Проза и разкази от съвременни български писатели

42.1K резултата

Защо?

Питаш ме „Защо?”. Питаш и искаш отговор. Чакаш, очите ти са широко ококорени, а устата настойчиво зейнала. Веждите ти са укорително вдигнати, бръчкаш си челото. Ръцете ти в юмруци свити са и провесил си глава над мен. И чакаш. Чакаш да чуеш. Нямаш представа. Дали? Дали не знаеш защо? Знаеш, а не иск ...
780

В очакване на Ан

Очаквам да ми се обади Ан. Това ще се случи непременно, защото Ан се появява след четвъртата чаша и сяда отсреща. Поради което имам нужда от безветрие и имам нужда от четвърта чаша. Това е една умерена доза, когато тишината придобива вид на паяк и сънищата стават виолетови. Понякога си приказвам с д ...
1.1K 11

Баща ми отново беше в Южния парк

Срещнах го, наистина. Седеше леко прегърбен на дървената пейка, пушеше цигара, която изгаряше пръстите му. Защото разговаряше с мен. Аз стоях до него прав и нетърпелив.
- Твоята е лесна - каза накрая баща ми. Ами аз, вече съм на шестдесет…
Отсреща Витоша беше зелена и чиста. Белите снежни преспи бях ...
1.9K 1 6

Съдете ме!

Те ме поглеждат и от един бърз поглед разбират всичко...
Гледат ме и ме съдят...
„Виж ù обувките... Ами косата... сигурно е бедна/богата“
„С колко ли е спала, за да стане такава...“
Гледат, коментират и съдят... ...
1.2K 3

В търсене на вечния двигател – 1

Посвещавам на
българския Индиана Джоунс –
доктор Георги Китов - археолог
и траколог
–Добре дошли, сър! Очаквах Ви! – младежът се приближава и вежливо подава ръка. ...
950 2

Азбука на брачните взаимоотношения 1-ва част

Ад – Много вероятен начален или финален етап от развитието на брачните взаимоотношения, който продължава цяла вечност и протича в пълния библейски смисъл на думата – с „плач и скърцане на зъби”!
Боря – Глагол, използващ се като кодово название за полов акт в брачните взаимоотношения, имащо за цел ме ...
879 1 4

Черното коте

Всичките бяха бели и пухкави като новогодишен сняг. Най-сладките и красиви котенца на света. Джери, Марти, Сиси, Томи и Моника – всичките от едно котило. Не се задържаха дълго в магазина за животни. Собственикът предвидливо ги държеше в една голяма стъклена клетка точно зад витрината на магазина. Вс ...
1.5K 1

Дяволът се крие в Интернет

Дяволът се крие в Интернет
Софийският Тарикат и синът му Тотко седяха на една маса; имаха среща след десет минути под един цъфнал кестен в заведението „Под кестените”.
– Хубаво сме седнали и чакаме майка ти – каза той на сина си – но, сега се сетих... вчера като бяхме с теб в новия мол „Парадайз цен ...
2.6K 14

Първият земеделец

Първият земеделец
Далеч, далеч, още в прадревни времена, когато предците ни живеели в пещери и ходели на лов, едно младо семейство обитавало малка недълбока пещера, която била близо до огромна джунгла. Те живеели просто и скромно, хранейки се с плодовете от гъстата тропическа гора и от улова, който ...
829

Един месец приключение - 12 част

Те се върнаха и тръгнаха към Емо, за да спасят и него. Бяха четирима - Явор, Ивайло, Иван и Ники. Те знаеха къде е, оставаше само да го намерят. Бързаха, защото всяка минута е важна. Стигнаха около полунощ при сградата.
-Отивам да огледам, стойте тук. - каза Иван.
Нямаше нищо подозрително, сякаш цел ...
1.3K

Утро

Утрото наистина е по-мъдро от вечерта. Докато вечер си най-големият си враг и мислиш само за нещата, които искаш, но нямаш. За нещата, които си искал да направиш, но поради някаква причина - не си успял. За нещата, които си могъл да направиш, но си загубил смисъла в тях. За нещата, които си искал да ...
740 1 1

Един месец приключение - 11 част

Но бе късно за мислене. Изстрелите бяха привлекли и други животни и хора.
При него вече бяха два раптора. Той изкара калашника и започна да стреля. Изминаха десет минути, през които рапторите стояха настрана. Тогава Алексей тръгна да бяга в някаква посока като хвърли димка. Успя да им се изплъзне. С ...
1.1K

Искаше ме, получи ме. Медал искаш ли?

