Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Детството преди и сега

Преди мазахме филиите си с лютеница и сирене, не сме яли Макдоналдс.
Преди играехме навън до късно, не се кълчехме в някоя дискотека.
Играехме "война", на градинките с пейки, не "Белот" в училище.
Преди беше забранено да се пуши и ако се криеха малкото, които го правеха, сега това е да си "готин", д ...

evgeniya

Проза » Други

2.2K 7

Кървава мъст

Андрей седеше и сякаш се чувстваше неудобно от бездействието. Ина донесе две чаши с кафе и седна до него, въздишайки. Беше уморена, макар и да не беше правила нищо този ден. Тя бе облечена в лятна рокля до коленете, навън беше много горещо. Косата си бе прибрала отзад и беше наплескала очите си небр ...

inakalina

Проза » Разкази

729 3

Ловджийски коментар

ЛОВДЖИЙСКИ КОМЕНТАР
Все си е друго, да чуеш коментар от човек-професионалист, щото днес всеки се прави на компетентен по туй, от което нищо не разбира.
По тази единствена причини с две малки конячета в ръка се запътих към масата на бай Матьо Пушката и като му турнах ароматната течност под носа, си п ...

lordly

Проза » Хумористична

1.5K 4

Стреснушка

Стреснушка
Два след полунощ е. От години не се бе стряскал така насън. Сякаш бе подскочил педя над леглото. Сърцето му бие в някакъв луд ритъм, спира за момент, после наваксва.
Какво бе сънувал? Познат сън. Весела компания. Всички пеят, надвиквайки се един друг. Той е в центъра както винаги. Изважда ...

gitarist

Проза » Разкази

1.6K

Обсебена

Здравейте! Аз съм обсебена. Обсебена от град, чието име засега няма да споменавам. Всъщност, това мое обсебване си има някакво медицинско наименование, но докато ми го казваха си мислех за въпросния град... Странно, не мислите ли? Да си обсебен от град. Интересна работа е. Други с такава диагноза не ...

szsfgirl

Проза » Други

1.1K

Засечка

Чашите заподскачаха в нестроен танц, дрънчейки настойчиво. Чинията с телешко филе се пръсна на хиляди парчета, които като шрапнели удариха стените на сепарето. Макс седеше втрещен сред облак хвърчащи струйки вино, до ушите му достигнаха писъците на клиентите от съседната маса. И всичко това бе на зв ...

Ambrouse

Проза » Разкази

793 1

Мацка, та дрънка!

Каква красота! Какво изящество! Господ като е давал на едни, та се е забравил. Сякаш е бил в страхотно настроение…
А тя наистина е невероятна! Каква осанка само има! Бяло лице… Зеленикаво-сиви очи... Малка красива брадичка… Нежна дълга шия... Изваяно сякаш от скулптор тяло. Стройни крака… Стъпва гра ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2.4K 1 14

Един съвременен Бай Ганьо

"Бай Ганьо" по Алеко Константинов, съвременно обработен.
| Бай Ганьо пътува
Чакаме ние с Бай Ганьо автобуса, който беше през два часа. Ще ходим у него на гости в родното му село. Беше ме учтиво поканил и нямаше как да му откажа. Докато чакаме, сядаме в близкото кафене. Както си стоя и размишлявам не ...

inakalina

Проза » Хумористична

939 1 1

Нощта, в която земята се разтваря (За конкурса)

Нощта, в която земята се разтваря
- Пакост или лакомство-о-о?! Пакост или лакомство-о-о?!
Улисан в учебника, не бях усетил, как няколко маскирани дечица с мокри чадъри и запалени тиквени фенери се бяха промъкнали в заложната къща. Глупавият му американски празник! Беше стигнал и до затънтения ни гра ...

perperikon

Проза » Разкази

1.3K 1 21

Мечти

Шефката се спъна. В мен. Как можах да го допусна. Обаче не ù се извиних. Не бях виновен. Просто си стоях там и тя се спъна. Очаквах да напсува, но тя си замълча. Наведе се да поогледа раната. След това ме погледна с най- отровният си поглед, но пак нищо не каза. А аз, глупакът, вместо да се засрамя, ...

maiaan

Проза » Хумористична

1.5K 1

Обаждане за сбогом

Когато телефонът извибрира в джоба му, Найден за момент спря да диша. Беше странно усещане, като спомен от снощен сън, който изплува пред очите ти в разгара на работния ден, нещо неуловимо познато и недостижимо. Закърнял навик от един отминал живот, който му се струваше едновременно близък и далечен ...

