Проза и разкази от съвременни български писатели
Преписаните решения
Лудориите не ми пречеха да съм отличен ученик. Още докато бях в отделенията, брат ми ме беше научил, че когато седна да уча, не трябва да мисля за нищо друго, а да се концентрирам само върху това, което чета, или решавам. Ако разбера, че не мога повече да чета така, по-добре да о ...
Ширин
Предстоеше ми пътуване до Афганистан и Пакистан, но валидността на жълтия ми паспорт за задължителните ваксини бе изтекла. Веднага отидох при моя близък приятел Николай Николаевич- главен лекар в най-голямата болница в Техеран. Тази болница беше построена от бившия СССР, а и целият персонал бе ...
Арабският принц
Помня първия път, когато ясно го съзрях в съзнанието си. Бях на не повече от две или три години, но имах усещането, че съм живяла векове. Всяка нощ, когато попадах в прегръдките на мама, подготвях душата си за поредния полет извън времето и пространството, прекрачващ граници и стопяв ...
Французойката
Младата мургав ...
Може би любов
Аз не съм диригент
Сродни души
Лежах на кушетката за пореден път. Психоложката ме гледаше внимателно, преценяваше подбора на думите ми, наблюдаваше всеки мой жест. Всичко си записваше в черен тефтер с грозна подвързия. Седеше на коженото си кресло, кръстосала важно крака. Очилата ù с червени рогови рамки стояха на сре ...
В стаята на Рони
Петък - тринадесети
Даница - I глава
До последната лъжа
Накъде пътуват умрелите
Безмисленост
Да напиша нещо, но какво ли? За живота ли да е, за любовта ли... за нещо друго или пък за спомена... за нищото, което имам или другото…
Д ...
В името на Хари Потър (Трета част)
.
Трета част
„Не споменавай напразно името Господне”
Слънцето вече клонеше към залез, но се туткаше по небето, за да гледа какво става на площада във Ватикана. А там имаше голямо оживление. ...
Задавам въпрос?
всички ще се учудим...
Но ако видим човек да плаче,
всички ще го подминем
и никой няма да попита ...
Сериозният разговор
Усмихнах се, поглеждайки в огледалото на колата и се учудих колко бързо растеше малката ми душица.
- Разбира се, че ще опитам да ти дам най-всевъзм ...
За женското приятелство или историята с ликьора “Мор дьо Роа”
Вила “Дъбрава” се намираше в Троянския Балкан. До нея се стигаше с джипове по лъкатушещ път. След отбивката от главния път се пътуваше около час.
Инспектор Петров пристигна с полицейски кортеж към 12.30 на обяд на 4 април и влезе във вила ...
Животът свършва като песен!
Пее ми се, но сълзите отнеха ми всичко, което притежавах. Няма ги думите, мелодията, свободата, нито трепета от първата целувка – дойде и моят ред нечакан. Като затворник в града студен и мрачен, блуждая, ала надеждата все по-трудно успявам да намеря. Какво спечелих, отка ...
Различните - част шеста
(Баба Станка)
"Здравей, младо момче!
Аз съм баба Станка. Но ти може да ме наричаш баба Таня. Даже това "баба" може и да не го използваш. Писала съм, че съм на 75 години. Между нас да си остане, това не е истина. На 78 съм.
Скрих три години, за да съм по-интересна. Загубих дру ...
Отвъд времето
Оглеждам се. Разхвърляна хотелска стая в съмнителeн квартал на противен град.
Какво правя тук?
Затварям очи, а в главата ми все още кънтят токчетата ми по влаковия перон. Пристигнах таз ...
* * *
- Имам подарък за теб! - каза той нетърпеливо к ...
Една среща, двама души и начало на два нови живота
Отражение
И в тихо безмълвие откривах все повече и повече неща, за които си струва да боли... Усмивката, която търсех в онези дъждовни сутрини над чашата с кафе – студено и горчиво... Усмивката, с която се чувствах и аз по детски щастлива... Усмивката, която дн ...
Обич...
Гледам снимките ...
Афоризъм 2
душите ни се връщат отново в рая.
Пробуждането - 2 глава
Целият ден бе дъждовен. Небето се стъмни още в четири часа и когато погледнах през прозореца в часа по история, за момент ми се стори, че това е последният ми час и че най-после ще мога да си тръгна. Но, уви, имах още цели два часа, а от историята оставаха още 20 минути, изпълнени от ску ...
Амулетът 11
Бе средата на шему[1]. Бубастис отново се бе превърнал в море от хора, музика, цветове и танци. Тесните улички на града се бяха изпълнили с тълпи от празнуващи мъже и жени, които под звуците на флейти и дайрета се бяха отправили в една посока – към центъра, където се ...
Живко
Нечовешко унижение
Току-що си пренесохме багажа в нова квартира. Стар етаж, със стари хазяи. Ние ще ползваме старата спалня. Стар гардероб и стар, обикновен салонен бюфет. Цялата спалня мирише на старо и цялата къща. Не смея да помръдна. Гледам скупчения багаж и се вцепенявам още толк ...
Прости ми
Прости ми думите, с които нараних те…
Не ги мисля, те са моята защитна реакция към теб…
Прости ми действията, с които нараних те,
те са липсата на разум в моя ден… ...
* * *
Отговор
Тишина, спокойствие и сивота около мен бележат вечността. Аз съм душа, чакаща ред да сложи лице, да стане човек с биещо в гърдите сърце. Идвам от там, където се раждат безсмъртните души и чакат на опашка за кръговрата на живота. Чакат ред, име да получат и смъртни да станат. Като цяло това е ...
Безразсъдно съчинение
Думата сарказъм, преведена от гръцки, значи -
късам месо
Седнала съм в Градската градина. Обичах я – градината. Вече не ми се сяда там. Може би ме надушват някакви интелигентщини. Нападат ме, а те, както се знае, не са интелигентни. Менте! От едната ми страна играят шах и комар ...