40 409 резултата
Ярката бяла светлина го заслепяваше. Странно, че не можеше да определи от колко време бе заслепен. Като че съзнанието му бе празно, не чувстваше нищо. Не помнеше нищо. Но светлината (бяла? Как бе възможно да е бяла) бе пред очите му. Дали? Не си спомняше да е отворил очи, не си спомняше нищо отпреди ...
517
1
Един беден рибар цял месец не хванал никакъв улов. Гладът се бил настанил удобно в скромната му къща и вече се чувствал като у дома си. На всичкото отгоре жена му, която имала врачанска жилка, не спирала да ломоти. "Некадърник, пенела се тя, опропасти ми живота!! Ама и аз съм глупачка – навремето ка ...
548
1
Старият писател не успя да довърши разказа, защото нещо в текста се губеше. Напоследък все повече се появяваха бели петна в паметта му и се чудеше кое как и къде се е случило. Обикновено лете преместваше писалището на терасата, за да посреща изгревите, защото вечер не можеше да спи и предпочиташе бе ...
774
7
РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - шеста част
Годината 1923 донася не само тревоги, а и радост в дома на Христакиеви. Живота си има своите големи и добри закони. Четири години след сватбата на Костадин и Злата се ражда първият им син, пръв внук на дядо Христаки. Кръщава го по селски обич ...
Годината 1923 донася не само тревоги, а и радост в дома на Христакиеви. Живота си има своите големи и добри закони. Четири години след сватбата на Костадин и Злата се ражда първият им син, пръв внук на дядо Христаки. Кръщава го по селски обич ...
694
1
Аз и Мел Гъбсън
Казваше се Орлин. Беше от българските турчета в училището, преди години където преподавах по немски език. Никога не е бил силен ученик, напротив, даже остана последната година да повтаря единайсти клас. Крайно мълчалив и срамежлив, той нямаше никакви приятели. Сега сигурно вече се пи ...
Казваше се Орлин. Беше от българските турчета в училището, преди години където преподавах по немски език. Никога не е бил силен ученик, напротив, даже остана последната година да повтаря единайсти клас. Крайно мълчалив и срамежлив, той нямаше никакви приятели. Сега сигурно вече се пи ...
1120
8
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
Мразя да се чувствам като глупачка, а днес се почувствах точно така. По дяволите, как можах да дам тетрадката си по английски на Джак! Но нека започна разказа от начало.
Както писах вчера, имах около десетина превода, които ни бяха поставени за днес. Първия час ...
Тетрадката на Ашли
Мразя да се чувствам като глупачка, а днес се почувствах точно така. По дяволите, как можах да дам тетрадката си по английски на Джак! Но нека започна разказа от начало.
Както писах вчера, имах около десетина превода, които ни бяха поставени за днес. Първия час ...
618
2
Таксито ни остави в центъра на града, близо до квартирата на Петя. Пътьом минахме през големия супер, за да купим плодове, сладки и минерална вода.
О, апартаментчето на Петя се оказа много приятно! Всъщност е таван - две стаи и баня, но с копринени тапети и тежки завеси в различни нюанси на кафяво и ...
О, апартаментчето на Петя се оказа много приятно! Всъщност е таван - две стаи и баня, но с копринени тапети и тежки завеси в различни нюанси на кафяво и ...
784
2
Излезе на улицата в обичайното прекрасно настроение въпреки продължилите горещини, които не понасяше. Запътен към работата си, започна по навик да си тананика своята любима песен:
„Иска ми се да живея, да се смея и да пея, че животът е много мил...”
Познаваше всеки метър от улиците, по които минаваш ...
„Иска ми се да живея, да се смея и да пея, че животът е много мил...”
Познаваше всеки метър от улиците, по които минаваш ...
919
2
Талант
- Дядо, според теб аз талантлива ли съм?
Ясемин с четка в ръка боядисваше дървена кутия за инструменти. Работилницата на дядо Юзеир както винаги бе изпълнена с миризмата на метли, омайващa детето. Песента, която идваше от стария Веф, караше човек да потъне и в без това малкото ниско подземно ...
