Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Мъже

- Мария, прибрах се. Какви ги вършиш пак?! Какво правиш, как може да пиеш сама?! Помисли за здравето си, помисли за мен. Ти си алкохоличка, казвам ти, трябва да вземеш мерки.
- Е, не видиш ли, че съм взела, кьорав ли си? Математик с математик, алкохоличка ще ме нарича той. Само алкохолиците пиели са ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2010-03-28T20:08:35+03:00 1.4K 16

По някое време на нощта, между някои от сънищата

Тук ли си все още?
Говоря ти – мълчиш. Пиша ти – не отговаряш... Знаеш ли коя съм аз? Онази, която никога няма да забравиш! Колкото и самохвално да звучи...
Цял живот ли ще се гоним? Ще се разминаваме по спирки и по гари... И всеки сам ли своята цигара ще пали? Вечно ли ще се търсим в чуждите очи? Н ...

stefitopz

Проза

2010-03-28T17:27:49+03:00 862 1

Ключът на любовта (2 глава)

Ключът на любовта
Глава 2
Звъненето на часовника прониза тишината на утрото. Навън не беше останал и помен от снощния дъжд. През открехнатия прозорец един слънчев лъч игриво проблясваше върху съненото лице на Вивиън и милваше бялата й кожа. От улицата се чуваше шумът на събудилия се град. Тя разтърк ...

Veronisia

Проза » Повести и романи

2010-03-28T16:55:45+03:00 1.2K 1

Емигрантско патиланско царство (2)

Прекрасна утрин, а аз съм седнала да мисля какво правят работодателите ми без мен!
Навън се чува цвърчене на птички. Гукат гълъби. Любимите ми лястовички са се събрали пред дома ми да обсъдят заминаването си на юг и жиците приличат на гердани. Винаги ме изчакват, за да се сбогуват с мен и да ми „заг ...

Enena

Проза

2010-03-28T15:36:29+03:00 995 6

Моята малка русалка- 12 част

Айви бе учудващо мълчалива в колата. Спряха близо до крайбрежната улица. Щом изгасиха двигателя, тя бързо изскочи и, все едно нищо не се е случило, побърза да хване Алекс под ръка. Той я погледна строго и се отдалечи от нея. След това подпря Деметра на себе си и разходката започна. Алеята продължава ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2010-03-28T15:28:45+03:00 950

Обезцветяване

Слугите му приличаха на сенки, които следваха покорно сумрачния му силует - силует, който извикваше във всеки човешки разум противоречиви емоции. Някои го виждаха с осанка на величав исполин, други с явно отвращение го подминаваха и си пожелаваха никога да не стават като него. Имаше и завистници, ко ...

pureblack

Проза » Разкази

2010-03-28T15:18:01+03:00 1.2K 4

Дневникът на едно излекуване – част 5

Дневникът на едно излекуване – част 5
21
На другия ден нямам желание за нищо.
Не съм сигурна и дали го мразя вече. Сякаш ми е разминало, след като си го излях върху двете възглавници.
Може би по-нататък ядът ще се върне , но... май наистина ставам по- добричка. Това определено ми харесва. Но има и о ...

ananel

Проза » Повести и романи

2010-03-28T13:00:21+03:00 1.3K 4

Разграждане

РАЗГРАЖДАНЕ
Бай Вакрил врътна копчето на радиоточката и гласът на говорителя секна. Старецът промърмори нещо под носа си, махна с ръка да прогони току-що чутото, като досадна муха от ухото. Подпирайки се на бастуна, заслиза бавно по стъпалата. "Никаква полза няма от много приказки. През дългия си жи ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-28T10:35:46+03:00 1.1K

Моята малка русалка - 11 част

-Е, разказвайте, какво се случи?
-Имаше страхотна буря! Яхтата се разби. Паднах във водата и съм загубил съзнание. Как съм стигнал до брега не зная, но като отворих очи, видях нея! - той погледна с толкова обич Сандра, която вече сервираше чая.
-Случайно погледнах през прозореца и... видях човек на ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2010-03-27T23:23:36+02:00 998

Патриотично

Навръх националния празник Ставрева от петия етаж просна бяло, зелено и червено пране на балкона си. Иларион Ставрев се измуши изпод прането, опря мощни мишци на парапета, изпъна косматото си тяло и пръдна. Под него Николова, обхваната от кулинарен патриотизъм, готвеше гювеч с бяло сирене, зелени чу ...

popolo

Проза

2010-03-27T16:42:19+02:00 830 7

Двете страни на монетата.

