Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Непознатият

Навън се бе стъмнило отдавна. През прозореца се виждаше притихналият град, потънал в своя сън. Полунощ отдавна мина и светлините, които до преди час виждах през прозорците на сградите, бяга загасени. Стъклата бяха започнали да се заскрежават и зимният студ се канеше да рисува върху тях, като че са п ...

Boyan

Проза » Разкази

788

Крачка през пропастта (за конкурса)

(за конкурса “НЕВЪЗМОЖНАТА ЛЮБОВ”)
Любовта – това за него означава взрив, това е торнадо, това е истинска природна стихия. С викове, с вопли, с преобръщане на всеки и всичко с краката нагоре и обратно. В краен случай, поне за него е така. Може би за вас това представлява някакво постепенно развитие ...

TytoALBA

Проза » Разкази

1.5K 10

За Марина и любовта (за конкурса)

Марина винаги казваше, че се е родила мечтателка. Не винеше родителите си, които я бяха отгледали с пустините на Дюн, сенките на Амбър, войните на Вор, историята на Артър Дент и числото 42, премеждията на звездният навигатор Пиркс, приказките от Средната земя и Света на Диска, магията на Авалон, дяв ...

Clara

Проза » Разкази, Други

2.2K 11

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк - 2

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк. Загадка в ресторанта
Продължение
– Нали не те притеснява моето погалване – прошепнах в упоение от нейната красота и чувственост. Ръката ми вече много нежно галеше кадифената кожа до женското ѝ съвършенство.
– Неее, не! – съвсем леко и с нюанс на любовна ...

Bezzhichen

Проза » Разкази

1.6K 2 15

Светове

Беше привечер, началото на октомври, но по нищо не личеше, че е есен. Беше необичайно топло и задушно. Но никой не намираше нищо странно в това, защото вече няколко години подред есента закъсняваше, след нея зимата и сякаш всичко отдавна бе забравило обичайния си ред.
Ива седеше притихнала на стария ...

bellaself

Проза » Други

2K 2 3

Красавицата и звяра- част 1

Пролог
Не вярвах в приказките от малка. В действителност, не ги харесвах дори. А майка ми се опитваше да ме приспива с тях. Когато бях на 4 се отказа. Казах `и, че съм започнала да сънувам дракони и тя си помисли, че те ми влияят лошо. Не, не беше така. Просто ми бяха блудкави, а аз мразех такива не ...

Katalina11

Проза » Повести и романи

866 3

Българска кръв

Българска кръв
Това беше денят, в който Санди Билика доведе в пенсионерския клуб оная чужденка. Влезе и се огледа преди да отиде на масата на Киро Горския.
- Кироооо – викна от вратата Санди – виж таз мома тука, иска нещо, ама не й се разбира. Га че е англичанка, ама такваз ли е, не е лиии..., кой я ...

strina

Проза » Разкази

1.6K 2

Точно тази

Лятото, със своята пъстрота и виталност, ни изтласква от тихия залив на нашите дни и ни кара да преоткрием нови, или добре забравни стари щастливи мигове от живота ни. Но и то бързо ще отмине, като прочетена на един дъх страница от нашия живот....
Такова бе и това лято, в което един благородник съвс ...

ahilesov

Проза » Разкази

1.9K

Котка черна пътя й пресече

Черната котка се шмугна покрай Стела и изприпка до бордюра. Завъртя глава и се озърна със зелените си хипнотични очи, очевидно възнамеряваше да пресече. Да пресече пътя й. Стела се скова от напрежение, но само за момент. После инстинктите й за самосъхранение я подтикнаха да се втурне напред и да се ...

Ambrouse

Проза » Разкази

881 3

И си говоря сама...

От известно време не мога да спя.
В мен бушува странен, опустошителен и все пак безмълвен ураган.
От известно време не мога да спя.
Равна, постоянна, извечна като времето скръб се таи в гърдите ми. Куха болка бавно разяжда душата ми.
От известно време не мога да спя. ...

teodoralindemann

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

973 1

Конспект на любов зад спуснати щори

КОНСПЕКТ НА ЛЮБОВ ЗАД СПУСНАТИ ЩОРИ
Веднъж срещнах в завода ужасен тип: зъл, отмъстителен, женкар, егоист, праволинеен ненормалник и самомнителен. Опознавах го постепенно и се чувствах така, сякаш някаква гадна болест бавно прогресираше в мен и ме караше да се смалявам, да отпадам, да се побърквам. ...

exuded

Проза » Разкази

704

Шок /за конкурса/

Така ме цепеше главата, та две не виждах. Снощи се напихме яко с едни приятели и как съм се прибрал вкъщи, не помня. Губеха ми се моменти, дори часове. Спях ли, сънувах ли и това не знаех, но телефонът звънеше, та се късаше. Метнах възглавницата върху пияната си тиква, но той дрънчеше в ушите ми, та ...

