40 408 резултата
Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм една най-обикновена пейка в градския парк като много други тук. Такива като мен има в целия град, а и в целия свят, предполагам. Толкова отдавна вече стоя тук, че дори не си спомням кога ме поставиха, някъде към средата на миналия век, може би. Толкова на ...
1124
7
Владето беше обиколил половината земно кълбо. Пътешественик да беше, нямаше да е видял толкова. Професията му помагаше в това.
Кой е Владо ли? - манекен, един от най-красивите младежи, които се бяха раждали на тази земя! Чак пък толкова! - ще възкликне някой.
Въпросът не беше само в тялото, което бе ...
Кой е Владо ли? - манекен, един от най-красивите младежи, които се бяха раждали на тази земя! Чак пък толкова! - ще възкликне някой.
Въпросът не беше само в тялото, което бе ...
1039
6
- Наздраве!
- Наздраве! – вдигнах чашата си и аз, и го погледнах въпросително – Няма ли да ми кажеш най-после какъв е поводът?
- Исках просто да ти благодаря, приятелю, че през всичките тези години беше неизменно до мен. Каквото и да съм правил. А е факт, че какви ли не съм ги вършил...
- Да не се е ...
- Наздраве! – вдигнах чашата си и аз, и го погледнах въпросително – Няма ли да ми кажеш най-после какъв е поводът?
- Исках просто да ти благодаря, приятелю, че през всичките тези години беше неизменно до мен. Каквото и да съм правил. А е факт, че какви ли не съм ги вършил...
- Да не се е ...
933
4
Имало едно време един затворник... Той отдавна се отказал да вярва в приказки, понеже суровостта на живота го отрезвила рязко като удряне с огромна буца лед по главата, но... не знаел какво му е приготвила любовта. Казвал се Георги. Този затворник имал момиче на мечтите си. Усмивката ù била по-ценна ...
489
2
Бях усетил мириса на цъфтящите череши, когато отново го видях. Вече две седмици всяка сутрин крачи запъхтян край реката с тояга в ръка. Избуялата коприва жули и през шушляковия му мръсен анцуг, с който не се разделя. Старите му маратонки са спечени от кал, защо ли да ги чисти, като на другия ден ще ...
921
1
Софийска сага 8
Глава шеста
Първият сняг беше паднал още по средата на Ноември. Натрупа доста, но не остана дълго. Заваля дъжд и снегът се стопи като захарен памук. Улиците се превърнаха в локви. Небето потъмня и стана оловно сиво. Вятърът гонеше дъждовните облаци, но те като че ли напук се връщаха ...
Глава шеста
Първият сняг беше паднал още по средата на Ноември. Натрупа доста, но не остана дълго. Заваля дъжд и снегът се стопи като захарен памук. Улиците се превърнаха в локви. Небето потъмня и стана оловно сиво. Вятърът гонеше дъждовните облаци, но те като че ли напук се връщаха ...
809
3
Здравей! Да знам, спиш. Сега е времето ти да се откъснеш от реалността и да се потопиш в мечтите си. Не, не се плаши. Аз дойдох за малко. Просто да напомня за себе си. Да ти кажа, че съм тук...
Всичко е наред, не се буди, моля те! Аз просто ще си поседя и ще те погледам. Ще те погаля и ще си отида. ...
Всичко е наред, не се буди, моля те! Аз просто ще си поседя и ще те погледам. Ще те погаля и ще си отида. ...
1136
1
В безмълвието на утринта мъглата изглеждаше мистично. Павел поглади костюма си и се загледа – тролеят идваше.
Щеше даже да подрани за интервюто. Нищо, тъкмо ще направи по-добро впечатление, макар че едва ли бе от значение. Беше говорил с подшефа, бивш негов съученик, че има още двама кандидати, но п ...
Щеше даже да подрани за интервюто. Нищо, тъкмо ще направи по-добро впечатление, макар че едва ли бе от значение. Беше говорил с подшефа, бивш негов съученик, че има още двама кандидати, но п ...
579
1
След целодневния преход в планината вече най-накрая бяхме в Триград. Умората не попречи на желанието ни да се полюбуваме на това градче, така скътано в полите на красивите Родопи. Макар да се бе мръкнало, юлската жега не позволяваше да носим нещо повече от къси дрехи и усмивки по лицата. И така, съб ...
747
2
За любовта
Вятърът беснееше и черните облаци бушуваха в небето. Диви светкавици го раздеряха, лееше се дъжд. Градушка като орехи се сипеше. Селяните се кръстеха мълком и молеха Бога да се смили над тях, над реколтата им - иначе глад. Вихрушката не спираше. Чу се писък и една жена се втурна в дъжда - ...