- Дядо, според теб аз талантлива ли съм?
Ясемин с четка в ръка боядисваше дървена кутия за инструменти. Работилницата на дядо Юзеир както винаги бе изпълнена с миризмата на метли, омайващa детето. Песента, която идваше от стария Веф, караше човек да потъне и в без това малкото ниско подземно ...
1072
15
Приятели
Поканих приятели. Сложих богата трапеза за тях. Те дойдоха. Ядохме, пихме, веселихме се. На трапезата не остана нищо и приятелите си тръгнаха.
Нямах какво да сложа на трапезата си и останах сама. От тишината изникна въпросът: Защо ги нарекох приятели?
Отидох да работя - мъчих се, преуморява ...
Поканих приятели. Сложих богата трапеза за тях. Те дойдоха. Ядохме, пихме, веселихме се. На трапезата не остана нищо и приятелите си тръгнаха.
Нямах какво да сложа на трапезата си и останах сама. От тишината изникна въпросът: Защо ги нарекох приятели?
Отидох да работя - мъчих се, преуморява ...
932
7
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
Понякога имам чувството, че съм сгрешила века, планетата, мястото, където живея и не знам какво още... Дотолкова ми е писнало, че тетрадката ми по английски се е превърнала в изповедалня на чувствата ми. Пълен ужас!
Но по-добре да пиша, отколкото да се правя, ч ...
Тетрадката на Ашли
Понякога имам чувството, че съм сгрешила века, планетата, мястото, където живея и не знам какво още... Дотолкова ми е писнало, че тетрадката ми по английски се е превърнала в изповедалня на чувствата ми. Пълен ужас!
Но по-добре да пиша, отколкото да се правя, ч ...
651
Бях като разцъфнала майска роза. Съживена от приятен летен дъжд и разхубавена от нежните лъчи на едно слънце. Обръщах се към неговите лъчи, нужни ми бяха, даваха сили за живот, даваха надежда и любов. Слънцето ме караше да съм щастлива и щом то залязваше в пейзаж красив, аз оставах със надеждата за ...
619
Беше загубил вече... Но не го осъзнаваше все още. В стремежа си да я запази, просто я изгуби... някъде по пътя. Загуби я сред мечти, очаквания, желания, нагласи, предразсъдъци... Дали щеше да му липсва!? Все още не знаеше, но предстоеше да разбере. До тогава нищо не можеше да направи. Само безкрайна ...
553
Авторът винаги има право
(17)
Моите уроци
Мила Мария,
Седя си сега на платнения стол на тераската, чукам по клавишите на лаптопа, които парят под пръстите ми (в Мадрид е 40 градуса на сянка), а в главата ми като слънчасали мухи бръмчат думите на майка ми:„ Голяма работа е да имаш с кого да се скараш ...
(17)
Моите уроци
Мила Мария,
Седя си сега на платнения стол на тераската, чукам по клавишите на лаптопа, които парят под пръстите ми (в Мадрид е 40 градуса на сянка), а в главата ми като слънчасали мухи бръмчат думите на майка ми:„ Голяма работа е да имаш с кого да се скараш ...
1023
15
Усети ли сълзите в тoва приятно слънчево утро?
Бяха за теб, а не от нещо друго.
Чудех се как да ги спра, накрая се покрих и ги пуснах на свобода.
Това е най-гадното усещане.
И то не е да си излишен. ...
Бяха за теб, а не от нещо друго.
Чудех се как да ги спра, накрая се покрих и ги пуснах на свобода.
Това е най-гадното усещане.
И то не е да си излишен. ...
536
Този път ще го напусна – категорично съм решила.
Не казвам, че е лош човек – дори напротив, внимателен и щедър, обсипва ме с подаръци. То и за това не успях да го напусна миналия път, когато бях решила – изненада ме с палто от сребърна лисица, истински шедьовър. Така се зарадвах, че съвсем изключих ...
