Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Писмо в Бутилка

Здравей.
Мисля си, че беше крайно време да напиша това писмо, тъй като...се уморих. Уморих се очакванията ми да се разминават с реалността. Уморих се да се давя в собствения си океан от илюзии. Уморих се да се правя на такъв, какъвто не съм, защото най-вероятно това не ми се удава. Уморих се да глед ...

Negative-Creep

Проза » Писма

1.1K 2

Дозирано

Исусе мой, Ти, Който каза: ,,Истина, истина ви казвам, искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори!”, ето аз хлопам, аз търся, аз искам благодатта.
Често не я приемам, когато я приемам се смея почти хистерично, докато накрая съм готов да призная зависимостта си. Иск ...

DifferentPrince

Проза

1.3K 1

18+ ул. Вишнева

Беше късно...или май беше рано – беше 3 сутринта. Три таксита отчаяно чакаха на опашка на изхода на едно от нощните заведения на София. Мястото се посещаваше от най – свежите, от хората които още учеха в гимназиалните училища и скоро им предстоеше да се маскират като абитуриенти. Разноцветно облечен ...

chochone

Проза » Разкази

2.5K

Живот от миналото – живот от бъдещето

Животът е толкова объркано нещо. Прекрасно, трудно, болезнено, щастливо и ... объркано нещо.
Кой от нас не си е мечтал да срещне в настоящето човек от минало? Мнозина може би. Но на мен ми се случи. Животът е изпълнен със спомени. Едни са хубави, други лоши, трети нетърпими, а четвърти мечтани …. Жи ...

Mouse-Rat

Проза » Разкази

1.1K 8

Архангели

Уредът до леглото му писукаше равномерно, но той усещаше, че животът го напуска.
Големият часовник на стената отсреща безмилостно отмерваше оставащите секунди дихание.
Премрежил очи, имаше чувството, че стрелките се сливат и в тях започва да различава два образа.
- Занули го, че ни чака и друга рабо ...

satanas

Проза » Разкази

1.3K 5

* * *

Огрия В Рая
Най-красивото нещо, което наподобяваше секс, което ми даваше еуфория, вдъхновяваше ме, и ме караше да мисля като артист, вкарваше в организма ми еуфория, въображение, страст, извисяваше ме в облаците и ме караше да се чувствам нарцистичен Бог с много праволинеен силен и в същото време ха ...

sinner13

Проза » Еротична

1.5K

Недоизказано

Стои си птичето и си мисли, колко странни са птиците... някои ти чуруликат само за себе си, мислят, че светът е създаден за тях. Че всичко на този свят е създадено да им бъде в услуга. Ех...въздъхна и се изправи в гнездото. Погледна към дървото насреща. Имаше друго гнездо, пак с птички, като него. Д ...

smile1

Проза » Разкази

1.6K 1 3

Белязани от съдбата 5

Отново беше в студената, мрачна колиба насред нищото. Влагата се просмукваше в костите му, а студа го караше неконтролируемо да трепери. Дори дебелото, вълнено одеяло което похитителите им им бяха дали не бе в състояние да го стопли.
А Екатерина? Тя отново гореше в треска и при всяко поемане на възд ...

SisiNikol

Проза » Повести и романи

1K 3

1

Мммм, изгряло е. Едва-едва отварям очи. Едното, всъщност. Имаше една реклама на нашенска ракия – „Мека топлина”. Седем и половина. Отврат. Тоя, дето е измислил ранното ставане, е за разстрел. Никога не мога да стана рано и да съм доволна. Как го правят хората, не зная. И в осем вечерта да си легна, ...

superelche

Проза » Други

1.4K 1

От стария сандък. Димитровден

Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
Б.
Изхитри се тая година Зимата и открадна няколко от октомврийските дни - в самия край на месеца, та успя за заснежи високите места по Родопа планина.
Снежец - като солчица на препечена филия хляб, ръснат по опадалата по коларския път букова шума, а и на ...

