Проза и разкази от съвременни български писатели
43.1K резултата
Да бъдешшш или да не бъдешшш...
*Два балона се разхождали в пустинята и изведнъж единия викнал кактусссс, а другия отговорил ами като не внимавашшшш*
Една голяма планета в една голяма галактика в неизмеримата Вселена, била населявана от големи същества. Те знаели че са големи, но въпреки всичко продължавали да се опитват да изглеж ...
Една голяма планета в една голяма галактика в неизмеримата Вселена, била населявана от големи същества. Те знаели че са големи, но въпреки всичко продължавали да се опитват да изглеж ...
1.3K
1
Любовта на демоните-9
Реших да сляза в кафето на фирмата, преди да се кача при г-н Филипов. Ненавиждах да го наричам така, защото въпреки всичко той беше мой баща и дори да не му е приятно моето присъствие тук, то той трябваше да ме търпи, защото аз Антон Демиров бях единствен наследник на империята. И ако имаше други пл ...
1.2K
Откровения и размисли в 03:51
Откровения и размисли в 03:51
Четири без десет е. Стаята ми е тъмна, осветявана единствено от светлината на монитора и червените огнени езици на стената, пред печката. Аз седя в леглото, завит до кръста, дълбоко замислен и изливащ всяка мисъл, минала през главата ми в текст.
Какво ли правя?! Защо не ...
Четири без десет е. Стаята ми е тъмна, осветявана единствено от светлината на монитора и червените огнени езици на стената, пред печката. Аз седя в леглото, завит до кръста, дълбоко замислен и изливащ всяка мисъл, минала през главата ми в текст.
Какво ли правя?! Защо не ...
793
18+ Машина за секс
Жителите на всеки малък или среден квартал са като малък народ. Всички се познават. Знаеш кой ще те види и вместо "здравей!" ще ти каже "дай една цигара!", знаеш кой е читав и кой не е.
Всеки квартал си има и по една "чума". Онзи досадник, който обикаля от компания на компания, звъни ти на вратата д ...
Всеки квартал си има и по една "чума". Онзи досадник, който обикаля от компания на компания, звъни ти на вратата д ...
1K
2
Божествена комедия
„Уважаеми пътници, добре дошли на борда. От името на екипажа ви желая приятен полет. И независимо с каква сила сте си разбили главата и желаете земята да се отвори и да ви погълне, не забравяйте, че сами се набутахте между шамарите. Температурата на въздуха е -50°C. Както и в самите вас.“ Добре, де. ...
1.2K
3
Illusion 🇬🇧
Illusion
I see you. All of you. I see your eyes staring at me, through me and beyond me. I see your faces – some old, some young, even babies. You, all of you, just staying there, in your tiny little houses, putting a charade nobody is really watching.
You are all different. You are poor. And you ar ...
I see you. All of you. I see your eyes staring at me, through me and beyond me. I see your faces – some old, some young, even babies. You, all of you, just staying there, in your tiny little houses, putting a charade nobody is really watching.
You are all different. You are poor. And you ar ...
4K
18
Новата квартира и старите навици
Новата квартира и старите навици
Наскоро бях сменил квартирата. Вече бях проучил къде са денонощните магазини за алкохол и цигари, къде са по-сносните заведения. Заведения не липсваха, бях в централната част на София, но пък денонощните магазини в близост бяха едва два и то не чак толкова близко. То ...
Наскоро бях сменил квартирата. Вече бях проучил къде са денонощните магазини за алкохол и цигари, къде са по-сносните заведения. Заведения не липсваха, бях в централната част на София, но пък денонощните магазини в близост бяха едва два и то не чак толкова близко. То ...
985
8
Лимонадено небе
размътих небето и отпих от облаците му
бяха пенливи и имаха вкус на домашна лимонада
видях бобено стъбло да се извисява на няколко метра от мен
но никакъв джак, каква изненада
сигурно прави кариера някъде в холивуд ...
бяха пенливи и имаха вкус на домашна лимонада
видях бобено стъбло да се извисява на няколко метра от мен
но никакъв джак, каква изненада
сигурно прави кариера някъде в холивуд ...
860
2
Пътуване до село
Преди много години, когато бяхме млади, и все още младоженци, и ни беше много малко акъла, много малко, а и все още е така... но това е друга тема...
Боян беше на около 11 месеца и през лятото искахме да посетим роднините, едните в Добрич, а другите в Стара Загора. Напълнихме два куфара с багаж, с п ...
Боян беше на около 11 месеца и през лятото искахме да посетим роднините, едните в Добрич, а другите в Стара Загора. Напълнихме два куфара с багаж, с п ...
