Понякога към спомените си се завръщам
как запознахме се на мегдана и как страстно
гушнахме се... И как цяла нощ после
на хорото кръшкахме...
Кръшкахме, защото ти беше с друга, а аз - с друг... ...
Ще се познаем...
Почти никога не можем да бъдем сигурни кога един край идва, но почти винаги знаем кога едно начало е започнало.
***
Когато доказваш величието си, доказваш и човешка слабост.
*** ...
Бостън – наши дни
Пощенската камионетка забави ход. Даде десен мигач и със скърцащ звук от плачещите за ремонт спирачки спря пред витрината, на която с едри букви бе изписано “Антиквариат Коен”. Вратата откъм шофьора се отвори и от нея изскочи водачът – на средна възраст, който явно вече се бе прими ...
Зимата беше доста самоуверена в безбрежната липса на белотата си; само няколко снежни устрема установиха крила в живи птици. Но почти никой не разбра. И останалото се превърна в „Здравей!”, „Супер си!” и - прекрасно ли разбираш, че е още зима и не мога да съм постоянно до птиците в двора. Откъслечни ...
Пак заставаш на прозореца полугол и запотен, леко уморен, все още пиян, но пък задоволен. И пак пушиш цигара и гледаш как тя се качва в таксито и заминава. Събираш пъзела от изминалата вечер и накрая стигаш до върховния в кавички секс, който правихте с нея. После се сещаш и за предната вечер, и за с ...
Заслужени поздравителни адреси
При една от разредените ни вече срещи, един мой приятел ми разказа нещо, което ме впечатли толкова силно, че когато „прописах”, се опитах да го опиша. Изпратих му написаното по електронната поща с въпрос, дали мога да го включа в моята поредица „Живот без грим”. В нача ...
Измина най-дългият месец от живота на Невена. След онази вълшебна нощ, прекарана с Димитри, нищо вече не беше същото. Предчувстваше, че е на прага на някаква важна промяна и неизвестността допълнително я изнервяше. Вечер, преди да заспи, се молеше на добрите сили да ú изпратят дори най-малкия знак. ...
В този горещ летен ден Наталия и баща ù се разхождаха в морската градина. Свежият морски бриз галеше с нежността си лицата и косите им, а морето предизвикваше с потайността и неспокойствието си. То се радваше на любовта на хората, които пореха с телата си неговата мантия.
Наталия разказваше за себе ...
ЗАЛОЖИХТЕ ЛИ ДНЕС?!
В някои държави хазартът е забранен, но как можеш да забраниш нещо със закон, щом хората имат вроден инстинкт към хазарта и залагат всекидневно.
Няма значение каква е играта (защото всичко е игра) - дали в любовта, дали с приятелите и семейството, всекидневно залагаме с надеждата ...
ТОВА ПОКОЛЕНИЕ...
- Eeeх, наборе! Дойде пролетта. Прескочихме и тази зима!
- Какви ги говориш, докторе? Има още хляб у нас. Колко са 80 години?
Слънцето огряваше цялата алея. Седяха на пейката и си говорeха. Не бяха приятели. Живееха в един жилищен блок. Понякога сядаха в близкото кафене и дълго си ...
И, понеже не ми пукаше, го псувах цяла седмица, ронейки сълзи преждевременно. После останаха само "благословиите" по негов адрес и огорчението. И сега не е по-различно, освен че се сещам от време на време, а не "all the time". Хората са казали, че на който не му върви в любовта, му върви в хазарта - ...
БОЯДИСАНИ ЯЙЦА
Той е направил кафето, до главата ми е. Не ми се пие. Отдавна, отдавна има вкус на някаква алхимична смес. Говорим си, колкото да не е без хич. Тъжна работа. Оная, моята птичка, как се е разпяла само навън. Уж я чувам, ама ми е все тая. Той ми дава пари за козунак. Отивам и купувам. Д ...
„Бебето-вселена” бе еволюирало. Представата на Гът и Фери за възможността една високоразвита цивилизация да създаде свое подобие бе истина, която Земляните още не бяха в състояние да осъзнаят, но интелигентната форма на живот, достигната на тяхната синьо-зелена планета, продължаваше да се усъвършенс ...
Провалът на „Големия проект“
Беше неделя надвечер. Гостите, които бяхме поканили на обяд, както обикновено се получава, се застояха и си тръгнаха преди час. След като помогнах на жена си да разтребим масата (понякога върша и подобни подвизи) се качих в кабинета си. Запалих цигара и тъкмо да включа к ...
Бизнесменът Минчу беше убеден, че жена му кръшка. Както беше убеден в правописа на името си, въпреки отразеното в личната му карта – МинчО.
Нае специален човек да следи половинката му. После друг, за да следи първия, да не би да се захласне по красивата Минка и така да попречи на уличаването ù в изн ...
Румен Петров беше 47-годишен, не много висок, снажен, с леко побеляла кестенява коса и морско сини очи.
Известно време беше останал без работа. Мразеше бездействието. Стремеше се да гледа с перспектива на нещата - свързани с живота му.
Беше специализирал информационни технологии с тенденцията да се ...
Има данни, че всяка година около половин милион момичета на възраст под осемнайсет са жертва на трафик на хора...
Правилата…
Бях на 15, когато новите ми "приятели" ме продадоха. Те казаха, че отиваме на парти. Където ще бъде много шумно, с много алкохол и шантава музика. Аз бях едва на 15, когато вс ...
