Тръгнах сама навън. Бях уморена от цялата динамика покрай мен и имах нужда просто да тръгна и да не се върна известно време.
Макар че вътрешно в себе си знаех много добре къде отивах. Колкото и да тръгнах със самозаблудата, че отивам някъде си... аз знаех накъде вървя. Отивах при Него. Мъжа с главно ...
Започваш да се увличаш все повече в мечтите си, превърнати в измислици… именно така живееш. Подхранваш се от лъжите, които отправяш към самия себе си, но в един момент всичко това спира да ти се струва нереално. Ти започваш да вярваш в него. И животът ти се превръща в лъжа. Но ти не го осъзнаваш. Пр ...
Седях си аз на моето прозорче. Мислех си за една звездичка, която преди време изгряваше всяка вечер на небето. Грееше толкова силно, че заслепяваше всички останали. Но изведнъж черен облак я скри. Небето бе тъй пусто без нея. На него имаше безброй други малки, незначителни звездички, но никоя не гре ...
Началото
Това е моята история. Казвам се Сам. Работя за правителството и съм част от секретен проект за развиване на човешките способности. Нямам право да разказвам на никой за този проект, а също така ми е забранено да демонстрирам силата, която придобих по време на експеримента. С две думи достигн ...
Ноемврийският следобед се разстилаше над града. Вятърът свистеше между клоните на дърветата и разнасяше по улиците мръсни вестници и окапали, пожълтели листа. Елена вървеше по тротоара, загърната в тънка жилетка и зъзнеше от студ. Ноември беше дошъл студен и дъждовен, сякаш напук на дълго проточилот ...
Годината е 2002. Мястото е в едно оздравително училище на село. Поводът е едно ученическо влюбване. Поводът за написването е едно пожелание от сърце. Историята е някак запомняща се, а изживяването е изпълнено с трепет и вълнение за двамата главни героий. И така един ден към края на учебната година, ...
На полето, сред зреещото жито, под голям и самотен орех, привечер по ракиено време се родил Той. Баща му лежал полумъртъв, опиянен от собственоръчно варената от него ракия. А майка му беряла душа под ореха и без да е кусвала и капка от бащината ракия. Баща му разбрал след два дни, че му се е родило ...
За мама
За мама
(27.08.1996г.)
Мамо, стават 40 дни, откакто те няма. Аз не вярвам, че си умряла. Татко и всички други грешат. Знам, че съвсем скоро ще си дойдеш. Забраних им да слагат некролог на вратата. Той е за мъртвите, а пък ти си жива, просто се бавиш. Ела си, ужасно много ми липсваш. Страх ме ...
Щастлива бях, че се откриха, но това човъркаше дълбоко дупката в гърдите ми и не можех да си позволя слабост пред тях. Никога не съм понасяла да ме съжаляват, а напоследък го виждах често във очите на всички. Вървях, като се оглеждах да открия кухнята. Мислех, че съм се загубила, когато чух стъпки з ...
Отварям очи и розовият цвят е пред мен, както съм си така легнала още. Две огромни топки розов цвят. На прозореца ми. Настроение и жажда за живот... промяна към добро. Слънцето свети по тях, те стават кристални, искрят. Усмихвам им се. Те всъщност не са розови. Не са и цикламени, не са и светло черв ...
БАТЕТО
Бяхме с Аленсандър Бумбаров (Бумбето)– и Симеон Гъстев (Батето) във Вупертал във връзка с получаването на нови полуремаркета от фирмата “Блумхардт”. Естествено, Гъстев нямаше нищо общо с този чисто технически въпрос, но нали и той трябваше да посети ГФР. Тогава той беше директор на Междуградс ...
Нерви, изпиващи съвестта ми, полазиха останалата ми гордост, пълзяха и се увиваха като паяжина и образуваха мрежа, която ме задушаваше. Внезапната болка в стомаха ми беше навсякъде, не ми достигаше въздух, а мисълта още повече помрачаваше състоянието ми... Представата за подлата постъпка на приятел ...
