40 409 резултата
Откровеността е неподправеност в съжденията и изразяване за истинската същност на нещата, ситуациите, поведението, качеството да даден продукт, или произведение на конкретна личност.
Целта за откровеността в конкретния диалог е разкриване на истината, стига да бъде пожелана от другата страна.
В случ ...
Целта за откровеността в конкретния диалог е разкриване на истината, стига да бъде пожелана от другата страна.
В случ ...
823
2
– А сега какво ще правим, драга ми Невенке?
– Ами… можем да пийнем по бира, драги ми Томиславе – промърмори Невена и се захвана да върже на опашка дългата си меденоруса коса.
– Държа да те информирам, че съм с кола, което означава, че не мога да пия.
– Ти на тази гробница кола ли викаш. Не ставай см ...
– Ами… можем да пийнем по бира, драги ми Томиславе – промърмори Невена и се захвана да върже на опашка дългата си меденоруса коса.
– Държа да те информирам, че съм с кола, което означава, че не мога да пия.
– Ти на тази гробница кола ли викаш. Не ставай см ...
776
2
Авторът винаги има право
(16)
Звездите над нас са такива
Мила Мария,
Стихчето за звездите е посветено на един мъж, в чийто дом в Мадрид ходех да чистя и гладя веднъж седмично за няколко часа. Надрасках редовете, свита на пейката край една детска площадка. В мига, в който свърших, зяпнах като риба на ...
(16)
Звездите над нас са такива
Мила Мария,
Стихчето за звездите е посветено на един мъж, в чийто дом в Мадрид ходех да чистя и гладя веднъж седмично за няколко часа. Надрасках редовете, свита на пейката край една детска площадка. В мига, в който свърших, зяпнах като риба на ...
1172
14
Тъкмо когато си мислим, че вървим напред, правим най-много крачки назад.
Вървим и напредваме, точно когато не се сещаме, че се случва това.
Лесно се самозабравяме, трудно притихваме, бързо се стремим, бавно губим, силно желаем, трудно обичаме...
Задъхваме се.
Замръкваме... ...
Вървим и напредваме, точно когато не се сещаме, че се случва това.
Лесно се самозабравяме, трудно притихваме, бързо се стремим, бавно губим, силно желаем, трудно обичаме...
Задъхваме се.
Замръкваме... ...
627
3
Земята ме роди камък - твърд и студен (мислех си). Когато вятърът и времето започнаха да ме оформят, разбрах, че нищо не е достатъчно твърдо или тежко, за да им устои. Когато слънцето достигна най-високата точка в небето, осъзнах, че нищо не е прекалено студено да устои на лъчите му. "Кой съм аз тог ...
873
2
РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) част четвърта
***
През 1906 година предстояло на малкия брат Михал да иде в казарма. Най-старите преселници от Ипчелий казвали за момъка, че много приличал на прадядо си Михал (Дели Михал) - бил му „одрал кожата“. А и по нрав момъкът напомнял на едновреме ...
***
През 1906 година предстояло на малкия брат Михал да иде в казарма. Най-старите преселници от Ипчелий казвали за момъка, че много приличал на прадядо си Михал (Дели Михал) - бил му „одрал кожата“. А и по нрав момъкът напомнял на едновреме ...
752
2
- Ясемин, хайде, мамо, ставай!
Ясемин отвори очи и първото, което видя бе, вестника, закачен около дългия кабел на лампата. Този абажур я накара да се усмихне, защото бяха го направили двамата с дядо си. На прозорците нямаше пердета и цветните лъскави страници от списанията пропускаха оскъдна светли ...
Ясемин отвори очи и първото, което видя бе, вестника, закачен около дългия кабел на лампата. Този абажур я накара да се усмихне, защото бяха го направили двамата с дядо си. На прозорците нямаше пердета и цветните лъскави страници от списанията пропускаха оскъдна светли ...
943
8
Давах си сметка, че предстоящото интервю е най-важното нещо за мен в момента. Откак завърших, си мечтаех за работа като тази, през какви ли работни места не бях минал, но този шанс не беше за изпускане.
Мястото беше точно за човек с моята специалност – достатъчно млад, за да е все още амбициозен, но ...