Не казвам, че е лош човек – дори напротив, внимателен и щедър, обсипва ме с подаръци. То и за това не успях да го напусна миналия път, когато бях решила – изненада ме с палто от сребърна лисица, истински шедьовър. Така се зарадвах, че съвсем изключих ...
843
7
Светлина...
Твърде много светлина и то навсякъде. Слънцето, току-що изгряло, засипваше нещастния махмурлия с отразени в прозорците лъчи, които безпощадно се промъкваха през присвитите му клепачи. Светлината проникваше зад очните дъна и прогаряше и малкото запомнени детайли, свързани с кражбата, коят ...
Твърде много светлина и то навсякъде. Слънцето, току-що изгряло, засипваше нещастния махмурлия с отразени в прозорците лъчи, които безпощадно се промъкваха през присвитите му клепачи. Светлината проникваше зад очните дъна и прогаряше и малкото запомнени детайли, свързани с кражбата, коят ...
753
1
Дните започнаха да се нижат бавно след първата ни среща. Исках да го видя. Мислех непрестанно за него, но нямаше как да го намеря. Той беше просто мъжът, който ме дръпна за ръката, когато се опитвах да пресека по невнимание на червено. Все още в главата ми звучи плътният му, но притеснен глас. След ...
867
РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) част пета
***
Вече е 1919 година. Помъдрял е българският селянин след войните. По друг начин иска да живее. Гласува доверие на Земеделския съюз. На власт идва правителството на Александър Стамболийски. В село Тракия вече е изградена силна земеделска дружб ...
***
Вече е 1919 година. Помъдрял е българският селянин след войните. По друг начин иска да живее. Гласува доверие на Земеделския съюз. На власт идва правителството на Александър Стамболийски. В село Тракия вече е изградена силна земеделска дружб ...
923
4
Усмивката е магическа пръчица, която прави чудеса...!
Ако си претендент за добър магьосник:
Опитай се да я използаваш върху себе си. (как и кога... ти знаеш!)
Ако си чирак:
Никога не я забравяй, тя е в основата на занаята ти! ...
Ако си претендент за добър магьосник:
Опитай се да я използаваш върху себе си. (как и кога... ти знаеш!)
Ако си чирак:
Никога не я забравяй, тя е в основата на занаята ти! ...
795
1
Софийска сага 20
Глава седемнадесета
Маня изключи газта. Сложи кафеварката настрани. Огледа кухнята и тръгна към спалнята. Отвори тихичко вратата, развърза колана на копринения халат и хлъзгавата материя се свлече от високите й рамене, за да образува пъстра топка на лъснатия до блясък под. Беше невъ ...
Глава седемнадесета
Маня изключи газта. Сложи кафеварката настрани. Огледа кухнята и тръгна към спалнята. Отвори тихичко вратата, развърза колана на копринения халат и хлъзгавата материя се свлече от високите й рамене, за да образува пъстра топка на лъснатия до блясък под. Беше невъ ...
1024
4
- Лимонов одеколон? - попита стюардесата, подавайки шишенцето към Ясемин.
- Не, благодаря!- каза жената и се обърна към прозореца в автобуса.
Миризмата на лимоновия одеколон винаги я натъжаваше, може би защото дълбоко в подсъзнанието ù бяха останали спомени от детството, когато заедно с баба си ходе ...
- Не, благодаря!- каза жената и се обърна към прозореца в автобуса.
Миризмата на лимоновия одеколон винаги я натъжаваше, може би защото дълбоко в подсъзнанието ù бяха останали спомени от детството, когато заедно с баба си ходе ...
1172
13
Дали думата "миг" идва от "мигване"? Но докато второто е условен рефлекс, то първото може да бъде наситено с много богато и разнообразно съдържание. Животът ни е изтъкан от мигове; от такива, които искаме никога де не бяха идвали, и такива, които искаме никога да не си отиват... Някъде по средата ме ...
842
3
КОГАТО ЛЮБОВТА УБИВА
Тя беше силна, борбена и непримирима жена. Всичко в живота си беше постигнала сама. С много труд, с още повече лишения, но с вярата, че ще успее. Беше от онези жени, на които като им кажеш, че не могат с нещо да се справят, и им поникваха криле. Хората изпитваха страхопочитание ...
