39 927 резултата
Марк Златомиров и Яромир Сигрица
Бъгави Богове
(MMORPG пародия)
втора част
Фалосос бе транспортен кентавър, така бе програмиран, и за определена сума той превозваше товари из целия свят на боговете. Това значи, че на практика той знаеше къде се намира всеки град в играта. В подземния свят имаше един ...
Бъгави Богове
(MMORPG пародия)
втора част
Фалосос бе транспортен кентавър, така бе програмиран, и за определена сума той превозваше товари из целия свят на боговете. Това значи, че на практика той знаеше къде се намира всеки град в играта. В подземния свят имаше един ...
927
1
НЮХ
Още на младини Асен се беше прославил като добър ловец, а в ловенето на лисици на никого не отстъпваше. Всяка година предаваше най-много кожи. Попитаха ли го как успява, казваше:
- Към хитростта имам нюх.
От всичко най-много мразеше бракониерството. От него се пазеха, защото знаеха, че е безпощ ...
Още на младини Асен се беше прославил като добър ловец, а в ловенето на лисици на никого не отстъпваше. Всяка година предаваше най-много кожи. Попитаха ли го как успява, казваше:
- Към хитростта имам нюх.
От всичко най-много мразеше бракониерството. От него се пазеха, защото знаеха, че е безпощ ...
1285
1
Ето и моята версия за водката...на Грег.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=173580
Един слънчев ден получих съобщение от Феичка, че нейна приятелка харесала един мой фейлетон и е решила с него да се яви на изпит по сценична реч в НАТФИЗ. Момичето я помолило да ù даде моя имейл адрес, за д ...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=173580
Един слънчев ден получих съобщение от Феичка, че нейна приятелка харесала един мой фейлетон и е решила с него да се яви на изпит по сценична реч в НАТФИЗ. Момичето я помолило да ù даде моя имейл адрес, за д ...
1653
18
Младата Стоеница се беше заинатила тази сутрин и не пускаше мъжа си на лов за диви патици.
- Искам на разходка да ме изведеш, в сладкарницата да ме почерпиш, а след туй ще е много хубаво, ако и на кино отидем! Ти или гълъбите си гледаш, или на лов ходиш, все едно, че нямаш жена! Няма да търпя повече ...
- Искам на разходка да ме изведеш, в сладкарницата да ме почерпиш, а след туй ще е много хубаво, ако и на кино отидем! Ти или гълъбите си гледаш, или на лов ходиш, все едно, че нямаш жена! Няма да търпя повече ...
886
6
Събуди се. Скякаш от дълъг сън. Едва отвори уморените си клепачи.
Не можеше да осъзнае къде се намира. Бе в нещо като стая. Празна стая, без нито една мебел, освен стола, на който бе заспала. Стените на тази стая бяха черни, подът също. Когато погледна през прозореца, ужасяваща гледка събуди сетиват ...
Не можеше да осъзнае къде се намира. Бе в нещо като стая. Празна стая, без нито една мебел, освен стола, на който бе заспала. Стените на тази стая бяха черни, подът също. Когато погледна през прозореца, ужасяваща гледка събуди сетиват ...
1032
1
В следващото писмо до Ивалинка я уведомявам за събитията които следват:
“ Дете мое.
Ново тегло ме натисна. Бях ти писала, че се канят да умират, но Никата ни изигра. Уж двамата заедно, (че не могат един без друг), но тя пак се изхитри. Той затвори очи, а тя щом разбра това, отвори нейните.
Глупакът ...
“ Дете мое.
Ново тегло ме натисна. Бях ти писала, че се канят да умират, но Никата ни изигра. Уж двамата заедно, (че не могат един без друг), но тя пак се изхитри. Той затвори очи, а тя щом разбра това, отвори нейните.
Глупакът ...
883
3
Бяха две малки сребристи рибки. Гонеха се, криеха се във водораслите... Играеха. Тихо, светло и спокойно беше морското дъно. Но... Нещо огромно закри светлината. Наруши тишината...
Уплашени, малките рибки се скриха, а нещото, което се спускаше отгоре, най- после опря дъното и спря. Не беше живо съще ...
Уплашени, малките рибки се скриха, а нещото, което се спускаше отгоре, най- после опря дъното и спря. Не беше живо съще ...
