39 883 резултата
Джак се събуди трудно. В сивкавия полумрак на евтината хотелска стая се носеха прахоляци в процеждащия се между спуснатите завеси лъч светлина. Беше задушно и миришеше на мухъл. Опита се да седне и тогава усети болката във врата. Болеше като натъртено. В миг си спомни какво му се случи вчера и изсте ...
  832 
Панелният комплекс е толкова зловещ, че дори и порутената къщичка, с някакви остатъци от дворче, оставена по недоразумение на изживяване, изглежда като оазис в пустиня. Забравиха да я съборят и тя остана необитаема. Бавно, но неумолимо запустява. В тая гротескна среда, хората са се отчуждили и се ра ...
  658 
Пътят до Борисовград е шосеен, а от там до Чирпан е междуселски и минава през село Крушево. В 18 часа полкът стигна Чирпан и се разположи. Войниците - в училището, конете - на коловоз източно от разсадника - парка на говежди пазар, а офицерите - по хотелите. През нощта валя дъжд.
На 26 септември още ...
  632 
Някога, не много отдавна, живял един принц с бленувани кафяви очи.
Всички девойки мечтали за него, но той избрал само една прекрасна и омайна принцеса. Той й споделил колко много я обича и че иска да живее с нея до дълбоки старини, но, уви, тя не го обичала и той се поболял от мъка. Заповядал да се ...
  3429 
- Сирене... сирене... сирене... - повтаряше неуморно човекът и от време на време разнообразяваше с: - С горчица - после пак - Сирене... сирене... сирене...
- Хъм - изхъмка Шира и се протегна фотогенично, както само представител на котешкия род може да прави.
- Нали? - потвърди Ръмжачът и кимна към н ...
  496 
Не знаеше, това изневяра ли беше, или не. Събуди я оня телефонен звън, посред нощ, змийски глас се изгаври в слушалката: "Знаеш ли къде е сега твоичкият? Спи насред
бедрата на едно двадесетгодишно".
И затвори.
Не знаеше това изневяра ли бе, истина ли бе. Но пламнаха ония огньове в душата ù, избуяха ...
  687 
Борис Йорданов лежа на пода в безсъзнание около десетина минути. След толкова време го откри вътрешната охраната на къщата, докато правеше обичайните си обиколки. Вероятно нещата щяха да са по-лесни, ако някой беше послушал гарда и бяха монтирали модерна система за видеонаблюдение. Но кой можеше да ...
  1225  14 
Фургонът за работници се появи с първите копки на строежа на новия блок. Паркираха го точно до хотела, срещу ламаринените ограждения на изкопаната от багери яма.
- Загрозява цялата улица! - недоволстваха хората от близкия блок.
- Кой знае какви нехранимайковци ще се довлекат! – наливаше масло в огън ...
  1323  26 
Докато попийвахме сутрешно-следобедното кафенце в „Неделя” на "Шипченски проход", се разминаваха трамваи и велосипедисти, настървени в следобедния пек! Кой ли ги знае за къде така настървено се мъчеха да стигнат?!
Сладкото парче торта не оцеля много под зоркото ми око и се впуснах в разговор за ежед ...
  695 
ХАМЕЛЕОН
Оранжевото небе смрачаваше. Бавно приливаше в сиво. Край мен пробягаха първите къщи на селото. Пред събралите се посрещачи рейсът спря сред облак прах. Погледът ми се зарея над тълпата, някъде в края засвяткаха две пламъчета под изрусена от слънцето коса – Мина. Очите ни се срещнаха. На лиц ...
  550 
15 септември или петък 13
В тази обичайна септемврийска история всичко започва с един шумен звънец. Обаче този звънец всъщност не е училищен, а е звънецът на един Samsung, който така упорито се опитва да ме събуди в 8:15 часа. Но защо ми е да ставам - не мога ли да пропусна приветливото посрещане в ...
  709 
Двете дървета растяха едно до друго. Бяха еднакви на ръст, пък и клоните им като че ли бяха разперени еднакво. Толкова близо бяха, че се вплитаха. Прегръщаха си. Шепнеха си нежно с листата...
Беше пролет. Клоните пак се бяха намерили. И точно там - в тези преплетени клони - сви гнездо птицата.
-Не с ...
  634 
Изпълнителният директор
С всеки изминал ден Маруся си даваше сметка, че трябва да сложи точка, да прекрати тази срамна връзка със Здравко и продължи напред. Междувременно се беше захванала на работа като продавачка в квартален магазин за пердета. В един облачен, дъждовен ден, тя се почувства страшно ...
