Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Минчо - 11

Глава единадесета
Въздържател
Кака Яна, щастлива, поливаше розите и си тананикаше весела народна песничка, а Минчо пийваше под асмата и се уригваше юнашки. През последните дни той по всякакъв начин се стремеше да помага на жена си и се бе издигнал в очите ù почти до ниво “мъж-мечта”.
“Бре, каква е к ...

charo

Проза » Хумористична

2015-04-16T18:16:00+03:00 1.5K 1 4

Истини

ИСТИНИ
Беше празник и за двамата. Синът беше останал при бащата, защото нямаше лекции. Той бе студент в трети курс, всичко го вълнуваше; четеше рядко, неговото поколение бе любопитно, но мързеливо. Така поне си мислеше бащата. Той пък бе работлив, но не се открояваше с особено любопитство. Фактите и ...

exuded

Проза » Разкази

2015-04-16T18:03:40+03:00 589

Кумчо Вълчо

Вървя си аз по Раковска, а насреща ми Антон – бивш съученик. Като ме вижда, видимо се радва, или поне добре го изиграва. За 20 години въобще не си мръднал, четкам го аз с първото клише, озовало се на езика ми. Ти пък си се спекъл като турска керемида, не робува на протокола той, и свойски ме потупва ...

popolo

Проза

2015-04-15T22:30:41+03:00 669

Щатен коментатор

Щатен коментатор
"... за да получите хвалебствен коментар на произведение изпратете есемес на кратък номер 085... с номера на произведението.
За да получите критика, граничеща с оплюване и попържни изпратете номера на произведението на кратък номер ..."
Рекламното каре в горния ляв ъгъл на сайта вед ...

йеромонах

Проза » Разкази

2015-04-15T21:47:48+03:00 881 6

Жетварят

Жетварят
/глава 1/
Смяташе себе си за съвсем обикновен човек – по професия жетвар. Не е точно професия, но пък – работа си беше. Хубави и пълни бяха дните му и въобще харесваше живота си като цяло. Но! Но, нещо все не достигаше, за да се почувства изцяло удовлетворен, завършен. Понякога /особено нощ ...

ParvaNova

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-04-15T21:35:33+03:00 1.2K 4

Готов съм

Знаеш ли, Красавице?
Липсваш ми, липсваш ми така както никой никога не ми е липсвал.... всъщност през целия ми живот само двама са ми липсвали.
Първият е майка ми, вторият - дъщеря ми, а третият – ти.
И знаеш ли още... сигурно знаеш, но ще го кажа. Готов съм дад играя роля, готов съм да съм „втори“ ...

sunchine

Проза » Писма

2015-04-15T20:58:08+03:00 1.2K 1

Постваканционно

ПОСТВАКАНЦИОННО
След продължителна великденска ваканция депутатите мигрират към София. Извозват ги с коли; на задните седалки, увити в амбалажна хартия, бавно се поклащат мазни агнешки бутове и пълнени плешки. Под задното стъкло стои стабилно вечният атрибут на народния човек – кора с яйца, този път ...

exuded

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-04-15T20:45:39+03:00 584

Из мислите на един „Гей-приятел”

Из мислите на един „Гей-приятел”
Добър вечер!... или добро утро?
5 без 20 е... едно толкова подвеждащо време, човек да му се зачуди.
Не че има кой да поздравиш сега де... пък и да има, той ще е от „нашите хора” и също ще се чуди с кое да отвърне... КАКТО И ДА Е.
Не знам дали е съвпадение, че втори п ...

franceff

Проза » Други

2015-04-15T20:29:26+03:00 743

Аре стига, бе! - 7

Аре стига, бе! - 7
Както и да е!
Ташко стана от масата и даде... не четири, а пет стотарки на охранителя Кирил /една за направената ми услуга/. Излезе от ресторанта. Отзад го следваха горилите му.
Останах да седя на стола.
Ура! ...

sirDIMITRI

Проза » Хумористична

2015-04-15T01:19:31+03:00 1.8K 10

Из ,,Срещата,,

''Той я обичаше, тя също го обичаше. Километри ги деляха един от друг. Но историята им беше колкото трагична, толкова и красива. Още щом се зърнаха, двамата млади мигом се обърнаха. Един към друг се гледаха и влюбиха се до полуда. По любов се взеха, но зла участ ги раздели. Съдбата на всекиго промен ...

pamitam

Проза

2015-04-15T00:52:01+03:00 513 1

Истини

Истини
по ReмаТе
Писателите са най-големи хитреци, които познавам! Измислят си някакъв герой и се скриват зад него. Критиците само това и чакат, преследват героя му до край и ако го хванат, разстрелват го, а писателят - жив и здрав, дреме му с една дума! Друго е, ти да си бъдеш главният герой, иска ...

