39 926 резултата
- Доброто е във всички нас, злото - също - четеше лекцията си Професорът. - Така че, дали ние не сме такива, каквито вярваме, че сме...?
- Не сме - измърмори под нос Гар Ван, която вече започваше да съжалява, че е дошла на лекцията, обаче Професорът явно имаше много добър слух, защото я чу, въпреки ...
- Не сме - измърмори под нос Гар Ван, която вече започваше да съжалява, че е дошла на лекцията, обаче Професорът явно имаше много добър слух, защото я чу, въпреки ...
535
1
Легенда за магиите на Земята
- Дядо, дядо, разкажи ми приказка!
- Сега ли? Вече е късно. Трябва да си лягаш.
- Нее... Моля те!
- А обещаваш ли след това веднага да заспиш? ...
- Дядо, дядо, разкажи ми приказка!
- Сега ли? Вече е късно. Трябва да си лягаш.
- Нее... Моля те!
- А обещаваш ли след това веднага да заспиш? ...
1487
6
Здравей, редакция на в. ........
Почитателка съм Ви. Чудесни сте! Много исках да посетя редакцията Ви, но ,,бос" не се ходи никъде. Сега вече реших да си купя пътъчки, лято иде.
Да Ви призная също какво друго нещо искам и ако някой може да ми помогне, нека го направи чрез Вас! И така! Искам, ама мно ...
Почитателка съм Ви. Чудесни сте! Много исках да посетя редакцията Ви, но ,,бос" не се ходи никъде. Сега вече реших да си купя пътъчки, лято иде.
Да Ви призная също какво друго нещо искам и ако някой може да ми помогне, нека го направи чрез Вас! И така! Искам, ама мно ...
576
К Р А Я Т
Тъгата се усмихва в сълзите на изветрялата ни дързост. Събрала е багажа си. Стои до вратата и нервно пуши. Древните ни маски са разпилени по пода, отдавна спрели да привличат погледа ни, забравени и проядени от пулса на ежедневието.
Къде останаха сладките времена, завързани като букет от б ...
Тъгата се усмихва в сълзите на изветрялата ни дързост. Събрала е багажа си. Стои до вратата и нервно пуши. Древните ни маски са разпилени по пода, отдавна спрели да привличат погледа ни, забравени и проядени от пулса на ежедневието.
Къде останаха сладките времена, завързани като букет от б ...
760
1
Това се случи на хора, които познавах. Те бяха мои приятели, затова реших да разкажа историята им като приказка, в която липсва щастливият край.
Имало едно време момиче. Малко, красиво, умно. На 12 години животът ù се преобърнал. В класа ù имало момче, което изглеждало съвсем обикновено до деня, в к ...
Имало едно време момиче. Малко, красиво, умно. На 12 години животът ù се преобърнал. В класа ù имало момче, което изглеждало съвсем обикновено до деня, в к ...
1387
2
ОЧАКВАНЕ
- Апостоле, тук ли си? - викна някой от пътната врата.
Плътна като гласа на човека, който викаше, вратата не позволяваше да види кой е. Отдавна никой не беше го търсил, затова пъргаво скочи да го посрещне. Остро изскърцаха отдавна несмазваните панти, наби се силно скърцането им в мозъка, за ...
- Апостоле, тук ли си? - викна някой от пътната врата.
Плътна като гласа на човека, който викаше, вратата не позволяваше да види кой е. Отдавна никой не беше го търсил, затова пъргаво скочи да го посрещне. Остро изскърцаха отдавна несмазваните панти, наби се силно скърцането им в мозъка, за ...
695
ВНУЧКА
Август изпепеляваше с незапомнени горещини. Слънцето сипеше жар и спичаше земята. Никакъв полъх, тежкия въздух беше в плен на маранята. От седмици, нито капка дъжд- тегнеше досада от палещия зной и безконечната жега.
Старецът влезе в претъпкания автобус и се подпря до вратата. Нямаше го нахал ...
Август изпепеляваше с незапомнени горещини. Слънцето сипеше жар и спичаше земята. Никакъв полъх, тежкия въздух беше в плен на маранята. От седмици, нито капка дъжд- тегнеше досада от палещия зной и безконечната жега.
Старецът влезе в претъпкания автобус и се подпря до вратата. Нямаше го нахал ...
2187
24
- Ъъамм - протегнах се аз, щом се събудих.
- Крайно време беше - каза Ръмжачът. - Още малко и щеше да проспиш целия ни урок.
- Нямаше да ми е за първи път - свих рамене аз и отново се протегнах: - Ъъамм.
