30251 резултата
  • Зората

    Heaven_in_Hell (Кирил Димитров) Heaven_in_Hell
    Проза
    Запознанство, имащо за цел нищо друго освен безгранична приятелска обич. Той не можеше да й предложи нищо друго, не можеше дори да се откаже от миналото си и да започне ново начало. Защо го направи тогава? Нима искаше да нарани себе си и нея? Нима можеше да причинява болка? Защо се бе случило така?
    ...
      674 
  • Град на греха

    Heaven_in_Hell (Кирил Димитров) Heaven_in_Hell
    Проза
    Вървеше по пътя на забравата. Път, осеян с гняв, болка и тъга. Път, попил болката на хиляди пътници. Път, заобиколен от кърваво червена трева. Земят бе попила кръвта на предците и се бе напоила с грях.
    Пътя водеше до греховния град.
    Град на греха.
    Там отиваше всеки грешен. Натам се беше запътил и то ...
      746 
  • Музиката

    alina (Алина) alina
    Проза
    Музиката звучи така нежно.Тялото е отпуснато на безмълвния стол.Очите са навлажнени...сякаш са утрото,което изгрява с нови надежди.Стоя
    неподвижна,нецеляща разбирателство,а просто обнадеждена,че ще се отрека от всичко вътрешно,измъчващо точно тялото,което стои така отпуснато,така безпомощно.А музика ...
      746 
  • *****

    ellanor (Росица Петрова) ellanor
    Проза
    Стоях... Не, по-скоро седях на първото стъпало на изгнилата веранда.
    Беше една от ония вечери, когато човек може да надникне дълбоко в Космоса. Духаше слаб, топъл вятър. Но аз го усещах като безброй нагорещени карфици. Отдавна беше минало полунощ, но на мен не ми се спеше. Все още усещах вкуса на ст ...
      716 
  • Микроби

    Димо (Димо Генчев) Димо
    Проза
    Ако отворите един тълковен речник или енциклопедия срещу думата микроб най-вероятно ще откриете, че
    “микроб” означава “миниатюрна форма на живот, микроорганизъм”. Човешкото тяло е дом на хиляди микроби. Те живеят по кожата ни, в устата ни, в цялата ни храносмилателна система.
    Според учените в човешк ...
      1181 
  • Дъмбо Флеша

    Димо (Димо Генчев) Димо
    Проза
    Дъмбо се потъркалваше на малките си колелеца и като нямаше какво да прави се усмихваше дружелюбно на току що поникналите пролетни цветя. Между другото, Дъмбо вечно беше усмихнат, неговата усмивка не можеше да се махне дори в моментите, когато му се плачеше, пък дори и ревеше. Просто така беше устрое ...   1173 
  • Мъгла

    Димо (Димо Генчев) Димо
    Проза
    Нощ е. Мъгла изпълва света. Мъгла влажна и гъста, студена и задушаваща. Тази мъгла е някак жива, тя пълзи по улиците, провира се между дърветата и чака. Чака да срещне някой човек, да го погали с вледеняващата си ласка, да се шмугне през ноздрите му, да го види такъв какъвто е, да го види отвътре.
    С ...
      700 
  • Бай Петковата круша

    Сашко (Александър Костов) Сашко
    Проза
    В тихия летен следобед се чуваше единствено пеенето на птиците. Повя южнякът. Една узряла круша тупна на земята. Изведнъж се разнесе тропот на копита и кресливи гласове. До дървото спря една каруца и от нея слязоха няколко цигани. Покатериха се на него и започнаха да късат плодовете и да ги хвърлят ...   673 
  • ОТМИНАВАМЕ

    sublime (Поля Георгиева) sublime
    Проза
    Двама сме, а плача сама под малките капчици есенен дъжд. Слънцето е забравило отдавна лъчите си така, както ти си забравил колко много озарявах дните ти преди...когато беше лятото.
    Сама съм, още усещам мириса на тялото ти по ...
      545 
  • Пътуване

