40 408 резултата
ОТЧАЯНИ МЕЧТИ
И този ден повтори предишните. Нищо ново. Вилнее зимата, стара и сърдита вещица, и до каквото се докосне, превръща го в ледена статуя, неподвижна, безсмислена, безкръвна. Вилнее болестта на тати и неусетно, бавно, упорито и сигурно стопява силите му, ръфа тялото му и надеждите му тихо ...
И този ден повтори предишните. Нищо ново. Вилнее зимата, стара и сърдита вещица, и до каквото се докосне, превръща го в ледена статуя, неподвижна, безсмислена, безкръвна. Вилнее болестта на тати и неусетно, бавно, упорито и сигурно стопява силите му, ръфа тялото му и надеждите му тихо ...
826
10
Чувстваше се като кълбо от нерви. Опита се, седейки на бюрото да си направи масаж на врата, да се отпусне с равномерни вдишвания. Не помагаше. Не можеше да се пребори в момента с яда си. Знаеше, че ако не се успокои, ще получи онова досадно главоболие, което в последно време често я спохождаше. Но к ...
1033
1
Телефонът. Дори не поглеждам.
- Ало?
- Здравей, миличка!
Изтръпнах. Сърцето ми лудо заби, краката ми се подкосиха. Глас, толкова мил и запечатан в сърцето ми. Глас, нечуван толкова дълго. Кога минаха 5 години?
- Ели? ...
- Ало?
- Здравей, миличка!
Изтръпнах. Сърцето ми лудо заби, краката ми се подкосиха. Глас, толкова мил и запечатан в сърцето ми. Глас, нечуван толкова дълго. Кога минаха 5 години?
- Ели? ...
451
Боже, умирам... мога да се закълна...
Усещам как невидими ръце са се впили в тялото ми и стискат здраво гръдния ми кош. Болката и силата на захват са толкова големи, че не ми достига въздух. Задушавам се... За недостига на кислород допринася и изливащият се порой от сълзи. Каменното ми изражение не ...
Усещам как невидими ръце са се впили в тялото ми и стискат здраво гръдния ми кош. Болката и силата на захват са толкова големи, че не ми достига въздух. Задушавам се... За недостига на кислород допринася и изливащият се порой от сълзи. Каменното ми изражение не ...
915
5
Какво да ти кажа, политам внезапно и гледам живота си от високо. Всичко е без цвят, без чувство, всичко е еднакво и тежи. Всеки ден, всяка нощ, седмици, месеци, години. Нищо не се променя.
Какво да ти кажа, че съм щастлива, че не съжалявам. Никой не е безгрешен. Грешките учат, понякога се поправят. ...
Какво да ти кажа, че съм щастлива, че не съжалявам. Никой не е безгрешен. Грешките учат, понякога се поправят. ...
920
1
Пръстен
Всичко е толкова объркано и странно.
Една цивилизация, един свят е на косъм да бъдат унищожени, чрез поробване и смърт.
Намирам се в пределите на странен дворец. Той не е построен с материалите и формата познати на земята. Като че ли самият дворец беше издълбан в скалиста планина. Като външе ...
Всичко е толкова объркано и странно.
Една цивилизация, един свят е на косъм да бъдат унищожени, чрез поробване и смърт.
Намирам се в пределите на странен дворец. Той не е построен с материалите и формата познати на земята. Като че ли самият дворец беше издълбан в скалиста планина. Като външе ...
859
Почувствали ли сте как корените ни теглят назад? Назад, в спомените...
Случи се преди няколко години да се разделя с двора, останал в наследство от баща ми, а на него - от дядо. Тъжно е, когато се разделяш с нещо мило и свидно за душата ти...
Като се пенсионираха, родителите ми се върнаха на село. С ...
Случи се преди няколко години да се разделя с двора, останал в наследство от баща ми, а на него - от дядо. Тъжно е, когато се разделяш с нещо мило и свидно за душата ти...