SouLmaTe

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-04-15T00:50:52+03:00 830 1

Дарителка

Никога няма да забравя онези двайсетина секунди, които преобърнаха живота ми. Защото аз бях виновна, само аз и никой друг.
Аз шофирах, а мъжът ми дремеше на съседната седалка, борейки се с тежкия си махмурлук. Предната вечер за пореден път се бе напил зверски, дори бе изплашил децата с неадекватното ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-04-15T00:49:25+03:00 862 2

13

Имаше усещането, че е петък 13-и. Не защото будилникът ѝ не беше звъннал тази сутрин. Не защото след това се заля с кафе. Не защото стъпи накриво пред входа. Не защото всички светофари бяха червени. А защото видя онова познато лице на пешеходната пътека, което не напускаше мислите ѝ, разсейваше я и ...

in4enceto_91

Проза » Други

2015-04-12T21:06:19+03:00 1.4K 1

Законите в живота

Поканата от Културния дом при Завод 12 – Казанлък за театрална постановка, е неочаквана и изненадваща – какъв театър, каква културна дейност в едно военно предприятие, което бълва смърт!...
След едночасов разговор по телефона със завеждащият културно-масова работа, разбирам, че това съвсем не е така ...

Volter

Проза » Повести и романи

2015-04-12T20:32:26+03:00 1.2K 1

Отказвам

Здравей, Красавице!
Аз искам да ти кажа някой неща.
Да... права си, за много неща си права...
Всъщност, като се замисля разбирам, че си права за всичко... осъзнах го отдавна... и това съвсем не означава, че съм го приел..
Не мога да го приема, или отказвам да го направя... не зная, може би ти знаеш... ...

sunchine

Проза » Писма

2015-04-12T18:26:15+03:00 1.5K 1 3

Великденският заек

Той обичаше да прави чаени партита, на които да поканва всички гости от страната на чудесата. Освен с прословутия си чай, великденският заек беше известен и със своите най-различни курабийки, сладки и други вкусотийки, но беше цар на най-добрият чай, а именно чаят от вълшебства.
Великденският заек и ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

2015-04-11T20:03:33+03:00 911

Високочестотни видения (4)

Експериментът го бе приближил неистово към кльона на безкрайно голямата сива равнина. До нейната биметрична точка, която всъщност бе Особена окръжност. Отвъд нея започваше царството на Смъртта. Това съответстваше на безкрайната точка на евклидовия модел на проективна геометрия, само че в Реалността. ...

vega666

Проза » Разкази

2015-04-09T04:29:05+03:00 1.5K 5 6

Инфо

Много съм ларж!
Откъдето и да ме погледнеш - хвани ме, обърни ме, поогледай, поопипай, все едно купуваш грънци, все тая. Направо съм си писана, изписана. Грънци ли казах? За пръстен с диамант мислех, щото си падам по джунджурийките, пък виж ме какви ги говоря! Но това, с джунджурийките е друга тема. ...

toxin

Проза

2015-04-08T22:45:40+03:00 1.4K 15

* * *

Искаш от мен да ти кажа всичко.
Искаш от мен да ти кажа това, което искам аз самата.
Искаш да го чуеш точно толкова, колкото искам аз да го кажа. Само дето нямам право на това.
Това, дето искам да ти кажа ти го знаеш, знаеш го, усещаш го с костите си, с цялото си същество. Но искаш да го чуеш гласно ...

cucinka

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-04-08T21:01:24+03:00 1.3K 1 3

Адвокатски неволи

АДВОКАТСКИ НЕВОЛИ
В адвокатската кантора цареше хаос. Четири или пет класьора лежаха на земята, а между кориците им небрежно бяха напъхани малки папки с различни цветове и някакви найлонови джобове, от които се подаваха полусмачкани листа. Кламери и малки листчета за бележки, десетина телбода и още ...

exuded

Проза » Хумористична

2015-04-08T12:35:58+03:00 1K 4

Писмото

Доче, гълъбче!
Вярно е, че съм умрял, душице моя, ама като те знам каква си притеснителна и стеснителна, и реших да ти драсна два-три реда, че да не се тровиш за мене. От Пъклото ти пиша, слънце, да ти кажа, че тук е рахат и половина. Не само защото тебе те няма, скъпа моя, да ми трополиш на главата ...

