Емчо, Митето и кюфтаците (заплетена мистерия 2-ра част)
Емчо погледна продавачката право в очите. Последвах примера му. Чудя се дали тогава е изпитала някакво притеснение. Започнах първи:
- 27 пакета ‘за скара’ – това е много!
- 27 е 3 на 3-та степен.
Понякога се случва приятелят ми да подмята такива неща. Много е взискателен, когато има случай. Продължи ...
Будя се окрилена. И дълго се моля. На себе си. Да не губя крилата. А късчетата светлина през нишата на вратата обещават. И протягат пръсти към онзи копнеж, който съм пратила на дъното. Не смея да го погледна. Да не би да го изсуша с очи.
... А симфонията на пеперудите е все същата. На моменти се уси ...
Жената, която обичам
Жената, която обичам, е парченце от небето в ръцете ми, един слънчев лъч, който топли душата ми...
Жената, която обичам, е един миг спокойствие в разгара на на най-кървавата война... тя е дъждът, който мокри пресъхналата почва...
Жената, която обичам, е способна да пресуши до по ...
Благодаря ти, Господи, за зората на всеки нов ден.
За слънцето, което ни грее и топли, за дара на Любовта.
Благодаря ти, Господи, за обядa и за храната, която ядем.
За красотата, която се намира пред очите ни.
И за всички хора, които срещаме. ...
ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
На пробуждане Дона усети, че цялото и тяло се тресе. Стана и загърната в халата, тръгна да търси термометъра. Благодарение на педантичността си по отношение на реда в дома, тя бързо го намери. Мушна го под мишницата си и се върна в топлото легло. Изчака пет минути и го извади. Съдей ...
ДВЕ ПРАЗНИ ГИЛЗИ
спонтанна изповед
Темата за Втората световна война винаги ми е била интересна и всъщност това беше основната причина на връщане от Швеция, където имах срещи с наши партньори, да не мина по познатия вече маршрут през Копенхаген, а да използвам по-рационално двата почивни дни и да пор ...
“Размахвайки тирса, той с екстаз величаеше силния и красивия, аморално триумфиращия живот и го защитаваше срещу всяко съсухрящо въздействие на духа, а същевременно никой не е възхвалявал повече страданието…”
Томас Ман
Из “Философията на Ницше в светлината на нашия опит”
1947 г.
Болката го настървява ...
Той отдавна вече не я заслужаваше… Но кой знае дали болката, самотата или просто любовта я караха всеки ден да го сънува, а когато не го сънуваше, беше просто във вечери като тази, когато не можеше да заспи от нахалните мисли в главата си. Колко неочаквано нахлу това чувство у нея. Допреди съвсем ма ...
15,30 е и Вяра е напълно готова, за да тръгне към центъра. Поглежда се за последен път в голямото огледало в коридора. На лицето ù се появява суетна усмивчица. Видяното определено ù допада. Е, може би тази къдрица не е съвсем на място и е попрекалила с ружа. А да, забрави за гланца. Започва се истер ...
Клиника за душевноболни
разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
I
- Ще дойдеш ли с мен? - попита Григор.
- Човече, ти си луд, как може да те интересуват някакви изоставени сгради? - с израз на досада отговори Асен. ...
Тук няма мечта, защото мечтите са това, което е предопределено, че ще имаш.
Тук няма сънища, защото сънят е това, което иска да ти каже сърцето.
Тук няма решение, защото решението е това, което си избрал, преди да дойдеш тук.
Тук няма забавление, защото забавлението е това, което те връща там, откъд ...
Неприятният звук от строшено стъкло, предвещаващ само неприятности, би накарал всеки друг човек да подскочи стреснато, но не и Стефана. Не защото беше нещо нормално, а защото тя не бе в състояние така бързо да реагира като всеки нормален. Пак беше пила цяла нощ и беше заспала на масата. Вече и до ле ...
Емчо, Митето и кюфтаците (заплетена мистерия 1-ва част)
Още една мистерия от мен - този път без убийство, но пък много заплетена. След тази предстоят още две части, изпълнени с много хумор и загадки. Забавлявайте се.
Емчо, Митето и кюфтаците
Емчо ми е приятел. Познаваме се от много време. Това е добре, понеже всеки път като се съберем, намираме нещо ново ...
