Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Колко е часа или колко е часът?!

Колко е часа или колко е часът?!
Фейлетонско есе
Колко е часът? Много искам да изкажете мнение по този въпрос, вълнува ме и ще ми е интересно да чуя вашето мнение. Аз лично много мразя часовниците. Това от раждането та и до ден днешен, за мен си е ужасен стрес. Тъкмо си спомням като се родих и ведна ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2010-04-11T17:42:04+03:00 19.4K 1 48

Най-безгрешният човек (Малки дяволски истории)

Имаше един човек, който беше много праведен. Той се опитваше да живее според свои си закони, но спазваше стриктно принципите си и се беше опитал да изгради една действаща система от правила. Той беше роб на правдата и справедливостта и искаше да накара всички други хора по света да живеят като него. ...

AndyVTR

Проза » Разкази

2010-04-11T14:21:36+03:00 1.1K

Ваканция в Улцин-2

Хотел "Лондон" се оказа двуетажна бяла ъглова сграда, отпред с кафене. Туристите от предишната смяна, строени с багажите, чакаха да отпътуват. Бяха доста по-многобройни от нас - един голям автобус.
Седнахме на масачките отвън (страшна жега - сигурно над 35 градуса) и услужливите келнери веднага доти ...

670301

Проза » Други

2010-04-11T10:40:26+03:00 1.4K 1

Кафене (гледната точка на бармана)

КАФЕНЕ (ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА БАРМАНА) – закачка към текстовете на Рима
Късно вечерта. Толкова късно, че дори няма смисъл да поглеждаш часовника. Той като че ли е спрял. Времето показва само ленивата смяна на файловете в playlist-а. Специалният playlist, който съм съставил за самия себе си. Парчетата са ...

remer

Проза » Разкази

2010-04-11T10:30:20+03:00 1.4K 5

Подслушан разговор

ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР
Хубавият пролетен ден примамваше навън, но скулпторът имаше нужда да остане насаме със себе си в ателието, с работата си, с мислите си. Пръстите му нетърпеливо и сръчно мачкаха глината. От безформената маса на натрупаната глина бавно се оформяше лицето на момиче. Глината оживяваш ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-11T09:53:11+03:00 1K 2

Само да имаше знак!

На 28 поглеждам назад и учудено осъзнавам, че няма никой след мен, значи не бягам. Все бързам за някъде и, когато се спра, все не съм там, където искам. Щастието ... щастието просто си мени адреса. И изглежда аз все попадам на някой от вече бившите му. Бих продължила решително, но не мога. Оглеждам ...

Alkate

Проза » Други

2010-04-11T09:31:23+03:00 1.4K 1

Бялото сако

Толкова отдавна не беше ходила на цирк, че имаше чувството, че всички детски спомени се надпреварват да я върнат в онова безгрижно и далечно време, когато решенията се вземаха толкова лесно и въпросите имаха само по един отговор... Когато сънищата преминаваха като розови облаци през леглото, тръгвах ...

Довереница

Проза » Разкази

2010-04-11T09:22:07+03:00 2.6K 2 21

Пролет / Есен

Отронени от вятъра, се стелеха десетки вишневи цветове из поляната между безкрайната редица с овощни дървета. Същият този топъл вятър носеше и мекия аромат на полските цветя. Аромат, който я унесе със сладостта си. Накара я да затвори очи да вдиша дълбоко сладкия въздух, под меките лъчи на пролетнот ...

Svilennv

Проза » Други

2010-04-11T09:15:16+03:00 1.4K 2

Библейско-светска притча за Адам и Ева

И създаде Бог чрез духове, създаде човешки тела - мъжко и женско - тук, на Земята.
И бяха материя, тъй като от нея бяха създадени.
И по волята на Бога вселиха се първите два духа в тях, оживиха ги и бяха наречени Адам и Ева.
И, по подобие на своя Създател, съвършени творци бяха и с мисъл творяха кат ...

ZAGORA

Проза » Разкази

2010-04-11T08:59:13+03:00 3.2K 3

Габи

Не знам дори как да започна... Думите никога не стигат, знаеш ли? Ти си просто един подрастващ човек, едно дете, което годините ще променят и ще превърнат в грохнала бабичка, както правят с всички. А всъщност си толкова различна. Ти си като малък ангел. Личицето ти е ангелско, очите, бузките... малк ...

elisten

Проза

2010-04-11T06:48:54+03:00 1.4K

!!!

