Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Сега какво?

- И сега какво? - попита тя с насълзени очи.
Той я погледна, сякаш право в душата. Сълзите вече капеха по лицето ѝ. Тя правеше всичко възможно да ги спре, но просто нямаше сили. Топката в корема ѝ бавно се местеше в гърлото и като че ли, искаше да избухне. В главата ѝ нямаше мисли, досега там беше к ...

evageorgieva96

Проза » Разкази

2015-06-06T20:46:00+03:00 1K

Изповедите на последния принц

Произхождам от елитно кралско семейство, което означава, че съм Принц. Кралството на баща ми не е тук, на планетата наречена Земя, а на една много красива планета, в орбита около Звезда от съзвездието Сириус. Една Оранжева планета, населена с прекрасни, стройни мъже и жени, с червеникаво-кафеникава ...

angelbard

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-06-04T17:50:50+03:00 760

Обратният път - 2 продължение

Виждаше мъже от рибарски кораб, които радостни махаха с ръце към тях, поздравяваха ги, подаваха им плетени кошове пълни с риба. Разговаряха с телепатия, шегуваха се помежду си, казаха си, че след седмица отново ще се видят... После вратата на „кората” се затвори. Мария вървеше след тях наблюдаваше г ...

HAATOR

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-06-04T17:48:09+03:00 968

Безсъние

БЕЗСЪНИЕ
Напоследък лошо спя – въртя се в леглото, нещо си мисля ли, спомням ли си, но мозъкът ми все работи на празни обороти. Понякога си въобразявам, че ако можех да си изключвам мозъка както изключвам лампата, ще заспя веднага. Жена ми твърди, че той, мозъкът ми, никога не е бил включван, но тя ...

exuded

Проза » Хумористична

2015-06-04T17:41:36+03:00 896 1 4

Пространствен поглед (1-ва част)

разказ на ужасите
"Не е толкова страшно да погледнеш в предверието на изоставен хотел с мрачна слава или през прозорците на обитавана от духове къща. По-страшно да погледнеш в себе си."
"Незнайният поет"
Пространственият поглед се появи през зимата на 2010 година, след нелепия инцидент с мотоциклета ...

donkooooo

Проза » Разкази

2015-06-04T17:39:52+03:00 901 4

Художникът и жар птицата

/Приказка за Възрастни/
Някога, много отдавна, в древни времена... опс... така започват обикновените приказки, а тази е Необикновена! Защо ли? Първо, защото се случва в настоящето и второ, защото героите и въобще не са измислени, а са съвсем истински, реални хора. Та, да продължим. Не много отдавна, ...

angelbard

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-06-03T23:12:00+03:00 886 6

* * *

Отвращавам се. Страх ме е. Гнус ме е. Гади ми се, не ми се живее тук, в България. Обичам родината, обичам природата, обича(х)м и хората, но вече все по-малко. Не съм загубила надежда, никак даже. Не се съмнявам, че българите са добри хора, че са човечни, че има някъде дълбоко скрита справедливост, ч ...

evgeniya

Проза

2015-06-03T21:51:09+03:00 1.2K 2 4

Обратният път

След време ще се научиш да препускаш из вселената с умът си, ще се носиш с белите звезди. Тяхната енергия ще ти връща различни спомени, знаеш ли колко е необятна вселената...? Знаеш ли какви прекрасни пространства съществуват, знаеш ли, че душите се събират на места, където могат да се облекат в нов ...

HAATOR

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-06-03T21:27:26+03:00 1K 2

Гошко

ГОШКО
Момчето беше доста пълно, с черен анцуг и бели маратонки. Вече повече от десет минути слизаше надолу по ескалатора, после се обръщаше и се качваше по другия. Сигурно цял ден можеше да прави това, личеше му. Плезеше се, въртеше очите и главата си, ръкопляскаше и понякога целия се кършеше от удо ...

exuded

Проза » Разкази

2015-06-03T21:04:10+03:00 786 2

Бандата - трета част

БАНДАТА
вулгарен роман - трета част
Месец по-рано
Края на март беше топъл, слънчев и приятен за сезона, въпреки уверенията на синоптиците, че след меката зима се очаква силно застудяване. Светът се събуждаше от дългата летаргията в която беше изпаднал през студените месеци. Дръвчетата вече бяха запо ...

emo2

Проза » Повести и романи

2015-06-03T20:20:13+03:00 800 3

За овцете и хората

,,Трябва да сте еднакви и да слушате само мен'' - често казвал овчаря на стадото си и те се подчинявали. Всеки път, когато той ги водел на паша, те тормозели една друга овца, защото била черна.Тя обаче не им се давала, защото знаела че има достойнство и била горда с това,че се отличава от стадото.
Е ...

mimi19

Проза » Разкази

2015-06-03T14:30:51+03:00 824 1

Обичам те!

