39 942 резултата
Слугите му приличаха на сенки, които следваха покорно сумрачния му силует - силует, който извикваше във всеки човешки разум противоречиви емоции. Някои го виждаха с осанка на величав исполин, други с явно отвращение го подминаваха и си пожелаваха никога да не стават като него. Имаше и завистници, ко ...
853
4
Дневникът на едно излекуване – част 5
21
На другия ден нямам желание за нищо.
Не съм сигурна и дали го мразя вече. Сякаш ми е разминало, след като си го излях върху двете възглавници.
Може би по-нататък ядът ще се върне , но... май наистина ставам по- добричка. Това определено ми харесва. Но има и о ...
21
На другия ден нямам желание за нищо.
Не съм сигурна и дали го мразя вече. Сякаш ми е разминало, след като си го излях върху двете възглавници.
Може би по-нататък ядът ще се върне , но... май наистина ставам по- добричка. Това определено ми харесва. Но има и о ...
784
4
РАЗГРАЖДАНЕ
Бай Вакрил врътна копчето на радиоточката и гласът на говорителя секна. Старецът промърмори нещо под носа си, махна с ръка да прогони току-що чутото, като досадна муха от ухото. Подпирайки се на бастуна, заслиза бавно по стъпалата. "Никаква полза няма от много приказки. През дългия си жи ...
Бай Вакрил врътна копчето на радиоточката и гласът на говорителя секна. Старецът промърмори нещо под носа си, махна с ръка да прогони току-що чутото, като досадна муха от ухото. Подпирайки се на бастуна, заслиза бавно по стъпалата. "Никаква полза няма от много приказки. През дългия си жи ...
864
-Е, разказвайте, какво се случи?
-Имаше страхотна буря! Яхтата се разби. Паднах във водата и съм загубил съзнание. Как съм стигнал до брега не зная, но като отворих очи, видях нея! - той погледна с толкова обич Сандра, която вече сервираше чая.
-Случайно погледнах през прозореца и... видях човек на ...
-Имаше страхотна буря! Яхтата се разби. Паднах във водата и съм загубил съзнание. Как съм стигнал до брега не зная, но като отворих очи, видях нея! - той погледна с толкова обич Сандра, която вече сервираше чая.
-Случайно погледнах през прозореца и... видях човек на ...
714
Навръх националния празник Ставрева от петия етаж просна бяло, зелено и червено пране на балкона си. Иларион Ставрев се измуши изпод прането, опря мощни мишци на парапета, изпъна косматото си тяло и пръдна. Под него Николова, обхваната от кулинарен патриотизъм, готвеше гювеч с бяло сирене, зелени чу ...
601
7
Само с един човек обичам да приказвам. Този човек е моя пълна противоположност и винаги говори без да слуша, въпреки че не общуваме с думи. Много спорим и понякога даже имаме желание да се избием взаимно. Всеки от нас знае какво ще каже другият и въпреки това взаимно се опитваме да се изненадаме с н ...
689
1
Така беше се завихрило хората, че забравиха за ритуала. Децата ще заюсхат, без да сложат трохи в устата. Ставри, кръстникът, се отдели от хорото и подкани всички да седнат на софрата.
- Време е за молитвата! - рече той и започна: "Отче наш, който си на небото и на земята. Да се свети името ти, да бъ ...
- Време е за молитвата! - рече той и започна: "Отче наш, който си на небото и на земята. Да се свети името ти, да бъ ...
525
ВЕЧЕРТА НА СТАРИЯ ЕРГЕН
Октомврийският вятър подгони светлината на гаснещия ден от тясната пуста уличка. Изгорели жълти листа посипаха раменете на крачещия по тротоара мъж и прошумоляха в краката му. Той повдигна яката на спортното си яке и си помисли: "Дано Жоро си е вкъщи - не знам какво ще правя, ...
Октомврийският вятър подгони светлината на гаснещия ден от тясната пуста уличка. Изгорели жълти листа посипаха раменете на крачещия по тротоара мъж и прошумоляха в краката му. Той повдигна яката на спортното си яке и си помисли: "Дано Жоро си е вкъщи - не знам какво ще правя, ...
784
1
И на нея ù бяха отрязали крилете, като моите, пречупили сетивата ù. Учеше се да пълзи, пълзенето не ми харесва, случвало се е един-два пъти против волята ми. Колкото повече разцъфваш и летиш, толкова повече онези от долната земя те дърпат и влачат надолу, понякога успяват, но е само за миг. Не знаят ...
1042
4
Утринен вятър
Бури огнени летят, вилнее ураган,
двама души през полето бягат.
Единият без джоб стои, а другият лежи
в следобедния слънчев недостатък. ...
Бури огнени летят, вилнее ураган,
двама души през полето бягат.
