39 926 резултата
Утро е. Днес изгревът е особено красив – оранжево-розова светлина озарява небето, нежно позлатява огледалната повърхност на водата, подобно на плах художник, който трепетно докосва новото си платно. Чайките кръжат над скалистите брегове, техните викове се чуват надалеч и напомнят за скръбта на някоя ...
812
1
Чакаше го да се върне, а се молеше да не прибере. Трябваше да се обади, но бе доволна, че телефонът мълчи. Парите свършваха, хората заминаваха от България, а тя не знаеше кой път да хване. Обземаше я ужас при мисълта за мъжа ú и сърцето ú се вледеняваше. Страхуваше се от това, което става, искаше да ...
1624
17
Свободна съм. Спокойна. Все още еднослойна. Дихание стабилно след време колабирало. Роклята е мека - първата утеха. Ударите на сърце - слухово: полу-дете. Миризмата на лоза - трета степен по скалà. Вкусовете на деня - сладко-кисели зърна. Светлината в зениците - профилира леко птиците.
...
Свободна ...
...
Свободна ...
891
4
ВИНАГИ ОСТАВА ПО НЕЩО
Виждам, че си отровила съкровените си мечти. Огромните им тела вонят пред вратата. Не им позволи да избягат, подкупи най-малката от тях, обещавайки ù да оглави списъка.Отне им дори литургията и последната опрощаваща молитва. Егото ти се е скрило в мазето и се налива със силни с ...
Виждам, че си отровила съкровените си мечти. Огромните им тела вонят пред вратата. Не им позволи да избягат, подкупи най-малката от тях, обещавайки ù да оглави списъка.Отне им дори литургията и последната опрощаваща молитва. Егото ти се е скрило в мазето и се налива със силни с ...
916
7
ЗАЕМЪТ
Есенното слънце залива всичко с мека светлина. Топлите му лъчи приятно галят лицето ми. Пожълтелите листа на трепетликата весело шумолят. Птица някаква запява, прикътана в сенчестите клони. Нечии стъпки ме откъсват от сладостта на съзерцанието на природата.
- В тебе ми е надеждата - виква ми ...
Есенното слънце залива всичко с мека светлина. Топлите му лъчи приятно галят лицето ми. Пожълтелите листа на трепетликата весело шумолят. Птица някаква запява, прикътана в сенчестите клони. Нечии стъпки ме откъсват от сладостта на съзерцанието на природата.
- В тебе ми е надеждата - виква ми ...
576
1
Така... нека първо се представя. Казвам се мис Х, интересно име, а?
Цялата ми биография се свежда до дете на разведени родители, частен ученик, поетеса-аматьор, депресирана девойка, посещаваща психолог всеки вторник от две години насам, философ по душа и лесбийка до скоро. Не се шегувам, просто съм ...
Цялата ми биография се свежда до дете на разведени родители, частен ученик, поетеса-аматьор, депресирана девойка, посещаваща психолог всеки вторник от две години насам, философ по душа и лесбийка до скоро. Не се шегувам, просто съм ...
893
3
Късно е. Прекалено късно е за сън, защото утре ще дойде достатъчно скоро. Прекалено късно е да се връщам в миналото, защото настоящето вече си отива. Прекалено късно е, за да утоля жаждата си, защото сама унищожих и последните си глътки, макар да знаех, че съм в пустиня. Късно е да съжалявам, прекал ...
1173
1
Вечерта започна чудесно. Всички съученици бяха дошли: красиви, весели, готови да се забавляват. Украсата, атмосферата, музиката, всичко беше невероятно, но не предполагах колко по-хубаво ще стане…
Цветя, светлини, усмивки и танцуващите двойки наоколо, какво по-хубаво. Аз бях сама, както обикновено, ...
Цветя, светлини, усмивки и танцуващите двойки наоколо, какво по-хубаво. Аз бях сама, както обикновено, ...
1215
1
Спомням си вече доста мъгляво, когато в училище учехме Гео Милев. Спомням си и че не го харесвах особено. Даже „Септември” не харесвах особено. Смятах го за прекалено самопревъзнасящ се и се дразнех много. Тези експресионисти само се надуват като пуяци и отричат всичко, което е било някога преди тях ...
785
1
Папагалът емигрант
В блока ни се случи голямо нещастие. Иванови си взеха папагал. И то не какъв да е, а говорещ. Сам по себе си този факт не е повод за трагедии. Имаше обаче една малка подробност. Речникът на папагала обхващаше всички известни псувни по българските земи. В тази област бе богат и зад ...
В блока ни се случи голямо нещастие. Иванови си взеха папагал. И то не какъв да е, а говорещ. Сам по себе си този факт не е повод за трагедии. Имаше обаче една малка подробност. Речникът на папагала обхващаше всички известни псувни по българските земи. В тази област бе богат и зад ...
