Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

В Карстфур

разказ на ужасите
Карстфур е село, което присъства в новелата ми "Сборището на ренесансовите сатанисти"
***
На запад от Белоградчик, някъде между селата Салаш и Куцаровци се разклонява широка пътека, обрасла с треви и ниски храсти, водеща към близкото възвишение. Точно пред нея чернее някаква бариер ...

donkooooo

Проза » Разкази

1.4K 6

Като счупено огледало

Колата се стрелкаше напред по шосето и оставяше километрите зад гърба си. Марина напускаше града и с него и своето минало. Искаше да бъде далеч, колкото се може по-далеч. Да се откъсне, да забрави. Искаше да прекъсне нишката, свързвала я някога с това място, с този град, с този човек. И това беше на ...

странница

Проза » Разкази

1.5K 14

Ултрас - начин на живот

Ултрас – начин на живот
Зората на новото хилядолетие завари българския футбол в много окаяно състояние. Клубните ни отбори от много години не са мерило за почти никой отбор от средната и под средната европейска класа. Славното минало на българските отбори убийци на евро шампиони вече може да се види ...

parvanski

Проза » Разкази

1.2K

Десетте гроша

Имало едно време един съвсем мъничък, грозноват писател. Той бил напълно неизвестен, но все пишел ли пишел човечецът, защото писането му било хоби. Като по чудо веднъж Големият издател харесал негов разказ и го включил в сборник. За награда мъничкият писател получил една бройка от книгата със своя р ...

Ambrouse

Проза » Разкази

879 1

Онова, което ни се полага по право - Част Четвърта

(това е продължение на предишните части...)
Имам още няколко истории, но те не са чак толкова фрапиращи. Примерно гонитба от кучета, докато карах колело, само че никой не виждаше кучета, освен мен. Също така са ми се привиждали хора. Това последното се беше случило и на сестра ми. Може би не беше ха ...

cycletrip

Проза » Повести и романи

641 1

Хроника на връзките

МАРТ
Самотната танцьорка
„Да спрем дотук.” Думите трептят на студения екран оглозгани и сиви като некролог на нашата връзка. Връзка, която не би могла да „спре”, тя просто не е започвала. Взирам се в равните безлични букви и не усещам нищо. Хубаво е, че не познавам гласа й, някак съм сигурен, че щеш ...

aneria

Проза » Разкази

840 3

Високо

Вече десети ден се носим с много хиляди километри в час и нищо не може да ни спре. Особено ме дразни Дълес - недодялан невротик с мания да зяпа през илюминатора с часове. Преди космическата ни станция да избухне, чат-пат свършваше по някоя работа, сега само гледа отдалечаващата се Земя и шепне нещо. ...

popolo

Проза » Фантастика и фентъзи

800

Мъртъв

Плачат мислите ми в мрака,
стене тъжното легло.
Аз те чакам. Чакам, чакам...
Eла, на мойто опело.
До вчера живях в красива розова приказка. Имах си любима жена. Всеки път с радостен вик се втурвах да я разсъбличам. Падах молитвено в краката ѝ. Галех я, целувах я, облизвах я. Вкусна ми беше. ...

svobodey

Проза » Разкази

1.3K 1

...

Усетих влизането на очите ти като полъх на горчиви билки и смола.
Забравих да се обърна и погледнах право в душата ти, зареяна на светлинни години от мен. Забравих да се запитам какво чакам все още. Вече не помня. От толкова много време не задавам този въпрос. Прекалено наосталгичен и изпълнен с кех ...

teodoralindemann

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

808

Цветето на Богдан

Цветето на Богдан
Не знам доколко историята е автентична, разказаха ми я спонтанно и с блясък в очите, но ако още вярвам на подобни случаи, то не е от юнашко доверие. Просто трагизма и величието и ме заплениха… И почувствах гордост, че съм роден от българка…
Беше септември – 1913 година.
Есента се о ...

alkaltchev

Проза » Разкази

1.6K 7

Една почти банална история с четири епилога (не е за конкурса)

Една почти банална история с четири епилога
- Ти си глупак! Свършиха се полякините и чехкините на плажа, та си тръгнал да сваляш тия надути германки!
- Забравяш за рускините!
- Глупак! – Гената плюе демонстративно в пясъка и тръгва да влиза в морето.
Не му се връзвам особено. Всяка втора негова дума ...

perperikon

Проза » Разкази

1.3K 20

Въже с примка

Първо се протегна, постоя така малко и пое въздух. После се хвана удобно с ръце и крака и бавно започна да се спуска надолу. Крайниците му умаляха отново. Измори се, стисна въжето с уста и се отпусна да си почине. Челюстите му бяха здрави и нямаше никаква опасност. Беше свикнал да го прави. Увисна в ...