nikikomedvenska

Проза » Хумористична

2015-04-08T12:35:21+03:00 3.1K 4 8

Високочестотни видения (3)

Беше петък - 12 декември 1986г. Късно вечерта, изчаквайки всички да заспят, той си легна и започна да прави дълбоката савасана. Беше умъртвил /чрез редуване/ пръстите на двата си крака и пълзеше постепенно все по-нагоре по тялото си, умъртвявайки всяка негова част. Неусетно достигна до кръста. Това ...

vega666

Проза

2015-04-08T09:42:06+03:00 1.4K 3 8

На опашката

НА ОПАШКАТА
Внушително едър мъж на средна възраст чоплеше тиквени семки и наблюдаваше опашката пред хлебарницата. Правеше го спокойно, уравновесено и някак съсредоточено, сякаш очакваше изведнъж да се случи нещо необичайно.
Но нищо не се случваше.
По това време хората идваха да си купят топъл хляб о ...

exuded

Проза » Хумористична

2015-04-07T21:30:31+03:00 967

Сянката - глава 15

Зак стоеше пред голямото огледало в спалнята си и пооправяше за последно външния си вид, преди да се отправи към Заседателната зала, където планираше да се опита да възстанови позициите си или поне донякъде. Вече беше пил известно количество успокоителни, заради неспиращото треперене на ръцете му и ...

Na-Anira

Проза » Повести и романи

2015-04-07T21:12:31+03:00 999 1

Високочестотни видения (2)

Тези математически резултати го върнаха като с машина на времето назад, в годините на гимназията, когато се явяваше на състезания по математика и решаваше задачи за международни олимпиади. Спомни си интересен епизод от онова време. На едно състезание по математика между училищата бяха предложили сле ...

vega666

Проза

2015-04-06T21:51:07+03:00 1.2K 2 11

Чат рум

– Била ли си влюбена?
– Стига, бе! Че кой не е бил?! – киска се Надето и продължава да ми разказва за сестра си, която от две седмици бере ягоди някъде на майната си в Англия, а аз се правя, че я слушам. Гъска! Много важно, че сестра ù бачка в Англия. Притрябвали са ми лигавите ù ягоди! Но вървя с н ...

nikikomedvenska

Проза » Разкази

2015-04-05T19:38:48+03:00 3.4K 1 20

Отчаяние

Какво ли е чувството тялото ти да е на едно място, а духът на друго?
Ужасно. Ужасно е. Ужасно е да обичаш, да знаеш, че си обичан и да не можеш да я прегърнеш...
Да оцениш вечерята, която ти е направила..
Да я прегърнеш..
Да легне до теб върху ръката ти... ...

sunchine

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-04-05T15:27:45+03:00 1K 2

Високочестотни видения (1)

Беше през далечната 1968г. Леля му замина да живее в Париж и остана завинаги там. Но той още не знаеше това. Затова стаята й се пазеше заключена в очакване тя да се завърне. Малка стая с матирана стъклена врата. Той обичаше да излиза през една капандура на покрива на старата къща. Лягаше по гръб и н ...

vega666

Проза » Разкази

2015-04-05T07:55:30+03:00 1.6K 5 14

Старата ръжда любов не хваща

Чарли се беше отпуснал във фотьойла, слушаше си Франк Синатра и отпиваше от уискито. Димът от цигарата се извиваше в мрака, а той беше благодарен на Фортуна за всичко това. За това, че спечели на рулетката в казиното на "Мария Луиза", за това, че пие хубаво уиски, а не някой боклук, от който може да ...

charliemlad

Проза » Разкази

2015-04-04T17:30:34+03:00 2.4K 4

Аленочервено

Аленочервено
Пълнолунна ноемврийска нощ. 1943. Един тъмен силует се открояваше на декора на причудливия свят от неземни черни сенки, който тъмата на нощта бе разстелила над треперещата от студ земя. Беше тихо. Дори пронизващият зимен вятър сякаш бе затаил дъх. Сам гарванът, кацнал на голите клони на ...

MoonFlower5

Проза » Разкази

2015-04-04T17:18:12+03:00 1.9K

Настане вечер, токът угасне...

