Проза и разкази от съвременни български писатели
Четири удара на сърцето
Вълнуващо е, че сме способни да се доверим на хора, които изобщо не познаваме, не сме виждали и вероятно никога няма да видим!
“По повод шеговитата реплика на Дани, че ние четиримата не трябва да се виждам ...
Осем души в един автобус (без да броим агнешкото)
Антина
Заредиха се усилни дни на работа от сутрин, та до късно вечер. Наред с фамилията се трудеха и много сезонни работници, надошли от освободените, но опустошени краища на отечеството. Те живееха във външните постройки край градините и ...
Навикът и любовта
Идиотът в моя живот! Най-прекрасният и „безгрешен” мухльо, който някога съм обичала! Абе, и аз съм си една „ценителка” на мъже...
Всички други преди тебе бяха заглавия на списъци за черни точки, целящи опетняване на чистата ми любов към тях. Интересно, защо ли си мисля, че ти дори ...
Изневяра
Хортензия хвърли последен поглед на лика си в огледалото и остана доволна. Или по-скоро задоволена от образа, в който прозираше хубост, но само ако много пристрастно търсиш следи от приятни черти в отминало време. Тя имаше хубави очи, а както се казва, в тях се четяла душата. При много вним ...
Писателят
Всичко, което не мога да ти кажа
Ще започна с двете думи, които не казвам никак лесно, които, когато изрека, това е сякаш давам сърцето си, буквално. Обичам те. Наистина те обичам, както никой друг до сега ...
Художникът и музикантът
Кой не бил чувал за него? Той имал една полусрутена къща, която се отоплявала само от цветовете на неговата палитра! Беден бил (макар че много поръчки изпълнявал).
Главната причина за неговата бедност била момичето, което живеело в южния край, и което всич ...
Мастиленото петно
Скривалището
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ани въздъхна, протегна и се огледа. Димитър драскаше с клечка по пода, Петър не я изпу ...
Истински предсказател (първа глава)
Старицата
“Аз не винаги съм била такава, не. Дори и да не ти се вярва, някога аз бях като теб...“
Това бяха първите ù думи, когато се запознахме. Коя е тя ли? Това ще разберете скоро. А коя съм аз? Това няма значение, защото това не е моята история, това е история зя един живот. Но нека ...
Дървото на рода
Рeтро роман 9
Игрище Славия беше на две крачки от площад Руски паметник. Беше оградено с дървена тараба от дебели, почернели от дъждове и старост дъски. Момчетата от махалата, при удобен случай, изтърбушваха по някоя дъска за да се проврат през дупката и да влязат гратис на мачовете. Футболното поле ...
Музикалния балкон
За празния ти хладилник (и пълното ми сърце)
Този мъж
Антина
* * * * *
Не минаха две седмици и Сандо Фучеджи се върна у дома. Беше свършил добра работа, но нещо го ядеше отвътре и това се усети веднага.
Извика синовете си в голямата стая, която някога беше семейната спалня, а сега в нея се влизаше рядко ...
Диагноза "книжар"
Студеният дом
Сватба без булка
Понякога си мислим, че времето, в което живеем, е много динамично, интересно, напрегнато и многолико, че сетивата ни са изострени и светкавични, че мозъците ни са усложнени и мощни, жадни за проникването и в най-закътаните тайни, обладават ни страховити и невероятни теории, енергии, ...
Красотата в живота и извън него
Разковани дъски -30
Наскоро открих причината за това - вместо самобръсначката, съм ползвал досега белачката ù за картофи...
Обичам да спя до обяд. През останалото време сядам да си почина.
Мислеше, че е стигнал върха на сладоледа и радост ...
Пролетни настроения
Този април имам по-малко възможност да излизам и да бъда свободна. Сега като прекарвам доста време затворена вкъщи, това което много ми се е приискало е да се заровя в някоя книжарница, но не за да ...
Лолита
Лакташ
Бучинска
Един ден във Велико Търново
Излизаш навън и, кл ...
Сюрреализми на 13 етаж
Първа картина
От раздрънкания буик, випуск 1984г. излезе двадесет и осем годишен, облечен в елегантен сив костюм мъж. Разроши прилежно зализаната си коса, разхлаби червената вратовръзка и примижа срещу силното юлско слънце. Пред него се извисяваше като замък от фентъзи роман ...
Пустинни неочакваности
Професор Томов минаваше за една от най-търсещите и творчески личности по Земната повърхност. Бремето на неспокойния му дух се споделяше от неговия верен асистент Емо. Те двамата някак си винаги успяваха да забъркат всевъзможни каши в името на научните си изследвания.
Точно тов ...
След сватбата
Животът е розов
или безмилостната носталгия по дома. И двете бяха еднакво смазващи,
изпепеляващи душата ми. А по жестока ирония, където и да отидех да
работя на строеж или ремонт като бояджия, навсякъде искаха от мен да
боядисвам стените в... розо ...
Прелестна любов (част2)
Настана мълчание и никой не се обаждаше. Междучасието свърши и всички отидохме в час. Не можах да повярвам, че Селин беше на чина си и драскаше по тетрадката си. Аз се доближих до нея.
- Как си? – попитах загриже ...
Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща. Част трета.
Думи на брат ми - Санчо.
Нямам сърце да му строша хатъра…
Б.
Отварям вратата. Стринка Мария с една наистина голяма тава с баница в ръце само се усмихва… И кима с глава: ...
Пътуване из настоящето
Наздраве за края
Малък е светът (2)
Телефонът ми избипка, трябва да сменя онзи стандартен тон на Нокиа, оповестяващ есемес. Зарових ръце трескаво в чанта ...
С лицето на омразата
Веднага стана ясно, че чувствата ни са взаимни, макар да се опитвахме да ги прикриваме заради нашите. Аз по ...