Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.2K резултата

Опитвам се да опиша... (от поредицата "Дъщерята на слънцето")

Представете си крепост със златни стени. Бездънни ровове около тях, а до ръба на рововете сган разбойници. Очите им пълни. Хипнотизирани са от гледката. Алчни до безумие, забравили глад и жажда, стоят зяпнали, дълго, дълго, докато по-силната от фантазията им биология ги пробуди, накара ги да обърнат ...
cefules (Стефан Кръстев)
cefules
Проза » Разкази
1.3K 1

Хризантемата

Това е само една част от разказа. Той се очертава да бъде дълъг, така че ще го постна на няколко пъти. Надявам се да ви хареса. Надявам се също така, ако някой има някакви съвети или критики към написаното от мен, да не се срамува и да ги напише. Няма да се разсърдя :)
Хризантемата
Беше красива и из ...
irulan (Елена Илиева)
irulan
Проза » Разкази
854

Още една любовна история

Ежедневието ми е хаос от мигове, покрити със снежинки и направени от любов. Пътища, които ме разделят отвсякъде, непрочетени страници стара история, която съм писала някога. Дишам студения мръсен въздух по покривите, докато очите ми заснемат въртележката от цветове, сред които няма мои и твои. Преот ...
Relapse (Ася)
Relapse
Проза
1.2K

Легенда за песента

ЛЕГЕНДА ЗА ПЕСЕНТА
Отколе и винаги – в шума на листата, в звънкото бълбукане, в ека на пещерите, в грохота на прибоя човек съзира хармония, търси измеренията на възвишеното, приобщавайки се към живота на всемира...
Винаги и отколе човек съзнателно твори музика, наподобявайки природата, възторжено по ...
WIK (Валери Качов)
WIK
Проза » Разкази
2.1K 1

Ванче и Вана

- Стани, бе, Ванче, стани, виж внука си, бе! Виж колко е порасъл, стани, бе, недей мълча, бе!... Ох, Божеее, божкее!
Вана пак нареждаше на студения гроб. Приседнала приведена на дървената пейка, изтъркана вече от страната до камъка от сядане, тя бършеше сълзите си и говореше, сякаш там някой я чуваш ...
pepsi1975 (Пепи Оджакова)
pepsi1975
Проза
982 4

Татко мой

С изгрева на слънцето вървях до теб в моето детство.
Почувствах колко силни са ръцете ти след това.
Ти ме научи да взема първите си стъпки в този нов свят.
Това бяха твоите ръце... ръце, които ме предпазваха от падане.
И сега се чувствам замислен, за да видя същите тези ръце по пътя на живота. ...
martines1 (Мартин Николов)
martines1
Проза » Други
1K

Имунитет

Аз съм мръсна стена, която се нуждае от пребоядисване. Ти си мече, което се потапя в бялата чиста боя - моята мечта. Ръцете на майстора, обаче, така треперят, че той не успява да я разнесе добре по повърхността ми и аз се превръщам в зле боядисана, още мръсна стена. Сънувам четки и миризма на латекс ...
kopele (Ирен Попова)
kopele
Проза
1.4K 7

Равенството

РАВЕНСТВОТО
Дойде Балканската, Съюзническата Първата световна. То не бяха войни, то бе чудо. Бях на възраст и ме взеха запас във вътрешността на страната. Пазехме банки, пленници и какво ли не. Оставил бях на село жена и с три деца. Когато охранявахме пленниците, общувах с един сръбски войник. Младо ...
korsar (Мимо Николов)
korsar
Проза » Разкази
845

Патла-а!

-Патла-а! – извика дядо Теньо и ядосано натисна копчето на телевизора. – Омръзна ми да слушам кой кого утрепал, подслушвал, подлял му вода, кой бил с по-дебел врат и ненаситни очи… Бре, отде се взе това чудо, да му се не види!
Старецът излезе на дворчето, за да поеме малко въздух. Влезе в обора и за ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
1.7K 1 23

Има ли, няма ли?