Край. Нали си с нея вече и си щастлив. Искаше ме, получи ме. Нищо останало няма значение, освен собствената ти изгода и правота. О, да! И гордостта ти, разбира се. Но ти я имаш в изобилие. Нали не си ти този, който плаче всяка вечер от болка? Нали накрая не беше ти този, който се умоляваше? Не си ти ...
1.6K 6

18+ Изненада!

Лежах в стаята си и гледах трофея на стената – японска кусаригама. Имах много такива, навяваха ми спомени от състезанията по бойни изкуства. Моментите, когато се чувствах... доминиращ.
Мирисът на кръв, пот, сълзи... всичко мрачно и разрушително, способно да възникне в човешката природа – излязло ная ...
1.8K 4

Цъфтят ли през юни кокичета?

Валеше като из ведро. Чистачките на колата не успяваха да разтикат стичащите се струйки и да осигурят онова прозорче видимост, през което околния свят да ориентира погледа му в правилната и безопасна посока... Караше бавно, с втренчен в тъмното поглед и постепенно все по–познат ставаше уличният пейз ...
1.3K 24

За нещата, които не знаем

От птичи поглед градът приличаше на огромна глава кромид лук, разрязан на половина.
От запад слънцето свенливо се покриваше, за да отстъпи небесния дансинг за луната и нейната трупа танцуващи звезди.
Долу се виждаха оранжеви светлинки, които се сливаха със здрача, а след време го прогонваха и по ъгл ...
1.3K 2

Един месец приключение - 10 част

Завърнаха се и тримата в базата. Зачакаха Крум да се върне. Вече бе полунощ, но него още го нямаше.
-Трябва да го потърсите. Притеснявам се за него. – каза Мария.
-В това тъмно вие си излизайте! – каза Емил.
-Права е. Да го потърсим! - каза Иво Полицая.
-Искате да го търсите, няма проблем. Само дето ...
1.2K

Концерт сред бурята

Концерт сред бурята
Има спомени, които си струва да пренесеш през времето...
Има преживявания, които граничат с нереалното...
Красиво!
Уникално! ...
982

Ангели срещу Демони глава 8

Ангели срещу Демони
Глава 8: Разбулени тайни
-Не мога сам да си представя колко много невинни съм убил и то по най-бруталния начин! – Аз
-И какво от това?! – Дейв
- Защо Дейв, защо ти трябваше да ми причинявам това? – Аз ...
916

Хоспиталиер без доспехи

Всички сме затворници в замъка на живота. С раждането си сме затворени между четири стени и не ни остава друго, освен да чакаме края на присъдата. Някои бягат, други стоят и се борят, докато последната капка кръв не падне на студената земя и не вдигне във въздуха прах.
Причислявам себе си към първит ...
608 1

Параходът

Параходът димеше като побъркан, гъсти талази се стелеха над палубата, а пасажерите отегчено присвиваха очи, взирайки се през мъглата в далечината, там, където започваше мечтаният бряг. Пътешествието бе към своя край, картите - свалени и всеки щеше да получи своето - обитателите на острова - глътчица ...
1.1K 2

Момчето, което не можеше да пее

Момчето, което не можеше да пее
Чувствам се така, сякаш с остър предмет някой пробива мембраните в ушите ми. Пискливият, фалшив глас имитираше фалцет отново. С раздразнение станах от бюрото си и затворих прозореца. Навън бе 35 градусова жега, но предпочитах горещия ад пред този невъобразим шум. Изми ...
1.5K 1

Води ме

Стаите... паяжините... хамбарите... хората. Всичко се повтаря, отново и отново, а краят винаги е един и същ.
5 Септември 1957г – с. Амбърли (Англия):
„Страхливец!” – крещяха гласовете в главата ми, докато отварях стария хладилник. Грабнах изсъхналото парче – сушено месо и отхапах със зъби. Преглътна ...
873 3

Един месец приключение - 9 част

Бе ранно утро. Птичките пееха, осите жужаха, когато се чу неземен рев. Всички се събудиха и погледнаха. На около километър от тях имаше огромен динозавър. Бе Ти-рекс, поне доколкото би могло да се предположи. Бе висок 15 метра, дълъг над 10.
-Ей сега я втасахме! - каза Емил.
-Друг път, няма да мине ...
1K

Приказка за зрънцето

То беше съвсем малко и едва забележимо. Затова може би нито една птица не го клъвна. От време на време вятърът го понасяше из въздуха и то си мислеше, че лети. После падаше, но всеки път върху тревичка или цвете и не усещаше болка. Радваше се, че е живо, любуваше се на красивия свят и на топлото слъ ...
3.9K 4

Виждаш ли звездите, бабо?