1.1K
1
Изаура от Христо Даново
Не можеше да разбере какво й става. Дали беше погледа му, дали стойката, дали усмивката, но не можеше да откъсне поглед от него. Да, беше го виждала и преди, и двамата бяха от Христо Даново, само че той живееше в махалата, където баща й не я пускаше да ходи. Но селото не беше голямо, със сигурност г ...
1.3K
3
За любовта и морето
Тази история изпълнена с дъхав и упойващ солен привкус на море се случи преди няколко години. Павел, среден на ръст, с права, кестенява коса и сини очи младеж беше студент първи курс по екология. Понеже от малък винаги обичаше и се интересуваше от природата и животните, негова мечта бе да следва, да ...
875
1
Prisoner of Mankind 🇬🇧
Prisoner of Mankind
We did this. We all did. We should have been dead a long time ago, and yet we found a way to screw things even more, outdid ourselves. Africa was the obvious answer. So simple. This massive piece of hot sweaty heaven sitting right there, undisturbed for thousands of years. Of cou ...
We did this. We all did. We should have been dead a long time ago, and yet we found a way to screw things even more, outdid ourselves. Africa was the obvious answer. So simple. This massive piece of hot sweaty heaven sitting right there, undisturbed for thousands of years. Of cou ...
3.6K
2
Лариса
Аз тръгвам. Утре. Със самолет. За първи път ми е. Вълнувам се. И ме е страх. От неизвестното. То се казва Швейцария. Какво ме чака там? Знам само за кравите и шоколадите. За часовниците и швейцарските ножчета. Шоколадът е вреден за мен, часовник не нося, от ножчето нямам нужда. Чудя се обаче, дали т ...
778
2
Съдби 10 и11
Съдби
Десети епизод
-Ела, момчето ми, ела дядо да те прегърне. Лина, виж какъв левент е станал внукът ни, момче за женене. Машалла, машалла! - не можеше да скрие възторга си Дикран, прегръщайки току що пристигналия от София внук.
-Ела Хари, ела и баба да те прегърне. Божичко, доживях пак да прегърна ...
Десети епизод
-Ела, момчето ми, ела дядо да те прегърне. Лина, виж какъв левент е станал внукът ни, момче за женене. Машалла, машалла! - не можеше да скрие възторга си Дикран, прегръщайки току що пристигналия от София внук.
-Ела Хари, ела и баба да те прегърне. Божичко, доживях пак да прегърна ...
1.1K
1
Силуети
В последно време се случва следобед да затварям очи и да виждам сумрачни очертания на къщи, сгушени една в друга. Къщи - силуети, заедно с техните покриви - силуети, с комини - силуети, на фона на небето; малко по-светло от тях, почти сляло се с тях...
Оголени от зимата дървета - силуети, черни дърв ...
Оголени от зимата дървета - силуети, черни дърв ...
1.7K
4
Смъртта - принципна и подла
Смъртта – принципна и подла „Смъртта, единственото сигурно нещо в този живот“… така говорят хората. Аз няма да изпадам в полемики, но е безспорен факта, че тя винаги идва… неканена, подла, но все пак принципна. Понякога си мисля, че си е запазила часове при всички ни и просто спазва разписанието… Пр ...
1.4K
1
Да живеят
ДА ЖИВЕЯТ ВСИЧКИ ПАРТИИ!
Напоследък му вървеше. Смениха се няколко правителства, връхлетя ни финансова криза, какви ли не злини се изсипаха на главата на отечеството и на малките хора, но въпреки това на него му потръгна. Бизнесът се разширяваше, макар и скромен, хранеше семейството му, че и за спес ...
Напоследък му вървеше. Смениха се няколко правителства, връхлетя ни финансова криза, какви ли не злини се изсипаха на главата на отечеството и на малките хора, но въпреки това на него му потръгна. Бизнесът се разширяваше, макар и скромен, хранеше семейството му, че и за спес ...
1K
Детство
Не помня от колко дълго не бях плакала...
Може би съм забравила, че мога да плача?
А някога плаках, плаках толкова много!
Спомням си, когато бях дете
и всички играеха. ...
Може би съм забравила, че мога да плача?
А някога плаках, плаках толкова много!
Спомням си, когато бях дете
и всички играеха. ...
1.1K
Бялата светлина
''Отново валеше февруарският сняг. На вън беше тихо и спокойно. Улиците бяха покрити с пухкав бял сняг. Отличаваха се само лампите. Беше много студено. Като в Сибир! За това никой нямаше по пътя, освен едно малко момиченце и една, две влюбени двойки. Момиченцето явно се беше изгубило или просто търс ...
