39 890 резултата
ИМАНЕ
Слънцето ни гонеше все по-нагоре. За час пред нас изникна къщата на моя приятел. Скрита зад няколко облака от цъфнали дървета, тя показа покрива си от сури тикли. Мярнаха се прозорците - очи на заспал великан. Оттам се показваше бяла забрадка. Тя се скри от погледа ни. Митко каза, че е майка м ...
  870 
Какво ли си казаха хората, които ме видяха сутринта в 7,30 да плача по улицата? Едва ли са предполагали, че причината за това е радостта на едно момченце. Да, именно, радостта на детето ме разплака. Парадоксално звучи, но... Вчера сутринта заведох Гошко в детската градина, той влезе, а аз се забавих ...
  725 
„ЖЕНЕНА ЗА ИТАЛИАНЕЦ”
За човек като мен, който за първи път попада в чуждоземски свят, много неща са шокиращи.
Първо, оказва се, че вицовете, на които се смеехме у нас, са си жива истина, и второ, „Совите не са това, което са”, важи с пълна сила.
Попадайки в тази среда, изведнъж разбираш колко много ...
  6282  15 
Заместник-главен преговарящ се оказа изключително надарен, интелектуално наситен и като че ли, национално отворен. За жалост от време на време църцоренето му преминаваше в сантиментално-сълзлив момент. Ала волю-неволю се оказа, че е стратегически-нападателен. И затова тоя и оня ставаха причинно-след ...
  613 
Великанът и Петнистата
Веднъж родила най-прелестното си създание – божествената Афродита – морската пяна не можеше да контролира повече майчиния си инстинкт и раждаше ли, раждаше нови създания. За нея те бяха толкова прекрасни, колкото и първото, но така е с всички майки по света Истината, обаче, бе ...
  664  16 
На кръстопътя, където се разделяха, те дълго се държаха за ръце. После те бяха навсякъде заедно - в училище, в залата, на разходка и кино. Огнимир не й казваше, че я обича, както правят всички донжуановци. С нищо не потъпка нейните желания и не оскърби нейните чувства. Деси се запозна с брат му, кой ...
  864  14 
Свечеряваше се. Тя харесваше но и мразеше това време на денонощието. Харесваше го , защото след като малката заспеше, времето бе само нейно, лукс, който през деня не можеше да си позволи. Малката искаше грижа и внимание и през цялото останало време тя бе заета с нея. Мразеше го, защото когато легне ...
  1002 
- Да направим какво?! - недоумяващо възкликна Гар Ван.
- Да ми боядисате къщата - спокойно ù отговори Скиталецът. - Ето там са четките, тук боята, боядисва се ето така.
А след краткото показнò той тръгна нанякъде.
- Но какъв урок е това?! - поклати глава сенчестата.
- Урокът може да е какъв ли не - ...
  566 
Втори шанс. Кога и на кого го даваме? Какви са "изискванията", за да дадеш и да получиш втори шанс? Всеки човек поне веднъж в живота си е искал втори шанс и е давал такъв на някого. Човек се учи от грешките си. Може би точно затова съществува и такова нещо като втория шанс. За да поискаш втори шанс, ...
  2374 
Отново е нощ. Вървя по улицата сама. Падат едри капки. Лицето ми е мокро, капките се стичат като сълзи по бузите ми. Ами ако наистина са сълзи? Не, не плача, вече нямам сили... Очите ми са сухи, толкова сухи, че даже и сълзите не могат да ги пропият. Вървя и гледам към земята. Нямам сили да вдигна г ...
  805 
Божествената истина
Двама възрастни разговарят:
- Скоро ще умрем. Къде мислиш, че ще отидем след това?
- Сигурно при Бог! Поне така съм чувал.
- Какво е това бог? ...
  726 
Обикновено, когато търся нещо, не го намирам. Ровя къде ли не, по лавици и рафтове, чекмеджета и шкафове, в мазата и на терасата, в гаража. Няма го и това е. Затова спирам да го търся, за да стане магията и то да се появи. Появява се, но дълго след като съм намерил заместител. Тоест, когато вече не ...
  878 
МАНИФЕСТ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Българи. В продължение на двадесет и пет години на царуването ми, аз съм дирил винаги в мирна, културна работа напредък, щастие и слава на България и в тази насока аз желаех да върви българският народ.
Провидението обаче е съдило инак. Настана момент, когато българското ...
