Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Времената трябва да са полудели !!!

5.
В час по биология беше тихо. Звънецът току-що беше ударил. Учителката говореше нещо, но както обикновено почти никой не я слушаше. Учениците блуждаеха някъде, всеки потънал в своите си мисли. Гласът на госпожата звучеше монотонно и приспивателно. Тя си задаваше въпроси и сама си отговаряше. Часът ...

Shadows

Проза » Повести и романи

1K 2

За теб с любов

Ти си буболечката, запечатана в кехлибарения медальон, прашинката на дъното на кутията, ронещата се отвътре стена на панелния блок, пеперудата, забучена с карфица в забравения албум, задрасканото лице на черно-бялата снимка, мръсотията, наслоена по ъглите на стаята, грапавината по гладкото стъкло, к ...

holypotatoes

Проза » Други

1.6K 1

Продължение от книгата

На жените не се позволява да влизат в иконостаса. То е само на посветилите се и мъжете.
Но със своята героична смърт за христянската вяра, Мария се превръща в светица и заема място в олтара на царските двери. Оттам тя изрича пророчеството на султан Мурад, което става по-късно. Той умира, защото е пр ...

mari45

Проза » Повести и романи

854 1

Лале за награда

на Алекс
Не мога да обясня защо живеем по този начин.
Правим го всеки ден.
Брет Денен
- Изключително много ми хареса монологът за цигарата в края на разказа ви. Толкова истински сте предали цялата сцена. И такъв философски усет, само на деветнадесет години, не мога да повярвам. Просто съм впечатлена! ...

truthiseek

Проза » Разкази

1.5K 3

Храната

ХРАНАТА
Топла пролетна утрин е. Младата зеленина искри под галещите лъчи на слънцето. От горния край на селото се чува изсвирването на рог. Съседът Младен подгонва козите си към дворната врата. Недоволен нещо от тях, стопанинът мърмори и псува. С раничка на гърба се появи синът му - тръгваше на учил ...

ivliter

Проза » Разкази

898 1

Сред сенките

Адреналинът бумтеше във вените му в неясен ритъм, напомнящ ударите на градушка посред лятна гръмотевична буря. Очите му изпепеляваха всичко, до което тялото му не можеше да достигне. Той скочи високо във въздуха след което си запробива път към земята, поразявайки всички, които се изпречеха на пътя м ...

Liudmil

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K 2

Една лятна нощ

Поредната тиха и прохладна лятна нощ. От онези, в които, въпреки че сънят би бил, навярно, най–прекрасното нещо, човек упорито го отбягва. Седи си на удобното кресло и хвърля небрежни погледи към нощния пейзаж – песента на щурците, която звучи толкова успокояващо и отпускащо, яркото сияние на пълнат ...

LordZombie

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

931 1

Двама до края

Двама до края
- Бъди до мен... – прошепна ранената бяла птица и впери поглед в сивата до нея.
А тя нежно простря крилото си до бялата. Искаше да премахне болката. Толкова много го искаше. Не можеше да си представи света без своята спътница. Не можеше да си представи полета си без нея, съня си без не ...

lu4

Проза » Разкази

1.1K 12

Реквием за едно приятелство

Колкото и да ми се иска да ти кажа всичко това, просто не мога. Не мога да застана срещу теб и да започна да те обвинявам, защото все ми се струва, че преминаваш през достатъчно и без да те тормозя. Не мога да ти кажа всичко, което ми тежи от известно време натам, защото най-вероятно ще се разплача, ...

ScarletSun

Проза » Писма

1.8K

Да изгубиш себе си

Тя се появи от мъглата, съвсем бледа и чиста...
Черната ù коса се спускаше по раменете ù, като водопад от изгубени мечти.
Спомените бледи минаваха пред заскрежените ù очи, като филмова лента на бавен каданс...
Студът обгръщаше тялото ù, като нежна трепнеща прегръдка...
Не знаеше къде е, не знаеше ко ...

Aleks-Green

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 2

Осъзнаване-21 до 24/вкл./ от първа част на романа

XXI
Наближавахме тракийското поле край Филибе, когато към нас се присъединиха и войнуци. Заговорих се с един от тях. Казвал се Нестор и бил син на Райо от село Гаганица, където имал бащина от девет ниви, зеленчукова градина, харман и двор. С мъка изпълнявал задълженията си по обработката на тази сул ...