Керна Иелия
Да си човек е такова предизвикателство! И едновременно с това нещо така желано. Докато бях такава не го осъзнавах, ала сега...
Сякаш бе вчера, когато тичах с боси крака през потока близо до селото. Но както майка ми би казала, времето е относително понятие.
Тогава, едва навършила 18 чове ...
Футбол, любов и... диаманти
На гости сме, хапваме, пийваме. Говорим си за политика, разказваме вицове, политика, вицове – смях! По едно време преминахме на по-сериозни теми – секс и изневери.
- Четох вчера, че известен футболист зарязал жена си и двете си деца и избягал с някаква. Холивудски артист ...
Искам да дишам свободно, а някой ме стиска гърлото…
Искам да се радвам на воля, а съм помръкнал…
Искам да литна, а всъщност пълзя…
*
Започнах да се замислям… ...
ХЛАДИЛНИТЕ АГРЕГАТИ И... УИСКИ
В ДАП – ММП (Държавно Автомобилно Предприятие за Международен и Междуградски Превози, след това стана СО МАТ), София пристигнаха двама американци от фирмата “Уестингхауз”, във връзка с окончателните преговори за доставка на хладилни агрегати, които трябваше да се монти ...
Големите писатели като Ваня Щерева и Любен Дилов пишат книги по филми. Е, аз не мога да се меря с тях за това опитах да напиша само разказ по разказ. До там мога да хвърля. И все пак текстът в оригинала е не по-малко абсурден от този, както и действителността, в която живеем, е не по-малко безумна о ...
Прости!
Простено.
За прошката няма почивен ден.
Тя не се дава само на Сирни Заговезни. Тя се дава винаги, когато е нужно.
Най-важото условие да простиш е Любовта. ...
Както когато спиш и за момент, съвсем несъзнателен, нещо те събужда. И после заспиваш отново, веднага. Без никога да помниш, че си бил буден, че очите ти са били отворени, че си излязъл отнякъде за миг и също толкова бързо си влязъл обратно. В съня си, ако си сънувал.
Както когато чуеш звук от типич ...
Мъртвият мъж лежеше по гръб върху пейката. Лявата му ръка висеше надолу, дясната беше на корема. Оредяла сива коса стърчеше върху отпусната глава, морава линия опасваше оголения, нашарен със старчески петна, врат. Върху сакото му беше навлечена странна зеленикаво-кафява дреха, подобна на тренировъче ...
ЦЕНАТА НА ГРЕХА
Душата му ридаеше тихо. Тревогата от неизвестното го гнетеше. Погледна ръцете си - възлестите му пръсти трепереха. Напукани и почернели от кърска работа, бяха се прегърбили от умора. Болеше го и дланта - един трън се беше забил надълбоко и вече дни береше. Опита се да фокусира очите ...
Кимнах, приготвяйки се да събудя дремещите мъничета. Фоти, правейки ми знак да не ги будим, придърпа Гея в прегръдката си. Прегърнах Ари и се запътих след Самуил. Дълбокият сън на децата остана необезпокоен, явно умората ги бе надделяла. Очите ми търсеха в тъмнината мястото, което щеше да ни подслон ...
ГРЕШКА
Грешка! Единственото ти име трябва да е това. Как иначе би се описало нещо толкова съвършено - греховно и порочно?
Понякога се чудя дали си заслужава.
Прилив на страст, енергия, чувство на топлина... живот! Да, фактите разбулват всичките ми съмнения. Тези така дългоочаквани срещи, наситени с ...
ТЕОРИЯТА НА ПИНКОФ ПО ВЪПРОСА ЗА МЪЖЕТЕ И ЖEНИТЕ
Цинизмът в Теорията на Пинкоф по въпроса за мъжовете и женорята, би трябвало да се приеме с обилно чувство за хумор – тъй, както горчиво лекарство с голямо количество вода. Хубавото е, че казусът, описан по-долу, е толкова хипер рядък, та е почти невъ ...
