39 942 резултата
Духът на Ленчето
Приключих разговора по мобилния телефон и се облегнах. Беше след 21 часа и трамваят беше полупразен.
Жената седеше на седалката пред мен, но досега не бях я забелязал. Когато се обърна, видях, че е съвсем обикновена стринка, на около 55-60 години, със закръглено лице и живи топченца ...
Приключих разговора по мобилния телефон и се облегнах. Беше след 21 часа и трамваят беше полупразен.
Жената седеше на седалката пред мен, но досега не бях я забелязал. Когато се обърна, видях, че е съвсем обикновена стринка, на около 55-60 години, със закръглено лице и живи топченца ...
866
5
Ще се опитам да напиша нещо като разказ... Ще се опитам...
Той се спря на ръба на басейна и загледа водата... Тъмна и спокойна ...
Свечеряваше се. Беше краят на август.
Обичаше да идва тук. Тук можеше да остане сам със себе си и... с водата. Тук можеше да събере мислите си, да вземе решение. Работат ...
Той се спря на ръба на басейна и загледа водата... Тъмна и спокойна ...
Свечеряваше се. Беше краят на август.
Обичаше да идва тук. Тук можеше да остане сам със себе си и... с водата. Тук можеше да събере мислите си, да вземе решение. Работат ...
466
2
Лежаха от дълго. От часове. Бяха толкова премръзнали, че отдавна не чувстваха студ. Брояха тишината за приятел, защото само тя им бе останала след ужасния, стържещ звук, последвал удара при катастрофата. Плътна тишина. Ужасна тишина, всред която злокобно стърчаха отломките от металните стени на ваго ...
605
Буря настана в мен. Понякога не трябва да има буря, за да разберем нещата. Трябва да видим какво има отдолу. Тъмните тайни и истините, които и в деня остават скрити. За някой, истината ги кара да се чувстват сплотени. Но други, ги прави самотни. Рано или късно, болката ще изчезне. Просто някои болки ...
719
Един различен ден
Короните на дърветата се обагриха в наситени цветове и сивотата на все още непочистените улици не беше толкова дразнеща, когато една жена гледа към тези корони, а не е втренчила поглед във върховете на обувките си, тя навлиза в ранната есен на своя живот със самочувствие.
Една така ...
Короните на дърветата се обагриха в наситени цветове и сивотата на все още непочистените улици не беше толкова дразнеща, когато една жена гледа към тези корони, а не е втренчила поглед във върховете на обувките си, тя навлиза в ранната есен на своя живот със самочувствие.
Една така ...
856
18
МОБИЛИЗАЦИЯТА
И Кольо като всички други чакаше мобилизацията. Дори си купи бележник, в който реши, че ще записва всичко преживяно на фронта. Мобилизацията стана по- рано, отколкото се очакваше. Това се дължеше на ентусиазма на народа за една война, с петвековния си поробител. Но за всеки случай, тя ...
И Кольо като всички други чакаше мобилизацията. Дори си купи бележник, в който реши, че ще записва всичко преживяно на фронта. Мобилизацията стана по- рано, отколкото се очакваше. Това се дължеше на ентусиазма на народа за една война, с петвековния си поробител. Но за всеки случай, тя ...
512
- Хей - предложи един ден Ко Та Рак. - Хайде да си направим клуб!
- Екстра - възкликна Но Щен Вълк, а като се замисли за момент, добави: - Как ще се казва?
- Да се казва?! - учуди се котакът. - Защо?
- Ами да - намеси се и Сянка. - Трябва да е такова името, че да се разбира с какво се занимаваме.
- ...
- Екстра - възкликна Но Щен Вълк, а като се замисли за момент, добави: - Как ще се казва?
- Да се казва?! - учуди се котакът. - Защо?
- Ами да - намеси се и Сянка. - Трябва да е такова името, че да се разбира с какво се занимаваме.
- ...
525
2
Кръчма. Пак шестима. Пак в ъгъла. На лаф и чашка. Да се видим, да се почерпим.