Мястото беше точно за човек с моята специалност – достатъчно млад, за да е все още амбициозен, но ...
807
6
Срив, срив в системата.
Всяка част отказваше да работи.
Бяха останали само автоматични движения и думи, и ако нещо се променяше от зададения график, което се случва постоянно, аз изпадах в паника, опитвах се да удържа положението, но ми беше трудно и може би говорех несвързани думи. Не знам, не може ...
Всяка част отказваше да работи.
Бяха останали само автоматични движения и думи, и ако нещо се променяше от зададения график, което се случва постоянно, аз изпадах в паника, опитвах се да удържа положението, но ми беше трудно и може би говорех несвързани думи. Не знам, не може ...
679
1
Седя точно тук в стаята.
Приближавам се и го гледам. Той мен също.
Правоъгълникът.
Вперил е изглед красив.
Арките на люлеещия се клон отвъд - преплитат се все повече от зелено в кафяво. Промяна в цветовете, мириса и до скоро нажежения асфалт. Есента слага начало най-жълто, нежелано. ...
Приближавам се и го гледам. Той мен също.
Правоъгълникът.
Вперил е изглед красив.
Арките на люлеещия се клон отвъд - преплитат се все повече от зелено в кафяво. Промяна в цветовете, мириса и до скоро нажежения асфалт. Есента слага начало най-жълто, нежелано. ...
439
В далечината се чувало гълчава. Тя се запътила натам. Спряла пред дървената врата, на която се четял надпис: "Мъжка утеха". Влязла вътре. Множество мъже били насядали около масите, на които чашите с червено и бяло вино замъглявали погледите им. Един от мъжете махнал с ръце към нея и я поканил да сед ...
690
Господи, през всичките тези години Ти си ме изпитал и знаеш, знаеш, че те обичам. Какво или кой ще ни раздели? Пари ли? Ако се налага, ще живея, като просяк, контейнерите ще бъдат мое жилище и аз там ще живея, ще умра от глад, но за пари няма да се откажа от Теб и от моята любов към Теб! Коли, къщи, ...
779
Когато спят и са в зародиш, неродените чувства ухаят на канела... Силно и приятно е да се потопиш в аромата и да останеш там... завинаги. Завинаги е точно както никога. Било е или ще бъде!? Къде е, как, защо, кога, дали... Не спят ухаещите на канела, само мислят дали да се родят. Родят ли се, загубв ...
1071
1
Мадлен най-сетне се добра до прозореца. Извика всички сили в себе си и повдигна изнемощялото си тяло. Подпря се на перваза. Прекрасна утрин! – каза тя на санитарката и впери поглед в небесно-синьото море. Пое дълбоко дъх и дробовете ù се изпълниха с мирис на кипариси и сол. Мадлен бе красива. Все ощ ...
495
2
Тя изпитваше носталгия, чувство за вина, мъчеха я спомени. Какво се случи? Тя ли се промени, или светът озлобя? Може би и двете... Всичко беше някак сиво: сив град, сиви хора, сиви мечти. Всеки преследваше някаква цел, а тя седеше безцелно в средата на кръговрата и чакаше... Чакаше нещо да се промен ...
574
Вървях по така познатите улици, сърцето ми се свиваше, тишината ме обземаше, чувах бавните си стъпки към домът ти. Вървящи за пореден път към изпепеляващата ти любов.
Знаех, това бе най- силното ми изпитание. Бях безсилна, трябваше да направя това, за да мога някак да продължа напред. Не искам да те ...
Знаех, това бе най- силното ми изпитание. Бях безсилна, трябваше да направя това, за да мога някак да продължа напред. Не искам да те ...
746
Червена рокля
Аз съм червена рокля. На бели точки. С червена сатенена панделка. Нежно обгръщам тялото ù. Обичам парфюма ù. Слушам сърцето ù.
Най-мразя онзи момент, когато той ме съблича и пръстите му заемат моето място. Чувствам се толкова празна и ненужна. Тогава искам да се преобразя. Да стана бял ...
Аз съм червена рокля. На бели точки. С червена сатенена панделка. Нежно обгръщам тялото ù. Обичам парфюма ù. Слушам сърцето ù.
