Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Една от всички

Черен, черен ден. Мъглата е загърнала малкото градче в своята задушаваща прегръдка. Леденият въздух се размива от въздишките и горчивите изпарения на сълзите, току що изплакани от отчаяните влюбени души. Слънцето е скрито зад дебел слой сиви облаци, които само една усмивка може да премахне, но уви, ...

liubomira97

Проза » Разкази

2010-12-15T15:22:16+02:00 886 2

Песен за неудачника

Беше студен декемврийски ден. Флори свиркаше от клетката, макар че му беше студено. Та нали папагалите обичат топлината? Димо не забелязваше това. Той се загледа през прозореца и броеше колите, които минаваха навън. Днес беше важен ден за него. Чакаше да звънне телефонът и да му кажат, че е нает на ...

mmsf

Проза

2010-12-15T15:08:47+02:00 1.7K

Време е да си кажем "Сбогом!"

Пращене на огън, нежна тръпка от въглен, спомени, красива музика.
Време е да си кажем „Сбогом!”...
Впервам търсещия си поглед през прозореца. Взирам се с надежда в снега, който пада на едри парцали. Не зная... може би самотата е единственият ми верен приятел, единствената ми любов - страхът да остан ...

narduca

Проза » Разкази

2010-12-15T15:00:29+02:00 1.5K 2

Франклин Томас (2-ра част)

Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете от време навреме си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така ще ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2010-12-15T13:05:57+02:00 848 2

Сега и завинаги

Спомни си, само за миг си спомни онези мигове на сладка забрава, в които се потапяхме. Спомни си, само за миг си спомни как те докосвах. Спомни си, само за миг си спомни погледите, които ти подарявах. Нима не искаш това да продължи вечно? Нима не искаш това никога да не свърши? Нима не искаш голото ...

AnTiHrIsTa

Проза » Писма

2010-12-15T12:43:13+02:00 1.5K 4

Сезоните на любовта

СЕЗОНИТЕ НА ЛЮБОВТА
(фрагментарен разказ)
I. ПРОЛЕТ И ЛЯТО: БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Благовещение. И блага вест за две ранени от любови души. Съприкосновение и полет в простора на дните. Надежда. Порив. Възторг.
ПОЛЕТ и ВИСИНА. ...

soniakelevedjieva

Проза » Разкази

2010-12-15T12:41:48+02:00 2.2K 5

Миражът - спомен от Сахара

М И Р А ЖЪ Т
Отново бяхме в Либия със Станко Христов. След като обиколихме десетки наши обекти в Киренайка и Триполитания, трябваше да отидем и в другата голяма провинция Фезан, която граничи с Чад, Нигер и Алжир с главен град Себха.
За да пристигнем по-бързо (разстоянието е 1000 км.), реших да пъту ...

ХристоЗапрянов

Проза

2010-12-15T03:02:25+02:00 1.5K

Измерения в безкрайност

1. Първо измерение
Плоскост - свят от проста и равна повърхнина. Равна, колкото може да бъде изравнена една безкрайност.
Светлината е оскъдна и едва промъкваща се през тесните пролуки, в което времето равномерно тече. Тук няма минало, няма бъдеще, има само едно вечно „сега“ на момента. Липсваха разк ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-12-14T14:33:40+02:00 1.3K 1

На Коледа чудесата нямат край

Някои хора очакват с нетърпение да дойде Коледа, за да им се случат чудеса. Аз обратно - чакам с нетърпение да дойде Коледа и да отмине, за да престанат да ми се случват чудеса... Защото аз се скъсах от чудеса. Вече не смея да си отворя електронната поща. Първо получих мейл от една Британска компани ...

duffmckagan

Проза » Хумористична

2010-12-14T13:43:29+02:00 1.2K 7

Коледни импресии - участие в Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Ето пак наближава Коледа, това, ако не друго, ме кара да съпоставям всички преживени Коледи отпреди. Навремето даже ми доставяше удоволствие да се разхождам сред коледните украси в града, газейки из снега... сега ми е чудно какво точно съм харесвал в Коледа... Коя произволна Коледа да взема от моя ж ...

valesion

Проза » Разкази

2010-12-14T13:38:41+02:00 1.5K 6

Казаха ù!