Вятърът беснееше и черните облаци бушуваха в небето. Диви светкавици го раздеряха, лееше се дъжд. Градушка като орехи се сипеше. Селяните се кръстеха мълком и молеха Бога да се смили над тях, над реколтата им - иначе глад. Вихрушката не спираше. Чу се писък и една жена се втурна в дъжда - ...
1199
16
Да желаеш морфин - това е. Да желаеш куршум - това е. Да желаеш да ухаеш на смърт - това е. Това са опциите. Голяма маса и само това има на нея. Жалко, че не е стъклена, за да се уплаша от вълнението, с което гледам всичко това. Дървена е. Не е ли странно? Живееш в дървена къща, на дървена маса е см ...
613
Здравей, помниш ли ме? Момичето, което винаги се държеше добре с теб, беше мила и нежна, и срамежлива (както веднъж ти каза)... Помниш ли онова момиче, което засияваше, когато те виждаше, а когато я даряваше с усмивка и минимално внимание, беше най-щастливото необвързано момиче в целия свят. Знаеш л ...
1016
София през летните нощи е магическа. Трафикът е намалял, повечето хора, които биха те гледали изпод вежди ако вървиш по улиците с биричка в ръка, отдавна са заспали и са останали само онези, които по-скоро биха ти чукнали "наздраве"; по улиците се чува пиянски смях, хора се чудят от къде да си набав ...
737
Целият ни род смяташе чичо ми за странна птица. Не го казваха директно, но по роднински събирания говореха за него полугласно и с известно снизхождение, както се говори за човек, който не е съвсем с всичкия си.
Беше часовникар и живееше сам. Когато бях малък, често се отбивах в ателието му, харесваш ...
Беше часовникар и живееше сам. Когато бях малък, често се отбивах в ателието му, харесваш ...
868
1
ЧАСТ ПЪРВА
Първа глава
Събранието на Пазителите на тайните току-що започна. Точка първа и единствена в дневния ред гласеше: „Преместване на тайната рецепта на Кола-Мола на друго тайно място”. Самите Пазители съзнаваха важността на това събитие и седяха, потънали в размишления, в удобните си столове, ...
Първа глава
Събранието на Пазителите на тайните току-що започна. Точка първа и единствена в дневния ред гласеше: „Преместване на тайната рецепта на Кола-Мола на друго тайно място”. Самите Пазители съзнаваха важността на това събитие и седяха, потънали в размишления, в удобните си столове, ...
1184
Валеше проливен дъжд. Калдъръменият път, наводнен, се беше напълнил с кал и конят ми бавно и несигурно напредваше. Проклетото време винаги се разваля точно в най-неподходящия момент и усещах това с пълна сила, дока-то навлизах в Елантрис на фона на залязващото слънце. Добре че беше пла-щът да пази б ...
536
1
2
1
Напоследък не водя разговори, които изискват по-дълбинен емоционален израз. Затова избягвам всички разговори. В момента ми се иска да пристъпя тази установеност. Да споделя с някого нещо лично. Сега разбирам, че всъщност друго едва ли се губи, освен възможност, а тя не принадлежи. Нея просто я има ...
Напоследък не водя разговори, които изискват по-дълбинен емоционален израз. Затова избягвам всички разговори. В момента ми се иска да пристъпя тази установеност. Да споделя с някого нещо лично. Сега разбирам, че всъщност друго едва ли се губи, освен възможност, а тя не принадлежи. Нея просто я има ...
760
Още щом влезе в бара, погледът му се прикова върху нея. За пръв път я виждаше тук. Беше толкова различна от всички познати момичета, че нямаше как да не я забележи. Източената й стройна фигура се движеше с лекота из тясното пространство зад бар-плота. Светлите й коси, прибрани в голяма кокалена шнол ...
1020
2
Израстваме с красивите приказки за принцове и принцеси, където принцесата се омъжва за принца, добрият побеждава лошия и всички заживели щастливо до края на дните си. Четем и гледаме филми, в които любовта се среща на всеки метър. Но никой не ни предупреждава, че в животът всъщност е много по-различ ...
728
1
Известно време стояхме прегърнати, докато не усетихме, че започва да вали. Забързахме към мотара. После се качихме на него и потеглихме с надеждата, че ще изпреварим дъжда. Но, уви, не успяхме. Заваля като из ведно. Стотици литри вода се изсипаха от небето за секунди. Наложи се да спрем в едно крайп ...
567
Ах, колко хубаво е да си ЛАЛА и да яхаш метлата като Хала.
