Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Много години...

... Много години чаках и се надявах. Мислех и премислях, търсех причина, за да простя, исках да чуя една единствена дума... или по-точно две. Търсех теб, а не парите ти... търсех сърцето ти, а не обвивката, търсех емоцията в очите ти, а не страха в гласа ти, търсех трепета в сърцето, а не камъка в г ...

M777777

Проза » Други

2013-04-05T15:50:20+03:00 1.2K 1

Още нещо за глиганите

И на лова на следващата година пак бях гонач. Вървях през гората и си декламирах. Наближавахме пусията. Навлязох в един букак с големи, обрасли с мъх камъни.
И един от тях толкова ми заприлича на прасе, че си помислих: този камък ако някой го види, ще си помисли, че е свиня.
А защо не очаквах, че мо ...

Ангар

Проза » Други

2013-04-05T13:04:01+03:00 840

Обезумелите ангели и кафявите призраци - 3

4.
-Ха, Кавал, здравей! – каза Брамбъзи.
По лицето на Кавал Тарамбуков преминаха сенки и светкавици, което говореше за душевно състояние, наподобяващо климатичен катаклизъм.
-Брамбъзък! Знам че си прост, но се чудя как все още не ти е изтекло и малкото мозък през носа от тази шарена тиква. Казал съм ...

presian_penchev

Проза » Разкази

2013-04-05T11:40:12+03:00 1.3K 1

Многоточия

Многоточия
Гладуваше Морфей. Омръзнало му бе със сънищата на бедняци да се храни.
Подхвърляха му по парченце спомен от живот край езерцето старци-врани.
Свидливо и с треперещи ръце се взираха в очите на следобедната дрямка,
прегърнали мощта на минали хвалби, подпирайки си мисълта с утеха-сламка. ...

линасветлана

Проза » Други

2013-04-05T10:20:45+03:00 867 8

Бабини вълнения

Беше се облегнала леко на дясната си страна и гледаше замечтано през прозореца. Всъщност това не е съвсем вярно: тя по-скоро мъчително се взираше през него. Беше толкова изцапан, а зрението ù вече тъй отслабваше от възрастта, че едва успяваше да различи какво имаше отвън. Свечеряваше се и захладнява ...

heliclosethedoor

Проза » Други

2013-04-05T08:13:48+03:00 736 1

От гората излизане няма, приятелче

Джоузеф лежеше в колата си, затънала в една снежна пряспа, насред арктическата тундра на Аляска. Очите му се затваряха под натиска на студа. Ръцете му и единият крак се бяха вкочанили. По другия се стичаше кръв. Гореща и лепкава. Замъгленият му поглед следеше как червеното петно на панталона му став ...

eti-fall89

Проза » Разкази

2013-04-05T08:04:53+03:00 1.4K

Изповед в лятна нощ (1 част)

Изповед в лятна нощ
Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да се случи само тогава, когато сме млади, любезни читателю. Небето беше така звездно, така светло, че погледнеш ли го, неволно трябваше да се запиташ: та нима могат да живеят под такова небе разни сърдити и капризни хора? Това също е млад ...

AxlSaint

Проза » Повести и романи

2013-04-04T21:36:36+03:00 2K 16

Приятели

Гущерът влезе в хола, препъвайки се, понесъл огромен поднос, отрупан с чаши чай и казанлъшки понички, произведени от Дънкин Донътс.
Това е най-добрият чай, който изобщо може да се намери наоколо. - съобщи той на Данъчния с мазна, угодна усмивка. - Реколта още от преди новата ера.
Данъчният отпи и пр ...

marinax

Проза » Хумористична

2013-04-04T18:26:38+03:00 1.4K 3

Търсачът на истини

... В едно далечно царство всяка година празнували Ден на Лъжата. Този празник станал толкова известен, че от всички краища на света заприиждали хора, да го почетат. Толкова много народ идвал, че празнуването на Лъжата станало целогодишно, царството добило ново име – Лъжеландия. Та и поданиците му т ...