Казаха ù, че любовта е в усмивките, в красивите дела, просто в една шепа добрина... Изнасилиха я сред пълните улици на София... Те ù казаха да вярва, че не е сама, че ако стаята е празна, то душата е пълна. Сърцето събира всяка топлина... И не беше боса по асфалта, а гола насред цимента... Те ù каза ...

m1l3t0

Проза » Други

2010-12-14T13:01:01+02:00 1.3K 1

Метафорично за снега

Гледам как се сипе снегът – бавно, тихо, трупа, закрива... Преди стъпките на хората, преди следите от гуми на автомобили - всичко изглежда толкова ново, изначално... Като човешката душа при раждане... Една съвършена белота, очакваща „ словата” и „картините”, които ще бъдат проявени там. Една гениалн ...

mageni

Проза » Други

2010-12-14T12:49:48+02:00 1.1K

Още едно пътуване из Сахара

ОЩЕ ЕДНО ПЪТУВАНЕ ИЗ САХАРА
С Тома Илчев бяхме в Либия за преговори с една от водещите тогава либийски нефтени компании- ”Марса Брега”. Не за доставка на нефт или проучване на нефтени находища, а за съвместни автомобилни превози в региона.
Няма да се спирам на подробностите по самите преговори, защо ...

ХристоЗапрянов

Проза

2010-12-14T03:15:12+02:00 1.7K

Приказка за нас - I място на Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Приказка за нас - Коледа
- Какво търсиш в кухнята?
- Нищо!
- Какво нищо? Нещо шумоли зад гърба ти.
- Така ли? Не е вярно! ...

линасветлана

Проза » Разкази

2010-12-13T22:21:50+02:00 1.9K 48

От душата на ореха - II място на Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Вятърът попари градината на майстор Рангел. Сланата бе начертала цветя по разперените жълти ветрила на неприбраната шума. Оголелите дървета очакваха първия сняг, а до Малка Коледа имаше няколко дена. Старият орех жално пищеше и тупаше с клони по покрива на спящата къщурка.
Минаваше полунощ. Майсторъ ...

azura_luna

Проза » Разкази

2010-12-13T22:21:41+02:00 2.7K 31

Как не престанах да вярвам в Дядо Коледа - III място на Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Как не престанах да вярвам в Дядо Коледа
Коледата на моето детство винаги беше прекрасна. Ухаеше на бабината „къпана питка”, на кифлички с мак, на баница с късмети и на коледните кравайчета, с които посрещахме коледарите. На Бъдни вечер винаги цялата фамилия се събираше у бабини. Нейната къща беше ц ...

Nelsan

Проза » Разкази

2010-12-13T22:21:32+02:00 2.1K 26

Франклин Томас (1-ва част)

Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така щ ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2010-12-13T19:00:36+02:00 1.1K 4

Лицата на Сандра, книга 1, глава 1

1. Спомен от бъдещето
Омайно утро с аромат на новоизгряващо лято. Безконечно дълбоко море, в което се оглеждаше ранната мъглявина и се издигаше все нагоре към необхватния простор. Лек, прохладен бриз разклащаше клоните на заспалите дървета по брега на залива. Бисери от сутрешната роса полепнаха по м ...

delta_f

Проза » Повести и романи

2010-12-13T18:47:45+02:00 1.5K 1

Една нетипична история

Тялото ù се очертаваше на фона на лунната светлина, струяща от прозореца срещу него. Приличаше на пантера, от най-красивите. Извивките на фигурата ù му напомняха на извънземна богиня. Интересно къде я намери и къде се запозна. Такава жена като нея с обикновен мъж като него, просто абсурд! Прехвърли ...

angelbard

Проза » Разкази

2010-12-13T18:11:16+02:00 896

Провинциални страсти (ироничен роман)

"Класа ти липсва, братле, класа и аристократизъм... Това е нещото, което или го
имаш, или го нямаш! Не може да ти го увият като парче салам в амбалажна хартия
или да го отрежат като самун хляб в съседската бакалия. То не се придобива, него
го имаш по рождение! Затова и името си няма да намериш в име ...

Bardejov

Проза » Хумористична

2010-12-12T22:24:05+02:00 932 5

Краят на очакването

Краят на очакването
Деветнадесети юли. Времето спря. Смятам, че часовниците не се движат. Жегата ги прави мързеливи. Нощта тихо настъпва. Луната ми се усмихва в движение. Спира за момент и образът ѝ се увеличава. Полумесецът се запълва и се превръща в кръг, който излъчва потоци нежност във вид на св ...

