Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

От стария сандък… Театрално.

Намерих още нещо в един от ъглите на стария сандък... А може би и в себе си?!
Б.
- Склепни! Склепни барем едньж, бе човек! - Гласът на братовчедка ми - кака Радка, сякаш ме изважда отнякъде… Почти като от дълбокия кладенец в махалата, отдавна загубил водата си, но извечно там - на разкръстицата с та ...

kalin8

Проза » Разкази

2013-03-19T21:19:48+02:00 861

Не се сърди

Виж сега, всичко ще ти кажа, обаче обещай, че няма да ми се сърдиш... много. Случи се абсолютно спонтанно, както повечето неща при мен, а ти винаги си казвал, че в това ми е чарът. Чакай де, не бързай, ще започна съвсем отначало, за да схванеш идеята.
Нали знаеш, че още като дете обичах да съчинявам ...

hristam

Проза » Разкази

2013-03-19T21:16:11+02:00 1.2K 6

Любов ли е? - значи е над всичко!

Любов ли е?! – значи е над всичко!
(разказ от две части)
Част първа
Посвещавам този разказ на най-добрата си
приятелка Юлия(Джули), чието име носи героинята ...

soundsanin

Проза

2013-03-19T21:08:26+02:00 1.2K 2

Скучен живот...

Разпилявам се на много места
така, както окапалите наесен листа.
Мисля си, ще имам ли силите да продължа,
докога ще издържа...
Разпилявам се както капките от дъжда ...

energi4nata

Проза

2013-03-19T16:11:27+02:00 1.2K

Старият бележник е като млада памет

Старият бележник е като млада памет – всичко помни.
Вчера, като изхвърлях стари бумаги, случайно открих нещо, което съвсем, ама съвсем бях забравил, и го преписвам тука съвсем точно, с точките и запетайките.
“На 18 май 1996 година, към осем и половина вечерта, излязох от общежитието да се поразходя, ...

Ангар

Проза » Други

2013-03-18T08:45:59+02:00 872 2

Между "Да" и "Не"

... Поглеждам встрани. Защо го правя- нямам представа. Може би е рефлекс?! И в този момент на мисли съзирам Теб! Стоиш и ме гледаш. "Какво, не си ли виждал момиче"? - се питам наум. Но въпросът ми остава въздушен и безтегловен, като балон пуснат в небето. Май и отговор не очаквам?!
"Дразнещо е така ...

Darkness23

Проза » Разкази

2013-03-17T23:06:03+02:00 804

Безсънна нощ

Беше студена пролетна вечер. Облаците - надвиснали над пустия и сив град. Вятърът свистеше между мъждукащите улични лампи, чиято светлина правеше конкуренция единствено на кратките лунни проблясъци. Хората липсваха, улиците – тъмни и черни, а сенките се прокрадваха между сградите сякаш крояха нещо. ...

Baltazar

Проза » Еротична

2013-03-17T22:58:24+02:00 2.7K 1 5

Следя те

Следя те
Мира вярваше, че Боян я следи. Не искаше да знае каква е причината. Беше откачено и трябваше да спре. Например, в четвъртък той изневиделица настигна нея и приятелите ù. Тримата тъкмо бяха слезли от рейса и тръгваха към училище. Той се появи до Мира и изкара най-силното “Здрасти”, на което ...

Arogarn

Проза » Разкази

2013-03-17T22:44:25+02:00 1.2K 1

Зеления топаз - 6

- Сигурно близнаците пак са се събрали с приятели. Тези хлапета... - помисли си тя и слезе на етажа. Учудването ù бе голямо, когато застана пред входната врата и разбра, че музиката се чува оттам. Вкара ключа в ключалката и отключи. Влезе в коридора и видя обувките на Сам.
- Сам? Вкъщи ли си? Аз не ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-03-17T18:38:04+02:00 1K

Прекрасният нов свят

(една различна гледна точка)
В стаята беше тихо. Чуваше се само нежното докосване на ръцете му по клавишите на пианото и прелестната мелодия, която излизаше от тях. Той обожаваше да свири в подобни моменти. Когато се чувстваше обладан от най-различни чувства, които можеше да изложи само по този начи ...