* * *
Събуди се към обяд. Помисли какво има да върши през деня, обърна се и отново заспа. През това време телефонът му звъня доста продължително. На екрана на мобилният му се изписваше Татяна. Тя беше настоящата му приятелка. Беше доста по-малка от него, но определено на външност сякаш бе на неговат ...
За тези, които не можаха да ме обичат.
Аз им благодаря!
Без тях нямаше да зная за истинската любов.
За тези, които нараниха чувствата ми.
Аз им благодаря! ...
Свят. При това никак не малък.
Свят с къщи, апартаменти, улици, дървета, паркове, музеи, нощни светлини, цветя, приятни полицаи, все така досадни чиновници и други хора, толкова много хора. Малки хора с големи идеали и още по-големи амбиции. Гигантски хора, неуверено стъпващи, но все пак напред.
При ...
Сутрешното слънце огряваше палатките с меките си галещи лъчи и придаваше на хладната есенна утрин топло посрещане на новия ден. Войниците, измити и облечени в лъскавите си брони, се редяха около котлите, поставени на триножници над огньовете, където къкреше кашата за закуска. Дългите години трениров ...
Затисна ме работата – все разговори с клиенти, с клиенти, а документацията съвсем я занемарих.
- В събота идвам на работа, да си оправя нещата на спокойствие! – казах.
- И аз идвам, и аз имам много неща за довършване! – каза една от колежките.
В събота седнах пред компютъра, заградих се с папки и се ...
ООО, БОЖЕ ! ! !
Беше хладна утрин. Аз вървях след нея и... Ооооо, боже!!!
Черните и къдрици се полюшваха нежно. Черно късо сако очертаваше гърба и. Черната чанта следваше ритъма на краката и. А черната пола – оооо, боже! - изкусно, опната до пръсване, не просто загатваше, а показваше точно какво има ...
Стоейки на прозореца и мислейки какво ще прави с цялата тази каша в главата си, Итън усети топлината в стаята. Не се обърна, а просто знаеше кой е на прага и не искаше да мисли за това какво ще направи, ако я види. Мисли нахлуха в главата му и си спомни миговете с нея, удоволствието от това да я вър ...
Времето беше хубаво и затова реши да излезе да покара колело. Толкова се увлече в мислите си, че излезе извън града. И сега определено не съжаляваше. Обожаваше пролетта. Около пътя имаше обширни поляни. Цветята бяха цъфнали и сякаш наоколо беше застлан разноцветен килим. Бели, жълти, червени, сини. ...
- Е хей! Къде така бе, мой човек? Май забравяш, че стъпваш на земята, а? Тази земя е твоя, в нея си се родил.
- Кой си ти да ме съдиш? Забрави ли откъде си дошъл?
- Да бе, да бе. Знам откъде съм дошъл, ама ти май не знаеш кой съм аз?
- Аз ли да не знам? Ти си оня, дето не почита нит майка, нит баща. ...
Преди години, две души се отдадоха един на друг завинаги.
Снегът шуми под тежестта на обувките му. Чудовищното деяние, което е на път да извърши, натежава всяка негова крачка. Между черните му дрехи, металически блясък, на това, което е съхранило всичките му мъки, контрастира. Очите му са влажни, но ...
Когато те няма, някак абстрактно е…
Трябваш ми, за да съм концентрирана…
Помниш ли това?
(запечатало се е в лакмуса на моите сетива, като аромат на парфюм)
„Разстоянието е параметър на материалния свят. ...
Не съм лицемер, не съм лицемер, не съм лицемер... Мога да го повтарям до изтощение. Не се гордея с това, че наранявам хората, казвайки им истината в очите. Но пък от друга страна, каква е ползата да живеят в илюзия? Когато тя се пръсне на хиляди въздушни парчета, се отчайват, стават неконтролируеми ...
„Онова, което наричаме Време, е подвижно нереално отражение на вечността" (Платон)
1.
Тъмносиният автомобил се носеше по магистралата. Управляващия го Матиас С. Тоун с лекота задминаваше рядко срещаните други коли, пътуващи в същото направление. Мат не обичаше да кара бързо, но липсата на интензивно ...
