Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Осъзнаване - 7 и 8 от втора част на романа

VII
Вече по-рядко посягах към Доброславовата история. Пак бях в депресия, която се задълбочаваше. По Великден, не само че нямах празнично настроение, а още по-осезателно чувствах лицемерието, студенината и отчуждеността, плъзнали сред сънародниците ми. Сякаш доброто бе поругано и погребано толкова д ...

Eia

Проза » Повести и романи

2K 6

Колко струва един стих

Какво ми се случи днес. Вървя си по Витошка и ме спира мъж, за да ми иска стотинки. Много рядко давам, защото съм виждала как ме лъжат. Искат стотинки за билет и си купуват после... няма значение. А този мъж ми каза:
- Няма да те лъжа, искам петдесет стотинки за бира, аз съм пияница. - И се усмихна. ...

svetlanal

Проза » Разкази

5.3K 40

Бар Прохлада

Харесвам този бар, поради наличието на тишина. Това е рядко явление, когато човек може да се скрие от всички крясъци и децибели на чалгослушащата общност и напиването има особено очарование точно поради този факт. В сезона на жегите се консумира предимно бира, но аз предпочитам уиски, понеже ефектът ...

radi.

Проза » Разкази

1.3K 5

Първата, която почерпи луната с вино

Температурата на тялото ми бе ужасяващо висока. Бе най-горещата лятна вечер, а аз имах хиляди причини да горя. Намирах се под звездите, с топяща се пластмасова чаша, пълна с евтино червено вино. От другата страна дланта ми бе обгърната от ръката на тяло, в чиято плът се криеше част от мен. Хиляди не ...

viky8

Проза » Разкази

1.3K

Уличница

Не смея да я погледна, защото ще съгреша.
Но знам, че тя е там, на улицата.
Уличница!
Виждам я, без да гледам.
Усещам я с всичките си сетива, дори с кожата си, защото настръхвам. ...

duffmckagan

Проза » Еротична

2.1K 4

Аз

Събужда ме бяла пухкава мъгла. Целият град е потопен в нея, като в приказките. Клоните са заскрежени и искрят. Тихо е. Толкова е тихо, че чак се чува как се движи мъглата. Неделя е.
Напомня ми за несъществуващите ми илюзии. Вече. Напомня ми експеримента, който гледахме преди два дни. В планината. Ед ...

StefkaGaleva

Проза » Други

1.1K 2

Най-хубавата картина

НАЙ-ХУБАВАТА КАРТИНА
Влакът имаше престой в малкото градче. Докато чакат, той и тя решиха да се поразходят из него, защото и двамата не бяха идвали тук. В градчето нямаше кой знае какво да се види, обходиха бързо главната улица и площада. Животът в него течеше монотонно и скучно. Би било и на тях ск ...

ivliter

Проза

973

Осъзнаване - 5 и 6 от втора част на романа

V
Отместих житието на Доброслав, защото и моите очи овлажняха и не исках някоя сълза да го намокри. Но бързо се взех в ръце и започнах да мисля положително. Все пак засега се отървах жив от похитителите си, но имах ли бъдеще? Ето - един мой приятел е в неизвестност и никой не се интересува какво се ...

Eia

Проза » Повести и романи

1.2K 8

Испански дневници(Резултатът от опитите Ин витро)

Резултатът от опитите Ин витро
В Мадрид не можеш да различиш деня от нощта.Пълнолуние е.Добър знак.Богородица е там, в лицето на луната.Съмва се.
Искам да попитам Бог дали не греша, като променя някои от неговите заповеди:
–Боже мой, смятам да правя добро само на тези, които ми правят на мен, а не к ...

Enena

Проза » Други

2.1K 17

Чико Чиков днес

ЧИКО ЧИКОВ ДНЕС
Чико смукна от цигарата. Взе чашата бира. Отпи голяма глътка. Избърса с ръкава на сакото си, полепналата по устните му пяна и се почеса под мишницата. Загаси телевизора, точно когато Джеврие ханъм си обуваше прашките. Поредната серия на Листопад беше към края си. Прехвърли няколко ка ...

gudman

Проза » Разкази

1.2K 1

Продължение от книгата

Тълпата се раздвижи. Чуваха се шушукания. Разменяха се влюбени погледи. На сцената свенливо гледаше Сербез Петър. Напук на голямата му свенливост, му прикачиха това име. До него стоеше Васил Сополанкото. Беше мъж около четиридесетте. Все подсмърчаше. От носа му непрекъснато се стичаше лепкава, напод ...