И под топлите завивки да се гушкаш с малкото дете.
По нослето да целуваш малкото лице.
Под очите да бършеш чистите сълзи.
Да, аз съм ЛАЛА Горда и Щастлива. ...
И под топлите завивки да се гушкаш с малкото дете.
По нослето да целуваш малкото лице.
Под очите да бършеш чистите сълзи.
Да, аз съм ЛАЛА Горда и Щастлива. ...
495
ИЗ МЪРТВИТЕ СИБИРСКИ ПОЛЕТА
Телефонът …
Познат мъжки глас пита:
- Можеш ли да прескочиш до тук?
Опитах се да увъртам, но…: ...
Телефонът …
Познат мъжки глас пита:
- Можеш ли да прескочиш до тук?
Опитах се да увъртам, но…: ...
1082
1
Деца на родители алкохолици, или поне единият е такъв; на агресивни родители, или поне единият е такъв; на родители "големи деца" и много други такива примери. И кой страда най-много? Децата им! Поколението! Тези, които ще променят бъдещето... Тези деца са повредени, макар че някои успяват да прогре ...
573
- А как ще излезем от тук? Ще трябва да се връщаме обратно ли? - позаинтересува се Иларионов.
- Не, отец Иван ще ви покаже пътя нагоре, но ще излезете във Варна. Входа, през който дойдохте, го затворихме за всеки случай. Надяваме се вече никой да не може да влезе от там.
- А ако се наложи да потърси ...
- Не, отец Иван ще ви покаже пътя нагоре, но ще излезете във Варна. Входа, през който дойдохте, го затворихме за всеки случай. Надяваме се вече никой да не може да влезе от там.
- А ако се наложи да потърси ...
710
Стоя на спирката и чакам 136 да дойде. Чакам 15 минути. Цигара и половина мое време. Мерилото на дните ми. Артистите го мразят, защото им поставя срокове и граници. Аз го понасям, защото въвежда ред сред задълженията ми - закуска, работа, обяд, работа, вечеря, работа. Последната работа годеницата ми ...
581
1
В стаята още не беше чак толкова тъмно, че да се размиват контурите на предметите, затова, когато циганчето се обърна, видя ясно изрязана на фона на стената стилната ù женска фигура. Моментално поиска да светне и вълнение се вдигна в гърлото му, та изхъмка, но тя препречи пътя му към електрическия к ...
1379
1
Софийска сага 7
Глава пета
България беше потънала в сълзи. Плачеха жени, плачеха старци, плачеха млади мъже и деца. Плачеше целият народ. Плачеха и тези, които само след година щяха да сменят черните траурни ленти с червени и да размахват шмайзери. Ръцете, които доскоро се изпъваха напред и нагоре и ...
Глава пета
България беше потънала в сълзи. Плачеха жени, плачеха старци, плачеха млади мъже и деца. Плачеше целият народ. Плачеха и тези, които само след година щяха да сменят черните траурни ленти с червени и да размахват шмайзери. Ръцете, които доскоро се изпъваха напред и нагоре и ...
787
Не е толкова важно Силата да е с Теб, а акъла!
Нищо не знам. Но го знам до съвършенство!
Ако всички мъже изпратят жените си на самотен остров, то той вероятно ще се нарича "Островът на съкровищата"
Казах, че ще пропиша, а не, че ще пропищя...
Нямам думи! И то какви! ...
Нищо не знам. Но го знам до съвършенство!
Ако всички мъже изпратят жените си на самотен остров, то той вероятно ще се нарича "Островът на съкровищата"
Казах, че ще пропиша, а не, че ще пропищя...
Нямам думи! И то какви! ...
1441
11
- Вълнуваш ли се, Хал? В понеделник летим за България - Елизабет се усмихна нежно иззад очилата си и извади от дамската си чанта самолетните билети.
-Малко - усмихна се Хал - Все още се чувствам като в безвъздушно пространство.
Всъщност предстои ми пътуване към самия себе си, но в някакво друго изме ...
-Малко - усмихна се Хал - Все още се чувствам като в безвъздушно пространство.
Всъщност предстои ми пътуване към самия себе си, но в някакво друго изме ...
1113
12
Бабата въздъхна. Знаеше, че краят е близо, усещаше го. Чудеше се, какво ще прави с верния си приятел Хъмфри. Той, сякаш почувствал тревогата ù, се сгуши в леглото до нея. По телевиязията имаше детски концерт с Коледни песнички. Баба Василка се унесе и заспа.
Линейката забоксува в преспите. След няко ...
Линейката забоксува в преспите. След няко ...
