Проза

41,8 резултата

Психо

Психо
Пустота...
Безвремие...
Океан от празни чувства...
Буря е!!! ...
1.3K 3

Големите малки неща

Големите малки неща
Съпругата му си взе почивен ден. В късния следобед го посрещна на вратата, целуна го с нежността, останала ù непокътната през трийсетте години брак, погали го по бузата:
- Милото ми, побеляло момче! Хайде, влизай!
- Катя… - усмихна ù се той. – Аз побелявам, а ти хубавееш.
- Ох, м ...
1.4K 7

Камъни

КАМЪНИ
Когато седна върху напечените от слънцето камъни, надробени от скалата в паницата на времето, с които то си прави попара, се чувствам като един от тях. А тръгна ли, походката ми става бавна и тежка, като стъпката им, с която се спускат от върха по стръмния хребет. Времето е увенчало тази част ...
847 3

Ефрейтори - част трета

- Хайде - подкани ги Гар Ван, като влезе в спалното им. - Гасете светлината и лягайте да спите.
- А ако не искам? - опъна се един от новобранците.
- Ще те сритам - незабавно му отговори сенчестата.
- Така ли? - предизвикателно се ухили той. - И как?
БАН. ...
661

Онова, което нямахме

Онова, което нямахме
Никога не сме си казвали „Завинaги!”
Никога прегръдката не е била за дълго.
Никога не сме били един до друг.
Никога не бе до мен. ...
1.4K 3

Приключения с Коледен пуяк

ПРИКЛЮЧЕНИЯ С КОЛЕДЕН ПУЯК
Ако беше жив Бранислав Нушич, като нищо бих му изпратил писмо с гореща молба да опише с неговото неповторимо чувство за хумор тази история. Да, но не е. Затова и не съм го направил - не може просто ей така да изпратишш писмо, на чийто плик е написано само твоето име като п ...
1.8K

Човешките души като двигатели с вътрешно горене

Забелязвам, че душите са като двигателите с вътрешно горене...
- Колкото е по-голяма душата, толкова по-голям разход има тя... Е, не на бензин, а на емоции!
- И обратно - колкото по-малка е душата, толкова по-малък разход има. Направо нищо не харчи. Толкова е скъпернически икономична на... Е, не на ...
1.1K 4

Всичко или нищо

2090 г. Високоскоростна отсечка за наземен транспорт Париж – Лондон. Aртерия 10:
„Премини на автоматичен режим!” Т-образният волан пред Ева изчезна в контролното табло. Прозорците се затъмниха. Коженото кресло потъна удобно назад и надолу. Включи се дежурното осветление. Ева запали цигара. Въздушния ...
1.1K

Ще стигнем заедно

Това е последната част от поредица хумористични разкази за един клуб и пътешествията им с общия микробус. Героите в разказа са образи на реални хора, но те не останаха доволни от финала.
Сега съм променил имената и ми се ще да чуя мнението на други хора, които не са по никакъв начин свързани с истор ...
2K 5

Просто мисъл

ЕКСКЛУЗИВНИ НОВИНИ
Все повече зачестяват посещенията в болница, поради необясним тежък обрив от коприва. Пациентите не могат да обяснят как се е получил той по това време на годината. А мнозина дори не са имали контакт с каквото и да било зелено растение от седмици. Непрекъснато нарастват и свидетел ...
992 3

Игра

Един ден ще умрат лястовичките.
Един ден ще се покажат тъжните и ще свалят безцветни маски. От лицата им ще капе красота и тихо ще полепва по нощите. Някъде сред безкрайните пясъци едно момченце отлетя и заедно с него отлетяха лисиците. Една красавица беше изоставена от звяра. Едничкото време, което ...
1.4K

Феята на зъбките

- Знаеш ли? Видях Феята на зъбките, като стана тъмно и когато мама вече спеше. Отвори вратата и влезе, а аз стисках очи за да не разбере че съм буден.
Хлапето изглеждаше някъде на около шест, седнало до мен на огряната от слънцето пейка, която бе доста висока и крачетата му висяха във въздуха. Люлее ...
5.2K

Интервю с Лъжата

duffmckagan: Откога искам да направя интервю с теб, но ти все ме лъжеш за часа и мястото на срещата!
Лъжата: Не аз те лъжа, а ти се лъжеш!
duffmckagan: Точно това искам да те попитам. Кога Лъжата успява да излъже?
Лъжата: Винаги, когато не искаш да чуеш истината!
duffmckagan: Излъжи ме нещо. ...
1.2K 6

Към брега на неспасението

По вълната Смърт, към брега на спасението една до друга плуваха бутилката, на която пишеше "Празнота" и бутилката, на която пишеше "Щастие". Първата бутилка имаше на гърба си черен етикет с някакъв надпис на латински и череп с кръстосани кости. Тя беше по-смела, поради което завърза разговор с друга ...
642