Лепидоптерия

Проза » Приказки и произведения за деца

2013-04-04T18:11:10+03:00 1.4K

Люляче през януари

Снежинките танцуваха. Зимният вятър им беше кавалер. Завихряше ги в бърз и лудешки танц.
Една жена вървеше по заснежените улици. Разглеждаше витрините на магазините. Усмихваше се щастливо.
В съзнанието ù, напук на танцуващите снежинки и техния галантен кавалер, беше пролет.
Нежна, зелена, дъхва, цве ...

Linna

Проза » Разкази

2013-04-04T12:53:26+03:00 1.1K

Когато ОБИЧАШ...

Когато обичаш някого, а той те е забравил, когато живееш с мъката за любимия, когато живееш с всички спомени... това те съсипва. Но знаеш, че и ти си обичал, и ти си запълвал нечий ръце с пръстите си... и ти си бил жив. Няма по-хубаво от това да обичаш някого, да мислиш само за него, целият ти ден д ...

ChristiyanIvanov9861

Проза » Писма

2013-04-04T09:28:46+03:00 1.5K

Лудост

Между съня и реалността има една стена, която разруших несъзнателно. Сега все повече се бъркам и се питам - дали тази стена беше изградена от строги правила или от безумие и човешка глупост. Два свята се разкъсват, реалността и съня. Лудостта се превръща в един нов свят, нов по-интересен, водещ до с ...

nekro

Проза » Други

2013-04-04T09:26:14+03:00 961

Глиганът

След четири години служба в Толбухин се преместих на служба в Долна Митрополия. И в землищата край Плевен имаше дивеч, но вече не беше като в Добруджа.
В Добруджа ловните излети рядко продължаваха до след обяд – обикновено до обяд за всеки ловец имаше заек, или четири яребици, или фазан, и по обяд д ...

Ангар

Проза » Други

2013-04-04T08:26:25+03:00 986

Пролетно утро

Утрото днес е някак си по-различно. Слънчевите лъчи огряха прозорците на стаята и хола и на мен ми стана толкова леко и мило. Телефонният звън наруши тишината и уюта, но докато стигна до него, той спря. Казах си: Ако на някой му трябвам, пак ще ме потърси.
Направих си сутрешното кафе и макар че не о ...

vyatur13

Проза » Разкази

2013-04-03T23:29:15+03:00 706 6

Зеления топаз - 17

ГЛАВА ДЕВЕТА
Мич стоеше на терасата и пиеше вечерното си питие. Бе закупил всичко необходимо за работата, която трябваше да свърши. Чудеше се откъде да започне! Трябваше да намери камъка първо, а след това и гробницата. Да, това бе правилният ход... но... нещо не му излизаше от ума и му пречеше да с ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-04-03T22:31:56+03:00 1.1K

Ще ме обичаш много повече

Преди да ме срещнеш, ще ме обичаш много повече. Ще ме виждаш между редовете на книгите, които четеш, ще ме откриваш в паузите на актьорите, които говорят от екрана, ще ме чуваш в тишината на пещерите, които толкова много обичаш… Преди да ме срещнеш, ще знаеш кой е любимият ми цвят и ще си представяш ...

MoonflowerTani

Проза » Други

2013-04-03T16:04:46+03:00 1.1K 7

Четвъртата лисица

И за още една лисица почти съм сигурен, че съм я убил, но нея не можах да я намеря.
Когато имахме нощни полети, на другия ден обикновено се отиваше на работа по-късно, около обяд.
И една сутрин след нощни полети аз пак, както обикновено, излязох да потичам из равнината. И чух и видях далече, от друг ...

Ангар

Проза » Други

2013-04-03T15:06:07+03:00 774

Сънят на Уроборос

Дочу далечен плясък на крила. Познаваше този шум, но въпреки звездния рой, не можеше да види съществото, което приближаваше. Изправи се тихо, взе боздугана и внимателно излезе от гората, където харпията се спусна до него, отръска се и сви крилата си.
– Спят и сънуват – изсъска тихо тя. – Хората ни с ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2013-04-03T13:12:35+03:00 1K 9

Зелена приказка

ЗЕЛЕНА ПРИКАЗКА
куклена пиеса в три действия
от Вероника МИТЕВА
Действащи лица:
Жабокът Мистър Грийн ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Приказки и произведения за деца

2013-04-03T08:06:56+03:00 2.6K

****

Безразлично ли ти е,
че ти остави ме, все
едно ли ти е, че не
те обичам, безразлична
ли ти е любовта ми, ...

angelskiogyn

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2013-04-02T21:53:10+03:00 605

Баба Зима

Дошла е баба Зима,
баба Зима, тя е снежна балерина.
Бала, пухкава и нежна,
с много обич и надежда.
По пързалките децата, ...

