3 032 резултата
Всеки трябва да проумее собсвените си граници, но и да им остави шанса да са абстрактни и променливи...
736
3
Влакът, който преминаваше пред тях, се движеше с невероятна скорост, толкова бързо, че очертанията му се размазваха. Той пак гледаше някъде в пространството, а в погледа му си личаха хилядите мисли, преминаваха като бързите влакове през ума му.
– За какво си мислиш? – попита тя с някаква странна гор ...
– За какво си мислиш? – попита тя с някаква странна гор ...
811
1
Давеха се в болката... и молеха за още!
В дълбините търсеха нещо скрито, нещо свое. А въздухът не им достигаше. Слънцето възпламеняваше водите и те се превръщаха в постоянно подклаждани огньове.
Катранени. Кървави.
И всички онея вътре в тях се пържеха – буквално... и красиво. В триумфа свой се губех ...
В дълбините търсеха нещо скрито, нещо свое. А въздухът не им достигаше. Слънцето възпламеняваше водите и те се превръщаха в постоянно подклаждани огньове.
Катранени. Кървави.
И всички онея вътре в тях се пържеха – буквално... и красиво. В триумфа свой се губех ...
849
1
2
Онзи ден пих чай с хора, които съм виждала само на снимка, а за секунди разбраха всичко за мен. Застреляха ме с куп въпроси, жлъчни думи, остри погледи, после ме съживиха с глътки ръчнонабран чай от планината. Благодарихме си, че сме се видели, не обещахме, че пак ще се срещнем. Никой няма да ни нак ...
665
РАЗКОВАНИ ДЪСКИ -4
С чувство на огромно разочарование установих: резултатите от тегленията на Спортния тотализатор са твърде променливи...
Оказа се, че птицата, дето ме нацвъка за късмет, просто е била разхлабена.
Причернява ми, когато трябва да тегля от „белите” пари, отделени за „черни” дни...
Нап ...
С чувство на огромно разочарование установих: резултатите от тегленията на Спортния тотализатор са твърде променливи...
Оказа се, че птицата, дето ме нацвъка за късмет, просто е била разхлабена.
Причернява ми, когато трябва да тегля от „белите” пари, отделени за „черни” дни...
Нап ...
1358
5
Потъвам в потни пътища на петнадесети перон с пътници,
пресушили повече от половината подземен пир.
Пиша за покварена присъда и прощален подарък – парченце праскова.
После припадък. Птици, пожелаващи плът.
Писмо и плоча. ...
пресушили повече от половината подземен пир.
Пиша за покварена присъда и прощален подарък – парченце праскова.
После припадък. Птици, пожелаващи плът.
Писмо и плоча. ...
695
3
Кучката в двора прилайваше жаловито. Синджирът трепереше, опъваше нервите на животното, тънки като нишки на тетива. Луната надничаше през прозорците. Гредоредът пукаше, октавно, под мишите стъпчици. И когато старата двуцевка се закиска след бягащата сива гадина, таванът се превърна в азил, убежище з ...
1788
24
Улиците... улиците са странни места.
Пълни с опасности и същевременно с възможности, хиляди и непознати...
Всеки ден се разминаваш с различни хора, с техните съдби, чувства, мечти, някои от тях привличат вниманието ти, може би всичко се крие някъде във външния вид... може би в походката... други про ...
Пълни с опасности и същевременно с възможности, хиляди и непознати...
Всеки ден се разминаваш с различни хора, с техните съдби, чувства, мечти, някои от тях привличат вниманието ти, може би всичко се крие някъде във външния вид... може би в походката... други про ...
675
1
Връх на безпомощността – да викаш Неволята на телефон 112.
Когато мълча, мълча колкото ми глас държи!
Липсата на акъл не се компенсира с излишък от парични средства. Следствие: за сметка на това липсата по-трудно се забелязва.
Все още медицината е безсилна пред човешката глупост.
Не съм убеден, че я ...
Когато мълча, мълча колкото ми глас държи!
Липсата на акъл не се компенсира с излишък от парични средства. Следствие: за сметка на това липсата по-трудно се забелязва.
Все още медицината е безсилна пред човешката глупост.
