Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
43.1K резултата

Циганка

Днес е нейният ден... днес е нейната сватба. Днес за последен път ще бъде дете, за последен път ще потъне в майчини прегръдки... Девойчето стоеше до отворения прозорец и гледаше хората навън. Весели, празнично облечени цигани приказваха и се смееха на двора. Никой не знаеше какво става в младото ù и ...
pernicious (Александра Бориславова)
pernicious
Проза
2K 2

Нощни цветя

Погълната от аромат на нощни цветя, някак опиянена от... блясъка на прекрасните ти очи, тръгнах решително напред... към теб.
Всичко започна да се случва на забавен кадър... Дори звуците – писъкът на чайки и гларуси, унесени в среднощен полет; плисъкът на вълните, разбиващи се в брега – дори те се от ...
Melanholia (Ан)
Melanholia
Проза » Други
1.5K 1

Играта...

С появата си на този свят, независимо дали го искаме, или не, всички се включваме в една игра на живот и смърт. От едната страна на игралната дъска стоим ние, а от другата - само един тъмен силует, с остра като бръснач коса. И рано или късно ние винаги губим играта...
Интересно - колко ли дълго е жи ...
ivandavidov (Иван Давидов)
ivandavidov
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.3K

Точката

ТОЧКАТА
Старецът лежеше по гръб и гледаше тавана на стаята. Погледът му бе блуждаещ, а от това личеше безсилието на ситуацията. Високи бяха таваните в болницата, прекалено високи. Вчера попита завеждащия лекар при визитацията вечерта – защо са толкова високи? Д-р Живодар Духнев го погледна изненадан ...
galentin (Валентин Иванов)
galentin
Проза » Разкази
1.4K

Половин сърце - 1

- Какво правиш тук? - попитя тя, упоена от аромата на въздишки, носещ се около силуета му.
Стояха така от двете страни на решетката, без да могат да пристъпят напред.
- Донесох ти подарък - изрече неуверено мъжът. - Ще ме извиниш обаче, притъпих му усещанията.
Тя повдигна вежди в полу-почуда.
- Знае ...
ammonia (Ив)
ammonia
Проза » Разкази
1.5K 2

Осъзнаване - 9 от втора част на романа

IX
Тази утрин пак си четях житието на Доброслав, когато жена ми предложи да отида с нея на работа. Тя наскоро бе успяла да издържи изпитите за нотариус и сега правеше първите си крачки в това поприще. Не ми стана много ясно как ще мога да помагам, но реших поне да се разходя до кантората. Размотаван ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Повести и романи
1.2K 13

Думите на писмото в бутилка

Там някъде в нищото, в онова съвършено безбрежно нищо, там няма значение кой съм. Там съм само човек, в дълбокото синьо никой не може да ме съди. Там никой не ме продава и никой не ме купува, там няма предразсъдъци, там няма угризения, нито пропуснати ползи, нито използвани пропуски... Там съм никой ...
gergana-yancheva (Гергана Янчева)
gergana-yancheva
Проза » Писма
1.5K

Без заглавие

Искам да бъда щастлива, но щастието ми обърна гръб. Обърна се и си замина, без дори да ми каже защо. Плаках много, много дълго време, молех се всеки миг то да се върне, но то така и не дойде. Опитах всичко, да го върна, но уви - не успях.
Мина време и реших, че и без щастието мога да живея. В един п ...
sladkatg (Дарина Иванова)
sladkatg
Проза » Други
761

Нощта преди...

Намери се в огромен коридор на величествена и мрачна катедрала, строена през средните векове. Срещу нея с бързи и решителни крачки се приближаваше висока и едра жена, облечена от горе до долу като монахиня. Токчетата ú зловещо отекваха в безкрайния коридор. Колкото повече монахинята приближаваше към ...
valia1771 (Ивон)
valia1771
Проза » Фантастика и фентъзи
1.7K 13

Между слънцето и дъжда

МЕЖДУ СЛЪНЦЕТО И ДЪЖДА
Празненството беше в разгара си. Масата беше отрупана с всевъзможни ястия, лееха се напитки. Музиката беше по-силна, отколкото трябва и за да се чуват, хората в залата трябваше да викат, когато разговарят. Стелеше се дебел слой цигарен дим и от него очите лютяха.
Сред пъстрото ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Разкази
1.1K 1

