39 887 резултата
Пиша ти това писмо, преди да съм си сменила пола. За последен път ще бъде изповед, за последен път - до последната смущаваща подробност. След това ще легна на операционната маса и ще се оставя в ръцете на онези зловещи хора с маски на лицето. Райският газ ще ме отведе в рая. А като се събудя, онова ...
  618 
Беше олицетворение на нежността. Тънка, изящна, с плавни движения. Не жена, а съновидение. Гласът и тихичък, като шепот на поточе. Изящна.
Леко завеена, далече отнесена.
Живееше в свой собствен свят. И картините ù бяха такива. Безкрайно нежни, в някакви неуловими тонове. Изпървом се учудваш има ли г ...
  523 
Има една легенда. С времето, все по-малко остават хората, които я знаят.
Някога, в едно балканско село, живеел един младеж на име Георги. Той бил най-красивият от всички млади момци в селото. Много моми се заглеждали по него, но така и на никоя не отвърнал. Някои казвали, че си имал изгора, защото с ...
  1071 
- За днешния урок ще ни помогне това пособие - Скиталецът постави въпросното пособие на масата пред тях.
- Пясъчен часовник?! - учуди се Гар Ван, почуквайки леко с нокът по стъклото.
- Трябва да се научите да виждате не само с очите си - каза Скиталецът. - Какво има в пясъчния часовник?
- Пясък? - п ...
  586 
БАБИН ДЕН
Минат ли коледните дружини, сурвакарите и моминските надпявания на пръстен на Серва, Водница на Йорданов ден, когато се изнижат поганците, идва и Иванов ден, след него Бабин ден. Този ден жените не работят заради бабите акушерки. Някой разправят, че с него завършват зимните празници - януа ...
  673 
ЕФРЕЙТОР
Чуват се команди в тишината. Изпънатото ми тяло като струна се перчи пред погледа на старшината. Как да не се натягам? Сега е моментът да хване някой за дневален. Очите ни се срещат за миг, но съобразително насочвам погледа си нагоре към луната, кацнала върху отсрещния покрив. Сигурно не ми ...
  539 
Това остана след тебе, Алекс.
Шепот. Топъл, лек, атлазен шепот.
Като топли капки вода по заледения прозорец. Като сълзи, извиращи от каменно сърце.
Като сатен по хладен пустинен пясък.
Шепот. ...
  795 
Ябълки и вино
Винаги се сещам с тъга за 1990 година. Тогава се уволних от казармата и станах студен в Юридическия факултет. Беше първата година на промяната. В света се случваха събития, които промениха съдбата на милиони хора и на цели поколения. Берлинската стена беше вече в историята. Рухваше едн ...
  1713  25 
1.
В началото на Империята беше Хаоса.
Време на смут и разруха, оказало се нужно, за да се издигне от него, както стрък светлина от пепелищата, редът и законите за подчинение на Времето.
Тези закони бяха обединени като смисъл от Империята, за която само мъдрите знаеха, че в зачатие е съществувала ощ ...
  727 
Червенокосата
Беше късен следобед. Слънцето все още беше високо в небето и огряваше цялата стая. Той седеше с чаша кафе и неизменната цигара в ръка и блажено гледаше планината. Мислеше си, че скоро не е ходил по пътеките нагоре и че трябва да го направи пак някой ден... Отвън се чуваше глъч на децат ...
  916 
Всеки ден по едно и също време, тя минаваше. Сутринта на изток, следобед на запад. От единият град, до другия. Пеш. Боса. Обувките държеше в дясната ръка. Бяха бели. И тя цялата беше облечена в бяло. Вървеше бавно и равномерно. По- точно тя плуваше. Никой не я питаше. Никого не запитваше. Плуваше бе ...
  567 
"Автомобилът напуснал пътното платно и се ударил челно в циментов стълб на мост, след което се запалил. До пристигането на огнеборците колата изгоряла напълно. След като пламъците били потушени, на предната лява седалка бил намерен обгорелия труп на водача."
"Винаги съм искал да бъда щастлив. Да съм ...
  830 
Добро утро, живот! Видях я, чух ги... ангелските песнопения, но кълна се, не трепнах. По нищо не пролича, че търсех погледа ù... студен бях, кълна се. После нищо не виждах, нищо не чувах... изгарях. Кой пак драска по вратата!?! Гася свещите и лягам. Учи ме, живот... остават 9 часа и 43 минути... пак ...
  898 
Моля те, не оставай наблизо.