И тоя път сме се зачекнали с изкуството. Що е, какво е? Нали всеки обича да прави онова, дето и не разбира, и не може. Та от тоя какво прави, от оня кого видял, от чашка на чашка и по едно време стана дума за един голям а ...
И тоя път сме се зачекнали с изкуството. Що е, какво е? Нали всеки обича да прави онова, дето и не разбира, и не може. Та от тоя какво прави, от оня кого видял, от чашка на чашка и по едно време стана дума за един голям а ...
588
3
„Било отдавна, толкова отдавна, че и времето не съществувало. Светът бил пусто място. Разказвачите мълчат за това колко продължило всичко, но един ден нещо се случило… Синеоката богиня създала водата и морската пяна, а зеленооката – тревите и цветята. Техните братя и сестри толкова харесали рожбите ...
650
3
Дните минаваха... Той не излизаше от мислите ми... Исках безумно да бъда с него. Разкъсваше ме мисълта, че мога да съм поредната, която е наранил. Страхът от това да ме изостави беше доста голям благодарение на случката със Стефан. Знаех, че единственият начин да се добера до сърцето му е като бъда ...
810
3
На входната врата се звънна.
Мъжът стана от дивана и се запъти към нея. Махна резето, завъртя ключа и я отвори. Пред него стоеше красива жена, висока около метър и седемдесет, с леко чуплива, черна коса, която падаше свободно и покриваше изцяло раменете ù. Зелените ù очи бяха подчертани със силен, в ...
Мъжът стана от дивана и се запъти към нея. Махна резето, завъртя ключа и я отвори. Пред него стоеше красива жена, висока около метър и седемдесет, с леко чуплива, черна коса, която падаше свободно и покриваше изцяло раменете ù. Зелените ù очи бяха подчертани със силен, в ...
11655
1
8
Истеричен плач
Два пъти Маруся беше свидетел на такова нещо. Най-напред Здравко се разплака в колата, толкова сърцераздирателно, че едва не загуби ума и дума. След поредната любовна среща тя се беше разнежила толкова, че му разказа с подробности за преживения аборт на заченатото от него дете.
Говоре ...
Два пъти Маруся беше свидетел на такова нещо. Най-напред Здравко се разплака в колата, толкова сърцераздирателно, че едва не загуби ума и дума. След поредната любовна среща тя се беше разнежила толкова, че му разказа с подробности за преживения аборт на заченатото от него дете.
Говоре ...
2227
1
21
ИМАНЕ
Слънцето ни гонеше все по-нагоре. За час пред нас изникна къщата на моя приятел. Скрита зад няколко облака от цъфнали дървета, тя показа покрива си от сури тикли. Мярнаха се прозорците - очи на заспал великан. Оттам се показваше бяла забрадка. Тя се скри от погледа ни. Митко каза, че е майка м ...
Слънцето ни гонеше все по-нагоре. За час пред нас изникна къщата на моя приятел. Скрита зад няколко облака от цъфнали дървета, тя показа покрива си от сури тикли. Мярнаха се прозорците - очи на заспал великан. Оттам се показваше бяла забрадка. Тя се скри от погледа ни. Митко каза, че е майка м ...
870
2
Какво ли си казаха хората, които ме видяха сутринта в 7,30 да плача по улицата? Едва ли са предполагали, че причината за това е радостта на едно момченце. Да, именно, радостта на детето ме разплака. Парадоксално звучи, но... Вчера сутринта заведох Гошко в детската градина, той влезе, а аз се забавих ...
735
7
„ЖЕНЕНА ЗА ИТАЛИАНЕЦ”
За човек като мен, който за първи път попада в чуждоземски свят, много неща са шокиращи.
Първо, оказва се, че вицовете, на които се смеехме у нас, са си жива истина, и второ, „Совите не са това, което са”, важи с пълна сила.
Попадайки в тази среда, изведнъж разбираш колко много ...