Единият без джоб стои, а другият лежи
в следобедния слънчев недостатък. ...
807
3
Беше късна съботна вечер, в която повечето хора бяха навън, за да се забавляват. Какво по-нормално занимание за млади и неангажирани с житейските проблеми индивиди. На пръв поглед беше така, но понеже всяко правило си има изключения, така и тук имаше изключение. Нашият герой си беше вкъщи, седеше са ...
549
Дневникът на едно излекуване - част 4
18
Наистина се е случило.
Разбрах го снощи, когато стигнах до темата за сексуалното малтретиране в книгата “Източно тяло, западен ум”. Чудех се защо едва я чета - на час по лъжичка, а то … защото съм била на ръба ... на няколко страници от въпросната глава. Кога ...
18
Наистина се е случило.
Разбрах го снощи, когато стигнах до темата за сексуалното малтретиране в книгата “Източно тяло, западен ум”. Чудех се защо едва я чета - на час по лъжичка, а то … защото съм била на ръба ... на няколко страници от въпросната глава. Кога ...
1088
3
ЕМИГРАНТСКО ПАТИЛАНСКО ЦАРСТВО (1)
Отварям леко очи и виждам един лъч да наднича през пердето. Аз се чудя откъде е влязъл в стаята ми, която няма достъп до светлина, камо ли слънчев лъч! Защо часовникът не ме е предупредил за това?
-Закъсняла съм! - скачам уплашено на крака и окончателно“слизам на з ...
Отварям леко очи и виждам един лъч да наднича през пердето. Аз се чудя откъде е влязъл в стаята ми, която няма достъп до светлина, камо ли слънчев лъч! Защо часовникът не ме е предупредил за това?
-Закъсняла съм! - скачам уплашено на крака и окончателно“слизам на з ...
927
5
Аз не пия алкохол. Не защото е вреден, ами просто не ми харесва, не намирам за нужно и необходимо да се наливам и напивам до припадък. Не искам да се унижавам пред хората, не мога да си го позволя. Или поне така си мислех. Не знам защо, но преди няколко дена си взех една бутилка мартини? Видях го в ...
915
1
7
Животът – мръсна приказка
Много мразя фразата „човек е голям, колкото са големи мечтите му”. Ако искаш да станеш космонавт на десет години е нормално, но ако мечтаеш за това и на четиридесет, значи определено ти хлопа дъската. Аз нямам мечти или поне не толкова големи. Родих се без някой да се допит ...
Много мразя фразата „човек е голям, колкото са големи мечтите му”. Ако искаш да станеш космонавт на десет години е нормално, но ако мечтаеш за това и на четиридесет, значи определено ти хлопа дъската. Аз нямам мечти или поне не толкова големи. Родих се без някой да се допит ...
2133
18
Искам ти да си моят изваян рай, който да е вечно кристално чист и съкровен. Рай, а не мираж, който ту е омайващо примамлив, ту е жалка илюзия, забулена от непрокопсани мечти. Искам да мога да полетя като пърхаща неуморна пеперудка, да трепна пред всеки прелестен цвят, да знам, че волната ми свобода ...
686
Абитуриентският бал – чакаше го със страх и с надежда. Често сънуваше прекрасен сън – танцуваше шеметно унесена и фокусираше възхитени погледи. Музиката свиреше неземно, роклята ù блестеше прелестно – изискана, семпла черна рокля, дълга до глезените. Фини елегантни обувки и изящна малка чантичка дов ...
771
7
Историята, която ще ти разкажа, драги читателю, е по-реална, отколкото можеш да си представиш. Може би ще преобърне възгледите ти за някои аспекти от живота, а може би няма да го направи, но бъди търпелив и я прочети докрай.
Навън беше приказно красиво. Снегът беше затрупал всичко, но въпреки това с ...
Навън беше приказно красиво. Снегът беше затрупал всичко, но въпреки това с ...
709
3
Просто съвет...
Ти, момиче, си сляпо да прозреш истината за любовта.
Момчетата за теб идват и бързо си отиват,
така както нощта идва след деня.
Живееш в собствената си илюзия ...
Ти, момиче, си сляпо да прозреш истината за любовта.
Момчетата за теб идват и бързо си отиват,
така както нощта идва след деня.
Живееш в собствената си илюзия ...
834
1
Ключът на любовта
Глава 1
25 юни 2005г.
- Хайде, Сара, филмът започва! Побързай, не искам да изпусна и секунда от него – извика Вивиън и с един скок се настани на канапето пред телевизора.
- Идвам, Вивиън. Само да извадя пуканките от микровълновата – провикна се Сара от кухнята. ...
Глава 1
25 юни 2005г.
- Хайде, Сара, филмът започва! Побързай, не искам да изпусна и секунда от него – извика Вивиън и с един скок се настани на канапето пред телевизора.