Два метра самота са ме заобичали.
Боже, не думай!
Моля те, аз отдавна вече не ругая
двата метра самота, дето ме оставиха сама. ...
  964 
Веднъж Вики се помолила на нощните звезди:
- Звезди, моля ви, сбъднете моите мечти!
Искам да имам пари,
да притежавам поляни и гори,
да имам работа чудесна, ...
  878 
Като камион друсаше, а уж самолет. То не бяха една и две разните „въздушни ями, прагове и боруни“. Пилотът току се обръщаше към нас и викаше:
- Ще пораздруса, дръжте се! И се засмиваше на нещо си. Сигурно си мислеше: „Сега да ви видя, охлюви небесни“
Не се правеше на отворен, забавляваше се.
И ние б ...
  600 
Къщата на чана Пена и вуйчо Михо се намираше в Тепеалтън махала, в подножието на Джанбаз тепе, на улица "Садово". Трудно беше на хората да отидат на Генерал Скобелев. Почти всички къщи имаха просторни дворове и градини. Вместо да заобикалят, те бяха проправили пътека през дворовете. Никой не се цупе ...
  558 
- Ципка от това... връзка от онова... резенче от другото... мъничко от туй... - тананикаше си Шира, докато добавяше съответните продукти в тенджерата.
- Хъм - скептично изсумтя Черната Пантера Ра. - Сигурен ли си, че ще стане?
- Не - небрежно махна с дървената лъжица учителят ми. - Обаче нищо не пре ...
  433 
Не онази, харесваната, тази е друга. Нова, но и някак позната. Като стара рана, която внезапно започва да кърви, макар да смяташ, че си я излекувал.
Смазваща болка, която спира дъха ти, троши ребрата, а дробовете избухват.
Пронизваща болка, която раздробява сърцето, изпепелява го и храни прилепите с ...
  1591 
Здравей, Приятелю,
Пиша писмото си до тебе твърде късно, защото ти никога не ще можеш да го прочетеш. Имах толкова неща да ти кажа, а сега мога да ги кажа само пред гранитната плоча с твоята снимка и изписаното ти със златисти букви име на нея. Щеше ми се да имах друг шанс да ти кажа в очите, че ми ...
  3653 
Поздрав за всички
Които не изглеждаме
Като Едуард Кълън
Или Александър…
Аз съм Мишо. От София съм, на 16 години и съм вампир. ...
  2924  13 
Запази ме от самия мен
Не е лесно да ме обичаш, всичко е толкова сложно.
Има много, което трябва да поемеш от мен, всичко се променя - освен истината. Ти трябва да поемеш моите емоции, да издържиш на това, което те подложи. Когато аз пропадам, ти по някакав начин трябва да ме задържиш на повърхностт ...
  965 
Недей, избърши очи, сърцето ми се къса като те гледам така измъчваща се, обляна в горещи сълзи. Един ден, о, да, съвсем, съвсем скоро и ти ще бъдеш щастлива, моя малка... Обещавам ти, че ще го познаеш, още щом го срещнеш.Той ще се бори и ще достигне сърцето ти. Ти ще виждаш и усещаш любовта му във в ...
  1101 
Времето... Временно...
„Бързо, че закъснявам”… „Айде стига се мота, по-бързо де”… и всякакви подобни напъни да надбягаш времето. Къде отиваш, човеко? Нима си мислиш, че си по-велик и по-силен от онова, дето съществува още преди да има едноклетъчни? Спри се и се осъзнай! От къде идваш? Къде отиваш? З ...
  602 
Всичко, което започва на 5 май е успешно... пример - успехите на бат' Серго в борбата с кризата... със свинския грип, с морските пирати... с отвличанията на бизнесмени... с газовата "недостатъчност"...
Перото на твореца е призвано да изобличава недъзите на обществото, но той първо трябва да се вглед ...
  586 
Обядът
Ресторантът се беше напълнил с народ, разговорите от съседните маси заглушаваха звука на телевизора, така, че аз не можех да чуя нито думичка от това, което водещата на новините казваше, а това много ме изнервяше... и аз не знам защо. Никога не съм била от тези хора, които следят редовно емис ...
  688 
Денят беше от онези, които караха Катя да се чувства добре, въпреки гадното настроение. Тогава тя разбираше, че няма чак толкова гадно настроение, което да не можеше да оправи, стига да пожелае. Винаги се е чудела на хора, които имат нужда от нещо за да са в настроение. Било то алкохол или трева. Вс ...
