2 849 резултата
„Бебето-вселена” бе еволюирало. Представата на Гът и Фери за възможността една високоразвита цивилизация да създаде свое подобие бе истина, която Земляните още не бяха в състояние да осъзнаят, но интелигентната форма на живот, достигната на тяхната синьо-зелена планета, продължаваше да се усъвършенс ...
  1544  22 
Лодката тихо се плъзгаше по тъмните води. Миризмата на гниещи боклуци и разложение проникваше дори през филтрите на стария армейски противогаз. Сергей внимателно заобиколи стърчащите от канала подобно на драконови зъби останки на Аспаруховия мост, рухнал при унищожителното земетресение преди двадесе ...
  1125 
Скиталци
Сънят
Горите изчезнаха. Небето бе променило цвета си в оранжево от отровите, изхвърлени в него. Животните бяха измрели. Храната и водата не стигаха за нуждите на всички. Цивилизацията рухваше сама в себе си. Малкото останали ресурси бяха причината да се подкладе искрицата на ядрения огън. П ...
  624 
Треперех от студ, слязла на прашното дъно на спокойствието, там, където събирах мислите си и сортирах ежедневни преживявания. Бях на място, изолирано от всякакво друго човешко присъствие. Кът, единствено само мой, в който таях изминалите си животи и профучалите решения на безкрайно много съдби. Ще м ...
  1341 
„НЛО над японската АЕЦ Фукушима! Не едно, а цяла флотилия. В интернет пространството набира популярност клип, на който може да се види точно това, предаде КРОСС.
Видеото е заснето на 26 март, по времето когато ядрената криза в японската централа вече е тема номер едно в световните медии.
На кадрите ...
  1416  17 
„Ето, той е жив, и яде, и пие.
Не можеш да кажеш, че този бог
не е жив. И тъй, поклони му се.
Даниил, 14:24
Част Първа ...
  1064 
Сесил
Спуснах се през тясната пясъчна дупка, последвана от жената, която ме бе носила в утробата си. И то само за кратко време, в един друг свят, който аз не познавах. Не бях сигурна дали можеше да ни помогне, след като установих, че част от нея липсваше. Но таях надежди, защото бе запазила силата с ...
  725 
Истинското ми "Аз"
Пред мен има поне стотина метъли, мятащи като в транс спластените си мазни коси. Хванала съм някакъв микрофон, който има формата на осакатен член и се дера в "деат" както никога до сега. Зад мен свирят още петима метъла, които са в стил садо-мазо - голи до кръста, с кожени пантало ...
  1214 
Сесил
Очаквах да приключи животът ми. Пропадах в тъмната бездна, готова всеки момент да настъпи краят. Но, предполагам, съдбата бе взела друго решение за мен. Така или иначе, ми отне това, което най-много обичам. Моето семейство...
"Дали има вероятност да ни срещне отново?"
Най -ужасното нещо, което ...
  652 
ОБЪРКАН
Ари
Стоях, неподвижно загледан в звездите, които ни заобикаляха и през замъгления ми поглед се въртеше един и същи кадър. Колкото и години да минаваха тук, на това необятно място не можех по никакъв начин да си простя. Не можеше да няма някаква, дори и минимална възможност, за да я спася. До ...
  707 
“Пътят, посочен с напътствие,
не е извечният Път.
Име, наречено с име,
не е вечното име.”
Дао Дъ Дзин ...
  1046 
Изведнъж Ромео спря и сви предните си крака, като се опитваше да задържи мен и Ари на гърба си. Ловко преметнах Ари на рамото си и скочих върху пясъка. Хиляди песъчинки под краката ми се разтанцуваха във всички посоки. Клетото животно се отпусна безпомощно пред нас и изцвили жално. Ромео бе дал всич ...
  746 
– Мамо, затвори си очите. - каза със спокоен глас Ари.
Веднага ги затворих и усетих малките му ръчички върху лицето си. Почувствах хладнина.
– Вече можеш да ги отвориш. Знаеш ли, малко е рано за разходки, но пък аз бих ти правил компания, ако искаш. - каза малкият ми ангел с меденото си гласче.
– Ра ...
  734 
- Наричат я ,,Изгубената цивилизация’’, защото тя иска да е такава. По-лесно е да заличиш съществуването си, от това да живееш в този подъл и коварен свят, в който живеем. Те са дали основата за миролюбие и пълноценност, във синхрон с планетата. Но малко са били готови да се научат, да ценят същност ...