Lyotova

Проза » Приказки и произведения за деца

2013-04-02T21:09:12+03:00 2.3K 1

Капка в океана (1)

Ммм, нечии устни, разхождащи се по врата ми, ме изтръгнаха от съня. Нежни, красиви, чисти като въздуха след дъжд. Какво повече да кажа - перфектният начин да посрещнеш слънчево неделно утро. Белите чаршафи галеха краката ми като пух, а главата ми бе сгушена в скута на най-прекрасното същество на све ...

rHathaway

Проза » Повести и романи

2013-04-02T21:06:55+03:00 3.2K

Зеления топаз - 16

ГЛАВА ОСМА
Утрото настъпи тихо. Слънчевите лъчи заиграха по лицето на Мич и той се събуди. До него тихо спеше Боби. Той се наведе и внимателно, без да я събужда я целуна. Стана, изми се и отиде да донесе нещо за закуска. Боби се събуди. Бе спала толкова добре... Чувстваше се защитена. Мич го нямаше ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-04-02T20:54:21+03:00 1K

Понякога...

Понякога... Понякога трябва да спреш за миг своя забързан ход.
Да спреш и да се огледаш. Да видиш хората около теб.
Да видиш как блести щастието в невинните детски очи.
Да се вгледаш в погледите на преминаващите край теб.
Да погледнеш в тъжните очи на някоя старица или старец, протягащи просеща ръка ...

denito70

Проза » Други

2013-04-02T20:49:13+03:00 958 1

Споделено щастие

Споделено щастие
- Радина! От толкова време не сме се виждали! Грам не си се променила! – срещу мен вървеше видимо усмихнат мъж на средна възраст с огромен букет яркожълти нарциси в ръка. Засмях се.
- Мисля, че ме бъркате с някого.
- Прилагаше ми този трик, когато бяхме ученици, помниш ли! Колко глу ...

imperfect

Проза » Разкази

2013-04-02T20:47:04+03:00 1K 2

Болка

>Болка

Haruka

Проза » Други

2013-04-02T20:46:20+03:00 702

Пьолцл

- Цял живот съм мечтал да рисувам, откакто се помня, ми сподели старчето, като замислено ръчкаше огъня. През снопчетата искри лицето му в мрака странно ми напомняше нещо, познато, но забравенo.
- Имахме няколко кофи с блажна боя в пристройката на къщата и аз вземах от нея в бурканче и тайно рисувах ...

Lebovski

Проза

2013-04-02T20:43:50+03:00 838 3

Обезумелите ангели и кафявите призраци - 2

2.
,,Такъв ужас, такъв ужас!“
Скръндзи Стотинков лежеше на пода в спалнята си, вперил блуждаещ поглед в тавана и бълнуваше.
,,Такъв ужас, такъв ужас!“
Две неща го бяха довели да сегашното му състояние. ...

presian_penchev

Проза » Разкази

2013-04-02T20:38:10+03:00 1.3K

* * *

Здравей,
в това писмо ще се опитам да опиша какво чувствам към теб. И да кажа колко много те обичам. И колко значиш ти за мен. И колко си ми ценен.
Ще започна с това, че искрено съжалявам за всичко! Искам да знаеш, че абсолютно никога не съм се подиграла с теб. Не съм те и лъгала. Освен един път - к ...

wiki-passion

Проза » Писма

2013-04-02T20:33:36+03:00 888

България накъсо - 2

Наблюдения и размисли
Тази снимка има обидно за обикновения българин съдържание - на нея е изобразена храна...
Предизборна обява: „Български политик търси интересни хора за обслужване на неговите интереси".
Опитно съм установил, че човек живее по-дълго, ако има с какво.
Всяка седмица алкохолиците у ...