Моите мъртви звезди

- Какво е да си част от безвремие? - попита сянката с нежния си глас.
- Вечно очакване – отвърна жената в бяло и букет от рози в ръце. - Да очакваш всичко да свърши и да намериш своя покой. По-тежко е, отколкото можеш да си представиш.
- Наистина ли?! Нима не иска всеки да получи вечен живот? Да изб ...
ГФСтоилов (ГФСтоилов)
ГФСтоилов
Проза » Фантастика и фентъзи
951

Как влязох в съня на жена си-2

- II -
– Здравейте! Влезте! – покани ме жената, след като отвори вратата към кабинета на психоаналитика. Всъщност бе психоаналитичка. Един брокер, с когото често пиехме бира, ми я бе препоръчал.
– Тя е професионалист – каза той. – Жена ми се излекува от безсънието, след като взе няколко сеанса при н ...
sav11 (Явление)
sav11
Проза
1.2K 5

Градината на живота

Градината на живота
Дърветата се къпеха в цвят. Розови, бели и лилави листенца валяха като порой. Вятърът сякаш рисуваше с тях по земята неразбираеми картини. Беше хладно, но първите лъчи на априлското слънце огряваха градината, в която се разхождаше Диляна. Падналите цветчета, сякаш пленници на гъс ...
radost92love
radost92love
Проза
1.9K 6

Вратовръзката

Един мъж ме учи да връзвам вратовръзка. Мъжка. Вратовръзката е наша. Не се познаваме. В стаята е жена му и нейните родители. Мъжът е около... около най-хубавата възраст.
Вратовръзката е скъпа, оригинална, от разкошна червена коприна. Аристократично червено с изящни фигурки.
Мъжът усеща.
Боже мой, то ...
StefkaGaleva (Стефка Галева)
StefkaGaleva
Проза » Други
934 2

За сефтето и за рибите

Кибичеха в тая лодка от сутринта. Напече. Слънцето се прозяваше над главите им и хич не му пукаше.
- Ти си виновен, че не кълве - мърмореше на Иванчев. - Снощи барна ли Стана, или заспа, говедо такова! Карък с карък! Мамицата ви и на вас, риби проклети, къде се изпокрихте!
Иванчев мълчеше и чат-пат ...
Romanov (Румен)
Romanov
Проза » Разкази
1.3K 1

19 минути

23 : 42
Работих до късно върху много важно дело. Събирах факти, осмислях ги, търсех вратички в закона, за да оневиня моя клиент, нали разбирате, адвокатски работи. Тъкмо паркирах колата пред къщата и се надявах жена ми да не се сърди, че закъснявам толкова, когато в съзнанието ми сякаш пламна искра, ...
LordZombie (Денис Метев)
LordZombie
Проза » Разкази
1.2K

Белият лист

„Зората на новия ден озари лицето ми и обля всичко около мен с розовеещо сияние. Примигнах под лъчите на изгряващото слънце, въздъхнах и бръкнах в джоба си. Оттам извадих пакет цигари, смачкан и полупразен, и бръкнах за една тютюнева пръчица.
Така и не усетих как нощта се изтърколи покрай мен, сякаш ...
NNY (Георги)
NNY
Проза » Разкази
1.5K

Какво обичам?

Погълнати от рутината и безметежното сиво ежедневие, често забравяме какво ни прави щастливи. Материалните придобивки и стремежът към достигане на статус „висока средна класа” до такава степен са ни омотали в мрежите си и контролират изцяло действията и живота ни.
Това ме накара да се замисля, при т ...
ellina (Лекса Джорджис)
ellina
Проза
1.7K 1

Ключът на любовта (10 глава)

Ключът на любовта
Глава 10
Дойде 1-ви юли – денят, в който снимачният екип трябваше да отлети за острова, предназначен за снимките на филма. Всички бяха обхванати от трескаво вълнение, суетяха се насам-натам, оглеждайки за последно дали целият необходим инвентар е натоварен на самолета – декори, сце ...
Veronisia (Вероника Борисова)
Veronisia
Проза » Повести и романи
1.2K

