Проза и разкази от съвременни български писатели
Утрото
Минава десет. Слънчевите зайчета, скрили се зад щорите, весело играят по гърба му. Усмихвам се. Обичам да го гледам, докато спи. Притворил клепачи, с отпуснато, почти благоговейно изражение, той несъзнателно мърда ръката си и търси моята. Така прави всяка сутрин, в която се събуждаме ...
Точното камъче на точното място
Открийте 10-те разлики
Преди се налагаше да си повтарям, че трябва да се усмихвам. Че трябва да гледам положително на нещата.
Сега просто се усмихвам - ей така, без предварителна настройка.
Преди, когато пишех любовни стихове и ги давах на леля ми да ги прочете, тя казваше:
''Хубави са, но ми звучат ...
Найден или Завръщане у дома (първа част)
Мария го видя отдалеч. Точно както го помнеше от преди 30 години. В реката до колене, рошав и усмихнат. Времето замълча, притаи дъх в очакване... Стоп! Много бързате! Да върнем лентата няколко дена по-рано!
Мария работеше в магазин за мъжки спортни ...
Грешни спомени - 4
- Не. - отвърнах. - Просто имах нужда от въздух.
Пристъпих бавно към момчето, което ми беше спасило живота като внимателно следвах движенията му.
- Ела. - скочи ...
Защо ме обичаш?
Мислех си , че първият път, тогава, когато пред очите ти изгрее най-яркия образ на Любовта и краката ти омекнат и земята под тях е изтръгната от невидима сила, тогава когато времето се пречупва и в пространството виси самодоволно Тя – Любовта и така те обсебва, че дъхът ти спира и ви ...
Запознай се с брат ми – (Втора Глава)
Тайра очакваше Джорджия след десет минути да пристигне и двете да тръгнат за партито. Чувстваше доста добре, че тази вечер нямаше да се натоварва с работа. Една вечер на забавление ще я отпуснеше от стреса.
Облеклото, с което избра да се облече беше доста свободно и удобно за повод като ...
Разковани дъски - 37
Сирийската версия на "Камъните падат" - "TOMAHAWK DOWN"...
Духовно танцувално течение в чалгата - Пайнерритмия...
Ако всяка целуната жаба се превръщаше в принцеса, италианските ресторанти щяха да фал ...
Спомен в бутилка
Джак правеше именно това - колекционираше спомени. Беше превърнал спомените в свое хоби. Събираше ги старател ...
Пастирски луни - 3
Да го вземеш насериозно
По това време бях само на шестнайсет и ако бяха оставили на мен, щях да предпочета горещ шоколад с бисквити, но приятелките ми бяха много напред с материала. Все пак това беше възрастта, когато неистово искахме да изглеждаме много по-зрели и разкрепостени, отколкото ...
Цената на обичта
-Обичам те! – погледна я в очите. Повтори двете думи. Беше му трудно. Никога до сега не ги беше казвал. А така много му се искаше. Няма майка, баща. Не! Какво говори? Има ги. В началото идваха, да го видят, да му донесат нещичко. Носеха ...
Представи си
Представи си, аз, ти и полъха на морския бриз. Пронизващият ти поглед, вцепенен в мен.
Представи си, нощта, която най-дълго си чакала, онази романтична и разчув ...
Когато концентрацията ти изневери
Когато концентрацията ти изневери
Ден 1 - В търсене на подслон...
Моят отбор беше изплетен от много различни цветове. Още като чух имената на някои от съотборниците си като например Марисол, Игор и Бианка, бях сигурна, че не са американци като мен.
Веднага след като потегли ...
Бабунките, които разклащат колата на път за морето
Стъпалото ми никога няма да го забрави.
Ала аз го забравих.
Беше ми хубаво, морско.
Сега захладнява, а дъждът вали ли вали. ...
Гроздобер
- Е-хе-й-й-й баджанак, хайде бе, хайде, че кое време стана – провиква се уж сърдито и припряно Вичо, а на сърцето му едно радостно и тупа-тупа. Драго му е на Вичо Честния и как няма да му е драго от гроздобера, като винцето и ракийката отдавна свършиха и то не само неговите, а и на баджана ...
Зимна приказка
Тази вечер къщата до реката бе необичайно жизнена. Въпреки че цялата бе затрупана в сняг, нямаше прозорци и врати и имаше вид все едно всеки момент ще падне в покритата с лед вода, точно тази вече излъчваше някаква топлина и уют. Нещо, което не е нормално за къщи, изоставени преди пон ...