Enena

Проза » Други

2010-12-12T22:19:05+02:00 2K 16

Мини сценарий

В най-богатата къща в града живеят Еделвайс и неговата дъщеря Калина. Те са роми, забогатели от тазгодишния обир на една банка. Къщата има червено-розов покрив, бели пердета и дълъг килим. В стаята на Калина стоят нейните вехтории, телефон, огледалце и разбира се, леглото ѝ. Малката стаичка, в която ...

krisi15

Проза

2010-12-12T22:11:38+02:00 1.3K 3

Един ден в болницата

Съмваше. Полумракът бавно отстъпваше на Зората. В стаята беше тихо. Мъжът седеше облегнат на възглавницата и гледаше настъпващия ден. Ортопедичният матрак под него тихо вибрираше, масажирайки парализираните му крака. Но той сякаш не усещаше това... Очите му гледаха навън, в издигащото се слънце...
Б ...

pernicious

Проза

2010-12-12T21:55:32+02:00 1K 1

Последното ми писмо

Със смесица от тъга и еуфория пред това, което предстои, изписвам тези редове, които целят да докажат правотата на това, което ще извършва. Дори бурните и искрени молби на съзнанието ми не могат да уталожат меланхолията и безразличието, които от доста време насам са надвиснали над съзнанието ми. До ...

osidion

Проза

2010-12-12T21:39:56+02:00 935 2

Апокалипсисът на българското коледно чревоугодие

Коледната трапеза - каква богата и сложна, чудна география има тя! На длъж и на шир щедро са се разгърнали необятни равнини от тави с вита баница. Равнини, равнини, равнини - до линията на хоризонта, където гордо се издигат планини от кюфтета, пържоли и пуешки кълки. Искрящо оросени от собствен сос, ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-12-12T20:33:32+02:00 808 2

Акумулатор

Беше облачна, безлунна нощ. Часовият дремеше на поста си, подпрял се на един дирек. По това време на нощта едва ли някой щеше да мине на проверка. Съвсем се беше унесъл, когато усети, че подгъва колене. Сепна се, стреснато примигна с очи. Нещо се беше променило в нощта, и не беше както го остави, пр ...

oorka

Проза » Разкази

2010-12-12T19:51:46+02:00 1.1K 2

Хаос или Ред

Вечността е еднодневен свят.
Проклятие и грозни гледки!
Стигаш някъде и виждаш град от сиви, подредени клетки.
Разхищения до край и купчина от грешки!
Нима обичаш този свят или се скриваш в него, като мишка! ...

MANIA

Проза » Други

2010-12-12T19:38:44+02:00 1.3K 2

Завинаги на върха

Хеликоптерът кръжеше около множеството струпани хора на върха, като гладна пчела около току-що разтворила венче листчетата си роза.
- Можеш ли да се приближиш още малко? - запита операторът, обръщайки се към пилота на хеликоптера.
- Ще опитам, но може да вдигнем много сняг.
- Добре, добре, недей. Са ...

sav11

Проза » Разкази

2010-12-12T19:36:54+02:00 967 1

Многозначителен

Допирът е твърде незначителен.
Нямам нужда от това. Възбудата ще мине - и после какво?
Трябват ми думи. Много думи, хиляди. И да ме лъжеш - все едно, пак ще слушам. Ще слушам и ще вярвам, и ще гледам в теб с влажен поглед.
Трябват ми спомени, много спомени, общи. Ти, разбира се, ще ги поукрасиш, ще ...

irukkandji

Проза

2010-12-12T17:08:52+02:00 863 1

Ти си жената на моя приятел...

“ TU EST LA FEMME DE MON AMI “
Винаги когато имам възможност, независимо дали си почивам или се занимавам с нещо, обичам да слушам предпочитана от мен музика. Тихата музика не ми пречи, а ми помага да се абстрахирам от странични мисли, а ако работя и да се концентрирам върху това, което върша. Така ...

ХристоЗапрянов

Проза

2010-12-11T01:45:44+02:00 5K

В деня на света Анна

Днес, девети декември, православната църква почита света Анна, която, според легендата,закриля брака, семейството, девствениците, бременните жени и вдовиците. В този ден мъжете не трябва да напускат дома си, за да не се залюбят със самодиви.
Знайно е село Змейково – зиме се там не ходи, че вили в не ...

