Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Пясъчните лилии на лунния плаж

Латинското име на вида има старогръцки произход и означава морски борец, но хората са му дали далеч по-красиви имена, морски нарцис, кралицата на цветята или лилията на свети Никола.
Ако ме попитате кое е любимото ми време от годината, без колебание ще отговоря, разбира се това е царството на червен ...

lubara

Проза » Разкази

2014-03-20T14:18:20+02:00 1.4K 2

През трънаците

- Къде се губиш толкова време, бе? От колко дни те чакам?! Какво ти е т'ва на главата?
- Мани, мани...
- По правия път ли успя да се изгубиш? Къде се мотаеш?
- Абе той тоя път... Ходя си аз и си свиркам, ама постоянно нещо ме ръчка отвътре и гледам само наляво-надясно какво има. Едни големи храсти, ...

problematichnost

Проза » Разкази

2014-03-19T23:55:13+02:00 1.4K 3

Боза по Коледа

Боби ме води с четири години. По-голям е и всичко, което следва по реда си в живота, се пада да му се случи преди мен. Поне в началото беше така. Когато аз бях в първи курс, той вече завършваше пети и очакваше разпределение. По „диагоналния” способ, като на човек без спонсор в живота, му се падна ки ...

dinko1963

Проза » Разкази

2014-03-19T16:19:56+02:00 1.1K 6

Грешни спомени - 14

Ситуацията беше изключително неприятна, а точно в този момент нямах сили да се разправям с когото и да било. Нямах представа какво ми е и нямах особено време да размишлявам над състоянието си, но през ума ми мина идеята, че може да е от възвръщането на паметта. Чувствах се уморена, често погледът ми ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-03-19T16:13:25+02:00 1.1K

Цъфналата слива

ЦЪФНАЛАТА СЛИВА
И като ù цъфна сливата насред двора, и като се разнесе едно пролетно ухание през отворените широко прозорци, и като изпълни всички кътчета, и на къщата, и на свитата през цялата зима Калинкина душа.
Запретна ръкави милата, изкара на двора одеала, юргани и пътеки, изми прозорците, изб ...

lordly

Проза » Разкази

2014-03-18T22:24:49+02:00 962 7

Ограбен живот - продължението - 21-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен рома - 21-ва част
Прибра апарата в джоба си и ми направи знак да излезем от стаята.
- Да не сте мръднали! – заповеднически каза на жената и излезе навън. Аз го последвах.
- И сега какво? – попитах докато слизах по стълбите на къщата. ...

emo2

Проза » Повести и романи

2014-03-18T22:12:20+02:00 922 2

Когато планината беше влюбена в небето

Планината беше влюбена в небето. От хиляди години. Гледаше го всеки ден - синя перелина, украсена със сребрист пух. Беше свикнала с настроенията му. Понякога синият ефирен плат съвсем изчезваше. Тогава го обвиваше одеяло от сив памук, понякога черен. Тогава ставаше тъмно. Електрически стрели започва ...

sneakylittlething

Проза » Разкази

2014-03-18T22:02:17+02:00 884 6

1103

Аз съм човек със странна природа - живея ден подир ден и понякога не ми остава време да се замисля защо, а може би и желание също нямам. Тръпна в очакване за най-доброто и когато то е пред мен - изсмивам му се в лицето и му обръщам гръб. Разчитам на търпението му, на добротата му да ме изтърпява так ...

liubomira97

Проза » Други

2014-03-17T17:40:55+02:00 1.3K 3

Шамарът

ШАМАРЪТ
Седим си с Митьо Семето на малка мастика пред кафенето и ей я насреща Дешка Дашната: кърши снага, друса любеници.
- Ей-й-й, тъй само аз не можах да се внедря при Дешка – въздъхвам си аз, както винаги издълбоко, а Семето ме тупна по коляното и дума, примижайки като себе си с едното око:
- Чак ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-03-16T19:56:46+02:00 870 9

Пролет

Усещаш ли как пролетта събужда всяка твоя клетка, пристъпя топла и обятията си разтваря? Килим от божури ти постила и те приканва да тръгнеш по нейния път. Изплита ти венец от уханна фрезия и те води, омайва те с любовта си и хиляди камбани в душата ти отекват. Отдай се на пътя на пролетта, зарей се ...