Рецепта за приказка
Най-после съм в леглото. Сама. Време е да помисля по случилото се от деня. Странен ден, дълъг и преплетен с неочаквани случки, срещи, емоции...
Забравих вкъщи телефона, ядосах се.
В училище ме посрещна усмивката на любим човек и мигът ми стана светъл.
А след това на връщане към в ...
Нощта, в която избягахме от вълците
Обратната страна на илюзията
За неговото минало знаех кажи-речи толкова, колкото и за своето - тоест почти нищо. Имах с ...
Започни сега
да правят, каквото казват;
да казват, каквото мислят;
да мислят, каквото искат;
да искат, каквото имат; ...
Грешни спомени - 3
Отворих рязко очи и остра болка прониза главата ми. Опитах се да фокусирам поглед, но всичко ми беше замъглено.
Огледах се примигайки, но отново нищо не можех да разпозная, освен, че беше тъмно. Изведнъж се чу някакъв шум иззад ...
Игрите на издръжливостта
Хеликоптерът се доближаваше. След дълго и изтощително пътуване, той най-после се приближаваше към дестинацията на тридесет и шест човека. Тридесет и шест човека, включително и аз, които са се решили и са готови да разберат колко са издръжливи всъщност.
Как разбрах за Игрите ...
В горите над Балша
Аз често се губя, дори в София, дори в познати райони. Губя се, защото на моменти се се разсейвам така, че се увличам в мисли, вдълбавам се в себе си и околният свят изчезва напълно. Разходките се превръщат в безцелно бродене и единственото, което придобива значен ...
Запознай се с брат ми – (Първа Глава)
Тайра Лоукър си проправяше път в гъстата тълпа по улиците на Ню Йорк. Оставаха й пет минути, за да не закъснее да отвори бутикът си за дрехи. Защо никога не й достигаше сутрешното време вкъщи да се приготви за работа? Вече не можеше да преброи, колко пъти вместо тя да отвори го правеше н ...
Полуделият от четене
(Изповед)
Аз съм син на Моцарт и внук на Арамис от "Тримата мускетари". Което ще рече - правнук съм на Исус Христос, баща на Аллах, племенник на Буда. И брат на Еразъм Ротердамски, при когото изучавах в продължение на 13186 дни "Десет малки негърчета" от Агата Ктисти. Живея в че ...
Печени чушки
От другата страна - ФИНАЛ
Отсреща го гледаше тясно скулесто лице, прав нос, тънки вежди, извити над големи отворени сиви очи със зеленикави пламъчета. Бледа кожа в контраст с тъмна мека коса, дълга почти до раменете. Лице на двайсетгодишно момче, взиращо се в овално огледало с дървена резбована ...
Вечната игра
Изворът на истината
The bad meets good.
I was alone like every normal day, my mum and dad left me alone because they spend more time working in another country than staying with their daughter at hom ...
Миа и секс играчките
Бягаше по пътеката във фитнеса, замислена и вглъбена в себе си. Бе на 23, а им ...
Яна и Гено
Ех, че симпатично семейство бяха Яна и Гено. Шумни, весели, забавни и щастливи. И добри. Всички ги обичаха. И те се обичаха. От деца, та до днес. Рано се бяха оженили, но дълго останаха само двамата - цели петнайсет години.
Най-после решиха и осиновиха Митко. На три годинки. Сякаш им беше ...
Безсъниците на една надежда Финал
Дните се заредиха един след друг като малки и съвършено еднакви стъклени топченца на броеница. Рамона бе като робот, който бе програмиран за много дълго време да извършва едни и същи повтарящи се действия – ставане, отиване на работа, работен ден като в просъница, т ...
Пътник в митологията - 9 част
- Приятно ми е. - накрая каза Нефела с топъл майчин глас
- Как можем да стоим на облаците? - бързо прекъсна запознаването Макс.
- Облаците са много специални. Хората са глупав ...
Песента на квазимодото
Всеки ден го срещам. Все някъде между 5 и 5.30, кога ходя до рибния пазар. Не съм виждал човек с по-грозно лице. Може би на кино, но в реалността, не. Няма да се опитвам да го обрисувам, защото надали и Юго, или път Петьофи биха се справили.
Винаги носи вечната си платнена тор ...