    кмето (Градоначалник) кмето
    Проза
    Пътуване
    В онази тиха утрин, в която слънцето едва доловимо погали клепачите ми една далечна тревога нежно отхвърли съня ми. Още не разбирах какво така стаено мълчеше в първите мигове на това утро...
    С първия поглед към часовника през тялото ми премина усещането, че съм изминал половината път към не ...
      548 
  • Последните дни на септември

    кмето (Градоначалник) кмето
    Проза
    Последните дни на септември
    У хората по най-странен начин са заложени различни страхове и желания – някои имат алергии от определени храни, други не понасят насекоми, трети страх от тъмно. Аз не обичам да пътувам на запад - така винаги първото нещо, с което те посреща всяко населено място е гробище. ...
      579 
  • Надеждата

    chikita (Борислава) chikita
    Проза
    Понякога така става - обичаш някого, а той не може да отвърне на чувствата ти.
    Бориш се с всички сили да го спечелиш, да се докоснеш до сърцето му, но
    той не ти позволява. Иска да останете приятели, каквито сте били преди това.
    След признанията в любов вече и приятелските ви отношения не са вече так ...
      604 
  • Сълза...

    vesyy (Весинцето без такава) vesyy
    Проза
    тази нощ на дивана стоя, тази нощ пак по лицето се стича сълза... и тази вечер пак съм сама и тази вечер плача със снимка в ръка... отново се стичат сълзите, и спомням си ни във дните, в който бяхме тъй щастливи...
    но, ето, сълзата бавно се стича по лицето, нежно прави следа, за да могат другите да ...
      692 
  • Острова на прогнилите души

    Chimbawamba (Мануела) Chimbawamba
    Проза
    Лунният човек ме срещна и ме покани на пътешествие до луната, но не беше лунен човек, а вещица - суха, със сини очи, с разкривена, безсмислена, изпиваща усмивка, а в очите й се отразяваше смъртта... „Ела с мен... в нашето пътешествие можеш да ме питаш всичко, ще получиш и отговор на всичко... но с ц ...   654 
  • Съществото

    eX_girl (Метафора) eX_girl
    Проза
    - Eeeтааа...
    - Тук съм!- извика уплашено момичето.
    - Ееетааа...
    Гласът я обгръщаше и праввеше сякаш част от безплътната си същност. Ета тичаше към него, искаше да го стигне, да види чий е. Тичаше, а под краката й се срутваше сякаш цялата Земя. Мъглата се стелеше около нея и притискаше гърдите й.
    - Е ...
      712 
  • Куклата

    SnowTiger (Деси Борисова) SnowTiger
    Проза
    Спомням си, когато бях на 10 години... Толкова беше хубаво тогава – светът беше идеален, можех само да играя и не знаех какво е това истински, належащ проблем. За мен тогава това беше да изгубя на дама или да не мога да нагбягам някого. Не знаех какво е болка, не и душевна, не знаех какво е мъка... ...   647 
  • Пансион

    чезал (Едуард  Кехецикян) чезал
    Проза
    Стените в стария триетажен пансион бяха олющени, подът скърцаше, а светлината в коридора, по който крачех не достигаше. Стая 113 изникна точно срещу мен.
    Три мои потропвания бяха оставени без отговор. Ослушах се, вече не чувах дори похъркването на портиера два етажа по-долу. Самотно място с не повеч ...
      580 
  • Цикъл от разкази " Сън"

    Slaveya (Славка) Slaveya
    Проза
    ИЗНЕВЯРАТА
    Силен вътър се разнесе и дъждовни капки започнаха да се стичат по улицата, когато последвалият шум от влизането на Сибил в бара, не се отрази добре на Едуард.
    Протягайки ръка към чашата си, той изпи обещаващо малкото питие, останало в нея и с неприязън погледна към жена си.
    Предните някол ...
      799 
  • От всичко, от всеки

    Dreeam (Алина) Dreeam
    Проза
    От всичко, от всеки
    Помниш ли, че ми обеща да гледаме заедно залеза. Да, така беше... Ти беше моето слънце, а аз - твоя залез. Да, така беше...
    Огледах се. Всички около мен оживено обсъждаха нещо. Само аз мълчах. Това беше удобният момент да се отклоня от пътеката. Така и направих. Поизостанах малко ...
      601 
  • между лубовта и страстта

    darata (Дарина динева) darata
    Проза
    Виж го там на бара стои и чака поредната си жертва... Поредната единствена, на която да дари единствената реална нощ във живота й... Стои сам и чака...но тази нощ чака мен... да ида ли? Да се обрека ли на сладкото мъчение, което ме гори вече толкова нощти... Да ида ли? Да се поддам ли на греха... По ...   1534 
  • Малкия финал