Пълната луна закачливо се усмихна в прозореца ми. Помахах ù с ръка да не ме безпокои, но този мой жест остана напразен. Надничаше и ме гъделичкаше, подканяйки ме да стана.
Морето не се чуваше. Заспало ли беше, или просто уморено, така и не можах да разбера от леглото ми. Махнах отново към луната да ...
Горещина и пек властваха от ранно утро, но вече слънцето преваляше и вечерта бавно донасяше хлад в сухия летен ден. Дълги сенки плъзваха по околността, а ароматът на сухата пшеница и полски цвета се носеше из въздуха. Мъжка фигура със загоряла от слънцето кожа вървеше бавно по отъпканата пръст, коят ...
Три през нощта. Светът е заспал и сънува своята пустинна немота. Единствено снежинките, измъчени, танцуват, сякаш последния си танц, в своите красиви, бели рокли. Улиците са празни и тихи. Само от време на време някой закъснял автомобил закрещява глух, триейки гумите си в мокрия от снега асфалт. Без ...
Аз никога няма да те оставя,
дори ако животът ми ме остави.
Аз винаги ще те обичам
и очите ми винаги ще те изчакат.
Липсваш ми отвъд въображението... ...
Обладаващата
Ето я! Тя нахълта отново в стаята ми... Влиза бавно, за да не я чуя, но усещам присъствието ù. Сега сяда до мен и е единствената ми компания... Но компанията ù не ми е приятна. Тя ме поглежда с големите си страшни очи и се опитва да влезе в ума ми... успява! Обладава тялото ми, тревожно ...
Ден като ден - студен, мрачен и дъждовен! Карам по софийските улици и се опитвам да се въоръжа с търпение заради вечните задръствания. Отбивам по околовръстното, с неясната надежда там движението да е по-малко. Уви! Същите колони от коли, нервни шофьори и намусени катаджии. Е, какво да се прави - ще ...
Случка:
Капчица среща лицето, нахално милва челото и устата.
Оставя части от себе си и накрая изчезва. А де да можеше да е повече, най-сочен и сладък е плодът на чуждата сълза.
Прочетох извратена история. Как небето оглежда дланта
на хиляди хорски животи и със светкавица гравира съдби. ...
Бях облечена в жасмин и мед, лъскава, златна. Държах ръката му и имах всичко, можех всичко, усещах всичко. Бях на най-непознатото място с най-познатия човек и бях вкъщи. Оставих лепкави медени следи по всички светли и тъмни улици и облак от блед жасмин, защото се обичахме навсякъде, защото сладостта ...
Идва един момент в живота ти, когато спираш да чувстваш болка. Дали е защото изпитваш огромно щастие, или защото просто си свикнал със нея? Дали е само заблуда на твоето въображение, или наистина се случва?
Когато дойде този момент, част от въпросите, които си си задавал сам на себе си толкова дълго ...
Л А Т И М О Р
Като малко момче Латимор имаше необикновена среща с един старец. Среща, от която той научи тайна, която никога нямаше да забрави. Това се случи на морския бряг...
Бе лято и Лати от сутрин до късна вечер тичаше по пясъка, гонеше се с вълните, ровеше из камъчетата и събираше мидички. Вкъ ...
Знаеш ли... още мириша на теб... ароматът ти сякаш е пропит в кожата ми... още следите от ръцете горещи болезнено парят... усещам ги по гърба си как бавно слизат надолу, как огнените устни рисуват картина, която не искам да бъде довършена... Знаеш ли... още усещам тялото ти, което допълва всяка изви ...
Звездни въздишки
Цял ден Мързелът кърми, крепи, приспива, радва се и се забавлява с по-малкото си братче Страха. Търкулна се Слънцето зад хоризонта. Боднаха уличните лампи по един малък кръг светлина в сипаничавите очертания на пътните артерии и се запрозяваха даже и най-върлите фенове на късните кл ...
Някога дали сте се заглеждали в звездите, дали сте се замисляли
колко безкрайно е небето, колко прелестно е морето и вълните?
Някога дали сте се замисляли колко очарователно е слънцето
и как блести то, колко пъстра е дъгата и как тя променя небесния фон,
как сияят очите на майка ви и колко красиви с ...