1587
10
- Какво, по дяволите, правиш тук? – изпищя Далия, а лицето ù поаленя от ярост. - Не ти ли стана ясно, че не желая да те виждам повече?
- Знаех си, че не си от най-непорочните девойки, с които съм бил, но не предполагах, че до такава степен владееш курвенските номера – изсмя ù се в лицето черноокият ...
- Знаех си, че не си от най-непорочните девойки, с които съм бил, но не предполагах, че до такава степен владееш курвенските номера – изсмя ù се в лицето черноокият ...
669
3
Това съм аз – твоето дете. Нима не ме позна? Аз съм... Защо се държиш така? Нараних ли те...? Душите са раними, да... съжалявам. И ти ме нарани... Боли ме. Боли, защото съм сама. Къде си ти в този миг? Къде е любовта ти и защо аз чакам да я получа, но не я виждам... не я усещам. Седя на спирката и ч ...
1023
1
ХАН ТАТАР
Залезът разливаше огнено багрило, а слънцето тичаше към върха, с последните си лъчи и отстъпваше място на здрача. Тишина тегнеше над селото - децата бяха притихнали, булките срещаха мъжете си, но без оная припряна шетня около тях.
Вестта дойде днес и попари селото. Донесоха я бежанците. Ли ...
Залезът разливаше огнено багрило, а слънцето тичаше към върха, с последните си лъчи и отстъпваше място на здрача. Тишина тегнеше над селото - децата бяха притихнали, булките срещаха мъжете си, но без оная припряна шетня около тях.
Вестта дойде днес и попари селото. Донесоха я бежанците. Ли ...
4830
37
КУХИНИ
Дори в неделния ден трябваше да стане рано. Още не съмнало добре, а той вече е на крак. В неделя - в деня, благословен от бога за почивка след напрегнатата седмица. Вместо да си отспи до късно тази сутрин, ето го с маркуч в ръка сред лехата с доматите - трябва да се полива. И другите не спят, ...
Дори в неделния ден трябваше да стане рано. Още не съмнало добре, а той вече е на крак. В неделя - в деня, благословен от бога за почивка след напрегнатата седмица. Вместо да си отспи до късно тази сутрин, ето го с маркуч в ръка сред лехата с доматите - трябва да се полива. И другите не спят, ...
677
1
Малко празен се чувствам, море от сълзи за теб изплаках. Странно как бях онзи, който те разсмиваше, а станах онзи, който те измаря!!! Как към мен за помощ се обръщаш, но рядко за ръка ме хващаш. Какво ли да изрека, каква ли поема да напиша, за да ме забележиш. Целуваш ме на тъмно и когато си гузна, ...
962
1
Благодаря ви предварително за това, че ще прочете моя разказ.
Написах го специално за конкурса "Прелестни създания" и трябваше да са включени митични същества. Задачата ме затрудни повече, тъй като текстът не трябва да съдържа повече от 5000 символа. Съжалявам, че всичко е наблъскано и действието се ...
Написах го специално за конкурса "Прелестни създания" и трябваше да са включени митични същества. Задачата ме затрудни повече, тъй като текстът не трябва да съдържа повече от 5000 символа. Съжалявам, че всичко е наблъскано и действието се ...
1194
2
Пеперудката на баба Ани
Тая къща преди около век е била навярно една от най-красивите в града. Но сега беше само старица с отблясък от предишно величие. Гледаше белналите се наоколо нови сгради със снизхождение и достойнство. Сякаш искаше да им каже: ”Какво ли знаете вие?! Когато преживеете колкото ...
Тая къща преди около век е била навярно една от най-красивите в града. Но сега беше само старица с отблясък от предишно величие. Гледаше белналите се наоколо нови сгради със снизхождение и достойнство. Сякаш искаше да им каже: ”Какво ли знаете вие?! Когато преживеете колкото ...
1023
1
Блести усмивката на лицето,
а зад нея дяволът със зло душата пълни...
Пребляскват очите,
а зад тях лъжата доброто пие...
Тупти сърцето, ...
а зад нея дяволът със зло душата пълни...
Пребляскват очите,
а зад тях лъжата доброто пие...
Тупти сърцето, ...
722
Пред селското кметство младата Айше, подпряла се на дълга метла, чоплеше семки и се надплюваше с бай Асан. Когато преценяха, че шлюпките покрай тях са достатъчно, те ги забръсваха в лопатата си. После Асан много бавно и внимателно отиваше до коша и ги изсипваше, доволен от добре свършената работа. О ...
987
2
Излязох на разходка, спонтанно ми дойде желанието да избягам. Потърсих най-тихото кътче, но гласът ти ме преследваше навсякъде... Отидох на най-шумното място, но ти продължаваше да кънтиш в мен. По дяволите... Вървях и се опитвах да не мисля, бях толкова съсредоточена в това, че очите ми се напълних ...