  787 
Щастлива бях, че се откриха, но това човъркаше дълбоко дупката в гърдите ми и не можех да си позволя слабост пред тях. Никога не съм понасяла да ме съжаляват, а напоследък го виждах често във очите на всички. Вървях, като се оглеждах да открия кухнята. Мислех, че съм се загубила, когато чух стъпки з ...
  697 
Керна Иелия
Да си човек е такова предизвикателство! И едновременно с това нещо така желано. Докато бях такава не го осъзнавах, ала сега...
Сякаш бе вчера, когато тичах с боси крака през потока близо до селото. Но както майка ми би казала, времето е относително понятие.
Тогава, едва навършила 18 чове ...
  1102 
Кимнах, приготвяйки се да събудя дремещите мъничета. Фоти, правейки ми знак да не ги будим, придърпа Гея в прегръдката си. Прегърнах Ари и се запътих след Самуил. Дълбокият сън на децата остана необезпокоен, явно умората ги бе надделяла. Очите ми търсеха в тъмнината мястото, което щеше да ни подслон ...
  635 
- В понеделник привечер Тони Стораро получи странен SMS от необозначен мобилен номер или както е прието да се казва "private number": "Утре е вторник, хитрецо. Веднага преставай да ядеш говна! подпис Вълчака". Това съобщение му се видя доста зловещо и той, загрижен за сигурността си, реши да остане ...
  1060 
– Мисля, че вече е по-добре. – чух нежното гласче на Гея. - Вижте, Ари, Фоти, започна да се възвръща цвета на лицето ù.
Усетих как цялата кипеше от въодушевление. Наистина опитът ми този път да си отворя очите бе успешен. Още ми се повдигаше, но някак го преглътнах.
– Много ни изплашихте. - каза Фот ...
  703 
– Защо го нарекохте "Дъхът на ВЪЗДУХА"? - попита Фоти учуден.
– Мислех, че знаете. Тя е сърцето на ЗЕМЯТА. - каза, като погледна към Гея. - А ти си силата на ОГЪНЯ. Скоро ще ви очаква и последната от семейството. И тогава ще се затвори кръгът.
- Каква е "тя"? - попита отново Фоти.
– За теб, момче, " ...
  652 
– Извинете, че ви безпокоя. Аз съм Аркадаш. Чувате ли ме? Капитанът ме помоли да ви предам, че ви очаква на вечеря. - почука отново и изчака, за да разбере дали сме го чули.
Фоти посегна към дръжката и отвори рязко вратата. За малко Аркадаш да връхлети върху него. Влизайки в каютата, той ни огледа о ...
  696 
Поведох двете мъничета към пристанището. Фоти взе сака, който ми изглеждаше по-пълен от преди, и ме последва. Веднага си помислих, че и Гея имаше нужда от дрехи за преобличане. Застанали пред величествения кораб ,,Духът на авантюриста’’, чакахме да ни пуснат. Изглежда ние щяхме да изглеждаме по-зле ...
  692 
– Добре ли си? - попита ме Стефани, като държеше в ръцете си хавлиена кърпа. – О, Елвира толкова съжалявам, миличка. - обгърна ме с крехкото си тяло, което крещеше ,,ЧУПЛИВО’’, притисна ме и започна да гали косата ми. - Трябва да се съвземеш. Отвън те очакват съдбите на три деца, които не могат да п ...
  637 
Алек се отпусна в креслото. На централния екран хиперкосмосът проблясваше с цветовете на дъгата. Почувства как стимулантът отслабва хватката си и умората се завръща с удвоена сила. Наложи си да се стегне защото преди да се отдаде на съня трябваше да свърши още нещо:
- Корбан, искам един плазмен заря ...
  1043 
Вече виждах покрайнините на град Пловдив. Добре, че не ми се налагаше да навлизам много в него. Стефани живееше в жилищен район Тракия. Разполагаше с една малка гарсониера, която предполагам беше предостатъчна за нуждите ù. Нямаше как някой от близките ми да разбере за среднощното ми бягство, освен ...
  627 
Ръцете ми започнаха да треперят на волана, трябваше да се успокоя - вече се виждаше границата. Насилих се да нормализирам ритъма на сърцето си, което издаваше нахлулата паника. Погледнах към Фоти. Още преди да успея да кажа нещо, той натика в ръцете ми международния си паспорт и сложи пръст на устни ...
  697 
Още преди да пристигнем пред малката ни уютна къща, мобилният ми телефон звънна.