Най-мразя онзи момент, когато той ме съблича и пръстите му заемат моето място. Чувствам се толкова празна и ненужна. Тогава искам да се преобразя. Да стана бял ...
1157
5
САШО МАЙСТОРА
Такива хора има сигурно много по света.
На пръв поглед всичко им е като при другите: на два крака, с две ръце, чифт очи, чифт уши, всичко. Като бебета реват, когато са гладни, ненаспани, наакани, начуркани – както всички бебета. После порастват, гласчетата им мутират, пониква им мъх, к ...
Такива хора има сигурно много по света.
На пръв поглед всичко им е като при другите: на два крака, с две ръце, чифт очи, чифт уши, всичко. Като бебета реват, когато са гладни, ненаспани, наакани, начуркани – както всички бебета. После порастват, гласчетата им мутират, пониква им мъх, к ...
768
4
2
Не съм много красив. Дори не съм симпатичен. Сравнително гърчав съм за възрастта си и не изглеждам много добре по тениска и къси гащета. Единствено ми отиват елегантни костюми, но съм обличал такъв само веднъж на бала – и то в пробната на магазина. Така и не отидох с костюм. Всъщност не отидох и н ...
Не съм много красив. Дори не съм симпатичен. Сравнително гърчав съм за възрастта си и не изглеждам много добре по тениска и къси гащета. Единствено ми отиват елегантни костюми, но съм обличал такъв само веднъж на бала – и то в пробната на магазина. Така и не отидох с костюм. Всъщност не отидох и н ...
782
Спомних си за Любовта и Доброто. Тя, Любовта, тръгнала по земята, за да попита хората що е Добро? Вървяла, вървяла и стигнала до един дом, като палат. Вън, на двора, в красивия небесно-син басейн, зърнала атлетическото тяло на красив младеж. Извикала го през вратата и го помолила да ù отговори. Момъ ...
674
Старият мъж се наведе до пружиненото легло и внимателно извади дървения куфар от там. Ясемин развълнувана чакаше до него. Бялата ù ленена рокличка стигаше до коленете, а френската дантела нежно бе плисирана по краищата ù. Същата дантела събираше немирните детски къдрици на опашка. Очите ù като палав ...
1105
6
Дойдох в това малко курортно градче с единствената цел да си почина след изпитите.
Бях вложил много труд в подготовката за изпитната сесия и наистина успях да се справя чудесно, но се чувствах абсолютно изцеден. Ето защо приех подхвърлената от близките ми идея на драго сърце, и ето, едва втори ден с ...
Бях вложил много труд в подготовката за изпитната сесия и наистина успях да се справя чудесно, но се чувствах абсолютно изцеден. Ето защо приех подхвърлената от близките ми идея на драго сърце, и ето, едва втори ден с ...
1160
8
2.
В продължение на няколко седмици в Кант течеше оживление. Цялото градско население се изсипа на погребението на принца, бабките проливаха по някоя друга сълза, мъжете завистливо гледаха лъскавите брони на рицарите, а децата, които съвсем не ги беше грижа за принцове и погребения, гледаха с интере ...
В продължение на няколко седмици в Кант течеше оживление. Цялото градско население се изсипа на погребението на принца, бабките проливаха по някоя друга сълза, мъжете завистливо гледаха лъскавите брони на рицарите, а децата, които съвсем не ги беше грижа за принцове и погребения, гледаха с интере ...
593
Има вечери като тази... Не можеш да заспиш и мислиш за спомени, които са заседнали в съзнанието ти, усмихвайки се, обаче насълзяваш очи... Спомняш си хубавите мигове с хората, които вече не са до теб, поради безброй причини... Едни заминали в чужбина, други отишли в Рая, а трети просто решили, че ня ...
919
РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - част трета
***
Синът на Христо, Костадин, е бил около 22 годишен момък по време на преселването. В родното Ипчелий бил сгоден за красива девойка – черноока гъркиня, но тя починала преди войната. Тъгувал младият Костадин за милата си годеница, за погинал ...
