Проза и разкази от съвременни български писатели

42.4K резултата

Таксито

- А, ето го и него.
- Шефе. Ще ни закараш ли на "Освобождение"?
- А, бе, ние все още сме свободни, но карай да върви. На кой номер?
- Номерът е ясен, но портфейлът ми остана в приятелката - пошегува се Ася.
- Аз пък забравих кафето си в моята - продължи шегата младият човек. ...
1K

Висяща жена

Най-после някой да се сети да сподели това, което му е на сърце и обича с друг. Ако има в повече, да даде на нуждаещ се. Аз, като един истински човеколюбив индивид, милеещ за ближния, реших да споделя жена си с някой, който има въпиюща нужда от такава. Че какво толкова? Има ги всякакви. Случва се ня ...
1.4K 16

Подходяща стратегия

Почувствах се поласкан, когато шефът дойде при мен след работа, за да поговорим. Вярно, приятели бяхме като студенти, на времето много се имахме, но напоследък рядко се случваше да разменим по някоя дружеска приказка.
От дума на дума стана ясно, че би се чувствал по-спокоен, ако наглеждам младата му ...
1K 7

Следи

1.
1874 година
Предполагаше се, че е опитен бракониер - човек, прекарал достатъчно време в дивото и познаващ го като пръстите на ръцете си. Въпреки това, докато се оглеждаше наоколо, Джон Чейс постепенно започна да осъзнава, че се е загубил.
Което означаваше две неща - първо, че по всяка вероятност ...
1.3K 3

Един месец приключение - 1 част

1. Прибиране към дома
Беше късна вечер, наближаваше полунощ. Бе ясна, изпълнена със звезди нощ. Той се прибираше от почивка, към мръсния и голям град, бе включил радиото и вървяха обичайните новини:
-Днес стачката на зърнопроизводителите продължава;
-Вкараха новия закон за по-късно пенсиониране;
-БД ...
1.3K

Опасна ревност (1 част)

Нощта, в която крачех към неговата врата с ножа в ръка, нещо ме спря и ме накара да се замисля коя от всички негови постъпки ме накара до това състояние да крача в един през ноща към неговата врата.
Беше петък, явно се беше прибрал от града, в който учи. Може би беше довел и неговата приятелка, с ко ...
838 1

Маскарад

Тайно в съня си плача, сутрин бързо измивам тъгата. Черното бижу от гърдите си свалям, малко грим и белезите от него не личат. Дрънкулка тук, дрънкулка там и докарвам се щастлива, а нима това е съдба?! Излизам на маскарада и гледам усмивки, щастие, любов, усмихвам се. Вадя от джоба си бялата маска и ...
1.1K

Катерина

Да си ученичка в град като нейния съвсем не е лесно. Суетната госпожица ставаше всеки ден наистина рано, за да изглежда добре. Обикновена сутрин. Тя се събуди и проклинаше целия свят, защото беше легнала късно миналата вечер. Но все пак стана и отиде в банята. Погледна се в огледалото, хареса ù това ...
773

Истински предсказател (трета част)

Пронизителният звук на алармата изпълни стаята. Протегнах се, без да се обръщам, ударих будилника на нощното шкафче и той заглъхна. Останах загледана в нищото за миг, а после дописах решението.
Шест сутринта в студен зимен ден. Слънцето още не е изгряло, а повечето хора се протягат в завивките си и ...
1.5K 3

Влюбена във врага

Влюбих се в човек, когото мразех, в човек, когото исках да убия.
Изведнъж започнах да го харесвам. Бях искрена, наистина бях
искрена – вече не го мразех – това ме плашеше, защото вътре
в себе си знаех какъв е. Знаех как влиза под кожата на хората
и знаех, че прави същото и с мен.
746

Великата история на един беден мъж

Великата история на
един беден мъж
Част първа
- Влизай и да не създаваш проблеми! – рече ми полицаят, като грубо ме бутна в малката килия в ареста – Изчадие с изчадие такова. Тръгнал да се съпротивлява на полицията. Заслужаваш да изгниеш в затвора.
Аз не му отговорих. Не говорих и в колата, докато м ...
1.3K 2

Ние

Ние сме толкова големи и толкова малки. Безкрайни като океана. И малки като любимата чаша с кафе на масата вкъщи. Толкова вълнуващи и пълни с тайни като морски вълни. Толкова обикновени, като любимата чаша в ръцете ни сутрин.
Ние, човеците - еднакви и единствени. Обидата ни смалява. Ласката ни просв ...
964

Когато дъждовните капки срещнат съдбата си

Вали вече от седмици, а небето е като натежал тензух, от който се стелят вълни от студена пара. Влагата е пропълзяла навсякъде и като слузесто, жадно животно е изпила всички цветове от света, оставяйки го да тъне в досадна сивота.
Има хора, които в такива дни са подтиснати, други, като касиерката на ...
1.5K 1 4

