Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Изпращането

Някъде там, между десетките лъскави и натруфени магазини на летището в Ню Йорк, на една метална и мълчалива пейка седеше тя, вперила търсещ влажен поглед в таблото над нея, показващо заминаващите полети. Имаше още време. Студените бели светлини над нея бяха в тон с металически равнодушния глас на ди ...

chavdar75

Проза » Разкази

1.1K 2

Моето лято

До този миг не бях усетила онази горчива тръпчивост по тялото ми, която нахлува само когато съм едновременно тъжна и щастлива... Лятото си отиваше, а толкова много обичах да се разхождам боса. Обичах топлият вятър да пръска на посоки косата ми. Така се чувствах най-красива. А сега времето, в което с ...

lady_rose

Проза » Писма

2.4K

Последна стъпка

… Много ще ми липсваш. Но всичко приключва тук. Не ме разбирай погрешно, аз искам да съм с теб. Но не по този начин. Не повече.
През тези три месеца, в които бяхме заедно, аз все се надявах, все очаквах нещо да се промени… И вчера осъзнах, че всичко ще си остане същото. Аз ще продължа да се надявам, ...

fantasydreamer

Проза » Писма

1.3K 1

Светът се смалява и става все по-тежък

С напредването на годините светът се смалява. Това прозрение осени Пешеходеца в един горещ юнски следобед, докато наближаваше булеварда, разделящ квартала от централната част на града. Къщата отсреща беше синя.
Пешеходеца се замисли.
Сигурен бе, че тази сграда бе жълта или кафява. Осъзна, че не е из ...

krashkov

Проза » Разкази

909 1

Нежност

- Савина! Сто удивителни не стигат ,за да изразя чувствата си към нея.
Така започна разказа си Таня.
-След като взех документите и ги прегледах, тръгнах да я търся,за да се запознаем.
-Ей там в онази група е.
Отидох там. ...

snevra

Проза » Разкази

1.7K 10

Пленница

Дали беше цветът на очите ти, в които мога да се взирам безкрайно. Или беше цветът на косата ти, който е като пламъка, горящ в погледа ти. А може би беше гласът ти, който кара всяка част от мен да потъва в безкрайността щом го чуя. Така и не разбрах кое ме плени така силно и безвъзвратно, но знам, ч ...

lubka

Проза » Други

1.3K

Уединение

Приятел - близък познат, с когото се поддържат дружески взаимоотношения (тълковен речник).
...
Седя сама в стаята си. Тихо е, тъмно е, спокойно е. Пия бира и си мисля за живота, за бъдещето, за миналото, за настоящето, какво се случи днес, вчера, изминалата толкова бързо една година. Мисля си, колко ...

oburkvaciq

Проза » Други

1.1K

Среща

Знаех, че ще дойде. Никога не съм я чакал с нетърпение, даже тайничко съм се надявал, че никога няма да се срещнем лично. Бях слушал доста за нея. Някой я описваха като красива, достойна, носеща свобода и като неизбежен предвестник на едно по-добро време и място. Според други тя беше грозна, студена ...

Clawfinger

Проза » Други

1.1K 3

Мила лельо Есен

Мила лельо Есен,
пиша ти това писмо, защото не успях да се свържа с тебе по телефона. Изглежда пак мишките са ти изгризали кабела както миналата година. Трябва да заредиш капани навсякъде – по полетата, в избите, да поставиш мрежи и да запушиш всички отвори, дори и на покривите, но не слагай от наше ...

valia1771

Проза

1.6K 25

Ретро роман 13

Глава тринадесета
Шести полицейски участък беше окупиран от партизаните. Тук беше щабът им. От тук те командваха не само Столицата, но и по-голямата част на страната. В малкото дворче пред старата червена сграда на участъка беше пълно с въоръжени мъже. Сред тях се мяркаха и няколко жени. От време на ...

gudman

Проза » Повести и романи

882 1 1

Мариян

Мариян
Дори и за миг не предположих как тази: чудновата и граничеща с абсурдното история, от изпълненото със странности житие на съквартиранта ми Мариян, ще успее, трайно, да се настани в съзнанието ми. Разказа ми я вчера и ден по късно, тоест днес, ми изглежда невъзможно да се отърва от кошмара ѝ в ...

mitval

Проза » Разкази

1.5K 11

Националния празник на Джони

Джони ми се обади. Да ми каже официално, че Мара нямало да отиде. Та да потвърди поканата си, де, и да ме пита дали да ми купува репички. Много обичам кръгчета от репички, отгоре със сиренце. Всяка година до сега съм ходил на рождения му ден. "Националния празник на Джони" - така го нарича той. Отка ...

