3 031 резултата
Тихо е. Призрачно светло. Светлината не иде от зората, макар да е ясно, че тя е приседнала вече на източния хълм и челото й хвърля отбясъци по западното бърдо. Липен е кръгло село. Намерило си е гнездо между няколко хълма и е клекнало да мъти, като кокошка в полог. Затова, докато се катери по Балчев ...
898
5
Живееш без желание да имаш.
Живееш ден за ден и мислиш си... Защо живея?
Защо съм аз на този свят?
Посрещаш всеки ден с досада и огромна пустота.
Пустота, която изпълва те докрая, пустота, която ти ограбва надежда всяка за промяна и неволно питаш се отново: Защо живея? ...
Живееш ден за ден и мислиш си... Защо живея?
Защо съм аз на този свят?
Посрещаш всеки ден с досада и огромна пустота.
Пустота, която изпълва те докрая, пустота, която ти ограбва надежда всяка за промяна и неволно питаш се отново: Защо живея? ...
1104
Тъмно... Студено... Зловещо... Викам те... Крещя твоето име... Къде си ти?... Имам нужда от теб сега...
Тичам, моля се... Моля се да те видя, макар и за миг... Като че ли съм в лабиринт - лутам се безцелно и не мога да те открия... Къде си ти??
Няма те...
Тичам, моля се... Моля се да те видя, макар и за миг... Като че ли съм в лабиринт - лутам се безцелно и не мога да те открия... Къде си ти??
Няма те...
1244
7
На ръба вятърът вее косите ми, огън изгаря сърцето ми, а аз се колебая. Надвесвам се за миг, само да погледна. Какво ли им е долу на малките хора? Там, където парите и властта не важат? Дали живеят по-добре в свойта нищета? За момент се колебая дали да скоча и да бъда щастлив, но бързо се отдръпвам. ...
830
3
Вятърът се заиграваше с косите ù, снежинките бясно танцуваха около врата ù, босите ù стъпала стъпваха бавно по напуканата земя. Сякаш не ходеше, а се носеше. Плавно, гладко, досущ като самодивите от приказките. Но в нея нямаше нищо приказно. Бяла дантелена рокля, стигаща до глезените ù, се влачеше п ...
908
4
Защото ще хванеш ръката ми, когато падам.
Защото ще ме разбереш, когато другите не могат.
Защото ще помълчиш с мен, когато ми е тежко.
Защото ще ме поправиш, когато греша.
Защото ще ми помогнеш, дори когато ти е трудно. ...
Защото ще ме разбереш, когато другите не могат.
Защото ще помълчиш с мен, когато ми е тежко.
Защото ще ме поправиш, когато греша.
Защото ще ми помогнеш, дори когато ти е трудно. ...
1290
3
Въпросите свършиха, той си тръгна, изгуби се кръгът, поспря дори дъждът. И ето, че отново е обикновено, бездушно и безсмислено. Той се усмихна - това бе една от онези усмивки, които напомняха на слънчеви лъчи, намерили процеп в иначе мрачно черните облаци.
1448
Гледаш ме с пренебрежение в очите, с отвращение. Този пламък, който гори... нима е омраза?
Кълнеш ме, заричаш се, заплашваш. Звукът от шамарите отеква в празната стая. Виковете се удрят в мен като камшици. Свивам се в ъгъла на кълбо. Нямам сили да заплача.
Мразиш в мен нещата, които ненавиждаш в себ ...
Кълнеш ме, заричаш се, заплашваш. Звукът от шамарите отеква в празната стая. Виковете се удрят в мен като камшици. Свивам се в ъгъла на кълбо. Нямам сили да заплача.
Мразиш в мен нещата, които ненавиждаш в себ ...
1009
4
Вятър развя косите ти и заплете в тях цвете. Ръката ти докосна моята и слънцето дари ни с прелестна усмивка. Отвърна му с песен и синигерът замлъкна, запленен от нежния ти глас. Как хубаво и лесно е да сме един до друг. Думи не ни трябват! Те и без това са слаби, не могат да опишат радостта. Нека ти ...