Това са те

http://vbox7.com/play:fee9772d
Това са те - моите приятели. Слънцето озарява лицата им. Компания сме. Лежим на плажа - каменист и с приказно кристална вода.Това са те - играят карти и бъбрят оживено. С тях минаха най-страхотните ми години - студентските. Те, някои сами още, други - семейни, пак са о ...
honesty (Jivka Koleva)
honesty
Проза » Други
963

Вечно щастие

Вечно щастие
Чудя се какво ще стане? Тръгвам за училище с идеята, че днес нещо ще се промени.
По моя редовен маршрут всяка сутрин виждам едни и същи лица. Първо към 6.55 две жени - едната по-висока, с орлов нос, другата – по-ниска, със симпатично лице; на една и съща възраст, с лош вкус за дрехи. По ...
radost92love
radost92love
Проза
1.5K 3

Щастието, мимолетно и кратко

Вече втора седмица никому неизвестният писател Н.Л. работеше като хигиенист в гимназията, която по някаква ирония на съдбата завърши преди четиридесет години в 11 ”щ” клас. Не, че тази работа беше мечтата на живота му. За успокоение в заповедта за назначение не пишеше чистач или прислужник, а модерн ...
lubara (Любомир Николов)
lubara
Проза » Разкази
1.2K 7

95 октана детска обич

Много добре си спомнях къде оставих тубата с бензин - до пейката на двора. А след като се върнах от тоалетна, тубата стоеше на съвсем друго място. Беше пипана! На двора си играеше единствено дъщеря ми... Изтръпнах!!! "Тя вечно е гладна и жадна!" - мина ми през главата. От думичката "жадна" студени в ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Приказки и произведения за деца
1.4K 2

Чико Чиков папарак

Чико Чиков папарак
Вече 3 часа Чико преглеждаше днешните заглавия. Във всички вестници едно и също. Сензационни заглавия нямаше и днес.
„Две баби изнасилили деветдесет и четири годишен пенсионер и след това го смляли на кайма, съгласно новия стандарт „Родни Балкани”.
„Трима тийненджери обезчестили к ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Разкази
1.4K 4

Ударите на съдбата - епизод 1

ужаси сериал +16
Карлос е най-младият и най-неопитен член на "Magic 22". Това е организацията, която спасява не само хора, но различни семейства, дори цели селища, попаднали в капана на злите сили и свръхестественото. Групата е съставена от най-добрите експерти по паранормални явления в цяла Европа. ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза
1.3K

Кутийката с доброто време

КУТИЙКАТА С ДОБРОТО ВРЕМЕ
- Трябва да го знаете. Христо - мелничаря, от новата мелница. Не сте ходили? Че те пак я пуснаха. Турската мелница, казвам, само че вече не е турска, нищо, че машините са от там. Мелницата си е мелница, както и брашното – брашно, или става, или не става.
- Та за Христо ми б ...
galentin (Валентин Иванов)
galentin
Проза » Разкази
1.3K 1

Приятелство - продължение

В неделя Иван вече седеше пред компютъра и четеше новите неща из сайтовете, където се подвизаваше вече близо три години. По-редовните посетители го знаеха като математика-поет. Една вечер беше “разказал” в сайта за поезия оня стар анекдот за професора по математика и неговия пръв асистент, дето изче ...
ananel (Нелиса)
ananel
Проза » Разкази
1.7K 7

Писмо в бутилка

Господи, не издържам вече. Толкова е трудно, толкова мъка... и това безсилие.
Мъжът търкаляше бавно празната бутилка от алкохол.
За Бога, като корабокрушенец съм... толкова сам. Предавам се.
Стисна бутилката с ядно отчаяние и скъса цветния етикет. Смачка го. Разгъна го.
Писмо в бутилка! ...
pureblack (Георги Колев)
pureblack
Проза
1.4K 5

Хората...

Слепият видя моите сълзи... глухият чу моите ридания... сакатият скочи да ми помогне... изправих се и продължих... а през това време хората стояха настрана!
ivandavidov (Иван Давидов)
ivandavidov
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.8K 1 4

Сряда вечер

Сряда вечер
Щрак! Без угризения... Заключвам вратата отвътре. Две бавни стъпки навътре в позната и тъмна мансарда. Скръц! Звук от леглото - някой става, силуетът му се очертава от лунната светлина, проникваща през огромния прозорец с уникален изглед над града.
Защо изобщо съм тук? Аз не съм такава.. ...
radost92love
radost92love
Проза » Разкази
1.4K 1

Може ли...