jasmine

Проза » Други

2014-03-16T19:35:02+02:00 1.4K 5

Ефектът на липсата

Липсва ми. Нещо ми липсва. Зеленото в очите ти в онзи светъл ден? Не, отдавна превъзмогнах това. Ала нещо ми пречи сега и що е, не знам. Винаги нещо липсва. Винаги нещо няма да е както трябва, няма да е перфектно. Само първите неща са истински - първото докосване, първата целувка, първото приятелств ...

mementoxmori

Проза » Други

2014-03-16T19:32:16+02:00 1K 3

Скитник в сънищата

Съществува свят, отвъд представите ни за добро и зло, отвъд мечтите и мислите ни. Възможното и невъзможното там са просто сенки на нещо далечно и забравено. Ние прекарваме също толкова време там, колкото и тук, в реалността, но никога и за миг не си даваме сметка какво се случва в онзи свят и какво ...

moody

Проза » Разкази

2014-03-16T19:31:08+02:00 963 1

Предотвратяването-6

Наташа стоеше в средата на трезора като наказана очаквайки да нахлуе армия от ченгета. Така и стана, но щом дебелата масивна врата се отвори с прещракване влязоха само двама мъже като на гърбовете им пишеше с големи букви ОХРАНА и насочиха оръжия към нея.
- На земята! - изкрещя единия. - На земята!
...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-03-16T19:21:14+02:00 1.2K

Прости ни, майко

Площадите по целия свят бяха препълнени. Всички гледаха глухо огромните видеостени и чакаха. Всички хора, до един, бяха навън - събрани. Чакаха Водача.
Целият свят се управляваше от едно единствено същество - един човек, който притежаваше цялата власт. Неговата дума беше закон. Беше достигнал статут ...

problematichnost

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-03-16T18:58:53+02:00 1.1K

Приятел

Веднъж, както става само в приказките, пред една схлупена къща спряла знатна каляска, теглена от 6 охранени коня. От нея слязъл тантурест господин в разцвета на своите сили, и с перка на гърба. Това бил Карлсон, който още не живеел на покрива, тъй като Астрид Линдгрен към този момент нямала и идея д ...

popolo

Проза

2014-03-15T22:25:49+02:00 693 1

Там, където времето спи

Гледах празната стая и се чудех къде са?Беше първият ми работен ден в новото училище и тях ги нямаше. 11а клас се бе изпарил. Оставих картата да се сгромоляса на пода и седнах на първия чин. Нормално, бях нова учителка, а те бяха 11-ти клас- си мислех - много ясно, че ще избягат.
Последва среща с кл ...

l1l1th

Проза » Разкази

2014-03-15T22:21:49+02:00 851 6

За звездите и хората

"Какво да направя? Аз съм само един звезден пътешественик. Пътувам през различни вселени и на черно-златния екран изливам надеждите, таящи се дълбоко в съзнанието ми. Гледайки замъглените картини пред мен се старая да не примигвам, защото колкото и далече да протягам ръце, преминат ли ресниците през ...

heartandsoul

Проза

2014-03-15T22:10:06+02:00 901

* * *

М И Т К О Докторът завъртя подписа си, изрече едно "дааа", внимателно откъсна първия екземпляр, удари печата и остави листа на масата. "Медицинското е готово, остава само да го представите на комисията" - каза той, закопча чантата си, стана и се упъти към москвича си. С треперещата си ръка Митко взе ...

pevt32

Проза

2014-03-15T19:37:03+02:00 618 1

Пролетна импресия

Ех, че е хубаво! Пролетта дойде!
Със слънцето, с ветреца, кога по-силен, кога лек. Едва, едва разклаща върхарите на дърветата. А Земята, тя диша! Ако се загледаш, ще видиш лекият и дъх, който излита от недрата и. Дъх на стоплен чернозем.
Загледай се в тревичките. тук там между нежните им стебла игли ...

snevra

Проза » Разкази

2014-03-15T19:10:47+02:00 1K 1

...?.

