Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Моята малка русалка

МОЯТА
МАЛКА
РУСАЛКА
Мара Шейх
Този ден морето бе необикновено бурно. Вятърът не стихваше и там някъде навътре се усещаше истинската му сила. Вълните бяха огромни. След малко и дъждът не закъсня. Сандра се сгуши още повече в дебелата си жилетка и отпи от горещото кафе. Обичаше да гледа от този прозор ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2010-03-09T16:06:46+02:00 972

из "Приказки от Никъде"

Новата шапка на Но Щен Вълк
- Хъм - изсумтя Но Щен Вълк и отново се огледа критично в огледалото, новата му придобивка не се беше оказала точно това, което си представяше предварително. - Хъм - пак изсумтя той. - Тази шапка не ме ли прави да изглеждам дебел?
- А ти не си ли си по принцип дебел? - не ...

Bersek

Проза » Разкази

2010-03-09T16:00:37+02:00 657

Приказка

Слънцето се разсърдило на хората, че все се оплаквали от него.
- Много пече. Ще изгорят посевите. Много е силно това слънце, ще умрем от горещините.
Решило да ги накаже. Скрило се. Завалял дъжд. Валял ден, валял два, валял три. Не спирал. Земята подгизнала. Появили се блата и с тях и болести.
Решили ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-03-09T16:00:08+02:00 928

Ще ми припомниш ли?

* * * * *
Когато си забравен -
усещаш самота.
И времето спира за теб!
Когато си забравен - ...

vseki.sledvasht

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-03-09T15:49:30+02:00 1.5K 2

Честит празник, българки!

Видях аз тази снимка, публикувана на трети март от Ирина (lotos) на дома на Баба Илийца и за туй благодаря.
Споделям всичко казано под тази снимка и даже и това, което ще се каже занапред, защото вярвам, че няма българин, комуто да не е мил този образ на българка. Всеки, ако се огледа, не може да не ...

BELOBRAD

Проза » Други

2010-03-09T15:47:46+02:00 776 1

Приказка за черната роза

Някога, много отдавна, още преди първия човек да бъде сътворен, на земята бродиха други същества. Те бяха подобни на човека, но не напълно. Цивилизовани и щастливи. Имаха си и собствено царство, с цар, чиято дума ставаше закон мигновено, щом бъде изречена. В това царство съществата приличаха ужасно ...

Adramelech

Проза » Разкази

2010-03-09T13:23:51+02:00 2.4K

Един ден от живота на балканджията

ЕДИН ДЕН
ОТ ЖИВОТА НА БАЛКАНДЖИЯТА
Зората отведнъж се сипна навън. Слабата светлина се промъкна през тънкото перде на прозореца и подкани стареца да стане. Очакваше го шетня из двора. "Все едно и също. Омръзна ми. Ще взема днес пак само да седя без да пипна нещо. Ще наблюдавам. Цял живот съм работи ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-09T13:03:23+02:00 1.1K 1

Изходът или възхвала на Златния храм - XIV. (роман)

Събуждам се на сутринта с натежала глава; наново нахлуха мислите от предния ден. Днес трябваше да бъде погребението. Досега през живота се не бях присъствал на погребение, с изключение на един случай от моето детство, когато почина един мой съученик и учителката ни заведе целия клас да присъстваме н ...

valesion

Проза » Повести и романи

2010-03-09T13:00:11+02:00 1.1K 1

Малко чудо

Карах със шейсет. Тананиках си нещо. Минавам по това шосе всеки ден. Беше заснежено. Подцених пътя. Не предположих, че е и заледено. Навлизам в поредния десен завой. Колата поднесе надясно - не ми се бе случвало досега. Опитвам се да я овладея. Последва остро поднасяне наляво. Неконтролируемо. Неоча ...

ЕЛИНОТ

Проза » Други

2010-03-09T12:47:22+02:00 1.2K 3

Няма нищо вечно

След дълги години, прекарани в колебание и нерешителност, аз най-после реших да споделя с този лист от хартия целия ми живот, защото смятам, че повече не мога да нося това проклятие на раменете си. Сега ще разкажа какъв съм аз, откъде идвам и защо реших да сложа край на всичко това.
Направих справки ...