Може ли...
Може ли душата ти да умре?! Или тя умира с тялото?! Ако можеше, значи моята вече щеше да е мъртва. Може ли сърцето ти за миг да спре?! Или ако спре, умираш?! Моето не е спряло, но е отдавна "мъртво", разграбено, разнищено... Могат ли очите ми да угаснат?! Или се случва, само когато спиш?! ...
Звездна (Мирослава Иванова)
Звездна
Проза » Писма
1.8K 1

Проститутка

Нежните деликатни ръце бавно придърпваха копринените чорапи по дългия и строен крак. Черните лъскави коси закриваха лицето. Тя не бързаше... Оправи внимателно чорапите, бавно се изправи и застана пред голямото огледало в дървена рамка. Плавно обходи всяка част от тялото си - нежните сребристи сандал ...
pernicious (Александра Бориславова)
pernicious
Проза
1.9K 4

Три дни преди пътя

ТРИ ДНИ ПРЕДИ ПЪТЯ
За всичко това щях да си давам сметка много по-късно и много по-далече от това място. В студената мартенска вечер вървях по заснежения леко асфалт, студът ме пронизваше, но по-пронизващ бе страхът от евентуалната среща с някой непознат, случайно минаващ, а за полицейски автомобил ...
galentin (Валентин Иванов)
galentin
Проза » Разкази
1.2K

Мъжете в живота и

Тя беше на 13 години (все още девствена), когато се влюби за първи път – в циганин - №1. Той беше 15 години по-голям от нея, разведен, с дете, с любовница... Тя не знаеше още нищо за любовта, за чувствата, за страстта. Затова й беше толкова странно, когато той я докосваше и я целуваше. Тя не знаеше ...
silvestra (Силвия Герджикова)
silvestra
Проза » Разкази
1.3K 2

Га ша черпити...???

Га ша черпити...???
... лятото на 1989 г...
Последните два-три месеца преди настъпването на най-емблематично събитие в родната казарма, наречено уволнение, познато още и с галеното наименование УВО, изкарах в едно обезлюдено село на име Славейково.
Поради липсата на ученици, местното училище отдавна ...
oorka (Димитър Маринов)
oorka
Проза » Разкази
1.2K 3

Как влязох в съня на жена си

Как влязох в съня на жена си - част от разказа ми от книгата "Живото съкровище"
“Обичам, когато ръцете ти се плъзгат бавно по кожата ми... Тръпката, която ме залива, е необяснима... и летя, пропадам... благоговея...”
Събудих се целият плувнал в пот. Беше тихо, тъмно и спокойно. Жена ми спеше до мен ...
sav11 (Явление)
sav11
Проза » Разкази
1.3K 2

Ключът на любовта (9 глава)

Ключът на любовта
Глава 9
- Скъпа, аз съм – провикна се Ричард, влизайки в апартамента на Ребека.
- Здравей, скъпи! – направи усилие да се засмее тя. Очите ù бяха подпухнали от плач и недоспиване. Изглеждаше зле. – Ела, седни при мен и ми разкажи как мина с Джейсън.
- Ще ти разкажа, Бека, но първо м ...
Veronisia (Вероника Борисова)
Veronisia
Проза » Повести и романи
1.4K

Имало едно време едно село...

Това село е… е, името сложете сами, защото сигурно го знаете. Та това село е някъде в България. Преди в него са живели стотици, а другаде хиляда, че и повече човека.
Един дядо седи на излъсканата от дълга употреба пейка и разправя как едно време… Гласът му хрипкав, лицето набраздено от толкова много ...
latinka (Латинка Минкова)
latinka
Проза » Разкази
1.8K 1

Чувствата

Кои са нещата, които ни отличават от животните, природата и ''жизненоважните'' предмети на нашето ежедневие... Не са ли това нашите чувства...? Какво правим, за да покажем хубавите и да избегнем лошите... Стараем ли се да покажем най-доброто от себе си чрез чувствата? Изразяваме ли достатъчно ясно н ...
unique-beiiby (Иванка Стоянова)
unique-beiiby
Проза » Други
1.3K 2