Като се пенсионираха, родителите ми се върнаха на село. С ...
1372
6
Разказ на Оши и Пили
Здравейте, ние сме Оши и Пили, най-страхотните хора на земята, а вие имате щастието и привилегията да делите един свят и едно време с нас, за което идните поколения ще ви завиждат.
През дългия си житейски път, по който сме се сблъсквали с какви ли не приключения и опасности, сме ...
Здравейте, ние сме Оши и Пили, най-страхотните хора на земята, а вие имате щастието и привилегията да делите един свят и едно време с нас, за което идните поколения ще ви завиждат.
През дългия си житейски път, по който сме се сблъсквали с какви ли не приключения и опасности, сме ...
1528
2
Заобиколена съм от топлина. Цветна топлина.
И топъл цветен аромат. Обвита съм около него.
Усещам го. Онзи майски аромат.
На люляк. На момина сълза. На божур.
Онова бяло. Онова лилаво. И зеленото. ...
И топъл цветен аромат. Обвита съм около него.
Усещам го. Онзи майски аромат.
На люляк. На момина сълза. На божур.
Онова бяло. Онова лилаво. И зеленото. ...
989
1
Сама. Пак сама. Все сама. Не така си беше представяла живота Сима. Не, че бе имала големи мечти и надежди, не. Но беше отраснала в добро и кротко семейство, където майка ù и баща ù вършеха всичко заедно, никой не предприемаше нищо, без да се посъветва с другия. Дори за елементарни неща, като това, к ...
1132
7
ОБУЩАРЯТ
Стоя на сянка в кварталната градинка. Посрещам с поглед всяка жена, която премине край мен. Вече съм на деветдесет и пет. Но меракът ме държи жив.
От малък съм си такъв. На тринайсет години в училище сложих жива жаба в потурите на едно циганско момиче. То се разписка, но най-важното, смъкна ...
Стоя на сянка в кварталната градинка. Посрещам с поглед всяка жена, която премине край мен. Вече съм на деветдесет и пет. Но меракът ме държи жив.
От малък съм си такъв. На тринайсет години в училище сложих жива жаба в потурите на едно циганско момиче. То се разписка, но най-важното, смъкна ...
914
3
Софийска сага 9
Глава шеста-втора част
Нощта се беше надвесила над полуразрушената Столица на Царство България. Във въздуха се носеше остър мирис на пушeк, счупени керемиди и кръв. Видения бродеха из развалините на величествени, до преди няколко часа, сгради. Случайно надживели ужаса хора ровеха с г ...
Глава шеста-втора част
Нощта се беше надвесила над полуразрушената Столица на Царство България. Във въздуха се носеше остър мирис на пушeк, счупени керемиди и кръв. Видения бродеха из развалините на величествени, до преди няколко часа, сгради. Случайно надживели ужаса хора ровеха с г ...
772
2
АГОНИЯТА
(цикъл есеистични размисли)
Изборът
Изтича януари. Усеща го и това го вбесява. Зъл и студен е. Изцъклил е ледените си очи и презира. Мисли си, че всичко ще вледени, ще погуби и света ще се превърне в зима, в януари, който си отива. Не му приляга. Нито на белите коси, нито на бялата му душа. ...
(цикъл есеистични размисли)
Изборът
Изтича януари. Усеща го и това го вбесява. Зъл и студен е. Изцъклил е ледените си очи и презира. Мисли си, че всичко ще вледени, ще погуби и света ще се превърне в зима, в януари, който си отива. Не му приляга. Нито на белите коси, нито на бялата му душа. ...
683
5
Относно някои аспекти на възраждането на радиотеатъра
Драга ми госпожо Пиранчева!
Получих писмото Ви и немедлено сядам да Ви отговоря.
За мен, като собственик и директор на нашето малко провинциално радио, е чест, че такъв именит писател като Вас, с две издадени книги и фантастичен тираж, доближаващ ...