Eia

Проза » Повести и романи

1.1K 8

Писмо с прозата ми за здравей-довиждане

изискана е меланхолията ти, скъпи Джон,
и аз като една не-застаряваша старица търся ул-уликите, улейчетата
и уличките си, за да мога да се излея като водата навън... от някоя тръба,
докато вали... иначе за мен водата няма никакъв смисъл,
освен чисто естетическия. макар и някой да беше казал, че вода ...

cheshire_cat

Проза » Други

1.4K 1

500 секунди

500 секунди пътува светлината от Слънцето до Земята. Какво бих направил, ако узная, че последният лъч вече е започнал своето пътуване? Последният лъч светлина. А след него идва само студен мрак. Смразяващо ледена тъмнина. Какво ще направя, ако знам, че ще мога да виждам ясно само още 500 секунди?
То ...

AndyVTR

Проза » Разкази

1.2K

Играта свърши.

Беше странен, но скучен ден. Онзи момент преди бурята, която сякаш чака само да открехнеш външната си врата,за да започне. Все пак това й е работата, да се изтъква колко е силна, колко е разрушителна. Това никога нямаше да се промени.
Вече бяха изминали часове, в които с кръстени ръце през един мъте ...

up-1-level

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K

Сълзите на щъркела

Сълзите на щъркела
“Самотната душа би била нещастна дори в царството божие”
(Бернарден)
Слънцето се заизкачва нагоре, дето беше Бог. Занизаха се и простите хорица към „Светия град”. Очите човешки се мамеха по невижданото, по розовите напъпили храсти, покрай пътя, по красивите сгради, по дивните езер ...

azura_luna

Проза » Разкази

2.1K 23

Вълшебниците на електронната музика

Те не просто творят музика - те извайват паралелна реалност. Разкриват нови светове - отдавна забравени, никога неподозирани, никога непомечтавани. Светове - отвъдочевидни, интуитивни, където започва вълшебството...
Това са те - вълшебниците на електронната музика:
1. Майкъл Крету
Човекът-Енигма. Не ...

duffmckagan

Проза » Други

925

Неделя зимен следобед - 2

Цяла седмица си правих презентация с мои произведения. Използвах фонове с хубави снимки, свалени от един сайт за художествена фотография. Самите стихотворения се "появяваха" и "изчезваха" на фона на музика. Запитах по имейла организаторите дали имат мултимедия. Оказа се, че нямат. За малко да си куп ...

670301

Проза » Други

1K

Никога не е късно

НИКОГА НЕ Е КЪСНО
- Дядо Денчо, ти тук ли живееш?
Като чу познат глас, дядото излезе от летаргията си. Повдигна глава, вгледа се внимателно в лицето на младежа който го заговори и като се усмихна, попита:
- А, ти ли си? Къде се загуби, откога не сме се виждали?
Младият човек седна при него на пейката. ...

ivliter

Проза » Разкази

857 4

Живот на лента

За подчинените си беше господин Александров, за близките - баце Саше. Отдавна беше подминал петдесетте, но имаше живи палави сини очи и опъната кожа на младеж, нищо, че косата му вече беше побеляла и оредяла. Беше загубил и някогашната си спортна фигура. Сега имаше симпатично малко шкембенце и една ...

nofi

Проза » Разкази

1.1K

За кризата в Испания

ЗА КРИЗАТА В ИСПАНИЯ
Иска ми се, мили момчета и момичета тук, да ви напиша нещичко за така наречената КРИЗА, която ни сполетя в чуждата страна и ние се оклюмахме. Криза като криза! Я по-весело! Ми, че ние сме на ти с нея от толкова години! Горе главите! Ще я преглътнем с чаша студена вода!
Ето как н ...

Enena

Проза » Хумористична

2.2K 18

Харон

Харон*
Най-напред трябва да се обърна на другата страна и да заспя. Това е необходимо, защото напоследък не мога да прогоня натрапчивата идея, че съм пропуснал срока. Дори не зная какъв срок. Усещането за състояние на пълен провал ми се представя в няколко варианта и винаги с достатъчно убедителни а ...

radi.

