39 890 резултата
Аз съм от онези същества, което вие на Земята наричате извънземни. Казвам се Фунц. Живея на планетата Тизатунк. От време на време прескачам до Земята - там ходя на море, защото е много е топло, особено около Африка.
Качихме се на летящата чиния и отпътувахме към тази далечна планета. Изведнъж се чу ...
Качихме се на летящата чиния и отпътувахме към тази далечна планета. Изведнъж се чу ...
758
1
Чуден е божият свят!
Още по-чудни сме Ние! Хората!
Ако някой каже, че е най-най-най, ще му се смеем, ама не се смеем, като се считаме за най-най. Че то, ако реално се загледаш, с едно куче не можем да се сравняваме. И по-умни са, и по-честни и по-интелигентни.
Връща се Златото оня ден, но нещо не е ...
Още по-чудни сме Ние! Хората!
Ако някой каже, че е най-най-най, ще му се смеем, ама не се смеем, като се считаме за най-най. Че то, ако реално се загледаш, с едно куче не можем да се сравняваме. И по-умни са, и по-честни и по-интелигентни.
Връща се Златото оня ден, но нещо не е ...
836
2
В памет
На всички питбул-териери, умрели в кучкарници и изолатори,
приспани, само защото са родени от нарочената порода;
прекарали живота си, оковани навън само с варел като дом;
размножавани в клетки; ...
На всички питбул-териери, умрели в кучкарници и изолатори,
приспани, само защото са родени от нарочената порода;
прекарали живота си, оковани навън само с варел като дом;
размножавани в клетки; ...
2818
11
Добър вечер, Любов. Търсих те, търсих те, за да се сбогуваме, макар че още не съм те срещнала. Търсих те, за да те усетя, да те почувствам за последно... и за първи път. За да ми се усмихнеш и да заплачеш пред мен. Колко ли са красиви сълзите ти?... За да ме докоснеш и да ме изгориш, да ме изтриеш, ...
519
3
Иска ми се да вярвам, че любовта е миг, на който трябва да се наслаждаваме, без да скърбим след това. Да я изживеем, а когато си тръгне, да се радваме, че ни е сполетяла.
Но не е така, нали? Всеки страда и плаче за нея, иска да си я върне, но не може, иска да е вечна, но не е, нали?
Тя просто идва в ...
Но не е така, нали? Всеки страда и плаче за нея, иска да си я върне, но не може, иска да е вечна, но не е, нали?
Тя просто идва в ...
631
1
«Не знам нищо друго. Сега само чакам. Виждам моя бог в теб. Не знам какво да правя.»
Виждам моя бог в теб. Това е. Няма как по-точно да го кажа. Ти си моят идеал, ти си моят идол.
Всичко, което съм искала, всичко, за което съм мечтала се съдържа в личността ти, в теб.
Не зная нищо друго. Толкова дъл ...
Виждам моя бог в теб. Това е. Няма как по-точно да го кажа. Ти си моят идеал, ти си моят идол.
Всичко, което съм искала, всичко, за което съм мечтала се съдържа в личността ти, в теб.
Не зная нищо друго. Толкова дъл ...
703
Ранен следобед е. Стоя на терасата и нервно пуша. През това време пооправям набързо и цветята си. Сухи са. Почти съм ги забравила между сутрешните тичания от едно училище в друго, та дори и забележките, че вечно закъснявам, вече не ми правят впечатление.
Имах невероятен ден. Чувствах се като птица, ...
Имах невероятен ден. Чувствах се като птица, ...
1243
16
БЕЗ ЗВЕЗДА
Стаята на хижаря угасна.Всичко потъна в мрак. Само отгоре, като кандила в храм, блещукат звездите. Поглеждам на изток. Търся блестяща звезда. Дядо я наричаше Керванджийката. Някога за часовник са ползвали звездите, повдигне човек тояга и разбере колко часа има до изгрева. Тази звезда се я ...
Стаята на хижаря угасна.Всичко потъна в мрак. Само отгоре, като кандила в храм, блещукат звездите. Поглеждам на изток. Търся блестяща звезда. Дядо я наричаше Керванджийката. Някога за часовник са ползвали звездите, повдигне човек тояга и разбере колко часа има до изгрева. Тази звезда се я ...