^^^

С която и да си, тя влюбва се в теб. Дали е от това, че си красив или от това, че си мил?! При мен беше и от двете, а при другите не знам. Ти си като някакво същество, като онези вампири по филмите. Нали се сещаш, от онези, дето всички, които са се влюбили в тях, са били изядени. Мразим ги, че ни из ...
1.2K 2

Безлюдна нощ

Безлюдна нощ. Лек дъжд освежава топлата земя. Мирисът на морето достига и до мен. Вървя сама по стръмната улица, замислена. Слизането ми се струва безкрайно без твоето присъствие. Спомени изпълват душата, носталгия по отминалите времена. Пътят към морето сякаш няма край, сякаш морето е изпитало болк ...
985

Затишие след буря

Есента никога не е била по-жестока към полумъртвите дървета. Силният северен вятър духаше с всичка сила и разпиляваше листата им из въздуха. Беше толкова мощен и постоянен, че съсухрените им фигури обикаляха из хоризонта като ято гарвани, усетили задаващата се буря.
Искаше ми се да е декември, някол ...
1.1K 4

Продължение от книгата

Павлето се замисли и си спомни, че беше чел за Константин. За да увековечи кръста, който забелязал на небето преди битката с Максенций, наредил на имеператорския му знак да бъде изобразен кръст и следния надпис: "С този знак ще победиш!" Оттогава кръстът започнал да се извисява над къщи, дворци, цър ...
698 2

Генералът

Генералът се обърна. Леко брадясал и късо подстриган. Беше в черно. Отиваше му. Излъчваше сила. Той е як. Заговори за пистолети. Гледаше право в мен. Говореше бавно, изговаряше целите думи. Иж - 32, 39-ти калибър, стомана. Здрава стомана. Излъчваше още нещо – крехко. Вгледах се. То теглеше. Приближи ...
1.1K 5

Сънят на баба Гицка

СЪНЯТ НА БАБА ГИЦКА
Баба Гицка Големанова беше преживяла много тежък ден. От два дена синът ù Кочо беше съставил новия кабинет след изборната победа. Днес баба Гицка беше посрещнала десетки роднини и близки от родното ù село. Всеки носеше я дамаджана с ракия, я пуйка червеногрива. Някой донесе и сук ...
2.8K 3

За всичко са виновни...

- Нека чуем следващия слушател! Добър вечер!
- Добър вечер!
- Oстана само един въпрос: Колко чаши от 200 милилитра ще напълним, ако имаме кофа с вода от 37 литра?
- Хм, кофата здрава ли е, или пробита?
- Здрава, разбира се, що за въпрос?- Да, и аз така помислих... Както и да е... 286. ...
953 6

Събота

Вали. Не силно, по-скоро ръмеж. Тежките колелета дрънчат по ръждивите релси. Чува се свирката на локомотива. Влакът спира. Бавно, малко по малко… Сякаш и глупавият влак не иска Той да си иде. Пак. Отново.
Отива си и се връща. И пак, и пак…
И всеки път едно и също.
Влакът идва, после си тръгва, и два ...
1.5K 2

Данък куче

Платих данъка за апартамента и тъкмо да си тръгвам, чиновничката каза:
- А за кучето?
- Какво куче?
- Води ви се,че имате и куче.
- Куче нямам. ...
1.8K 1 4

Мандарина

Навън - зима. Мирише на хрупкав сняг и пушещи комини. Мирише на студ.
И изведнъж тя минава и носи аромат на лято. На мандарини.
Пръстите ù са оранжеви, летни; джобовете на дългото ù сиво палто са пълни с мандаринови корички. Усмивката ù е красива и широка, целувката потапя ме в лято.
Така ще я запом ...
1.6K 4

Животът и любовта на Варт - част втора

Живота и любовта на Варт - част втора.
В Мюнхен Варт изживяваше едно спокойно щастие. Нейният царствен любовник поощряваше нейните интереси в областта на изкуствата. Вдъхна ù любов към Древна Гърция. Варт започна да взима уроци по скулптура и живопис. Изучаваше класическия гръцки език. Людвиг обсъжд ...
1K 4

Ще доживеем ли, дневниче?(Даката)

ЩЕ ДОЖИВЕЕМ ЛИ, ДНЕВНИЧЕ?
(1)
ДАКАТА
Мислите ми летят към едно местенце в България. Частичка от Рая. Така винаги си представям онова кътче в планината, на юг от Велинград, на върха, където снегът не свършва никога и където зарових моя половин живот, младежките ми години, а когато ме натисне носталги ...
2.2K 22

Маг Навона, част 15

Димитри удържа на думата си и пристигна още същата вечер с голям книжен пакет. Баба Елена кротко похъркваше в съседната стая след две дози Узоприм. Гостът внимателно разопакова порцеланова бутилка метакса, добави два големи тоблерона, три лъскави кутии цигари и червена запалка. Помоли Невена за лимо ...
1.7K 23