Да прощава Ботев за плагиатството, но това бе естественото състояние на мястото, където Марин Маринов живееше. Затвор или лудница? – изниква логичният въпрос. Всъщност - нито едно от двете – поне в общоприетия смисъл. Да, обстановката бе крайно задушевна. От който и прозорец да погледнеше той, сивее ...

IGeorgieva

Проза » Разкази

2015-04-04T17:11:43+03:00 991 6

Въпроси...

Казват, че детството свършва тогава, когато човек осъзнае, че животът му един ден ще приключи; когато човек си даде сметка, че един ден ще изчезне от лицето на земята, че ще умре.
Моментът, в който всяко човешко същество достигне до този етап от своето развитие, съзнаване и опознаване на света около ...

TheFallen333

Проза » Други

2015-04-04T17:02:50+03:00 732 3

Няма да ти се размине

- Ще си направя маникюр- крещеше тя. - Френски. Напук. Ще си направя маникюр, за да мога да избода очите на тъпо копеле като теб. Повярвай ми.
След тези думи идваше ред на пронизителните писъци.
- Добре, ще ти кажа какво искам да направя! Ти си боклук, който трябва да бъде изтрит от лицето на земята ...

Bardejov

Проза » Разкази

2015-04-03T16:04:12+03:00 1.1K

За причините, следствията и шоколада

Казват, че всичко се случвало с причина. Че няма нищо случайно, че всяко нещо и всеки човек, който пресече прага ни, носи някакъв смисъл. Нещо малко или голямо, нещо уж незначително, но ако погледнем отвъд видимото и фасадата, ще открием неподозирани истини. Поглеждам се с критичното око на наблюдат ...

in4enceto_91

Проза » Други

2015-04-03T16:02:40+03:00 937

Полет

ПОЛЕТ
Жена му отиде до пазара да купи коприва. Хубаво готвеше копривената чорба, той все я питаше какво й слага, че така приятно мирише, но тя пазеше тайната. Ще се забави – тръгна към кооперативния пазар, там винаги има коприва, по-евтина е. Този пазар е далече, но билетите за трамвая са безплатни ...

exuded

Проза » Разкази

2015-04-03T15:59:09+03:00 642

Сянката - глава 14

С огромно извинение за огромното закъснение!! Не стига, че учене, пък и да взема да се разболея... но вече съм по-добре и да се надяваме, че ще мога да качвам редовно по-нататък от историята! Благодаря на всички за търпението!
Глава 14
Намирах се в студена и мрачна килия до едно момче, което ме прег ...

Na-Anira

Проза » Повести и романи

2015-04-03T15:56:20+03:00 837

Лов

Знам какво видях. И съм сигурен, че всичко стана точно така, както съм сигурен, че виждам и теб в момента. Но ако кажеш на някой, ако ми довлечеш полиция или от ония нахални журналя, ще отрека всичко, даже и това, че изобщо съм те виждал, разбираш ли ме?
Познавам мъжа ти, откак се помня – къщите ни ...

nikikomedvenska

Проза » Разкази

2015-04-03T09:12:13+03:00 3K 1 8

Снежният капан и ние

15.03.2015
Марийка Събева
Снежният капан и ние
Мъка ми е като гледам по телевизията наводнените къщи и дворове, затрупаните с дълбок сняг къщи, страдащите от студ и глад хора. Съчувствам на хилядите хора, попаднали в снежния капан. Сърцето ме боли за тях. Как живеят в тези непоносими условия? Как оц ...

MariaSabeva

Проза » Литературни очерци

2015-04-03T08:23:18+03:00 1.3K

Те са по-истинското ни АЗ

Кафяви, зелени и сини. Смеят се, обичат, презират, понякога блестят от любов, друг път от тъга. Бързат, пропускат, изследват, отвращават се, срамуват се, дебнат, очакват... И са красиви, особено, когато се радват.
Показват ни света какъвто е, друг път какъвто искаме да го видим.
Вървят по стъпките н ...

heartandsoul

Проза

2015-04-03T08:12:41+03:00 728

Последна отпуска

Последна отпуска
- Всичко правиш днеска без душа. Чувствам напоследък често да отсъства тя.
- А! Забравих ли да те уведомя? В отпуск пуснах я и отлетя
- И как я караш ти сега - ей така живееш си и без душа?
- Някак си се чувствам по-добре, тя самата не поиска да ме разбере: ...

ParvaNova

Проза » Други

2015-04-02T20:31:28+03:00 789 2