kalin8

Проза » Разкази

1.1K 2

Минало хубаво невидяно време

Да ти разкажа, приятел, на времето какво е било забавление.
Хора палели огромни огньове, неуморни ръце цяла нощ удряли барабаните от животинска кожа, богове танцували с хора около огъня.
Голи жени наливали сладко вино по дървените халби.
Тогава погледи и души се преплитали.
Всички се смеели като мал ...

noonecan

Проза » Разкази

1.2K 1

Фалафел

Много е кофти, когато искаш да си развалиш пари и започнеш да се молиш на някакви малоумни продавачки, а те да повдигат мързеливо рамене и да клатят отрицателно с празните си глави, пушейки пред дюкяните саморъчно направени цигари. Когато работиш като таксиметров шофьор, задължително в себе си трябв ...

chochone

Проза » Разкази

1.3K

За животните с любов

Е, и защо да се оплаквам, като Господ така щедро ме е надарил! - коментира магарето!
Да знаете само какво маце вкарах в леглото. - хвали се един вирус.
Нищо човешко не ми е чуждо - казал един помияр, слизайки от
поредната кучка!
О, аз съм запалена планинарка - редовно изкачвам венериния хълм. - Хвал ...

gancho36

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

901

Гошко Ангелчето

Гошко циганчето се обърна и видя художника, че рисува втренчен в църквата св. Харалампий. Неспокойните му движения издаваха, че нещо го тревожи. Какво ли му тежи, се питаше художника без да поглежда към него. Жегата беше непоносима. Лятното майско слънце нажежаваше всичко наоколо и нямаше почти ника ...

magdalina7

Проза » Разкази

1.5K 1

Записки на един безсмислен, мислещ псевдо оптимист

Кратка интродукция: Бележка на автора.
-Езикът, който предстой да бъде използван в тази творба на един безсмислен, мислещ, псевдо оптимист, вероятно поразително ще напомни на реч чута на пазара в сряда по обяд или може би е близка до тази на футболен запалянко наблюдаващ мача Лудогорец-Стяуа, но вси ...

noonecan

Проза » Разкази

1.2K

Писмо в продавалник

След като установих, че ми е необходимо покривало–калъф, за мотора, реших да си купя такова по цивилизован начин и си харесах едно в сайта продавалник. Купих го, дойде и след това се наложи да напиша следното писмо на търговецът продал ми този артикул.
Ето го и писмото, което му написах:
........... ...

chochone

Проза

1.1K

Великият вход

Вече два месеца с Бозов сме в Балкана. Там има и гараж. На два етажа, така е изкопан. С Бозов там спим да не ни засекът лошите. Има хора се крият в гаража от жените си. Като минат няколко години брак и мъжът се заседява в гаража по цял ден.По комунизъма, жените се събирали и клюкарствали по цял ден ...

Lebovski

Проза » Разкази

1K 1

Семейна сага глава 14

Семейна сага
Глава четиринадесета
До София пътувахме цял ден. Влака беше почти празен, но се движеше много бавно и с часове стоеше по гарите, а понякога и насред голото заснежено поле. За разлика от нашият, влаковете идващи от София бяха многобройни и претръпкани с пътници. Имаше всякакви влакове, б ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.9K

Среднощен разговор

Три часа през нощта е. Ставам за n-ти път, вдигам капака на лаптопа, паля поредната цигара и тъпо се вглеждам в монитора. Тишина. Хората спят, спи целия фейсбук. По едно време една позната от Америка поства нещо (те нали са със седем часа разлика), чета … нищо интересно, някакви технологии на дишане ...

Mouse-Rat

Проза » Разкази

1.6K 1 7

Белязани от съдбата 4

Устните му бяха меки като кадифе. Нежно се движеха върху нейните изкушавайки я да му отвърне.
Анна никога не се бе целувала, представа си нямаше какво точно да направи, но едно знаеше със сигурност. Щеше да му позволи да я научи.
Вкопчи се с две ръце в тялото му, надигна се на пръсти и леко разтвори ...