936
2
Дай ми причина да остана и миналото мрачно да загърбя.
Дай ми причина да те защитя и враговете твой да разгромя.
Дай ми причина да разкрия пред теб сърцето наранено.
Дай ми причина с теб да споделя мислите сломени.
Дай ми причина да се променя. Да избърша сълзите и да те обикна. ...
Дай ми причина да те защитя и враговете твой да разгромя.
Дай ми причина да разкрия пред теб сърцето наранено.
Дай ми причина с теб да споделя мислите сломени.
Дай ми причина да се променя. Да избърша сълзите и да те обикна. ...
900
3
Знаеш за всяка моя реакция - всяка усмивка, всяка сълза. Знаеш какви мисли се лутат в главата ми. Знаеш къде съм, с кого съм, каква съм.
Знаеш, сякаш те има. Знаеш, сякаш си тук.
Знаеш, сякаш обичаш. Знаеш, а всъщност не си.
Предвидима ли съм? Опасна ли съм? Ранима ли съм?
Мълчиш, а тишината говори. ...
Знаеш, сякаш те има. Знаеш, сякаш си тук.
Знаеш, сякаш обичаш. Знаеш, а всъщност не си.
Предвидима ли съм? Опасна ли съм? Ранима ли съм?
Мълчиш, а тишината говори. ...
1034
6
Той беше моята малка мръсна тайна. Криех го в прашен кашон на тавана. Тайно, когато те нямаше, му се наслаждавах. Носех вкуса му по устните си с дни, но ти не го усети. Носех аромата му по себе си със седмици, но ти така и не усети. Обичах го цял живот, докато те нямаше, но ти никога не разбра. Защо ...
1125
4
Вечер, когато си лягаше, точно преди да заспи, унесена в прегръдките на съня, тя го чуваше.
Той достигаше до нея през отворения прозорец – дали с уморена прозявка, или с някоя кихавица, а понякога дори си мънкаше нещо под нос. И тя му пожелаваше лека нощ, тихо го прошепваше полузаспала, без дори да ...
Той достигаше до нея през отворения прозорец – дали с уморена прозявка, или с някоя кихавица, а понякога дори си мънкаше нещо под нос. И тя му пожелаваше лека нощ, тихо го прошепваше полузаспала, без дори да ...
1026
7
Роклята си от илюзии съшита късам аз на хиляди парчета.
Косите и мислите свои разплитам и давам на вятъра.
Обувките си с цвят на задръжки захвърлям.
И ето ме само по мечти на брега да морето, чакам дъждът да завали и да измие лицемерния грим от фалшивото ми лице.
За да бъда пак каквато бях. ...
Косите и мислите свои разплитам и давам на вятъра.
Обувките си с цвят на задръжки захвърлям.
И ето ме само по мечти на брега да морето, чакам дъждът да завали и да измие лицемерния грим от фалшивото ми лице.
За да бъда пак каквато бях. ...
822
1
Всичко в него ми напомня за теб - усмивката му, чертите му. Начинът, по който се движи, говори. С всеки следващ се доближавам все повече и повече до теб. Но те са различни. Те не са ти. Липсва им блясъка в очите ти, любовта в гласа ти, нежността на душата ти.
Никога не съм вярвала в перфектните хора ...
Никога не съм вярвала в перфектните хора ...
946
3
Дни наред заспивах с изгаряща болка тук, вляво, и с очи, отдавна пресъхнали, гледах луната. Питах се кога ще свърши? Кога огънят ще угасне? И не разбирах, че ще тлееш вечно в сърцето ми. Като змия, която, изяждайки се, расте. И във величието й се крие нейното падение. Колко банално! И колко до болка ...
842
2
Вечер, когато всички заспят, тихо пускам спомените си да влязат през прозореца. Позволявам им да ме обладаят, а после, също толкова тихо, лея горчиви сълзи. И на сутринта по улицата има локви.
Все си казвам, че е за последно - стига дъждове! И всяка нощ ми е последна.
Да, знам, че спомените трябва д ...
Все си казвам, че е за последно - стига дъждове! И всяка нощ ми е последна.