!!!
Кажи ми какво ще отнесеш оттук? Споменът за мастилените петна по паважа или пък разхвърляните и тъжни отрязани коси. Може би мокрите сенки на есента или пък мириса на морската пяна.
Живя достатъчно в образа на неговото милосърдието. Не остана време да си странник в изкривената приказка на собств ...

wishpin

Проза » Други

2010-04-10T17:12:33+03:00 1.1K 3

Написах, но не изпратих

ДО в. "България днес"
гр. Атина
Г ъ р ц и я
Здравей, редакция,
Уважавам и оценявам вашия труд и се надявам, че ще поместите по-долу написаното по повод побликуваното стихотворение "На някой поети" в бр. 431 от ...

sanibani

Проза

2010-04-10T16:42:19+03:00 978 2

Глупавото маймунче

Глупавото маймунче
11.02.2010 – 13:00
На един далечен остров живеело едно малко маймунче. То било много палаво и глупаво, всички животни от острова му се подигравали и затова понякога се чувствало много самотно. Нощем си говорило с луната, защото мислело че това е отдавна изгубената му майка, а звез ...

bigmaster

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-04-10T11:37:41+03:00 1.1K

Новогодишна нощ

НОВОГОДИШНА НОЩ
Сякаш по поръчка, за Нова година заваля пухкав сняг и бързо натрупа. Селото потъна в приказна белота. Стоян сложи на кравата сено в яслата и впрегна кобилата в шейната. Снегът изскърца под плазовете и шейната с лекота се плъзна напред, оставяйки дълбоки следи. Къщите дремеха под нов ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-10T09:33:27+03:00 1.1K 2

Животът...

В живота всеки човек има добри и лоши моменти. Може бе лошите надделяват, но никога не бива да губим малкото останала вяра в нас. Дори когато паднеш духом и нямаш сили, ти се иска завинаги да останеш така, но осъзнай се - смисъл има ли вечно да се измъчваш, че не е трябвало да става така, да рониш в ...

bLoOdYkIsS

Проза » Други

2010-04-10T08:49:47+03:00 992 1

Кафене /Неговата гледна точка/

Не обичам жените да ме оглеждат. Като онази на съседната маса. Дразня се много. Струва ми се прекалено нагло жена да ме оглежда така открито. Не че имам нещо против самоуверените жени. Просто ми е... неудобно, колкото и да ми е трудно да си го призная.
А тази не стига, че ме притеснява, а е и красив ...

Рима

Проза

2010-04-09T22:47:03+03:00 2.1K 11

Пробуждане

Проправяйки си път през един шипков храст, който за малко да остави драскотини по ръцете ми от грубата си ласка, пред очите ми се разкри удивителната гледка. Напълниха се с наситено маслено зелено, повърхността на езерото беше като огледало за множеството от дървета, които го обграждаха и бяха извит ...

posh`

Проза » Разкази

2010-04-09T21:27:47+03:00 911 12

Голди

Вече съм на тридесет и седем.
Вече съм на тридесет и седем. Работя като застрахователен агент от... много години. Не знам какво е това „повишение”. Откакто работя в тази служба, не съм се издигнал и със сантиметър нагоре. Шефът ми ме смята за загубеняк, какъвто напоследък и аз мисля, че съм. Приятел ...

rainbow_eyes

Проза » Други

2010-04-09T21:21:33+03:00 1.2K 1

Октопод

Живял някога един момък на име Томас. Той ходел с баща си за риба, връщали се с богат улов, а когато имали и повече, продавали на пазара.
Един ден царят минал от там и купил от рибата им. Тя тъй му се усладила, че казал да наредят на момъка и неговия старец всеки път, когато имат улов за продан, да ...

