Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

В прегръдката на водата

Потъвам. Потъвам.
Мислех, че ще изплувам, но все още краката ми не докосват дъното.
Но, дори да успеят, значи ли това, че ще изплувам? А искам ли?
Потъвам в красивата, неизбежна бездна. Бездната на вечно течащите води. Бездната на живота.
Тук, където нищо не се задържа, където първоначалната аксиома ...

pinky6000

Проза » Други

1.2K 2

Разказ без име

Симона стоеше на брега и гледаше реката. По страните ù се стичаха сълзи. Спомени нахлуваха в главата ù бавно и мъчително. Припомни си всеки момент, който искаше да запомни, но това ù носеше голяма болка. Всеки спомен ù напомняше за него. За човека, който обича, за човека, който я изостави, за човека ...

Mim4etUu

Проза » Разкази

1.4K 3

Най-красивата дума

Tолкова! Толкова, колкото! Толкова много, колкото можеше да се иска от перфектната любов! Мъжът ми е най-красивото нещо, което очите ми някога са съзирали! Когато слънцето залязва, той нежно ме прегръща и топлината на тялото му облива моето, както вълните измиват мидите по пясъка. Когато слънцето из ...

Monny

Проза » Разкази

978 1

Да ме убият трябва, за да те оставя

Ръката ми държеше ти, разказваше за своите мечти. Главата ти на мойте колене и слънцето пак грееше над мене. Говорихме си двама с часове, сливаха се нашите гласове. Отдавна помня бе казал, че за тебе вече тя нищо не значи.
Така до мене ти стоеше и още стоиш, казваш, че от мен не искаш да се отделиш. ...

lility

Проза » Други

1.2K

Продължение от книгата

Мъжете ги качват на един украсен, със скъпи неща кон и с шествието обхождат всички първенци на града, заедно с новия мюсюлманин, като го възвеличават. На третия ден след свещения празник, след тържественото шествие, той бива обрязван по предписание на пророка. В дома на шейх юлисляма биват посветени ...

mari45

Проза » Повести и романи

739

Осъзнаване - 39 и 40 от първа част на романа

XXXIX
В следващите дни доста обители обиколих и с интересни люде се срещнах. Тъкмо бях разтворил чудно изписан панегирик в една манастирска библиотека и се любувах на везаното писмо, когато някой ме потупа по рамото. Насреща си видях мой стар познайник. С поп Петър ни се беше случило да посетим софи ...

Eia

Проза » Повести и романи

1.3K 6

Осъзнаване - 37 и 38 от първа част на романа

XXXVII
По залез слънце най-после съгледахме стените на Търновската крепост. След многото премеждия ни било писано да достигнем старопрестолния град. Огнен ореол обрамчваше останките от българските дворци, патриаршия и крепостни стени с порти и с кули по тях, които сякаш бяха коленичили молитвено на ...

Eia

Проза » Повести и романи

1.6K 8

"Празно. Кубче."

"Празно. Кубче."
Прасковите в градината вече окапваха.
Есента напираше да влезе в нашия дом, защото никъде другаде не я искаха.
Ние винаги я приемаме с отворени обятия и готови за пожълтяване, листа.
Тук е градината на времето. ...

Pusciferian

Проза » Разкази

1.3K 2

Огледалото

ОГЛЕДАЛОТО
Градът беше притихнал. Не от страха, който носеше думата “война”. Беше замрял в тиха есенно-обедна леност. Врабците се криеха в сенките на стрехите. Тесните калдъръмени улици дремеха. От малко прозорче бяла завеска се опитваше да излети навън – първом трепваше леко, като клепка в съня, сл ...

Rondissima

Проза » Разкази

2.3K 6

* * *

Какво е взаимност?
Равен с Равен,
че те кога са равен с равен?!!?
КОГАТО И ДВАМАТА
ВЯРВАТ В ТОВА ...

blagodat

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

919

Интервю със Страха

duffmckagan: Страх-не страх, ще ти взема интервю!
Страхът: Страхуваш ли се от мен?
duffmckagan: А трябва ли?
Страхът: Ако искаш да бъдеш смел, трябва да се страхуваш.
duffmckagan: Как така - хем да се страхувам, хем да съм смел?! ...

duffmckagan

Проза » Други

984

Аз и Вечността

Протягам ръка в мрака и напипвам дръжката на пистолета ми. Вдигам го, свалям предпазителя, опирам го в слепоочието си и натискам спусъка. Оръжието изщраква, но не произвежда изстрел. Опипвам барабана. Някой е извадил всичките куршуми. Шибаняци... Човек вече не може да си пръсне шибаната глава на спо ...