- Винаги търси доброто у другите, обаче никога не забравяй да се оглеждаш и за злото - сподели с ...
- Крайно време беше - каза Ръмжачът. - Още малко и щеше да проспиш целия ни урок.
- Нямаше да ми е за първи път - свих рамене аз и отново се протегнах: - Ъъамм.
- Винаги търси доброто у другите, обаче никога не забравяй да се оглеждаш и за злото - сподели с ...
662
1
Репортаж
от сбирка на анонимните графохолици
Здравейте!
Казвам се Ананел и съм пристрастена към писането.
Вече доста години не мога да спя, не мога да ям, не мога и да дишам, ако не напиша поне 50 реда всеки божи ден! (тих шум в залата) ...
от сбирка на анонимните графохолици
Здравейте!
Казвам се Ананел и съм пристрастена към писането.
Вече доста години не мога да спя, не мога да ям, не мога и да дишам, ако не напиша поне 50 реда всеки божи ден! (тих шум в залата) ...
1631
21
IV. За Изкуството
- Онзи, който иска да промени обществото първо променя себе си - заяви мисионерът пред тълпа насъбрали се хора.
- Как би могъл да промени себе си? - попитаха го.
- Достатъчно е да се отдаде на Изкуството, то е основно средство по пътя към властта над себе си.
Помолен да разясни по- ...
- Онзи, който иска да промени обществото първо променя себе си - заяви мисионерът пред тълпа насъбрали се хора.
- Как би могъл да промени себе си? - попитаха го.
- Достатъчно е да се отдаде на Изкуството, то е основно средство по пътя към властта над себе си.
Помолен да разясни по- ...
747
1
Няма нищо нередно в това, човек да използва четка за къпане, за да достигне ония места по тялото си, които не са лесно достъпни. Особено за по-пълните хора. Сещате се: коремче, любовни дръжки, трудно навеждане и обръщане... Разбира се, нашият герой не е очаквал някакво друго развитие, освен мързелив ...
927
4
На Ива.
Никога не съм те познавал, а и никога няма да те познавам, но вярвам, че душата ти вече е щастлива!
Има мигове, когато трябва да замълчим. Да спрем и да притаим дъх. Да погледаме как пада капка дъжд, как расте листо, как светлината се движи в пространството. Да послушаме как вятърът тихо лет ...
Никога не съм те познавал, а и никога няма да те познавам, но вярвам, че душата ти вече е щастлива!
Има мигове, когато трябва да замълчим. Да спрем и да притаим дъх. Да погледаме как пада капка дъжд, как расте листо, как светлината се движи в пространството. Да послушаме как вятърът тихо лет ...
751
2
%
Две нощи лягам и ставам с твоето ДА СИ ВЛЮБЕНА, Светочка! Чета, препрочитам и всеки път откривам по нещо различно. Все едно, че чета съвсем различен текст! Аз самата се променям с него при всяко прочитане.
Днес бях строена до кафеварката в кухнята още в 5:33 сутринта. До 6:30 бях превела всичко на ...
Две нощи лягам и ставам с твоето ДА СИ ВЛЮБЕНА, Светочка! Чета, препрочитам и всеки път откривам по нещо различно. Все едно, че чета съвсем различен текст! Аз самата се променям с него при всяко прочитане.
Днес бях строена до кафеварката в кухнята още в 5:33 сутринта. До 6:30 бях превела всичко на ...
1028
9
Последният ден от престоя ни. С Таня и Мария решаваме, че не ни се ходи на плажа. После пък си променяме решението. Отиваме. Ветровито. Крехкият ни китайски чадър се гъне около спиците си и за да не го гоним по плажа, го заравяме полулегнал в пясъка. При нас пристига една червенокоска от групата, къ ...
710
3
Разумът или сърцето? Кое да избера?
Има толкова много хора по света и всеки един човек е със своя собствена психика и всеки е избрал това, което е най-добро за себе си. Дали сърцето да послушат или разума.
Много пъти, заспивайки, съм си задавала този въпрос. Кое от двете да избера. Кое ли щеше да бъ ...
Има толкова много хора по света и всеки един човек е със своя собствена психика и всеки е избрал това, което е най-добро за себе си. Дали сърцето да послушат или разума.
Много пъти, заспивайки, съм си задавала този въпрос. Кое от двете да избера. Кое ли щеше да бъ ...