RaiaVid

Проза » Разкази

1.4K 8

000

- Казах истината, това беше! - извика костюмираният мъж, чиято ярко червена вратовръзка, сега беше леко разпусната.
- Истината... Вие много обичате да я казвате тая истина, а?
- Що за нагла ирония има в тона ти, старче!
- А когато в съда защитаваш виновния, тогава чия истина казваш, оная която ви из ...

onesunnygirl

Проза » Разкази

968

Огън на вятъра (За конкурса)

- Шишее - Коцето реве гръмко под прозореца и по традиция не признава задължителното пазене на тишина в ранния следобеден час. Няма как - ще трябва да пропусна следобедната си дрямка за да го изслушам.
- Знайш′ ли, Шише, имам страхотна бизнес идея. Този път ще станем богаташи - Като чух тази реплика ...

Довереница

Проза » Разкази

1.1K 18

Пианото

Пианото
Днес си пътувам из Младост и тъй като съм голям Плюшкин без да искам или нарочно хвърлям по едно око на кофите за боклук, покрай които минавам.
До едни кофи за боклук видях изхвърлено пиано. Карам голяма кола, оптимизма ми е в повече и след около 100на метра успях да спра. Семейството ми ме ...

Oracle

Проза » Разкази

1.2K 1

Писателят с картечницата

Купувачи почти нямаше. А и как да има като времето бе едно такова… никакво - мрачно и мъгливо, непредразполагащо към разходки навън и съответно към пазаруване на книги. Да не говорим, че до Коледа оставаха цели десет дена. Дали тогава нямаше всички да се юрнат да купуват? Надали. Та кой се интересув ...

Ambrouse

Проза » Разкази

815 3

Христина

Христина
"Здравей. Разгледах снимките ти и прочетох внимателно написаното в профила ти. Няма да крия, че те харесвам много. Искам да се опознаем. Може да си допаднем. Аз съм от София. Имам свой бизнес и печеля добри пари. Живея в собствено жилище, в което има достатъчно място за двама. Разбрах, че в ...

nikjelev

Проза

777 7

Отменете Коледа

Отменете Коледа
Уважаеми, господин Дядо Коледа,
Пишем Ви група отчаяни от настоящето и угрижени за бъдещето мъже от блок 35 на нашия квартал. Уважаеми господине, бихме искали най-категорично да протестираме срещу честването на Коледата у нас. Смятаме, че това е празник, който дискриминира мъжете, ак ...

keltco

Проза » Разкази

761

Разни суети

Докато пожарникарите режеха ламарините на автомобила ù, който се бе забил в крайпътно дърво след поднасяне по заледения път, Нина Фотева се зачуди дали лицето ù е изкривено от болката, раздираща я с неумолима жестокост. Фактът, че нещо не бе наред с левия ù крак, за момент бе останал на заден план, ...

Heel

Проза » Разкази

798

Истина ли...

Възрастният мъж седеше до голямото махагоново бюро, държеше цигара и гледаше събеседника си, като странно екзотично животно невиждано досега. Дните в които трябваше да му даде по някой друг житейски урок бяха тежки. Пое дълбоко дъх и го погледна отново.
- Е, да... - каза той - често ще изричаш думит ...

onesunnygirl

Проза » Разкази

963 2

Късмет

Най-после стигна до нея – масивна дъбова врата със златна табела, на която пишеше заветното – РАЙ. Сърцето на бай Добри се разтуптя. Почеса се по главата без да го сърби, прекръсти се, плахо хвана тежката златна подкова и почука три пъти. Ослуша се за нечии стъпки отвътре, но явно беше подранил. Ще ...

valia1771

Проза » Разкази

1.8K 12

Голямото пазене

Голямото пазене
„...ИСТИНАТА ДНЕС Е САМО ТАЗИ –
РОДНАТА ПОЛИЦИЯ НИ ПАЗИ.”
текст: Евтим Евтимов, музика: Тончо Русев
Българинът обича някой друг да го пази от несгодите на живота. Той може и сам да си се пази, но рядко се сеща и все не му се вижда достатъчно. Най обича да се моли на Господа и на Съдб ...

dinko1963

Проза

1.1K 8

Много си приличаха...