- Идвам, Вивиън. Само да извадя пуканките от микровълновата – провикна се Сара от кухнята. ...
783
1
Алекс спеше като бебе. Щастливата усмивка не слизаше от лицето му. Сандра го загъна и лекичко се измъкна от леглото. Облече си набързо халата и слезе в ателието. Хвана четката и палитрата и довърши картината. Алекс бе прав! Липсваше малката русалка. След това тихо се върна под завивките.
Следващият ...
Следващият ...
659
АЙНУР
Слънцето бавно се издигна. Мъглата се разнесе и септемврийското слънце извади на показ махалата. Схлупени, разкривени, притиснати една в друга къщи, се бяха изсипали в безпорядък на хълма и колкото по към ниското се спускаха, толкова по- мизерни, приличащи на коптори изглеждаха. Разнебитени ог ...
Слънцето бавно се издигна. Мъглата се разнесе и септемврийското слънце извади на показ махалата. Схлупени, разкривени, притиснати една в друга къщи, се бяха изсипали в безпорядък на хълма и колкото по към ниското се спускаха, толкова по- мизерни, приличащи на коптори изглеждаха. Разнебитени ог ...
3078
1
40
ЛЮБОВ
Ангел излезе от стаята. Пролетта го посрещна с облак цвят от кичестата ябълка. Замириса му на хубаво, на здраве и младост. Пчели жужаха в цветчетата в магията на пролетния ден. "Какво време! Ще ида на лозето да изгоря пръчките" - помисли си. Сложи кибрит в джоба на дочената куртка и излезе на ...
Ангел излезе от стаята. Пролетта го посрещна с облак цвят от кичестата ябълка. Замириса му на хубаво, на здраве и младост. Пчели жужаха в цветчетата в магията на пролетния ден. "Какво време! Ще ида на лозето да изгоря пръчките" - помисли си. Сложи кибрит в джоба на дочената куртка и излезе на ...
671
2
Тя беше една от жените, чакащи реда си пред храма на Ищар. Внезапно изчезна.
Къде изчезна Коре, Пумиатоне?
Из цикъла «Неразбираеми»
Къде изчезна Коре, Пумиатоне?
Из цикъла «Неразбираеми»
695
Стоян беше на полето и изпълняваше „служебните" си задължения. Той беше овчар от близо двадесет години, неговият живот бе тук, на село, сред животните. Тази работа му харесваше, беше свикнал толкова много с нея, че едва ли би работил нещо друго. Но самотата бе най-лошото нещо в живота му. Тук, в тов ...
533
1
Две вълни се изливат върху теб и ти отлиташ към небесата. Едната е морската вълна, която съдържа хиляди капчици, готови да те докоснат. Другата съм аз, която в този миг те потапя в океан от чувства. Затвори очи и си представи тази гледка, тази тръпка, това вълнение:
Нощ, звезди, светулки… мрак, койт ...
Нощ, звезди, светулки… мрак, койт ...
1188
Соня Мартъл се бе надвесила страховито над 12-годишния си син. Каза:
- Джими, този човек ще бъде твой учител по пиано.
Мъжът се представи:
- Здравей, Джими, аз се казвам Самюъл Харт.
- Здравейте, господин Харт. ...
- Джими, този човек ще бъде твой учител по пиано.
Мъжът се представи:
- Здравей, Джими, аз се казвам Самюъл Харт.
- Здравейте, господин Харт. ...
1062
5
664
ПРОФЕСОРЪТ
Момчил посрещна поредната визитация с безразличие. Вече не хранеше надежда, че ще го излекуват. Докторът спря до леглото му и го изгледа така, сякаш го виждаше за пръв път. Той опипа с пръсти болното място на измършавялото му тяло и каза:
- Днес ще дойде професор от София да те прегледа - ...
Момчил посрещна поредната визитация с безразличие. Вече не хранеше надежда, че ще го излекуват. Докторът спря до леглото му и го изгледа така, сякаш го виждаше за пръв път. Той опипа с пръсти болното място на измършавялото му тяло и каза:
- Днес ще дойде професор от София да те прегледа - ...
626
1
- От всичкото това търчане огладнях. Ти, Сам?
- Е, аз бях до тук, влюбени гълъбчета. Ще ви оставям и ще ида да проверя какво става в галерията. Хайде, чао
- Чао.
Двамата се отправиха към ресторанта на кея. Масата бе близо до водата и светлините се отразяваха в нея. Като хиляди малки бисери светеха и ...
- Е, аз бях до тук, влюбени гълъбчета. Ще ви оставям и ще ида да проверя какво става в галерията. Хайде, чао
- Чао.