Драга ми госпожо Пиранчева!
Получих писмото Ви и немедлено сядам да Ви отговоря.
За мен, като собственик и директор на нашето малко провинциално радио, е чест, че такъв именит писател като Вас, с две издадени книги и фантастичен тираж, доближаващ ...
1720
13
Винаги ми беше криво, когато със съпруга ми се разделяхме, дори да беше само за няколко дни.
А всъщност трябваше да съм свикнала, защото работата му налагаше да пътува често в чужбина, понякога за по месец и повече. Въпреки че вече от десет години бяхме женени, през което време повечето женени хора ...
А всъщност трябваше да съм свикнала, защото работата му налагаше да пътува често в чужбина, понякога за по месец и повече. Въпреки че вече от десет години бяхме женени, през което време повечето женени хора ...
912
2
Седя си, рано сутрин, пия си кафе, преглеждам новините и ми хрумва следната история, като знам каква бюрокращина е в България:
Аз съм един средностатистически човек, живеещ в София, занимавам се със среден бизнес (например), който е почти пред фалит, имайки предвид икономическата обстановка в страна ...
Аз съм един средностатистически човек, живеещ в София, занимавам се със среден бизнес (например), който е почти пред фалит, имайки предвид икономическата обстановка в страна ...
982
1
Малко по-малко времето в Кралство на Четвъртия етаж ставаше все по-топло, а снегът напълно се беше стопил. Поданиците на кралството захвърлиха дебелите кожуси и топлите ботуши и си намериха по-тънки дрешки и обувки. Кралицата също купи нови дрехи на принц Симон Мартин и каза, че му е време да попъту ...
1080
5
Навън дъждът продължаваше да вали като из ведро и изглежда скоро нямаше намерения да спре. Двамата с Бекс довършвахме порциите си, докато междувременно си говорехме.
‒‒ Боже, омлетът наистина е много вкусен. Сервитьорката е голяма идиотка, но поне не ни излъга.
‒‒ Не излъга мен. Теб като нищо щеше д ...
‒‒ Боже, омлетът наистина е много вкусен. Сервитьорката е голяма идиотка, но поне не ни излъга.
‒‒ Не излъга мен. Теб като нищо щеше д ...
675
Диана се приготви най-внимателно. Днес беше решила да си направи медитация "по всички правила на това изкуство", както малко шеговито си я нарече. Отвори широко прозореца, седна на пода, обгради се отвсякъде с розови чаени свещички, запали ги, постави камъка розов кварц пред себе си... И потъна в ти ...
529
1
I Глава
Светът е творение на двама братя – Мороз и Луминос. Макар във вените им да течела една кръв, неспирна била враждата им. Омраза изпълвала сърцата им, завладявала душите им и сковавала в лед дори и най-красивите чувства в мига, в който се погледнели. Единствена по-малката им сестра Джорджиана ...
Светът е творение на двама братя – Мороз и Луминос. Макар във вените им да течела една кръв, неспирна била враждата им. Омраза изпълвала сърцата им, завладявала душите им и сковавала в лед дори и най-красивите чувства в мига, в който се погледнели. Единствена по-малката им сестра Джорджиана ...
528
2
Днес навършваше тридесет и пет години. Не искаше да мисли за това, макар че децата от сутринта я запрегръщаха с усмихнатото „Честито, мамо! Много те обичаме!”. Не искаше да брои годините си, искаше да ги забрави... Мъжът ù бе в командировка, както винаги в края на седмицата. Разработваше пазари, мак ...
2206
15
Дойде една привечер…
В един горещ летен ден.
От улицата, отдолу, зад дувара, някой извика:
- Тук ли сте? Излезте! Имате гостенин!
И аз, най-малкият, притичах… ...
В един горещ летен ден.
От улицата, отдолу, зад дувара, някой извика:
- Тук ли сте? Излезте! Имате гостенин!
И аз, най-малкият, притичах… ...