2160
7
ДЕНЯТ НА ЕДИН СЪВЪРШЕН ЕГОИСТ
(И НЕГОВИЯ ШуТ)
Чувстваш ли се понякога самотен в този огромен апартамент? Липсват ли ти... мирисът на непознат аромат, който изпълва спалнята, кучешки лай и детски плач, нечий телефон звъни, грешките ти излизат като стъклен звън от нечия уста? Пиеш уиски, само камината ...
(И НЕГОВИЯ ШуТ)
Чувстваш ли се понякога самотен в този огромен апартамент? Липсват ли ти... мирисът на непознат аромат, който изпълва спалнята, кучешки лай и детски плач, нечий телефон звъни, грешките ти излизат като стъклен звън от нечия уста? Пиеш уиски, само камината ...
1281
2
...или Малък постсоц етюд
Вали, духа силен вятър, почти отнася чадъра ми, но аз крача геройски към детската градина.
Пролетта е необичайно хладна и влажна тази година.
Сигурно е заради кризата.
Отивам да взема детето на обяд, защото в 13:00 имаме супер важна задача в центъра. ...
Вали, духа силен вятър, почти отнася чадъра ми, но аз крача геройски към детската градина.
Пролетта е необичайно хладна и влажна тази година.
Сигурно е заради кризата.
Отивам да взема детето на обяд, защото в 13:00 имаме супер важна задача в центъра. ...
1036
9
Скръц-скърц... Люш-люш... Скърц-скръц... Люш-люш...
Черната Пантера Ра се бе изтегнала в хамака на Но Щен Вълк и се полюшваше блажено мързелувайки, а хамакът тихичко проскърцваше...
- Кеф - протегна се пантерата. - Нищо чудно, че Но толкова често се излежава тук.
ТУП - изтърси се на пода задремалата ...
Черната Пантера Ра се бе изтегнала в хамака на Но Щен Вълк и се полюшваше блажено мързелувайки, а хамакът тихичко проскърцваше...
- Кеф - протегна се пантерата. - Нищо чудно, че Но толкова често се излежава тук.
ТУП - изтърси се на пода задремалата ...
501
МАТЕРИАЛЪТ
Писателят е седнал сред мъжете от селото в кръчмата. Той отпива от бирата си и слуша разговора им. В главата му се върти нова идея за разказ, но не може да се съсредоточи - селяните говорят високо и му пречат. Не можеше да им се сърди, сам беше отишъл при тях. Трябваше да ги приеме такива ...
Писателят е седнал сред мъжете от селото в кръчмата. Той отпива от бирата си и слуша разговора им. В главата му се върти нова идея за разказ, но не може да се съсредоточи - селяните говорят високо и му пречат. Не можеше да им се сърди, сам беше отишъл при тях. Трябваше да ги приеме такива ...
632
1
АЗ МОГА:
да виждам душите на хората
да летя като птица в небето
да разбирам безмълвието
да чувствам нотите ...
да виждам душите на хората
да летя като птица в небето
да разбирам безмълвието
да чувствам нотите ...
1035
1
Чувства несподелени,
души прикрити,
на смърт птици към
залеза на мечтите устремени.
И сам си, другиго освен самота ...
души прикрити,
на смърт птици към
залеза на мечтите устремени.
И сам си, другиго освен самота ...
613
Отново съм самотна, седя в тъмната стая и плача безутешно. Отново онази същата болка, която ме задушава, боли ме сърцето, душата, искам просто да заплача и да не спра, докато не мине всичката болка. Тази нощ изглежда още по-тъмна и зловеща, а в мен нахлува страх, който пронизва душата ми и обърква ж ...
704
1
2
Онази вечер изпих две чашки мастика. Обикновено пия една, но онази вечер изпих две. По изключение. Сигурно затова ми се присъни странен сън. А може и причината да е била в зелената салата, с която се натъпках. Ако е така, то нитратите определено правят чудеса.
Спях си аз кротко и непробудно, когато ...
Спях си аз кротко и непробудно, когато ...
2265
5
Границата с Албания беше на някакви си 50 километра от Улцин. Пътят, който се виеше в планината, изведнъж спря пред дървена барака, представляваща Гранична полиция. Не ни провериха паспортите, а само поискаха списък на пътниците от Николай.
- Адаш, твоят списък се оказа по-могъщ от паспортите, бе! - ...
- Адаш, твоят списък се оказа по-могъщ от паспортите, бе! - ...
769
2
ТОЛКОВА МНОГО ВЪПРОСИ
Пътник и една вяра - достатъчно описателно, за да стане легенда.
Гласове, просмукани във влажните стени на изба - достатъчно за една романтична революция.