mari45

Проза » Повести и романи

924

С вкуса на диня

С ВКУСА НА ДИНЯ
Обедното слънце разпалва силно жаравата в огнището на юли. Мараня трепти в далечината и изпепелява наситената зеленина на гората насреща. Едва дишаща в горещината на летния ден, реката лениво източва води край белия гръбнак на каменистия бряг. Зажаднялото слънце пие водата, изсмуква ...

ivliter

Проза » Разкази

937

Първият път

Да кажа ли на майка ми? Така и не разбрах как цял живот съм в някаква ситуация, в която се чудя да кажа ли на майка ми. Стоя и гледам така наречения гипс, тук са някакви по-различни, в едни такива сини обвивки, не като навремето, когато си счупих ръката в детската градина. Абсолютно същата ръка межд ...

IvoAndreev

Проза » Други

1.7K 3

Ако никога беше всякога...

Ако никога беше всякога, животът може би щеше да бъде по-безболезнен, по-чужд откъм сълзи и по-склонен да не ни мачка... Някога, когато бях дете, обичах да играя на плажа и да правя дворци от пясък и вода. Днес гледам песъчинките, мидено несъвършенство и си мисля за мечтите - също толкова крехки и к ...

Monny

Проза » Разкази

1K 2

Един следобед

В стаята не се дишаше. Беше налепена с мръсно-оранжеви тапети опръскани със злато и това допълнително ме задушаваше, а въздухът беше толкова гъст, че милиардите частици прах бяха заседнали в пространството и аз вместо да дишам се давех като змия, която се опитва да нагълта удушен плъх. Все пак атмос ...

IDG

Проза » Разкази

1.2K

Без Имена

Луната и звездите се виждаха ясно тази нощ, но градът никога не спеше, особено в петък вечер. Навсякъде се чуваха смях, крясъци и музика. И въпреки, че слънцето отдавна се беше скрило зад хоризонта, горещината беше останала.
Млада жена се движеше спокойно сред тълпите. Имаше уверената походка на хищ ...

deyka

Проза » Разкази

1.1K 1

Ден трети...

04.07.2010
Ден трети - “Робинзон ленд”.
Това е просто едно отчаяно писание на една самотна и също така отчаяна личност. Не е нужно да четеш това, а ако го прочетеш не е нужно дори да го харесаш, защото пишещия пише единствено и само за себе си и не се нуждае от твоето одобрение.
Няколко позакъснели ...

littlestranger

Проза » Други

1.4K

София

Тя излезе от хотелската стая и бавно затвори вратата зад себе си. Отправи се с бързи крачки към асансьора на хотела и доволно огледа отражението си в огледалната му врата. Изглеждаше наистина добре с червената си къса рокля и високите черни токчета. Беше елегантна жена на 30 години, но външно не изг ...

ioni91

Проза » Повести и романи

1.3K

18+ Покажи се, Райко

Мамицата му мръсна на шефчето! Червив е с пари, ама не си оправя таралясника. Щото ние двамата с тебе сме кухи лейки и му бачкаме на педала му с педал! Колко пари му домъкна ти, а? Само за две години той си купи три коли, още една фабрика и 5 декара до Тополи. И кво за тебе и за мене, дето те разнас ...

anonimapokrifoff

Проза » Разкази

3.5K 4

Една тъжна българо-немска история

Това е една истинска история...
През 1944 година един взвод на немската армия бил настанен в селото на майка. По-скоро - на бъдещата ми майка, защото тогава тя била... още пеленаче. В къщата на баба и дядо дошъл на квартира млад офицер от Вермахта. Младежът, още с идването си, започнал да се радва н ...

duffmckagan

Проза » Други

1K 1

Обичам те... тралала!

Имам чувството, че всички слаби поети и писатели на света са започвали някое свое произведение или писмо с „Обичам те... Обичам твоите... (примерно „очи“) и после... тралала, тралала“... За момент и на мен ми се прииска да започна така този текст, тривиално, по най-лесния начин. Но понеже съм нелише ...