Дали зрелият поглед над нещата ги трансформира в simple състояние? Или наивното и по детски мило , и непредубедено съзнание ги „приема“ ? И се мъчи да ги разгадае? Оцветява ги в розово - цветът на Барби , цветът на красивите и с щастлив завършек приказки, розово небе... Илюстрации...
Дали опитът уби ...

desska_84

Проза » Други

2014-03-15T19:06:50+02:00 742

Копнеж

Копнея да създам най-перфектното произведение. Нещо като „Един сезон в ада” на Рембо, но в нов вариант. Мечтая да изразя с думи неизразимото, неописуемото, невъзможното. Искам да облека в слово най-тъмните кътчета на душата ми, на всяка душа. Искам да кажа онова, което никой не е успял да каже, да с ...

sneakylittlething

Проза » Други

2014-03-15T18:57:21+02:00 633 1

Грешни спомени - 13

Спомен. Какво са спомените? Запечатани моменти в паметта, които лесно се забравят. Хубави, лоши, повече лоши-ако трябва да преценявам. Често хората казват, че искат да забравят даден момент, да щракнат с пръсти и хоп - спомена изчезва, защото си "затормозявали мозъците с ненужни преживявания" или пъ ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-03-15T18:21:00+02:00 1.2K

България накъсо - 9

Докато се опитва да изпревари другите, българинът яко се минава като подминава себе си...
На международна сцена се очакват с интерес изявите на новата прогресив и агресив рок банда KRIM THEATER.
Представяш ли си, ако Хан Крум, след като бе изкоренил лозята, да беше разрешил на войската да пуши трева ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-03-13T17:21:45+02:00 1.2K 1

Тарикат на свободна практика

Тарикат на свободна практика
С пукването на демокрацията се навъдиха много бизнесмени. От преди си имахме разни тарикати, но сега можем да се радваме на една нова категория : бизнес - тарикатите.
По принцип, българинът разбира от всичко, но най-вече на думи. Футбол, политика, варене на ракия – нищо ...

dinko1963

Проза » Разкази

2014-03-13T17:14:15+02:00 1K 5

Чиновникът

Бялата фасада на държавното учреждение привличаше граждани от всички точки на страната. Едни за да си свършат работа, други за да имитират, че вършат такава. А какво по-добро място за такава дейност от наскоро ремонтирана с народни пари сграда на пъпа на столицата? През зимата ти е топло, от новата ...

Leandeer

Проза » Разкази

2014-03-13T17:07:16+02:00 978

Саботаж

- Здравей!
- Здрасти, нямах търпение да се видим!
- Много си красива - очите ти искрят така игриво, а усмивката ти сияе като изгрев... Сигурно денят ти е бил страхотен?
- Хаха, благодаря! Не, денят ми беше сив и скучен, просто се радвам да те видя след толкова време!
Ох, глупости... Да не си в сапун ...

problematichnost

Проза » Разкази

2014-03-13T12:35:11+02:00 1.1K 1

Нарко бич

Тя отвори очи, но не виждаше нищо. Бавно се изправи, подпирайки се на стената и с разперени напред ръце тръгна на някъде. След няколко крачки напипа врата и я отвори. От ярката светлина очите я заболяха и тя ги прикри с бледата си ръка. Излезе навън и слезе по няколкото стъпала. Бе слънчев и приятен ...

problematichnost

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-03-12T22:29:57+02:00 1K 1

Рубина

РУБИНА
Препичам се на плажа и немея от толкоз хубост на едно място. Черният флаг над спасителната кула и едрогърдата рускиня ме задържат на брега на морето. За кой ли път очите ми бягат по кръстословицата, а тя не излиза. Захвърлям я настрани. Погледът ми се спира отново на руската красавица. Тя от ...

korsar

Проза » Разкази

2014-03-12T22:27:41+02:00 1.1K 2

Знаеш ли?

Знаеш ли откога те чакам – въздух, смисъл, аромат на пролет.
Знаеш ли откога те чакам – изпепеляващ, болезнен, агонизиращ дъх на любов.
Знаеш ли откога те чакам – дихание мое, сълза едвам пролята, емоция дълбоко прикрита, да избухнеш, да ме обсебиш, да ме разтърсиш до основи, да промениш моя ритъм. ...

omaina

Проза » Писма

2014-03-12T22:18:13+02:00 1.8K 5

Г-н Мечев

Някъде по развиделяване Кикимор Въльов Мечов известен на обществото като г-н Мечев лежеше по корем на пода с ръце на тила и с очакване някой от заобиколилите го полицаи да го нарече „абсолютен престъпник“ и така да си гарантира спокойствие до края на живота, за негово нещастие охранителната камера т ...