1.1K
3
Валс на ръба на дишането
Никога не съм разбирала от класическа музика. Знам имената само на най-известните опери и композитори, като много рядко мога да разпозная някое произведение само със слушане. Може би нямаше кой да ме посвети, може би аз не отделих нужното време за този жанр. А може би трябваше, защото имам едни свои ...
852
1
Сянката - глава 5
Глава 5
Послушах го без да мисля особено и се метнах на задната седалка на големия джип. Не знаех дали въобще някой ни преследва, но в момента можех единствено да се доверя на близнака си. Той седна зад волана – о, не, сигурно щеше да кара ужасно откачено – а до него на предната седалка седна азиате ...
Послушах го без да мисля особено и се метнах на задната седалка на големия джип. Не знаех дали въобще някой ни преследва, но в момента можех единствено да се доверя на близнака си. Той седна зад волана – о, не, сигурно щеше да кара ужасно откачено – а до него на предната седалка седна азиате ...
1.2K
2
Битката за Дурикс
Моят разказ във фентъзи-сборника "Мечове в града", издаден през 2013 година от Националния клуб за фентъзи и хорър.
Уктарис доближи портите на Дурикс, подпря се на меча си и се загледа в крепостните стени. Няколко стражи пазеха огромната арка, която изпълняваше ролята на входна порта, а зад нея се в ...
Уктарис доближи портите на Дурикс, подпря се на меча си и се загледа в крепостните стени. Няколко стражи пазеха огромната арка, която изпълняваше ролята на входна порта, а зад нея се в ...
990
8
Аре стига, бе! - 2
Аре стига, бе! - 2
Както и да е! Дръпнах се настрани от касиерката.
Преброих си парите. Сто шестдесет и два лева. Сметката е сто и осемдесет. Не ми стига двайсетарка.
"Аре стига, бе! Защо дадох пари назаем на кифлата Кристина"?
Излезнах от касата и се насочих към спирката на тролея. ...
Както и да е! Дръпнах се настрани от касиерката.
Преброих си парите. Сто шестдесет и два лева. Сметката е сто и осемдесет. Не ми стига двайсетарка.
"Аре стига, бе! Защо дадох пари назаем на кифлата Кристина"?
Излезнах от касата и се насочих към спирката на тролея. ...
2K
1
9
Животът като банкова сметка
Колко лесно щеше да бъде, ако Животът ни се превеждаше всеки месец подобно на заплата по картова сметка. Получаваш превод, отиваш на банкомата и теглиш - 30 дни живот. Така всеки ще знае, че има 30 дни - нито повече, нито по- малко. И ще живее някак с тези 30 дни до следващия превод и месец. Колко л ...
774
1
Бях всичко...
Върнах се след толкова много години...
Но тук вече нямаше никой и никого,
с когото можех да припомня всичките
тези спомени.
Спомени, които исках да пробудя, за да ...
Но тук вече нямаше никой и никого,
с когото можех да припомня всичките
тези спомени.
Спомени, които исках да пробудя, за да ...
1.1K
Почивай в мир, глупак такъв!
Само веднъж видях баба да плаче. Бях на 11. Сурова жена беше тя. Няма да те прегърне или да ти каже добра дума, когато ти е тежко. Животът я беше направил такава. Но ето там на двора, нещо в нея се промени.
Стоях на топло до печката и както ми беше заръчала, разбутвах жарта, та да се изпекат равноме ...
Стоях на топло до печката и както ми беше заръчала, разбутвах жарта, та да се изпекат равноме ...
1.5K
1
4
Остани с мен в понеделник
22:28 вечерта е. В понеделник. Един от онези понеделници, в които всичко върви наопаки и само стоиш и се ослушваш от къде ще се появи поредното неочаквано и нежелано препятствие.
Почти си отдъхвам, отпускайки гръб на меката възглавница, че денят е към края си и с химикала в ръка се опитвам да изчопл ...
Почти си отдъхвам, отпускайки гръб на меката възглавница, че денят е към края си и с химикала в ръка се опитвам да изчопл ...
1.1K
1
Любовта на демоните-8
Отварям тефтерчето си и след цифрата"едно" и точката, изписвам едро буквата "Ф".
Всички останали след това, пиша аз бавно и четливо. Научих този номер в университета по време на краткото ми студенстване, когато на една лекция чух от преподавателя думата "сугестия"и тя ми хареса. И когато по-късно на ...
Всички останали след това, пиша аз бавно и четливо. Научих този номер в университета по време на краткото ми студенстване, когато на една лекция чух от преподавателя думата "сугестия"и тя ми хареса. И когато по-късно на ...