654
2
Веднъж той ми каза: „You remind me my life is just a piece of university”. Той беше умен и никак наивен. Осъзнаваше последствието от всяка своя крачка и въпреки това пристъпваше със затворени очи. Не го интересуваше колко сериозно беше последсвието, защото дори то си имаше срок на годност, точно как ...
826
Минават дни, аз не спирам да плача. Не мога да си простя всичко, което сторих.
Защо направих грешките и всичко хубаво изгубих, аз ли бях виновен?
Нощите ми минават в непрестанен рев, а дните ми в празнота, загледал се в една точка и не отриващ смисъла да живея. Аз просто се опитвах да съм добър и ме ...
Защо направих грешките и всичко хубаво изгубих, аз ли бях виновен?
Нощите ми минават в непрестанен рев, а дните ми в празнота, загледал се в една точка и не отриващ смисъла да живея. Аз просто се опитвах да съм добър и ме ...
767
2
Една майка имала две деца. Момиче и момче имала. Грижела се за тях. Обичала ги. Не им давала работа да работят - да не се изморят, да не се наранят...
Децата растели лоши и разглезени. Все се карали, все се биели. Майката често плачела - не получавала обич от децата си.
Богинята на природата виждала ...
Децата растели лоши и разглезени. Все се карали, все се биели. Майката често плачела - не получавала обич от децата си.
Богинята на природата виждала ...
634
Как ме боли тук, от дясно! Забравям какво е да чувстваш от толкова безсмислени чувства, дали е от самотата или защото съм влюбена, но усещам прегладнели мушици да се ровят в стомаха ми! Ставам освирепяло недоволна и търсеща утеха в белия лист. Трудно е да бъдеш влюбен в една илюзия. Отвратително неп ...
703
3
Ако минеш през това село, не можеш да не я видиш, да не я изгледаш.
Не заради това, че щеш, не щеш, минаваш по край нея, а защото друга такава няма. Не и заради това, че е голяма, има и по-големи. Заглеждаш се в нея, защото е необичайна, не прилича на другите. Те са еднотипни, като че извадени от ед ...
Не заради това, че щеш, не щеш, минаваш по край нея, а защото друга такава няма. Не и заради това, че е голяма, има и по-големи. Заглеждаш се в нея, защото е необичайна, не прилича на другите. Те са еднотипни, като че извадени от ед ...
723
5
Да се влюбиш в землянка
Рик седеше на една пейка в парка и се наслаждаваше на хората, на животните, на слънцето. Правеше го с усмивка и това караше минувачите да му хвърлят съчувствени погледи – човешките емоции не се излагат на показ, освен от децата и душевно-болните. Рик беше зарял поглед в небет ...
Рик седеше на една пейка в парка и се наслаждаваше на хората, на животните, на слънцето. Правеше го с усмивка и това караше минувачите да му хвърлят съчувствени погледи – човешките емоции не се излагат на показ, освен от децата и душевно-болните. Рик беше зарял поглед в небет ...
1104
14
- Дойдох да съобщя за убийство!
Вдигам очи от вестника. Точно съм на кръстословицата.
Защо винаги, на най-интересното, ще се появи някой луд? Срещу мен седи откачалка, малко над трийсет, с омазнен гащеризон и огромни кални обуща.
- Моля? - правя се на заинтересован и отмятам три отвесно.
- Дойдох да ...
Вдигам очи от вестника. Точно съм на кръстословицата.
Защо винаги, на най-интересното, ще се появи някой луд? Срещу мен седи откачалка, малко над трийсет, с омазнен гащеризон и огромни кални обуща.
- Моля? - правя се на заинтересован и отмятам три отвесно.
- Дойдох да ...
700
4
Да, пак тръгвам оттук нататък...
Гората е обляна от смрачаващата се тишина на лятната вечер, обгърната от разперената пелерина на задушната мараня от близкото блатище и озвучена от неуморната песен на щурците! Аз си шляпам, не ме боли, не ми е студено и не съм гладна. Мога да си вървя така, колкото ...
Гората е обляна от смрачаващата се тишина на лятната вечер, обгърната от разперената пелерина на задушната мараня от близкото блатище и озвучена от неуморната песен на щурците! Аз си шляпам, не ме боли, не ми е студено и не съм гладна. Мога да си вървя така, колкото ...
663
ПРОЛЕТЕН КОНФЛИКТ
Пролет е!