  1000  13 
Леле, каква ужасна буря... Нека потърсим подслон. Намирам се сред отломки и развалини... няма къде да се скрия, нито как да се предпазя. Цялата съм мокра, вода се стича по лицето ми, размазва грима ми и обезобразява бледите ми черти... Изведнъж виждам ясните очертания на призрачна светкавица, която ...
  469 
- Всеки път - тъкмо казваше Дърт Пън. - Може да се сведе до няколко прости стъпки.
Тук слушателят му въпросително вдигна вежда.
- Конкретно този път е разделен така - започна да обяснява премъдрият. - Третата стъпка е това. - той взе каната с вино. - Четвъртата се прави така - Пън си сипа пълна чаша ...
  603 
Стоях на парапета на моста, вцепенена от страх. Не можех да помръдна. Мъжът до мен каза:
- Погледни напред и скочи.
- Не мога!!! - отвърнах аз.
- Можеш, давай! Прекалено много го мислиш!
- Не мога... ...
  646 
* * *
Шибан ден, скапана работа. Всичко ми е на карък. К'вото и да започна се скапва, а пък е и една жега! Абе не ти е работа. Друса ме нервата, издишвам тежко и тръгвам да се разходя. Избягвам съзнателно припека на слънцето и се шмугвам в парка. На края на алеята - кафе. Сянка - дебела - фонтан! Ви ...
  1381 
Винаги съм се чудила какво толкова намират в нея? Още когато беше момиче - някъде на 12-13 години, момчешките погледи я обграждаха с внимание. Харесваше й и правеше какво ли не, за да ги задържи.
Слънчевите лъчи едва бяха стоплили земята на пролет, когато тя обличаше късата пола и отиваше на училище ...
  757 
Нямаше как да знае, че майка му погълна стрихнин.
Нямаше как да знае, че го погълна миг преди да изпадне в агония, след като заби нож в одеялото, под което би трябвало да е той, а не камуфлажната кукла. Преследван от вината, той бягаше от собствените си угризения далеч към края на града. Към големия ...
  567 
Кръчма. Шестима. В ъгъла. На лаф и чашка. Да се видим, да се почерпим. За мое здраве. Че пак прескочих трапа.
Двайсетина години работехме заедно, едно и също. Измисляхме, проектирахме сгради и градове. Едни се построиха, други потънаха в архивите.
След прелюдията от общи лафове, от как си, какво пра ...
  621 
ПРОШКАТА
В къщата на чана Пена беше шумно. Тази сутрин тя стана рано. Омеси питата и я опече. Днес беше третият ден откак се роди Вяра. Старата подготви софрата, а до топлата пита постави пахар с мед.
Дървената стълба заскърца. Някой тежко се изкачваше по нея. Беше буля Иванца.
- Пено, Пено мъри - и ...
  622 
Невидима, дори за мен самата, нишка…
Разпиляла несетивно тяло през времето и пространството. Дошла от никъде, което, може би, е нечие някъде. Зареяна в нищото, което, може би е нечие нещо…
Като паяжина тънка и крехка като наранен кристал, който се опитва още миг да възпре разпада на структурата си и ...
  697 
Някъде след полунощ, седейки сама в една празна стая, се опитвам да открия философията на живота... Неизбежно, когато оставам сама за повече от час идва и този момент, може би затова толкова ненавиждам самотата... обичам да съм сред хора, които да ме разсейват от духовните ми въпроси към самата мен, ...
  770 
Хей, море… здравей. Аз отново съм тук и отново сме само ти и аз. Аз – твоя и
ти – мое! Хей, море… познай – пак ще си говорим с клишета. Отново и отново ще
повтаряме заучените фрази. Отново и отново ще изговаряме до болка познатите думи. И знаеш ли какво, море… днес ще ти кажа нещо ново. Аз те мразя, ...
  1500 
Когато приятел затвори очите си завинаги ...
На Д.
Не искам да е така... не искам да съм там, където ти казах последно сбогом, но не мога да избягам от това, с всяко завръщане паля колата и отивам там, където си поел последната си глътка въздух и не мога да изтрия сълзите си. Тежко ми е и ме налягат ...
  1150 
Имало едно време едно малко човече, това малко човече се казвало... абе, няма значение как се казвало, важното е, че било малко и било много усмихнато. В този свят, в който то живеело, това не е нашият, няма нищо общо с него... та, този свят бил много... странен, не, не че бил лош, напротив... всъщо ...
  1141 
Предложения
: ??:??