Adramelech

Проза » Разкази

2010-03-08T00:35:28+02:00 1.9K 3

Добро утро, море

Тъмносиньо, синьо-зелено,
синьо, светлосиньо -
и до мен на брега
разпилени бели морски вълни!
Сутрин е! Рано! ...

sanibani

Проза

2010-03-07T23:44:57+02:00 1.1K

Философ

ФИЛОСОФ
Човекът, загърнат в дебел кожух на автобусната спирка, е философът Костадин. Лек, но пронизващ вятър духаше от насрещната страна и беше крайно неприятно да се стои на едно място без завет. Дребен селянин с тежка пътническа чанта спря мълчаливо до него, пусна огромната чанта в краката си и, ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-07T23:42:10+02:00 964

Кражбата

Къщата, в която живееше Ники, беше малка. С малко дворче. С много цветя. И едно голямо дърво, на което беше свила гнездо птица. Ники обичаше да гледа птицата. Знаеше как тя направи с клонки гнездото си. Как лежеше в гнездото, докато се излюпят птичетата, но най-много обичаше да гледа бижутата на май ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-03-07T23:34:42+02:00 1.3K 1

Свети Георги (Книга 4, Любов)

I
Две черни очи
Георги знаеше какво да прави, знаеше къде да отиде, въпросът беше дали наистина го иска. Поне на едно нещо го бяха научили петте години в тези среди и това нещо беше да играе мръсно. Така изигра картите си срещу смъртния си враг, Ицо Добермана, когото застреля в главата. Сега седеше ...

PussyCatt

Проза » Повести и романи

2010-03-07T22:07:25+02:00 1.2K

Все още няма!

Това е една странна смесица между две любими мои книги и доза фантазия! Надявам се да ви допадне, ако ви хареса, мога да добавя и останалите части! Да се има предвид, че съм начинаеща и може в бързината да съм допуснала правописни грешки, моля да ме извините за което!
Кратко описание
Моята история з ...

Punki

Проза » Повести и романи

2010-03-07T21:47:43+02:00 1K 1

Две откровения за осми март

Седим си с наборчето в “Арката” и си пием коняка. Той черпи, защото аз спестявам за карамфили. Празник се задава. Пием си кротко и напоително, а аз го навивам:
- Вземи бе, наборче, вземи, че се ожени! Не ме гледай мен, че съм с измъчен вид. То е от грипа, аз изкарвам всички епидемии. И жената хапове ...

latinka

Проза » Хумористична

2010-03-07T21:25:17+02:00 1.5K 3

Очакване

Денят си отиваше над червените пясъци на Енра. Огромното слънце скоро щеше да залезе зад океана, а на небето да изгрее голямата Бяла Звезда. Дея повдигна с мъка своето огромно туловище и се понесе бавно към скалата. Наближаваше часът на бурята и тя трябваше да бъде там навреме за поредната си порция ...

Mariq_Vergova

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-03-07T21:04:11+02:00 1.6K 3

Другата мелодия

ДРУГАТА МЕЛОДИЯ
Питал ли си се какво е да е живееш с мрака в душата си? Търсил ли си отговори на въпроси, изгубили смисъла си? Преминавал ли си прегради, които си издигнал сам?
Мъглата се спуска и покрива всичко. Дори шеметният ти пиедестал е потънал в лепкавата забрава. Бях там, когато затвори всич ...

wishpin

Проза » Други

2010-03-07T20:48:07+02:00 1.1K 4

Надежда

Надежда
Търся надежда... намирам я, а после лесно я губя.
Същото се случи с щастието и любовта...
Това ли ме чака... един живот, изпълнен с тъга...
НЕ! Аз видях много от този мрачен живот! ...

jointmania4ka

Проза

2010-03-07T08:55:03+02:00 983 3

Последни думи

Последни думи
Когато тръгвам, недей плачи! Кажи просто – бъди щастлив, но сега си върви. И не спирай бурята, която в мен гори! Двамата с теб знаехме, че
нашият свят се крепи от невъзможните мечти. Но не плачи, знам, че съм пречка в живота ти, сякаш като бодлива тел на бойното поле, но, по дяволите, ...