878
Вдъхновено от пребиваването ми в една страна на брега на океана.
Очакването
Лекият бриз напомняше за себе си и погалваше брега със своето дихание. Океанът разливаше своите вълни, които уморени се срещаха с кея. Техният шум докосваше съзнанието на Марина. Малката ù самотна фигура стоеше неподвижно и ...
Очакването
Лекият бриз напомняше за себе си и погалваше брега със своето дихание. Океанът разливаше своите вълни, които уморени се срещаха с кея. Техният шум докосваше съзнанието на Марина. Малката ù самотна фигура стоеше неподвижно и ...
709
9
ТЕЗИ ДНИ
Търсих тези дни, безкрайно дългите и обещани. Онези, в които слънцето изкривява сенките. Дните, в които смъртта е прелестната непозната, а утрините се раждат с мириса на лавандула. Търсих ги в очите, сълзящи без съжаление, в детските шепи и изтичащия между тях устрем.
Чаках тези дни в капан ...
Търсих тези дни, безкрайно дългите и обещани. Онези, в които слънцето изкривява сенките. Дните, в които смъртта е прелестната непозната, а утрините се раждат с мириса на лавандула. Търсих ги в очите, сълзящи без съжаление, в детските шепи и изтичащия между тях устрем.
Чаках тези дни в капан ...
1144
8
Кажеше ли се „долномахленски събор” и бая народ се стичаше - от цялата околия, та и отгоре, ама най - редовни бяха съседските селяни - горно и средномахленци. Надпреварваха се шарените каруци, всяка искаше първа в наше село да стигне. Сергиите по мегдана се оглеждаха като млади невести - коя от коя ...
2585
10
Приятел
Гледам те и знам, че ще ме предадеш. Но какво от това? Аз ти изказах всичко, което можах и което събрах. Разпилях, но не прекалено много. Внимавах в пътя. Внимавах в истината, доколкото я виждах, и я следвах според силата си. Не исках чуждото. Гледах света и виждах, че е негов, не мой, но ко ...
Гледам те и знам, че ще ме предадеш. Но какво от това? Аз ти изказах всичко, което можах и което събрах. Разпилях, но не прекалено много. Внимавах в пътя. Внимавах в истината, доколкото я виждах, и я следвах според силата си. Не исках чуждото. Гледах света и виждах, че е негов, не мой, но ко ...
722
1
РАЗМИНАВАНЕ
Изкарала последния час в училище, Ралица остави дневника, записа преподадения материал в книгата и отегчено се отпусна на стола. Не ù се прибираше. Остана равнодушна и към разговора на колегите си в учителската стая - познати до болка ù бяха. Тя мислеше за скучния живот в малкото провин ...
Изкарала последния час в училище, Ралица остави дневника, записа преподадения материал в книгата и отегчено се отпусна на стола. Не ù се прибираше. Остана равнодушна и към разговора на колегите си в учителската стая - познати до болка ù бяха. Тя мислеше за скучния живот в малкото провин ...
652
3
askdfhkalsjhdflakjsdgflaksdgf;jfapoidfa;sdfha;osifnaowiefjna;w
НОЕМВРИ
І
%
Благодаря, добре съм. Не седя много зад монитора, защото търся усилено работа и съм навън почти по цял ден. ...
НОЕМВРИ
І
%
Благодаря, добре съм. Не седя много зад монитора, защото търся усилено работа и съм навън почти по цял ден. ...
1092
11
ПРИКАЗКА ЗА ВЪЗРАСТНИ
Имало едно време...
Вековната гора се беше смълчала преди изгрева. Първо изсветля небето и стопи звездите, после се промъкна утринният вятър, раздвижи шумака и събуди птиците.
Сгушена в дъбравата, малката къщурка със сламен покрив още спеше. Баба Мила се стресна в съня си - раз ...
Имало едно време...
Вековната гора се беше смълчала преди изгрева. Първо изсветля небето и стопи звездите, после се промъкна утринният вятър, раздвижи шумака и събуди птиците.
Сгушена в дъбравата, малката къщурка със сламен покрив още спеше. Баба Мила се стресна в съня си - раз ...
2350
26
Хората седяха около дългата маса.Това бе великолепен пир, който беше започнал твърде отдавна...