1.2K
18+ Майката на Давид
МАЙКАТА НА ДАВИД
На баща ми не му понасяше в България. Вече беше живял десет години тук. През това време беше създал мен. Аз се оказах негов подобрен вариант, взаимствал всичките му пороци и добродетели. Баща ми беше неудачник, но беше симпатичен мъж. Жените го харесваха, а с майка ми живееше само " ...
На баща ми не му понасяше в България. Вече беше живял десет години тук. През това време беше създал мен. Аз се оказах негов подобрен вариант, взаимствал всичките му пороци и добродетели. Баща ми беше неудачник, но беше симпатичен мъж. Жените го харесваха, а с майка ми живееше само " ...
1.4K
9
Здравей, мамо
Здравей, мамо. Наскоро си мислех за теб. Чудех се дали да ти се обадя, да поговорим. Вчера започнах да плета косата си, мамо. Трябваше да си направя плитка, от сложна плетка отзад, на тила. Но не можех да видя какво правя, не изглеждаше както трябва и ме заболяха ръцете. Обърках се, защото не знаех ...
1.8K
Метаморфози
Азаар спря предпазливо на ъгъла, щом видя един дом да крачи бавно към края на улицата. Ходеше наклонен и съвсем леко залиташе, навярно заради изпитото по време на дъжда пролетно вино. Стените му моравееха, коминът изпускаше весели облачета дим, а вратите и прозорците си играеха с вятъра. Домовете об ...
1.1K
1
3
Прочети ме, моля те
Хвани ме здраво, сякаш съм последната бройка от любимия ти вестник. Сграбчи ме, сякаш съм нечии последни думи. Погълни съдържанието ми, горча ли ти? Защото аз четох всеки ден това, което беше изписано на лицето ти, когато прегръщах друг, усмихвах се на други мъже, целувах ги - болеше те, нали? Но ни ...
1.3K
Любовта отвъд света
''Дойде с вятъра. Почука на вратата ми. Отворих я, а там нямаше никой, дори вятър нямаше. С отварянето усетих как лека сила се докосва до сърцето ми. Всяка вечер в 2:00 ч., аз чувах сблъсъка във врата ми, и когато отивах да я отворя, там нямаше никой, дори и сянка. Бях неспокойна, но не ме беше стра ...
932
Вечен белег
Той сложи едната слушалка в лявото си ухо,а другата в нейното дясно и пусна любимата им песен докато пътуваха незнайно до кое място. Тя се усмихна,а той се приближи и я целуна чувствайки за пръв път тази непозната топлина в сърцето си.И отвори очи разбирайки,че се намира в леглото и за пореден път т ...
1.2K
Chapter X
Chapter X
Къде сте сега? В къщи в леглото? В автобуса? Чакате някой? Няма значение. Имате някои, които ви обича. Някои, който вие обичате - баба, дядо, майка, баща, сестра, брат. Имате къде да се приберете вечер. Спите на топло, под одеалото. Гледате телевизия. Ходите на работа или на училище. Ядете ...
Къде сте сега? В къщи в леглото? В автобуса? Чакате някой? Няма значение. Имате някои, които ви обича. Някои, който вие обичате - баба, дядо, майка, баща, сестра, брат. Имате къде да се приберете вечер. Спите на топло, под одеалото. Гледате телевизия. Ходите на работа или на училище. Ядете ...
884
Любовта на демоните-7
Рамката на широко отворената врата опустява. Виждам как Поли тича по коридора и това е добре за нея, защото и сам не помня кога точно съм грабнал сребърен пепелник от бюрото и съм го запратил по нея с все сила. Трясъкът ме връща в действителността, рикоширали парченца кристал се забиват в лицето ми, ...
1.2K
Ергенски частушки
Настъпван, подритван, мачкан, опипван, изплю ме тролей разгневен. Работната седмица с пет понеделника напразно подтичва след мен. Наоколо дебнат два дена бездейни - и по нашему вече, уикенд. Кой, както си ще да им вика, но жалко, че те до един си приличат...
По тайна пътечка спестявам пресечка. Здра ...
По тайна пътечка спестявам пресечка. Здра ...
2.2K
2
19
Спомен за добър другар
Навън бе непрогледна нощ, когато електронният ми часовник иззвъня. Мъглицата на съня ми с усилие се разпръсна и аз се събудих. Потръпнах от неприятния хлад в стаята, отидох в кухнята и с няколко шепи студена вода се ободрих.
Облякох ловното си облекло набързо и се насочих към заключената каса в ъгъл ...
Облякох ловното си облекло набързо и се насочих към заключената каса в ъгъл ...
1K
3