Foster

Проза » Писма

2010-03-07T08:53:03+02:00 912 1

Краят на проклятието (4)

ИВАН
ЗАДГРАНИЧНАТА БРАЗДА
В КАНАДА
Катедралата се напълни с хора. Органът огласяше залата, а влизащите сядаха на пейките за неделната литургия. Всеки удар по клавишите нанасяше удари с нож в сърцето на Иван. Той беше приклекнал на едното си коляно, а му се искаше да се хвърли по корем, да помоли за ...

Enena

Проза » Повести и романи

2010-03-07T01:38:42+02:00 1.3K 4

Миг, белязан със спомени - животът

Една нереалистична загадка, която предизвиква всяка част от теб, но отваря път към бъдещето. Чрез собствените ни чувства ще разгадаем необяснимото, защото те са тези, които проникват в недостижимото за очите ни. Те пресъздават една магия, сякаш ни поднасят щастието редом с тъгата - това е силната ко ...

me4ta16

Проза

2010-03-06T21:47:54+02:00 1.4K

Като четири сезона

Като четири сезона
(Животът отлита, сякаш в година е събран)
Човек отваря очите си за света през пролетта. Жаден открива дребните неща около себе си. Изпълва малката си още душичка с аромати, звуци, цветове, които времето не може да затрие. Нехайно къса цветчетата, любува се на всичко. И приказен из ...

LeCoeurGothique

Проза » Други

2010-03-06T21:43:09+02:00 1.2K 2

Грамофонът

ГРАМОФОНЪТ
Малкият Стефчо горчиво плачеше и бършеше с ръчички мокри бузки. Той искаше само да погали свития под масата котарак, но масата се залюля на куция си крак и от нея с трясък падна старият грамофон. Фунията издрънча и отскочи встрани. Подплашен, котаракът се стрелна през открехнатата врата, ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-06T21:17:24+02:00 1.2K 2

Цветята

Не си мислете, че съм фея или магьосница. Просто разбирам езика на цветята. Може би, защото ги обичам, или защото те ме обичат и се разкриват пред мен?
Както сега в цветарския магазин. Исках да купя букет за моята внучка. И докато се чудех какво цвете да избера, те започнаха разговора си.
Първа се о ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-03-06T12:31:18+02:00 1.5K 1

Сбогом, Бабо

Сбогом, Бабо!
И ето, камбаната заби с пълна сила.
Бие за тебе, скъпа бабо...
Бие и кънти в нашите сърца...
Страх ме е, бабо, страх ме е от мен самата, че проклинам Господа всяка секунда, всеки миг... ...

jointmania4ka

Проза

2010-03-06T12:18:48+02:00 7.8K 3

Любовта ли?

Любовта ли?
Любовта те прави слаб.
Заради любовта си способен да предадеш - приятели, семейство, себе си.
Заради любовта ставаш жалък.
Заради любовта си готов да прощаваш на този, който те ранява. Неестествено и нелогично е. ...

denica275

Проза » Други

2010-03-06T12:06:09+02:00 1.5K 3

Порой, а след пороя охлюви

"Всичко ще се нареди, нали?"- питах те аз.
Ти каза "да" и се усмихна тъжно.
И ето, тръгна си. А след теб се изсипа Любовен порой, а след него - охлюви. Събрах ги в една голяма кофа, похлупих ги и ги оставих до леглото ни - там, където сме прекарали толкова страстни нощи. Отидох да направя баница, за ...

ishizo

Проза » Други

2010-03-06T11:54:53+02:00 1.1K 1

Жега в Мадрид(3)

Част трета
І
ДЕЛЯН
Автобусът Торехон де Ардос- Мадрид се вмъкна в тесния, извит тунел на терминала Авенида де Америка и се спря на осми сектор на втория подземен етаж. Русата, къдрокоса шофьорка отвори и двете врати и обърна младежката си, неслужебна усмивка към малобройните пътници:
— Последна спирка. ...

bojilova1

Проза » Повести и романи

2010-03-06T09:19:27+02:00 1.1K

Краят на проклятието (3)

ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО 1972.
Елица не беше днес на работа. Събуди я петелът на комшиите. От известно време се канеше да посети дядо Иван, но все отлагаше.
„ Днес ще ида!... Те страдат като мен. Хората се отдръпнаха от тях, а дядо Иван, казват, че от леглото не е ставал след инсулта.”
Сложи сушени ябъл ...