Нямаше човек, преживял всичките си лета, да е останал на масата. Хората изникваха от споровете и отново от тях, отнасяни някъде в края на безконечния пир, се изгубваха...
Сякаш ги нямаше пределно познатит ...
Нямаше човек, преживял всичките си лета, да е останал на масата. Хората изникваха от споровете и отново от тях, отнасяни някъде в края на безконечния пир, се изгубваха...
Сякаш ги нямаше пределно познатит ...
617
Не искам да заспивам. Не искам да спя. Дори и за съвсем малко. Никога. Защо? Когато сънят се спусне над мен, един въпрос също ме връхлита: ами ако..? Ако след като заспя не се събудя? А ако аз се събудя, но целият останал свят не се събуди? Представям си, че се събуждам от сън, а светът липсва, цяла ...
945
1
БОЧО
1
И днес Бочо беше извел кравите на паша в ливадите по Къпинчо. Капчици роса блестяха в тревата под лъчите на утринното слънце, птици се боричкаха и цвърчаха в ниския храсталак в покрайнините на гората. След снощният буреносен дъжд, цялата природа блестеше окъпана, въздухът беше прозрачен, какт ...
1
И днес Бочо беше извел кравите на паша в ливадите по Къпинчо. Капчици роса блестяха в тревата под лъчите на утринното слънце, птици се боричкаха и цвърчаха в ниския храсталак в покрайнините на гората. След снощният буреносен дъжд, цялата природа блестеше окъпана, въздухът беше прозрачен, какт ...
1003
2
Пак. Пак лежа гола в леглото ти и гледам студения таван. Малките атоми красив аромат от парфюма ти са се впили в тялото ми, в кожата ми, вътре в мен и ме карат да плача.
Цигара. Мълчиш. Тръгваш си. Оставам сама в тъжната, незабравена стая. Тъгата ти е попила в материята, попила е във въздуха и е изт ...
Цигара. Мълчиш. Тръгваш си. Оставам сама в тъжната, незабравена стая. Тъгата ти е попила в материята, попила е във въздуха и е изт ...
826
2
Незримите очи на вечерта сякаш се бяха втренчили в нея. Тя усещаше, че един друг магичен свят се опитваше да измести вниманието ù към себе си. В този свят невъзможни неща нямаше. И Ая му се отдаде напълно.
Не можеше и не искаше да се бори с него. Усещаше го толкова близък и уютен, че протегна ръка к ...
Не можеше и не искаше да се бори с него. Усещаше го толкова близък и уютен, че протегна ръка к ...
925
2
Стайко се размърда, почеса се по носа и захлупи с възглавницата главата си. Искаше му се още малко да поспи, но откъм поляната, що се разстилаше под прозореца, песента на разните хлопки, примесена с шовъркането на юрдечки и мисирки, го разбуди и сега не му даваше мира. Помъчи се да заспи отново и ка ...
913
4
Малко след десет сутринта, час преди бързият от София за Горна да профучи по важния Четвърти, гарата се бе опразнила. Тълпа пъстра и многолика се бе изсипала от последния влак и вече се разтъпкваше по алеите в парка. Пред входа гърмеше духов оркестър. Огромен транспарант с надпис "Честито Гергьовден ...
892
5
БАЛКАН
Есента бе разхвърляла пъстрите си багри безразборно - сякаш бе постлала шарена черга върху цялата земя. В западния край на селото, сред оранжевозлатистите облаци на разсъбличащите се дървета, се намираше побелелият от мливото покрив на фуражомелката. Мъже и жени се суетяха край разпрегнатите ...
Есента бе разхвърляла пъстрите си багри безразборно - сякаш бе постлала шарена черга върху цялата земя. В западния край на селото, сред оранжевозлатистите облаци на разсъбличащите се дървета, се намираше побелелият от мливото покрив на фуражомелката. Мъже и жени се суетяха край разпрегнатите ...
712
1
Червени, зелени, сини, виолетови, жълти отблясъци. Очи. И поглед, вперен в един отминал миг. Рисувам щрихите на лицето ти на моя прозорец. И после докосвам стъклените ти устни. Не се усмихваш като преди. Сълза. Малка, тихо пронизваща, изпиваща, студена, тъжна сълза. Няма те отдавна, но все си мисля, ...