670301

Проза » Други

745 1

В очакване

- Чудно и страшно обезлюдяват българските села! - подхвана Желко, бивш лесничей с хитри очички, цепка вместо уста и брезентова шапка, която разправяха, не свалял, дори когато спи – А най-тъжно се изпразват планинските села! - добави сякаш искрено и с тъга.
Печката пукаше тихо в средата на стаята, дъ ...

svdonchev

Проза » Разкази

3.3K 13

Дом

Всеки път, когато излизам, поглеждам в стаята си, опитвам се да запаметя мястото на всяко нещо от нея, да усетя влиянието ù върху мен.
Всеки път, когато излизам, преминавайки през стаите, запаметявам всяка вещ, всяка прашинка, и така стигам до входната врата.
Там, на входната врата, аз спирам, погле ...

rachoni16

Проза » Други

1.2K 1

Направих каквото трябва

Беше му трудно да повярва, че жена като тази е избрала да бъде част точно от неговия живот. Бяха заедно вече няколко месеца и от първия път, когато я усети в сърцето си, не преставаше да се удивлява.
Основният въпрос, разбира се, беше как изобщо се случи това между тях. Не познаваше по-незабележим и ...

hristam

Проза » Разкази

1.2K 5

Двете "С" - Сигурността и Съмнението

Двете "С" - Сигурността и Съменението
Живеят си Сигурността и Съмнението. Съжителстват в един храм - тяло(тялото) и поради този факт са неразделни. Тяхната обител има свой възглед, на който се подчиняват и се вслушват в неговите закони и мъдрости. Наясно са, че за да са добре - Сигурността и Съмнени ...

Sanvali

Проза

920 5

Къде си, Боже, на небето ли?!

Къде си, Боже, на небето ли?!
... или си се сврял под земята, да утешаваш мъртвите. Но те нямат нужда от теб, имат нужда живите, чуваш ли...
„Защо ти е, бе, Боже и т’ва, защо?!” Тодор отчаяно смъкна капата си, притискайки я до гърдите си с треперещи ръце, свлече се на колене и зави на умряло. Вече т ...

pepsi1975

Проза » Разкази

1.6K 8

Безплатният обяд или пенсионерски пътепис

"Пенсионерски", защото става дума за една от онези "промоционални" екскурзии с "безплатен обяд", чиято основна цел е да рекламират нещо. Ноооо... с "подарък за дамите - покривка и подарък за господата - джобно ножче" (примерно). Далеч не всички, записали се на такава екскурзия, са пенсионери. И дале ...

670301

Проза » Други

1.1K 3

Мама

Напоследък мама не говореше много. Лежеше на леглото си, гледайки тавана с реещ се, странен поглед.Не ми обръщаше почти никакво внимание. Аз стоях на прозореца и я наблюдавах. Държах в ръка моята порцеланова кукла и си мислех. Мислех много. Толкова много неща бяха в главата ми. Аз съм на 6. Догодина ...

Nightmares

Проза » Разкази

893 2

Разминаване

РАЗМИНАВАНЕ
Вече не знам, дали им е хубавото, или най-лошото на панелките, че всичко се чува. Навярно нарочно така са проектирани тези рожби на „развития социализъм”, но вчера се убедих, че може и да е за добро.
Нали знаете онова място зад пощенските кутии на входа, където като се скатаеш, чуваш как ...

lordly

Проза » Хумористична

1.1K 15

Звездица

Един подир друг, всеки разказваше. Дойде реда и на кака Кати.
- Ами аз какво да ви кажа. Какво ми дойде до главата.
И кака Кати започна уж на смях, пък то си беше тъжна истина.
Кака Кати беше най-голямата в групата. Позакъсняла с ученето, та сега компенсираше с труд и стремеж за първа роля. Не и се ...