Красавице искам да те успокоя, а не мога, искам само да знаеш, че всичко ще бъде наред. Не мога да измисля друг начин освен този. Надявам се също така разбираш защо го правя тук. Преди да започна искам да си сигурна, че нямам за цела да предизвикам сълзи в очите ти, последното, което бих желал няког ...

sunchine

Проза » Писма

2015-06-03T14:30:47+03:00 2.6K

Анаид

Посвещавам този разказ на 100 годишнината от Геноцида
над арменския народ.
Анаид
Трупът се опита да повдигне черепа си. Той лежеше до него и не реагираше на усилията му. Tрупът направи един последен опит, протягайки премръзналите си пръсти към черепа, но отново безуспешно. Черепът го гледаше с празн ...

gudman

Проза » Разкази

2015-06-03T13:17:19+03:00 1.3K 5

* * *

Ден на детето
Звъни се, отварям. Няма”Добър ден”, направо:
- Хайде, мама днес дойде първа да те вземе, нали така искаше?
Детето става и тръгва с мама. То е радост, то е чудо. Така е на всеки празник. За Коледа беше си поръчал кола и тя му купи. Да беше му купила топка, че след нейните гастрономическ ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2015-06-02T21:59:55+03:00 1.5K 4

Завинаги заедно

Последни искрици живот тлееха в очите му. Той държеше ръката ѝ, грапава като неговата. Беше почти 100-годишен. Тя също. Всичко преживяно, през дългия му, нелек живот минаваше като на филмова лента. Не съжаляваше за нищо, май само за едно. Така и не можа да живее с Нея, а искаше, много искаше! На мом ...

angelbard

Проза » Разкази

2015-06-02T21:56:28+03:00 793 5

Това, което наричат самота

Времето вече нямаше значение. Със затаен дъх и блъскащо в гърдите сърце Дамян завъртя ключа в ключалката и се озова в полуосветения коридор на къщата. Внесе вътре багажа си и куфара с виолончелото и нетърпеливо нахлу последователно във всяка от трите стаи, към които водеше коридора. Чакаше този моме ...

sayjustwords

Проза » Разкази

2015-06-02T21:33:28+03:00 840 4

Лъвчето

ЛЪВЧЕТО
Това се случи преди много години…
То мразеше детската градина. Мразеше я, защото трябваше да става рано, да върви дълго, докато стигне до нея, но най-много я мразеше защото беше обикновено дете.
Майка му го завеждаше там, преобличаше го и го оставяше. Следваше една безвкусна закуска. После с ...

mmarinov59

Проза » Разкази

2015-06-02T07:52:17+03:00 1.2K 3

Къртичината

КЪРТИЧИНАТА
разказ
Любо Натурелски често идваше на тази горска поляна. Лежеше върху тревата и съзерцаваше облаците. Обичаше да си представя, че са разни неща. Онзи в средата прилича на овца, вляво от него - на рунтаво овчарско куче, а вдясно - на вълк. Сякаш небето разказваше приказка. Натурелски об ...

keltco

Проза » Разкази

2015-06-01T00:31:50+03:00 707 5

Хрумки

@@@
Бедността е мъка. Богатството - ад. Опрощението е наказание.
@@@
Намерих смисъл. Споделих го. Вече няма смисъл.
@@@ ...

exuded

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-06-01T00:30:02+03:00 724 1

Сукуба

Чувството беше невъобразимо. Той сякаш полетя с криле из космоса и можеше да докосне всичко, което поиска. Тялото му вибрираше силно и усещането бе, че хиляди експлозии на удоволствие преминават през него на нежни, замайващи вълни. Всичко това трая много кратко време, десетина, двадесет секунди и ка ...