1083
4
И след това
- 1 -
За да пресека булеварда с жълтите павета, трябва да съм максимално концентриран. Не е достатъчно светофарът да свети в зелено. Затова се шмугвам пъргаво и ловко лавирам сред навалицата и колоната с автомобили. Хората намусено мърморят или ругаят гласно, колите надуват клаксоните и ...
- 1 -
За да пресека булеварда с жълтите павета, трябва да съм максимално концентриран. Не е достатъчно светофарът да свети в зелено. Затова се шмугвам пъргаво и ловко лавирам сред навалицата и колоната с автомобили. Хората намусено мърморят или ругаят гласно, колите надуват клаксоните и ...
1704
6
Миг покой
Алексей седеше на скамейка в чакалнята на гарата и разсеяно се оглеждаше. За броени минути беше изпуснал предишния влак и сега голямо чакане му се падаше- сам си беше виновен. Винаги тръгваше в последната секунда.
Пи кафе в барчето на гарата, чете вестник, но вече нищо не му се правеше. Бе ...
Алексей седеше на скамейка в чакалнята на гарата и разсеяно се оглеждаше. За броени минути беше изпуснал предишния влак и сега голямо чакане му се падаше- сам си беше виновен. Винаги тръгваше в последната секунда.
Пи кафе в барчето на гарата, чете вестник, но вече нищо не му се правеше. Бе ...
865
4
Има ли по-тъжно момиче от това, което седи безмълвно, ухаещо на шоколад, ванилия и неговите телесни течности?
Има ли по-жалък мъж от тоя, който убива любовта, защото не е свикнал да я има?
Но любовта умира. Страстта остава, можеш ли да издържиш кръговрата на чувствата си? Можеш ли да кажеш "не"?
Ще ...
Има ли по-жалък мъж от тоя, който убива любовта, защото не е свикнал да я има?
Но любовта умира. Страстта остава, можеш ли да издържиш кръговрата на чувствата си? Можеш ли да кажеш "не"?
Ще ...
1133
4
Вдъхновение да напиша това произведение ми даде интелектуален спор с дама на тема - "За какво може и за какво не може да се пише".
Казвам дама, за да избегна неяснотата относно семейното ѝ положение, висящо между термините госпожа и госпожица. В английския език има някакъв компромис, който се произн ...
Казвам дама, за да избегна неяснотата относно семейното ѝ положение, висящо между термините госпожа и госпожица. В английския език има някакъв компромис, който се произн ...
1454
6
Навън е слънчево, лято е, всеки е щастлив и лъчезарен... а в душата ми е буря! Вали най-голямата тъга и нещастие... може би хората като мен остават самотници за цял живот, те не намират своята сродна душа в живота, не защото не могат, а защото не я допускат. Не допускат никого до себе си! Намират ра ...
758
1
Джон Войд беше хубав мъж. Висок и строен, въпреки годините си, мускулите му все още опъваха леката памучната риза, докато се чешеше по темето. Този досаден навик му беше останал още от студентските години, когато с него изразяваше смесица от недоумение и искрен опит да схване за какво се говори, с к ...
1321
2
- Страшно парче, а?
- Аха, нали?
- Да. Видях, че и ти я бройкаш.
- То май не сме само ние...
- Ами радост за окото. Как да не гледат хората? ...
- Аха, нали?
- Да. Видях, че и ти я бройкаш.
- То май не сме само ние...
- Ами радост за окото. Как да не гледат хората? ...
1355
3
(Този разказ спечели специалната награда в четвърта възрастова група от конкурса през 2012 г. обявен от - Гражданският инициативен комитет"Петър Димков")
Един истински разказ от Елена Георгиева
Преди много години през далечната 1886 година в един красив зимен ден , когато навън белите пухкави снежин ...
Един истински разказ от Елена Георгиева
Преди много години през далечната 1886 година в един красив зимен ден , когато навън белите пухкави снежин ...