Не съм убеден, че я ...
1267
11
853
Някой свири на пиано. Студено е. Вали сняг. Уличната лампа премигва. Стоя до прозореца и пуша. Издухвам навън дима. Отсреща свети само един прозорец. Снежинки танцуват. Улично псе пресича улицата. Григ концерт за пиано, заслушвам се. Вземам цигулката, плъзвам леко лъка. Пианото замлъква. Само миг мо ...
2814
1
26
Ако някога някоя Любов разрушила е всичко в теб и ти надживееш това - спри, не очаквай друга такава тъга, не очаквай и друга Любов да го стори. Силата имаше само една. С това надделявай Страха. И обичай отново!
956
1
Предсказание според пловдивския календар на МаЙните: “Никой не знае къде ще му излезе края! “
Новата услуга на мобилните оператори: “ИзКЛащане на съобщение”.
Наблюдава се бум в извършването на престъпления от любов. От любов към парите...
Истината се ражда в... зора!
Не по-малко рискована операция е ...
Новата услуга на мобилните оператори: “ИзКЛащане на съобщение”.
Наблюдава се бум в извършването на престъпления от любов. От любов към парите...
Истината се ражда в... зора!
Не по-малко рискована операция е ...
1214
3
Свободата ли...
Тя е в белотата.
Започнеш ли да изпълваш белотата на листа, и тя - свободата, си е тръгнала.
Но усетът да го направиш топъл и даващ, те прави свободен. И зрящ.
Обичам свободата. Обичам и чувството на освободеност, което ми носи топлият и даващ лист. Било в цвят, думи, мелодия... ...
Тя е в белотата.
Започнеш ли да изпълваш белотата на листа, и тя - свободата, си е тръгнала.
Но усетът да го направиш топъл и даващ, те прави свободен. И зрящ.
Обичам свободата. Обичам и чувството на освободеност, което ми носи топлият и даващ лист. Било в цвят, думи, мелодия... ...
758
1
4
АФОРИЗМИ
Качиха му се на главата, понеже не могат да му стъпят на малкия пръст.
Тия, дето не си поплюват, оплюха всички, дето си поплюват.
Вместо да му изпишат веждите с вежливост, му извадиха очите с враждебност.
Хора с ограничен интелект и кръгозор пледират за полет на разума и за далечни космичес ...
Качиха му се на главата, понеже не могат да му стъпят на малкия пръст.
Тия, дето не си поплюват, оплюха всички, дето си поплюват.
Вместо да му изпишат веждите с вежливост, му извадиха очите с враждебност.
Хора с ограничен интелект и кръгозор пледират за полет на разума и за далечни космичес ...
987
1
1
Случвало се - и то не рядко - кокошата мисъл да излети от курника, за да обгледа нравите из света. Така веднъж, макар кокошето тяло да останало в курника, кокошата мисъл се озовала в джунглата.
- Кът-кът-кът - рекла сива кокошка, още неслегнала се от последното снасяне - видяхте ли го лъва, прозява ...
- Кът-кът-кът - рекла сива кокошка, още неслегнала се от последното снасяне - видяхте ли го лъва, прозява ...
944
Поздрави от Банско!
Б.
Притиснал е в ласкавата си прегръдка островърхите покриви на къщите и плевните снегът, а те, отдавна свикнали да носят тежестта му, сякаш се кипрят с искрящата белота.
Тиха утрин е. Рождество е.
Слънцето се кани да надникне иззад един облак, изостанал от събратята си над Пирин ...
Б.
Притиснал е в ласкавата си прегръдка островърхите покриви на къщите и плевните снегът, а те, отдавна свикнали да носят тежестта му, сякаш се кипрят с искрящата белота.
Тиха утрин е. Рождество е.
Слънцето се кани да надникне иззад един облак, изостанал от събратята си над Пирин ...
1536
10
Състоянията винаги имат своите плюсове и минуси. Умората също. Когато си уморен, просто ти пука по-малко!
1150
520
Имало птица, която кацнала сред прасетата, защото била омерзена от висотата и търсела споделяне. Само ден по-късно птицата дъвчела ябълка и тъпчела калта, наслаждавайки се на живота. Но след седмица й хрумнала тягосната мисъл, че макар да вижда прасета около себе си, наоколо й прасета нямало. Просто ...