800
8
- Паола! Паола, побързай!- викаше Джузепе. Той току-що беше седнал да закусва и сигурно беше любопитен да види сутрешния вестник. По това време всеки се интересуваше от военните действия на Джузепе Гарибалди, обещал да обедини Италия. На него всъщност бе кръстен младият собственик на имението “Де Ро ...
1032
Легенда за сънищата
- Дядо, време е за още една приказка! - викаше детето. – Вчера ми обеща!
- Да вярно е, обещах ти – отговори дядото, – тогава ще ти разкажа.
Питал ли си се някога какво е това сънят? Какво става, докато спим? Да, разбира се, че си се питал – усмихна се дядото, – всички хора се пит ...
- Дядо, време е за още една приказка! - викаше детето. – Вчера ми обеща!
- Да вярно е, обещах ти – отговори дядото, – тогава ще ти разкажа.
Питал ли си се някога какво е това сънят? Какво става, докато спим? Да, разбира се, че си се питал – усмихна се дядото, – всички хора се пит ...
2033
2
Един декемврийски следобед, в деня на Бъдни вечер, улиците на малко градче бяха изпълнени с глъчка и хора. Макар че навън имаше гъста мъгла и беше студено и мрачно, това не спираше жителите да вършат задачите си. Всеки бързаше да избере подарък за любим човек, да купи храна за вечеря, да посрещне бл ...
683
Обичам те! Какво повече ти трябва да знаеш за мен?! Липсваш ми всеки ден! Липсва ми усмивката ти, гласът ти, думите, които ми прошепваше всяка вечер, преди да заспим! Липсва ми дъхът ти, лицето ти, целувките, всичко в теб! Искам да си тук, до мен! Да ми казваш, че времето ще спре и този миг ще бъде ...
1214
Някога – много отдавна, толкова отдавна, че би могло и да не се е случило. Някъде – неизвестно къде, че би могло вече и да не съществува – живял един въжеиграч. Той бил най-прекрасният от всички въжеиграчи, защото под неговите нозе въжето просто оживявало, след което притихвало като омагьосано, дока ...
784
Поглеждам телефона си и на екрана виждам изписано неговото име, в този момент усмивката се появява на лицето ми и усещам как се разтрепервам. Изведнъж всичко около мен спира, просто седя и гледам... името му, толкова пъти съм го казвала, сънувала и мислила, толкова пъти съм искала да го чуя, усещам ...
1197
ВДЪХНОВЕНИЕТО
Нахвърляният върху платното сюжет, изискваше от художника пълно съсредоточаване. Цветовата пъстрота трябваше да бъде овладяна, да се пожертват в интерес на цялостното въздействие на картината някои от иначе добре намерените детайли. Рисуваше на открито.
- Много отрано си я застъпил - ч ...
Нахвърляният върху платното сюжет, изискваше от художника пълно съсредоточаване. Цветовата пъстрота трябваше да бъде овладяна, да се пожертват в интерес на цялостното въздействие на картината някои от иначе добре намерените детайли. Рисуваше на открито.
- Много отрано си я застъпил - ч ...
505
1
Ето я одаята за всичко в дома на дядо Поп - сякаш отново влизам в нея.Тя още е пропита с неповторимия аромат на нещо архивно и ценно. Когато бях малък, там се вмъквах на пръсти, от страх да не настъпя някое съкровище и внимателно се заравях в миналото. Църковни вестници, писма, старинни картички, кн ...
912
1
II
%
Какво умниче е твоето куче! И аз бих целувала това лице право в устата!
%
Разхвърляните чорапи са доказателство за здрави крака в дома, глупаче! Ти подредена къща ли предпочиташ, или жива? ...
%
Какво умниче е твоето куче! И аз бих целувала това лице право в устата!
%
Разхвърляните чорапи са доказателство за здрави крака в дома, глупаче! Ти подредена къща ли предпочиташ, или жива? ...
1025
6
Ще вървя по улицата и ще викам! Ще крещя, ще псувам! Ще пея с цяло гърло... Ще освободя всяка емоция от мен. Всичките ще ги оставя на пътя... бездомници. Ще се изпразня! Нека душевността ми потече из мръсните вонящи шахти. Нека мре в калта! Защо ми е?
Ще си счупя токчето, заклещено между паветата. Щ ...
Ще си счупя токчето, заклещено между паветата. Щ ...
931
4
Колко красиво е навън, си мислеше девойката. Студено, но и красиво. Сама в купето, тя се радваше на снежните картини, които се редяха една след друга като на филмова лента. В този момент ù се искаше влакът да спре и тя да слезе и да се порадва на снега, както правеше като малка. Но много неща се бях ...