ИМА ЛИ ? НЯМА ЛИ ?
В малкото планинско градче Моравец животът си течеше тихо и спокойно. От години наред нищо ново не се случваше. Всичко си вървеше като по план – програма. Хората не бързаха сутрин да станат, а и за работа не бързаха, защото – тя няма да избяга. А подкарваха ли я – не бързаха и да ...
veronika66 (Христина Гутева Гутева)
veronika66
Проза » Разкази
1.5K 2

Старият капитан

СТАРИЯТ КАПИТАН
Беше топъл, приятен есенен ден. Дървета и храсти, като че ли се намираха на огромен моден подиум и се надпреварваха да демонстрират новите си, сякаш извезани от вълшебни краски, нови премени. Само вечният вятър видял какво ли не по света, с мълчалива насмешка гледаше тези контета и с ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза » Други
1.6K 5

Признание

Изтрий ме от спомените, от паметта, от живота си дори! Не искам да си спомняш за мен, да потискаш съвестта, че ден и нощ за теб аз ронех сълзи. Забрави това лице, макар да знам, че никога не го запомни ти. Никога не ме повика в съня си, в мечтите, в болката и самотата си. Страдаше за всеки, но не и ...
milan210 (Милан Милев)
milan210
Проза » Писма
1.4K 1 2

Полет

Ти падаш.
Падаш и се питаш „КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СТАВА ТУК”.
Не знаеш защо падаш, не знаеш откъде падаш, не знаеш кога ще паднеш.
Все още падаш.
Но някакви проблясъци започват да си проправят път в тиквата ти. ...
SaberFury (Виктор Гецов)
SaberFury
Проза » Разкази
727

Юзър

Една нощ забрави да спи, написа сто осемдесет и три постинга, на теми: политика, спорт, сънародниците ни из света, любов и секс, психология и парапсихология, психотроника, електроника, наркотици и пиене, философия и попмузика, кино и домашни любимци, цветя и оръжия, блондинки и часовници и какво ли ...
cefules (Стефан Кръстев)
cefules
Проза » Разкази
1.9K 1 3

Лети гълъбче бяло

Лети, гълъбче бяло, лети.
Лети в милостиво небе.
Не казвай на Mира довиждане.
Не позволявай мечтите ни да умират.
Под сянката на тъгата. ...
martines1 (Мартин Николов)
martines1
Проза » Други
927

Танцът на сънищата

Огромното кълбо се преполовява, като половината му част потъва в бездънния океан, а другата остава, макар и за кратко, да хвърли последните си приветливи лъчи над света. Вълните блестят от златистия залез. И сякаш от брега до слънцето има златна пътека и ти се иска да я изминеш, колкото и дълга да т ...
Libertad (Алекс)
Libertad
Проза » Разкази
1.1K 1

Да сееш!

Един земеделец усърдно сеел жито, но земята, която обработвал, не била плодородна. Той едва се изхранвал и в душата му се трупала горест, като си помислял, че с тази оскъдна прехрана не би могъл да изхранва семейство.
Един ден самотата му натежала толкова, че решил да се оплаче на Господ, тъй като х ...
Nejnostt (Даниела Тодорова)
Nejnostt
Проза » Разкази
1.1K 4

Емчо, Митето и кюфтаците (заплетена мистерия, 3-та част)

И така се върнахме в дома на Емчо носейки каймата и имайки много неща за размисъл. Баща му се беше върнал, което беше добра новина. Отвори ни се възможност за обяд, каквато не бяхме имали навън. Разказахме всичко. Баща му одобри, майка му – не чак толкова. След като свършихме с яденето, разчистихме ...
Arogarn (Калин Кръстев)
Arogarn
Проза » Други
1.1K 3

МАСКЕН БАЛ

МАСКЕН БАЛ
Той беше с къса тъмна коса, падаща на вълнички. Винаги изглеждаше малко прегърбен, като че ли носеше непосилна за него отговорност.
Още първия път, когато го видя, в съзнанието й се загнезди мисълта, че той иска да и каже нещо. Сякаш някаква невидима връзка ги оплете. Тя не мажеше да и да ...
veronika66 (Христина Гутева Гутева)
veronika66
Проза » Еротична
2.5K