Сигурно седем от всеки осем разказа за пролетта започват по този начин. Но аз нямам намерение да рисувам пролетни картини, макар че, като я гледам тази разпукваща се зеленина и вече тук-там разцъфнали крайпътни дръвчета, ми иде да хвана палитрата и четката. Нищо, че ги ня ...
Пролет е!
Сигурно седем от всеки осем разказа за пролетта започват по този начин. Но аз нямам намерение да рисувам пролетни картини, макар че, като я гледам тази разпукваща се зеленина и вече тук-там разцъфнали крайпътни дръвчета, ми иде да хвана палитрата и четката. Нищо, че ги ня ...
763
Съня дъга. И днес, облечена в най-белоснежни облаци, ме издебва тук, край балюстрадата пред Морското казино, във което отдавна хвърлят зарове и карти единствено старите гларуси. И синята рулетка на морето завърта кълбото от страх и от смелост. Голямата печалба е... сънят. И бонус - тихата влажна тъг ...
575
1
Вятърът довя в гората, незнайно от къде, гъсеница. Сега тя лежеше на едно листо и си почиваше след принудителния полет.
Точно тук, под това дърво се бяха събрали животните от гората и си говореха. Заслуша се гъсеницата в разговора им.
- Най-силният съм аз - каза лъвът. - Когато изрева, цялата гора т ...
Точно тук, под това дърво се бяха събрали животните от гората и си говореха. Заслуша се гъсеницата в разговора им.
- Най-силният съм аз - каза лъвът. - Когато изрева, цялата гора т ...
592
1
ЕМИГРАНТ
Иван бавно се надигна от протъркания диван и с провлачена походка влезе в кухнята. Пристъп на кашлица го разтърси. Запали цигара и жадно дръпна. Писък на сирена прониза тишината на дъждовното утро. Проследи с безразличие полицейската кола, която профуча и взе бутилката с водка.
Изящните мах ...
Иван бавно се надигна от протъркания диван и с провлачена походка влезе в кухнята. Пристъп на кашлица го разтърси. Запали цигара и жадно дръпна. Писък на сирена прониза тишината на дъждовното утро. Проследи с безразличие полицейската кола, която профуча и взе бутилката с водка.
Изящните мах ...
1063
8
Ромейн е на 18, слуша японски рок и пуши Camel. Господ му е дал мазна коса, проблемна кожа и френско гражданство. Дотук добре.
Първият ни разговор беше много лаконичен, почти като онези диалози, които се побират в едно кубче от японско комикс списание. Ромейн ообожава японски комикс списания. Той е ...
Първият ни разговор беше много лаконичен, почти като онези диалози, които се побират в едно кубче от японско комикс списание. Ромейн ообожава японски комикс списания. Той е ...
666
Можем ли да простим
Съвсем скоро, само преди месец отмина един хубав християнски празник -„Сирни заговезни”, на който е прието хората да си искат прошка един от друг. Но какво е прошката и дали тя не е само маската, зад която се крият нашите грешки?!
Грешките са различни. Те са случайни или неслучай ...
Съвсем скоро, само преди месец отмина един хубав християнски празник -„Сирни заговезни”, на който е прието хората да си искат прошка един от друг. Но какво е прошката и дали тя не е само маската, зад която се крият нашите грешки?!
Грешките са различни. Те са случайни или неслучай ...
965
МИГОВЕ НАД ПРОПАСТТА
- Внимание! Внимание – всеки неволно се обръща към радио точката: ”Сигурно нещо гори. Къде?” питат се всички. Ръцете сръчно обличат бойните дрехи, а под лоста се чува туп, туп: “Катастрофа” - продължава радиоуредбата. Разтворят се железните врати и пожарникарите за миг са в черв ...
- Внимание! Внимание – всеки неволно се обръща към радио точката: ”Сигурно нещо гори. Къде?” питат се всички. Ръцете сръчно обличат бойните дрехи, а под лоста се чува туп, туп: “Катастрофа” - продължава радиоуредбата. Разтворят се железните врати и пожарникарите за миг са в черв ...
452
1
- Айде, бабо Пето, чупи питата! - изведе я от унеса чана Пена.
Старицата постави месала на главата си, взе питата и подскочи на един крак три пъти. Тя се разчупи на две парчета и задъха приятно. Лека мъглица се издигаше и лепнеше по ноздрите. Керана пое питата, която ù подаде баба Петра и накъса на ...