За човек като мен, който за първи път попада в чуждоземски свят, много неща са шокиращи.
Първо, оказва се, че вицовете, на които се смеехме у нас, са си жива истина, и второ, „Совите не са това, което са”, важи с пълна сила.
Попадайки в тази среда, изведнъж разбираш колко много ...
6299
3
15
Заместник-главен преговарящ се оказа изключително надарен, интелектуално наситен и като че ли, национално отворен. За жалост от време на време църцоренето му преминаваше в сантиментално-сълзлив момент. Ала волю-неволю се оказа, че е стратегически-нападателен. И затова тоя и оня ставаха причинно-след ...
617
3
Великанът и Петнистата
Веднъж родила най-прелестното си създание – божествената Афродита – морската пяна не можеше да контролира повече майчиния си инстинкт и раждаше ли, раждаше нови създания. За нея те бяха толкова прекрасни, колкото и първото, но така е с всички майки по света Истината, обаче, бе ...
Веднъж родила най-прелестното си създание – божествената Афродита – морската пяна не можеше да контролира повече майчиния си инстинкт и раждаше ли, раждаше нови създания. За нея те бяха толкова прекрасни, колкото и първото, но така е с всички майки по света Истината, обаче, бе ...
666
16
На кръстопътя, където се разделяха, те дълго се държаха за ръце. После те бяха навсякъде заедно - в училище, в залата, на разходка и кино. Огнимир не й казваше, че я обича, както правят всички донжуановци. С нищо не потъпка нейните желания и не оскърби нейните чувства. Деси се запозна с брат му, кой ...
866
14
Свечеряваше се. Тя харесваше но и мразеше това време на денонощието. Харесваше го , защото след като малката заспеше, времето бе само нейно, лукс, който през деня не можеше да си позволи. Малката искаше грижа и внимание и през цялото останало време тя бе заета с нея. Мразеше го, защото когато легне ...
1008
1
- Да направим какво?! - недоумяващо възкликна Гар Ван.
- Да ми боядисате къщата - спокойно ù отговори Скиталецът. - Ето там са четките, тук боята, боядисва се ето така.
А след краткото показнò той тръгна нанякъде.
- Но какъв урок е това?! - поклати глава сенчестата.
- Урокът може да е какъв ли не - ...
- Да ми боядисате къщата - спокойно ù отговори Скиталецът. - Ето там са четките, тук боята, боядисва се ето така.
А след краткото показнò той тръгна нанякъде.
- Но какъв урок е това?! - поклати глава сенчестата.
- Урокът може да е какъв ли не - ...
567
1
Втори шанс. Кога и на кого го даваме? Какви са "изискванията", за да дадеш и да получиш втори шанс? Всеки човек поне веднъж в живота си е искал втори шанс и е давал такъв на някого. Човек се учи от грешките си. Може би точно затова съществува и такова нещо като втория шанс. За да поискаш втори шанс, ...
2379
1
Отново е нощ. Вървя по улицата сама. Падат едри капки. Лицето ми е мокро, капките се стичат като сълзи по бузите ми. Ами ако наистина са сълзи? Не, не плача, вече нямам сили... Очите ми са сухи, толкова сухи, че даже и сълзите не могат да ги пропият. Вървя и гледам към земята. Нямам сили да вдигна г ...
808
2
Божествената истина
Двама възрастни разговарят:
- Скоро ще умрем. Къде мислиш, че ще отидем след това?
- Сигурно при Бог! Поне така съм чувал.
- Какво е това бог? ...
Двама възрастни разговарят:
- Скоро ще умрем. Къде мислиш, че ще отидем след това?
- Сигурно при Бог! Поне така съм чувал.
- Какво е това бог? ...
738
Обикновено, когато търся нещо, не го намирам. Ровя къде ли не, по лавици и рафтове, чекмеджета и шкафове, в мазата и на терасата, в гаража. Няма го и това е. Затова спирам да го търся, за да стане магията и то да се появи. Появява се, но дълго след като съм намерил заместител. Тоест, когато вече не ...