Rasha

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-04-09T18:40:12+03:00 1.5K

Циганско лято

ЦИГАНСКО ЛЯТО
Както мнозина и бай Йордан си имa своя болест. От такава болест почина баща му, от нея пати сега и той. А есенният ден е хубав, засмяно слънцето къпе земята с обилна светлина и хич не иска да знае, че по нея пъшкат болни хора. Палавите му лъчи се провират ловко в гъстата шума на асмат ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-09T11:33:33+03:00 1.5K 4

Точка 2 от Споразумението

Когато скъпоструващият, изработен от слонова кост и инкрустиран със златни орнаменти старинен телефон иззвъня, русокосият, който се бе унесъл в сладка сутрешна дрямка, се сепна. Отвори очи, изчака следващото позвъняване, пресегна се над главата на лежащия до рамото му мъж и в бързината го перна с ла ...

Romanov

Проза » Разкази

2010-04-09T11:08:55+03:00 1.2K

Агония

Седиш и циклиш с поглед, забит в тъпото нищо. Това е един от онези моменти, в които искаш да изпразниш съзнанието си от съдържание, да изключиш мозъка си и да се отдадеш на миг спокойствие. И разбира се, точно тогава в главата ти, като малки гнусни паразити се забиват всички гадни и подтискащи мисли ...

delindacatharsis

Проза » Други

2010-04-09T10:01:33+03:00 734

Ваканция в Улцин-1

Онзи ден впечатленията ми толкова буйно напираха да ти ги споделя, че не ти дадох дори възможност да гъкнеш. А въобще не бях си подредила мислите. И ето сега, вместо препускащи една през друга нахвърляни картини, опитвам се да подредя за теб това пътуване.
Тръгване - от Стадион "Васил Левски" в 6 ве ...

670301

Проза » Други

2010-04-09T09:54:19+03:00 1.2K 1

Филм

Обичаш да гледаш филми, в които аз съм най-добрият и да мечтаеш да ме имаш... Обичаш да ме четеш като любимата си книга... Обичаш да разгръщаш страниците на душата ми и да си взимаш каквото ти хареса... Обичаш да ме рисуваш,
докато пуша и мисля... Обичаш да режисирам нови филми, а ти да ги гледаш с ...

Rainbow-eye

Проза » Други

2010-04-09T09:41:31+03:00 1.4K 1

Ключът на любовта (8 глава)

Ключът на любовта
Глава 8
Денят бе изпълнен с множество емоции. Когато Вивиън се прибра в апартамента си, тя все още усещаше как краката ù треперят от новината, която ù бяха съобщили. Главната женска роля. Ричард и тя, заедно във всички онези любовни сцени от филма. Тя притвори очи при мисълта за не ...

Veronisia

Проза

2010-04-08T23:09:40+03:00 1.1K

Oтдясно на моста

Oтдясно на моста
Многобройните каменни стъпала, издълбани в тлъстото скалисто туловище на хълма, се извисяваха повече от двадесет метра отвесно над улицата. Жената се заизкачва бавно, стъпало по стъпало, подпирайки се на създадения за тази цел железен парапет. Наближаваше полунощ. Градът, полегнал п ...

Christabel

Проза » Разкази

2010-04-08T23:01:04+03:00 934 1

Кампания: "Усмихни се!"

Сивотата може да те погълне, но за да избягаш от безличието, тъгата и студенината, трябва да слагаш розовите си очила и да гледаш с други очи на света.
Нека дъждовното и хладно време остане само навън, а пролетта да се настани трайно в сърцата ни.
Гледайки цветно, пускайки по една искрена усмивка, д ...

vili_tr

Проза » Други

2010-04-08T22:13:10+03:00 1.4K 2

Дневниците на един инсомниак

След заспиване в 4 и събуждане в 8:30 имах странното чувство, че днешният ден се очертава да е ужасен. Може би имам ясновидски способности, дали да не говоря с някоя врачка?
Опитвам се да удавя мъката по безвъзвратно изгубения сън в кока-кола, защото (както обикновено) ме мързи да си направя кафе. П ...

delindacatharsis

Проза » Хумористична

2010-04-08T22:03:00+03:00 1K 3

Дневникът на едно излекуване- част 13, последна

Дневникът на едно излекуване- част 13, последна
42
Той ме чакаше на автогарата. Спуснахме се един към друг като “жадни араби към оазис”. (Сравнението бе от един автор, чийто хумор много ми допадаше. Трябваше да светна и Марти за него, сигурна бях, че ще го хареса.)
Погледите, които ми хвърляше, дока ...

ananel

Проза » Повести и романи

2010-04-08T14:37:00+03:00 1.7K 16

Лицемерието е...