***
Синът на Христо, Костадин, е бил около 22 годишен момък по време на преселването. В родното Ипчелий бил сгоден за красива девойка – черноока гъркиня, но тя починала преди войната. Тъгувал младият Костадин за милата си годеница, за погинал ...
719
2
Стъпала
Откъде се взе тая виртуозна енергия в мен, не мога да кажа. И то за някакви камъни. Все едно ми бяха откраднали жената, проклетите цигани!
Нямам нищо против ромите. Играл съм с тях, пари назаем съм им давал и са ми ги връщали... но виж, срещу крадливите цигани, ако ще и българи да са – имам! ...
Откъде се взе тая виртуозна енергия в мен, не мога да кажа. И то за някакви камъни. Все едно ми бяха откраднали жената, проклетите цигани!
Нямам нищо против ромите. Играл съм с тях, пари назаем съм им давал и са ми ги връщали... но виж, срещу крадливите цигани, ако ще и българи да са – имам! ...
1100
4
Сън ме не хващаше. Въртях се в кревата и мислех глупости, мислех глупости и се въртях от една страна на друга, докато отведнъж скочих и навлякох анцуга. Неслучайно го бях натъпкал в раницата тръгвайки за село. Още от бабино време си знаех, че лете без дрешка не се ходи. Изведнъж реших, че трябва да ...
931
5
03:45
Понякога лежа между 4 стени и отворен прозорец и чакам. Чакам чудо... или приказка... по-скоро чудесна приказка... или приказно чуден край... на всичко. Кой знае, може би приказката е пред мен, малко преди да скоча в кладенеца да помагам в къщната работа на разни бабички от обикновенните небив ...
Понякога лежа между 4 стени и отворен прозорец и чакам. Чакам чудо... или приказка... по-скоро чудесна приказка... или приказно чуден край... на всичко. Кой знае, може би приказката е пред мен, малко преди да скоча в кладенеца да помагам в къщната работа на разни бабички от обикновенните небив ...
562
Старият автобус, изморен от пътищата, спря бавно до чешмата в центъра на селото. Бай Дечо бе отворил книжарницата и даже вече пиеше първото си кафе, приседнал на дървената табуретка пред дюкяна. Децата като малки зайчета изскачаха от автобуса и тичаха към чакащите ги родители. Шофьорът, сложил ръце ...
1242
7
Гейб затвори лаптопа си и въздъхна тежко. Огледа новия си апартамент – нанесе се преди два месеца, а беше буквално доникъде с подреждането. Мебелите не бяха разпределени, кашоните стояха неразопаковани, книгите бяха пръснати по всевъзможни места - най-вече на купчини по пода, а на прозорците имаше с ...
658
Градът спеше. Отдавна беше заспал. Уличните фенери рисуваха сенки върху белия сняг. Сивите къщички сякаш се бяха сгушили една в друга, предпазвайки се от студената тишина.
И само стъпките му чупеха тишината. Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден. Красив град! – каза си той н ...
И само стъпките му чупеха тишината. Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден. Красив град! – каза си той н ...
781
3
Не излизам често. Някои ми казват, че е странно, други ми се смеят, а останалите просто ме чакат да си подам носа навън, за да изкопчат някоя бира на аванта. Като се замисля, първите и последните май са едни и същи. Все пак е готино на някого да му пука, дори само в определени моменти. Това е единст ...
778
2
Прохладният вятър разпиляваше косите ми. Тялото ми, опиянено от двете погълнати чаши вино и ритъма на Шаде, тръпнеше в лятната нощ.
Свободата и безгрижието пълнеха сърцето ми с живот.
Не знаех какво е любов, болка и отчаяние.
Празнувах своето пълнолетие. Напълно сама.
Приятелите в живота ми присъств ...
Свободата и безгрижието пълнеха сърцето ми с живот.
Не знаех какво е любов, болка и отчаяние.
Празнувах своето пълнолетие. Напълно сама.
Приятелите в живота ми присъств ...
1351
29
Самотната пейка
Подухваше лек ветрец. Голите клони на дърветата мързеливо се полюшваха. Студът полепваше по кожата ми и я караше да настръхне. Навън бе пусто. По алеята вървяхме само аз и разпилените ми мисли. В ума ми бяха толкова неща. Едни- глупави и детски, други-сериозни, неизбежни. Мислех си з ...