RaiaVid

Проза » Разкази

1.6K 12

Реална виртуалност

Реална виртуалност
фантастичен разказ
В осем без две сутринта Камен кротко седеше на седалката във влака. Беше включил лаптопа си и се бе пренесъл в действието на филма "Граничен контрол”. Вагонът беше общ. Срещу него седеше жена на средна възраст, която спеше, подпряла глава на пердето на прозореца ...

donkooooo

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 2

Белият рицар 3

Първите слънчеви лъчи рaзпръснaхa нощнaтa тъмнинa и остaвихa сaмо черните гърчaви клонки нa мъртвите дърветa нa орaнжев фон. Беше идеaлнaтa мръснa сутрин, първото време след биткa, когaто воиниците трябвaше дa се спрaвят с уморaтa, мръсотиятa, нaрaнявaниятa, инфекциятa и мъртвите. A в повечето случa ...

Труповоз

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

857

Да бъдеш нежен и груб

Да разкъсваш грубо дрехите ми, а после нежно да обхождаш цялото ми тяло.
До болка да прехапеш устните ми, а после нежно да оближеш от тях кръвта.
Да ме разхвърляш с грубите си ръце сред изподраните чаршафи, а после нежно да ме събереш.
Да извиеш грубо цялото ми тяло, за да усмихнеш и задното ми личи ...

dust-in-the-win

Проза » Еротична

1.5K 2

Тишината на една любов

„Всички пътища
имат една посока -
започват и свършват
в Любовта...”
Sg ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

1.8K 2 1

Пъкъл I

ПЪКЪЛ I
„Там ще има плач и скърцане със зъби“
(Матей – 8,12; 13, 24, 51; 25, 30)
Втора част на поредицата „Едем“
Сърби го ужасно. Средния и безименния пръст на левия му крак почти са се слели и са придобили морав цвят от възпалението. Колко дребно насекомо е комарът, а какво поражение може да нанесе ...

йеромонах

Проза » Разкази

790

Еднообразие

Всички са свикнали с еднообразното ежедневие, всеки ден едно и също. Няма промяна, динамика, живот. Но защо? Защо позволяваме това да се случи? Идва етап от живота, в който хората без да искат определят пътя си. Избират си една пътека и тръгват по нея. Цял живот. Всекидневно се сблъскват с трудности ...

dangerous

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 1 1

Трапчинки и трапове /покрай конкурса/

Магично дете си беше тази Магда! Човек, като я видеше, му се искаше да я гушне и да целуне трапчинките, които и при най-беглата усмивка бързаха да се появят на бузките й! Родителите й не можеха да се нарадват на звездичката, която бяха създали и само баба Цвета се правеше на строга, сигурно защото б ...

Eia

Проза » Разкази

974 1 5

Червено като кръвта (част втора)

II.
Виорел
Всички ми казваха, че е вещица. Виждали я да прави неща, които не били присъщи за едно нормално и порядъчно момиче от нашето общество. Но аз не исках да повярвам в това. Мислих, че просто я клеветят, защото хората имаха навика често да правят това. Но не бях прав... Защото аз самият накра ...

Boyan

Проза » Разкази

1.3K

Белият рицар 2

Влязохa в мъртвaтa горa през мaлкa, почти пресъхнaлa рекичкa. Не рискувaхa дa бъдaт зaбелязaни от случaен пaтрул, преминaвaщ точно оттaм. Кaсaпинът следвaше стъпките, които великaнът беше остaвил по кaлтa. Имaше очи кaто коткa и виждaше всичко, дори в релефнaтa кaл посред рaннa нощ. Белият рицaр нор ...