  1158  10 
Здравейте!! Аз съм майстор Цоло Трицолов от Кранево, водопроводчик осми разряд. Ние, пощальоните и млекарите сме най-търсените мъже. Когато отида на адрес, обикновено се оказва, че съпругът на домакинята е в командировка... И така теЧ след теЧ. Не, че се хваля, но една клиентка ми измисли прякор - „ ...
  578 
Тихо е... навън отдавна е вечер. Чувам те по стълбите, при мен ли идваш? Влизаш плахо със стъпки по-меки и от капките на тихия пролетен дъжд. Прекрачваш прага на стаята, поглеждаш през мокрия от дъжда прозорец. Заглеждаш се в Луната - сякаш искаш да я питаш нещо или може би да споделиш... Присядаш т ...
  934 
Първи ден. Полкът се изтегли по шосето за 37 минути. Много от оръдията и раклите потеглиха неохотно. Ставаха много заплитания на тегличките от дърпането на отделните коне във впряговете от несъездването на конете и непривичката им в подобна дапряжка, и от липса на навик. Почивките се правеха след 50 ...
  470 
Всяка сутрин пристигаше по едно и също време и заставаше до щанда за закуски в очакване на автобуса си.
Точно срещу прозореца ми.
От тук погледната, ми изглеждаше като огромно красиво цвете, забодено там лично от феята на цветята, за да краси грозната спирка.
Не разбрах, че е незряща, дори когато от ...
  652 
ИНТЕРВЮ
- Шефът ме изпрати при теб. Иска за неделният брой да има нещо интересно.
- Той май че се сеща за мен, кога няма с какво да си попълни страниците. Кажи сега какво иска да му разправям?
- Каза ми да ти задам само един въпрос.
- Думай! ...
  632 
ПОСЛЕДНО ЛЯТО В КАН
(из цикъла „Неочаквано тропически нощи”)
Пролог:
Дж: (чука на вратата)
Р: Стига церемонии, Джийвс, отдавна съм буден! ...
  1232 
Играта на минички явно го забавляваше. Беше си избрал най-трудното ниво, при което ти трябва повече мислене и по-малко шанс. Поне за двадесети път го „убиваха” и той все така упорито започваше отначало. Не играеше за рекорд, просто така, сякаш да докаже на себе си, че няма да се примири да губи всек ...
  847 
Събуждам се сама в студена гора.
Поглеждам красотата на своята голота...
Времето навява повея на Смъртта,
а аз се чувствам куха и празна като моята голота.
Покрай мен преминава черна коза. ...
  600 
"Те са по-силни от мен. Те са повече от мен.
Какво съм аз?
Един плъх.
Те ще ме унищожат с фалшивата си студена усмивка."
Тя погледна към лампата, сякаш очакваше светлината да проникне в нея и да разсее лошите мисли и спомени. Леден вятър повя през прозореца. Тя потрепера, може би от студа, може би и ...
  642 
- О, страннико не толкова млад, аз тебе те познавам. Вече петнадесетина години всяко лято се качваш на моята корона. Когато дойде за пръв път при мен, брадата ти беше черна. Сега виждам, бяла е. Но бялото много ти отива. То и аз се промених за тези години, ето едната ми страна вече почва да изсъхва. ...
  767 
Всички са се питали какво е любовта, но не се ли изпита, тя няма как да се осъзнае, тя няма как да се опише, тя няма как да се нарисува и няма как да се изпее! Това е именно чувството, което чувстваш, че никога не си чувствал. Тя е онази малка надежда, поддържаща те жив, това е смисъла на живота. И ...
  644 
Вчера се помолих за теб...
Помолих се да си помислиш за мен тази вечер. Помолих се, когато ме видиш oтново, да се усмихнеш и да ме поздравиш. Да се зарадваш, че си ме видял след толкова време, защото аз ще го направя... Ще се разтопя в очите ти отново, както някога. Знаеш ли колко ми липсва това усе ...
  771 
Разговор на чаша кафе
Колата се носеше плавно по завоите нагоре в планината. Снегът валеше и затрудняваше движението, но пътят бе невероятно красив. Дърветата - покрити с воал като в зимна приказка. Върхът – близо и това, което можеха да видят оттам, си заслужаваше. От касетофона долиташе някакво ст ...
  848 
Това е история за един сляп човек, който нямаше никакви страхове. Заради тази своя странност той беше останал без приятели. Всички се бояха от него. Мислеха, че не е като тях.