NNY

Проза » Разкази

1.8K 5

Случайности за цял живот, част 4

- Момче, момче, обърни се – сестрата – около четиридесетгодишна, поддържана жена - хвана Евгени за рамото.
- Къде съм? – погледна я той недоумяващо, след като се обърна бавно по посока на гласа.
- В болница. Припаднал си в управлението.
- Аз съм изрод.
- Не си. Просто си болен. ...

rarebird

Проза » Повести и романи

1.7K 10

Нищо не знаех (част 1)

Тя обичаше живота. Не е трудно наистина да го обичаш, когато си на 19 и светът е твой, имаш всичко. В сметките влизат тези наистина скъпоценни родители, забавни приятели, луди дни и нощи, мечти и планове за ново начало, които имат абсолютен шанс да станат реалност. С диплома в ръка, за първи път пое ...

posh`

Проза » Повести и романи

1.1K 6

из "Приказки от Никъде"

- Какво става с Ръмжача? - попита един ден Скиталецът. - Къде е?
- Не зная - сви рамене Шира. - Търсих го вчера, но не си вдига мобилния телефон...
...
- Здрасти - махна им с ръка Сянка. - Как сте?
- Сянка?! - учудено възкликна Скиталецът. - Какво правиш тук, не трябва ли да си в Лагера?! ...

Bersek

Проза » Разкази

715

PGHM „Искам да мога”…

(… кодирах се в твоето ДНК, беше нарочно, НЕ просто се случи… и сега няма избавление) :-)))
Нека оставим слънцето да изгори в очите ни… Докато…
Харесва ми да те наблюдавам как дишаш. Искам цялото ти тяло да ме диша така. Поемаш глътка въздух, равен на вечност и има някаква болезненост, защото не го ...

Moira

Проза » Други

1.8K 14

Поздравителен адрес

Здравейте,
Искам да поздравя всички, които организират срещата на пишещите. Болно ми е, че не съм в състояние да съм там - във Велинград с вас. Но обещавам, че духом ще съм.
Поздравете всички от мен и морето на Бургас. Изпращам ви слънцето. И... запазете ми последния танц, моля.
Не зная как да ви из ...

HariMarSui

Проза » Писма

1.4K 1

Престъпление и наказание

"Животът никога не е справедлив...
И може би това е добре за повечето от нас."
Оскар Уайлд, 1895
Нека ви разкажа една история; история, в която престъплението и наказанието невинаги вървят ръка за ръка като влюбени под пролетното слънце. История, в която няма добри и лоши, нито черно и бяло. Истинск ...

pinky6000

Проза » Разкази

1.4K 1

Обичам те, не те купувам

Минаха месеци, а защо името ти стои на тавана още?
Защо като всичко от любов правих ти помисли, че те купувам?
Странно как момичето намерих, което години мечтаех.
Вечер като спеше, те гледах и те пазих от лошото.
Жалко, че от голямата радост убих любовта. ...

cenitel

Проза » Писма

1.6K 1 5

Благoдаря

Благодаря на всички мъже в живота ми за агонията, която ми причиняваха с отсъствието си.
Така разбрах колко ревнива съм към времето си.
Благодаря на всички мъже в живота ми за налудничавите клетви.
Така усетих насладата да постигам сама бляновете си.
Благодаря на всички мъже в живота ми за лъжите и ...

Katence_to

Проза » Други

1.5K 1

Наздраве!

Да не мислиш, че не искам? Да чуя мислите ти, полета на птиците, усмивката на детето, къдрицата на дъщеря ти? Да чуя как пада върху засмяната ù кожа, моята кожа, да видя дните ти, да сънувам мечтите ти, да пребия страховете ти, да те накарам да вярваш, че ги няма, да ти подаря щастието и радостта, д ...

teffum

Проза

1.4K

It's my life (Това е моят живот)

Вървя сама в мрака. Чувам единствено стъпките си и тихата музика на нощта, която ми напомня, че това е моят живот. Студено е. Топлят ме само сълзите ми, но и те като сърцето ми започват бавно да замръзват. Ето... една сълза падна на земята и се разби на хиляди малки, невидими парченца... Вече не изп ...

