39 943 резултата
Усети, как логиката ù се изплъзваше. Май отдавна се беше изплъзнала. Нямаше сили да се усмихне, но съзнанието ù отбеляза усмивка. Онзи, убиецът от съня, познаваше от кварталната градинка. Заговориха се веднъж заради есенните листа, които кичеха невзрачните алеи. После, уж случайно, започна, да минав ...
  688 
Църквата Света Петка. Баба Петра, дядо Рачо, чана Пена, Керана и малката Вяра влязоха в нея. Днес беше един тържествен ден за тях. Тишина цареше наоколо. Само спасителят Исус от иконата ги наблюдаваше.
От сребърния котел се издигаше пàра. Топлата вода привличаше в прегръдките си малкото телце. На тр ...
  537 
Затварям очи. Изтръпвам. Поемам си дълбоко въздух и се вцепенявам. Ароматът на кожата ти навлиза в мен като наркотик. Попивам го с всяка клетка от тялото си. Миг. Само миг ми бе нужен, за да те усетя.
Туп Туп… чуваш ли го? Да, това е сърцето ми. Удря така силно само при мисълта за допира ти. Самата ...
  570 
На следващата сутрин подполковник Ангел Георгиев – началникът на районното, седеше на стола зад бюрото. Вече изтичаше времето на ареста на г-ца Данаилова и предстоеше преместването ù в следствието. Стигнеше ли до там – почти невъзможно беше да се отърве... Във времето, когато не обясняваше по телефо ...
  1282  14 
Дара беше едва на осемнадесет, когато разбра, че в определени моменти съзнанието ù може да отключва телепатични умения. Оттогава досега хиляди пъти си беше задавала въпроса защо, кога и как... Малко по малко, година след година, случка след случка, дежа ву след дежа ву, наместваше парчетата от пъзел ...
  972  13 
Заблудени куршуми
1.
Първите живи същества, които заблудените куршуми убиха, бяха десетина листни въшки, обядващи кротко върху един дъбов лист. Тяхната смърт остана неизвестна за широката общественост, но пък и медиите едва ли биха проявили интерес към лична им трагедия. Тези хора обаче, които изпит ...
  626 
Започваш от стъпалата. Докосваш я нежно, боязливо дори. Все още не можеш да повярваш, че тя ти се е отдала. И виждаш първия белег – отгоре на стъпалото, точно преди пръстите, голям колкото монета. Изгорено. Нежна розова кожа, личи си, че е стар, но въпреки това те е страх да го докоснеш.
- От ютия е ...
  1212 
-Защо тоя човек те мрази толкова?
-Много ли?
-Абе не знам много ли е, малко ли е, но, като стане дума за теб, се оплюва. Със сигурност, едва ли мрази някого повече.
-Ами сигурно си има основание човека. Аз съм си объркано същество и чат-пат правя объркани неща.
-Е, дрън-дрън. Всички знаят, че, кога ...
  626 
Беше се сгушила между новите триетажни къщи, които по-скоро приличаха на хотели. По цялата дължина на улицата само тя беше останала, напомняйки за старото време. Когато в дворчетата, окъпани в цветя, асми и смокинови дръвчета, край дървените маси привечер се накачулваха курортистите. Защото и кръчми ...
  1525 
Красива жена! Много красива.
Рядко красива.
И всичко красиво, което може да се каже за нея.
Мъжете сигурно не са ù никакъв проблем. С тия руси коси. С тия сини очи.
Откак я видях, ме гони безсъние. Или, ако заспя, ми се присънва тя. ...
  713 
Не помня кога точно приютих Немезида в сърцето си, но до последния момент на пребиваването й там, нейните настроения превръщаха дните ми в лудост, а нощите – в кошмар. Така или иначе, вече бях отворила врата за нея и тя се наслаждаваше на своите игри до насита. Може би всяка мъртва богиня очаква нов ...
  945  12 
Калояница
(Легенда за цар Калоян)
В онези далечни времена, когато втората българска държава била освободена от византийско иго и възстановена от братята Асеневци, и когато по-късно двамата, Асен и Петър, били убити чрез заговори, начело на държавата се възцарил третият най-малък брат Калоян (Кало Йо ...
  1832 
Просто Сънувано.
Ха-ха!
Смешно ми е.
Стига си питал защо.
Не разбираш ли... ...
  1057 
ОТМЪЩЕНИЕ
За един съм много стар, а за друг - в разцвета на живота. Летният ден се разполови и жегата си казваше думата. От горещината едва вървя. Вече от шест месеца съм вдовец, затова очите ми шарят по всяка аптекарка, която ме обслужва. Червя се от срам. Търся лек за потентност.