Shina

Проза » Разкази

800

Легендата за Буридал

Чувствам се задължен пред читателите да поясна какво означава Буридал и защо така е озаглавена последната ми стихосбирка. Най общо казано, Буридал е добрия, справедлив дух, населяващ нашето село и трънско Краище. Като малък, когато прекалявах с игрите и пакостите, баба ми ме плашеше с него: „Сега ще ...

rudin

Проза » Разкази

837 4

Режимът на мъката-| глава

Зимата на 1943 година....
В тази пуста нощ, дето бе обхванала града, се долавяха единствено звуците на уличните псета, които виеха като глутница вълци. Лампите светеха със своята бледожълта, немощна светлина и огряваха малка част от мрака. И тъй, всеки път щом нощта настъпеше, ставаше толкова пусто ...

inakalina

Проза » Повести и романи

639 1

Там, в бабината къща /за конкурса/

Къщата беше накрая, близо до реката, но отдавна изоставена и самотна. Ние, наследниците се бяхме запилели кой по градовете, кой по чужбина...
През мен преминаха мили и топли спомени, когато я доближих, но... Пътната врата беше ръждясала, катинарът също... Трябваха ми здрави клещи, а аз нямах такива. ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2.3K 2 14

За рисковете на професиите

За рисковете на професиите
В деня, в който полицаите за първи път излязоха на протест, жалвайки се от липса на дрехи и компютри за работа..., а и за да искат двадесет заплати при пенсиониране на 40 години, по-големи отпуски и намаляване на прекомерното натоварване, което изпитвали при практикуване н ...

keltco

Проза » Разкази

696

На 360 градуса

Ден сряда. Някаква среда, но уви, не като средата на топъл хляб в шест сутринта. Както обикновено отварям очи, пуфтя на път към банята, почесвам си брадата. Кафе, голямо колкото главата ми. Късна пролет и времето навън е приятно, но с нищо не подсказва да е нещо различно от обикновеното. Търся си дъ ...

Dess-troyer

Проза

770 1

Лек обяд в Барселона

Обичам да пътувам. Много. Винаги съм обичал да го правя и естествено когато преди около година получих шанса да гостувам в Барселона много не мислих, а почнах да стягам багажа. Купих си самолетни билети по нета, подготвих някои документи и когато деня на заминаването настъпи, "цъфнах" доволен- довол ...

stormwatch

Проза » Хумористична

1.7K 4 16

Планетата на котките

На екрана планетата изглеждаше съвсем невзрачна, нищо и никаква сивкава топка с две планински вериги, море и обширна равнинна пустош, по която бяха разпръснати опърпани туфи храсталаци.
– Има ли данни за живот? – попита капитан Торвъс единствения си подчинен – млада жена на име Кейла Дийн, която изп ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

931 2

Пълнолуние от спомени (за конкурса)

Пълнолуние от спомени
- Разбери ме правилно, Тари, не бива да се привързваш към любимец. Това е грешно решение.
Това същество е от низш вид. Няма какво да научиш от него и времето, в което се ангажираш с него е чиста загуба на време и енергия.
- Мамо, не си права. Общуването изобщо не ми пречи. Дори ...

Довереница

Проза » Разкази

1.5K 1 11

18+ (НЕ) Просто Чукане

Тя свърши и аз се почувствах свободен да се изпразня също. Извадих шестнадесетте от нея и изпръсках по целия й корем.
- Беше ми много хубаво - каза тя и щракна със запалката.
"Хубаво ми е - не ми е хубаво" - жените са толкова честни...поне в това отношение.
- И на мен, мила - усмихнах й се и взех ци ...

charliemlad

Проза » Разкази

2.2K 3

18+ Чупливата Лили

Той се движеше в нея с резки тласъци, предизвикани от обзелата го буйна страст. Не беше внимателен, а трябваше, защото… Лили си каза, че не бива да мисли за болестта си в тези блажени мигове на върховна наслада, когато цялото й същество, копнееше за още и още и още…
Отлепяха устните си само за кратк ...