The-sun-comes

Проза » Разкази

2013-03-17T15:57:52+02:00 1.6K 1

Бай Село 2 : Продължението

Здравей, Бай Село… стари мой приятелю! Минаха години, забравихме се… Разкажи ми как си ти, как се развива животът ти. Достигна ли мечтите си? Ъм… чакай… ти за какво мечтаеше?
Чувам, хората говорят… жена ти заминала с децата… Защо така? Не им стигна голямата вила в Бояна ли? Или са намерили ключа за ...

snipy

Проза » Разкази

2013-03-17T10:00:39+02:00 959 1

А тя така го обичаше...

Тя просто искаше внимание...
Искаше нейният любим мъж, този, за който би дала живота си, да я обича и цени. Искаше ù се да я прегръща и целува, да ù казва колко я обича, да ù показва, че тя е единствената... Единствената жена, която е обичал... Но той все така мълчеше и излъчваше студенина, а буцата ...

teddy-b

Проза » Разкази

2013-03-16T20:38:53+02:00 1.7K 13

Зеления топаз - 5

НАШИ ДНИ
Глава първа
- Какво хубаво време! Тъкмо за командировка на островите. Какво ще кажете, госпожице Даг? За журналист с вашите умения и възможности, вашето ниво... Какво ще кажете за един хубав материал за Соломоновите острови?
- Но г-н Бейкърс, сега е средата на май, а аз искам да взема отпус ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-03-16T19:26:21+02:00 1K

Окъс(н)ели разкази -16. Facebook in live-3.

Скрити очи. Удобно е… Колко е удобно да носиш такава шапка - с широка периферия! Навеждаш леко глава… И скриваш очите си! Никой не те вижда… Никой не разбира дали се вълнуваш или… Да! Защото те - издайниците - са невидими, макар и за мигновения или колкото там…
Много погледи се кръстосват в тези две ...

kalin8

Проза » Разкази

2013-03-16T18:59:14+02:00 999 4

Без право на помилване

Знам, че не съм ангел. Просто съм един разумен мъж, който е имал късмета да опита и от горчилката, и от меда на живота, и да направи съответните изводи за себе си.
Открих сексуалността си по-рано от връстниците си и това си имаше както своите предимства, така и недостатъците.
За предимствата е ясно ...

hristam

Проза » Разкази

2013-03-16T11:20:54+02:00 1K 3

Страхливка

Пак си тръгваш. Викам след теб. Не се обръщаш...
Стреснато отварям очи. Лежа по гръб. Трескаво те търся с ръка в леглото. Тук си. До мен. Отново е било само сън. Дяволски реален сън. Опитвам се да не те събудя. Бавно се измествам на една страна и се вглеждам през големия прозорец. Да, красиво е да ж ...

Summer-rain

Проза » Разкази

2013-03-16T10:27:24+02:00 664

Банкет

Банкет
- Хей, младеж. Може ли за минутка?
В края на работния ден съм изморен. Прах и сажди са полепнали по дрехите. Очите са сърдити до червено и размиват гледката пред мен. Единствено мисълта за топлия душ още ме крепи.
- Новият колега... Антон, нали така?
Искам да разкарам досадника, но замълчавам ...

mitval

Проза » Разкази

2013-03-16T10:23:26+02:00 2.2K 8

Зеления топаз - 4

Изминаха три години от тогава. Пролот присъединяваше племе след племе, богатствата му се увеличаваха. Той строеше огромни каменни храмове. Шаманът почти съжаляваше за думите си, но връщане назад нямаше.
Времето като че ли летеше. Пролот присъедини почти всички племена. Ставаше все по-мощен владетел ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-03-15T22:00:08+02:00 993

Магичната фоала!

Една слънчева пролет малкото момиче на име Рая, което беше на дванадесет години, се разхождаше из гората. Тя се любуваше на красивите песни на птичките. Рая седна под едно дърво да си почине. Там тя видя едно красиво цвете. Цветето се казваше"магична фоала". Посегна да го откъсне, за да го подари на ...

Alice3

Проза » Разкази

2013-03-15T21:48:51+02:00 870

Е, малко да се...