    кмето (Градоначалник) кмето
    Проза
    Малкия финал
    (хроника на една друга история)
    Има истории, защото има хора. А хората най-често, без да искат създават истории, които ги надживяват. Забъркват се в нещо, предзвикват го наужким и така се раждат хартиените скулптури за памет на героите им. И както хората, така и историите са различни. П ...
      716 
  • ХВЪРЧИЛА

    Samodiva (Дивна) Samodiva
    Проза
    Х В Ъ Р Ч И Л А ... (1)
    (приказка за възрастни )
    1.
    Таткото блъсна вратата и закопча колана си.
    - Тръгваме, - каза той - готови ли сте, сложихте ли си коланите?- и потегли, без да дочака отговор. Още не беше направил завоя к ...
      945 
  • Той Тя и Страхът

    Melanholia (Ан) Melanholia
    Проза
    ... Мрачно време. Буреносни облаци ... Кани се да вали или, може
    би, Слънцето е умряло. Той и Тя (героите в този филм) .. Той и Тя с небрежна ,
    отпусната походка отиват по една пътечка към брега на пуст плаж. Сякаш имат
    много да си говорят, а не продумват и думичка … Отиват там, където знаят, че им
    ...
      858 
  • Интернет история

    Романтик (Христо Костов) Романтик
    Проза
    Всичко започна откакто си купих компютър и си вкарах Интернет. До този момент животът ми си вървеше еднообразен, монотонен. Работа, след нея срещи с приятели. Купони, запознанства с момичета. Но се промени след като и аз се вписах в армията на потребителите. Един мой познат ми показа кое как е и с т ...   2098  17 
  • Тъжна приказка за любовта

    ~DaRk^AnGeL~ (Янчето) ~DaRk^AnGeL~
    Проза
    Живеело някога едно малко момче на име Джон. Той бил десет годишен хлапак, останал сирак от бебе. Бил много палав, мързелив и дори зъл. Доставяло му удоволствие да се подиграва на съучениците си, да ги обижда и натъжава. Всички деца се страхували от него. Никой не го обичал и не искал да общува с не ...   2545 
  • Избор

    phantomlord (Лорда на Фантомите) phantomlord
    Проза
    Избор
    Беше свеж летен ден, обикновен като всички останали. Нищо не подсказваше, че ще се случи нещо, което ще промени живота на Джон Смит завинаги. Той беше решил да използва свободното си време за да се наслади на една отпускаща разходка в парка. Грееше слънце, което нежно галеше с лъчите си цветят ...
      622 
  • Бели Рози

    Moira (Мойра) Moira
    Проза
    Седемнадесет бели рози. Красиви са. Ти си най-нежният човек на света. Господи и друг път съм изричала тези думи, само че не на теб. Какво е това, кръговрат? Ето ме пак в началото, само че сега аз не съм това, което бях тогава, защото става въпрос за сега. Дали те допускам до себе си, защото ми напом ...   1633 
  • Тя

    кмето (Градоначалник) кмето
    Проза
    Тя
    Татко, всички прилики с реални лица в този разказ са случайни.
    Нищо че срещу мен, в телевизора, се готвеха някакви сръбски ощипци (аз бих ги нарекъл каймета), продължавах да си мисля за нея. В нея имаше магия, не, тя беше изяла един змей магии, за хубост. Че и повече. Затова мислех за нея. Колкот ...
      814 
  • Истинските седем лица