Сълзи изпяти - достатъчни, за да откриеш мъртвородените около себе си..
Мечти, закачени по стените - достатъчни за реквиема ...
Пътник и една вяра - достатъчно описателно, за да стане легенда.
Гласове, просмукани във влажните стени на изба - достатъчно за една романтична революция.
Сълзи изпяти - достатъчни, за да откриеш мъртвородените около себе си..
Мечти, закачени по стените - достатъчни за реквиема ...
1156
7
РЕКАТА ВСЕ ТЕЧЕ И НЕ ИЗТИЧА
Старият учител е седнал на припек на пейката под черницата. Есенното слънце, провряло закачливи лъчи през пожълтялата шума, е озарило лицето му. Краката са потънали в мекия килим на окапалите вече листа. В ниското, реката тихичко шуми с разпенените си води. В нея блести у ...
Старият учител е седнал на припек на пейката под черницата. Есенното слънце, провряло закачливи лъчи през пожълтялата шума, е озарило лицето му. Краката са потънали в мекия килим на окапалите вече листа. В ниското, реката тихичко шуми с разпенените си води. В нея блести у ...
628
1
ЮНИ
І
%
Прости ми, че едва сега отварям твоите и- мейли, Света! Не бях в състояние!
Всяко едно пътуване до България ме обръща с хастара навън! След това ми струва толкова много усилия да си приведа вътрешния свят в нормален вид! ...
І
%
Прости ми, че едва сега отварям твоите и- мейли, Света! Не бях в състояние!
Всяко едно пътуване до България ме обръща с хастара навън! След това ми струва толкова много усилия да си приведа вътрешния свят в нормален вид! ...
1142
7
(непосветено)
Обикновено напускам читалнята, когато започнат да гасят лампите. Тогава идва администраторката и вежливо ми обяснява, че времето е изтекло и трябва да затварят. Това се повтаря всяка вечер, с изключение неделята, когато библиотеката не работи. Администраторката е наясно и не ми се сърд ...
Обикновено напускам читалнята, когато започнат да гасят лампите. Тогава идва администраторката и вежливо ми обяснява, че времето е изтекло и трябва да затварят. Това се повтаря всяка вечер, с изключение неделята, когато библиотеката не работи. Администраторката е наясно и не ми се сърд ...
791
13
НОСТАЛГИЯ
Не беше се замислял върху тази дума. „Хайде сега, мъж в заника на живота, да се оставя на някаква си носталгия по преживяното да трови дните ми" - рече си той. Но тази дума упорито се настани в съзнанието му. Методи я бе вдишал с въздуха на спомените, още като се завърна в бащиния дом. Дой ...
Не беше се замислял върху тази дума. „Хайде сега, мъж в заника на живота, да се оставя на някаква си носталгия по преживяното да трови дните ми" - рече си той. Но тази дума упорито се настани в съзнанието му. Методи я бе вдишал с въздуха на спомените, още като се завърна в бащиния дом. Дой ...
881
1
Каляска за милейди - край
Таня се държеше странно от рождения си ден насам. Уж все така си се смееха заедно на обичайните дребни шеги, придаващи вкус на ежедневието, но не беше както преди... Диана я изучаваше с поглед, когато си мислеше, че не я вижда, а когато си говореха, все гледаше встрани. Не ...
Таня се държеше странно от рождения си ден насам. Уж все така си се смееха заедно на обичайните дребни шеги, придаващи вкус на ежедневието, но не беше както преди... Диана я изучаваше с поглед, когато си мислеше, че не я вижда, а когато си говореха, все гледаше встрани. Не ...
1035
9
БРАДА
Вакуан стоял пред портрет на Бодхидхарма. На картината Бодхидхарма имал брада.
- Защо този приятел няма брада? – попитал Вакуан.
(Дзенбудистки коан)
Той се бръсне. Застава пред огледалото и гледа лицето си, плуващо сред облаци от потъмняла амалгама. ...
Вакуан стоял пред портрет на Бодхидхарма. На картината Бодхидхарма имал брада.
- Защо този приятел няма брада? – попитал Вакуан.
(Дзенбудистки коан)
Той се бръсне. Застава пред огледалото и гледа лицето си, плуващо сред облаци от потъмняла амалгама. ...
802
1
Мило мое момче,
Помниш ли, че така започвах писмата си до теб, когато бяхме разделени... Сега започвам едно друго писмо... Писмо, което може би няма да прочетеш; писмо, което може би ще хвърлиш в кошчето за боклук, щом прочетеш самото му начало... Но аз имах нужда да ти кажа тези неща и, тъй като не ...
