Проза и разкази от съвременни български писатели
Каква романтика!
Вилата в гората
Още малко и щеше да бъде горе. Но самото разстояние и самият наклон не и пречеха толкова, колкото багажът, състоящ се от един голям сак, пълен с хранителни продукти и един по-малък за дрехите и козметиката си. Кристина обичаше да прекарва отпуск ...
Споделено
Медицински експеримент
Окаченият таван
Влакът се клатушка по релсите, но монотонното му потракване не ми действа никак успокояващо. За разлика – очевидно – от останалите пътници в купето. На околните седалки се бяха разположили предимно възрастни женици, повлекли шарени козлени торби, чието съдържание оставаше скрито, защ ...
Ключът на Хермес - Дванадесета глава
Край в началото - продължение(9)
Мирослав
Преброяване до предела
Момъкът – блед като пинаколада кокос, ми се стори леко разсеян , а може и да беше подтиснат от безконечното анкетиране на мърмор ...
Иванчо
По стечение на ред обстоятелства, с Иван Стефанов Хаджипетров, почти емблематична фигура за София през трийсетте години, станахме приятели. Тук не става въпрос за приятелство между връстници, защото беше по-възрастен от баща ми, но независимо от това отношенията ни бяха искрени и наистин ...
Мрачен чар
„Началото”
Погледнах мъжа пред себе си. Беше някъде на тридесет и пет. Висок метър и седемдесет и пет, с черна къса коса, нос, малко по-голям от нормалното и с остри черти на лицето. Очите бяха тъмно кафяви, почти черни. Беше здрав, но не мускулест. Излъчваше увереност и някакъв мрачен ч ...
Аз съм някъде там...
Калина
Само докато те погледне, за кратко време портретът е готов – твой близнак. Дори най–дребната гънка е отразена.
В повечето случаи поведението ù беше предизвикателно, а чаровността ù неописуема. Дори и най–прекрасните сло ...
Мъжът без качества
Докато вървях по познатите улици преди изгрева, сърцето ми биеше бавно и спокойно, забулено о ...
Дъщерята на ковача
Тази година пролетта настъпи много рано. Още по средата на февруари небето над древния Родосто се избистри като младо вино и слънцето огря белите къщи, накацали по планината, като ято чайки. Морето беше кротко като жертвено агне и рибарите се връщаха с богат улов. Вечер по крайбре ...
Синя орхидея (Приказка за любов) част - продължение
* * *
- Корбан, искам един плазмен за ...
Край в началото - продължение(8)
– Госпожо Апостолуми, обажда се доктор Ставропулос. Мисля, че си навлякохте доста неприятности с внезапното ви изчезване. - каза с плътния си глас докторът.
– Мисля, че си ги имах и преди да се измъкна от болницата. Про ...
Ключът на Хермес - Единадесета глава
Алкохолизмът, като един вреден навик
Както наркоманите, така и алкохолиците са обикновени хора, неразбрани от обществото и близките си. Разликата обаче е голяма. Алкохолиците обикновено искат да впечатлят останалите и станат важни за обществото със своя вреден навик. Когато седне ...
Или... вие самата
Трябваше спешно да замина до София, но редовна линия Техеран - София нямаше, а и “Месарките”(товарни ИЛ-18, возещи месо от България) в момента не пътуваха. Вариантът да летя с прикачване и то с пренощуване в Истанбул, беше повече от лудост. Когато ми се налагаше да пътувам през то ...
За теб, когото никога не срещнах
Стоя и се чудя какво щеше да е, ако се беше родил/а? Дали щях да имам още един батко или по-голяма сестра. Как щеше да из ...
Дългият ден на една двулевка
Русалката Луиза
Изхакани мисли - сборно - 1
Не всеки, който е решил да се вземе в ръце, се държи здраво.
Екстремно: нищо не може да се сравни с друсането по пътя към Успеха!
Сложна житейска драма: сапьор с разстройство, в центъра на минно поле...
Последният писък на модата ми се с ...
Край в началото - продължение(7)
– Наистина ли? Откъде тази сигурност точно във вас, докторе? Толкова хора минават през ръцете ви, за всички ли сте така сигурен? - гласът ми потрепна. – Не искам да ми давате празни надежди, искам истината.
Когато влязох в кабинета, реших, че ще ...
Ключът на Хермес - Десета глава
Случи се
Случи се. Голямата любов, която идеализираше през последните близо шест години, неочаквано отстъпи крачка назад. Тя беше романтикът в компанията. ...
Резюме на криминалния роман "Сваляй гащите" и други работи
“Сваляй гащите”
Действието се развива в центъра на град София. Главни герои са съдружниците във фирма “3П”. Което преведено значи “Пенсии, почерпки, погребения”.Това е една необичайна фирма с разнообразна дейност, която се простира от уреж ...
18+ Еротична ваканция - Ден четвърти
Прибраха се след изгрева с такси. Младите ги нямаше. Не бяха се прибирали. Стаята бе запазила парфюма на Джина, но нея я нямаше. А без нея леглото бе пусто и студено. Ник излезе от апартамента, почука на съседната врата и когато не получи отговор влезе. Шума от течащ ...
Муслоните
Просто сега събирам (или поне си мисля така) минало и настояще...
Б.
На лов за Муслони.
По Ал ...
Тихата уличка
Сутринта ще изгрея на една улица, която обичам, защото е тиха и спокойна.
Винаги съм търсила такова местенце, уют и топлинка.
Представям си я... онази покрай морската градина, с кестените.
През лятото обичам да вървя по нея, кестените са разлистили едни големи листа от ...
Семейна пиеса за мъж и жена
Действие първо: Тя - Мария Николова и Той - Мишо Илийков
Преди да се срещнат, тя била пъргаво девойче, което умирало от желание да тича по плажа на родния Бургас, да се пече на слънце до пълно "изпържване", да се къпе в морето и да си играе на артисти.
Семейството и било ...
Как?
да ми каже две красиви думи,
в които главният герой
да си "ти", човече мой...
Как да мога да повярвам в това, ...
Алергичният принц
Имало в една страна цар и царица, които си имали едно-едничко детенце - момче. Те много го обичали и му угаждали и на най-големите капризи.
Веднъж, през зимата, когато било още студено и нямало почти никакви плодове и зеленчуци, кралят заповядал да донесат портокали от южните стран ...
Край в началото - продължение(6)
Една минаваща сестра сигурно дочу името, което казах и се спря моментално. С бързи крачки се приближи към нас. Загриженото ù лице изучаваше моето. Обръщайки се къ ...
Това сега е само спомен (Закъсняла птица)
(Закъсняла птица)
Посвещавам на 95 рожден ден на
поетесата Надя Неделина
Тиха тъга нахлу в стаята. И се притули в ъглите. Въздухът остана без глас. Навън притъмня. От небето запрашуляха снежни звезди - залудуваха край прозореца, ту понесени във вихър, ту затрептели политаха н ...