Труповоз

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

900

4етири

Аз, ти, той и тя. Или иначе казано – 4етири. Няма имена, няма отличителни белези. А просто 4етири. Няма възраст, няма качества. А просто 4етири. Няма емоции, няма постижения. А просто 4етири. Или поне за пред другите. За пред чуждите, които така и не понечиха да ни опознаят. За пред тези, които си и ...

whisper_f

Проза » Разкази

941 2

Борба за смисъл

Какво ни поддържа живи? Ще кажеш храната, водата, слънцето или нещо също толкова банално и примитивно. Помисли пак. Какво ни кара да се борим? Една борба за съществуване, борба за жизненоважни ресурси – в случая, борба за смисъл. Смисъл за живот. Смисъл, търсещ се (и навярно всеобщо намиран) в рутин ...

bancheva

Проза » Други

898

...Предложение...(Днес)

...Предложение... (Днес)
За семейството предстояха трудни времена, помрачени от хора, които искаха да ни съсипят, да ни разделят, да ни унищожат, но днес беше един от най-щастливите дни, въпреки това. Няма да разказвам, за това което ни прави нещастни, а за това, което ни радва в момента...! Както в ...

Kalia1117

Проза » Разкази

586

Белият рицар 1

Един от най-големите поводи за гордост при хората като вид е, когато се повдигне темата за умението им за самонаблюдение и самосъвършество. Рядко някой от тях се сеща да отбележи, колко често се забравя значимостта на околнaтa средa. Неприятнaтa околнa средa лесно се зaбелязвa, с нежелaние се описвa ...

Труповоз

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

936

Неразказана история

Седеше тихо притихнала и вдишваше тежкия дим от цигарата. Гледаше го как спи и вливаше от неговото спокойствие в себе си. Съвсем неотдавна преоткри в себе си онова усмихнато и щастливо момиче, което смяташе, че е отдавна погубено. Но то се показа, малко и беззащитно, видяло светлината в очите му. И ...

Ninna_79

Проза » Разкази

1.1K 6

Черни птици

Когато ти и брат ти станахте на пет, небето над село Бръшлян почерня от гарвани. Отначало кръжаха високо, после се снижиха и взеха да нападат врабците и лястовиците, гълъбите и синигерчетата. Накрая накацаха по покривите и оградите, овошките и лозята, царевичака и слънчогледа. Татко ти и дядо ти изл ...

AnnyGyurova

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.1K 2 4

Здравейте, здравейте

Срещам днес бай Къци с неговата баба, привличаща с червената си като Марс коса. Прегърнала, нашата, топлия хляб като светиня, и ръкомаха ли ръкомаха, бръщолеви, нарежда, а он зад нея върви и с лек намек за поздрав измъдри едно заспало:
- Здравей.
Окончанието на тази дума от неговите уста според мен, ...

rumona

Проза » Разкази

1.3K

Живот през котешки очи

Беше един от ония есенни дни, в които въпреки припичащото слънце, можеше да се усети студената милувка на приближаващата зима. На вън постепенно ставаше все по-студено не само през нощта, но и през деня. Често в последно време, когато минавах покрай другите котки ги чувах как си мърморят недоволно п ...

Rasha

Проза » Разкази

1.1K 2

Голямата бизнес стъпка

Раздрънканият автобус кашляше на всеки завой, подскачаше при всяка неравност, звуците на радиото ту се появяваха, ту изчезваха, а цветистите ругатни на шофьора изригваха при всеки трус и допълваха екзотичната картина на пътуването...
Кметът на село Девлен се прибираше в унило настроение. Конференция ...

Довереница

Проза » Разкази

899 1 12

Приказка за миг 2

Приказните земи на Оринт се намираха далеч, далеч на изток, отвъд Пелагия, отвъд дълбокото синьо море. Пътуването дотам с най-бързия кораб отнемаше петнадесет дни, ако времето беше хубаво, разбира се. Но черният дракон се носеше като вихър из висините на Фантасмагория и отведе двете момчета в далечн ...

Stay-C

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Приказки и произведения за деца

1.8K 1

Потъване (За конкурса)

"Скъпи пътници, корабът потъва нормално и дъното е по-близко от брега. Кой иска да бъде капитан?"
Флорида е една потъваща земя. Това потъване не е като потъването при корабите, където е свързано с бучене на океански вълни, злобно свистене на вятъра, и писъци на ужас смесени с проклятия, от устите на ...