Помниш ли, че така започвах писмата си до теб, когато бяхме разделени... Сега започвам едно друго писмо... Писмо, което може би няма да прочетеш; писмо, което може би ще хвърлиш в кошчето за боклук, щом прочетеш самото му начало... Но аз имах нужда да ти кажа тези неща и, тъй като не ...
3455
2
Този мрачен ден никога не бе му се виждал така ярък и изпълнен с красива контрастност. Дълго време хиляди болки бавно рушаха пътищата му към щастието и това беше едно от многото неща, с които ни най-малко не се гордееше.
След стотици изнизващи се със скоростта на светлината дни, той осъзна едно-един ...
След стотици изнизващи се със скоростта на светлината дни, той осъзна едно-един ...
717
Старецът напоследък сънуваше един и същи сън, вече половин година. Изкачваше се по стръмния и посипан с камънак път нагоре към снежния връх на планината. Усилията да преодолее болките на старостта го задъхваха, стъпките му бяха бавни и неуверени. Но устремени нагоре. И когато му оставаха последните ...
622
7
Много битки е преживяло човечеството в своята многохилядна кървава история. Някои велики, други позорни. Някои с много жертви, други проведени без да се пролее нито една капка кръв. Някои, за които споменът се е предавал през много поколения и други, които са били забравени отдавна. Много велики вои ...
573
И ето ни отново на път през Динарските Алпи, покрай все по-скъпи курорти (на всеки 50 метра цените се удвоявали - каза Николай. ) в посока към Дубровник. Голи зъбери не видях. Очертанията на планините наоколо са меки и ласкави, с добре развита растителност. Характерно за тази част от пътя ми се стор ...
575
1
%
Ей, не знаех, че имаш там съседка от България! Виж ти! Да живеете двадесет години в един и същи вход и да сте само на “добър ден”, а сега, само с едно стихче, нещата да се обърнат на 180 градуса!
Радвам се, че е плакала, когато го е прочела, Светочка! За нея самата се радвам! И за теб, че си откри ...
Ей, не знаех, че имаш там съседка от България! Виж ти! Да живеете двадесет години в един и същи вход и да сте само на “добър ден”, а сега, само с едно стихче, нещата да се обърнат на 180 градуса!
Радвам се, че е плакала, когато го е прочела, Светочка! За нея самата се радвам! И за теб, че си откри ...
1168
7
ЕДИН ДЕКАР НЕБЕ
Дядо Христо Войчев беше седнал на дебелия пън в двора и, захлупил лице в ръце, плачеше. Наблюдавах го отдалече. Приближих го, изчаках да вдигне очи към мен и тогава попитах:
- Защо плачеш, дядо Христо? Какво се е случило?
Старият човек ме погледна тъжно с дълбоките си сиви разплакани ...
Дядо Христо Войчев беше седнал на дебелия пън в двора и, захлупил лице в ръце, плачеше. Наблюдавах го отдалече. Приближих го, изчаках да вдигне очи към мен и тогава попитах:
- Защо плачеш, дядо Христо? Какво се е случило?
Старият човек ме погледна тъжно с дълбоките си сиви разплакани ...
827
5
ПОД ЧЕРЕШАТА
Тази година черешата на бай Васил роди както никой друг път. Плодовете овесиха клоните й към земята - да ти е драго да гледаш. Но косовете на шумни ята започнаха да налитат на дървото. „Няма да ги остави тази напаст да доузреят. Ще трябва да ги бера въззелени, макар че е хубаво да понал ...
Тази година черешата на бай Васил роди както никой друг път. Плодовете овесиха клоните й към земята - да ти е драго да гледаш. Но косовете на шумни ята започнаха да налитат на дървото. „Няма да ги остави тази напаст да доузреят. Ще трябва да ги бера въззелени, макар че е хубаво да понал ...
604
1
Марк Златомиров и Яромир Сигрица
Бъгави Богове
(MMORPG пародия)
Валеше сняг. Започна точно преди пет минути. Венера усещаше снежинките по лицето си, те нежно се стапяха и се стичаха по изящното ù лице. Беше си мислила, че кентавърът няма да се появи. Вярваше прекалено много на харитите (това са всич ...
Бъгави Богове
(MMORPG пародия)
Валеше сняг. Започна точно преди пет минути. Венера усещаше снежинките по лицето си, те нежно се стапяха и се стичаха по изящното ù лице. Беше си мислила, че кентавърът няма да се появи. Вярваше прекалено много на харитите (това са всич ...
1145
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