881
5
МАНИФЕСТ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Българи. В продължение на двадесет и пет години на царуването ми, аз съм дирил винаги в мирна, културна работа напредък, щастие и слава на България и в тази насока аз желаех да върви българският народ.
Провидението обаче е съдило инак. Настана момент, когато българското ...
Българи. В продължение на двадесет и пет години на царуването ми, аз съм дирил винаги в мирна, културна работа напредък, щастие и слава на България и в тази насока аз желаех да върви българският народ.
Провидението обаче е съдило инак. Настана момент, когато българското ...
520
1
Огромно. Проскубано. Мръсно. Вълк! Ребрата му се четат от глад. С нашийник. Появи се отскоро. Гонят го, и хора, и кучета. Изоставено или изгонено, кучето обикаляше бездомно. Не беше подивяло. Беше уплашено. Бягаше от всички. Още не се беше научило ни да краде, ни да убива.
Той го забеляза една вечер ...
Той го забеляза една вечер ...
576
1
Тогава бях на дванадесет. Беше лято, в Банкя имаше пионерски лагер. Пионерите бяхме още непораснали комсомолци, но достатъчно дългучи, че да стоим чавдарчета. Бяхме вече ”узрели” за повика на времето, затова от синьо цвета на връзките ни беше преминал в ярко червено. Като цвета на Партията.
Лагерът ...
Лагерът ...
731
8
През деветдесет и осма аз бях вече истински мъж. Имах коса с естествен цвят и мазнота на катран и тридесет и два зъба. Та тогава девола си нема работа и ми прати първата (и май последната) Любоф - Филипинка.
Ехххх, деветдесет и осма... Лято... Жега e, не се трае... По онова време по цял ден висим на ...
Ехххх, деветдесет и осма... Лято... Жега e, не се трае... По онова време по цял ден висим на ...
1942
4
На края на деня, когато единственото, което искаш, е да си с човека, когото обичаш, ти се сервира, че не може. Защо ли? Ами къде къде по-важно е да се пие. Да се налива бира след бира и облак след облак... До къде се стига така?
На нас ни се струва, че алкохолът е велика глупост. Вярваме, че да си в ...
На нас ни се струва, че алкохолът е велика глупост. Вярваме, че да си в ...
805
4
Видях те да се разхождаш, бе самотна сякаш - така и се запознахме. Твоите очи блеснаха, усмивка се появи на лицето ти. Ти дори поиска света от мен с погледа си.
Искам да знам всичко за теб, искам да сме като Ромео и Жулиета. Може би след първата ни вечер, може би тогава ще се влюбиш в мен. Обаче, ко ...
Искам да знам всичко за теб, искам да сме като Ромео и Жулиета. Може би след първата ни вечер, може би тогава ще се влюбиш в мен. Обаче, ко ...
845
2
След почти два месеца в Италия Мел се възстанови, отново имаше здрав вид, лицето й отново придоби плътност, слънцето бе направило кожата й матова и макар и не много напълняла в сравнение с началото на пътуването й, тя все пак не бе онова слабо и безплътно същество. Пит виждаше разликата и се радваше ...
927
6
- Катя!? – учудено и питащо каза той името ù - здравей! Какво правиш тук?
- Няма ли да ме поканиш?
- Разбира се. Заповядай, влез! Тук е такъв безпорядък – и Виктор започна да прибира разни неща по шкафове и чекмеджета – Седни. Вино?
- Може, благодаря.
Тя се огледа и всичко ù се стори много странно – ...
- Няма ли да ме поканиш?
- Разбира се. Заповядай, влез! Тук е такъв безпорядък – и Виктор започна да прибира разни неща по шкафове и чекмеджета – Седни. Вино?
- Може, благодаря.
Тя се огледа и всичко ù се стори много странно – ...