Проза » Разкази

996 4

Nessun dorma

Nessun dorma!
Nessun dorma!
„София, 12. 05. 2010 г., Не мога да заспя. Не бива да заспивам.” – стандартни черни букви, изписани върху виртуална хартия без мастило, излезли изпод пръстите на един най-обикновен човек с необикновени мисли. Бялата стрелка на монитора се премести върху иконката с надпис ...

Kypinka

Проза » Разкази

1.5K

Преоценена стока

Магазин!
За преоценени стоки!
Щанд!
Зад него - жена.
Пред него - момиче. Под двайсетина. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

1.3K 3

Троянското магаре

ТРОЯНСКОТО МАГАРЕ
Едва успях да намъкна куфарите в антрето и да хлопна вратата и комшийката довтаса. Докато тътрузеше пантофи и заобикаляше разхвърляния багаж, аз отварях прозорците да се проветри.
- Айде ма, жена – изпопритесних се за теб – ма и ти тръгна на тая отпуска и хич дума не обели колко шъ ...

Rondissima

Проза » Хумористична

1.2K 7

Сокерес мангес!

Сашко тичаше към мен, подскачайки типично по детски от единия крак на другия. Движенията му бяха ефирно леки, окрилени, а лицето му беше озарено от съзерцателно замечтаната одухотвореност на ренесансов просветител. Той тичаше и викаше с всички сили: "Татееее, искаш ли да ти кажа какво научих днеска ...

duffmckagan

Проза » Хумористична

3.6K 3

Осъзнаване - 19 и 20 от първа част на романа

XIX
Със Злат Момчилов вървяхме все покрай река Марица. Местата ставаха по-гористи и хълмисти, но имаше тук-таме и нивички. Наближихме някакво село.
- Това е Семисче - рече спътникът ми. - И друг път съм минавал през него.
Той ме заведе до едно чучурче, от което течеше бистра вода. Тъкмо пийнахме и к ...

Eia

Проза » Повести и романи

1.2K 8

Въжен мост

Тя знаеше, че нейният път е само напред. Затова вървеше с бърза крачка по въжения мост под краката си без да обръща внимание на клатенето. Понякога моста се накланяше леко на едната страна или на другата, разтрисаше се, но не достатъчно силно, че да я накара да падне или дори да се поколебае. Стъпва ...

MiddayDelusion

Проза » Разкази

1K

Мравешки дела

МРАВЕШКИ ДЕЛА
He бяхме се виждали от години. Зарадвахме се на срещата. Денят беше топъл, макар в началото на зимата. След като се осведомихме един за друг в настоящите си дела, радости и проблеми, беше немислимо да не се върнем назад, в онова незабравимо време на студентските години. Припомнихме си ...

ivliter

Проза » Разкази

817 1

Баща

След седмица го изписаха от болницата. Известно време накуцваше, после се оправи. След месец започна работа — взеха го портиер, но и това бе нещо. Никой не харесва алкохолици. Аз, въпреки болките в гърба, все едно нищо не се бе случило – върнах се в пицарията. Естествено - започнах пак от начало - о ...

Romanov

Проза » Разкази

1.2K 2

?!?

Късно през нощта е. Стоя пред белия лист (пардон - пред белия монитор), държа в ръцете си химикалката (клавиатурата), този съвременен вариант на перото, гледам съвсем умно, мисля усилено и… нищо. Абсолютно нищо. А така ми се иска да напиша нещо! Поне някакво малко разказче… (А какво друго - роман ли ...

AndyVTR

Проза » Хумористична

1K

Сигурно някога много си обичал

Остатъци. Прозрачни и черно-бели изтрити остатъци. Дълбокото синьо в очите ти ми навява тъга. Сигурно някога много си обичал. А тя те е предала и ограбила дотолкова, че и ти си се превърнал в един обикновен крадец. Взела ти е всичко, а ти си й го дал, навярно от наивност. Първо е било красиво. Тя е ...

kopele

Проза

1.2K 8

Камбаната бие за теб

Той плачеше! Силно притискаше до гърдите си своето осеммесечно дете и от очите му течаха сълзи. Не се опитваше да ги крие. Не виждаше смисъл в това. Целуваше нежно момченцето, което се усмихваше мило и го милваше по лицето, сякаш искаше да изтрие сълзите му. Той, човекът, който беше чупил глави и ръ ...