angelbard

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-06-01T00:08:23+03:00 956 1

Воин на светлината ИЗБОРЪТ

Стоеше точно на ръба. Направеше ли крачка напред, пропадаше. И от там нямаше връщане. Скалпът на тила му настръхна. Това беше много атавистична проява на неговото тяло, на всички човешки тела. В тях освен човешката им душа живееха и много животни и от време на време някое от тях се събуждаше по разл ...

angelbard

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-05-30T22:20:10+03:00 798

Съкровена тайна

- Подпишете тук, тук и тук! Единият екземпляр е за вас, другият - за нашата импресарска агенция - Нина се усмихна сърдечно и погледна красивия, млад мъж с истинско възхищение. - Ако не спазите договорните отношения, дължите неустойките, посочени ето тук, най-долу - нежната ù деликатна ръка пробягна ...

angelbard

Проза » Разкази

2015-05-30T22:02:19+03:00 816

Неделя вечер

Тая вечер града ни беше подложен на картечен, на моменти батареен обстрел в продължение на близо час и още не е спрял. Всичките сили небесни сякаш се бяха събрали да ни накажат.
Свети Архангел Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, другите не ги помня, се бяха разбесняли ама си викам:
- Е, то има и абитури ...

joke

Проза » Хумористична

2015-05-29T19:34:01+03:00 1K

Размисли за пресичането

РАЗМИСЛИ ЗА ПРЕСИЧАНЕТО
Пресичането на една улица може да се окаже сериозен повод за размишление.
Защо се налага да пресичаш улицата? Не може ли просто да си вървиш по пътя и да не безпокоиш превозните средства, които си се движат, стараейки се да не ти пречат? Като пресичаш улицата, ти навлизаш в т ...

exuded

Проза » Хумористична

2015-05-29T19:26:43+03:00 703

Сладкото

Черешата била отрупана. Баба се обади се по телефона, за да ни го каже. Попитах я ще ни направи ли сладко, но ми отвърна, че вече и е трудно и няма да може. В края на лятото се прибрахме. В мазата имаше 15 бурканчета сладко. Баба я нямаше.

phobia

Проза » Други

2015-05-29T19:23:48+03:00 1.2K

* * *

Има ли отговор защо ме е страх?
Не, не мисля
Всички ни е страх от нещо, някой от смъртта, някой от мизерията и някой други от природните бедства.
Страх ние от всичко което не знаем това се случва и на работа, виждаме една мистична фигура със самочувствие говори малко, а резултатите са неочаквано доб ...

WhiteDesert

Проза

2015-05-29T19:11:00+03:00 566

Лятна командировка/1

Лятна командировка
Най-после на пътя. Мисля се за подреден човек и винаги, когато се захващам с нещо, това означава, че съм го обмислил порядъчно, имам някакъв план за изпълнение и съм оставил нещо в резерв за непредвидени ситуации. Накрая се получава обикновено, че планът е бил нереалистичен, обмис ...

boky10

Проза » Повести и романи

2015-05-29T01:15:46+03:00 1.1K

Бандата - втора част

БАНДАТА
Вулгарен риман - втора част
1.
В наши дни
Черната лимузина паркира пред входа на малкия, сгушен между две нови кооперации ресторант. Улицата беше тиха и спокойна, далеч от големите булеварди и рева на хилядите автомобили. Дървената дограма на заведението и голямата, масивна, орехова врата му ...

emo2

Проза » Повести и романи

2015-05-29T01:05:57+03:00 796 1

Пирин като част от мен

Пирин като част от мен
Орисан съм да пътувам. Пътуването из най-различни кътчета на нашата красива родина винаги е било неизменна част от битието на моя живот. Детските ми години преминаха в едно малко село в равната тракийска низина, където през летните горещи месеци ширналите се златни, с напъпили ...

parvanski

Проза » Разкази

2015-05-29T00:59:35+03:00 956 3

Обратният път

(ФЕНТЪЗИ-приказка за пораснали деца)
„Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява. Освен ако не са и двете едновременно“
Салвадор Дали
Луната бавно пълзеше към звездите, като приведена напред жена, която сякаш се изкачваше по урвата на стръмна планина. ...

