Беше странно и неловко... Не го познавах от дълго време, но бях убедена, че искам да го опозная...
Проблемът май беше у мен, беше ме страх да направя първата крачка. Може би най-добрият ми приятел щеше да се окаже отново прав... Толкова бях свикнала мен да ме канят и свалят, че бях забравила какво д ...
В свитата на Артемида
Не беше име, а цяло наказание!
Иванка Димитрова.
Нищо по-тъпо не биха могли да измислят родителите ù, дори и да се бяха напъвали!
А те не бяха. Стигаше си им тяхната слава из областния град! Още млади бяха станали известни: той - художник, тя – актриса в местния театър, но все ...
Болеше я толкова много, че нямаше сили да помръдне. А как ѝ се искаше да побегне... Искаше ѝ се да затича безумно нанякъде и с движението да пропъди болката.
Не беше за първи път. Раните в този живот винаги идваха ненадейно... Но оставяха трайни следи.
Нора чувстваше вдървеното си тяло като оловно, ...
РАВНОСМЕТКАТА
Единственият изпит, при който са изключени каквито
и да било компромиси е този, при който си решил да
направиш равносметка на собствения си живот.
Хората обикновено не се замислят, или по-скоро не им се иска да мислят, че всеки човек е краен, независимо че никой не вярва в някакво реал ...
Докато шофираше по улиците на познатия град, сърцето му беше изпълнено с трепет, който беше и сладък, и болезнен. Беше си забранил да се чувства по този начин преди доста много време, но днес, щом се събуди с първите лъчи на слънцето, сякаш обвивката, с която беше притискал това чувство години наред ...
Криминален сценарий
Действие 3
Участници: Емануеле, Майката на Емануеле, Бащата на Емануеле, Калин, Мартин, Данчо, Майката на Данчо;
Обстановка: В дома на Емануеле, сутринта през работен ден;
(Телефонът звъни. Отговаря майката на Емануеле. ) ...
Бай Иван излезе на верандата. Стегна връзките на панталона, потупа се доволно по корема и закрачи към старата черница.
- Венко, ще ставам капиталист – рече той на най-големия си син, докато сядаше на масата под дебелата сянка. - Радо, донеси и на мен едно кафе – викна той на жена си.
- Какво е туй к ...
„Времето ме потиска. Хладно е. Мрачно е. Тъжно ми е, много. Ще се разходя сам из парка тази вечер. Имам нужда, но ме е страх... Страх ме е, че като съм сам, ще се сещам повече за теб и няма как да те извадя от съзнанието си, а ти си далеч, далеч оттук, Джейн... Защо ми въздействаш така, защо, защо? ...
ПОДАРЪКЪТ
Още с настъпването на зимата започнаха изобилни снеговалежи, които бързо обхванаха цялата страна. Падналият влажен и лепкав сняг скоро бе скован от последвалия необичаен студ.
Хората навън рязко намаляха, но и те с нахлупени шапки и вдигнати яки, бързаха да се приберат някъде на топло. Бро ...
Дъхът ми е полепнал по твоите прозорци, на същата тази стая отпреди. Косите ми са заплетени в пръстите ти, тялото ти в тялото ми. Черно-бели контури, вкус на вино и блясъкът на златното ти кръстче, което ритмично се блъска в гърдите ми, докато ме стисваш и отпускаш. Дежа-ву, макар да сме се променил ...
Сивият дим се носеше из цялата стая. Мирис на тютюн изпълваше малкото помещение и не позволяваше на никакъв друг аромат да се намеси в царството ù. Прозорците бяха грижливо затворени - не можеше да си позволи да изгуби ценното ухание. Вдишваше отровата с цялото си тяло, поглъщаше я жадно с всяка дръ ...
Когато си самотен, пожелавам ти любов.
Когато си на земята, пожелавам ти радост.
Когато си размирен, желая ти мир.
Когато нещата са сложни, желая ти красота.
Когато нещата изглеждат празни, желая ти надежда. ...
Двама
В малкия апартамент на четвъртия етаж се чуваше детско гласче. То подвикваше и огласяше със звънък смях стаите. От време на време на детския смях пригласяше и мъжки глас.