763
1
Есенни далии
/посветено и подарено на Виктория Ракова/
Беше ранна есен. Буковете и дъбовете тъкмо започваха да тъкат своят пъстроцветен килим по земята. Листата им се носеха надолу толкова нежно... като перца. Танцуваха последния си валс в карнавала.
Насред хилядолетната гора, където отдавна вече се ...
/посветено и подарено на Виктория Ракова/
Беше ранна есен. Буковете и дъбовете тъкмо започваха да тъкат своят пъстроцветен килим по земята. Листата им се носеха надолу толкова нежно... като перца. Танцуваха последния си валс в карнавала.
Насред хилядолетната гора, където отдавна вече се ...
1641
Пешеходеца дори не си спомняше откога не е давал пари назаем. Случвало се е, разбира се, но много отдавна, в друго време и друг живот.
Повечето хора не обичат да дават заеми. За Пешеходеца обаче това беше доказателство, че съществува, че го има. Че поне нещо, макар и дребно, зависи от него в тази ог ...
Повечето хора не обичат да дават заеми. За Пешеходеца обаче това беше доказателство, че съществува, че го има. Че поне нещо, макар и дребно, зависи от него в тази ог ...
885
8
СРЕЩА
Двама приятели се срещнаха, след като не бяха се виждали от младостта си. Единият живееше в града, а другият на село. Градският човек беше началник, а селянинът се занимаваше със селскостопанска работа. Неусетно двамата се върнаха в спомените си от детските години.
- Да седнем някъде да се поч ...
Двама приятели се срещнаха, след като не бяха се виждали от младостта си. Единият живееше в града, а другият на село. Градският човек беше началник, а селянинът се занимаваше със селскостопанска работа. Неусетно двамата се върнаха в спомените си от детските години.
- Да седнем някъде да се поч ...
564
СВЕТА ДНЕС
Беше отдавна. Чаках вече час. Влакът дойде. Влязох в първото купе. Там седеше само една жена. Отначало мълчахме и гледахме неловко през прозореца. После
заговорихме за горещините и цените. Неусетно пристигнахме на софийската гара. Слязох с последните пътници. Майка ми бе дошла да ме посре ...
Беше отдавна. Чаках вече час. Влакът дойде. Влязох в първото купе. Там седеше само една жена. Отначало мълчахме и гледахме неловко през прозореца. После
заговорихме за горещините и цените. Неусетно пристигнахме на софийската гара. Слязох с последните пътници. Майка ми бе дошла да ме посре ...
828
1
Често хората премълчават нещата, които искат да кажат, нещата, които трябва да кажат. Говорят с недомлъвки и намеци, страхуват се да бъдат искрени. Крият се зад маските на честността и добротата, а всъщност зад тях крият и истинските си чувства. Смятаме, че познаваме някого? Не... това е просто поре ...
646
ІІ
%
Гледам снимките, които си ми изпратила и не вярвам на очите си. Каква си мъничка, слабичка, да те духнат, ще паднеш! А като чета как си минавала десетократно границите с детето на ръце и какво си преодоляла, докато стигнеш до собствена фирма за недвижими имоти, се убеждавам за сетен път в следн ...
%
Гледам снимките, които си ми изпратила и не вярвам на очите си. Каква си мъничка, слабичка, да те духнат, ще паднеш! А като чета как си минавала десетократно границите с детето на ръце и какво си преодоляла, докато стигнеш до собствена фирма за недвижими имоти, се убеждавам за сетен път в следн ...
1388
1
12
Прохладата на бадемовата сянка погали кожата ù и змията се протегна доволно. От храстите можеше да огледа пътя като на длан. Време беше. Слънцето стоеше високо и кръвта ù пулсираше сладостно. С всяка клетка усещаше приближаващи мънички стъпки. Тя е. След малко щеше да се покаже на вратата на гробища ...
1243
9
- Как ще се обърнете към дъщеря си в поканата? - някак боязливо нотариус Тошев попита клиентката си, готвейки се да започне писането на исканата нотариална покана.
До бюрото му, като на тръни, в самия край на стола, се беше прегърбила една дребна, съсухрена женица.
- Не може ли без обръщение, а да с ...
До бюрото му, като на тръни, в самия край на стола, се беше прегърбила една дребна, съсухрена женица.
- Не може ли без обръщение, а да с ...
1021
7
Когато една червенокоса жена остана насаме в мислите си, се уплаши от техните въртоглави творения, изпъстрени с цвят и копнежи. Докато червенокосата пиеше кафето си, със студено мляко и прегъваше между пръстите си, с яркочервен перфектен маникюр късмета си за деня, се чудеше...
- Защо, по дяволите, ...
- Защо, по дяволите, ...
1452
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