1779
6
В пъзела на невежеството.
Памфлет.
... "Като заваля, та цяла неделя..." Имаше го някъде написано в съвременната българска литература. А в по-съвременната трябва да се напише: Като се разприказваха, та вече две години глаголствуват. За "диверТификацията" на доставките на енергоносители... Та да не см ...
Памфлет.
... "Като заваля, та цяла неделя..." Имаше го някъде написано в съвременната българска литература. А в по-съвременната трябва да се напише: Като се разприказваха, та вече две години глаголствуват. За "диверТификацията" на доставките на енергоносители... Та да не см ...
829
В един миг си тук, а в другия те няма. В един миг само си до мен и ме гледаш с прекрасните с очи, а в другия съм сама и крия сълзите си от пътниците в микробуса. В един миг съм цяла, в другия отново другата ми половина е при теб, а ти си далече... толкова далече. Казваме си „Силни сме, ще успеем“, а ...
1027
2
Изглеждаше зле в мръсните дрехи, които неизменно му подаряваха след някое квартално погребение. Имаше слабо, занемарено лице, почти наполовина скрито от вечните причудливи шапки върху главата. Всичко у него показваше самота, самота и немотия, но лицето му не бе тъжно, нито носеше белези от страдание ...
1876
6
Пингвинът Мадригал беше малък, но кротък делфин. Мадригал още от малък беше израснал в семейство на разбойници и политици. Това беше докарало у него чувства на вина и скромност. Майката на Мадригал, Калиопа Бушнакова, и неговият баща, Калейдоскоп Петров, били странно семейство. Те носели различни фа ...
714
Когато видиш истинската страна на човек,
какъв е всъщност той, въпреки всичко,
което ти (или някой друг) мислиш за него,
виждаш лицето му, реално виждаш лицето на този човек.
Осъзнаваш колко си се заблуждавал, ...
какъв е всъщност той, въпреки всичко,
което ти (или някой друг) мислиш за него,
виждаш лицето му, реално виждаш лицето на този човек.
Осъзнаваш колко си се заблуждавал, ...
645
Днес не говорихме, не се и погледнахме. Той има много работа, аз имам много работа. Видяхме се чак в осем. Аз влязох да си взема душ в моята баня, той влезе да си вземе душ в своята баня. Апартаментът му беше голям. Понякога оставах там, дори започнах да си зачислявам и една баня. Апартаментът му е ...
1004
1
Безброй врати със заразени хора. Хора в инвалидни колички. Бременни жени с контракции. Кашляне. Държащи се за ръце семейства, приятели, роднини. Плачейки. Онзи специфичен мирис, който болниците притежават. Бели стени. Не виждам, не чувам, не усещам нищо от това. Но то е там. Знам, че е там.
Тихо е. ...
Тихо е. ...
742
2
От Човешки индивид
номер 44083
адрес: Планета Земя
До следващия по длъжност
за изпълнение на мисията. ...
номер 44083
адрес: Планета Земя
До следващия по длъжност
за изпълнение на мисията. ...
1556
29
Имало едно време едно корнишонче. Това корнишонче имало двама братя и три сестри. То самото било мъж. Корнишончето много обичало своето семейство. Неговите майка и бащи (тук уточняваме, че корнишончето разполагало със няколко бащи, поради причини, които ще изясним по-късно в нашата история) също отв ...
736
1
Тъмна нощ. Тъмна улица. Черна кал. Ти вървиш. Сляп за всичко. Чувстваш само собствената си болка. Къде си сега? Има само тишина и болка.
Боя се - от себе си или от теб? Какво да правя? Действителност или поредният лош сън?
Имам една минута да помисля за живота си.
Ти не си тук, аз отново съм сама, к ...
Боя се - от себе си или от теб? Какво да правя? Действителност или поредният лош сън?
Имам една минута да помисля за живота си.
Ти не си тук, аз отново съм сама, к ...
1048
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