Ладида

Проза » Разкази

1.8K 1

Осъзнаване - 3 и 4 от втора част на романа

III
На най-интересното място трябваше да затворя Доброславовата история, защото останах поразен от новините, които в момента излъчваха по телевизията. Българският войник Гърди Гърдев бил убит в Ирак от “приятелски огън”. Оказа се, че и министърът на отбраната, всички от военното ръководство на бълга ...

Eia

Проза » Повести и романи

1.1K 9

Бягството

1.
Беше есента на 1978 година. На брега на Дунава край Силистра, в ранната утрин цареше необичайно потискаща тишина, която стягаше сърцето ми и не му даваше покой. Черните облаци се бяха спуснали ниско, задушаваха Земята и всичко живо, попадащо под обсега им. Трудно се дишаше тежкият въздух. Дори пт ...

PLASHKOFF

Проза » Разкази

1.2K 2

Маг Навона, част 10

На атинската метростанция Синтагма две млади жени шумно се прегръщаха и целуваха. Говореха високо и възбудено на български. Хората се обръщаха и ги зяпаха с интерес. Невена и Ани. Ани беше атрактивна, естествена блондинка, стройна, около 36-годишна, излъчваща самочувствие и магнитни вълни на привлич ...

valia1771

Проза » Повести и романи

2.1K 12

Илюзия

Илюзия
Пламена се събуди плувнала в пот. Сърцето й биеше учестено и тя трудно осъзна къде се намира. Отново беше сънувала онази къща и човека в нея. Тя знаеше кой е тоя човек. Познаваше всяко негово движение, мимика, жест, поглед. Познаваше го от известно време. Време достатъчно да промени нейното е ...

lu4

Проза » Разкази

1.3K 11

По-малкият брат

1.
Когато отвори очи, Ерик остана известно време неподвижен, чудейки се дали е буден или още спи. Винаги така се усещаше в едно междинно състояние на полусън, когато всичко му изглеждаше толкова чуждо и непознато. Но сънят бавно отърси отломките си от съзнанието му и очите намериха познатите белези ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 1

Животът

Помни, животът е красив.
Дори когато ти се плаче.
Или болката е прекалено голяма.
Мисли, че в този момент се случва нещо прекрасно.
Нищо, че ти кървиш. ...

eli4ka95

Проза » Други

1.4K 1 3

Сирак по призвание. Бизнес-просия

Из разни кални емоции, мътни, безкрайни гонения и малко сирашки мисли в една съвсем сирашка, кална локва.
Помня я тази локва. В същата дупка, на същата улица, в същите сивкави нюанси, в едно предишно детско безгрижие и в едно настоящо детско униние. Тя е много мъничка, достатъчно къса, за да побере ...

desipk

Проза » Други

1.6K 1

Гражданинът Чико Чиков донася

Гражданинът Чико Чиков донася
(изповедта на агент „Мънки”)
Г- н Председател, смятам за свой свещен граждански дълг да доведа до Вашето знание онова, което Вие не знаете. А то не е малко.
Аз, гражданинът Чико Чиков, под прикритие агент „Мънки”, използвайки благоприятните метеорологически условия, се ...

gudman

Проза » Разкази

1.1K 2

Просто силует

Тя стои там, просто силует в мрака, на лунна светлина... съвсем гола. Неподвижното ú тяло трепва, щом четката докосне кожата ú. Стаята е празна... тихо е и някак пусто. През отворения прозорец се вижда целият град, хиляди мигащи очички. Вятърът тихо се промъква в стаята и кожата ú настръхва. Два сил ...

Aleks-Green

Проза » Разкази

1.3K 3

Привет, Смотаняко

смо̀тан
Значение на думата "смотан"
смотана, смотано, мн. смотани, прил. Разг. Пренебр.
1. Който е неугледен, невзрачен; глуповат. Смотан човек.
2. Който е некачествен, невзрачен. Смотана кола. ...

iachovska

Проза » Други

2.3K 4

Жесток двубой

Беше време за обяд, но бригадата не тръгваше. Всички се бяха събрали около изкопа и мълчаливо наблюдаваха. Багерът продължаваше да копае. На пътя му - там, където трябваше да бъде изкопан канал за водопроводните тръби - се беше изпречила голяма скала, която упорито не помръдваше. Цяла сутрин кофата ...

duffmckagan

Проза » Разкази

951

Непредвидената баня

НЕПРЕДВИДЕНАТА БАНЯ
Цялата земя е потопена в зеленото желание на планината. А долу, в междухълмието, поточето проточва дългата сребриста нишка на стремежа си да стигне все по-ниско и по-далече в дълбочината на деня. В шумналата зеленина на буковете се совна кукувица и силният ù глас подгони тишината ...