Izida

Проза

1.5K

Портрет - 4 част

Когато се започна всичко това, нямах никаква представа доколко ще се задълбочи тази история. Имам един познат в тия среди. Не ми е ясно много какъв е бил преди, но сега има школа по танци - балет и подобни, та отидох до там един ден. Кой друг, ако не Михаил, щеше да знае повече за една прима-балерин ...

kalin8

Проза

759 5

Ирландия

Здравей, приятелю - приветствия!
На мен ми допада времето, макар да знам, че не би ти харесало, а и хората също. Имали изкривен хумор? Климатът е умерен, даже малко по-студен, въпреки горещите морски масиви, а щастливите жители на Орес Мор с готовност обличат ризи с широки ръкави и си нахлузват къси ...

Arogarn

Проза » Писма

1K 3

Забрава

Кое е най-страшното нещо, което остана след нашата любов? Може би споменът, че някога е съществувала или по-скоро това, как постепенно забравата започна да измества всичко останало. Питам сърцето си, а то ми казва, че най-лошото е това, което не успявам да задържа в мислите си, колкото и да опитвам. ...

dreaming-girl

Проза

1.4K

Ъгъл

Слънцето прониква между пердетата и лицето ми е изпотено. Някаква муха се разхожда и заплита крачета в прорасналата ми брада. Побърква ме. Ако можех рязко да извъртя глава, сигурно щях да я прогоня. Нищо не ми остава, освен да се опитам да не я чувствам.
Вероятно вече сме юни. Или юли. Много е горещ ...

anonimapokrifoff

Проза » Разкази

1.7K 7

Пътник

Пътник
В нощния автобус беше само тя. Снежинките падаха на едри бели парцали, а стъклата се явяваха последната им предсмъртна гара. Беше цялата в черно - черна широка шапка с козирка, черни ръкавици без пръсти - ръце, облечени в черна маска. Лицето ù оставаше мистерия. Наведена надолу, тя четеше вгл ...

zelena-muhomorka

Проза » Разкази

987 4

Ярост

Яростта ми започна да ме поглъща. Седях на края на леглото си, хванал главата си с две ръце и се тресях от абстиненцията. Цялото ми тяло отчаяно агонизираше, искаше хероин, плачеше за него, бунтуваше се, а съзнанието ми вече беше приело факта, че ако не спра да се боцкам, съвсем скоро ще свърша в мо ...

NNY

Проза » Разкази

2.2K 7

Тишина

Денят започна както винаги. След като се събуди, той остана да лежи още известно време в леглото, в едно странно, мързеливо състояние, без да си отваря очите. Не се чувстваше напълно отпочинал. Остатъците от умората бяха покрили мислите му като паяжина. Може би това се дължеше на факта, че беше легн ...

AndyVTR

Проза » Разкази

1.1K

Легенда за звездите

Преди много години, в едни далечни земи, имало един човек. Той през целия си живот бил много добър и трудолюбив. Вършел всичко за семейството си и за другите около него. Имал добра жена, която също му помагала по време на трудност, и две дъщери, които той много обичал.
Въпреки че не били много богат ...

Jigsaw

Проза » Разкази

2.4K

Случайности за цял живот, част 3

Глъч от детски плач, женски викове и лай на кучето Дог – мъжкар от породата Лайка - огласяше дома на Лили до към 17 часа. Съседи, подтиквани от любопитство, влизаха и излизаха, предлагайки помощта си. Накрая, тя, Антонио и Сияна останаха сами. Децата спяха. Тя взе бърз душ на отворена врата и се вър ...

rarebird

Проза » Повести и романи

1.7K 6

Интуиция

ИНТУИЦИЯ
Вървим с Асен към автобусната спирка. Той е малко по-дребен от мен и трудно ме следва. Не го щадя, защото има опасност да изпуснем автобуса. Спътникът ми говори задъхано:
- Не мога да живея повече с тази жена, казвам ти.
- Ами изгони я тогава, като не можеш - лесно решавам проблема аз, нали ...

ivliter

Проза » Разкази

927

Ега ти животът

Ега ти животът
- Животът е гаден понякога. И то много. – каза Киро Борсата и отпи сериозна глътка от чашата с уиски. – И що все на мен ми се случва, мама му стара? Таман ми стане хубаво и Онзи горе побърза да ме перне през ръцете. Злобничък е малко, така да знаеш! Не носи на чуждо щастие. Аз ако бях ...