- Е, малко да си поотдъхна. В какъв смисъл старото човечество?
- Хората ще променят психиката си. Ще започнат да правят само добри дела, защото ще осъзнаят истинския път в живота. Има един закон, който се нарича еволюция. Силните видове се развиват, а слабите отпадат. Не виждаш ли, какво става на зе ...

mari45

Проза

2013-03-15T20:41:59+02:00 900 2

Раздяла

… Казваше се Мая. Очите ù бяха странно красиви, те криеха нещо. Трудно бе за разбиране какво виждат, но в това беше чарът им…
Тя го погледна. Не знаеше дали да замълчи или имаше смисъл да говори. Реши да свърже няколко думи, но я бе обзел страх. Страх от това, какво ще каже той. От думите, които той ...

Vanyaa

Проза » Разкази

2013-03-15T13:23:07+02:00 844 1

Шестата раса

Бяха се разположили на една поляна насред гората близо до брега на Атлантическия океан, закътана от нисък хребет, който завършваше в скалист нос, потънал в прибоя на могъщите вълни. Не бяха много. Малко повече от тридесетина измършавели, окъсани хора – мъже, жени и няколко деца – борещи се за своето ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2013-03-15T12:09:41+02:00 2.3K 16

Зеления топаз - 3

Младият мъж стана, поклони се на баща си и излезе от стаята. Потърси Менон в кухнята, но я нямаше. Излезе в градината и там я видя да държи поднос с плодове, седнала на пейката до сестра му.
- Хайде, Менон, кажи ми в кого си влюбена! - упорстваше тя, но прислужницата мълчеше.
- Моля те, Менон, кажи ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-03-14T22:48:15+02:00 1.2K

Да платим сметката му за ток! “2”

Да платим сметката му за ток! “2”
март, 2013, Европа, София
Номенклатурчикът Стамо Пешев се насочи към прозореца на хола, бе дочул викове на многолюдно множество от хора. Живееше сам, на централна улица в столицата, в осемстайно жилище, закупено от него. Синът му и неговата жена бяха на разходка до ...

sirDIMITRI

Проза » Разкази

2013-03-14T22:11:14+02:00 2K 8

Две нежни очи

Защо очите ти са тъжни, скъпа моя,
сякаш ще заплачат в този миг?
Две нежни очи, които пронизват душата
ми като лунни лъчи, проникващи в дълбините на море...
Разголвах живота си пред тях... от край ...

martines1

Проза » Други

2013-03-14T22:00:19+02:00 1.1K

Преди края на света

Един ден оставаше до свършека и затова трябваше да оползотворим последните си часове. Наехме стая в новооткрит хотел и след бързата вечеря още по-бързо се разсъблякохме. Така необуздано се нахвърлихме един срещу друг, сякаш всеки момент маите щяха да съборят небесата върху нас. Екстазът ни заля като ...

anjambman

Проза » Еротична

2013-03-14T09:25:19+02:00 2.5K 12

Даскалък

ДАСКАЛЪК
Лятото беше попрезряло вече, клонеше към есен и все повече заприличваше на човек на улегнала възраст, чиито коси се шарят във всички възможни цветове на божията палитра. То беше във възрастта, когато момчетата вече отдавна са станали мъже, но все още са на голямо разстояние от истинските ст ...

purko59

Проза » Разкази

2013-03-13T23:21:10+02:00 1.3K 13

Зеленият топаз - 2

- Ела, сине, трябва да си поговорим - момчето кимна с глава и седна до леглото.
- Не ми остана много живот, сине, затова те извиках, да ти предам заръката на дядо ти, която аз не можах да изпълня. Той искаше да присъедини много племена към нашето. Казваше, че когато сме повече, ще можем по-лесно да ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-03-13T22:37:46+02:00 928

Към тебе...

Окото ми се просълзява и искрено една сълзичка трепва на пода. И понеже моят начин за общуване е свързан с писане. И ето Ви и Вас – най-верните ми приятели. Отново с моята зашеметена, неразбираема душа искам да ви споделя поредното нещо, което ми тежи. То ще бъде толкоз странно и кратко, както вече ...

energi4nata

Проза » Писма

2013-03-13T22:29:10+02:00 1.6K

Най-великата муза!