  517 
Огромно. Проскубано. Мръсно. Вълк! Ребрата му се четат от глад. С нашийник. Появи се отскоро. Гонят го, и хора, и кучета. Изоставено или изгонено, кучето обикаляше бездомно. Не беше подивяло. Беше уплашено. Бягаше от всички. Още не се беше научило ни да краде, ни да убива.
Той го забеляза една вечер ...
  575 
Тогава бях на дванадесет. Беше лято, в Банкя имаше пионерски лагер. Пионерите бяхме още непораснали комсомолци, но достатъчно дългучи, че да стоим чавдарчета. Бяхме вече ”узрели” за повика на времето, затова от синьо цвета на връзките ни беше преминал в ярко червено. Като цвета на Партията.
Лагерът ...
  726 
През деветдесет и осма аз бях вече истински мъж. Имах коса с естествен цвят и мазнота на катран и тридесет и два зъба. Та тогава девола си нема работа и ми прати първата (и май последната) Любоф - Филипинка.
Ехххх, деветдесет и осма... Лято... Жега e, не се трае... По онова време по цял ден висим на ...
  1934 
На края на деня, когато единственото, което искаш, е да си с човека, когото обичаш, ти се сервира, че не може. Защо ли? Ами къде къде по-важно е да се пие. Да се налива бира след бира и облак след облак... До къде се стига така?
На нас ни се струва, че алкохолът е велика глупост. Вярваме, че да си в ...
  799 
Видях те да се разхождаш, бе самотна сякаш - така и се запознахме. Твоите очи блеснаха, усмивка се появи на лицето ти. Ти дори поиска света от мен с погледа си.
Искам да знам всичко за теб, искам да сме като Ромео и Жулиета. Може би след първата ни вечер, може би тогава ще се влюбиш в мен. Обаче, ко ...
  837 
След почти два месеца в Италия Мел се възстанови, отново имаше здрав вид, лицето й отново придоби плътност, слънцето бе направило кожата й матова и макар и не много напълняла в сравнение с началото на пътуването й, тя все пак не бе онова слабо и безплътно същество. Пит виждаше разликата и се радваше ...
  916 
- Катя!? – учудено и питащо каза той името ù - здравей! Какво правиш тук?
- Няма ли да ме поканиш?
- Разбира се. Заповядай, влез! Тук е такъв безпорядък – и Виктор започна да прибира разни неща по шкафове и чекмеджета – Седни. Вино?
- Може, благодаря.
Тя се огледа и всичко ù се стори много странно – ...
  1677  18 
Историята на писателя Грималди
(съвременен вариант на "Магарешката салата" от братя Грим)
Сеньор Грималди бил млад начинаещ писател от малко и бедно градче в Южна Италия, съумял да издаде на собствени разноски една тъничка книжка с приказки, илюстрирана от учителя по рисуване, който му бил приятел. ...
  1050 
Хаджи Съби бе запрял шишането на чардака. Сърбаше топло кафе и
наблюдаваше минарето на джамията отсреща. Дебнеше оджата да се появи на високото и да го думне. Това щеше да е неговият протест срещу мегафоните и огромните рокаджийски тонколони, които щяха да се чуват чак до родното му Забърдо, намиращ ...
  1405 
Напоследък много хора, мои познати и приятели (начело с майка ми, естествено), ми се оплакват колко скучен и еднообразен е животът им... как „сивото ежедневие” вече им е дошло до гуша... и всякакви такива черни и песимистични мисли. Възможно ли е само аз да не съм като другите, само аз ли осъзнавам ...
  1209  11 
- Нали всички знаете колко чувствена, колко нежна съм? И музиката ми е такава, не като на барабана, например - каза флейтата.
- Ти защо обиждаш? И аз изразявам чувства. Ако звуците ми са бавни - тъга показвам. Ако са бързи - радост прелива.
- Е, е, ако е за чувства - моите звуци са за душата. От тях ...
  564 
Там някъде из равната Дунавска равнина, на границата на една широка река - Дунав и отсечена вдатка в румънския бряг, се намира един красив, стар европейски град. Красив с широките булеварди и големи жилищни блокове, със засмените лица на минувачите. Наред из града се виждат и стари красиви постройки ...
  796  15 
Бжжж... жжжб... бжжж... жжжб...
Ко Та Рак и Но Щен Вълк гледаха като хипнотизирани нещото, с което Гар Ван си играеше. Надолу-нагоре... надолу-нагоре...
- Хей, Гар Ван - не издържа на любопитството си по някое време котакът. - Какво е това?
- Йо-йо - отговори му сенчестата. - Искате ли да опитате?
- ...