Тя беше силна, борбена и непримирима жена. Всичко в живота си беше постигнала сама. С много труд, с още повече лишения, но с вярата, че ще успее. Беше от онези жени, на които като им кажеш, че не могат с нещо да се справят, и им поникваха криле. Хората изпитваха страхопочитание ...
1664
3
Не мога да се стърпя да не ти разкажа подробно за това мое внезапно хрумване да хвана автобуса за Русе и да се озова в прегръдките на моята приятелка. Шест дни празници са страшно много!...
И така, обадих се на Петя, че ще я навестя за 1-2 дни, и тя силно се зарадва. Отърчах на автогарата и си купих ...
И така, обадих се на Петя, че ще я навестя за 1-2 дни, и тя силно се зарадва. Отърчах на автогарата и си купих ...
649
Бъгави Богове 2
Бурканланд или Въздушната крепост
Ден 000 - Началото
Вечер. Ръмеше дъжд. Капките тропаха по предното стъкло на „Небесна Каляска”, която стремглаво се спускаше към земята.
- Шшшт! Пррррр! Бъъъър!... Спри мааааа!... ...
Бурканланд или Въздушната крепост
Ден 000 - Началото
Вечер. Ръмеше дъжд. Капките тропаха по предното стъкло на „Небесна Каляска”, която стремглаво се спускаше към земята.
- Шшшт! Пррррр! Бъъъър!... Спри мааааа!... ...
822
Беше късно вечер.
По улиците на този град се усещаше есента. Листата затрупваха тротоарите, а блещукащите светлинки на София бяха неуморни. Разхождаха се хора с безгрижно изражение и цигари в уста, щастливи по свой начин. Атмосферата задушаваше останалите, които не бяха там, а някъде извън... живота ...
По улиците на този град се усещаше есента. Листата затрупваха тротоарите, а блещукащите светлинки на София бяха неуморни. Разхождаха се хора с безгрижно изражение и цигари в уста, щастливи по свой начин. Атмосферата задушаваше останалите, които не бяха там, а някъде извън... живота ...
680
- Колко ли вида ястия са наготвили? - Кaдрие бе навела глава към ухото на Фатима и за всеки случай бе сложила набръчканата си длан пред устата, за да не я чуят другите жени, наобиколили голямата софра.
- Ами ще видим, щом цялата махала бе тука да шета, сигурно ще има 20 вида манджи. - рече Фатимa, г ...
- Ами ще видим, щом цялата махала бе тука да шета, сигурно ще има 20 вида манджи. - рече Фатимa, г ...
1371
9
Лято е. В един мръсен град на име София трима цигани ровят из разделно събраните боклуци. Каруца с дръглив кон чака наблизо. Черно беемве профучава покрай тях и отвява шапката на единия. Часът е 2:30 следобед. Всички са потни и всички търсят уюта на сянката и прохладата. Единият от циганите започва ...
788
От толкова много време пиша за Мишо и неговите приятели - "батенцата". Сигурно се чудите, истински ли са тези герои. Да, истински са, и сега ще ви разкажа за моята среща с тях. Една сутрин, както си пиех кафето, отворих Фейсбук-а, и какво да видя - покана за приятелство. Както всеки заблуден младеж ...
982
1
Софийска сага 19
Глава шестнадесета
Новата изложба предизвикваше голям интерес. От сутрин до вечер ценители на изобразителното изкуство пълнеха голямата зала на Галерията на улица Шипка. От сутрин до вечер тук беше и Зора. Посрещаше, изпращаше, обясняваше, предлагаше каталози и брошури, въобще по ця ...
Глава шестнадесета
Новата изложба предизвикваше голям интерес. От сутрин до вечер ценители на изобразителното изкуство пълнеха голямата зала на Галерията на улица Шипка. От сутрин до вечер тук беше и Зора. Посрещаше, изпращаше, обясняваше, предлагаше каталози и брошури, въобще по ця ...