Нощ. Големият град. Студено е. Улиците - страшни. Видяха се. Той и каза всичко. Обича я. Последна среща. Оплескал я е. Big time. Следват го. Няма как да избяга. Не и този път. Вкъщи. Хлороформ. Парцал. Право в носната му кухина. Той се събужда. Главоболие. Тениска. Завит. Грижливо. Белезници. Рамкат ...

nellzy

Проза

748

„Ойси! Прихвати ме, свети Константине!“ (за конкурса)

Когато попрегърбеният от грижи делник се канеше да си нахлупи шапката ниско над очите и с ироничната усмивка на залезното зарево да се стопи зад тепето, Гюргена почувства странно виене на свят. Буквите върху монитора започнаха да трептят и сложният документ, над който работеше, засега остана недовър ...

Eia

Проза » Разкази

1.8K 1 4

Мисли

Мускулната треска е благодарността на тялото ти за това, че го поддържаш здраво.
Егоизмът е най-човешката черта в характера. Какво по-човешко от това да се опиташ да съхраниш живота си, да го направиш по-лек или просто да си доставиш повече удоволствие?
Наречете ме луд, но предпочитам самотата пред ...

Galifray

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1K

Майка

Селото бе прогърмяло от страшна новина. Лудата Анастасия се запалила и изгорила и къщата и себе си. Не бе за вярване! Всички само за това говореха. Все пак сега се връщаха от нейното погребение. Нагостиха се бабите с жито и други вкусотии, които раздадоха за Бог да прости. Малцина знаеха истината за ...

inakalina

Проза » Разкази

602 1

Размисъл

Изкривени маниери, безобразни жестове, неприлични пози и рязка смяна на настроенията. Това представляваме като цяло днешното поколение. Жестоки, властни, непринудени и все по-малко усмихнати. Жители на един подвластен на груби, силни и отрицателни емоции свят. Хора, които не можем да си имаме довери ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 1 2

Ех, че работа!

- Браво, бе! Как не те е срам? Това твоето на нищо не прилича! Да спиш на работното си място!
Стреснах се от думите на човека до мен и отворих очи. Засрамих се и наведох глава. Сигурно се случва и на други, не само на мене. Умората така ме беше налегнала, та не можех да мръдна от мястото си. То моет ...

RaiaVid

Проза » Разкази

1.3K 11

Онова, което ни се полага по право - Част Трета

(това е продължение на предишните части)
Сигурно се чудите защо изобщо съм си измислил въображаем приятел. Нима просто съм искал да бъда сам? Ами дали в началото ей така, на шега, съм си представил едно малко момче, горе-долу на моя ръст, с протрити дънки и тениска на „Костенурките нинджа”, с кестен ...

cycletrip

Проза

616 1

Грехът на старата нестинарка (за конкурса)

Поканиха я и този път. От уважение. Гонеше осемдесетте, но все още не се даваше. Само този кръст да не я болеше. И как Господ я наказа да петлае краката си на стари години. Нещо все назад я теглеше. Губеше равновесие и аха-аха да падне. Виж там в жарта беше друго. Нищо не чувстваше – нито кръст я бо ...

valia1771

Проза » Разкази

1.7K 12

Мисли

Красотата е в постъпките, а благородството – в красотата.
Съдбата е жестока кучка. Затова да й сложим белезници и да я изнасилим!
Четенето на поезията на Робърт Бърнс означава да виждаш звукове и да чуваш букви.
Творецът трябва да съществува само и единствено в изкуството. Всичко, което му пречи да ...

Galifray

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

827

Качеството мързел!

Едно писмо към всички, които осъзнават защо са мързеливи и към всички, които искат да се замислят защо са лениви. Какво представлява мързела? Може ли да те обиди факта, че някой ти е казал в лицето, че си мързелив? Това са въпросите, по които искам да поразсъждавам днес. Погледаното от различни глед ...

energi4nata

Проза » Писма

1.5K

Ама, че съм тъпа, руса кучка!