snevra

Проза » Разкази

2.4K 1 9

Бъди жив и здрав

Този път беше завинаги. Край! Не исках повече да го виждам и чувам. Исках да изчезна от всичко и всички. Нали никой не ме обичаше. Някакво такси се закова до мен. „Раздяла“! – изкрещях му аз и се тръшнах на първата седалка. Шофьорът, захапал дебела пура, натисна педала на газта и само след няколко м ...

valia1771

Проза » Разкази

2.2K 22

Призрак

Продължихме напред с колата. Пътят беше стар, целият на вълни, но асфалтът беше запазен. От двете страни имаше дълги поля, засяти някога със слънчоглед. Едно време стъблата достигаха до два-три метра височина, да застанеш сред тях - ще се изгубиш. По-напред вече се виждаше табелката на селото, клюмн ...

Lenard

Проза » Разкази

1.3K 1

Приятел

Като биеш го няма
като пиеш сте двама

genesis77

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 2

Окъс н ели разкази-19. Старата къща. Част седма

И така… Щом е наредено - към кръчмата! Улицата към площада с читалището и пощата (Която сега е и кметство!), е изцяло покрита от сняг - бяла – беленичка! Тук-там има останали следи от ботуши и обувки – повечето наредени по коловозите на преминалите рано сутринта автомобили. Още един завой покрай учи ...

kalin8

Проза » Разкази

970 2

Бълнувания

... Цигареният дим се извива между устните, докато горещият филтър не започне да изгаря пръстите на ръката ти.
Тъпа, пулсираща болка отмерва времето... и светът изведнъж започва да губи очертания... размазва се и се стича в две самотни сълзи по лицето.
''Каква заблуда е щастието'' - лека усмивка... ...

khaede

Проза

723

Самоизстисквачката

Пътят беше почти пуст, пусти бяха и осеяните с едноетажни къщи предградия, през които Мартин преминаваше. Хората явно се бяха изпокрили заради жегата, мъчеща този район вече трета седмица. Мартин усили климатика на колата си – мощен шевролет „Камаро” модел 2001 – и се отпусна в удобната кожена седал ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

1K 2

Пътник в митологията - 8 част

Олимп се тресеше. Замъкът на боговете кипеше от живот. Сякаш всички хора в околността на Олимп се бяха събрали в него и всеки вършеше нещо. Целият народ се беше събрал в най-голямото помещение на замъка-гостилницата. Обикновено почти цялата гостилница би била заета от огромна дървена маса, боядисана ...

Rumen-Velichkov

Проза » Повести и романи

1.1K 1

От другата страна (19)

Наистина имаше буря. Мокрите клони шибаха бясно стената на атрактивната фасада на клиниката под напора на вятъра, тънки пръски дъжд се лепяха по огледалните прозорци. Мониторът в стаята на Виктор Конъли пищеше ли, пищеше-зловещо и неестествено, раздирайки стерилната тишина на болничния коридор. Момч ...

kobra

Проза » Повести и романи

1.2K

Среща

Закъснях, извинявай!
Точността не ми е във кръвта.
Много ли ме чака? – Не! Ох, добре. Бях се притеснила.
Роза! За мен?! О, красива е! Благодаря!
Да приседна до теб? Добре, на драго сърце! ...

dust-in-the-win

Проза

731

Безсъниците на една надежда 3

Безсъниците на една надежда 3
След повече от седмица, изпълнена с тревоги и отчаяние, Рамона взе категоричното решение, че настоящата й безсмислена връзка трябва да бъде прекратена веднъж и завинаги!
Ясно осъзнаваше, че животът й можеше да бъде далеч по-стойностен и смислен, стига в миналото да не б ...

manipuliram

Проза » Разкази

812 1

Получих писмо, адресирано от мен до мен

До мен, когато бях на 13.
Десислава. Знам, че изобщо не харесваш името си. Не гарантирам, че това ще се промени. Аз още се боря с някои предразсъдъци, които имам относно него. Но това е просто име. То не те определя. От него не зависят изборите, които ще направиш, нито постъпките ти. Затова не се ко ...