Седемдесет и двегодишният Йордан беше сам с внучето си Огнян. Възрастният мъж бе очаквал с нетърпение малкото човече още от ...
В никакъв случай не бяха големи, нито малки. Ни с форма особена, странна или страстна. Имаше друго - лепяха в зениците му. Секна дъхът му, обърна бързо глава, отмина. И пак погледна крадешком над рамо.
Тя лежеше на шезлонг под чадъра. Дясната ù ръка на корема, лявата отпусната надолу. Свитите ù пръс ...
Криминален сценарий (2-ро действие и допълнително описание)
Криминален сценарий
Действие 2
Участници: Калин и Мартин
Обстановка: Вече са се разделили с Емануеле. Калин е решил да изпрати Мартин до спирката и двамата вървят заедно натам.
Калин: ...
Каска на плажа
- Обичам те – казва Крис.
- Знаеш ли, че имам пришка на дясното рамо? – отвръща Лидия и се почесва с ръка. – Странно как се е появила там?
- Не мога да живея без теб. – продължава упорито Крис. - Само за теб мисля по цял ден. Обичам те!
- Всеки ден се мажа с крем. – настоява Лидия. – ...
Любовна история...
Навън бе тихо, спокойно и единствено се чуваше шумоленето на листата. Уличната лампа примигваше леко и едва осветяваше околността. От мрака започнаха да се чуват приближаващи стъпки и гласове. След минута-две два силуета се спряха под разсеяната, жълтеникава светлина, около която ...
Малка спретната къщурка, без липи отпред, но с бяла хубава ограда. Цветя и чемшири, усърдно подредени, винаги красяха двора. Съседите завиждаха и искаха да са като тях: идеалното семейство. Но тя не искаше да се прибира. Идеалното момиче мразеше фалшиво идеалното си семейство с идеалната студена къщ ...
Право-славието е всекидневна битка – поражения и победи, от която излизаме със струпеи на колената от молитви, с изплакани очи от покаяние, но с окъпана душа.
Право-славието е безкрайно покаяние и преживяна изповед.
Право-славието е подвиг, последно усилие по пътя към Царството Божие.
Право-славието ...
- Аз, за т’ва село толкоз съм направил, няма да ми скачате насреща! На моята нива ще дойде попът и край! – сбърчи рунтави вежди чорбаджи Станко, взе със замах кожуха си от стола и с трясък излезе от стаята.
- Той една жена не може да опази, взел да рипа срещу всички!
Тих и злобен присмех се разнесе ...
И ти бягаш... Страх те е... от теб, от мен, от нас... а момента те увлича...
Не, не искам да се влюбваш. Не мога да те обичам. Аз постъпих като теб отдавна, избягах и не помня пътя обратно, дори не се опитвам да се върна...
Винаги си намирам лъжовно-красиви илюзии, които да ме убедят колко добре ми ...
Криминален сценарий
Действие 1
Участници:
Емануеле, Майката на Емануеле, Майката на Данчо, Калин и Мартин;
Действието се развива в домът на Емануеле и около него след като същата сутрин той е пожелал да се срещне с приятелите си; ...
Под зоркото ми наблюдение, " братовчедка " ми (която всъщност наистина ми е такава, но нямаме нищо общо) пренареди дрехите ми и оправи цялата стая. Добре се справях с печеленето на уважение. Точно реших да седна в скайпа и да се оплача на всичките си приятели от Варна на какво място съм попаднала, и ...
Не мога да споделя миналото си с всички, че е мъка и болка.
Нито за бъдещето, със своите неизброими истории.
Но мога да бъда там сега, когато имаш нужда от мен, да се грижа.
Мичето, нашата мамина отмяна, чакаме с нетърпение кога ще се задомява… Ала къде ли да търсим тъдява такъв хубостник, който да вземе сладката на мама? Подпитваме из комшии, черпят ни с ракийка и туршии, хвалим я и прикриваме някои дреболии… Я го виж Веждьо! Стар ерген, ала не е безнадеждно, вярно, мо ...