Само с един човек обичам да приказвам. Този човек е моя пълна противоположност и винаги говори без да слуша, въпреки че не общуваме с думи. Много спорим и понякога даже имаме желание да се избием взаимно. Всеки от нас знае какво ще каже другият и въпреки това взаимно се опитваме да се изненадаме с н ...

holypotatoes

Проза » Други

2010-03-27T12:39:35+02:00 1.1K 1

Продължение от книгата

Така беше се завихрило хората, че забравиха за ритуала. Децата ще заюсхат, без да сложат трохи в устата. Ставри, кръстникът, се отдели от хорото и подкани всички да седнат на софрата.
- Време е за молитвата! - рече той и започна: "Отче наш, който си на небото и на земята. Да се свети името ти, да бъ ...

mari45

Проза » Повести и романи

2010-03-27T11:30:00+02:00 776

Вечерта на стария ерген

ВЕЧЕРТА НА СТАРИЯ ЕРГЕН
Октомврийският вятър подгони светлината на гаснещия ден от тясната пуста уличка. Изгорели жълти листа посипаха раменете на крачещия по тротоара мъж и прошумоляха в краката му. Той повдигна яката на спортното си яке и си помисли: "Дано Жоро си е вкъщи - не знам какво ще правя, ...

ivliter

Проза

2010-03-27T11:25:10+02:00 982 1

Пеперудени криле

И на нея ù бяха отрязали крилете, като моите, пречупили сетивата ù. Учеше се да пълзи, пълзенето не ми харесва, случвало се е един-два пъти против волята ми. Колкото повече разцъфваш и летиш, толкова повече онези от долната земя те дърпат и влачат надолу, понякога успяват, но е само за миг. Не знаят ...

nansuela

Проза » Разкази

2010-03-27T11:19:24+02:00 1.5K 4

Утринен вятър

Утринен вятър
Бури огнени летят, вилнее ураган,
двама души през полето бягат.
Единият без джоб стои, а другият лежи
в следобедния слънчев недостатък. ...

donkooooo

Проза » Хумористична

2010-03-27T11:12:59+02:00 1.1K 3

Мистър Хайд

Беше късна съботна вечер, в която повечето хора бяха навън, за да се забавляват. Какво по-нормално занимание за млади и неангажирани с житейските проблеми индивиди. На пръв поглед беше така, но понеже всяко правило си има изключения, така и тук имаше изключение. Нашият герой си беше вкъщи, седеше са ...

blackrussian

Проза » Разкази

2010-03-27T11:09:02+02:00 698

Дневникът на едно излекуване - част 4

Дневникът на едно излекуване - част 4
18
Наистина се е случило.
Разбрах го снощи, когато стигнах до темата за сексуалното малтретиране в книгата “Източно тяло, западен ум”. Чудех се защо едва я чета - на час по лъжичка, а то … защото съм била на ръба ... на няколко страници от въпросната глава. Кога ...

ananel

Проза » Повести и романи

2010-03-27T09:15:12+02:00 1.4K 3

Емигрантско патиланско царство(1)

ЕМИГРАНТСКО ПАТИЛАНСКО ЦАРСТВО (1)
Отварям леко очи и виждам един лъч да наднича през пердето. Аз се чудя откъде е влязъл в стаята ми, която няма достъп до светлина, камо ли слънчев лъч! Защо часовникът не ме е предупредил за това?
-Закъсняла съм! - скачам уплашено на крака и окончателно“слизам на з ...

Enena

Проза » Хумористична

2010-03-27T01:32:34+02:00 1.2K 5

Алкохолът на един живот

Аз не пия алкохол. Не защото е вреден, ами просто не ми харесва, не намирам за нужно и необходимо да се наливам и напивам до припадък. Не искам да се унижавам пред хората, не мога да си го позволя. Или поне така си мислех. Не знам защо, но преди няколко дена си взех една бутилка мартини? Видях го в ...

people-always-leave

Проза » Други

2010-03-27T01:21:09+02:00 1.3K 1 7

Животът - мръсна приказка

Животът – мръсна приказка
Много мразя фразата „човек е голям, колкото са големи мечтите му”. Ако искаш да станеш космонавт на десет години е нормално, но ако мечтаеш за това и на четиридесет, значи определено ти хлопа дъската. Аз нямам мечти или поне не толкова големи. Родих се без някой да се допит ...