Enena

Проза » Повести и романи

2010-03-05T22:27:19+02:00 1.3K 4

Миг

Розите замръзнаха...
Цветовете посивяха...
Студът се усукваше около нас.
Слънцето бе слабо, но достатъчно
силно, за да може пухкавият сняг да заблести! ...

anomis1994

Проза » Други

2010-03-05T21:28:40+02:00 1.3K 1

Искам да летя...

При най-лекия вятър листата на дървото зашумяваха. Започваха да си говорят. За различни неща си говореха, но най-често всички говореха на едно листо.
- Дръж се здраво за клона - му викаха те - не се пускай, ще загинеш. Нали знаеш, че ако се откъснем и паднем, трябва на земята да паднем, защото после ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-03-05T13:08:20+02:00 1K

Въпроси

Много от нещата, които ми бяха казани напоследък, просто останаха в главата ми. Запознах се с много хора и всеки беше различен със своя филм. Всеки беше донякъде весел и донякъде тъжен. Понякога виждам надежда да продължавам да пиша, а понякога сякаш самият аз не желая да бъде чуто всичко това. Но е ...

Mytag

Проза » Други

2010-03-05T13:06:25+02:00 2.3K 3

Изходът или възхвала на Златния храм - XIII. (роман)

Тази седмица мина вяло и безинтересно, ако изключим едно–две напивания с Вълевски, останалото нищо особено. В събота обаче, когато мислех да изляза и да се шляя из града без цел, ми позвъни майка ми (потърси ме по телефона в портиерната, понеже в стаята нямам телефон), за да ми съобщи, че е починал ...

valesion

Проза

2010-03-05T13:00:03+02:00 1.1K 1

За двубоя

След тежка тренировка в школата по Бойно изкуство на Скиталецa дойде време за теоретична подготовка.
- Какво можете да ми кажете за невъоръжения бой? - попита учениците си Скитaлецът.
- Най-важното нещо е да накараш другия максимално бързо да престане да те удря - веднага реагира Сянка.
- А по-конкр ...

Bersek

Проза » Разкази

2010-03-05T10:39:35+02:00 704

Завещанието

ЗАВЕЩАНИЕТО
Духаше пронизващ есенен вятър. Ръмеше дъждец. Гъста мъгла на талази обвиваше няколкото дървета на възвишението, скупчили се сякаш да се стоплят. От проскърцващата вратичка на селското гробище бавно излизаха хора. Те стъпваха предпазливо, за да не се подхлъзнат по размекнатата пътека. Леп ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-05T09:33:17+02:00 1.1K 3

Време е за кратък разказ

Време е за кратък разказ
“Време е за кратък разказ”, каза си тя и отиде да си вземе още една бира. Двулитрова. Междувременно установи, че ключът ù от вкъщи не е където очакваше да бъде – в десния джоб. “Изгубила ли съм го, или е другаде?”, зададе се коварната мисъл, трупаща се отгоре върху всичките ...

kcekce

Проза » Разкази

2010-03-05T09:31:59+02:00 3.1K 3

Оле, затвори очички

мога да събуя и да вляза във фонтана
замръзнала
само да не сбъркам последователността
на приказките за сън
имаш ли бяла котка? ...

dressy

Проза » Други

2010-03-04T23:08:08+02:00 1.5K 6

Никога

-Солени ли са? Никога преди не съм виждал...
-Много - отвърна едва тя, хлипайки. - Ти не плачеш ли?
-Не. Никога.
-Значи сърцето ти е пълно със сълзи... И някой ден просто ще се пръсне.
-Защо мислиш така ? ...

up-1-level

Проза » Други

2010-03-04T22:47:00+02:00 1.2K 2

Да бъде мрак!

1.
Черната птица се рееше над боклука от довяни купища листа, останали да гният тук забравени от вятъра да ги раздигне. Беше студено, кално и морко, тук-там пръстта образуваше тъжни локви, заливащи лепкавата каша, събрала отломената на люспи мръсотия от света. Често в тези вонящи на мърша езера се д ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-03-04T22:40:45+02:00 1.2K 3