Баба Ангелина наближаваше вече 90-те години. Родена в различен век, отгледана по съвсем непонятни за новите поколения методи, тя носеше знанието от младите години и мъдростта от старите и често разправяше на своите правнуци истории за трудолюбието на българския селянин – как момите пеели и жънели, к ...
1.7K 8

Надежда в камъните

Разхождах се по улицата, когато ме спря минувач, очевидно турист, и ме заговори. Първоначално не успях да разбера нищо от това, което беше казал и го помолих да повтори. Оказа се, че търси останките от някакво древно светилище, които според картата му трябвало да се намират наблизо. Изненадах се. Жи ...
1.2K 5

Чуканчета

Намери ги захвърлени в сайванта.
Беше дошъл да поприбере някои вещи – предимно помътнели черно-бели фотографии и оръфани вестникарски изрезки, които баба му усърдно лепеше върху черната твърда хартия на старите албуми. „То какъвто животът ни, чедо, таквиз и албумите. Чернилката ни е стиснала за гърл ...
1.3K 14

Един месец приключение - 6, 7 и 8 част

6. Сбирката на групата
Бе около 7,00 в град Бухово, когато се чу неземен рев от кола, която буквално цепеше мрака и мина за отрицателно време през града до самата картинг писта. Спря в бокса и тогава от нея излезе Ники. Автомобилът бе червен Форд Ескорт Рс Турбо от 1987 година, на тази светлина изгл ...
1K

Как расте тревата

Автобусът си замина, изкачи стръмнината и мъжът остана сам. Видя счупените пейки на спирката, боклуците след пикник, изоставени съвсем по български в средата на китна поляна, но някак не се възмути. Вятър премяташе листа по канавките, деретата тъмнееха, миришеше на трева и на есенни дъждове, а горе, ...
1.7K 9

Боен кон

Докато се препичах на слънце, чакайки сина ми от училище, до мен се доближи самотен старец. От дума на дума, той ми разказа целия си живот - как е служил като ковач в гранична застава. Почти се разплака, докато ми разказваше с треперещ глас за любимият му боен кон, който бил толкова силен, че можел ...
791 2

Живот по Задължение

Живот по Задължение
Всеки ден е вътрешна борба,
всяка вечер в притихнала тъга.
Лицето си зад щастлива маска крия,
сърцето си зад каменна стена.
1.2K

Ангели срещу Демони глава 7

Ангели срещу Демони
глава 7: Смъртта
-Бързо, дъще, бягай! – Агуас
-Но, татко?! – Ейприл
-Няма но! Просто тръгвай ВЕДНАГА! – Уплашен викаше отеца ...
1K 1

Когато рисува сърцето

Беше объркана, а напоследък и малко изплашена. Нямаше обяснение за това, което ù се случваше.
Рисуваше вече толкова години и след като завърши Академията, картините ù се радваха на голям успех, имаше и няколко самостоятелни изложби.
В личния ù живот нещата също бяха съвсем нормални – омъжи се почти ...
1.3K 13

Провиждащото дете

Светлината от залязващото слънце проникваше през отворения прозорец и галеше с мекотата си лицето на четиригодишния ми син, който се беше съсредоточил над реденето на шарени мъниста.
Аз и Катя пиехме кафе на дивана, обменяхме клюки за приятели и познати, коментирахме нарастващите цени на тока, пробл ...
1.1K 3

Развитие

Когато го заловиха, той се излежаваше на брега на Брахмапутра. Държеше въдица в едната си ръка, а в другата свита цигара с марихуана. Слънцето придаваше златист отенък на водата, a жуженето на комарите създаваше илюзията за спокойствие. Той беше леко позамислен за красотата на една музика, която щеш ...
1.2K 1

Плодотворно

Знаете ли, драги ми читатели... много пъпеши има на тоя свят и много дини има... Тъжна ли е тази констатация, аз трудно бих определила... И тъй, на шега, на майтап, господин пъпеш залюби някаква пъпешка. Но той знаеше колко е трудно обичаш, след като вече си обичал веднъж. Странни тикви имат пъпешит ...
806 2