Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.2K резултата

А бе, шопинг терапията си разтоварва

- Ще се развеждам, Миче.
- Пак ли?! Нещо напоследък не ви вървят нещата. Този път защо?
- Ами... нали ме знаеш каква съм, като си наумя нещо и, докато не стане на мойто, не мирясвам. Моят знаеш ли какво ми каза?! Че аз, с моята шопинг терапия, трябва на психотерапия да ходя. На луда ще ме прави той. ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза » Хумористична
1.6K 18

Булченската рокля

-Питаш ме каква е тази рокля ли? Преди 50 години трябваше да я нося на сватбата си, само че не се омъжих. Годеникът ми умря в деня преди венчавката. Да, това е една тъжна история. Искаш ли да ти я разкажа?
Беше така:
Онази зима бе студена и суха. Въпреки, че беше средата на януари, още не бе валял с ...
darkwish (Галя Василева)
darkwish
Проза » Разкази
1.2K 3

Бабини - деветини

Деца, това се случи в далечното за вас хилядо деветстотин и шейсет и седмо лето. Тогава аз, вашата баба, бях само на седем годинки. Бях една мъничка ученичка от първи клас, с дебела плитка и огромна панделка, от която едва се забелязваше главата ми. Моят татко бе ветеринарен лекар в едно държавно зе ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
1.2K 10

Виконтът се влюбва

Виконт Пиер, обиден на вечерята си, която очевидно се чувстваше угнетена в стомаха му и се беше превърнала в борец за свобода, я пусна да си върви по живо по здраво, ругаейки я. След това направи два неуспешни опита да си измие зъбите, при които четката упорито отказваше да влезе в устната му кухина ...
mincho-s (Минчо)
mincho-s
Проза » Хумористична
884 1

Тя

Тя е тази, която те буди от най-красивите ти сънища и тази, от която не можеш да се скриеш. Цял живот се бориш с нея, но никога не ще я победиш. Където и да идеш, каквото и да правиш, ще бъде винаги до теб. Заради нея слизаш на земята всеки път, когато литнеш в небесата и често е виновна за гибелта ...
JoanaMollova (Нечуплива)
JoanaMollova
Проза » Други
906 5

А можехме да избегнем срещата с Нея...

А можехме да избегнем срещата с Нея...
Гледах се в огледалото и не можех да не се усмихна. Толкова красива коса, такова нежно лице, искрящи сини очи, хубави бели зъби. Перфектното тяло. Всичко ми беше наред. Имах приятели, семейство, в което много рядко се чуваха викове и крясъци. Приятелите ми ме у ...
dolce (Бубето)
dolce
Проза » Разкази
1.2K 3

Ново Приятелство

Бях на една поляна. Около мен бе така пусто, единствена компания ми бяха слънцето и едно голямо дърво, разперило клони над мен. То бе там, сякаш за да ме предпази от силата на слънцето със своята сянка. Беше толкова спокойно, дори плашещо, защото нямаше никого - нито хора, нито животни, нито птици, ...
Mirror (Марина Буюклиева)
Mirror
Проза » Разкази
1.4K

Да обесиш родословното дърво

Дядо имал болна душа. Само баба разбирала какво го пристяга и чупи отвътре. Всяка вечер дядо присядал до нашата къща и гледал към хълма. Дядо и болната му душа гледали и плачели. Само баба знаела това. Тя го изчаквала хубаво да се изплаче, после присядала до него и го прегръщала. Прегръщала дядо и б ...
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)
idemidoidemi
Проза
2.9K 1 27

Микело

МИКЕЛО
Някой не спираше да чука по тази стена. Монотонно и упорито, пронизващо мозъка. Някъде в жилищната кооперация ранобуден съсед ремонтираше нещо. За щастие не точно над него, но въпреки това беше достатъчно силно, за да го събуди. На Микело му се струваше, че чукането никога няма да престане, б ...
georgibogdanow (ГЕОРГИ БОГДАНОВ)
georgibogdanow
Проза » Разкази
1.6K 1