Greg

Проза » Хумористична

2.3K 16

Случайност

... Дъждът спря. Ния излезе с облекчение от голямата сграда и тръгна към дома си. Слънцето пекна и я накара да забрави огорченията от изминалия месец, размеквайки почти непрестанното ù притеснение, докато не го превърна в щастлива захаросана смес, която потече по вените ù. В това състояние, разбира ...

rania

Проза

917 1

Продължение от книгата

Каменко подскочи във въздуха, след което рипна няколко пъти на земята и заигра нашенското. Незнайно от къде, се появи Дечо с гайдата и засвири една, та пушек се вдига.
- Айде, хопа, ха… Ха така, айде де… Па тъй ли, не тъй. Бравос, Камене - подвикна Миловид.
Четиримата заподскачаха под звуците на гай ...

mari45

Проза » Повести и романи

762

Триминутен етюд

ТРИМИНУТЕН ЕТЮД
Прииска му се да блъсне с ръка по бюрото, да скочи от стола, да изкрещи от изненада и от радост, да затанцува - вместо това бавно кръстоса крака, облегна се назад и я погледна косо, изпод вежди.
Не помнеше вече откога не беше му се случвало – жена да го "подмине", да не се опита да с ...

Rondissima

Проза » Разкази

1K 4

Из дневниците на един виртуален психар

Из дневниците на един виртуален психар
(1 част) – Ще си имплантирам ембрион
Аз-ът: ... МАМКА МУ... ИСКАМ ДА СЕ РАЗКАРАМ ОТ ТУК...!
... ЗАЩОТО В СЕГАШНИЯ СВЯТ СЪМ СЪВСЕМ САМА ... “
Онзи: Ти ли си сама, бре? Айде сега да не се пренебрегваме! Никога не си била сама, в главата ти сме поне двама, трима… ...

discovery

Проза » Други

1.7K 1

Петровски дъжд

ПЕТРОВСКИ ДЪЖД
Петровските горещини бяха разпалили огнището на лятото до краен предел. Не можеше да се седи на слънце, трудно се дишаше дори и под сенките в задухата. От северозапад прогърмя. Усети се далечното присъствие на облачната сянка. Все по-силно отекваха гръмотевиците и небето бързо помрачн ...

ivliter

Проза » Разкази

982 2

Като хамелeоните

Заваля изведнъж. Притъмня, сгърчи се от напрежение небето и зацвърча въздухът като излят в кипяща мазнина. Безцветни капки тежко заплющяха. Мрачно въздъхна, затаи дъх просторът миг преди да изригне и избухна, сякаш сцепен на две, през средата, от неочакван тътен; издутите му до пръсване гърди не изд ...

Romanov

Проза » Други

1.2K 6

18+ Работа

Работа свърши. Не можех да повярвам. Събрах си партакешите и се ометох. Поредните 8 часа от живота ми, които никога нямаше да си върна. Трябва да започнат да ми плащат осигуровка „Животът е кратък, амиго”. Скочих в колата си и се отправих към един бар до нас. Местенцето беше уютно – пускаха рок, а а ...

NNY

Проза » Разкази

1.9K 9

Проза и разкази от съвременни български писатели

В прегръдката на водата

Разказ без име

Най-красивата дума

Да ме убият трябва, за да те оставя

Продължение от книгата

Осъзнаване - 39 и 40 от първа част на романа

Осъзнаване - 37 и 38 от първа част на романа

"Празно. Кубче."

Огледалото

* * *

Интервю със Страха

Аз и Вечността

Случайности за цял живот, част 4

Нищо не знаех (част 1)

из "Приказки от Никъде"

PGHM „Искам да мога”…

Поздравителен адрес

Престъпление и наказание

Обичам те, не те купувам

Благoдаря

Наздраве!

It's my life (Това е моят живот)

Портрет - 4 част

Ирландия

Забрава

Ъгъл

Пътник

Ярост

Тишина

Легенда за звездите

Случайности за цял живот, част 3

Интуиция

Ега ти животът

Случайност

Продължение от книгата

Триминутен етюд

Из дневниците на един виртуален психар

Петровски дъжд

Като хамелeоните

18+ Работа

Опашка