    кмето (Градоначалник) кмето
    Проза
    Истинските седем лица Всеки има тези седем лица. Някои ги извървяват за седем дни, други за един живот. Но всички ги имаме, да отричаш означава вече да чертаеш осмо лице. Имаше убийствен план за следващата седмица. В понеделник щеше да излезе от затвора, във вторник – да е клошар, в сряда да продава ...   666 
  • Коледна приказка

    gentle_soul (Илияна) gentle_soul
    Проза
    Имало едно време един симпатично закръглен старец с дълга бяла брада и радостни, добри очи, в които винаги бляскали весели пламъчета... Обличал се винаги в ярко червено, а на любимата му шапка неизменно имало пухкав бял помпон. Дядото имал толкова много имена, че с усилие ги запомнял всичките, но лю ...   13545 
  • Блестящия разпад

    кмето (Градоначалник) кмето
    Проза
    Блестящия разпад
    Още не бях сигурен дали всичко е свършило, не знаех и как мога да разбера. Може би времето щеше само да ми отговори. Или да отговори само на себе си, ако не му пука за мен. Все се запитавам дали времето е в мен или аз в него. Дали сме в тандем с него или се противопоставяме едни на ...
      490 
  • Конечната любов

    чезал (Едуард  Кехецикян) чезал
    Проза
    Няма как да не сте чували историята за “тъжителките на вечната любов”. За ония три жени, които тръгвали от гори и идели в села, а там оплаквали краят на любовта, който винаги неотвратимо настъпвал. Духът унивал, а сърцата се свивали, защото рано или късно, всички разбирали, че трите жени пророкуват ...   786 
  • АКО ...

    Нобел40 (Делфи) Нобел40
    Проза
    АКО ...
    “...Нека да те има, тук до мен на този свят...”
    Посягам към теб като към горски плод – стипчиво е, но истинско... незаменимо с нищо удоволствие. Прав си – изкушенията са затова, за да им се отдаваме.
    Вкусвам го насре ...
      655 
  • САМОТА /весела миниатюра/

    LONTANA (Даша) LONTANA
    Проза
    Самота /весела миниатюра/
    Плача. Кумшийката вика:
    -Що плачиш?
    -Щот съм самотна - викам.
    -Върви у НЕТА. Там ша намериш мъж. Ем са ентелегентни, ем разбират ут секс. ...
      702 
  • СКУКА /весела миниатюра/

    LONTANA (Даша) LONTANA
    Проза
    Скука / весела миниатюра/
    Плача. Кумшийката вика:
    - Що плачиш?
    - От скука-викам.
    - Върви у НЕТА. Там има игри и забавления. ...
      741 
  • По Коледа

    eX_girl (Метафора) eX_girl
    Проза
    Мелинда събра нещата си и за последен път огледа стаичката, в която беше отраснала. За няколко милионен път се питаше дали постъпва правилно и дали трябва да я напусне. По някакъв странен начин беше привързана към мизерното помещение, обзаведено само с едно легло и няколко стола. Дори котлон си няма ...   761 
  • не разбра,защо излъгах те...

    vesyy (Весинцето без такава) vesyy
    Проза
    Писах си със него... не го познавах, но успя... в сърцето ми да влезе и да не мога да го махна аз сега... излъгах го... да, на профила ми беше друга снимка... не бях аз, а друг беше ликът...
    Но той със мен си писа... аз бях тази, която казваше "обичам те", той беше този, който отвръщаше на тези думи ...
      1533 
  • 2 х 4 - Алхимикът

    чезал (Едуард  Кехецикян) чезал
    Проза
    “You labeled me
    I'll label you
    So I dub theе unforgiven”
    Metallica
    Менхир вдигна колбата пред очите си, разклати я и видя, че този път е успял. На дъното нямаше утайка, чиста течност блестеше пред ясния му взор. Fons signatus – заключеният кладенец – вече беше достъпен. ...
      792 
  • Прозорците

    virginblack (Гергана Дечева) virginblack
    Проза
      983 
  • Дали е просто случайност

    lost_hope (Гери) lost_hope
    Проза » Други
    Един ден той излезе и тръгна по една улица. Дори краят й не се виждаше.
    Докато вървеше размишлявше за нещата от живота, нещата, които ценим или недооценяваме. Около себе си виждаше много хора, които се радваха на хубавия ден, говореха и се смееха с приятели. Тои се чудеше кое е това нещо, което ги к ...
      880 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.