Ти (Картината)

ТИ
(Картината)
“Затвори очи и ще видиш всичко!”
Даниел Буланже, “Павилионът на Мага”
Бавно завъртя ключа на входната врата и включи осветлението. В късната вечер домът му беше тих и самотен. Не очакваше някой да го посрещне. В мига, в който прекрачи прага, върху му се стовариха умората на деня и сам ...
Rondissima (Соня Емануилова)
Rondissima
Проза » Разкази
1K 8

БДЖ - влакче на ужасите

В първия момент се почувствах точно като северноамерикански индианец, който за първи път в живота си вижда влак - вцепенен от ужас! Очите ми се разширяваха като пържени яйца на дъното на тиган. Защото това, което виждах, беше един призрак от миналото - старата пътническа мотриса на БДЖ. От онези - ц ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Хумористична
1.5K 1 11

Контрасти

КОНТРАСТИ
Денят е горещ. Седнали сме в прохладната кръчма и пием изстудена бира. Неколцина мъже сме и разговора, който водим, е предимно за сушата, за нуждата да се полива. На съседната маса е седнал Учителят Пеев, дошъл си през ваканцията на село. Него сушата не го вълнува чак толкова много - трудъ ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Разкази
762

Родници

Привечер. От взиране очите ú сълзят и парят. Ръцете стискат възлестите колене, приглаждат тъкана престилка. Ето, задава се мъж с колело. Облаци кацат мързеливо в смокинята и сянката им мъгли и без това слабите ú очи. Ванчо е, прибира се от работа. На колелото виси мрежата с черен хляб за кокошките и ...
inakrein (Илияна Каракочева)
inakrein
Проза » Разкази
2.2K 13

Диалози с Писателката XI

Надничах, скрит зад една завеса в дома на Писателката. Наблюдавах я как играе с малката си племенница. Не ми беше трудно да разпозная детето, Писателката ми беше казвала, че има две племенници, а и вече бях виждал сестра ù. Приликата им беше поразителна.
Софи, така се казваше детето, не беше на пове ...
Рима (Ани)
Рима
Проза » Разкази
1.1K 2

Изкривена реалност

Всеки път, когато Бояна погледнеше в огледалото, виждаше онова, което мразеше и онова, от което се страхуваше най-много. Виждаше себе си. Виждаше едно лице, което с всеки изминал ден й се струваше все по-непознато и което я гледаше с един безкрайно празен и кух поглед. Поглед, в който се беше приюти ...
pepsi1975 (Пепи Оджакова)
pepsi1975
Проза
917 1

Бягството

Бягството
Мислите препускаха в умореното съзнание. Вече втори ден, откакто Елена беше избягала от къщи. Беше решила, че повече не може да бъде с тези хора, които всеки ден й демонстрираха своето безразличие и я даряваха само със студено присъствие. Единственото внимание, което й отделяха, беше да я ...
странница (Сеси)
странница
Проза » Разкази
1.1K 13

Моркови над Небивалата Земя

„извинете, колко Ви е часът?”
„не знам”
„проверете, моля”
„Девет и петнайсет.”
„сутрин или вечер?” ...
Vyrtina (Алиса)
Vyrtina
Проза
1.8K 4

Наследствено „Гуарнери”

Всички се правехме, че не знаем за цигулката на мама, стоеше в калъф, най-отгоре на шкафа. „Гуарнери”-то беше семейна тайна - с брат ми винаги прескачахме шкафа, когато чистехме, а мама никога не се сърдеше.
Всяка сутрин ставаше преди изгрев. Другите майки месеха хляб, но мама първо вадеше цигулката ...
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)
idemidoidemi
Проза
2.9K 23

Майски сняг

Мадам Зима току-що си беше направила от вълшебния бял чай от изсушени снежинки - скъп подарък от Сибирската Зима, нейна стара приятелка. Бяха се засекли, случайно, на поредното модно ревю за зимна колекция, включваща палта предимно от полярни лисици, та тогава Сибирячката ú го подари и ú сподели, че ...
valia1771 (Ивон)
valia1771
Проза » Хумористична
1.8K 16