Eia

Проза » Други

2010-12-09T23:06:27+02:00 1.3K 19

I need you..

Не чувстваш ли болката ми!? Не чувстваш ли как сърцето ми се разкъсва!? Как душата ми плаче!? Как бленувам да се сгуша в теб, за да премахнеш болката ми...
Нима не чувстваш!? Не чувстваш ли как сърцето ми бие само за теб!? Не виждаш ли, че усмивката ми принадлежи само на теб!? Че душата ми е твой ро ...

RoSaLiE

Проза

2010-12-09T23:04:15+02:00 1K

Нека аз кажа "Сбогом" първа

Времето на вън беше слънчево и топло, затова реших да се разходя. Сложих слушалките в ушите и си пуснах весела музика. Въртейки се и танцувайки, се забавлявах. В продължение на час просто танцувах като някаква откачалка, която трябва да бъде хвърлена в лудницата. Хората ме гледаха странно, но честно ...

gabigoranova

Проза » Други

2010-12-09T22:57:07+02:00 1.3K 1

Страх

СТРАХ! СТРАХ? Ти страхуваш ли се? От какво? От кого? Живяла ли си в страх някога? Чувствала ли си как страхът започва да гъделичка вените ти, да нахлува в кръвта ти и да те вледенява? Да излиза през порите ти и да усещаш среднощ как обляното ти в студена пот тяло се стряска в собствения си кошмар. Ч ...

nejnata200

Проза » Други

2010-12-09T22:49:51+02:00 977 1

На лов...

Тежи на ръката ми.
И усещам здравината на ноктите през дебелата кожена ръкавица…
Падащия пухкав
сняг се навира в очите и пречи да видя дали се вълнува от предстоящия лов, защото знам, че това наистина предизвиква някаква емоция… Нещо като истинска ловна треска, въпреки, че всичките ми приятели, дето ...

kalin8

Проза » Разкази

2010-12-09T22:17:10+02:00 827 3

Декемврийско ухание

Декември. Сняг вали, разнася аромат на студ, на пустота. Безлюдните улици смирено приемат честта - крехките снежинки да се разбият в заледения им асфалт, тържествено да загинат. Животът им се измерва в секунди, но разстоянието, което изминават за това кратко време, наброява число, голямо колкото све ...

liubomira97

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-09T20:32:14+02:00 867 1

Любовта и Борбата - ръка за ръка

Живея, мечтая и се боря, опитвам се да бъда това, което съм. Опитвам се да докажа на себе си и на останалите, че не съм просто поредният човек на земята, който се ражда и умира... И съм сигурна в това. Просто се стремя да покажа истинското си лице, това, което е. Вярвам в себе си и въпреки препятств ...

SweeT_KisS

Проза

2010-12-09T16:33:51+02:00 1.1K 1

Мираж на свобода

Толкова много морета, недокосващи небето, но приемат неговия лик.
Затварям погледите, не до там съзнателни.
Долу ли съм или горе, мирише на места, където не съм бил.
Клоните се молят на слънцето, тогава в шепота на ветровете, шепа прах разпръсва се във въздуха и открих свободата в пространството и д ...

MANIA

Проза » Други

2010-12-09T16:29:37+02:00 979

Надсвирване с вятъра

НАДСВИРВАНЕ С ВЯТЪРА
Може би гласът на ранилата сойка стресна спокойния сън на вятъра. Скочи той, разкърши снага и изсвири тревожно над притихналите върхове на боровете, в които утрото пробваше силата на светлината си. Силната му въздишка накара дърветата да потръпнат. После, като разбра каква е раб ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-12-09T09:46:25+02:00 1.7K 4

Когато Дивият Запад беше на Изток

Наближаването на Коледа винаги ми навява спомени за... клане на прасета. Някога татко гледаше прасета и винаги организираше сложния ритуал на тяхното умъртвяване точно в дните преди Коледа, за да има прясно свинско месо на празничната трапеза. Бяха славни дни! Времена, в които Дивият Запад беше на И ...

duffmckagan

Проза » Хумористична

2010-12-09T09:45:40+02:00 1K 1