- Не е достатъчно просто да си хубава!
Отворих едното си око, но дори не си направих труд да я погледна. С Ани се познавахме толкова отдавна, че в повечето случаи не беше необходимо дори да си говорим, за да се разбираме. Освен това я познавах достатъчно добре, за да знам, че рано или късно ще изплю ...

hristam

Проза

2013-03-13T21:16:41+02:00 951 4

Бебето, за което никой не е чувал

Имало едно време, много, много отдавна... някъде през каменната ера, едно бебе. Не се знае нищо друго – просто го е имало. Не се знае нищо за родителите, които са го имали, за ниската сексуална култура и нимфоманията, които са причинили появата му, за дома и обществото, в които го е имало и изобщо с ...

heliclosethedoor

Проза » Хумористична

2013-03-12T22:43:58+02:00 1.1K 3

Зеленият топаз

П Р О Л О Г
1500 ГОДИНИ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА
СОЛОМОНОВИТЕ ОСТРОВИ
Слънцето изгряваше над малкото затънтено селце. Лъчите облизваха върховете на дърветата, минаваха по всяко листо и сякаш му казваха „Добро утро, събуди се!” След това се плъзваха по-надолу, докато достигнат тревата и тя сякаш трепваше от ...

marasheih

Проза

2013-03-12T20:19:05+02:00 931

Участникът в девети коридор

Към полунощ дъждът се прекрати и стана толкова тихо, че чувах шума на собствените си мисли. В най-тъмното безмълвие на облаците се оформи кладенец и там – съвсем в края на безветрието, надникна за миг онази дребна звезда, която често наднича в сънищата ми. Готов съм да се обзаложа, че искаше да ми к ...

radi.

Проза » Разкази

2013-03-12T20:03:19+02:00 813 5

Не ти казах

Чувах гласа ти и отсявах различните отенъци в него. Болката сякаш звучеше с твоето име.
Попита ме: „Ради, как се живее с това?“ Знаех отговора. Просто нямах сили да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се усмихв ...

l1l1th

Проза » Разкази

2013-03-12T19:42:07+02:00 717

Вълшебната Меча Кожа

Имало едно време в далечните приказни земи две велики царства. Те били много близо едно до друго, само една река ги деляла помежду им. Крепостните им стени се издигали на хиляди метри височина и така врагове не можели да ги превземат. В добри съседски отношения живеели мирно и щастливо. В едното кра ...

fortemotore

Проза » Приказки и произведения за деца

2013-03-12T19:35:11+02:00 1.6K

Кукли

Кукли
Днес е един от обичайните скучни зимни дни. Небето е сиво и намусено. Клавдия си хваща трамвая, за да се прибере по-бързо вкъщи от поредната отегчителна лекция в медицинския университет. Понякога се чуди изобщо защо се е записала да учи медицина. Може би защото се подаде на желанието на родите ...

Tifaret

Проза » Разкази

2013-03-12T17:37:49+02:00 1.5K 1

Човек пред компютъра

Срещнах един човек, който чакаше да се влюби. Седеше и чакаше. Край него минахава красиви жени. Не толкова красиви. Млади. Не толкова млади. Той ги оглеждаше със сините си очи, завиваше с характерен жест веждите си нагоре и си казваше "Много съм стар".
Сядаше пред компютъра и започваше да прищраква ...

670301

Проза » Други

2013-03-12T17:21:08+02:00 696

Топчо

ТОПЧО
I.
„Виждате ли това топче? Изглежда съвсем обикновено. Но не правете грешката да го удряте в стената с ракетата си за тенис. Топчо не е направен за това. Ако сте собственик на смартфон, той може да стане вашият нов домашен любимец. Ако сте собственик на смартфон, със сигурност сте чували за на ...

midway

Проза » Фантастика и фентъзи

2013-03-12T16:17:27+02:00 2.1K 1

* * *

Казваш, че знаеш пътя и искаш да ме водиш?
Добре, но тогава ме хвани за ръката, а не за носа!

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2013-03-11T11:19:37+02:00 942 1

"Справедливостта" на Бога

„Справедливостта” на Бога
Тая сутрин денят бе наистина хубав, въпреки че беше малко хладничко. Слънцето леко напичаше, а птичките бързо летяха на всички посоки. Личеше си, че идва пролетта.
Такива сутрини се харесваха най-много на Иван – нито много студени, но нито и много топли. „По средата винаги ...

soundsanin

Проза » Разкази

2013-03-10T22:18:35+02:00 1.3K 1