Еднопосочен билет за... Ада

Не искам да се влюбваш... Не искам да ме искаш за себе си, не искам...!" Още отекват в мен думите ти! Жестоки, подпечатани с дата и час, с клеймо в края на сърцето ми! Изречени са! Съществуват! И аз тичаща - сама в студа навън! Дъх не ми остана, сила дори да се разплача! След мен отеква само твоят г ...
Vili1305 (Вили Вангелова)
Vili1305
Проза » Писма
1.2K 1

Не съм аз

НЕ СЪМ АЗ
Вървях сам по оживената улица в добро разположение на духа и се радвах на шумящия край мене живот. Не че нямах грижи, не че всичко ми беше наред, но просто в този момент бях успял да се абстрахирам от проблемите и да се отдам на приятното усещане от това, че съм жив и здрав. И слава богу, ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Разкази
771

Свинете на виконта

Част първа
Виконт Пиер дьо Боку Идьотинян, млад и небръснат, садеше усърдно маруля до кочината в задния двор, твърдо решен този път да спечели баса с комшията си.
Тази сутрин, както на същия ден преди три години, слънцето изгря едва доловимо по-рано от предишния ден, но тази тънка разлика можеха да ...
mincho-s (Минчо)
mincho-s
Проза » Хумористична
907 2

18+ Приказка за лека нощ

Приказка за лека нощ
- Ела! – заповядах ù аз.
За пореден път се намирах в любимото си заведение за храна, „Dark”. На това място винаги можех да намеря много и различна за мен храна. В изобилие бяха леките момичета, които си търсеха белята без в действителност да го осъзнават.
Движещите се тела на да ...
jointmania4ka (Десислава Димитрова)
jointmania4ka
Проза » Фантастика и фентъзи
2.7K 2

Стъклен свят

Стоя в ъгъла сама
и чакам болката да ме довърши.
Стоя обвита от тъма
и чакам своя край.
Искам да съм някъде далеч, ...
Chrissie (Криси)
Chrissie
Проза » Писма
1.2K

Виенското колело на звездата

Кога за последно се въртяхте на Виенско колело?
Кога за последно се издигнахте там, на най-високото?
И погледнахте Света, в който живеете, почти от звездите?
Кога за последно си помечтахте?
Да не се връщате там, долу, например? ...
galinabg (Галина)
galinabg
Проза » Разкази
1.7K

Стела

Стела беше малко дете на 7 години. Тръгваше на училище и искаше да намери много нови приятели и да научи всички букви и числа, но ù беше трудно и с буквите и с приятелите. Всички ù се подиграваха, че няма приятели, но тя не се сърдеше. Реши да се запише на тренировки, за да не мисли за това и не тъг ...
pupils (Ученици)
pupils
Проза » Разкази
1.1K

Една старинна къща

Някъде, много далеч, през девет планини в десета, през девет реки в десета... ти си сега! Там те отведе пътя на живота, далече от мен, но всъщност не си! Чувам гласа ти, толкова топъл и ведър! С нежност ми разказваш за този далечен свят и аз сякаш виждам всичко през твоите очи. Красиво е, разказано ...
Vili1305 (Вили Вангелова)
Vili1305
Проза » Писма
1.1K 1

Опит за летене - разказ

Мисля, че отново съм готов да полетя. Винаги съм бил един мечтател, който си измисля най-откачените мечти, макар че черният цвят на брадата ми отдавна е преминал в чисто бял. И когато се погледна в огледалото, си казвам, какво различно виждам в него, само някакъв цветен нюанс, я да си помечтая още м ...
lubara (Любомир Николов)
lubara
Проза
862 3

Земна пчела ли?