933
5
Из „Дневникът на един луд”
08.03.2010
- Здравей! Как си? Беше ми съпруга, някога... преди 100 лета или бяха по-малко, може би 10, може би, а може би не? Не знам, вече не знам, не ги броя. На мен ми се струват 100. Отиде си някак на бързо, беше само на 32 и, като се замисля, аз много ти помогнах, не ...
08.03.2010
- Здравей! Как си? Беше ми съпруга, някога... преди 100 лета или бяха по-малко, може би 10, може би, а може би не? Не знам, вече не знам, не ги броя. На мен ми се струват 100. Отиде си някак на бързо, беше само на 32 и, като се замисля, аз много ти помогнах, не ...
1178
3
Има десет неща, които искам да споделя с теб и те са:
- спомените от миналото ми;
- дните си за в бъдещето ми;
- красивите моменти от живота си;
- леглото си; ...
- спомените от миналото ми;
- дните си за в бъдещето ми;
- красивите моменти от живота си;
- леглото си; ...
755
2
Тя беше завършила девическата гимназия и преподаваше уроци по пиано. Павлето беше неспокоен. Не го свърташе на едно място. Вяра беше пред очите му. Виждаше я навсякъде. Тя се превърна в оживен образ, чийто очи го наблюдаваха и алени устни се усмихваха. Той се наслаждаваше на тия очи. Но за миг се оп ...
561
2
ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ
Печката в тъкачницата бумтеше, зачервила кюнци. До нея, облакътен, седеше замислен мъж. Между пожълтелите пръсти на възлестата му ръка светеше огънчето на цигара. Становете млъкнаха. Жените се скупчиха до печката да починат и се сгреят. Подхванаха оживен разговор, но Васил остана бе ...
Печката в тъкачницата бумтеше, зачервила кюнци. До нея, облакътен, седеше замислен мъж. Между пожълтелите пръсти на възлестата му ръка светеше огънчето на цигара. Становете млъкнаха. Жените се скупчиха до печката да починат и се сгреят. Подхванаха оживен разговор, но Васил остана бе ...
1024
5
Имаше време, когато всичко беше друго… Когато тя значеше нещо и се отличаваше от нищото… Сега стоеше пред стена, пълна със снимки и търсеше себе си… Лица, изпълнени с усмивки и поглед, искрящ от любов… Неговият поглед! А дали наистина беше негов, или просто някога е объркала съня с реалността?! Само ...
893
6
Къде сгрешихме?
Може би сгрешихме малко преди да започнем да творим, за да запълним празните места в сърцата си. Опитвахме се - всяка секунда да залъжем себе си, че утре ще е
по-добре от днес и че утре няма да сблъскаме отново със сивата и отблъскваща реалност. Но когато се събуждахме, виждахме, че ...
Може би сгрешихме малко преди да започнем да творим, за да запълним празните места в сърцата си. Опитвахме се - всяка секунда да залъжем себе си, че утре ще е
по-добре от днес и че утре няма да сблъскаме отново със сивата и отблъскваща реалност. Но когато се събуждахме, виждахме, че ...
848
2
Пеньо отри с длан потта от челото си, подпря гръб в каросерията на камиона и надигна манерката. Остави водата да се стича по брадата и шията му. Все е било жега, ама такава не помнеше. Въздухът се къдреше пред очите му и всичко изглеждаше някак не на фокус - безкрайното поле, балите от слама и малки ...
870
6
Чинията с урда* стоеше непобутната на трема*. До нея в панерче просветваха току-що откъснати розови домати с капчици вода по тънката кожица, като бисери. Вуйна направи последен опит да ни проагитира да хапнем за закуска филия извара с домат. Ние обаче упорито се цупехме на храната, надявайки се да п ...
2656
14
СЪВЕСТ
"Последният сеанс е най-отегчително, когато вече си позирал няколко часа и очакваш да приключиш. Каквото имаше да премисля, премислих го. Те, мислите, все върху едни и същи неща кръжат, блъскат се като вода в бряг и когато ти омръзнат, задрямваш или пък започваш да наблюдаваш. Но и в двата ...