Разковани дъски - 31

Късметът обича смелите, защото ако героите умрат рано, глупаците ще се контузят сами при награждаването и ще развалят радостта от победата.
При великденските яйца противоборствата се решават с чукане. Щеше да е забавно, ако това се прилагаше и при политическите.
Колоездачът се завърна след като побе ...
2K 7

Тръпката в мен

Влизах през прозореца на едните си чувства, точно когато вратата към другите,з а които така привързано копнеех, ми беше затръшвана в лицето.
Нямаше нищо по-сладострастно за мен от болката. Тя беше това, което ме държеше на крака, маркирайки сякаш с невидима линия пътя към изхода и след това входа къ ...
864

Another day in your life...

Понякога животът е страхотен. Летиш, сияеш и т.н. А понякога... Е, понякога просто е гадно. ‘’Човешко, твърде човешко’’, както би озаглавил книгата си един луд германец. Естественият начин на природата да ни кара да се развиваме чрез трудности, изпитания и страдание. Фундаментални елементи от човешк ...
944

Нощ

фантастика
Ето ме далеч от всичко, аз, Григорий Василиевич Боренчук, намиращ се абсолютно сам, реещ се в гигантската мъртва космическа бездна, в която или ултравиолетовите слънчеви лъчи ще ме унищожат, или въздухът ще свърши, или жаждата ще ме обори, или метеорит ще пробие скафандъра - не зная коя с ...
999 9

Синовете на вятъра 2 част

Преследването
Бясно препускайки по пътя, близо до реката се натъкнаха на изгорели трупове. Топлината по тях показваше, че скоро са били изгорени. Приличаше на изгорено от дракон – толкова силно бяха обгорели телата...
Докато се чудеха защо драконът не е изял хората и конете им, видях сянка в облацит ...
1.2K 2

Боже, колко си красива

Погледнах снощи голямата луна и възкликнах.
Боже, колко си красива.
И когато изрекох тези думи, сърцето ме прободе.
И тогава се опомних.
Тези думи трябваше да бъдат към теб, звездичке. ...
1.2K

Искам да зарадвам мама

ИСКАМ ДА ЗАРАДВАМ МАМА
Искам да зарадвам мама. Надписвам ѝ картичка колко много ѝ благодаря за всичко. Тя я прочита, просълзява се и ме прегръща. Аз съм доволна, тя също. Но знам ли наистина за какво благодаря на мама?
Първо ѝ благодаря, че ме е носила в утробата си цели девет месеца. После ѝ благод ...
2.4K 5

Лудо влюбен в теб (2)

Кейтлин се събуди от шума на телевизора. Докато понечи да се обърне по гръб и да се протегне, осъзна, че болката в главата ù е изчезнала. Тя изпусна една радостна въздишка, придружена от лека усмивка. Чувството за пожар в тялото ù също липсваше. Тя се увери за всичко изчезнало и появило се по време ...
1.4K

Писателят задник

Писателят задник
Калин Кръстев има красив задник и се гордее с него. Някои хора са го чували да казва, че щом се погледне в огледалото, бисексуалността му се събужда. Няма да се изненадам, ако наистина е споделил подобно нещо. Той много се интересува от психология и затова често коментира такива раб ...
1.4K 1

Блус в последната минута

С Божанка сме приятелки от деца. Дето се казва, заедно сме се напикавали. Знаем си и кътните зъбки, затова хич не се помаях, когато ми предложи да отидем на Нареченски минерални бани.
- Е какво ще правя, бе Ежке? – кокоря се насреща ù, защото съм чула, че там хората лекуват нерви. А обръщението Ежка ...
1.2K 5

Ангели срещу Демони глава 5

Глава 5
Ангели срещу Демони
Повече за нея!
На сутринта:
Още щом отворих очи, първата ми мисъл бе за Ейприл! ...
1.3K 1

Ще ми липсваш

Скоро щеше да стане една година, откакто започнаха да си пишат. Колкото и да е странно, помнеше дори датата, на която за първи път видя снимката ù в онзи сайт. Още тогава му се стори позната, като човек, когото е зърнал мимоходом, а после са се разминали мълчаливо. Но когато започнаха да общуват по ...
1.3K 11

Зимна носталгия

Зимна носталгия
Студ и мраз. Стоя сама на ръба на бездната. Студена мъгла сковава тялото ми, лишено от емоции. Довяти от вятъра снежинки като кинжали пронизват кожата ми. Спомените изникват в съзнанието ми като снежни цветя върху леда. Носят тайнствена красота, изглеждат примамливо истински. За моме ...
1K

