Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Мъж на три жени

Мъж на три жени
Прилича на латиноамерикански сериал, ама не е. Жива истина, обхванала в някакъв странен гърч приятелката ми Александрина, ведно с единородния й син и трите му жени или нещо подобно. Тя, Александрина е много свястна жена, живее според всички християнски парила, затова когато нещата ок ...

latinka

Проза » Хумористична

2014-03-31T01:07:15+03:00 997 4

Кому е нужно?

- Добър ден.
Младата служителка вдигна глава и се усмихна кипро:
- Здравейте. Добре дошли.
- Бих искал да ползвам услугите ви.
- Разбира се - усмивката ù го заслепи с белотата си, и той примигна смутено. "Колко много зъби" отбеляза несъзнателно и свенливо погледна встрани. Не беше прилично да се втр ...

hristam

Проза » Разкази

2014-03-31T01:05:06+03:00 802 1

В мен...

Живее. И диша някак. Чрез мен.
Една голяма, вековна, безкрайна любов. Съвсем реална и толкова усетна. Знам, че е тук. С кръв, течаща по вените, тихо туптящо сърце, сляпо още осезание, нова душа в тяло от същинска плът. Сякаш целият ми свят се е сгънал, свил и образувал сфера в едно; и позволил ми да ...

Vaguelady

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-03-31T00:33:39+03:00 1.6K 2

Обсада (2)

Стрелите свистяха във въздуха. Някъде долу надуваха бойни рогове, които пищяха в ушите на войниците. Няколко мъже паднаха от стените, а един се бе свлякъл на колене. От гърдите му стърчеше дебело копие. По източния фланг Лобо и хората му успяваха да удържат щурма, но останалите защитници падаха като ...

moody

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-03-30T22:56:50+03:00 911

Мечтател

Беше по-силен от всякога, не спираше да мисли за успеха и да го преследва с пълни сили. Нищо не можеше да застане на пътя му, гонеше мечтите си стремглаво и умело и ловко преминаваше всяко препятствие, което коварният живот му поставяше. Защо ли беше толкова целеустремен, защото той беше един мечтат ...

markoveco

Проза

2014-03-30T22:47:00+03:00 702

Обсада (1)

Дългите, студени нощи се нижеха една след друга - еднакви, безкрайни и болезнени. Жените, децата и старците отдавна бяха изведени от града, а мъжете лежаха зад стените, увити в разпокъсаните си наметала. Обсадата се беше проточила прекалено дълго. Есента беше мека, а реколтата- добра и за известно в ...

moody

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-03-30T21:05:16+03:00 887 1

Клотилда

Живяла някога фея, която се казвала Клотилда. Била толкова малка, че се събирала в капка вода. В това няма нищо чудно, тъй като Клотилда била дъждовна фея. Тя си имала вълшебна дъждовна пръчица – щом махнела с нея към небето, мигом руквали небепади от дъжд. Да си дъждовна фея си има и своите предимс ...

popolo

Проза

2014-03-28T15:07:51+02:00 926 5

Консултинг

КОНСУЛТИНГ
Сега, като запролети и като се поразголиха нещата, макар и да дзиндзирикам взех да сядам на единствената масичка пред кафенето, да зяпам по разголеното, да си посръбвам чайчето с конячето и да изпускам кълбенца дим с кеф и удоволствие.
Ето в един такъв момент ми се мярна отсреща пред Пенс ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-03-28T14:27:19+02:00 764 8

Бъди щастлив

Пролетните слънчеви лъчи погалиха още съненото ми лице, а приятната топлина помилва очите. Винаги съм обичала слънчевите лъчи да ме събуждат и да ми дават сили. Днес повече от всякога имах нужда от това.
Знаех, че вече съм сама, но странно, не изпитвах болка. Молех се да е щастлив и дано усети тръпк ...

vyatur13

Проза » Разкази

2014-03-28T13:01:47+02:00 788 5

Раздяла

- Наталия тук ли живее?
Открехнах вратата още малко: висок, слаб мъж, с приятно лице и характерни бакенбарди. Стори ми се леко нервен.
- В момента я няма. Да ù предам ли нещо?
- Предайте ú, че я обичам, и че не мога да живея без нея!
Някой извика асансьора, а на мен ми призля. ...