1701
18
Историята на писателя Грималди
(съвременен вариант на "Магарешката салата" от братя Грим)
Сеньор Грималди бил млад начинаещ писател от малко и бедно градче в Южна Италия, съумял да издаде на собствени разноски една тъничка книжка с приказки, илюстрирана от учителя по рисуване, който му бил приятел. ...
(съвременен вариант на "Магарешката салата" от братя Грим)
Сеньор Грималди бил млад начинаещ писател от малко и бедно градче в Южна Италия, съумял да издаде на собствени разноски една тъничка книжка с приказки, илюстрирана от учителя по рисуване, който му бил приятел. ...
1064
Хаджи Съби бе запрял шишането на чардака. Сърбаше топло кафе и
наблюдаваше минарето на джамията отсреща. Дебнеше оджата да се появи на високото и да го думне. Това щеше да е неговият протест срещу мегафоните и огромните рокаджийски тонколони, които щяха да се чуват чак до родното му Забърдо, намиращ ...
наблюдаваше минарето на джамията отсреща. Дебнеше оджата да се появи на високото и да го думне. Това щеше да е неговият протест срещу мегафоните и огромните рокаджийски тонколони, които щяха да се чуват чак до родното му Забърдо, намиращ ...
1407
5
Напоследък много хора, мои познати и приятели (начело с майка ми, естествено), ми се оплакват колко скучен и еднообразен е животът им... как „сивото ежедневие” вече им е дошло до гуша... и всякакви такива черни и песимистични мисли. Възможно ли е само аз да не съм като другите, само аз ли осъзнавам ...
1236
11
- Нали всички знаете колко чувствена, колко нежна съм? И музиката ми е такава, не като на барабана, например - каза флейтата.
- Ти защо обиждаш? И аз изразявам чувства. Ако звуците ми са бавни - тъга показвам. Ако са бързи - радост прелива.
- Е, е, ако е за чувства - моите звуци са за душата. От тях ...
- Ти защо обиждаш? И аз изразявам чувства. Ако звуците ми са бавни - тъга показвам. Ако са бързи - радост прелива.
- Е, е, ако е за чувства - моите звуци са за душата. От тях ...
566
Там някъде из равната Дунавска равнина, на границата на една широка река - Дунав и отсечена вдатка в румънския бряг, се намира един красив, стар европейски град. Красив с широките булеварди и големи жилищни блокове, със засмените лица на минувачите. Наред из града се виждат и стари красиви постройки ...
800
15
Бжжж... жжжб... бжжж... жжжб...
Ко Та Рак и Но Щен Вълк гледаха като хипнотизирани нещото, с което Гар Ван си играеше. Надолу-нагоре... надолу-нагоре...
- Хей, Гар Ван - не издържа на любопитството си по някое време котакът. - Какво е това?
- Йо-йо - отговори му сенчестата. - Искате ли да опитате?
- ...
Ко Та Рак и Но Щен Вълк гледаха като хипнотизирани нещото, с което Гар Ван си играеше. Надолу-нагоре... надолу-нагоре...
- Хей, Гар Ван - не издържа на любопитството си по някое време котакът. - Какво е това?
- Йо-йо - отговори му сенчестата. - Искате ли да опитате?
- ...
788
КАНИБАЛ
Сутрешният студ щипе бузите, върти се край мене, иска да се мушне под топлата ми шуба. Отгоре звездите като ято птици зъзнат на небесния простор. По шосето се чува ръмженето на рейс. Ножовете на лъчите му прерязват тъмнината – осветяват бараките, покрити от първия сняг.
Автобусът спира и пре ...
Сутрешният студ щипе бузите, върти се край мене, иска да се мушне под топлата ми шуба. Отгоре звездите като ято птици зъзнат на небесния простор. По шосето се чува ръмженето на рейс. Ножовете на лъчите му прерязват тъмнината – осветяват бараките, покрити от първия сняг.
Автобусът спира и пре ...
570
2
Изкривени умове
Ако случайно
съм копирала
чуждо
произведение ...
Ако случайно
съм копирала
чуждо
произведение ...
771
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