Heel

Проза » Разкази

916

Твоята попара не е моята

Тя го биеше. По няколко пъти на ден. Неговата собствена майка. За щяло и нещяло. И да я питаш защо го прави, излишно ще да е. Ей, тъй, да станел човек. А, ти, какво си?! Майка?! Дроби, дроби, нали я знаеш оная – каквото си надробиш, това ще сърбаш, пари, не пари, твоя си е попарата, аз друга дробя…
...

pepsi1975

Проза » Разкази

1.4K 1 7

МВР

В тамошната бръснарница подстригваха трима души: Милко, Весо и Ради – казано накратко МВР. Подстригваха със собствен почерк и, за разлика от институцията със същата абревиатура, доставяха на гражданите повече радост. В тогавашната реалност, мъжките удоволствия бяха малко и не бяха скъпи. За някакви ...

dinko1963

Проза

1.2K

* * *

Много са рисковете на живота, но това мръсно блато от кал и камъни е навсякъде и всеки неизбежно си джапа в него. И бърза, бърза да си строши краката, та да излезе от там все едно мечка е петите му. Понякога ще се удрят нозете, ще се препсува един, два пъти, ще се пада и то понякога лошо, но е клал, ...

Alighieri

Проза

457

Изповедта на една таласъмка (за конкурса)

По дяволите този конкурс! Трябваше да участвам в него. Ето, хората написаха прекрасни разкази, а аз нищо. Кога съм писала за таласъми и вампири. Че те не съществуват. Аз съм сериозен човек, реалист, здраво стъпил на земята. Не, няма да участвам! Голяма работа, ще минат и без мене. Я чакай да си нале ...

valia1771

Проза » Разкази

1.9K 15

Божидара

- Божанкеее!..Слизай от дървото! Майкооо…ще ме умори това дете! Слизай ти казвам! Глуха ли си? Череши ли не си се наяла? Боже, божке.. що ме наказваш така? Дете ли родих или сврака? Все по дърветата…
- Слизам, бе майко. Не викай, че събра комшиите. Леле, каква си! Тате ми е казвал, че най-сладките ч ...

maiaan

Проза » Разкази

1.1K 7

Идеализиран принц

Заприличала съм на малко момиченце. На едно от онези деца, които са влюбени в любимия си анимационен герой. Идеализиран, перфектно изграден персонаж, който просто няма как да не заобичаш. Безупречна външност, мъничко арогантност, доза неуместен хумор и разбира се човечност, когато е необходима.
Пред ...

beatris

Проза » Разкази

787 1

Ако Star Wars VII беше заснет от Боливуд

Ако Джордж Лукас беше продал правата си върху екранизирането на Междузвездни войни не на Уолт Дисни и Холивуд, а на Боливуд, тогава до какви ли драматични промени в сюжета и героите щеше да се стигне в дългоочаквания епизод VII - "Силата се пробужда"?!...
Може би такива...
- Заглавието ще бъде "Скук ...

duffmckagan

Проза

676

Приказка за Султан Аслан

ПРИКАЗКА ЗА СУЛТАН АСЛАН
Тази приказка я знам от дете, когато я чух от бай Ахмед - бръснаря, но си я припомних тия дни, щото имаше защо.
Та тогава бай Ахмед насапуниса редката брадица на Дончо Кюсето, и дорде изчака да хване дикиш сапунката, отпочна издалеч:
„По онова време бях бръснар в Цариград. П ...

lordly

Проза » Други

2.1K 6

Миг

Тя вървеше по улицата с бавни крачки, подухваше вятър, галещ косите и'. Стъпваше по изсъхналите есенни листа, чуваше се шумолене, такова сякаш убива и последният живец, останал в тях, строшавайки ги на парчета. Усещаше крачките си, но не това беше най-важното, беше се потопила в мисли. Мислеше за ре ...

ladydy

Проза » Разкази

975

Писмо до светлината

Задушница.
Няма те.
Светлина в безкрая.
Синът живее.
Има моята съдба. ...

zelenvik

Проза » Други

1.1K 2

Селото на вълците

Имало едно време едно далечно, далечно село, което било сгушено в най-гъстата гора на Балкана. При все че трудно се стигало до селото по стръмните и лъкатушещи планински пътища, летем там прииждали хора от далечни краища, за да се запасят с дърва за огрев за през зимата. Казвали, че там дърветата би ...