Стъпка 3 - Умиротворение

Дали си струва да се замислиш защо разведените, все още добре изглеждащи жени, така натрапчиво се устремяват към поредната разочароваща връзка? Какъв им е проблемът на тези същества?
Не е трудно да бъдат разпознати на улицата. Гледат някак странно... Извръщат глави, когато се разминават с влюбени дв ...
desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
desi.mandradjieva
Проза » Други
1.5K 1

Лудият

Почти бяхме навършили три месеца в школата в Плевен, когато дойде и нашият ред да започнем да даваме караул. Разбира се, ходихме преди това на стрелби по близките полигони около града, от когато всеки помни първият истински гърмеж на Калашников, а и не само гърмежът, но и ритникът в рамото. Имаше хо ...
radew (Иво Радев)
radew
Проза » Разкази
1.1K 1

***

Колко ли време мина? Изгубих представа за времето и само търпя... търпя обидата, търпя болката и преглъщам това, че мечтите ми са на парчета. Основното чувство в сърцето ми е разочарованието. Очакванията ми бяха излъгани. Исках до себе си един добър човек, а какво получих? Боли и ми е тъжно, за мен ...
ttsanova (Теодора Цанова)
ttsanova
Проза » Разкази
1.2K

Петелът

ПЕТЕЛЪТ
Още като малък започнах да имитирам различни животни, но по- добър успех имах при косовете и петлите. Вече бях младеж изслужил, но още се задявах с петлите в селото. Закукуригах ли, петлите от цяло село се надпяваха с мен.
В съседния двор живееше Петър Шумкаря, човек на възраст и опит с живо ...
korsar (Мимо Николов)
korsar
Проза
842 4

Memories of the blood 3

Колоната от четири армейски фургона, от ранно утро, тихо се движеше по сухата трева на степния път към крайната си цел. Слънцето вече падаше към хоризонта от обедния си заник, когато обкованите с метални обръчи дървени колела затрополиха по каменната настилка, която отвеждаше пътя до най-южната точк ...
Bheil (Ивайло Радев)
Bheil
Проза » Разкази
1.2K

Рибарят

- Изрод, изрод, изрод, изрод! – крещеше дебелото момче на двора и подскачаше на един крак, сочейки с пръста си към слабото дете, което беше седнало на земята с кръстосани крака и криеше лицето си в шепите.
- Не съм изрод, ти си лош! - хлипаше безпомощно Симо и бършеше стичащите се сълзи в ръкава на ...
pepsi1975 (Пепи Оджакова)
pepsi1975
Проза
1K 3

Ефрейтори - част четвърта

- Хайде мърдайте!!! Дай, дай, дай!!! - ревеше Сержант. - Ефрейторите трябва да сте в перфектна форма, вие сте за пример на редовите!!! Скачаш, приклякаш, кълбо и продължаваш...
- Ау! - изквича Сянка и се хвана за левия глезен, а после пак: - Ау! Ох ох ох... - добави той веднага щом се опита да се из ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
994

Мълчанието на листа (6)

Шест
Скочих уплашено от леглото, когато в кухнята издрънча нещо на пода и чух как с трясък се счупи в плочките.
- Мамо! – извиках, премятайки крака през леглото. Затичах се надолу по стълбите и едва не се проснах точно върху счупеното стъкло на пода.
Лицето на майка ми беше изпито и бледо от умора, ...
n-kie (Никол)
n-kie
Проза » Повести и романи
812

Емчо, Митето и кюфтаците (заплетена мистерия 2-ра част)

Емчо погледна продавачката право в очите. Последвах примера му. Чудя се дали тогава е изпитала някакво притеснение. Започнах първи:
- 27 пакета ‘за скара’ – това е много!
- 27 е 3 на 3-та степен.
Понякога се случва приятелят ми да подмята такива неща. Много е взискателен, когато има случай. Продължи ...
Arogarn (Калин Кръстев)
Arogarn
Проза » Други
1.1K 2

Отричане

Будя се окрилена. И дълго се моля. На себе си. Да не губя крилата. А късчетата светлина през нишата на вратата обещават. И протягат пръсти към онзи копнеж, който съм пратила на дъното. Не смея да го погледна. Да не би да го изсуша с очи.
... А симфонията на пеперудите е все същата. На моменти се уси ...
Ralina13 (Ралица Стоева)
Ralina13
Проза » Други
1.3K 5

