвърля лъжицата, омазана със сос, забравя тигана на печката и хуква навън, оставяйки след себе си диря от развълнуван въз ...
Рожденият ден - Равносметката
Още един ден отмина. Като всички останали – обикновен слънчев ден, някои биха го нарекли дори „скучен“. Всъщност никога не съм го приемала за специален, макар да е рожденият ми ден. Въпреки това, смея да твърдя, че той протече така, както винаги съм искала.
Не съм го пр ...
Простички мисли на един обикновен човек – 10
Само придворният шут знае колко самотен е царя...
Учим се, докато можем да изпитваме болка...
Най-лесно е да обвиниш дъжда, задето си забравил чадъра си...
Най-заразният любовен щам, ...
Мрачна романтика. Или история за мъртвата невяста
Или история за мъртвата невяста
22.08.2006г.
Случи се най-лошото нещо на света! Моята любов, моята любима… почина. Моят живот си отиде заедно с нея. Тя беше всичко за мен, а сега… Сълзите ми навлажниха цялата страница, но аз трябва да пиша, за да излея мъката си… Казаха ми, че ако п ...
А защо не?
Тя цяла се тресеше. Той също. Тя от болестта. Той от мъка. Тя умираше. Той с нея. Нейното тяло се разпадаше. Душата му заедно с него. Материално и духовно. Просякът/кралят умираха един до друг.
Тя беше млада. Красива. Той беше идеалист. Дете в сърцето си. Очите й бяха сини. Едното – море. ...
Скулпторът
Отдавна ми се набива едно име по седмичните афиши на родния ми град и нейсе, наканих се и отидох да му видя поредната изложба. За метална пластика ставаше дума, ама авторът беше известен със спечелените няколко престижни международни награди по авангардна скулптура, а и в традиционната си ...
Нюанси на синьото
Всичко от мен... към теб!
Когато се зaпознaх с теб, имaх съвсем други нaмерения.
Четири седмици по-късно, ми симпaтизирaше. Отричaх, че може дa се случвa, но вътрешно го знaех. По принцип трудно се превързвах към някого.
Месец по-късно вече бях сигурнa, хлътнaх по теб. Зa мен ти беше идеaлен и в ...
Обикновен есенен ден
Стърчиопашката се помъчи да се закрепи на върха на елхата. Бори вятъра. Студено е. Цигарата пари пръстите ми. Затварям прозореца и продължавам да свиря.
Някъде прозвуча изстрел. Кварталът е тих, ням и много самотен. Тилът ми кърви. Капчици рубин се плъзват към пода. Протя ...
Щастливец
Седим, ще се сраснем със столовете. Те са твърди, кафяви, като нарове, като съдебни скамейки, подсъдими сме, а съдът го няма още.
Небето изпраща въздушни целувки на кестена до нас – пожълтял, и той кафяв, на петна, ококорените му очи са ненужен плод, удрял и прогледнал преди да умре. Това ...
Комарджията II- 143-174
Слънцето не беше много доволно от искането на Баща си, тази сутрин, като изгрее, да проследи два обекта, но си спомняше как веднъж му беше издърпал ушите и зачервил бузите от плесници, така че, когато се издигна над хоризонта, първата му работа беше да открие целта, като насочи два лъча към дад ...
18+ Неприятна история
Петър се опитваше да смени станцията на полуразбитото радио на колата си, когато периферното му зрение регистрира, че зад завоя има нещо. Един малък „Форд Ка” беше спрял косо на платното, като предницата му беше забита в канавката. Вратата на шофьора беше отворена, но не се виждаше човек. Петър се ...
Търсиш нещо истинско...
Но...
позволи си да опиташ. Дай шанс. Стига с тази стена. Позволи си да я пречупиш. Позволи ми да я пречупя. Дай шанс. ...
Ако животните участваха в местните избори 2015 г.
Предизборно обръщение на кърта (кандидат за кмет от БЗНС): "Уважаеми избиратели, земеделци, вие знаете колко дълбоко съм свързан с вашата земя! Аз съм много земен човек, пардон - ...
Нарушители
Детето слушаше, забило нос в пода на автобуса.
- Не е хубаво да пречиш на хората! – говореше му възрастният. – Никога недей да стоиш на входа на автобуса, така пречиш и на тези, които влизат, и не излизащите. Разбираш ли?
Момчето мълчеше.
- Един ден ще разбереш, че трябва да уважаваш хора ...