Ако не се лъжа, през лятото на 2009 г. един учен, на име Филип Нонов, реши, че ще го накара да изпита страх, ако ще да е пос ...
  411 
- Господин Ко Та Рак? - попита куриерът.
- Да? - потвърди котакът.
- "Господин"?! - тихичко се изкиска Но Щен Вълк.
- Това е за Вас - връчи му един малък пакет куриерът. - Подпишете тук, моля.
- Благодаря - пое котакът пакетчето. ...
  469 
ИЗ ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ЗАКЪСАЛИЯ ЧЕРНОМОРСКИ СТОПАДЖИЯ
- Ако вдигането на палец не помага, опитайте със сваляне на гащи.
- GPS-ът е враг на стопаджията. Ползвателите му знаят къде отиват, но не знаят откъде ще минат.
- Никога не казвайте на спрелия шофьор, че се връщате от Индия, където сте яздили слон. ...
  758 
Бяха на два съседни коловоза. Стояха и чакаха. Умееха да чакат. Пък и имаха време да си говорят. Влакове. Два влака, които щяха да пътуват в различни посоки. Даже се различаваха един от друг и по това, че единият беше пътнически, а другият - товарен. Както ви казах, говореха си:
- Аз, както знаеш, с ...
  569 
Дойде време погребалното шествие да тръгва. Музиката започна да свири своя злокобен марш. Най-добрите приятели на Огнимир взеха ковчега на ръце. Той завинаги напускаше своя дом. Най-отпред вървяха Деси и Боян, носейки голям венец, на който в средата беше портрета на Оги. Навред, където минаваха, хор ...
  611 
На 29 септември стана разпределението. Даде се разписание на занятията и упътване на воденията им. Същия ден започнаха.
30 септември - конни учения.
4 октомври - занятия с носачките.
Забележка: всеки ден преди пладне се провеждаха прикладни тактични учения с вземане на позиция, преимуществено закрит ...
  502 
Закъсняхме. Късно разбрахме какво става. Усилихме ход, но по урвите се слизаше трудно. Внезапно притъмня. Небето стана зловещо. Грохотът след нас се засилваше. Светкавиците запляскаха по оголените камъни. После всичко се сля в един непрекъсващ грохот. Когато вече изгубихме надежда, че ще излезем на ...
  826 
На татко, където и да си!
Баща ми пие ракия. Топи пръст в нея и ми дава да вкуся. Мръщя се. Брр, гадост.
Годините минават, но не оставят следа летата в косата му.
По-силен ли е от Времето?
Баща ми сам си вари ракия. ...
  773  11 
Усетил прималяването ми, мъжът, който събуди моите най-зловещи кошмари, ми подаде ръка и предложи да изпием по кафе. Съгласих се. Въпреки, че не откривах нещо познато в него, аз се надявах поне да чуя разумно обяснение.
В кафенето нямаше много клиенти, така че сервитьорката ни обслужи бързо и след м ...
  881  16 
БЪЖГАЛИ
Седим под манастирския дъб на сянка, с поглед към полето, забулено от мараня. Жабуркам се с последното стограмче от изстудената ракия, под вещия поглед на любимата, която за сетен път разглежда албуми.
Дядо игумен сладко прохърква, не от ракията, а от хладината. Той ракията я пие за комка, п ...
  656 
Когато тя го гледа, той мълчи.
Тя обича да го гледа, а той обича... да мълчи.
Когато тя рисува минало, той обича да вдишва бъдеще.
Тя обича да го гледа, а той обича... да мълчи.
*** ...
  775 
Нощем
Горска импресия
Колата спря. Двигателят изгасна. За миг никой не продума, нито помръдна. В следващия момент отворихме вратите и излязохме навън. Беше тихо, тъмно. Единствената светлина идеше от фаровете и от безбройните звезди, наредени по черното небе. Те като мистични светилници придаваха цв ...
  907 
На бюрото в участъка ме чакаше ДНК-пробата, бях прав, червеният скалп, открит при жертвите и косъма от колета принадлежаха на един и същ човек. Някой ни беше дал жокер, оставяше да успеем да свалим картите. Чистият въздух ободри старика и по пътя започна да си тананика старинен руски романс. На мяст ...
  572 
Очите ми се замъгляват.
Съзнанието ме запраща назад в годините. Тогава...
Ония служби!
Широк, просташки подреден кабинет, с голямо омърляно бюро.
Пред него, на почетно разстояние, олющен, грозен дървен стол, като че закован. ...
  484 
Предложения
: ??:??