Да, знам, че спомените трябва д ...
911
5
Беше слънчев, пролетен ден. Прибирах се от разходка, забравяйки тъжната и студена зима. Седях сама в автобуса, слушайки музика. Не очаквах, че ще запомня този ден до края на дните си. Докато не чух неговия глас. Неговия глас, който някак странно ме смущаваше.
Изминаха пет, десет минути, а гласът му ...
Изминаха пет, десет минути, а гласът му ...
1307
1
Залез
Надвиснали са тъмни дъждовни облаци, които те карат да потрепериш от нереална студенина. А някъде там, далече в края на хоризонта се вижда обагрено в червено-жълто, пламтящото небе. Слънцето с последните си сили се опитва да те стопли преди да се предаде и нощта да превземе небесата и да посип ...
Надвиснали са тъмни дъждовни облаци, които те карат да потрепериш от нереална студенина. А някъде там, далече в края на хоризонта се вижда обагрено в червено-жълто, пламтящото небе. Слънцето с последните си сили се опитва да те стопли преди да се предаде и нощта да превземе небесата и да посип ...
785
1
Къде са хората, които ме съдиха? Къде са хората, които ме мразеха? Къде са хората, които ме унижаваха?
Няма ги, защото пораснах. Няма ги, защото ми писна, защото се опълчих.
Лесно е да си силен, когато те е страх. Когато собствените ти съмнения те притискат.
Лесно е да разплачеш някого, когато на те ...
Няма ги, защото пораснах. Няма ги, защото ми писна, защото се опълчих.
Лесно е да си силен, когато те е страх. Когато собствените ти съмнения те притискат.
Лесно е да разплачеш някого, когато на те ...
955
6
Каква роля играят парите в нашия живот? Ролята на безразлични хартиени господари, диктуващи живота на хората.
Но какво може да се купи с пари? Ами.. нищо. Без любов, без приятелство и щастие, животът е нищо, а парите избледняват на фона на човешките чувства и вълнения.
Зависимостта на човека от пари ...
Но какво може да се купи с пари? Ами.. нищо. Без любов, без приятелство и щастие, животът е нищо, а парите избледняват на фона на човешките чувства и вълнения.
Зависимостта на човека от пари ...
1133
1
2
К О Г А Т О.
В противоречие с всички правописни правила нарочно сложих тази точка горе, за да попреча сюжета да не се излее целия в заглавието и да се получи разказ само от едно заглавие, но без изложение или, както правилно някои от вас ще забележат, да се получи разказ, но без заглавие. Коректорит ...
В противоречие с всички правописни правила нарочно сложих тази точка горе, за да попреча сюжета да не се излее целия в заглавието и да се получи разказ само от едно заглавие, но без изложение или, както правилно някои от вас ще забележат, да се получи разказ, но без заглавие. Коректорит ...
1139
1
Морето от сълзите си можех да преплувам, а сега се давя.
Полето на мечтите си можех да обходя, а сега се губя.
Образа ти можех с часове да съзерцавам, а сега ме няма.
Можех да превържа раните и пак да затанцувам, но вече не боли.
Можех да излъжа, че това не са сълзи, но дъждът отдавна спря. ...
Полето на мечтите си можех да обходя, а сега се губя.
Образа ти можех с часове да съзерцавам, а сега ме няма.
Можех да превържа раните и пак да затанцувам, но вече не боли.
Можех да излъжа, че това не са сълзи, но дъждът отдавна спря. ...
711
2
Понякога животът ни среща с някого...
Един ден, докато сме с този човек разбираме, че той вече е част от живота ни...
Вярваме в това, щастливи сме че сме с него...
Така е всеки ден... всеки час... всяка минута...
Минават седмици... месеци... години... но всичко е както обикновено... ...
Един ден, докато сме с този човек разбираме, че той вече е част от живота ни...
Вярваме в това, щастливи сме че сме с него...
Така е всеки ден... всеки час... всяка минута...
Минават седмици... месеци... години... но всичко е както обикновено... ...