HAATOR

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-05-29T00:43:24+03:00 1.1K 2

Враната и пръстенът

Враната и пръстенът
Филомена Карапешева седеше на балкона и се наслаждаваше на майското слънце. Пиеше кафе от голяма порцеланова чаша и отхапваше от парче собственоръчно приготвен кекс. Беше поставила чинийката на перваза. Овехтелият пенюар издайнически беше изложил на показ част от пищната й гръд. ...

keltco

Проза

2015-05-29T00:34:00+03:00 660 4

Моливът

МОЛИВЪТ
26.05.2015
Снощи, като се прибирах от работа и мятах крака през центъра, някой ми извика по име. Огледах се и на външната маса на едно кафе познах приятели.
- Ела при нас. Не сме те виждали толкова години. Къде ходиш? Как си? Въпросите валяха традиционно доброжелателно с лек клюкарски привку ...

Qucar

Проза » Разкази

2015-05-28T00:00:16+03:00 876

Галя 5

С моя помощ Галя се намести удобно на кушетката. Подпрях гипсирания й крак на една табуретка, стрелнах с очи пръстите на краката й и й връчих дистанционното. Тя го изгледа така, сякаш нямаше представа какво се прави с него.
– Какво трябва да правя сега, да гледам телевизия? – каза възмутено тя.
– Тр ...

Heel

Проза » Разкази

2015-05-27T23:56:20+03:00 923 3

Бандата

Приятели, това е началото на новата ми книга, която засега съм озаглавил ,, Бандата,,. Не съм написал още нищо друго освен това, но реших да го публикувам. Жанра отново ще е криминален и се надявам, когато я завърша да ви хареса. Случките в нея, разбира се са единствено плод на моето въображение.
БА ...

emo2

Проза » Повести и романи

2015-05-27T23:45:48+03:00 1.1K 9

Орехи на пътя

...
Бързах да се приготвя. Обух къси розови панталони. Имах страхотни бедра. С тен като моя, можех да завъртя главата на всеки. Мислех да си сменя потника, но ми харесваше. Облякох го отново. Под него сложих розов сутиен. Виждаха се презрамките и това ми изглеждаше чудесно. Почнах да се гримирам. Оч ...

irena-docheva

Проза » Повести и романи

2015-05-27T23:42:55+03:00 1.6K 3

Легенда

ЛЕГЕНДА
Не искаше съседите да го виждат и затова работеше главно нощем. Времето беше хубаво, луната бе почти пълна и хем му беше другар и го гледаше как копае, хем му светеше с голямото си любопитно жълто око. Не се страхуваше от луната, дори не го беше еня, че тя му е свидетел, защото не плащаше да ...

exuded

Проза » Разкази

2015-05-27T23:35:47+03:00 1.8K 2

Простички мисли на един обикновен човек - 8

Прозрението е онзи малък прозорец, през който, докато съзерцаваш захласнато бъдещето, миналото се изхлузва през дланите ти и започва да пада стремително надолу като камък...
Има хора, способни да накарат всички да коленичат пред тях. Но аз съм склонен съм да се преклоня само пред онези, които могат ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-05-26T23:41:08+03:00 1.7K 11

Грим

Прибрах се вкъщи, разтоварих целия хорски багаж натрупан през деня. Изтрих грима от очите си, почистих лицето си, показах същността си на огледалото. Олекна ми. Взех си душ, опитах да измия всяка лоша мисъл от главата си и да помисля за себе си, но в ума ми се въртеше само една мисъл – какво ли прав ...

niki2894

Проза » Разкази

2015-05-26T23:36:50+03:00 692

Пеперудата

Пеперудата
- Какво ще обичате? – попита младата сервитьорка, отправяйки му усмивка, способна да разтопи айсберг.
- Кафе, моля! – отговори, потъвайки в зеления ù поглед. Прииска му се да я отведе вкъщи, където би могла да размрази с усмивката си замръзналата камера на хладилника. Всъщност желанието м ...

strina

Проза » Разкази

2015-05-26T22:16:37+03:00 994 4

В реда на нещата

В РЕДА НА НЕЩАТА
Решихме да излезем и да поплуваме в морето. Денят се очертаваше много приятен. Нямаше вятър, слънцето още отсега леко припичаше, беше някъде към осем и половина-девет сутринта. От морето се носеше хлад – прегръдка на водата, невидим полъх, който тихо благославя природата. Красиво.
- ...

exuded

Проза » Разкази

2015-05-26T21:40:08+03:00 552