– Госпожо Апостолуми, обажда се доктор Ставропулос. Мисля, че си навлякохте доста неприятности с внезапното ви изчезване. - каза с плътния си глас докторът.
– Мисля, че си ги имах и преди да се измъкна от болницата. Про ...
  710 
- Не се тревожете, в безопасност са. - каза докторът.
– Наистина ли? Откъде тази сигурност точно във вас, докторе? Толкова хора минават през ръцете ви, за всички ли сте така сигурен? - гласът ми потрепна. – Не искам да ми давате празни надежди, искам истината.
Когато влязох в кабинета, реших, че ще ...
  666 
- Алек Апостолуми. Аз съм съпругата му. Беше ми съобщено, че е в критично положение. - казах, като дадох вид, че нямам време за приказки.
Една минаваща сестра сигурно дочу името, което казах и се спря моментално. С бързи крачки се приближи към нас. Загриженото ù лице изучаваше моето. Обръщайки се къ ...
  830 
Дете на Огъня си ти,
към Александруполи тръгни.
Проблемите си забрави,
душата си свободна остави.
Там ще откриеш Духовността - ...
  929 
Събудих се, обляна в пот, към пет часа сутринта. Много време мина от последния път, когато пак бях сънувала същия сън, но тогава не го разбирах. Сега, когато знаех значението му, просто трябваше да съм нащрек постоянно. Нямах време, трябваше да намеря "МЯСТОТО" и да се прибера възможно най-бързо. Ар ...
  1200 
1.
Слънцето се скриваше зад планините в далечината. Езерото отразяваше само короните на вечнозелените дръвчета около него. Лятото бе към края си, а в това време на годината залезът беше наистина красив. Неописуем би бил с думите, с които борави едни млад писател аматьор. Залезът излъчваше някаква ро ...
  1350 
Обожавах природата, но днес имах нужда да разбера, затова реших походите да ги оставя за утре. Качих се в колата и потеглих към манастира. Това местенце беше неописуемо, сякаш някой беше събрал най-добрите рисувачи на света да покажат таланта си. Всяко дръвче, всяко храстче, всеки камък бе сложен по ...
  661 
...
Виждах как Александруполи се превръща в една малка точица. Градът предизвика в сърцето ми голяма симпатия от мига, в който го зърнах. Съчетанието от море и балкан надминаваше очакванията ми. Тук с Алек бяхме открили нашия райски кът.
Нещо настоятелно ми напираше в гърдите. Никога не се получаваш ...
  798 
HELENA G.K.
Край в началото
Край
08.10.2012
08:10 часа ...
  803 
1.
Ръждива повърхност, обгорял от край до край хоризонт.
Местното слънце разтапяше като кипнало олово атмосферата и я прогаряше с всяка своя капка.
Ята от объркани същества сновяха в ужасяващия хаос и умираха под палещите въздуха водопади от пламъци.
Стан се намираше в този огнен ад, без да знае как ...
  749 
Целувката на нощта
Тъмно е. Нощта с нежен глас ми шепти. Моето име тя зове.
- Къде си ти? Защо забави се, знаеш ли откога за теб оглеждам се в моите мечти? - Сън ли бе, или просто мечта на дете...
Шепотът отекваше в моите уши... усещах го ту силен, ту приглушен.
"Вярваш ли? Вярваш ли в други светове ...
  885 
Сектор Саргас. Необитаема система 328-12. Боен кораб ,,Саласт”. Пет дни след битката в система Бат.
Алек натисна пластината на ключалката и вратата с тихо съскане се разтвори. Пред погледа му се разкри бардака представляващ спално помещение 717-V или с други думи временното жилище на Корбан и Арм. А ...
  1285 
„Онова, което наричаме Време, е подвижно нереално отражение на вечността" (Платон)
1.
Тъмносиният автомобил се носеше по магистралата. Управляващия го Матиас С. Тоун с лекота задминаваше рядко срещаните други коли, пътуващи в същото направление. Мат не обичаше да кара бързо, но липсата на интензивно ...
  929 
Двигателен сектор на кроноския крайцер.
Последните думи на принцеса Мей Ли заглъхнаха и сред лабиринта от тръби и системи една конзола се активира. Архитектурата се разпадна на отделни сегменти освобождавайки място на издигащата се от пода стазис капсула. Спящ в ледена забрава вътре седеше двуметров ...
  1054 
Предложения
: ??:??