Подухваше лек ветрец. Голите клони на дърветата мързеливо се полюшваха. Студът полепваше по кожата ми и я караше да настръхне. Навън бе пусто. По алеята вървяхме само аз и разпилените ми мисли. В ума ми бяха толкова неща. Едни- глупави и детски, други-сериозни, неизбежни. Мислех си з ...
764
2
Никога преди не съм обичал така.
А съм имал точно толкова връзки, че да не бъда наричан лекомислен, а просто мъж с опит. Последната дори беше доста сериозна, продължи почти половин година, но тогава се появи тя и разтърси из основи безметежното ми съществуване. Мислех, че съм щастлив и влюбен с жена ...
А съм имал точно толкова връзки, че да не бъда наричан лекомислен, а просто мъж с опит. Последната дори беше доста сериозна, продължи почти половин година, но тогава се появи тя и разтърси из основи безметежното ми съществуване. Мислех, че съм щастлив и влюбен с жена ...
803
1
- Дядо, Байрямът почна ли?- попита Ясемин развълнувано.
Синята басмена рокличка бе прилежно изгладена, всяка къдричка седеше като колосана на мястото си.
Двете тюлени кoрдели на главата ù изглеждаха като цъфнали божури.
Юзеир бъркаше с ръце триците за кокошките в дълбокия алуминиев съд, който някога ...
Синята басмена рокличка бе прилежно изгладена, всяка къдричка седеше като колосана на мястото си.
Двете тюлени кoрдели на главата ù изглеждаха като цъфнали божури.
Юзеир бъркаше с ръце триците за кокошките в дълбокия алуминиев съд, който някога ...
888
5
Любов ли бе да го опиша, или наказание от съдбата?
Това е една приказка с нека го кажа с по-мили думи - с неразбираем край!
Един слънчев ден момиче с душа чиста и сърце голямо се влюби в едно необикновенно голямо момче. Тя бе крехка и мила, а той беше голям и искрен.
Запознаха се по необичаен начин. ...
Това е една приказка с нека го кажа с по-мили думи - с неразбираем край!
Един слънчев ден момиче с душа чиста и сърце голямо се влюби в едно необикновенно голямо момче. Тя бе крехка и мила, а той беше голям и искрен.
Запознаха се по необичаен начин. ...
1137
2
Навън всичко беше смълчано. Чуваха се отминаващите звуци на далечни автомобили по булеварда. По него нямаше кестени. Като цяло в неговата София липсваха дървета, дори в парка. Беше сякаш преди столетия, когато отиваше да играе с баща си в близкото училище или да играе с децата на другите двойки на п ...
571
I am only a man in the white sheet
Аз съм едиснтвено човек на фона на човещина. Забележителност човешка в незабележителна тълпа. Там някъде, в купа боклуци и развалящи се, седя аз и се опитвам да дишам.
Живот, затъмнен от желанията и невъзможностите ми, от задълженията и нежеланията ми. Тичам постоя ...
Аз съм едиснтвено човек на фона на човещина. Забележителност човешка в незабележителна тълпа. Там някъде, в купа боклуци и развалящи се, седя аз и се опитвам да дишам.
Живот, затъмнен от желанията и невъзможностите ми, от задълженията и нежеланията ми. Тичам постоя ...
564
-Такси!
Ясемин сгъна набързо чадъра и седна на задната седалка в колата. Студеният дъжд бе намокрил шлифера и панталоните ù. Младата жена, без да поглежда към шофьора на таксито, каза да кара към Авджълар.
Бе 8 вечерта, целият октомври бе дъждовен и студен, което правеше Истанбул нетърпим с мрачните ...
Ясемин сгъна набързо чадъра и седна на задната седалка в колата. Студеният дъжд бе намокрил шлифера и панталоните ù. Младата жена, без да поглежда към шофьора на таксито, каза да кара към Авджълар.
Бе 8 вечерта, целият октомври бе дъждовен и студен, което правеше Истанбул нетърпим с мрачните ...
2016
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