Leandeer

Проза » Разкази

2014-03-12T21:50:46+02:00 1K

Кривите огледала

КРИВИТЕ ОГЛЕДАЛА
Не че не ни е хубава Морската градина, хубава е, по-хубава от преди, ама не и от още по-преди, кога в зоологическата живееше Пешо Маймуната и имаше „Къща на смеха” с криви огледала.
За Пешича чак толкоз не ми е, щото от бая време всички сме на неговото дередже, ама кривите, кривите ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-03-12T00:50:26+02:00 994 12

Ин и Ян

Гледаше през черните капки по стъклото на прозореца. Е, не бяха съвсем черни. Във всяка от тях като блестящо златно мънисто се пречупваше и отразяваше жълтата светлина от уличната лампа. Това ги правеше да изглеждат красиви. Изведнъж се фокусира върху отражението в стъклото - на собственото ù лице, ...

heartandsoul

Проза

2014-03-12T00:49:13+02:00 1.2K 3

ограбен живот - продължението - 20-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 20-та част
Наблюдението върху Саръка ни отне повече от седмица. Докато траеше, постоянно се притеснявахме да не би да замине за морето и да си приебе кончината…поне за момента, но за наша радост не стана така. Това да следиш някой приклещен в кола си е ...

emo2

Проза » Повести и романи

2014-03-12T00:42:52+02:00 919 5

Игри на съдбата - ХХІІ

ХХІІ
... Пред нея в целия си блясък, ухилен до уши, но с някаква хищна нотка в погледа стоеше Християн.
- Здравей, Слънце – каза той, препречвайки пътя и за бягство, а гласът му звучеше като острие по ламарина – с теб май имаме да си поговорим за доста неща?
Той взе телефона ú, почти грубо я избута ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-03-12T00:36:00+02:00 744

Литературни апетити

- Пусни я! - прогонвам съществото, което се е скрило под моята кино седалка. Но то продължава да дърпа книгата ми със своите силни челюсти.
Чувала съм някога да се говори за тези същества. Живеят под редовете кино седалки. Никой обаче не знае естеството на техния произход. Знае се, че се раждат в го ...

Shushu-Mushu

Проза

2014-03-12T00:32:22+02:00 1.7K 1

Нощувка в рая

- Ако в няколко думи бих могъл да изплача мъката си и да се оттърся от сторените грехове, не бих скъпил времето си, нито думите. Сега в духовния ми свят се шири голямо гробище, в което са погребани толкова много мечти на някои, от които не помня вече името. - така започна драматичната си изповед г-н ...

m770921

Проза » Разкази

2014-03-11T23:37:56+02:00 813

Животът е нещо, което върви.

Животът е нещо, което върви.
Това първо изречение е особено. То утвърждава. Но да видим дали се справя само по себе си със задачата, която само си е поставило. Нека го разгледаме по-отблизо.
Животът е нещо, което върви- става ясно, че темата е животът. Голяма тема. Тема-бездна. Безмерна. Извънвремев ...

manniwelle

Проза » Други

2014-03-10T01:20:43+02:00 673

Пътят към Норголен

За тази чужда земя знаем от карти и описания, които са правели моряците и мореплавателите от Акреим. Те я нарекли Норголен и писали за пръв път за нея през 1386 година от първото летоброене, когато мореплавателите от Рондейл - Харн и Бретилен тръгнали на запад, през Великото море и достигнали брегов ...

FrOzEn__TeArS

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-03-10T01:12:56+02:00 1.3K

Нека да бъдат щастливи

- Нека премахнем правото на частна собственост...
- Вече го премахнахме, Господин Президент. Преди повече от една година. Сега хората живеят в социални кошери и плащат десет монети на месец. Тяхното имущество бе конфискувано и разпределено между нашите най-пристрастени екстремисти.
- Тогава ще се на ...

Shushu-Mushu

Проза » Разкази

2014-03-10T01:04:52+02:00 2K 1 6

Няма заглвие

Имаше тъмнолилава коса, големи, блещукащи очи и малко сладко носле. Усмивката й изкарваше тръпчинките й на показ. Кожата й беше бяла, а дрехите й тъмни. Тялото й имаше перфектните извивки, сякаш беше излязло от най-смелите ми фантазии. На китката на лявата си ръка имаше татус - слънце и луна, вплете ...

ampy94

Проза » Повести и романи

2014-03-09T23:17:28+02:00 619