Greg

Проза » Разкази

2010-03-26T21:06:34+02:00 2.4K 18

Искам

Искам ти да си моят изваян рай, който да е вечно кристално чист и съкровен. Рай, а не мираж, който ту е омайващо примамлив, ту е жалка илюзия, забулена от непрокопсани мечти. Искам да мога да полетя като пърхаща неуморна пеперудка, да трепна пред всеки прелестен цвят, да знам, че волната ми свобода ...

veronika88

Проза » Други

2010-03-26T20:42:48+02:00 910

Ярост

Абитуриентският бал – чакаше го със страх и с надежда. Често сънуваше прекрасен сън – танцуваше шеметно унесена и фокусираше възхитени погледи. Музиката свиреше неземно, роклята ù блестеше прелестно – изискана, семпла черна рокля, дълга до глезените. Фини елегантни обувки и изящна малка чантичка дов ...

plami-6

Проза » Разкази

2010-03-26T20:30:18+02:00 993 7

Играта свърши

Историята, която ще ти разкажа, драги читателю, е по-реална, отколкото можеш да си представиш. Може би ще преобърне възгледите ти за някои аспекти от живота, а може би няма да го направи, но бъди търпелив и я прочети докрай.
Навън беше приказно красиво. Снегът беше затрупал всичко, но въпреки това с ...

blackrussian

Проза » Разкази

2010-03-26T20:21:16+02:00 878 3

Просто съвет...

Просто съвет...
Ти, момиче, си сляпо да прозреш истината за любовта.
Момчетата за теб идват и бързо си отиват,
така както нощта идва след деня.
Живееш в собствената си илюзия ...

jointmania4ka

Проза » Писма

2010-03-26T15:14:20+02:00 1.3K 1

Ключът на любовта (1 глава)

Ключът на любовта
Глава 1
25 юни 2005г.
- Хайде, Сара, филмът започва! Побързай, не искам да изпусна и секунда от него – извика Вивиън и с един скок се настани на канапето пред телевизора.
- Идвам, Вивиън. Само да извадя пуканките от микровълновата – провикна се Сара от кухнята. ...

Veronisia

Проза » Повести и романи

2010-03-26T15:13:26+02:00 1.2K 1

Моята малка русалка - 10 част

Алекс спеше като бебе. Щастливата усмивка не слизаше от лицето му. Сандра го загъна и лекичко се измъкна от леглото. Облече си набързо халата и слезе в ателието. Хвана четката и палитрата и довърши картината. Алекс бе прав! Липсваше малката русалка. След това тихо се върна под завивките.
Следващият ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2010-03-26T14:59:41+02:00 1K

Айнур

АЙНУР
Слънцето бавно се издигна. Мъглата се разнесе и септемврийското слънце извади на показ махалата. Схлупени, разкривени, притиснати една в друга къщи, се бяха изсипали в безпорядък на хълма и колкото по към ниското се спускаха, толкова по- мизерни, приличащи на коптори изглеждаха. Разнебитени ог ...

zelena

Проза » Разкази

2010-03-26T14:51:52+02:00 3.8K 1 40

Любов

ЛЮБОВ
Ангел излезе от стаята. Пролетта го посрещна с облак цвят от кичестата ябълка. Замириса му на хубаво, на здраве и младост. Пчели жужаха в цветчетата в магията на пролетния ден. "Какво време! Ще ида на лозето да изгоря пръчките" - помисли си. Сложи кибрит в джоба на дочената куртка и излезе на ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-26T13:56:15+02:00 908 2

Пумиатоне?