Навсякъде ми казв ...
  609 
Казват, че най-хубавият период в човешкия живот са неповторимите детски години. Кой не би желал да се върне в тях, кой не би искал поне за ден, за час, дори за секунда да се върне в онова лудо, лудо време, да си спомни за безгрижното детство със своите безкрайни игри, със своите лудории, с онези въл ...
  717 
“Изпитвам ужасна нужда от теб. Една сълза току-що се търколи по бузата ми, опитвам се да спра втората, но не мога, защото явно те обичам”
Никой не беше му писал така. Една топка застана на гърлото му. Озърна се, сякаш търсейки подкрепа. Само вятърът леко го погали по косата. Можеше ли да го разбере? ...
  944 
Градът
Гъсти тъмни облаци се бяха надвесели над металургичния комбинат. Комбинацията между цинк, въглероден диоксид и други отровни газове не властваше само око завода, а и в града. Градът, от който всяка сутрин хиляди души пропътуваха около три километра, за да приемат нужната им доза отровни газов ...
  676 
Бясна съм!!! Един от съседите ни, тръгвайки с буса си от паркинга пред къщи, смачка колелото на сина ми! И вика - "Да го плАтим ли? Не го видях, бусът е висок."
Интересно, ако по същата причина беше смачкал някое дете!!! Страхотно оправдание, няма що! Не случайно книжки не се дават на децата, а на в ...
  725 
Не се познавам. Навярно вече си обсебил цялата ми маска.
Такава ставам, когато се губя в лъжите ти. Такава ставам, когато си играеш с мен. Такава ме правиш, когато не знаеш какво искаш и защо си тук.
Искаш ли да дишам вместо теб? Да копнея, да лъжа, да живея? А ти ще бъдеш просто наблюдател на собст ...
  1011 
Една лятна вечер магарето Марко лежало на двора и си почивало. Тревата се размърдала. До него застанало зайче. Малко зайче с наострени ушички.
- Здравей, чичо - казало то.
- Че какъв чичо съм ти аз, бе зайо? - възмутено отговорило магарето и даже се обърнало на другата страна.
- Извинявай. Имаш дълг ...
  760 
Джак се събуди трудно. В сивкавия полумрак на евтината хотелска стая се носеха прахоляци в процеждащия се между спуснатите завеси лъч светлина. Беше задушно и миришеше на мухъл. Опита се да седне и тогава усети болката във врата. Болеше като натъртено. В миг си спомни какво му се случи вчера и изсте ...
  841 
Панелният комплекс е толкова зловещ, че дори и порутената къщичка, с някакви остатъци от дворче, оставена по недоразумение на изживяване, изглежда като оазис в пустиня. Забравиха да я съборят и тя остана необитаема. Бавно, но неумолимо запустява. В тая гротескна среда, хората са се отчуждили и се ра ...
  658 
Пътят до Борисовград е шосеен, а от там до Чирпан е междуселски и минава през село Крушево. В 18 часа полкът стигна Чирпан и се разположи. Войниците - в училището, конете - на коловоз източно от разсадника - парка на говежди пазар, а офицерите - по хотелите. През нощта валя дъжд.
На 26 септември още ...
  638 
Някога, не много отдавна, живял един принц с бленувани кафяви очи.
Всички девойки мечтали за него, но той избрал само една прекрасна и омайна принцеса. Той й споделил колко много я обича и че иска да живее с нея до дълбоки старини, но, уви, тя не го обичала и той се поболял от мъка. Заповядал да се ...
  3446 
- Сирене... сирене... сирене... - повтаряше неуморно човекът и от време на време разнообразяваше с: - С горчица - после пак - Сирене... сирене... сирене...
- Хъм - изхъмка Шира и се протегна фотогенично, както само представител на котешкия род може да прави.
- Нали? - потвърди Ръмжачът и кимна към н ...
  497 
Не знаеше, това изневяра ли беше, или не. Събуди я оня телефонен звън, посред нощ, змийски глас се изгаври в слушалката: "Знаеш ли къде е сега твоичкият? Спи насред
бедрата на едно двадесетгодишно".
И затвори.
Не знаеше това изневяра ли бе, истина ли бе. Но пламнаха ония огньове в душата ù, избуяха ...
  693 
Борис Йорданов лежа на пода в безсъзнание около десетина минути. След толкова време го откри вътрешната охраната на къщата, докато правеше обичайните си обиколки. Вероятно нещата щяха да са по-лесни, ако някой беше послушал гарда и бяха монтирали модерна система за видеонаблюдение. Но кой можеше да ...