1036
1
Нека си поговорим за есенните листа. Или за звездите, блещукащи в клоните на изсъхнало дърво. Нека поговорим за кораба в морето, който няма да намери своя пристан. За войникът, който никога няма да се върне у дома. Или за девойката, която ще го чака вечно.
Нека помълчим за просяка без крака, танцува ...
Нека помълчим за просяка без крака, танцува ...
1633
3
Чистота. Безкрайна чистота и мъгливо слънце обкръжаваха дните ми. Обичах ей така, без да ми трябва нищо, без причина. Просто обичах. Живеех. Може би съм вегетирал, но чувствах, че живея.
София
11.07.2009 год.
София
11.07.2009 год.
1483
5
6.00 сутринта е.
Тъкмо небето посреща любимото и така чакано слънце и изпраща вече изморената луна. След няколко часа тя отново ще се върне и така е всеки ден.
Вятърът подухва леко и листата на дърветата потрепват като струни, докоснати от ръцете на талантлив музикант.
Птичките току-що отварят очите ...
Тъкмо небето посреща любимото и така чакано слънце и изпраща вече изморената луна. След няколко часа тя отново ще се върне и така е всеки ден.
Вятърът подухва леко и листата на дърветата потрепват като струни, докоснати от ръцете на талантлив музикант.
Птичките току-що отварят очите ...
1116
1
Картинка.
Тъмночервено небе, почти черно. Не се вижда нито луна, нито слънце, само няколко тъмносини, почти черни облака. Океан. В далечината отляво остри, назъбени и стръмни скали, над тях кръжи малко ято мършояди. В средата отпред връх на риф, подаващ се на около метър над водата. На рифа седнало ...
Тъмночервено небе, почти черно. Не се вижда нито луна, нито слънце, само няколко тъмносини, почти черни облака. Океан. В далечината отляво остри, назъбени и стръмни скали, над тях кръжи малко ято мършояди. В средата отпред връх на риф, подаващ се на около метър над водата. На рифа седнало ...
759
Картинка.
Маса, дълга дървена маса (20 метра); около масата дървени столове, много столове; на масата дървени чинии, много чинии; около чиниите - дървени прибори, много прибори; в чиниите месо - свинско... в едни чинии цели глиганчета, в други - части от глигани; около глиганите в чиниите - вино... ...
Маса, дълга дървена маса (20 метра); около масата дървени столове, много столове; на масата дървени чинии, много чинии; около чиниите - дървени прибори, много прибори; в чиниите месо - свинско... в едни чинии цели глиганчета, в други - части от глигани; около глиганите в чиниите - вино... ...
923
Дъждът е спасение за слепците.
Дъждът е спасение за обичащите.
Дъждът е спасиние за страдащите.
Дъждът е спасение за всички, които искат да скрият тъгата.
Дъждът е спасение за обичащите.
Дъждът е спасиние за страдащите.
Дъждът е спасение за всички, които искат да скрият тъгата.
1128
1
2
Когато погледна в очите ти, виждам човека, който искам да бъда. Виждам мечтите си. И знам, че те ще се сбъднат, стига ти да си до мен.
Правих много грешки, зная. Наранявал съм те много пъти, зная. И някой ден ти ще си тръгнеш от мен... Без да кажеш сбогом. Просто ще събереш късчетата от разбитото си ...
Правих много грешки, зная. Наранявал съм те много пъти, зная. И някой ден ти ще си тръгнеш от мен... Без да кажеш сбогом. Просто ще събереш късчетата от разбитото си ...
898
3
Любовта
(импресия)
Пристъпих в храма. Гола. С разголена душа, не плът. Заболя ме. Лъч светлина прониза душата ми. Този лъч беше Любов. Пречистваше ме - от суетата, от неверието, от колебанието, от страха.
Подвластна на суетата, сменях маски без капка свян. Бях ту нежна романтичка - със сплетена коса ...
(импресия)
Пристъпих в храма. Гола. С разголена душа, не плът. Заболя ме. Лъч светлина прониза душата ми. Този лъч беше Любов. Пречистваше ме - от суетата, от неверието, от колебанието, от страха.
Подвластна на суетата, сменях маски без капка свян. Бях ту нежна романтичка - със сплетена коса ...