  775 
КАНИБАЛ
Сутрешният студ щипе бузите, върти се край мене, иска да се мушне под топлата ми шуба. Отгоре звездите като ято птици зъзнат на небесния простор. По шосето се чува ръмженето на рейс. Ножовете на лъчите му прерязват тъмнината – осветяват бараките, покрити от първия сняг.
Автобусът спира и пре ...
  570 
Изкривени умове
Ако случайно
съм копирала
чуждо
произведение ...
  759 
Срещата възпламени огъня на страстта в бившите гаджета. След краткия момент на стъписване и двамата знаеха, че няма да им се размине само с ръкостискането. Страстта бушуваше, възпламеняваше се като огън и слама, кипеше и вреше, като вар и вода... Здравко не искаше да изпуска момента, договори се с к ...
  1004  14 
ОДА ЗА РОКО
(Откъс от новела)
... Unfortunately, we in the porn industry look more for the double penetrations or triple penetrations than how all these penetrations can start…
Rocco Siffredi
Честно казано, не знам откъде да започна. Не, преди всичко не знам дали изобщо трябва да пиша. Но ето, че го ...
  1130 
Улавям най-пресните септемврийски слънчеви лъчи, оплитам дълъг и тесен камшик и шибам живота. Калиграфично пиша по гърба му: "Дий, мършо, дий". Слагам си от евтиния афтършейв, защото сега съм едно копеле, което е разказало играта на шибания живот, който с нищо вече не може да ме изненада. Два часа к ...
  897 
В една от тия летни вечери, Кольо облече черен редингот, а Керана, тази прекрасна царица на красотата, в бяла рокля на ситно плисе, с бели ръкавици до лактите, бяла чанта от истинска кожа, и един ред перлено колие на шията, бързаха към кафене Сан Франциско. От лицето на Кольо лъхаше изтънченост и фи ...
  516 
-Ако някога се почувстваш самотна, прегръщай мечето... Когато го правиш, знай, че всъщност това съм аз... Когато ти е тъжно - също. Ако поискаш да ми кажеш нещо, кажи го на него и знай, че ще го чуя. Сега трябва да замина за известно време. Обещавам, че скоро ще се върна.
Обясняваше ми с разтреперен ...
  670 
След страстния секс из цялата кухня, не остана и малко местенце, на което да не бяхме опрели нашите топли тела. Толкова бях жадувала за него и за големия му член.
- Обичам те - ми каза той и продължи да ме притиска до себе си.
Беше ми гузно, че не му отговорих, затова закачливо подметнах:
- Ако ми г ...
  2714 
Имало едно дете, което на външност било като всички други деца, но имало нещо, което го отличавало от тях: способността му да говори с другите била отнета по рождение. Родителите му го били водили при много прочути лекари-специалисти, но всички те заявявали, че причината за това зло не се дължала на ...
  1584 
Между мен и Писателката се бе настанило едно мълчаливо неудобство, което с времето създаваше все по-дебела преграда помежду ни. Уви, никой от двама ни не се опита да я преодолее. Липсваше ми много, но всеки повод, който ми хрумнеше, за да я посетя, ми се струваше откровено глупав след шестмесечно от ...
  1117 
Ту идваш, ту си отиваш... Ту си близо до мен, ту си толкова далеч... Ту си мисля, че те имам, ту си мисля, че всичко е свършило... Но любовта ми не може да изчезне - дори гумата на живота не би могла да я изтрие. Сърцето ми ще бъде твое, докато не спре да бие. Не бих могла да спра да мисля за теб, з ...
  1327 
Виктор излезе от дома на Катя и не разбра как се озова на улицата. Пред погледа му всичко се въртеше – сякаш беше в дупка и потъваше; всичко наоколо му изглеждаше непознато, а си мислеше, че може с най-малки подробности да опише местото. Тръгна по улицата, по която винаги се движеше, но този път не ...
  1195  18 
-Струва ми се, че не ме слушаш! На коя бутилка си?
-Не е твоя работа. Продължавай да си дрънкаш!
-Не съм седнал при теб да ти дрънкам. Задачата е сериозна. Време няма, а ти не преставаш да пиеш.
-Продължавай!
-Мисля, че всичко ти разказах. Ако нещо ти е неясно питай. ...
  558 
Едни ги водят при нас родителите и близките им (повечето), други - техни приятели (понякога), трети – сами идват да потърсят помощ (много рядко). Момчета на по седемнадесет години, мъже на по тридесет. Най-различни и като умствен багаж, и като трудови навици, и като домашно възпитание. Почти винаги ...
  857 
Предложения
: ??:??