B

Проза » Разкази

1.2K 10

Татко хвана разстройство

Разбрах, че татко е нещо като шпионин преди около година, когато, в негово отсъствие, се разрових в лаптопа му. Дотогава си мислех, че е счетоводител, работещ в някаква зачукана държавна служба. Колко глупав съм бил само. Лъгал ни бе, мен и майка ми. Всъщност сигурно е нормално работещите в тайните ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

1K 4

Червено като кръвта (част първа)

I.
Еларин
Някога виждал ли си вълк отблизо? Стоял ли си само на крачка разстояние от това величествено животно, че да усещаш дъха му в лицето си? Аз да. Бях притисната в едно дърво от онзи свиреп хищник с черна като нощта козина. Беше вперил стъклените си очи в моите и успявах да видя отражението си ...

Boyan

Проза » Разкази

780 2

Зависимости

Зависимостта е общочовешко, примитивно, елементарно, първично състояние. Тя е ниска страст, толкова ниска в еволюционното си развитие, че чак върховно гениална. Няма нищо по-просто и по-лесно от това да се привържеш и да привикнеш към дадено действие, вещ или персона. А способността ни да се въздърж ...

bancheva

Проза » Други

813

На смрачаване

На смрачаване
Вранчо стържейки разбития асфалт с огромна метла от дрянови пръчки рече:
- Гръмнаха Крушата...
Вранчо е циганин, ама цигански не знае – има и такива български граждани. Навремето метеше на Джони - сега, когато паркинга се пренасели, той продължи своя ангажимент, а ние събираме някакви ...

Volter

Проза » Разкази

1.5K

Скръбна вест

Вечер Бай Ценко може и с хляб и с пастет да мине. Ако няма пастет – майонезка. Ако не е майонеза – буркан с домати ще отвори, ще му резне един кромид и готово. За него не е важно дали ще има манджа, а дали ще има салатка. Зиме, лете - салатка да е! Той даже и на туршията и казва салатка. Не че е няк ...

Hordalendingen

Проза » Разкази, Хумористична

1.1K 4

Жена

Тя е жена. От онези истинските, редките. Жена, която те омагьосва, жена, която може да заличи всяка мисъл в ума ти. Жена, предизвикваща фурор, жена, събираща всички погледи в стаята.
Тя знае кога е нежелана, тогава кротко се отдръпва, нищо, че е наранена. Забелязал ли си, че е до теб дори когато си ...

НиколС

Проза » Разкази

1.5K 1 4

Приказка за миг 1

Езар захлопна вратата след себе си и се просна отчаян на леглото.
- Вече си на четиринайсет, престани да се държиш като петгодишен хлапак! – долетя укорителният глас на майка му някъде далеч отвъд вратата.
- Няма! – изхлипа през зъби момчето, надигна се и хвърли диоптричните очила настрани, прекара ...

Stay-C

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Приказки и произведения за деца

1.8K 2

Изневяра

Най-накрая приключих работния ден. Нямах търпение да се прибера вкъщи и да се хвърля в топлите прегръдки на Валери. Умората от тежката седмица ме бе налегнала още в сряда. Но си обещах, че в петък ще си дам по-голяма почивка. Имах нужда, а и си я бях заслужила.
Отбих се през малкото магазинче на ъгъ ...

malkata-usmivka

Проза » Разкази

1.1K 4

Проза и разкази от съвременни български писатели

Непознатият

Крачка през пропастта (за конкурса)

За Марина и любовта (за конкурса)

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк - 2

Светове

Красавицата и звяра- част 1

Българска кръв

Точно тази

Котка черна пътя й пресече

И си говоря сама...

Конспект на любов зад спуснати щори

Шок /за конкурса/

Реална виртуалност

Белият рицар 3

Да бъдеш нежен и груб

Тишината на една любов

Пъкъл I

Еднообразие

Трапчинки и трапове /покрай конкурса/

Червено като кръвта (част втора)

Белият рицар 2

4етири

Борба за смисъл

...Предложение...(Днес)

Белият рицар 1

Неразказана история

Черни птици

Здравейте, здравейте

Живот през котешки очи

Голямата бизнес стъпка

Приказка за миг 2

Потъване (За конкурса)

Татко хвана разстройство

Червено като кръвта (част първа)

Зависимости

На смрачаване

Скръбна вест

Жена

Приказка за миг 1

Изневяра

Опашка