На най-прекрасното място на земята се издигал огромен дворец. Той бил заобиколен от високи планини, загадъчни гори и дълбоко синьо море. Със своите чудни форми се извисявал гордо сред необятната красота. В него живеел добрият принц Клайн. Природата била щедра и го дарила с този приказен рай.
Един сл ...
- В понеделник привечер Тони Стораро получи странен SMS от необозначен мобилен номер или както е прието да се казва "private number": "Утре е вторник, хитрецо. Веднага преставай да ядеш говна! подпис Вълчака". Това съобщение му се видя доста зловещо и той, загрижен за сигурността си, реши да остане ...
Старият майстор на клетки за птици вече не можеше да работи - синът му влезе в затвора.
Предусещайки края на дните си старец засади овошка. Всички го поздравиха.Той се усмихваше – вече опитваше плодовете ù.
Когато снегът спря, хората наизскачаха от домовете си и го захлупиха с прашни килими. Биха го ...
„Природата е създала женския пол за
любов, а не за жестокост; жената трябва
буди нежност, а не страст…“
Лесинг
Сутринта се събудих рано. Заредих по навик кафеварката. За кратко време кафето беше готово. На фона на прекрасната утрин се лееше песен на „Щурците“. С първата глътка от кафето запалих цига ...
Един ден тя реши, че ще избяга от тази действителност. Ще отиде там, нейде, където той нямаше да я намери. Това са цели четири години, в които изживя толкова страдания. Той беше от ония хора, на които не може да угоди човек. Обичаше да налага своето мнение, а тя сякаш беше едно нищо в неговото обкръ ...
От едно момиче с отдавна разбито сърце...
Живеем с мисълта, че някой ден тя просто ще дойде... Любовта... Ще дойде така истинска и чиста и ще ни пренесе в свят на щастие, усмивки, свят, в който няма лоши неща... където всичко е толкова просто... и чисто, истинско...
Срещна я... Къде ли... той беше д ...
Мина цяла година от онзи гаден и мрачен 8-ми март, когато аз реших, че не мога повече с теб. Поглеждам назад и ми става малко тъжно. Осъзнавам всичко, което се е случило чак сега – от позицията на времето. В главата ми моментите минават като на кинолента, а аз съм просто зрител. Спомням си как се на ...
-Ах, гиди мръснице такава! Как пък го намери този прост мъж, дето хич и не забелязва, че си хойкаш наляво - надясно?! – възмущаваше се баба Мита, гледайки сто и някоя си серия от поредния турски филм.
Тъкмо старицата цветисто изпрати „на майната си” младата героиня, която продължаваше да изневерява ...
Той: Липсва ми пушенето с теб.
Тя: Така ли? На мен също.
Той: Беше хубаво. Сега се чувствам някак самотен.
Тя: Да, но ти поне имаш приятели.. Защо не пушиш с тях?
Той: Никой не може да те замести. ...
Полицай Кристина Маринели гореше от нетърпение да се захване с новата си задача. Ентусиазмът ù беше добре подкрепен от информацията, която успя да свали от охранителните камери в общинския паркинг. Искрено се надяваше да открие още важни факти, които биха помогнали да се разплете това ужасно убийств ...
Днес предстои разпределението на випуска!
Очаква ме трудно изпитание…
Още с влизането в Института налетях на личния състав!
Беше с още двама непознати млади хора...
* ...
До г-н Любим!
Мили, студена е нощта! Тук студът е сковал всяка малка частица от мен! Навън всичко е черно-бяло, почти няма лъч светлина! Стоя аз в пещерата на моята самота. Чуват се тихо капките сълзи върху камъните! Гледам към бъдещето, в което теб те няма! Там виждам неясен силует, водещ ме към ро ...
– Мисля, че вече е по-добре. – чух нежното гласче на Гея. - Вижте, Ари, Фоти, започна да се възвръща цвета на лицето ù.
Усетих как цялата кипеше от въодушевление. Наистина опитът ми този път да си отворя очите бе успешен. Още ми се повдигаше, но някак го преглътнах.
– Много ни изплашихте. - каза Фот ...