Старицата постави месала на главата си, взе питата и подскочи на един крак три пъти. Тя се разчупи на две парчета и задъха приятно. Лека мъглица се издигаше и лепнеше по ноздрите. Керана пое питата, която ù подаде баба Петра и накъса на ...
516
Коридорът беше дълъг, дълъг…
И от ляво и дясно стаи, стаи…
И във всяка от тях хора, хора…
Отдолу имаше още няколко коридора, а пък отгоре не ги знаеш колко са.
Много народ. И все учени, все с големи тапии. Тук работеха, ама кой какво правеше, си знаеха в съседните стаи, по комшийски. Така си и преск ...
И от ляво и дясно стаи, стаи…
И във всяка от тях хора, хора…
Отдолу имаше още няколко коридора, а пък отгоре не ги знаеш колко са.
Много народ. И все учени, все с големи тапии. Тук работеха, ама кой какво правеше, си знаеха в съседните стаи, по комшийски. Така си и преск ...
850
4
"Мили деца и..." Тук Саши малко се поколебава, но се сеща да включи и мен в обръщението си - "... и мили бащи! Започва приказката за черния триглав змей!" Гласът му е тайнствено шепнещ, хипнотичен. Малката се сгушва в тъмното до мен, без да смее дъх да си поеме. Аз също съм завладян от разказа на Са ...
2074
1
- Премъдри, сигурни ли сте, че сме на прав път? - подозрително подсмръкна Ко Та Рак, на който вече започваше да му омръзва всичкото това обикаляне.
- А дали има прав път, или всеки си има просто... Път? - отговори на въпроса му с въпрос Дърт Пън.
- Трябва да сме много внимателни - включи се и Кух Че ...
- А дали има прав път, или всеки си има просто... Път? - отговори на въпроса му с въпрос Дърт Пън.
- Трябва да сме много внимателни - включи се и Кух Че ...
593
2
Същото куче ме е лаяло и преди. Само че тогава не се криех под този балкон, а минавах като герой по Главната; уличка, пълна с всевъзможни сергии между жилищата в квартала. Бях хванал крадец. Истински, а не като ония по филмите, дето са с маски и пистолети и неуловими, като фантоми. Крадеше от прости ...
731
3
Синята стрида
Фоайето на хотел „Риц” е виждало през стогодишната си история какви ли не гости - фамозни аристократи, едри индустриалци, екстравагантни артисти, сериозни политици, петролни шейхове, постсъветски олигарси. Е, разбира се, и най-обикновени богаташи. Като част от това фоайе, макар и само ...
Фоайето на хотел „Риц” е виждало през стогодишната си история какви ли не гости - фамозни аристократи, едри индустриалци, екстравагантни артисти, сериозни политици, петролни шейхове, постсъветски олигарси. Е, разбира се, и най-обикновени богаташи. Като част от това фоайе, макар и само ...
1908
10
СВЯТ В ЕДИН МИГ
Най-после у дома! Колко време мина? Имах чувството, че вече съм забравил кой съм, бях се превърнал в скитник, пришълец на свят, който сам бях създал. Казват, че съдбата преобръща живота ти точно когато най не очакваш, но проблемът се оказва друг , когато живееш с надеждата, че нещо щ ...
Най-после у дома! Колко време мина? Имах чувството, че вече съм забравил кой съм, бях се превърнал в скитник, пришълец на свят, който сам бях създал. Казват, че съдбата преобръща живота ти точно когато най не очакваш, но проблемът се оказва друг , когато живееш с надеждата, че нещо щ ...
596
ГОРЧИВА ВОДА
Страшни дни настанаха за комитския дом. Самуил умря пред ослепените си войници. Един от братята му Никола, като млад отишъл да учи в Цариград приел ромейско самоопределение. Нарекъл се Никофор. Захвърлил богословските науки и запасал меч в императорската армия. Бързо се издигнал и стана ...
Страшни дни настанаха за комитския дом. Самуил умря пред ослепените си войници. Един от братята му Никола, като млад отишъл да учи в Цариград приел ромейско самоопределение. Нарекъл се Никофор. Захвърлил богословските науки и запасал меч в императорската армия. Бързо се издигнал и стана ...
620
2
Тихо и бавно.
Той се взира в нея.
Тогава тя бяга.
И се скрива.