Жената, която обичам

Жената, която обичам
Жената, която обичам, е парченце от небето в ръцете ми, един слънчев лъч, който топли душата ми...
Жената, която обичам, е един миг спокойствие в разгара на на най-кървавата война... тя е дъждът, който мокри пресъхналата почва...
Жената, която обичам, е способна да пресуши до по ...
elmejor (Ивайло)
elmejor
Проза
5.2K 6

Благодаря ти, Господи

Благодаря ти, Господи, за зората на всеки нов ден.
За слънцето, което ни грее и топли, за дара на Любовта.
Благодаря ти, Господи, за обядa и за храната, която ядем.
За красотата, която се намира пред очите ни.
И за всички хора, които срещаме. ...
martines1 (Мартин Николов)
martines1
Проза » Други
1.1K 1

ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК

ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
На пробуждане Дона усети, че цялото и тяло се тресе. Стана и загърната в халата, тръгна да търси термометъра. Благодарение на педантичността си по отношение на реда в дома, тя бързо го намери. Мушна го под мишницата си и се върна в топлото легло. Изчака пет минути и го извади. Съдей ...
veronika66 (Христина Гутева Гутева)
veronika66
Проза » Разкази
1.2K 2

Две празни гилзи - спонтанна изповед

ДВЕ ПРАЗНИ ГИЛЗИ
спонтанна изповед
Темата за Втората световна война винаги ми е била интересна и всъщност това беше основната причина на връщане от Швеция, където имах срещи с наши партньори, да не мина по познатия вече маршрут през Копенхаген, а да използвам по-рационално двата почивни дни и да пор ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза » Разкази
1.6K

Импресия за устрема

“Размахвайки тирса, той с екстаз величаеше силния и красивия, аморално триумфиращия живот и го защитаваше срещу всяко съсухрящо въздействие на духа, а същевременно никой не е възхвалявал повече страданието…”
Томас Ман
Из “Философията на Ницше в светлината на нашия опит”
1947 г.
Болката го настървява ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Други
1K 10

Ледено сърце

Той отдавна вече не я заслужаваше… Но кой знае дали болката, самотата или просто любовта я караха всеки ден да го сънува, а когато не го сънуваше, беше просто във вечери като тази, когато не можеше да заспи от нахалните мисли в главата си. Колко неочаквано нахлу това чувство у нея. Допреди съвсем ма ...
jabcheto (Влади Иванова)
jabcheto
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.6K 2

Той ще дойде

15,30 е и Вяра е напълно готова, за да тръгне към центъра. Поглежда се за последен път в голямото огледало в коридора. На лицето ù се появява суетна усмивчица. Видяното определено ù допада. Е, може би тази къдрица не е съвсем на място и е попрекалила с ружа. А да, забрави за гланца. Започва се истер ...
pinkrose (Златина Петкова)
pinkrose
Проза » Разкази
1.4K 3

18+ Клиника за душевноболни

Клиника за душевноболни
разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
I
- Ще дойдеш ли с мен? - попита Григор.
- Човече, ти си луд, как може да те интересуват някакви изоставени сгради? - с израз на досада отговори Асен. ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Разкази
1.4K 4

Паралелна вселена

Тук няма мечта, защото мечтите са това, което е предопределено, че ще имаш.
Тук няма сънища, защото сънят е това, което иска да ти каже сърцето.
Тук няма решение, защото решението е това, което си избрал, преди да дойдеш тук.
Тук няма забавление, защото забавлението е това, което те връща там, откъд ...
keiti-green (Катерина Карагьозова)
keiti-green
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.2K

Трънени спомени

Неприятният звук от строшено стъкло, предвещаващ само неприятности, би накарал всеки друг човек да подскочи стреснато, но не и Стефана. Не защото беше нещо нормално, а защото тя не бе в състояние така бързо да реагира като всеки нормален. Пак беше пила цяла нощ и беше заспала на масата. Вече и до ле ...
pepsi1975 (Пепи Оджакова)
pepsi1975
Проза
1.2K 2