muhaninja

Проза » Хумористична

2013-04-02T20:27:44+03:00 1K 3

Имам само един живот

- Добър ден. Идвам относно съпругата ми.
- Да? Подозирате я в изневяра?
- Не. Знам, че ми изневерява.
- Ясно. Значи трябва ви доказателствен материал.
- Напротив. Точно обратното. ...

hristam

Проза » Разкази

2013-04-02T20:17:10+03:00 1.3K 1 9

Натали

„Натали, Натали...”, Жилбер Беко пееше фалшиво от часове, без да спира. Грамофонната плоча беше толкова надраскана, че гласът на този прекрасен певец звучеше вече почти неузнаваемо. А малката Натали се беше свлякла на пода и беше обгърнала кокалестите си колене с крехките си ръце. Гримът ù се беше р ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2013-04-02T20:09:52+03:00 1.6K 5

Лисиците

За да му заверят билета, ловецът трябваше да се отчете с вреден дивеч – да е убил една лисица и да предаде 25 чифта крака от сиви врани или от свраки. Трябваше да предаде за унищожение отрязаните уши на лисицата
или да представи кожата, на която пробиваха ухото, за да личи, че вече някой се е отчел ...

Ангар

Проза » Други

2013-04-02T15:32:56+03:00 841

Раздвояване

Два месеца без него, а още се будеше с мокро лице и кънтяща душа. Бяха решили, че няма да продължат. Всъщност, той го реши. Сети се изведнъж, че има семейство. Сякаш досега нямаше.Вече нищо не я радваше. Дори спря да пише стихове. Нямаше никакво вдъхновение. Като че ли беше ампутирал поетичната ù да ...

suleimo

Проза » Разкази

2013-04-02T15:11:46+03:00 1.9K 38

Ретро роман 5

Глава пета
Тътена на войната все още беше далеч от България, но с всеки изминат ден, тя се чувстваше в свежия въздух на Столицата. Вестници, списания и радио не преставаха да възвеличават силата на германското оръжие. Елитни части на Вермахта удряха крак по централните площади на някои европейски ст ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-04-02T10:51:53+03:00 821

Монолог за него

Той значеше всичко... той беше това, което всички други не бяха... можеше ли да бъде по-идеален? Той... и моментът с него... Винаги, когато се сещах за него, нещо в мен изгаряше... Дали това беше истинската любов... или това беше перфектната игра на мозъка... обичах го... и не го обичах... Можех без ...

Bellainamedher

Проза

2013-04-02T10:03:17+03:00 767

Репетиция за Хайд парк

Хората си имат какви ли не мечти и планове. Едни чакат да забогатеят от наследство, други се надяват на печалби от хазарта, трети вярват, че ще намерят имането на Инже войвода, на Иван Шишман или на хайдут Вельо. Някои мечтаят световна слава и известност в изкуството, науката и други сфери на живота ...

ZAGORA

Проза » Хумористична

2013-04-02T08:07:02+03:00 841 1

На лов за яребици

И много яребици имаше в Добруджа. По времето, когато ловът им беше разрешен, житата бяха вече прибрани, и яребиците бяха в царевичните блокове.
Наредени в редица през 4-5 реда, ловците тръгвахме напред. А яребиците тичат напред по редовете, но когато ловците ги наближат, вдигат се във въздуха. И тог ...

Ангар

Проза » Други

2013-04-01T13:30:45+03:00 1.1K 2

Писмо до теб!

Писмо до Теб!!!
Добър вечер, Любов моя !
Добре дошла в дома ми да разпалиш утихналия огън в камината и да сгрееш отново Душата ми!
Поседни за малко, прегърни ме!
Погледни в очите ми с меката си топлина и се наслади на уюта, който ми създаваш с красотата и спокойствието си! ...

lindastefani

Проза » Писма

2013-03-31T16:39:09+03:00 1.3K 1 2

Зеления топаз -15

ГЛАВА СЕДМА
Мич почука тихо на врата в болничната стая. Часът бе вече почти девет.
- Да? - чу се от вътре. Той отвори и подаде глава.
- Може ли?
- Разбира се! - Боби бе толкова щастлива, че го вижда. Той влезе и внесе две големи бели чанти. ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-03-31T15:30:45+03:00 966