604
… Помня погледа в очите ти – една небивала страст, която струеше от блатистия им цвят и накъдрените ти от желание вежди. Помня още розовия профил на устните ти, леко отворени, и блясъка на посребрените ти слепоочия. Помня онзи миг, така, сякаш бе вчера и ме изпълват едни талази от странни вълни, едн ...
1483
Силният дъжд се блъскаше в прозорците на бледосиньо боядисаната къща със своята ослепителна сила, на път да ги разбие. Капките се спускаха тихо по тях и падаха опиянени в градината, където се събираха отново и образуваха кални локви наоколо из просторния двор. Тази картина бе напълно позната на окол ...
740
3
Обещания се дават и се нарушават!
Приятелството се гради трудно, а се губи лесно!
А колкото до сърцата - всяко разбито сърце пази белезите
и наивно парченцата лепи...
Приятелството се гради трудно, а се губи лесно!
А колкото до сърцата - всяко разбито сърце пази белезите
и наивно парченцата лепи...
645
- Разбира се. Да се подготвим. - двамата влязоха отстрани на олтара. В това време внесоха ковчега с останките на сестра Мария и го поставиха на голяма стойка пред олтара и трона. Церемонията започна. Монасите запалиха свещи, а отец Иван и брат Хиларкон разтвориха олтара и запяха. Зоупокойната литург ...
725
Софийска сага 6
Глава четвърта
Лятото на 1943 година беше много дъждовно. Валеше почти всеки следобед. Светкавиците се кръстосваха над кестените по "Цар Освободител". Гърмеше като на фронта, с тази разклика, че нямаше убити и ранени, а само хора, мокри до кости. Понякога така силно гърмеше, сякаш бо ...
Глава четвърта
Лятото на 1943 година беше много дъждовно. Валеше почти всеки следобед. Светкавиците се кръстосваха над кестените по "Цар Освободител". Гърмеше като на фронта, с тази разклика, че нямаше убити и ранени, а само хора, мокри до кости. Понякога така силно гърмеше, сякаш бо ...
915
1
Малки изповеди – 2 част
Разбрах, че съм била самотна, когато тръгнах на училище. Там срешнах приятелите си и разбрах, какво е да си обичан, да има на кого да дадеш любовта си, да бъдеш приет.
Нисичко русо момченце, до което ме сложиха да седна, заекваше и беше кротко и мълчаливо. Аз бях щура и палав ...
Разбрах, че съм била самотна, когато тръгнах на училище. Там срешнах приятелите си и разбрах, какво е да си обичан, да има на кого да дадеш любовта си, да бъдеш приет.
Нисичко русо момченце, до което ме сложиха да седна, заекваше и беше кротко и мълчаливо. Аз бях щура и палав ...
1078
3
Събуждам се. Обзема ме едно приятно чувство на безгрижност. Нали знаете, типично за съботен ден като днешния. Протягам се сънено. Неприятни хладни тръпки ме полазват веднага щом премествам уютната завивка настрана. Бавно се надигам от леглото и след миг босите ми крака докосват дървения под. Този пъ ...
785
2
Дори само да се гледаме, бе изморително. В очите на другия се четяха толкова много и различни чувства, толкова спомени - добри и лоши, толкова неизказани думи. Пред себе си виждахме цял един свят - съвършено различен от нашия собствен. Свят, който имаше своя история и привлекателност. Свят, който мо ...
835
"Банска разкръстица"-комп. рисунка Б. Калинов
Малките три улички събират износените от времената калдъръми в нещо като малък площад, на който се чувстваш като бягащо животно под прицела на хайка авджии…Те виждат, а ти - не! Отвсякъде ъглести зидове… Скрити в тях порти… И ти се иска да се скриеш някъ ...
Малките три улички събират износените от времената калдъръми в нещо като малък площад, на който се чувстваш като бягащо животно под прицела на хайка авджии…Те виждат, а ти - не! Отвсякъде ъглести зидове… Скрити в тях порти… И ти се иска да се скриеш някъ ...
495
3
Авторът винаги има право
(14)
Магиите
Мила Мария,
Забелязала съм нещо много интересно в Испания през последните години. От понеделник до петък- хубаво време, слънцето те приканва навън с насмешка, защото знае, че твоят работен ден е дълъг почти колкото неговия и не можеш да мръднеш навън. Идва дълго ...
(14)
Магиите
Мила Мария,
Забелязала съм нещо много интересно в Испания през последните години. От понеделник до петък- хубаво време, слънцето те приканва навън с насмешка, защото знае, че твоят работен ден е дълъг почти колкото неговия и не можеш да мръднеш навън. Идва дълго ...
1082
11
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