Да, да, така си е! И въобще не ме жалете, ами се смейте, щото явно съм задръстена отвсякъде и то съвсем. Не, че съм руса по рождение, ама май мозъкът ми е изрусен напълно. Ще ви кажа за какво иде реч, та да не се чудите и вие.
Получавам аз една бележка със странен надпис: ”ЕТ МАЧИБО” и нали съм умни ...

RaiaVid

Проза » Разкази

1.8K 9

Пламъци (за конкурса)

ПЛАМЪЦИ
(за конкурса “Нестинари”)
Странен сън сънувах тази нощ...
Над покрива на Кулата на Огнепоклониците висеше знак на Слънцето, а на портите беше издълбан странен надпис, гласящ: “Това, което не изгори в огъня, ще се разпали в жарта”. Докато се опомня и вече бях вътре в този чудноват Замък. Факл ...

TytoALBA

Проза » Разкази

1.4K 4

* * *

Заспах тихо на прозореца, но после изведнъж се събудих.
Беше студено и някак екливо-безмълвно. Не беше точно ти. Може би споменът, несъществуващото минало, наситено с нюансите ти, ме изтръгна от съня. Обърнах глава, очаквайки да зърна прелестните ти стоманени очи, но там беше само едно смътно отраже ...

teodoralindemann

Проза

622 3

На градус

Слънцето се показа за момент иззад натежалите от сняг сивкави облаци, сякаш искаше със закачливите си лъчи да поразведри намусения Стоян, който крачеше с неуверена крачка към селото, стиснал в загрубялата си длан половинлитровата пластмасова бутилка, която му правеше компания от сутринта.
Стоян не б ...

Ambrouse

Проза

960 17

Две части

Животът ми се разделя на две части. Преди Него - безличност, но и спокойствие. След Него - бури и природни бедствия.
Имах проблемно семейство. Така де, не обичах много, много мъжете. От дете имах проблеми с общуването с връстниците ми, но все пак се чувствах добре. Изключете онези побъркващи истерич ...

Aleto12

Проза » Други

810

Последния лов на лисицата

Декемврийското утро завари полето ослепително побеляло. Дребния и ситен снежец се сипеше като бяла пудра захар над смълчаните угари изорани през есента. Малкото ято яребици се бе сгушило под шипковите храсти в отдавна пресъхналото дере недалеч от селото и плътно притиснати една до друга, птиците се ...

parvanski

Проза » Разкази

2.3K 5

Днес

Днес пристигнах точно навреме, за да видя как влизаш.
Беше един обикновен, малко сив, малко замислен ден.
Както винаги, очите ти не се засмяха с очакваната топлина. Ти просто прекрачи прага и стоманените ти ириси се плъзнаха по мен като по хубава, но все пак без стойност картина. После потъна в собс ...

teodoralindemann

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 2

* * *

Нека ви разкажа историята на един човек, който винаги изричал истината, независимо дали тя била като звънка песен за ушите на останалите или като дразнещ крясък, отблъскващ надалеч. Каквото и да правел, не знаел как да излезе от ситуацията
по лесния начин, все казвал това, което мисли, това, което е ...

ladydy

Проза » Други

1.1K

Проза и разкази от съвременни български писатели

В Карстфур

Като счупено огледало

Ултрас - начин на живот

Десетте гроша

Онова, което ни се полага по право - Част Четвърта

Хроника на връзките

Високо

Мъртъв

...

Цветето на Богдан

Една почти банална история с четири епилога (не е за конкурса)

Въже с примка

000

Огън на вятъра (За конкурса)

Пианото

Писателят с картечницата

Христина

Отменете Коледа

Разни суети

Истина ли...

Късмет

Голямото пазене

Много си приличаха...

„Ойси! Прихвати ме, свети Константине!“ (за конкурса)

Мисли

Майка

Размисъл

Ех, че работа!

Онова, което ни се полага по право - Част Трета

Грехът на старата нестинарка (за конкурса)

Мисли

Качеството мързел!

Ама, че съм тъпа, руса кучка!

Пламъци (за конкурса)

* * *

На градус

Две части

Последния лов на лисицата

Днес

* * *

Опашка