Rois

Проза » Приказки и произведения за деца

1.1K

Вампирясване (за конкурса)

Какво съм? Защо съм? Накъде отивам?
Искам да подредя хаоса, да изпреда поне една нишка от кълбото на безкрайността и да се захвана за нея… Но съм безсилна… и крещя, и се мятам… А тунелът - тъмният, бездънен тунел, ме завихря, заедно с милиони прашинки като мен и когато отново неистово се разкрещявам ...

Eia

Проза » Разкази

1.3K 2 11

Писмо до Луната

Здравей, Любов,
Сигурно мислиш, че съм те забравил, но аз си мисля всеки ден за теб, за нас, за това което бяхме и защо всичко се обърка. Хората обичат да казват „всяко зло за добро”, но аз не вярвах, че важи и за нашия случай, не вярвах в „отварянето на другата врата”. А сега? Сега е различно, мина ...

Sola-sole

Проза » Писма

2K

Моят таласъмски бизнес (за конкурса)

Аз съм професионален фотограф и често ходя да снимам по сватби. Изкарват се прилични пари, а и почерпките обикновено са качествени, но има нещо досадно в тази работа, поне според мен. Както и да е. Та именно по време на една адски скучна и заредена с дразнеща комплексарщина сватба видях за пръв път ...

Ambrouse

Проза » Разкази

843 5

След много години

СЛЕД МНОГО ГОДИНИ
Седели близо един до друг, слънцето залязвало и тъмнорозовите му отблясъци очертавали ясно профилите им върху пожълтялата трева, правели я още по-мрачна и тъжна. Била корава и остра трева като брадата на възрастен мъж. Наблизо било морето, синьо и бяло, вълните се разбивали в кея и ...

exuded

Проза » Разкази

1.2K

Дупки

Дупки... дупки навсякъде. Пълни - с празнота, перспективни – в своята безперспективност. Дупки в бюджета, дупки по пътищата, дупки в тротоара, от „усвоени пари” по европроект ... дупки по зъбите на един финансово скопен народ. Да... добре дошли в „Страната на дупките”, или известна още като „Българи ...

insensate

Проза » Други

1.5K 2

Септична яма - Част 2.2

Генералът закъсняваше, а това не беше характерно за него. След финала на историята, съпроводила изграждането на септичната яма, отношенията ми с някои от участниците претърпяха развитие. Неочаквано, дори за мен, един зимен ден, когато чакахме резултатите от смяната на жилищата в София, реших, че мог ...

boky10

Проза » Повести и романи

2K

18+ Жената, която си вдигна краката

Асен се тресеше от нерви. Хапеше устни и крачеше напред–назад, правейки отчаяни опити да събере мислите си. Знаеше, че се е случило най-лошото, онова което първо щеше да съсипе брака му, а след това и да обезсмисли живота му. Съпругата му Руми му изневеряваше, точно в този момент, да… и „сеансът” пр ...

Heel

Проза » Разкази

3.1K 8

Един декемврийски ден

Един декемврийски ден
В един декемврийски ден облаците бяха затулили синевата. Самотни слънчеви лъчи понякога пробиваха през тях, но не стопляха, а сякаш правеха студа още по-остър и щипещ. Тревите по полето, край канавките и по банкета на пътя изглеждаха като снежни вълни, отрупани с кристалчетата ...

keltco

Проза

619 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Детството преди и сега

Кървава мъст

Ловджийски коментар

Стреснушка

Обсебена

Засечка

Мацка, та дрънка!

Един съвременен Бай Ганьо

Нощта, в която земята се разтваря (За конкурса)

Мечти

Обаждане за сбогом

Легендата за Буридал

Режимът на мъката-| глава

Там, в бабината къща /за конкурса/

За рисковете на професиите

На 360 градуса

Лек обяд в Барселона

Планетата на котките

Пълнолуние от спомени (за конкурса)

18+ (НЕ) Просто Чукане

18+ Чупливата Лили

Твоята попара не е моята

МВР

* * *

Изповедта на една таласъмка (за конкурса)

Божидара

Идеализиран принц

Ако Star Wars VII беше заснет от Боливуд

Приказка за Султан Аслан

Миг

Писмо до светлината

Селото на вълците

Вампирясване (за конкурса)

Писмо до Луната

Моят таласъмски бизнес (за конкурса)

След много години

Дупки

Септична яма - Част 2.2

18+ Жената, която си вдигна краката

Един декемврийски ден

Опашка