SisiNikol

Проза » Повести и романи

1K

Диалекти

Преди време, когато аз бях тийнейджър си викахме "лъвче", сега си викат "мен", може би за да се подчертае, че събеседникът е мъж... В този педерастки свят подчертаването на сексуалната ориентация е задължително, защото всичко може да се случи изневиделица. Момичетата пък масово използват " братле ", ...

chochone

Проза » Разкази

2.3K 1

25 години преход

караме коли втора употреба
спим
храним се
умираме
на вратовете ни има ...

Dess-troyer

Проза

775 1 1

The Pieces Don't Fit Here Anymore 🇬🇧

There they stood. Both of them were frozen and just didn’t know what to say or what to do. Either thought they’d do something wrong so they just stared at the floor. She dared to look into his eyes. They were filled with pain and that broke her even more inside. She just wanted to go to him and hold ...

papergoddess

Проза » Разкази

3.3K

Технологии

Когато някой се качи при мен в таксито и се отвори приказка, винаги става интересно, защото никога не е възможно да разбереш в каква посока ще потегли негово величество разговорът. Ако хората нямат какво да си кажат, винаги се захващат с времето. Времето, това гадно копеле, което никога не може да у ...

chochone

Проза » Разкази

1.4K 1

Сенки от миналото

СЕНКИ ОТ МИНАЛОТО
Разказ от Анна Вакарелова
Светът се подготвяше за настъпването на новата 1956г. Рут Харис и двадесетгодишната й дъщеря Ракел въодушевено брояха секундите, до момента, в който щяха да се поздравят и да се чукнат със шампанско. Кейлъб Харис, втория съпруг на Ракел донесе чашите за ша ...

anapoema

Проза » Разкази

1.3K 1

Тогава, когато...

Когато планинските върхове се превърнат в солници. И утрото се изразява с любовното жужене на пчела. Когато небето е толкова близко, че се побира в зениците ми... и оставя следа. Когато успея да разлея копнежите си в простора и душата ми е кожа...жадна, дишаща...къпеща се в слънчева заря...
Тогава. ...

Ralina13

Проза » Други

1.5K 7

Приказка за "Другата дъщеря"

-Здравей, Алиса... Здравей слънчицето на мама. Толкова си мъничка. Ръчичките ти приличат на цветенца, устничките ти на розова пъпка, нослето ти на червено копче, а очите ти... Очите ти... Боже, колко познати ми изглеждат...
Уж новородените били синеоки. Всички до едно... Но ти си специална... Очите ...

Довереница

Проза » Разкази

1.4K 1 19

Знамения

Саид рядко му правеше такъв номер. Да спре на манежа насред представлението и да се вторачи в публиката, без да помръдва. Георги се опита да го подкани с въженцето, което размхаваше по принцип след камилите (не за да ги удря, а за да има дава посока или за да им даде знак за „старт”), подвикна към н ...

Rois

Проза » Разкази

850

Сърцето

СЪРЦЕТО
Ако и да е ноември, пак след вечеря ми се излиза за по бира. Хладничко е, но за наливно бургашко никога не е хладно.
Както съм се забързал зажаднял към капанчето и Райко-Кукурайко с кученце на каишка, щото без каишка има глоба:
- Задръж наборе, тъкмо ти ми трябваш – спира ме, а кюпека му се ...

lordly

Проза » Хумористична

1.5K 3

* * *

ПРИКАЗКА ЗА ПРАВДАТА
На интересно място са се заселили тия хора. От двете му страни – стръмни баири, а помежду им – река. Разделила е планината на две, разломила я е, та затова и са я нарекли Лом. Река като река. По време на нахална и безочлива суша почти пресъхва, а рибата, която случайно е оцеляла ...

purko59

Проза » Разкази

2K 8

Ная в лоното на Афала Част 10

Линк към част 9
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=333130
10 Част
- Хубава работа! Ти сега какво…? Завиждаш ми на черната коса ли? Аз пък да не съм те карал да скачаш без парашути от самолета. Ти сама си ги свали и си направи тази пожизнена искрящо бяла боя на косата. Искаш и аз да заприл ...

rygit

Проза » Повести и романи

2.3K 1

* * *

Ще прогледнем в мига, когато спрем да си вадим очите един на друг!