Светът на Ктулу 2

В суровия, но красив свят на Ктулу, дните се изнизваха един след друг. Самотните звезди осветяваха пустошта. В този безжизнен свят имаше едно момче, което съзерцаваше божествената гледка във всеки един възможен миг. То не познаваше друго същество в това ледено измерение. Неговото любимо място беше б ...
1.2K 2

По дяволите тези сънища

По дяволите тези сънища
Ани обикновено не сънуваше. Тя и не искаше. Сънищата са само натоварващи и после цял ден си мислиш защо, по дяволите, си сънувал такива неща и какво ли значение имат. А имаш ли и проблеми на главата, това усложнява още повече деня ти. Тази вечер обаче беше сънувала. Сънува ка ...
1.2K 2

Днес

В началото беше тъмнина. Тежка и лепкава. После някой започна да чука по шибаната врата. Бавно и трудно дойдох в съзнание и веднага ми се дощя да изляза от него. Мисълта защо, по дяволите, отново си го причиних, започна да се оформя, но я отпъдих, преди да я формулирам напълно. Чукането продължаваше ...
1.1K 1

Синовете на вятъра 1 част

Пролог
Преди години, когато магията владееше света, когато злото бе най-силно, оцеляваха само най-подготвените. Нямаше милост, нито любов. Всичко тънеше в мрак и разруха. Всеки се криеше, страхуваше се да излезе. Имаше групи, които убиваха без милост. Но се намериха шестима мъже, решени да променят ...
1.3K 4

В търсене на изгодата

– Здравейте! Вие, предполагам, сте Ася? – изстреля усмихнатата жена, която отвори вратата. – Влизайте. Наложи ми се да изляза за момент и се притесних дали ще се върна навреме.
– Нали не съм закъсняла? – часовникът на Ася сочеше точно осем и половина.
– Не, съвсем навреме – пое палтото ù и махна по ...
1.1K 6

Пясъчна рисунка

Сбогувахме се. Беше трудно - както всяко сбогуване. Лесно е да обясниш на ума, че трябва да се разделиш с някого, но на сърцето... Там е друго нещо. А този път беше различно. И двамата имахме чувството, че това е последният път, в който се виждаме. И реално беше така. Прегръщахме се и крадяхме всеки ...
1.1K

Простички мисли на един обикновен човек - 3

Доброто започва там, където свършва останалото...
За да се радваш истински на малките и простите неща, трябва да ги държиш надалече от малките и прости хора...
Най-добрият избор е този, който Те прави по-добър...
Трябва да вярваш, че отговор съществува. Въпросът ще дойде сам...
Смъртта е просто бял ...
1.3K 8

Когато не седиш на един стол

Когато не седиш на един стол
(или до какво води егоизмът)
В душата му се изливаше нещо черно, гъсто и горчиво. Не, не се изливаше, душата му беше станала вече нещо черно, гъсто и горчиво. Нямаше връщане назад. Беше съсипал всичко и сега трябваше просто да се отдаде на чернилката. А тя го беше обгърн ...
1.5K 3

За последно, до следващият път

О, не! Не може да бъде! Пак ли съм влюбена? За кой ли път сама се обричам на болка и сълзи? И за кой пореден път си казвам, че е било за последно и че повече няма да повторя тази грешка? За последно, до следващия път. Тогава пак ще е за последно. Един мъж, а значи толкова много и съдбата ме е завърз ...
917 2

Нощни копнежи

Отново не заспивам, но не се и съпротивлявам. Намирам покой в думите, в буквите, в красивите нежно изплетени изречения, тихо нашепнати от душата.. Наслаждавах се на естетическата красота на родния език, който пълнеше сърцето ми с толкова широка гама от емоции. Отново намирам покой в тихата прохладна ...
1.3K 2

Просто истината

Просто истината
Тази история не съм я измислял аз. Не! Всичко тук е самата истина! Това, което ще ви разкажа е просто една истина от сивия и суров живот – истина, която се случва често и единственото, което аз съм измислил тук са имената и нищо повече.
Този, да го нарече разказ, е просто едно огледа ...
1.5K 1

Две мацки на концерта на Depeche Mode

There’s only one way to soothe my soul!!
Аз – едно скромно 21-годишно момиче с ярко червено червило. Сестра ми – страшна мацка, само на 16. Двете – на концерт на Депеш Мод, пристигнали рано в десет часа сутринта. Едно наистина забавно и екстазно преживяване.
Първоначално докато чакахме баща ни да ни ...
2K 5

Оазис в кошмара

Оазис в кошмара
Глава 1
28 юли 2009
Отместих черната завеса и влязох в изповедалнята на църквата.
– Опрощение ли търсиш? – попита ме божият служител. ...
1.1K