ivliter

Проза » Разкази

986 1

Нищо не знаех (част 6)

Зак отвори очи с нетърпението на човек, чийто ден ще е пълен с изживявания. Трудно беше заспал от мислите, в които проектираше какво се случва след онази целувка. Не искаше да е мъж, който целува и после забравя за това. Той просто не беше такъв мъж. Затова днес се събуди с искрено желание денят да ...

posh`

Проза » Повести и романи

1K 5

Не мога, страх ме е да се променя

Не мога, страх ме е да се променя
Бурята бе в своя вихър. Дъждът се сипеше като из ведро, а капките сякаш се забиваха в земята , като куршуми в плът. Тъмните облаци бяха толкова гъсти и черни, че бе непрогледен мрак. Вълните се блъскаха в скалите сякаш ги мразеха и искаха да ги разбият на малки парч ...

Leprous

Проза » Разкази

2.2K 2

Нека съдбата ме настигне

Лутам се, объркано е всичко. Лутам се в своята съдба. Обърканост... Да направя ли това, което трябва, или да изкажа това, което искам. Не, аз нямам право на нищо. Не трябва да наранявам никого, защото никой не заслужава да бъде наранен... освен мен.
Аз съм силна. Но защо се лутам? Колебанието ми е п ...

snejana1907

Проза » Други

1.3K 1 5

Една закъсняла любов в края на август - 6

6
Равномерното тракане на колелата винаги ми е било интересно и ме е радвало, още от дете. Онова тудуф-тудуф, тудуф-тудуф бе като някаква вълшебна метална музика. Тези повтарящи се звуци са ме приспивали не един път. Една случайна техническа мантра. Приспивна метална песен, която не беше като звуцит ...

sav11

Проза

966 2

Когато мъжете плачат...

Казват, че мъжете не плачат. Аз пък познавам трима мъже, които плачат. Единият е Исус. Бог. Нямаше да повярвам, че Той е Бог, ако не беше заплакал съвсем искрено, по човешки, пред гроба на своя приятел Лазар. Той се разплаква за него, макар че само след броени минути ще го върне от Смъртта, ще го въ ...

duffmckagan

Проза » Други

1.4K 5

Легенда за Фаустина (Трета и последна част)

ТРЕТА ЧАСТ
Ровейки в кошчето за душевни отпадъци и в литературата, изнамирам интересни находки и съвпадения
Докато сърфирам в интернет, попадам на интересно четиво. Юлия Желязкова е поместила в блога си „Кифленски кодекс”. Неусетно четивото ме завладява. Систематизирано са изложени основните поведен ...

donspiridon

Проза » Разкази

1.1K 1

Разтопената стомана на плътта...

Усещам как изтръпваш в извиращите докосвания на нощта, отлепваща мислите от сънищата на долитащи вопли, прекършили празнотата на деня... Чувствам как се изпъваш като дъга от целувки, изпепеляващи до края съня на една само прегръдка... Виждам те да пускаш косите си като водопади над сухата ми кожа - ...

portishead

Проза

1.2K 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Осъзнаване - 7 и 8 от втора част на романа

Колко струва един стих

Бар Прохлада

Първата, която почерпи луната с вино

Уличница

Аз

Най-хубавата картина

Осъзнаване - 5 и 6 от втора част на романа

Испански дневници(Резултатът от опитите Ин витро)

Чико Чиков днес

Продължение от книгата

С вкуса на диня

Първият път

Ако никога беше всякога...

Един следобед

Без Имена

Ден трети...

София

18+ Покажи се, Райко

Една тъжна българо-немска история

Обичам те... тралала!

Осъзнаване - 3 и 4 от втора част на романа

Бягството

Маг Навона, част 10

Илюзия

По-малкият брат

Животът

Сирак по призвание. Бизнес-просия

Гражданинът Чико Чиков донася

Просто силует

Привет, Смотаняко

Жесток двубой

Непредвидената баня

Нищо не знаех (част 6)

Не мога, страх ме е да се променя

Нека съдбата ме настигне

Една закъсняла любов в края на август - 6

Когато мъжете плачат...

Легенда за Фаустина (Трета и последна част)

Разтопената стомана на плътта...

Опашка