1125
3
Силата на неизказаните думи, на неразбраните чувства, на горчивите сълзи и дълбоките разочарования, които крия от света, срина вярата ми в истинската обич, онази искрената, която би трябвало да е причина за безброй усмивки. Какво да направя сега, когато дойде моментът, в който се страхувам да обичам ...
927
2
Научих
Научих, че колкото допуснеш хората до себе си,
толкова повече те боли за тях и си уязвим!
Научих, че не е хубаво да обичаш сляпо,
защото излезнеш ли от слепотата си, ...
Научих, че колкото допуснеш хората до себе си,
толкова повече те боли за тях и си уязвим!
Научих, че не е хубаво да обичаш сляпо,
защото излезнеш ли от слепотата си, ...
955
Можеш ли?
Не мога да накарам дъжда да спре, но мога да накарам слънцето да изгрее на лицето ти. Не мога да сбъдна мечтите ти, но мога да хвана ръката ти, когато осъзнаеш, че те няма да се сбъднат. Не мога да залича минали рани, но мога да те предпазя от бъдещи. Не мога да поправя разбитото ти сърце, ...
Не мога да накарам дъжда да спре, но мога да накарам слънцето да изгрее на лицето ти. Не мога да сбъдна мечтите ти, но мога да хвана ръката ти, когато осъзнаеш, че те няма да се сбъднат. Не мога да залича минали рани, но мога да те предпазя от бъдещи. Не мога да поправя разбитото ти сърце, ...
686
1
Ежедневие 1
Шум на рано тръгващ си мъж…
Бележка “Звънни ми…” (без да е оставен номера).
Включена кафеварка. Опарени устни.
Лек грим. Автобус. ...
Шум на рано тръгващ си мъж…
Бележка “Звънни ми…” (без да е оставен номера).
Включена кафеварка. Опарени устни.
Лек грим. Автобус. ...
532
Добре, нали искаше да се съблека.
Ето. Започвам.
Първо събличам мечтата си да си единствено мой. Ненужен дъждобран, напоен със сълзите ми. До него слагам прегръдките, които не успях да получа. Прилежно сгъвам неистовите си желания за твоята ръка.
Сега мислите, от които се влюбвах все повече в твоите ...
Ето. Започвам.
Първо събличам мечтата си да си единствено мой. Ненужен дъждобран, напоен със сълзите ми. До него слагам прегръдките, които не успях да получа. Прилежно сгъвам неистовите си желания за твоята ръка.
Сега мислите, от които се влюбвах все повече в твоите ...
877
4
Обичам те. Всякак те обичам.
Здравей. Tова бяло чудовище зее втренчено с бялата си паст срещу ми и чака да натикам думи - черни маслини в устата му. Нямам храна за него и устните му, побеляли от мълчание. Ще го окапя, ще изцапам дрехите му, нахраня ли го. Но чувам как червата му къркорят и броят сто ...
Здравей. Tова бяло чудовище зее втренчено с бялата си паст срещу ми и чака да натикам думи - черни маслини в устата му. Нямам храна за него и устните му, побеляли от мълчание. Ще го окапя, ще изцапам дрехите му, нахраня ли го. Но чувам как червата му къркорят и броят сто ...
889
2
- Беатриче, за любовта няма убедително обяснение... Тя се издига, цъфти... пропада... изчезва... - каза баща ми и протегна ръце към мен. Опита се да ме прегърне, както правеше, когато бях дете, но не... Вече не бях дете! Не ми бяха нужни неговите прегръдки. Той никога нямаше да разбере болката, коят ...
1125
4
Опитах се да подтисна болката, колкото и трудно да ми беше. Не бих си позволила за пореден път да се огъна, правейки поредния компромис. Защото това връщане назад ме отклонява от основната цел, а именно да вървя напред! Приемам прошката на някои неща за стъпка назад, понеже има такъв вид обида, дето ...