Душа на каишка

Разхождаме се ние - аз и моята душа на каишка по тротоара в интернет. А наоколо - фраш от разходкаджии като нас!
И като отворили едни магазини, едни студиа, едни будки за вестници, едни кина, едни ресторанти, едни курсове за какво ли не - ум да ти зайде! Да се чудиш, просто, какво първо да гледаш и ...
1.3K 7

А някъде птиците виеха гнезда... (6)

6.
Неловкостта на първите минути бързо се изпари. След около час вече разговаряха съвсем свойски, обаче... Мариана все въртеше разговора около минали истории или незначителни злободневни теми, а на Иван му се искаше да подразбере нещо повече за работата и да се опита да разбере как тя вижда нещата с ...
1.3K 4

Смърт насред пустинята

Насред пустинята, по нечия воля, пораснали девет дървета. Първото и най-голямото от тях се наричало Слънце. Неговото стъбло било огромно и топло, а плодовете му - с ярки цветове, които преливали от жълто в оранжево. Един ден се появил вятър, било през есента, когато клоните на Слънцето били полуизсъ ...
991 3

Жертвата си ти...

Градът беше толкова интензивен и забързан тази нощ. Изглеждаше като на шепа малък от апартамента ù, все едно беше в краката ù, когато разпери длан, той се скриваше, а отваряйки леко пръстите си, виждаше светлинките на домовете да блестят като коледна украса. Във всеки един от тях имаше живот... безс ...
775 1

Аз, любовта, глада и бурканчето с лютеница.

"Сега ще напиша нещо романтично!" 10 минути след тези думи, вече супер много се лигавих и ето го резултата:
Ех любов, любов. Дойде, почука на вратата ми и аз ти отворих. Защо ли трябваше да го правя? Откакто ме удари с любовния тиган, оглупях. Не мога да закуся, защото си мисля за нея. Не мога да об ...
1.5K 1

Ефрейтори - част втора

Тази вечер Но Щен Вълк бе дежурният лагерен ефрейтор и сега тамън извършваше поредната си обиколка, за да провери дали новобранците спазват лагерния ред. Всичко беше спокойно, докато не стигна до едно от крайните спални, където явно се вихреше забава...
- Хей! - извика вълкът и потропа по вратата. - ...
695

Помен

ПОМЕН
Аз съм Йордан.
Като бях малък, много обичах да ходя с мама на гробището. Хващаше ме здраво за ръка и докато вървяхме нагоре, по Беляковското шосе, все ми разказваше по някоя история с моя дядо.
Тя посещаваше два гроба, един до друг - на дядо ми, нейният баща, чието име нося, и на вуйчо ми. Зап ...
1.5K

Една невероятна среща

EДНА НЕВЕРОЯТНА СРЕЩА
(по-скоро още една)
А може да не сме това, което сме...
След приключването на преговорите в Хамбург поех обратния път. Въпреки че на излизане от града заредих резервоара догоре и бензинът без проблем щеше да ми стигне до Регенсбург, по средата на пътя се отбих в една бензиноста ...
1.6K

От едно тесто - различни продукти

Една кифла си вървяла съвсем безцелно, когато срещнала друга кифла, която също като първата си вървяла съвсем безцелно. Здравей – казала първата кифла. Здрасти – отговорила втората кифла. И така двете кифли тръгнали да си вървят безцелно, но заедно и тъкмо тогава се натъкнали на трета кифла, която с ...
1.3K

Да не забравя да...

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и неволна... не се заблуждавайте, никой в описанията по-долу не е толкова значителен, за да бъде рисуван с думите ми.
По 104 пъти дневно се сблъсквам с мисълта „Да не забравя...” и винаги е в основата на нещо практично, свързано с работата или б ...
843 1

А някъде птиците виеха гнезда... (5)

5.
Няколкото часа в автобуса минаха като в полусън. Два-три пъти се чуха с Мариана по телефона, за да се уговорят къде и кога да го чака - беше му обещала да го посрещне на автогарата, а в последния разговор му обясни, че няма да може и му продиктува адрес:
- Хващай такси и отивай в къщи. Майка ми е ...
1.2K 3

Филм

В училище след часовете си определихме среща – неделя пред киното. Старателно си научих уроците, написах си домашните и реших задачите от сборника. У дома свърших всичко, каквото ми бяха заръчали и тръгнах.
Вървях по улицата и непрекъснато се озъртах, да не ме срещне класната и да ме попита: „Накъде ...
1.2K 7

Върху камъка

ВЪРХУ КАМЪКА
Сядам върху камъка да си почина. Той се е откър­тил от недалечния скален масив. Този масив е като отвесна бръчка между веждите на някой стар отшелник, в миг на размисъл и медитация, върху лицето на плани­ната. Навярно в някоя геологична драма, в непредви­димите колизии на земната кора, ...
767 2