Тя беше една от жените, чакащи реда си пред храма на Ищар. Внезапно изчезна.
Къде изчезна Коре, Пумиатоне?
Из цикъла «Неразбираеми»

otkroven4o

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-03-25T22:15:53+02:00 1.1K

Космическият кораб

Стоян беше на полето и изпълняваше „служебните" си задължения. Той беше овчар от близо двадесет години, неговият живот бе тук, на село, сред животните. Тази работа му харесваше, беше свикнал толкова много с нея, че едва ли би работил нещо друго. Но самотата бе най-лошото нещо в живота му. Тук, в тов ...

donkooooo

Проза » Разкази

2010-03-25T21:30:07+02:00 788 1 1

Интимно

Две вълни се изливат върху теб и ти отлиташ към небесата. Едната е морската вълна, която съдържа хиляди капчици, готови да те докоснат. Другата съм аз, която в този миг те потапя в океан от чувства. Затвори очи и си представи тази гледка, тази тръпка, това вълнение:
Нощ, звезди, светулки… мрак, койт ...

veronika88

Проза » Еротична

2010-03-25T21:17:09+02:00 1.4K

Пиано

Соня Мартъл се бе надвесила страховито над 12-годишния си син. Каза:
- Джими, този човек ще бъде твой учител по пиано.
Мъжът се представи:
- Здравей, Джими, аз се казвам Самюъл Харт.
- Здравейте, господин Харт. ...

Radi-Radev

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-03-25T21:00:48+02:00 1.5K 5

Пауза

ananel

Проза » Други

2010-03-25T20:37:26+02:00 875

Професорът

ПРОФЕСОРЪТ
Момчил посрещна поредната визитация с безразличие. Вече не хранеше надежда, че ще го излекуват. Докторът спря до леглото му и го изгледа така, сякаш го виждаше за пръв път. Той опипа с пръсти болното място на измършавялото му тяло и каза:
- Днес ще дойде професор от София да те прегледа - ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-25T14:32:29+02:00 840 1

Моята малка русалка - 9 част

- От всичкото това търчане огладнях. Ти, Сам?
- Е, аз бях до тук, влюбени гълъбчета. Ще ви оставям и ще ида да проверя какво става в галерията. Хайде, чао
- Чао.
Двамата се отправиха към ресторанта на кея. Масата бе близо до водата и светлините се отразяваха в нея. Като хиляди малки бисери светеха и ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2010-03-25T14:26:28+02:00 932

Диалог в градски транспорт

Диалог в градски транспорт
- Гарваново черно ми звучи като далматинско-шарено.
* Виждал ли си кървящ гарван? Когато кърви, е още по-черен!
- От цвета е!
* От цвета е, но не на кръвта!!! ...

PetroffSlav

Проза » Литературни очерци

2010-03-25T14:21:12+02:00 1.6K 1

Измерения сплитат се в гробовете

1.
Гробът се намираше под някакво дърво.
Или поне ми прилича на дърво в сумрака – си помисли приближаващия се Гриб.
Оказа се, че все пак е дърво. Могилата на гроба под него се виждаше смътно, но нямаше съмнение, че е там.
През последните петдесетина крачки повърхността бе някакво подобие на пясъчна ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-03-25T14:14:57+02:00 1K

Имам целия свят

Теодора седеше на края на леглото и гледаше през прозореца. Чуваше различни шумове около себе си, но не обръщаше внимание на никой от тях. Седеше и гледаше прекрасния славей, кацнал на перваза, как извиваше тънкия си врат към небето, как пееше с цяло гърло. Това беше неговата ария, изпълнението на ж ...

svetlencenceto

Проза » Разкази

2010-03-25T14:09:02+02:00 1.5K 2

Старият господин Друг път решава проблеми

Господин Преди се озова в дома на госпожа Сега. И странно как на гости дойде и госпожица После. Всеки беше убеден, че там си му е мястото, тъй като госпожа Сега не можа да обясни защо точно това е нейния дом. Горката, нямаше представа за това какво е ставало и нямаше идея, че нещо се случва извън по ...

idemidoidemi

Проза

2010-03-25T14:04:08+02:00 861 2

Една войнишка чанта разказва

Една войнишка чанта разказва
за пътя на български войник по време на Отечествената война от Разград, през Сърбия и Хърватско до Унгария
Често забравяме епизоди от нашата история.
Първо, хората живеят с ежедневието си, с проблемите си. Второ, за съжаление историята често е услужлива, а много хора са ...

emilnikolov

Проза » Литературни очерци

2010-03-25T13:54:53+02:00 2.9K 1