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

831

България накъсо - 10

Моите предложения за нови български спортове:
Синхронно пСуване.
Бягане около Парламент с препятствия.
/за/Конен спорт.
Спорна стрелба. ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 9

Шофьорът без глава

Младият мъж излезе от кръчмата, с несигурна походка прекоси малкото площадче и се отправи към булеварда. Беше три часа през нощта и движението бе почти напълно замряло. Подпря се на един пътен знак, гадеше му се, тъй като бе прекалил с алкохола. Освен това го бе срам,задето по време на срещата с бив ...

Ambrouse

Проза » Разкази

860 2

Ад

Когато мрак залее бялото ти сърце.
Когато депутати снимат се с напукани усмивки и празни души пред Народното събрание,
а студенти мръзнат по своите дупки и мъчат се да бъдат образовани.
Когато едни плуват в неясни и мътни пари,
а други заради комат погубват тела отдавна изветрели. ...

thedoors

Проза

1.1K 1 1

Не добре!

Има дни, в които не ми се излиза от вкъщи. Всъщност, излизам, а на втората крачка неистово ми се иска да се върна обратно под юргана. Да се захлупя с възглавницата и да заспя зимен сън. Домашната лудница изобщо не ми пречи. Не чувам и не виждам.
Като днес. Излюпих се рано-рано, ухилена до ушите, как ...

superelche

Проза » Хумористична

857 1

Скок в Нощта (Плейнхилс 4)

Плейнхилс
Епизод 4
Скок в нощта
…Какво е реалност? Дали това е свързано с нашите усещания или е плод на нашия разум? Възможно ли е само чувствата да са истински, това което изпитваш към друг човек, към друго същество?!...
- Стивън, какво е това? Какво четеш? – прозявайки се, попита Лариса. – Виж как ...

MarkZlatomirov

Проза » Други

1.2K

За едната чест/по"Не съм от тях" на Чудомир

На гости съм у леля Мита. Тя е гостоприемна и обича да възкресява древни рецепти от кулинарията. Поднася ми с кафето бяло сладко под вода, по рецепта на баба й-русчуклийска гранд дама, пияни праскови и десерт „Агнес” по рецепти от майка й - видна общественичка,постоянен член на родителски комитети и ...

ZAGORA

Проза » Хумористична

1.8K 4

Всичко, което исках

Видях го... Беше първия път, когато го виждам. Едва дишах. Беше толкова прекрасен! Загледах се в лицето му и никога не исках да спирам да го гледам. Бе дори по-красив. Помислих си "Как ще издържа, без да го целуна?", но въпреки това не се сдържах и хукнах към него.
- Алекс! - затичах се.
- Мел! - за ...

papergoddess

Проза » Разкази

1.5K

Чуденка

Кръстосвам мърлявите софийски улици, а мразовитите пориви на вятъра ме завихрят в беса си. То, и без това от няколко месеца си ходя подгизнала до ушите... Ама какво пък? На мен ми е слънчево отвътре. Ама явно само на мен. Бродят призрачни хора наоколо. Едни такива свъсени физиономии, сключени вежди, ...

superelche

Проза

893 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Писмо в Бутилка

Дозирано

18+ ул. Вишнева

Живот от миналото – живот от бъдещето

Архангели

* * *

Недоизказано

Белязани от съдбата 5

1

От стария сандък. Димитровден

Минало хубаво невидяно време

Фалафел

За животните с любов

Гошко Ангелчето

Записки на един безсмислен, мислещ псевдо оптимист

Писмо в продавалник

Великият вход

Семейна сага глава 14

Среднощен разговор

Белязани от съдбата 4

Диалекти

25 години преход

The Pieces Don't Fit Here Anymore 🇬🇧

Технологии

Сенки от миналото

Тогава, когато...

Приказка за "Другата дъщеря"

Знамения

Сърцето

* * *

Ная в лоното на Афала Част 10

* * *

България накъсо - 10

Шофьорът без глава

Ад

Не добре!

Скок в Нощта (Плейнхилс 4)

За едната чест/по"Не съм от тях" на Чудомир

Всичко, което исках

Чуденка

Опашка