  1238  14 
Фургонът за работници се появи с първите копки на строежа на новия блок. Паркираха го точно до хотела, срещу ламаринените ограждения на изкопаната от багери яма.
- Загрозява цялата улица! - недоволстваха хората от близкия блок.
- Кой знае какви нехранимайковци ще се довлекат! – наливаше масло в огън ...
  1327  26 
Докато попийвахме сутрешно-следобедното кафенце в „Неделя” на "Шипченски проход", се разминаваха трамваи и велосипедисти, настървени в следобедния пек! Кой ли ги знае за къде така настървено се мъчеха да стигнат?!
Сладкото парче торта не оцеля много под зоркото ми око и се впуснах в разговор за ежед ...
  703 
ХАМЕЛЕОН
Оранжевото небе смрачаваше. Бавно приливаше в сиво. Край мен пробягаха първите къщи на селото. Пред събралите се посрещачи рейсът спря сред облак прах. Погледът ми се зарея над тълпата, някъде в края засвяткаха две пламъчета под изрусена от слънцето коса – Мина. Очите ни се срещнаха. На лиц ...
  554 
15 септември или петък 13
В тази обичайна септемврийска история всичко започва с един шумен звънец. Обаче този звънец всъщност не е училищен, а е звънецът на един Samsung, който така упорито се опитва да ме събуди в 8:15 часа. Но защо ми е да ставам - не мога ли да пропусна приветливото посрещане в ...
  725 
Двете дървета растяха едно до друго. Бяха еднакви на ръст, пък и клоните им като че ли бяха разперени еднакво. Толкова близо бяха, че се вплитаха. Прегръщаха си. Шепнеха си нежно с листата...
Беше пролет. Клоните пак се бяха намерили. И точно там - в тези преплетени клони - сви гнездо птицата.
-Не с ...
  635 
Изпълнителният директор
С всеки изминал ден Маруся си даваше сметка, че трябва да сложи точка, да прекрати тази срамна връзка със Здравко и продължи напред. Междувременно се беше захванала на работа като продавачка в квартален магазин за пердета. В един облачен, дъждовен ден, тя се почувства страшно ...
  1164  10 
Здравейте!! Аз съм майстор Цоло Трицолов от Кранево, водопроводчик осми разряд. Ние, пощальоните и млекарите сме най-търсените мъже. Когато отида на адрес, обикновено се оказва, че съпругът на домакинята е в командировка... И така теЧ след теЧ. Не, че се хваля, но една клиентка ми измисли прякор - „ ...
  580 
Тихо е... навън отдавна е вечер. Чувам те по стълбите, при мен ли идваш? Влизаш плахо със стъпки по-меки и от капките на тихия пролетен дъжд. Прекрачваш прага на стаята, поглеждаш през мокрия от дъжда прозорец. Заглеждаш се в Луната - сякаш искаш да я питаш нещо или може би да споделиш... Присядаш т ...
  943 
Първи ден. Полкът се изтегли по шосето за 37 минути. Много от оръдията и раклите потеглиха неохотно. Ставаха много заплитания на тегличките от дърпането на отделните коне във впряговете от несъездването на конете и непривичката им в подобна дапряжка, и от липса на навик. Почивките се правеха след 50 ...
  474 
Всяка сутрин пристигаше по едно и също време и заставаше до щанда за закуски в очакване на автобуса си.
Точно срещу прозореца ми.
От тук погледната, ми изглеждаше като огромно красиво цвете, забодено там лично от феята на цветята, за да краси грозната спирка.
Не разбрах, че е незряща, дори когато от ...
  653 
ИНТЕРВЮ
- Шефът ме изпрати при теб. Иска за неделният брой да има нещо интересно.
- Той май че се сеща за мен, кога няма с какво да си попълни страниците. Кажи сега какво иска да му разправям?
- Каза ми да ти задам само един въпрос.
- Думай! ...
  632 
ПОСЛЕДНО ЛЯТО В КАН
(из цикъла „Неочаквано тропически нощи”)
Пролог:
Дж: (чука на вратата)
Р: Стига церемонии, Джийвс, отдавна съм буден! ...
  1241 
Играта на минички явно го забавляваше. Беше си избрал най-трудното ниво, при което ти трябва повече мислене и по-малко шанс. Поне за двадесети път го „убиваха” и той все така упорито започваше отначало. Не играеше за рекорд, просто така, сякаш да докаже на себе си, че няма да се примири да губи всек ...
  849 
Предложения
: ??:??