Dess-troyer

Проза

875 1

От другата страна (18)

-Бунтовниците нямат никакъв шанс, нали знаеш? В момента ги изтласкват от двореца, а генералите ми ще потушат този нелеп метеж!
Огромна зала.Тронната зала на лордовете, управляващи този Остров. Кои по наследство, кои по избор, кои с насилие. Лионард изповядваше вярването, че лорд е този, който е коро ...

kobra

Проза » Повести и романи

1.3K

Безсъниците на една надежда 2

Безсъниците на една надежда 2
Рамона тръпнеше в очакване. Наближаваше уикендът - двата дни, в които тя се виждаше с него. Трескаво мислеше какво поведение да демонстрира, така че да се държи на положение и да не показва и ни най-малка следа от несигурност. Опитваше се да изгради стратегия, която да ...

manipuliram

Проза » Разкази

931 8

Изкушение

ИЗКУШЕНИЕ
„Този път няма да се изкуша и няма да погледна» – убеждаваше се Севдалинка и като изтръска хавлията, сложи я до книгата и шишето с водата в чантата. После намести слънчевите си очила, чантата на рамото, сандалетите в дясната ръка и започна да оставя следи по мокрия пясък в посока към солни ...

lordly

Проза » Разкази

963 17

От другата страна (17)

Виктор се въртеше в просъница в тясната кушетка. В стаята беше тъмно, едва различаваше очертанията на предметите, щорите на остъклените стени бяха спуснати, едва-едва проникваше безцветна светлина от неоновите лампи в коридора. Имаше часовник на стената-във всяка болнична стая има часовник. Този тук ...

kobra

Проза » Повести и романи

1.2K 1

Тъща ми Пенелопа

Тъща ми Пенелопа
Латинка МИНКОВА
Всъщност, тъща ми не е Пенелопа, а жива Пенка. Пенелопа е отскоро. Моля ви, да вземе да се регистрира в някакъв сайт с това име, където бъка от безутешни самотни души, и тя барабар с тях! Самотна! Е, вярно тъстът отдавна не е между живите, ама това едва ли щеше да сп ...

latinka

Проза » Хумористична

1.3K 6

На черно белите павета

Добрият стар шах... Мислите, че там поне има ред и правила. Е, нищо подобно. От много време не бях го отваряла, но и там нищо не същото:
Черната царица вече е с белия цар.
Черният цар, осъзнал своята принадлежност, е влюбен в един от офицерите си.
Офицерът, скрил някъде бойния флаг, развява байрак с ...

rozza

Проза » Хумористична

811 4

Tой

Сам нямаше идея къде са му мислите, или какви са; още повече - в редките моменти, в които ги откриваше, не им вярваше. Така го учиха от малък и не му даваха да се смее силно, не е и скиторил много по улиците. Но и не помагаше на сестра си, когато мама и татко бяха на работа, а тя, сестра му, не обич ...

savin

Проза » Разкази

870 1

Веригата

- Хайде да сменим темата, а?
- Какво имаш против? Това е нашият живот, нашето ежедневие.
- Спри! Нека си починем от ежедневието. Тук сме, за да се повеселим.
- А ти можеш ли да спреш да мислиш? Имаш ли в главата си разпределение – мисли за делник и мисли за празник?
- Не знам, но искам поне днес и п ...

snevra

Проза » Разкази

1.1K 9

Проза и разкази от съвременни български писатели

Изпращането

Моето лято

Последна стъпка

Светът се смалява и става все по-тежък

Нежност

Пленница

Уединение

Среща

Мила лельо Есен

Ретро роман 13

Мариян

Националния празник на Джони

В очакване

Дом

Направих каквото трябва

Двете "С" - Сигурността и Съмнението

Къде си, Боже, на небето ли?!

Безплатният обяд или пенсионерски пътепис

Мама

Разминаване

Звездица

Бъди жив и здрав

Призрак

Приятел

Окъс н ели разкази-19. Старата къща. Част седма

Бълнувания

Самоизстисквачката

Пътник в митологията - 8 част

От другата страна (19)

Среща

Безсъниците на една надежда 3

Получих писмо, адресирано от мен до мен

От другата страна (18)

Безсъниците на една надежда 2

Изкушение

От другата страна (17)

Тъща ми Пенелопа

На черно белите павета

Tой

Веригата

Опашка