"Последният сеанс е най-отегчително, когато вече си позирал няколко часа и очакваш да приключиш. Каквото имаше да премисля, премислих го. Те, мислите, все върху едни и същи неща кръжат, блъскат се като вода в бряг и когато ти омръзнат, задрямваш или пък започваш да наблюдаваш. Но и в двата ...
706
4
Трябваше да върви. Просто да продължава да върви. Не можеше да спре. Спреше ли - това означаваше сигурна смърт. Трябваше да се махне оттук. Колкото се може по-бързо и на всяка цена. Но тялото му трудно го слушаше. Умората натежаваше. А имаше още толкова много път. Времето се разваляше. Слънчевите лъ ...
828
3
„Нещо става у Генчови! Каква е тая олелия, какво е туй чудо?” - мислеше си
баба Дена, седнала на скамейката пред вратнята и протегнала врат към съседския двор. „Ух, как не излязох по-рано, че да разбера кой е влязъл у комшиите!” - тюхкаше се на ума си тя. По едно време настъпи раздвижване пред съсед ...
баба Дена, седнала на скамейката пред вратнята и протегнала врат към съседския двор. „Ух, как не излязох по-рано, че да разбера кой е влязъл у комшиите!” - тюхкаше се на ума си тя. По едно време настъпи раздвижване пред съсед ...
4878
13
Кога разбираш, че си сбъркал? Когато действителността те удари право в лицето? Когато се загубиш в безсмислието на деня си? Или когато заплачеш с глас като малко дете в отчаянието си, без да можеш да спреш?
Кога сядаш да теглиш чертата, да направиш равносметка на грешките си, да се разкаеш и да спре ...
Кога сядаш да теглиш чертата, да направиш равносметка на грешките си, да се разкаеш и да спре ...
823
2
ГОРСКИЯТ
Над листата на белия дъб, в синевата на небето, плуваха пухкави облаци. Дървото приличаше на огромен чадър, разперен над главата на горския. Излезе лек ветрец и чадърът оживя. Зашушнаха листата, сякаш нежна музика погали ушите му. Носеше се дъх на мъх и гнила шума. Като отпочина, той стана, ...
Над листата на белия дъб, в синевата на небето, плуваха пухкави облаци. Дървото приличаше на огромен чадър, разперен над главата на горския. Излезе лек ветрец и чадърът оживя. Зашушнаха листата, сякаш нежна музика погали ушите му. Носеше се дъх на мъх и гнила шума. Като отпочина, той стана, ...
597
4
Въведение
В деня, в който Куинси Медейра безследно изчезва, се случват някои неща, за които не мога да не спомена.
На 26 август 1985г. капитанът на кораба "Делфин" - Антонио де Лука Севаро - е повишен в чин полковник, и решава да смени името му.
На 27 август корабът е вече с ново име - "Герой".
Сест ...
В деня, в който Куинси Медейра безследно изчезва, се случват някои неща, за които не мога да не спомена.
На 26 август 1985г. капитанът на кораба "Делфин" - Антонио де Лука Севаро - е повишен в чин полковник, и решава да смени името му.
На 27 август корабът е вече с ново име - "Герой".
Сест ...
864
1
Блеснал поглед, тъмна стая, мрачни мисли. Тежки погледи, дървена маса, зелени банкноти. Рязък жест, здрава ръка. Затегнат спусък, бърз гръм, остър пушек. Черна кръв, лош късмет. Руска рулетка.
730
2
Животът е едно бягане, една надпревара. Всеки иска да е по-напред и да задмине другия. Закъде ли бързат?... Животът е едно надвикване. Всеки иска неговият глас да се чува, неговото мнение да се налага. А защо ли? Дали защото всеки се мисли за по-умен от другия? Животът е в своя кипеж... Някой крещи ...
637
1
Скиташе нощем из улиците на града. Беше беден самотник без цент в джоба. Погледът му излъчваше тъга.
Наближаваше Коледа.
От небето се сипеха едри парцали сняг. Студеният вятър ги разпиляваше в различни посоки. Красивите бели кристали падаха усмихнати, покриваха земята, дрехите на минаващите, а сетне ...
Наближаваше Коледа.
От небето се сипеха едри парцали сняг. Студеният вятър ги разпиляваше в различни посоки. Красивите бели кристали падаха усмихнати, покриваха земята, дрехите на минаващите, а сетне ...
896
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