DarkSideOfTheMoon

Проза » Други

1.4K

Учителят по театрално майсторство на виконт Пиер

Учителят по театрално майсторство на виконта, наименован Свинченцо Дупио, беше с брада, защото не се беше бръснал, имаше зелени очи, защото така го беше родила майка му и среден ръст, защото му ставаше лошо от височини и обичаше да е по-близо до Земята, ненавиждайки всички космонавти. Пиер го мразеш ...

mincho-s

Проза » Хумористична

857

Празник

ПРАЗНИК
Появи се.
Кога, откъде, никой не разбра.
Призрак. Черен, мръсен, окъсан, дрипав…
Едната ръка неестествено виси. Дясната. По-къса и като че няма и пръсти. С лявата върши всичко. С нея се и кръсти. Прави това често. Смътно се дочува: ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

909 3

аз, ти & черешите

черешарски са ми страстите по това време на денонощието.
по това време на денонощието, когато птиците са били събудени и не са можели да полетят, без да погледнат крилата, крилата са не за да се гледат, мамо, а да ги режеш - взимаш ножицата... рязко се насочваш, знaеш и усещаш в малкия си пръст... у ...

cheshire_cat

Проза » Други

1.5K 1 4

Лагерът - продължение

- И такааа - потри длани ефрейтор Фи Тил. - Преди да започнем с обучението ви, бих искал да проверя нивото на бойната ви подготовка. Кой ще се пробва? Можете да опитате и по повечко...
- Хайде да го насметем - шепнешком предложи Черната Пантера Ра, а Гар Ван изпука кокалчетата на юмруците си в мълча ...

Bersek

Проза » Разкази

837

Чай в пустинята

От днес вече Авторът няма нужда от Блог. Сега той иска да ви признае, искрено, и дори леко отчаяно, че всъщност никак не му е безразлично как и кога неговото послание ще стигне до вас. Всъщност това, което той желае от цялото си сърце е, понякога вие да не “клипвате” върху текста му. Омръзна му да и ...

Ладида

Проза » Литературни очерци

2.3K 4

Три дни в морето

Беше зноен следобед и старите рибари на пристанището в Неапол си приказваха, че предстои една от онези силни и краткотрайни юнски бури, когато морето се надига така, сякаш иска да погълне цялата суша.
Там на кея едва пет годишната Мари дърпаше наскоро овдовелия си баща за ръкава:
- Тате, татенце, ка ...

darkwish

Проза » Разкази

1.2K 2

Родителят- виновен до доказване на противното!

Обвинението е тежко, без право на обжалване, без право на доказване на противното. Обвинителният акт вече е написан и в него има само една, но достатъчна дума - ВИНОВЕН! Това е най-страшната дума. Това е и най-страшната присъда. Но кой е осъденият?! Българският родител. Той е виновен за срива на цен ...

duffmckagan

Проза » Други

843

Съмнението на Алоген I - Всички съюзи зад завесата са между врагове

Мирогледът на Х-епохата гласи: невъзможно е съревнованието с Харизмата.
Всеки, опитал да победи Харизмата, остава изненадан от органичната си склонност да се поддава на обаянието ù. В тоя ред на мисли, да разсъждаваш Х-епохално означава да отхвърлиш смисъла от конкуренцията, защото конкуренцията е п ...

selsal

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Времената трябва да са полудели !!!

За теб с любов

Продължение от книгата

Лале за награда

Храната

Сред сенките

Една лятна нощ

Двама до края

Реквием за едно приятелство

Да изгубиш себе си

Осъзнаване-21 до 24/вкл./ от първа част на романа

Писмо с прозата ми за здравей-довиждане

500 секунди

Играта свърши.

Сълзите на щъркела

Вълшебниците на електронната музика

Неделя зимен следобед - 2

Никога не е късно

Живот на лента

За кризата в Испания

Харон

Nessun dorma

Преоценена стока

Троянското магаре

Сокерес мангес!

Осъзнаване - 19 и 20 от първа част на романа

Въжен мост

Мравешки дела

Баща

?!?

Сигурно някога много си обичал

Камбаната бие за теб

Учителят по театрално майсторство на виконт Пиер

Празник

аз, ти & черешите

Лагерът - продължение

Чай в пустинята

Три дни в морето

Родителят- виновен до доказване на противното!

Съмнението на Алоген I - Всички съюзи зад завесата са между врагове

Опашка