1412
15
Обичам да стоя отстрани, да съм в сянка - тъй незабележима, тиха и потайна - само да наблюдавам.
Не търся внимание, а привличане със себеподобно...
Всичко ми изглежда като от чужд свят, в който съм попаднала случайно и само приспособяването ме спасява.
Ако можех да се превърна в прашец и вятърът да ...
Не търся внимание, а привличане със себеподобно...
Всичко ми изглежда като от чужд свят, в който съм попаднала случайно и само приспособяването ме спасява.
Ако можех да се превърна в прашец и вятърът да ...
939
1
Навън вали.
Топлият летен дъжд ме вика от перваза на прозореца.
Красиво е.
Лятно.
Пълно с надежда. ...
Топлият летен дъжд ме вика от перваза на прозореца.
Красиво е.
Лятно.
Пълно с надежда. ...
1292
1
Студено е и аз съм тук.
Мрачно е, но аз съм тук.
Гробовно тихо е, а аз винаги ще бъда тук.
Страшно е, а мен ме няма.
Крещиш, докато потока от любов, проправящ си път към сърцето ти, не пресъхне. Тишината кънти в думите ти. Защо не ми го каза преди? Когато още можех да съм твоя? Сега съм чужда и далече. ...
Мрачно е, но аз съм тук.
Гробовно тихо е, а аз винаги ще бъда тук.
Страшно е, а мен ме няма.
Крещиш, докато потока от любов, проправящ си път към сърцето ти, не пресъхне. Тишината кънти в думите ти. Защо не ми го каза преди? Когато още можех да съм твоя? Сега съм чужда и далече. ...
779
1
Сънувах, че се раждам
Сънувах, че се раждам. Болеше. Беше тъмно, влажно и непознато. Страхувах се. Исках да се върна обратно - при невидимия глас, който пее; при светлината, която обгръща с любов; при цялото. Не исках да бъда звук, след като съм била песен. Не исках да бъда искра, след като съм била ...
Сънувах, че се раждам. Болеше. Беше тъмно, влажно и непознато. Страхувах се. Исках да се върна обратно - при невидимия глас, който пее; при светлината, която обгръща с любов; при цялото. Не исках да бъда звук, след като съм била песен. Не исках да бъда искра, след като съм била ...
1080
10
Помниш ли, когато се срещнахме за пръв път? Ти ми се усмихна, а аз те подминах с поглед студен. Вбесих те, нали?
Помниш ли, когато ми даде полско цвете, а аз го оставих да изсъхне, защото не беше красиво? Натъжих те, нали?
Помниш ли, когато ми призна, че ме обичаш? Целуна ме, а аз си тръгнах. Нарани ...
Помниш ли, когато ми даде полско цвете, а аз го оставих да изсъхне, защото не беше красиво? Натъжих те, нали?
Помниш ли, когато ми призна, че ме обичаш? Целуна ме, а аз си тръгнах. Нарани ...
1104
18
ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ЛЮБОВТА
(хумористична миниатюра)
По стъпките те следвах, любов, но по време на секс-турнето ти те изгубих.
:-) :-) :-)
(хумористична миниатюра)
По стъпките те следвах, любов, но по време на секс-турнето ти те изгубих.
:-) :-) :-)
1178
9
Няма да забравя това създание, което слабо наподобяваше жена. Нарекох го То, заради липсата на принадлежност към пол, раса и каквото и да било човешко.
Видях го да седи на бордюра между две сергии на женския пазар в София. По тялото буквално висяха дрипи, които някога може и да са минавали за рокля. ...
Видях го да седи на бордюра между две сергии на женския пазар в София. По тялото буквално висяха дрипи, които някога може и да са минавали за рокля. ...
704
3
В свят на скучни лалета и празни мелодии открих лъч надежда, който ме водеше по каменистия път към мен самата. Но слънцето изгря на хоризонта и заслепи лъча ми. Очите ми ослепяха, станах себична, на демони се молех за трошичка любов, а разврат получих. Черен облак от печал слънцето измамно изпепели. ...
769
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