Малка градинка, а с толкова много цветя. И всички разцъфнали. Красиви и в различни багри...
Двете пчелички летяха от различни посоки, но като че ли се надпреварваха да кацнат на едно и също цвете. Да. Това искаха. Вече точно до цветето, едната поизостана. Даде възможност на другата да кацне първа.
- ...
HariMarSui (Харита Колева)
HariMarSui
Проза » Приказки и произведения за деца
2K 1

10 неща, на които Facebook дължи широката си популярност

1-во нещо:
Това е единственото място, в което можеш да намериш убедени поддръжници на дълбоко хуманната кауза - "Да спрем геноцида, на който системно са подложени колорадските бръмбари, населяващи селските земеделски райони".
2-ро нещо:
Това е единственото място, в което можеш да напишеш на Стената, ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Хумористична
1.5K 10

Порив на душата

Порив на душата
В тъмен лъч светлина съзирам,
дали дим се спуска над очите,
или очите вглеждат се в душата?!
В пристана мечтан спира моят кораб, ...
MacTukaTa (Камен Тодоров)
MacTukaTa
Проза » Други
1.1K

Вятърът

ВЯТЪРЪТ
Дядо Илийчо седеше прав на височината, подпрян на бастуна си. Вбил побелялата си глава в тъмното небе, приличаше на чародеец, паднал от облачните висоти върху земята. Вятърът го блъскаше в гърба с вой и развяваше отдавна неподстригваната му коса. Пешовете на разкопчаното му палто плющяха кат ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Разкази
829

Продължение от книгата

Когато султанът се върнал от Бунарджика и влязъл в черквата “Успение Богородично”, видял, че жена му си стои невредима в олтара и гледа към него из царската врата. Мурад се уплашил и побягнал из църквата, но Мария го настигнала и рекла: “Ти погуби сръбските воеводи и техните синове ще погубят теб.” ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Повести и романи
890

Жива картина

Есен. Варна през есента не прилича на себе си. Улиците са почти пусти, алеите в морската градина – тихи, плажът – самотен. Ако привечер се спуснете към морската градина покрай Фестивалния комплекс, в края на алеята ще намерите свободни пейки с изглед към морето под есенните дървета. Тишина – и можеш ...
pslavkov (Петър Славков)
pslavkov
Проза » Други
749

Дълг и смърт

ДЪЛГ И СМЪРТ
През студената есенна нощ Венко вървеше през гората и търсеше убежище. Вървеше трудно - вечерта бе валяло дъжд и земята беше кална. Но сега по-важно беше скривалището в гората. Дълго вървя Венко, докато далеко пред погледа му, на една полянка, между дърветата, съзря колиба...
Венко беше ...
vaskometala (Викернес)
vaskometala
Проза » Разкази
2K 4

Недостатъчно

Любов. Ледена, изтръпнала, неизживяна любов. Гледам в студените ти, поглъщащи очи, в които е останала само празнота. Недостатъчност. Пронизваща, болезнена и крадяща недостатъчност. Недостатъчна ми е болката и мислите ми за теб, недостатъчно ми е да те сънувам всяка нощ и да треперя на сутринта, кога ...
kopele (Ирен Попова)
kopele
Проза » Писма
1.1K 4

Пеперудите със сребърни крила

Пеперудите със сребърни крила
Черна, смъртоносна сила. Нощната река. Подобно цев на пистолет.
И небето без звезди – черно. Само кръглата Луна пръска блясък на прах върху белите маргаритки, погребани под повличащата стихия.
Пипалата на водата (Вечните) са пропълзели чак до короните на вековните Дъбов ...
em4ety (Емануела Кацарова)
em4ety
Проза » Други
1.4K

Усмихни се...

Защо ми казваш, че не си обичан? Нима никой не ти е казвал колко много означаваш за него? Нима не вярваш, че си перфектен? Ти си толкова перфектен, колкото един човек може да бъде. И нима никой не ти е казвал, че в очите ти има толкова вяра и надежда, че можеш да озариш света с тях? Ти не си роден н ...
Moon0girl (МорскаСирена)
Moon0girl
Проза » Писма
1.8K 2