749
1
Спомням си, когато го видях за първи път. Беше в началото на учебната година. От съвсем скоро бях започнал да си позволявам да се заглеждам по разни мъже. Дори за секунда не ми минаваше през ума да загледам жена. Реших, че е нещо, което ми е забранено и недостъпно и че човек като мен е загубил спосо ...
1133
1
Рисунката с молив е на Маестро Ненрик Мозес...
Б.
Всеки ден…
Всеки ден минавам по един и същи път - и сутрин, а и вечер. Покрай новите празни кооперации, чиято модерна мазилка тук-там вече започва да се рони и чиито побелели от прах стъкла на наречените за магазини, аптеки и офиси помещения отразява ...
Б.
Всеки ден…
Всеки ден минавам по един и същи път - и сутрин, а и вечер. Покрай новите празни кооперации, чиято модерна мазилка тук-там вече започва да се рони и чиито побелели от прах стъкла на наречените за магазини, аптеки и офиси помещения отразява ...
590
2
Съгласен съм, че да имаш близък приятел е нещо чудесно. Още повече, когато се знаете от деца и можете да споделяте всичко. Макар да има ситуации, които разклащат тази увереност в мен.
Телефонът трябва да е звънял като на пожар, за да ме изтръгне от дълбоката бездна на съня. Още преди да съм се събуд ...
Телефонът трябва да е звънял като на пожар, за да ме изтръгне от дълбоката бездна на съня. Още преди да съм се събуд ...
818
1
Няколко хиляди кутии цигари по-късно
Познавах един младеж, когото доста хора смятаха за умопобъркан. Казваше се Хенри. Беше посещавал повече университети, отколкото самият той можеше да си спомни, но въпреки дебелата папка с дипломи, която разнасяше наляво-надясно, не можеше да си намери свястна раб ...
Познавах един младеж, когото доста хора смятаха за умопобъркан. Казваше се Хенри. Беше посещавал повече университети, отколкото самият той можеше да си спомни, но въпреки дебелата папка с дипломи, която разнасяше наляво-надясно, не можеше да си намери свястна раб ...
741
1
Снощи се забавляваха... Нощен клуб, коктейли, горещи тела... Грехът лети във въздуха и се вселява в душите... Страстта гори, пламъкът тлее, тлее, а накрая избухва... И тогава умът блокира, етичните и морални мисли се изпаряват като чаша разлят алкохол. В очите блести желание, контролът над тялото е ...
721
Радост и тъга
Стоях с държах телефона безмълвно. "Това е кошмар. Не е истина. Не можеше да е истина." Това се въртеше в главата ми в този момент. Не исках да вярвам на това, което чух. Милото момче взе телефона и говори с полицая. През това време аз не знаех къде съм и какво се случваше. Това беше е ...
Стоях с държах телефона безмълвно. "Това е кошмар. Не е истина. Не можеше да е истина." Това се въртеше в главата ми в този момент. Не исках да вярвам на това, което чух. Милото момче взе телефона и говори с полицая. През това време аз не знаех къде съм и какво се случваше. Това беше е ...
2059
1
Дървеният варел, отпуснал се изморено в желязната прегръдка на обръчите, стоеше в ъгъла на гаража. Стените, облепени с изрезки от лъскави списания, тук-там зееха празни, чакащи следващия месечен брой на Паралели. Тежката порта бе здраво затисната с дебело парче стоманен прът, въпреки че вратата на г ...
1256
6
Свикнах да ми подрязват по някое перо – ту щръкнало от опашката, ту от крилете ми. Подхвръкнех ли малко по-високо от мярката, която ми бяха определили, Те веднага грабваха голямата ножица и ме моделираха. Докато в един момент започнах да се побирам в одобрената от Тях клетка. През нейната мрежа, отл ...
918
6
Когато бях дете, бях грозното пате. Наистина! Когато бях малка, не приличах на никой от родителите ми. Приличах по-скоро на прехранено монголче. На лицето ми имаше само бузи и очи (ама едни такива дръпнати). Който не ми вярва, ще му дам снимков материал. И това ме потискаше адски. В детското ми съзн ...
609
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