Лицемерието е змията, която те трови отвътре, докато се опитваш да отровиш някого отвън.

нмг

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-04-08T14:20:21+03:00 1.8K 1

Моята малка русалка - 17 част

Сандра караше колата със замъглени очи. Болеше я. Господи, колко я болеше. Защото годеницата му напираше за сватбата! А тя... глупачката, му повярва! Пак същата история! Докога ще попада на такива мъже? Предният път се оказа женен, с две деца, а сега... годеница! Докога ще преживява едно и също? Ста ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2010-04-08T14:14:11+03:00 1.7K 1

Благодаря!

На искреността и откровението
си заслужава глава да наведеш
и с усмивка да изречеш
благодаря ти, нека върне ти се
хубавият поздрав и нека ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-04-08T13:32:46+03:00 980 3

И цветята говорят

Разбирам езика на цветята. Мисля, че съм го казвала вече. Ще го кажа и на вас.
Имам много цветя в дома си, но само едно от тях цъфти постоянно. С хубави цветове цъфти. Сега, когато ми подариха кокичето, то пак беше отрупано с цвят. А кокичето беше с коренче. В саксийка беше. Намерих му място до това ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-04-08T13:29:10+03:00 2.2K

Haчало и край

Радост - печал
Изгрев - залез
Лошо - добро
Подем - падение
Обич - 0мраза ...

sanibani

Проза

2010-04-08T13:25:26+03:00 961

Маргиола

Ранната пролет на 1865г.
Маргиола беше най-малката и най-срамежливата от седемте дъщери на Танас и Зока.
Всяка сутрин баща ù още по първи петли тръгваше, за да храни животните на Богдан чорбаджи, а тя го изпращаше на вратника. Той понякога по топлото даже спеше на егрека* в Балкана, но там нощуваше ...

Аквалия

Проза » Разкази

2010-04-08T13:19:40+03:00 1.3K 2

Пришълецът - новела

ПРИШЪЛЕЦЪТ
Овцете кротко хрупаха сочната трева, разпилени като пухкави прецъфтели глухарчета по зеления килим на ливадата. Сред тях, подпрян на гегата в избелелите си дрехи, овчарят Божан прехласнато наблюдаваше багрите на залеза, запалил ослепителен пожар в тревожното небе. Откъм дола невъздържан ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-08T13:05:37+03:00 1.1K 1

Брутална изповед

Да не се чете от лица под 18 години!!!!!!!!
Петър Антонов чакаше в студиото си. Гостът, който трябваше да дойде, не бе като другите. Не знаеше какво да изпитва към него, дали респект и уважение, или омраза и презрение. Може би най-добре е да остане колкото се може по-безучастен. Нямаше представа защ ...

donkooooo

Проза » Разкази

2010-04-08T11:38:22+03:00 1.5K 10

Лека вечер!

Маги,
Много исках да се сгуша при него, защото ми беше студено и защото исках да усетя парфюма му.
Станахме, тръгнахме, стигнахме до онова дърво, където седях и ти писах онова писмо и аз му казах: ,,Спри!"; той спря, обърна се към мен и аз го прегърнах.
Чувах сърцето му, усещах парфюма му и, най-важ ...

mimi75

Проза » Писма

2010-04-08T10:53:54+03:00 2K

Една безмълвна вечер

Една безмълвна вечер
Когато тишината витаеше наоколо и тъмнината я покриваше със своите криле, едно страхливо момиченце лееше сълзите си. Нощта като острие пробиваше нейното детско сърце, страхът я разкъсваше. Бе ранена от собствените си мечти, от похабените спомени в миналото, които я преследваха в ...

me4ta16

Проза

2010-04-08T10:49:10+03:00 926

Разкаяние

Млада съм и почти щастлива. Така би казал и първият поглед, преди да срещне ръцете ми. Две ръце, изкривени от непосилни товари. Отрано престанали да играят с морски вълни и да гонят вятъра. Научили как се изкарва хлябът по честния начин, а сега треперят, попили стреса до последната капка. И защото с ...

stel88

Проза

2010-04-08T10:29:51+03:00 1.1K 18