В себе си. ...
Той се взира в нея.
Тогава тя бяга.
И се скрива.
В себе си. ...
756
1
Питали ли сте се какво е да си парцал? Всички те използват за обиране на мърсотията, а накрая дори не те изпират. Стоиш си захвърлен в някой ъгъл, ставаш още и още по-мръсен и никой не го е грижа. Когато къщата не е добре почистена, все ти си виновен, защото не можеш дори да отговориш. Търсят те, са ...
986
2
Мелани Хънт проучи документите по проекта – тези на Никълъс и Хенри и тези на Томас Кинг. Разликата в двете папки беше значителна и тя направи няколко прости изчисления, целящи да покажат приходите и после печалбата за няколко години напред.
В четвъртък вечерта Никълъс я завари на бюрото в офиса, за ...
В четвъртък вечерта Никълъс я завари на бюрото в офиса, за ...
1467
5
Обичам те. Поне така си мисля, не знам всъщност дали е любов, вманиаченост, втълпеност и прочие, но истината е една - караш ме да се усмихвам, почвам да светя необикновено, приличам на цвете, което, усетило допира на лъчите, разтваря цветовете си, за да покаже колко красота има в него. Чувствам се к ...
609
1
Влез в стаята ми.
Тъмносиня стая. Със светлосин таван и омачкани чаршафи.
Остани.
Ще лежим и ще вдишваме тишината - по-сладка от амброзия, по-мека от грях. Ще сресваме косите си, по-тъмни от очите ни. Ще ядем крем и ще слушаме гръндж. Ще броим белезите си и ще галим ръцете си. Ще се любим. Ще пушим. ...
Тъмносиня стая. Със светлосин таван и омачкани чаршафи.
Остани.
Ще лежим и ще вдишваме тишината - по-сладка от амброзия, по-мека от грях. Ще сресваме косите си, по-тъмни от очите ни. Ще ядем крем и ще слушаме гръндж. Ще броим белезите си и ще галим ръцете си. Ще се любим. Ще пушим. ...
757
1
Сянката беше достигнала вече до върховете на изморените от жегата тополи и започна да се спуска надолу бавно. Не бързаше. Скоро щеше да е превзела града. Знаеше, че е неизбежно. Неизбежно като всичко в този живот – дори като нещата, от които понякога човек се опитва да избяга или тези, които не си п ...
640
Път към целта
Животът си течеше в обичайния ритъм, когато Маруся събра кураж да се обади на телефонният номер, изписан върху визитната картичка на изпълнителния директор. Сърцето й лудо подскачаше. Вълнуваше се, както много пъти до сега, но този път вълнението беше съпроводено от нещо като радост, н ...
Животът си течеше в обичайния ритъм, когато Маруся събра кураж да се обади на телефонният номер, изписан върху визитната картичка на изпълнителния директор. Сърцето й лудо подскачаше. Вълнуваше се, както много пъти до сега, но този път вълнението беше съпроводено от нещо като радост, н ...
1081
12
Крадла
До мен си и те имам, в сянката на нощта. Телата ни се сливат.. и горят. Потръпвам цялата от страст, всяка фибра в мене те усеща. Ръцете ти студени тялото ми парят и те искам все така.. за мене. Устните ти моите намират и аз забравям коя съм в същност. За тези устни аз умирам да ме докосват, д ...
До мен си и те имам, в сянката на нощта. Телата ни се сливат.. и горят. Потръпвам цялата от страст, всяка фибра в мене те усеща. Ръцете ти студени тялото ми парят и те искам все така.. за мене. Устните ти моите намират и аз забравям коя съм в същност. За тези устни аз умирам да ме докосват, д ...
715
Уроци на възмъжаването - 2
Изводи с горчив привкус
Не помнеше как стигна до къщи. Вълнението отшумяваше бавно и в главата му бушуваха въпроси, впечатления, емоции. Звучаха и думите на Непознатия: ” Искам да ти кажа някои неща преди да се видите на училище...”. Странен човек... И какво необикновено в ...
Изводи с горчив привкус
Не помнеше как стигна до къщи. Вълнението отшумяваше бавно и в главата му бушуваха въпроси, впечатления, емоции. Звучаха и думите на Непознатия: ” Искам да ти кажа някои неща преди да се видите на училище...”. Странен човек... И какво необикновено в ...
835
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