1256
2
Подарявам ти не думи прекрасни, но лишени от съдържание. Подарявам ти не ласки нежни, но потни и порочни, дарявани хиляди пъти. Подарявам ти не погледи дълбоки, но празни. Подарявам ти не целувки греховно сладки, но от устни целувани хиляди пъти преди теб. Подарявам ти не дрънкулки блестящи, но лише ...
1057
4
Този глас прониза душата ми чак в дълбините и думите отекнаха в съзнанието ми. Този глас ми е толкова познат, че чак тръпки ме побиват. Отварям очи и виждам тази мрачна фигура, стояща пред мен. Човек ли е? Дявол ли е? Черното наметало с качулка не позволява да се види дори малка частица от силуета, ...
1038
Нашата любов е странна, не признава граници и време. Тя не е чиста и свята... омърсена е достатъчно, за да причини болка на много хора. Убиваме я всячески, но тя не спира, идва и ни обсебва в моментите, в които я погребваме. И така всеки следващ път... месец след месец, година след година...
Силата ...
Силата ...
896
1
---
Изчезна ми прашката!
Катеричка (в/с) нея
орехи чука -
трупа зимнина. ...
Изчезна ми прашката!
Катеричка (в/с) нея
орехи чука -
трупа зимнина. ...
639
4
... За кратко се почувствах в сладък унес на безразличие. Хората сега изглеждаха еднакви, просто трафик, като пионки, които се разминават. Колко малко му е нужно на човек, за да забрави... Отрони се една последна сълза от очите ми и в миг се усетих спасена, вече претръпнала на подобни емоции. Забрав ...
683
637
3
Понякога на любовта ù трябва малко, много малко, за да бъде истинска, за да бъде сбъдната, зрънце вяра, на която да стъпиш. И след тази първата стъпка може да направиш цяла пътека към небето.
Понякога любовта минава тихо покрай съня ти, разминаваш се с нея за секунди, но тези секунди, могат да знача ...
Понякога любовта минава тихо покрай съня ти, разминаваш се с нея за секунди, но тези секунди, могат да знача ...
986
Прозорецът е отворен, стаята е пълна. 26 човека, а аз все пак съм сама. Техните гласове заглъхват и се чуват само като ехото на далечни стенания.
На последния чин, аз стоя и левият ми крак е окован. Желязото около глезена ми, стържещо и протриващо кожата ми чак до костта, води право в Ада. Аз – греш ...
На последния чин, аз стоя и левият ми крак е окован. Желязото около глезена ми, стържещо и протриващо кожата ми чак до костта, води право в Ада. Аз – греш ...
947
2
И моята сестра отново го направи. Съдбата, тя отново го направи – преряза тънката връв ленена прежда и паднах, паднах за пореден път в гнездото на Лъжата и Отчаянието, които ме очакваха с трепет, готови да ме изпият, да ме изпият, докато очите ми не се обърнат назад, тогава ме захвърлят на прашната ...
798
---
Гърди
Островръх базис, създаващ неразривна
връзка между мускулите на
зрението и репродуктивността. ...
Гърди
Островръх базис, създаващ неразривна
връзка между мускулите на
зрението и репродуктивността. ...
851
4
В мойто село има две чешми – Синджирлия и Луд Кольовата.
Синджирлия е със студена и сладка вода. Тя е до крайните къщи на селото и когато в несъвършения наш бит спират водата в домовете ни, на Синджирлия се струпва цялото село и зарежда туби и шишета за гасене на жаждата си.
Луд Кольова чешма е дале ...
Синджирлия е със студена и сладка вода. Тя е до крайните къщи на селото и когато в несъвършения наш бит спират водата в домовете ни, на Синджирлия се струпва цялото село и зарежда туби и шишета за гасене на жаждата си.
Луд Кольова чешма е дале ...
1081
8
Поглед в поглед. Аз и ти. Гледаме се очи в очи, раждайки усмивки. А онази пламенна искрица запълва пространството помежду ни. Твоят тъмен горещ шоколад, сливащ се с моята мека канела. Тишина. Туп-туп-туп. Две сърца туптят като едно. Твоето и моето, завинаги. Нали? Обещахме си преди време.
Топлотата ...
Топлотата ...
1006
1
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