Четири неща казах на хората
и те промениха живота им.
Четири неща, които не казах на себе си,
защото бях забравил, че аз също съм човек
и моят живот си остана същият. ...
Мило, мило Вери,
На този ден, на този ден... почакай, че буца тръгва към гърлото ми и май ще се разплача.
На този ден ще получиш много подаръци. Ще получиш и много целувки, прегръдки и много топли думи. На този ден ще получиш и много цветя. През пролетта са най-красиви цветята. Цели букети. Огромни. ...
Късно след полунощ жената от другата стая престана да плаче и тогава съвсем ясно чух, че някой ходи по покрива. На седмия ден от пребиваването ми в хотел Елсинор се появи Магдалина и обясни, че цикълът и се бави, а освен това някъде в дистанцията между първото и второто пришествие е паркирал мерцеде ...
„Пробният брак на Ани”- автор Божидар Божилов.
Постановчик - Андрей Михайлов
Студентски дом на културата - 1964 година.
*
Режисьорското решение: няма! ...
Мъж, останал без кола, е бесен. Жена в същото положение е още по-зле. Ако не сте виждали истинска Баба Яга на метла или зъл демон, ето ви момента да ги срещнете. Мъка, мъка - и спринтово гримиране, и мрънкаво влачене на седем чанти с две ръце, и фучене, и цветисти каруцарски благословии...
Та в така ...
Защо не станах мастит бизнесмен?
След настъпилите промени в България, много често са ми задавали въпрос, който се свежда до следното: „Като си толкова „печен“, защо не създадеш собствен бизнес?“
Всъщност това си беше съвсем логичен въпрос, защото при богатия опит и връзки, които имах както на Запад, ...
Тя беше в своята стая, потънала в тишина. Беше загасила лампата и седнала до прозореца, наслаждаваше се на гледката, която се разкриваше в омайната нощ. Беше от онези нощи, които сякаш разказват някаква приказка, които диктуват на сърцето отминала болка и всеки удар отеква в далечен спомен. Снегът в ...
Лодката тихо се плъзгаше по тъмните води. Миризмата на гниещи боклуци и разложение проникваше дори през филтрите на стария армейски противогаз. Сергей внимателно заобиколи стърчащите от канала подобно на драконови зъби останки на Аспаруховия мост, рухнал при унищожителното земетресение преди двадесе ...
Да беше нещо, от което да избягаме,
щеше да е лесно и щяхме да успеем...
Но, уви, тя, съдбата, поднася ни само
много беди, а и невъзможно е да ги предотвратим...
Донася смърт на млади хора и на такива ...
Усмивката света огрява!
Лекар-клоун усмивките раздава!
Монаси с рози в ръце се смеят с глас и ни заразяват!
Усмихнати деца с лицата си улицата ни огряват!
Мъничките чудеса дните ни усмихват! ...
В Е Л И К Д Е Н
На този ден винаги ходя на църква. В събота. В полунощ. Изкъпана и чиста, притихнала и свята. Вярваща! Вървя в полунощ към светлината, прекрачвам прага, влизам през широко отворената врата. На този ден винаги си купувам свещичка от 10 стотинки – малка, безценна. Стига ми нейният плам ...
След закуска Наталия и баща ù решиха да излязат.
Въпреки че беше в отпуск, Иван трябваше да провери как вървят нещата във фирмата, а сетне реши да се обади на родителите си.
В службата всичко вървеше нормално, дори и организацията с обзавеждането в новата сграда беше наред. Познаваше много добре хор ...
Бостън – 1969 година
Въпреки, че времето навън бе слънчево и топло, камината в облицования в дървена ламперия кабинет бе запалена и езиците на буйния огън почти облизваха горната част на камината. Големият стар часовник в нишата до прозореца равномерно отчиташе хода на времето, а шумът от клатещото ...
Беше петък, краят на работната седмица, краят, който чаках с такова голямо нетърпение. Преди да напусна офиса, говорих с мъжа ми, който ме чакаше за вечеря. Бях уморена и напрегната и чаках почивните дни с желание за нещо... необикновено. Тласкана от тази първична сила, изключих всичките си телефони ...
Тя чакаше с нетърпение да настъпи вечерта, тръпнеше в очакване да го види, очите им да се срещнат така, както преди година. 12 месеца, в които тя не го беше зървала, бледо си спомняше неговите черти. Колкото и да се опитваше, не можеше да се сети какъв беше вкусът на устните му, уханието му. В после ...
Докога животът ще бъде жесток,
докога ще оставя децата сираци?
Докога по пътищата ще се трупат
паднали камънаци и безброй рухнатини...
Тази неделя погребаха една майка, която страшно много страдаше от болести. Тя никога не успяла да преглътне смъртта на съпруга си и се поболяла, остаряла и овехтяла ...
Изскочи изведнъж. Видя я в последната минута. Беше като цветно петно на пътя. Знаеше, че колкото и бързи реакции да има, не може да я избегне. С всичка сила натисна педала на спирачката. Колата се разтресе, гумите изсвистяха по асфалта. Сърцето му заблъска силно в гърдите, главата му забуча.
От два ...
Въздухът е хладен. Мирисът на сняг едва се е слегнал в канавките. И ето че от короните на дърветата, от самата им кора, вятърът довява първите акорди от раззеленяващи се и цъфтящи аромати.
Той слуша вглъбения в пролетните си натяквания чичопей и продължава да дълбае с поглед онази точка в пространст ...