popolo

Проза

2014-03-27T18:38:46+02:00 908 7

GAUDEAMUS IGITUR

Имало едно време едно самотно и объркано момиче. В един слънчев октомврийски ден, в препълнената с ентусиазирани академични съзнания зала, тя се чувстваше извън физическото! Трансцедентни мисли се лутаха свободно, а тялото беше приковано на скамейката! Мислеше за това какво са правили хората, без ко ...

lovethee1

Проза » Разкази

2014-03-27T18:13:52+02:00 1.1K

Очите на мъртвата

- Затвори прозореца, ако обичаш.
Тя захвърли халата на стола, докато аз изпълнявах молбата и, и седна гола на леглото .
Тази нейна липса на свенливост ме подразни. Това не беше жест на близост, от нея струеше само неоспорима, всепоглъщаща апатия.
А имаше време, когато тя, непорочна и срамежлива, ме ...

myav

Проза » Разкази

2014-03-27T18:09:43+02:00 1.1K 1

Пощенска кутия (четиристишие)

Мислите ми са неизпратени писма,
адресирани до теб,
и напоследък
главата ми е изоставена пощенска кутия.

slaveya98

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-03-27T18:03:27+02:00 936 1

Щастие

Щастие
Събота е. Седим с Таня в едно кафене. Пием капучино и разглеждаме покупките си:
- Добър пазар си направихме – казвам аз.
- Ти пък „пазар”! – възкликва възмутена Таня. – Ще те чуят хората и ще станем за смях! Сега се казва „шопинг” – поправя ме тя наставнически.
- Аз си замълчавам. Нямам желан ...

Bryunetkata

Проза » Разкази

2014-03-27T18:02:58+02:00 745

Смъртта трябва да почака

Мълчаливо стояха край смъртния му одър – двама сина и една дъщеря. Беше ги повикал, за да се сбогува с тях, защото усещаше, че краят му наближава. Каза им, че няма да преживее нощта, и те знаеха, че ще бъде така. Познаваха го достатъчно добре, за да вярват на всяка изречена от него дума.
В стаята ца ...

hristam

Проза » Разкази

2014-03-27T17:59:04+02:00 1K 10

Игри на съдбата - ХХІV

ХХІV
... Диана бавно идваше на себе си. Съзнанието ú мъчително изплуваше от мъглата. Опита да вдигне глава, но убийствената болка ú попречи. Отпусна се и понечи да вдигне ръце, за да разтрие слепоочията си, но не успя. Пареща болка в китките я накара да отвори очи. С мъка се надигна леко и замръзна ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-03-27T17:54:01+02:00 778

Яна - цената на една мечта

След публикуването на разказа "Искам на някой да се подаря", някои дами ми писаха, че са се разпознали в героинята ми Яна. Ето сега ще разберете колко сте далече от нея, а може би не...
Яна израстна възпитавана от баба си и дядо си, в чисто патриархално семейство. Родителите и нямаха много права в т ...

suleimo

Проза » Разкази

2014-03-25T23:04:00+02:00 5.4K 7 113

Цигара

Видях я, тя бе там. Извади цигара, доближи я до влажните си червени устни.
Извади кибрит, погледна ме отново. Аз не отделях очи от нея, беше по-прелъстителна от луната. Драсна клечката. Изведнъж всичко спря, дъждовните капки останаха във въздуха и можех да видя отражението ù във всяка една от тях. С ...

noonecan

Проза » Разкази

2014-03-25T22:59:26+02:00 1.1K

Моят Йоши

Ленка Черната беше едра жена - не само че имаше едър кокал, но и беше доста пълна. Наричаха я Черната, за да я различават от Ленка Русата. А и беше с гарваново черни коси, матово лице, изпъстрено с лунички и бенки, и с много, ама много черни очи - винаги усмихнати, блестящи и движещи се, толкова под ...