За доста дълго време си бях забранила да мисля, чувствам, мечтая. Всичко бе прекалено болезнено и безсмислено... а когато нямаш цели, които да преследваш, когато няма хора, на които да държиш, то тогава просто няма с какво да те наранят.
Когато си сам, без минало, настояще или бъдеще, а само с опити ...
Всеки ден е един и същ - бяло и черно. И така се точи времето - като черно-бяло стълбище. Единственият начин да захвърли раираната си дреха бе да избяга от вечността. Към скъпия телевизор пристъпва бавно силует, уморен от абаносовата си сянка, за да се огледа по-добре. За да види отново отражението ...
ЕДНА ЧОВЕШКА ИСТОРИЯ
Имах среща с много близък приятел, когото не бях виждал от години - беше се върнал предния ден от чужбина. Вече бях пред ресторанта където трябваше да се срещнем, когато той се обади по мобилния си телефон. Каза че пътува с такси и се извини, че ще закъснее десетина минути порад ...
3 часа през нощта е. Бавно, малко по малко, на всичките ми абонати от скайпа се появява иконката с хиксчето "извън линия". Само на твоя профил остава зеленият знак, с цвят, досущ като този на очите ти. Уж си на линия, а те няма. Или пък може да си там - отсреща, но не ми пишеш. А защо? За едно "Здра ...
Вятърът срещнал прекрасно цвете и се влюбил в него. Той го галел нежно и цветчето му отвръщало с любов, изразена в цвят и аромат. На вятъра това му се сторило недостатъчно и си помислил: "Ако дам на цветето цялата си сила и мощ, то също ще ми даде повече." И отправил към него мощното дихание на своя ...
Скъпи татко, пиша ти последното кърваво писмо, което така и нямах силата да ти дам да прочетеш. Сега поне си имам оправдание за това, защото теб вече те няма. Да, онази сила, наречена съдба, беше благосклонна към теб и не те остави да се мъчиш. Надявам се да си на по-добро място, макар че никога не ...
Тя се върна! Не е ли прекрасно?!
Не се сдържах – повиках я. Просто не можех повече да живея така в този мрачен, отчаян свят от изкривени звуци, мисли, хора. Да тъна в безнадеждност и страх. Не издържах... Повиках я. И тя се върна...
Колко е хубаво, че отново е тук! Понякога се плаша, че ù е омръзнал ...
Разговаряме с Яне.
- Страхувам се.
- Аз не се страхувам от нищо, поне не вече.
- Аз се страхувам от дребни детайли, непрестанно.
- Пълен съм с детайли. ...
Помниш ли онази черна права линия в коридора на училището? Помниш ли колко пъти си стъпвал върху нея, опитвайки се да не излезеш извън очертанията ù, сякаш балансираш върху опънато над земята въже? Толкова пъти си минавал, без да кривнеш и милиметър встрани, че вече и със затворени очи можеш да стъп ...
Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така щ ...
Убегна ми смисълът. Този, несъществуващият, изнасиленият, отвратеният. Този, дето уж ни събираше. Направо избяга от мен. Като подплашена кошута. Аз съм ловец на емоции. Или поне ми се иска да бъда. Понякога ме обзема тягостното чувство, че всичко, което искам да задържа, умира като лед в топлината н ...
КОЛЕГИ
По тесен черен път се движеше невзрачен на вид лек автомобил. Шофираше го мъж на около трийсет и пет години, а на задната седалка бяха седнали двама, също млади мъже с атлетическо телосложение,.
В подножието на малко възвишение, колата отби по още по-тясно странично пътче и спря след близкия ...
С ТАНЦ КЪМ ЦЕЛТА
И през новата година групичката продължава стария танц. Разголили души, стиснали достойнството си в ръка, качват се нагоре към върха по лекото надолнище като в редичка танцуват леткис. Целта на всеки е да бъде последен в редичката, за да може при отскока назад, оня преди него да усе ...
Седя на края на кея и гледам морето - водата е толкова мрачна, че дори отражението на Луната не смекчава тъмнината ù. Чудя се дали, ако скоча, някой ще забележи, дали някой ще тръгне след мен, дали ще се опита да ме спаси? Правя крачна напред - губя сълза... Поглеждам надолу, а там сякаш някой ме ви ...