Двамата се отправиха към ресторанта на кея. Масата бе близо до водата и светлините се отразяваха в нея. Като хиляди малки бисери светеха и ...
659
Диалог в градски транспорт
- Гарваново черно ми звучи като далматинско-шарено.
* Виждал ли си кървящ гарван? Когато кърви, е още по-черен!
- От цвета е!
* От цвета е, но не на кръвта!!! ...
- Гарваново черно ми звучи като далматинско-шарено.
* Виждал ли си кървящ гарван? Когато кърви, е още по-черен!
- От цвета е!
* От цвета е, но не на кръвта!!! ...
1158
1
1.
Гробът се намираше под някакво дърво.
Или поне ми прилича на дърво в сумрака – си помисли приближаващия се Гриб.
Оказа се, че все пак е дърво. Могилата на гроба под него се виждаше смътно, но нямаше съмнение, че е там.
През последните петдесетина крачки повърхността бе някакво подобие на пясъчна ...
Гробът се намираше под някакво дърво.
Или поне ми прилича на дърво в сумрака – си помисли приближаващия се Гриб.
Оказа се, че все пак е дърво. Могилата на гроба под него се виждаше смътно, но нямаше съмнение, че е там.
През последните петдесетина крачки повърхността бе някакво подобие на пясъчна ...
829
Теодора седеше на края на леглото и гледаше през прозореца. Чуваше различни шумове около себе си, но не обръщаше внимание на никой от тях. Седеше и гледаше прекрасния славей, кацнал на перваза, как извиваше тънкия си врат към небето, как пееше с цяло гърло. Това беше неговата ария, изпълнението на ж ...
1045
2
Господин Преди се озова в дома на госпожа Сега. И странно как на гости дойде и госпожица После. Всеки беше убеден, че там си му е мястото, тъй като госпожа Сега не можа да обясни защо точно това е нейния дом. Горката, нямаше представа за това какво е ставало и нямаше идея, че нещо се случва извън по ...
633
2
Една войнишка чанта разказва
за пътя на български войник по време на Отечествената война от Разград, през Сърбия и Хърватско до Унгария
Често забравяме епизоди от нашата история.
Първо, хората живеят с ежедневието си, с проблемите си. Второ, за съжаление историята често е услужлива, а много хора са ...
за пътя на български войник по време на Отечествената война от Разград, през Сърбия и Хърватско до Унгария
Често забравяме епизоди от нашата история.
Първо, хората живеят с ежедневието си, с проблемите си. Второ, за съжаление историята често е услужлива, а много хора са ...
2494
1
Наближаваше полунощ! Повечето нормални хора отдавна бяха си легнали, но не и той. Отдавна не се причисляваше към графата с нормални. За него вечерта тепърва започваше, тепърва идваше любимото му време от денонощието, в което можеше да се усамоти, без да бъде притесняван от никой, без никакъв странич ...
582
Първият пролетен дъжд ще ме измие, ще изтека в градината и ще изчезна.
Ще се превърна в локва, която ще разкаже цялата история, защото локвите знаят всичко.
Опитах всичко, което може да се опита, написах името си на хиляди места, ставах рано и не си лягах, направих милион снимки, изслушах всички пес ...
Ще се превърна в локва, която ще разкаже цялата история, защото локвите знаят всичко.
Опитах всичко, което може да се опита, написах името си на хиляди места, ставах рано и не си лягах, направих милион снимки, изслушах всички пес ...
979
4
Тъмнината бавно обгръщаше стаята, в която се намираше. Празният му изпит поглед беше втренчен в монитора на компютъра, но той сякаш не гледаше в него, сякаш погледът му минаваше през екрана и се спираше в стената срещу него. Това продължаваше от известно време. Дори той самият не помнеше точно кога ...
458
разказ на ужасите! - да не се чете от лица под 18 години!
1
Интересен е силният човешки стремеж да търси рядкото и необяснимото, дори и това да му коства здравето, разума или живота. Макар и да знае, че може се окаже в плен на уродливата клопка на страха желанието да надникне "зад ъгъла", за да даде ...
1
Интересен е силният човешки стремеж да търси рядкото и необяснимото, дори и това да му коства здравето, разума или живота. Макар и да знае, че може се окаже в плен на уродливата клопка на страха желанието да надникне "зад ъгъла", за да даде ...
1243
2
Залез е. Небето е придобило червеникав оттенък, облаците са обагрени от слънцето. Луната вече изгрява и носи със себе си тъмнината и звездите.
Ето го часовника на гарата. Някъде в далечината се усеща мирисът на море. В един приказен миг не мога да различа дали чувам шума на морето и разбиващите се в ...
Ето го часовника на гарата. Някъде в далечината се усеща мирисът на море. В един приказен миг не мога да различа дали чувам шума на морето и разбиващите се в ...
515
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