Ida-L

Проза » Разкази

2014-03-25T22:27:49+02:00 1.6K 3

Празникът на В. Търново

Празникът на Велико Търново- прослава на българската чест и величие
Празникът на старопрестолния град има стара и славна история. Датата е избрана неслучайно. Първото честване на 22 март като празник на Търново е на 22 март 1879 г. в църквата "Св. четиридесет мъченици", където е отслужен молебен. По ...

somita

Проза » Други

2014-03-25T22:01:44+02:00 1K

На лов за самота

На лов за самота
Течеше. Реката течеше. Струма тромаво, бременна от пролетните си води, се влачеше едва, едва пред погледа ми. Поглъщаше мислите ми. Омагьосваше ме. Отразените слънчови лъчи ме перваха през очите и ми пречеха да гледам. Прикрепен бях за брега, като червея към рибарската кукичка на въ ...

svobodey

Проза » Разкази

2014-03-25T21:59:30+02:00 946 5

Шест степени на раздялата

Слушах бавната монотонна музика, припомняйки си всеки момент сякаш беше вчера, сякаш само преди един миг бях най-щастливият човек на света. Нежното ухание на лавандула и допирът на копринената кожа по моята ръка, всеки един атом от моето тяло изпитваше нуждата да бъде докосвано, дълбоко и чувствено. ...

Cvii

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-03-25T21:40:07+02:00 1.5K

Комуникативност

В наши дни можем да се похвалим с изключително високо ниво на комуникативност. Можем да общуваме от всяка точка на света с всекиго и по всяко време. Фейсбук не е боклук, прекарваме голяма част от времето си в едно виртуално пространство, търсейки информация за близки, познати и хора, които са ни гра ...

Jaskan

Проза » Други

2014-03-24T00:16:06+02:00 1.7K 4

Игри на съдбата - ХХІІІ

ХХІІІ
... Нощта почти преваляше. Иван Зарев разказваше за срещата си със своя съименник, а Алекс седеше като гръмнат от чутото и отказваше да го асимилира.
- И така, моето момче, този човек ми помогна да предотвратя грешката, която щях да направя, обвинявайки майка ти за онази бъркотия с проекта. Ко ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-03-23T23:51:52+02:00 787

Грешни спомени - 15

Щом Зина сподели теорията си спрямо Мак с кралицата никак не я затрудни да я изгледа втренчено сякаш беше най-големият й враг, да щракне с пръсти и стражите да я отведат. Кам както винаги реши да се застъпи за нея, което пък му осигури килия точно до нейната, а Телия-горката-беше нещо като коствена ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-03-23T22:39:53+02:00 1.3K

Ако животът беше договор, прекратен с предизвестие...

Ако животът беше договор, прекратен с предизвестие...
В края на XXI век беше направена крачката към всички научни открития, които да решат проблемите на човечеството. Тя не бе тяхното извършване, то бе факт още към средата на столетието, а свободното им ползване. В продължение на цялата човешка исто ...

Leandeer

Проза

2014-03-23T21:59:59+02:00 1.2K 2

Бъди щастлив

Пролетните слънчеви лъчи погалиха още спящото лице, а приятната топлина помилва очите. Винаги съм обичала слънцето да ме събужда и да ми даде сили. Днес повече от всякога имах нужда от това.
Знаех, че вече съм сама, но странно, не ме болеше. Молех се да е щастлив и дано
усети тръпката на любовта. Те ...

vyatur13

Проза » Разкази

2014-03-23T21:34:21+02:00 656 3

Тамагочито

ТАМАГОЧИТО
Не знам защо я кръстих така. Може би защото за най-дребното нещо се цупи и ходи да се жалва на тати си.
Трябва да сте си наритали здраво съдбата, за да ви се върне такова отмъщение: шефът да назначи за ваш помощник дъщеря си. Честито, нали?
Само че, в моя случай тя е една на мама и тати, ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-03-23T21:13:37+02:00 818 16

Изкуствен интелект

Подариха ù го, когато беше на седем. Тя искаше сестричка, в краен случай - братче, но родителите ù предпочетоха този вариант.
На кутията пишеше „Автономен Мобилен Изкуствен интелект, хуманоиден робот – тип Многофункционален”. Тя веднага го нарече Ами, и станаха неразделни. Беше най-добрият ù приятел ...

hristam

Проза

2014-03-23T20:41:21+02:00 836 2

Бакенбард

Бакенбард
- Я да видим сега накъде върви светът. – каза бай Георги - бръснаря, и бутна копчето на старото лампово радио.
Бяха изчерпали пресните клюки със съседа Кольо и взе да му става малко скучно. В този следобеден час нямаше клиенти, а те двамата не бързаха за никъде и бавното време не ги плашеш ...

dinko1963

Проза » Разкази

2014-03-23T10:33:32+02:00 1.9K 9

Житейски пътници из времето

Житейски пътници из времето
В дълбокото умопомрaчение на една вълнуващо самотна нощ, тя събуди гениалното в себе си, разгърна потенциала на въображението си и помечта… Помисли си: „Когато най-малко очакваш, се случват онези неща, спиращи дъха, изострящи всички сетива, активиращи добре познатата кард ...

lovethee1

Проза » Разкази

2014-03-22T22:00:04+02:00 1.4K 2

Любовта - идва и си заминава

Здравей, любов. Пак съм аз и пак съм тъжна. Отново си мисля за теб и си припомням спомени. Пак ме боли и отново лицето ми е обляно в сълзи. Сещам се колко пъти си игра с мен, любов, колко пъти ме предава и остава сама. Сама в тишината, в дъждовните дни, в мрачните нощи със сълзи на лице. Колко съм с ...

gdimireva

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-03-22T21:31:03+02:00 827 3

Градината на Омразата

Градината на Омразата
Има ли нещо по-лошо от омразата? И защо тя завладява до такава степен човешките сърца? Тя е повече от ужасна, но за някои може да бъде дори прекрасна!
Не всеки я е изпитвал наистина и хората я бъркат с други чувства, така както бъркат и любовта, една вече толкова банална дума.
...

nqkoq-x

Проза » Разкази

2014-03-22T21:23:47+02:00 940 1

"Дакраулските катакомби" - първа глава

Първа глава
Тунели, тунели, тунели!
В миналата глава на това скромно писание ви разказах за подготовката за моето славно слизане в подземията, която стопи всичките ми налични пари. Затова още на другият ден влязох в един изследователски магазин, натъпкан до пръсване с екипировка, събрана в огромна т ...

Observer001

Проза » Повести и романи

2014-03-22T20:42:49+02:00 1.3K 1

Пролетта през нощта

Не се бяха чували от две седмици. Беше й казал, че ще й се обади в четвъртък – в девет вечерта. Днес трябваше да й съобщи решението си дали остават заедно или се разделят окончателно след седемгодишна връзка. Тя погледна часовника си– часът беше осем, в четвъртък, в средата на март. Беше си приготви ...

sneakylittlething

Проза » Разкази

2014-03-22T18:55:07+02:00 682

За затвора, СПИНа и предпазните средства

Така се случи. Не само, че не го исках, но и се заричах, че НИКОГА няма да стане. Не заради моето удобство или нежелание да се грижа или да се съобразявам, а заради свободата. Намирам я за много красива и жизнено необходима и затова не смятам, че е редно да се затваря между четири стени същество, им ...

полет

Проза » Разкази

2014-03-22T18:30:38+02:00 1.3K 5

Изпит

Не знаеше къде се намира и как е попаднала на това място. В помещението беше тъмно. Осветена беше само тя и екранът пред нея. Всъщност не знаеше как точно да го нарече. Това не беше монитор. Сякаш беше прозорец, стъкло, зад което беше нейният живот. Това виждаше – себе си, хора, които бяха важни за ...

iren5

Проза » Разкази

2014-03-22T17:41:17+02:00 909 9

Споменът

Споменът не те беше спохождал от не помниш кога. Когато ти влезе в ума, се появи някак бегло. Мисълта те развесели - беше забравен вече - преодолян! Щом толкова време не се беше появявал, значи вече няма шанс. В резултат брадичката е веднага гордо вдигната, самочувствието лети по небесата.
Но след н ...

problematichnost

Проза » Други

2014-03-22T00:02:55+02:00 1.2K 1

Подарък за сбогом

Бях виждала и друг път тази жена наоколо, може би живееше или работеше наблизо и понякога се отбиваше в магазина ми. Тази вечер обаче за първи път ù обърнах по-специално внимание заради интимния телефонен разговор, който проведе в пробната и на който аз станах неволен свидетел.
Беше в навечерието на ...

hristam

Проза » Разкази

2014-03-20T20:49:05+02:00 2.1K 19

"Дакраулските катакомби" - Пролог

Бележка на автора: Произведението се развива в измислен фентъзи свят, където има печатарски преси и огнестрелни оръжия. Всички случки и герои са напълно измислени и нямат общо с истински личности. Ако някое име или случка се припокрива с реалността, е неволно.
Желанието на хората е да бъдат велики. ...

Observer001

Проза » Повести и романи

2014-03-20T14:25:21+02:00 1.1K 6