Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Принцесата и синьото точе

Принцесата и синьото топче
Живяла някога една безумно красива принцеса на име Лира. Дворецът на баща ù бил голям и пълен със скрити съкровища и врати, които не били отваряни от много години. Лира знаела какво имало във всички стаи. На нейното вратле било окачено едно синьо топче и принцесата никога ...

Tigereye

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-03-20T21:23:57+02:00 1.5K

Пролетта дойде, а теб със зимата изпратих

Нямаше следи в снега. Нямаше пътеки, за да знам накъде да поема. Тръгнах през нищото, просто така. Без да знам дали в този момент погрешно вървя. Имаше само силен вятър и непрогледна мъгла. Очите си стисках затворени. Пазех ги от студа. Спасявах ги от слепота. Душата ми само с повреден компас ме про ...

ivelina90

Проза

2010-03-20T19:40:09+02:00 1.1K

Светлозария на любовта

Вдъхновяваш ме, за да те променя, но и ти ме променяш – в добрия смисъл, разбира се! Никога не е имало по-красива пролет от тази – спокойна и чаровна като теб! Божиите сълзи на дъжда обливат лицето ми, стичат се по тялото ми, проникват до костите!
Колко си топла!... Студени са само пръстите ти, изтр ...

mariankrystev

Проза » Други

2010-03-20T19:32:14+02:00 826 2

Годеч. На Трап.

Като минеш покрай черквата,по-точно двете черкви - старата и новата - те са една до друга,в един двор, защото така са решили - да запазят и старата, съградена от стари майстори... Та, покрай черковните зидове, от следващата разкръстица, се хваща нагоре, къмто баира, дето се зеленеят полите на западн ...

kalin8

Проза

2010-03-20T15:43:03+02:00 853 1

Кутията със спомени

От много отдавна не бях отваряла тази кутия. Бях забравила съдържанието ù даже. Отворих я и спомените се върнаха.
Ето цвете, вече без аромат, но като го взех в ръцете си, почувствах топлина. Беше ми подарено от едно момче, много, много отдавна.
Ето камъче от хайдушката пътека. Така се наричаше пътек ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-03-20T09:39:42+02:00 1K 1

Моята малка русалка - 7 част

-Алекс, трябва да почиваш... Трябва да лежиш. Затова ще го направя аз - тя го докосна по носа - Изобщо не приемам възражения! - стана от леглото, облече си халата и отиде в кухнята. Пусна кафе машината и се замисли. Нощта бе невероятна! Като в приказките! Но Алекс не бе за нея! Та тя бе една бедна х ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2010-03-20T09:38:22+02:00 1K

Клиника за влюбени "Авлига" - 5

Д-р Ведрев и сестра Фръцкова за малко да се сблъскат в партера на клиниката. Тя сякаш беше изскочила от модно списание за старши медицински сестри. Поздрави Ведрев с ослепителната си усмивка, напъха му някакви листи в ръцете и весело добави:
- Това е програмата за днес, вътре е списъкът с трите имен ...

valia1771

Проза » Хумористична

2010-03-20T09:29:42+02:00 1.3K 12

Имаш ли огънче?

Кръгче дим, а зад него стои учудващо красиво лице.
Имаш ли огънче? Пламъкът гори, цигарата се запалва, приказката се получава. Аз говоря, а ти довършваш. Няколко думи, а вече все едно се познаваме от малки.
Пламъкът гори, а ние говорим колкото можем пред входа. Очите се усмихват, устните ги следват. ...

Banath

Проза » Други

2010-03-20T08:49:38+02:00 1.2K 2

Ти...

Ти...
Твойте очи са тъй прекрасни,
виждам в тях любов и топлина.
Защо и мойте не могат да излъчват това?
Да не би да съм прекалено зла? ...

jointmania4ka

Проза » Писма

2010-03-20T00:27:28+02:00 1.5K 1

Малката обич продавачка

Тя е дете с мечти и с очи, изпълнени с надежда...
Тя е дете с богата душа, изпълнена с живот...
Тя е силна, бореща се срещу ураганния вятър, който се опитва да я повали...
Тя е усмихната, усмихната като слънцето...
Тя, тя е малката обич продавачка, но не... всъщост тя не иска нито пари, ...

Kammie

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-03-19T22:45:28+02:00 716

Отличниците на живота

Отличниците на живота
Какво знаеш ти?
Нищо!
Гледам те как рониш горчиви сълзи пред мен,
а моите пресъхнали очи те гледат тъй мрачно и студено. ...

jointmania4ka

Проза

2010-03-19T22:43:54+02:00 1K

Краят на една война

КРАЯТ НА ЕДНА ВОЙНА
Вчера на полето бях, чудна чудо там видях. Страшна армия чудата
маршируваше в житата. Във колони и редици, като истински войници,
мишките вървяха в строй. Предстоеше страшен бой!
Май планираха атака срещу своя враг Котака. С котешкия род голям битка ще се води там. ...

evgeniagenka

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-03-19T22:36:55+02:00 1.2K 6

Седмото измерение (увод 2)

Линк към първа част от предисторията:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=205662
Още предистория
Десетото измерение. Новониколаевск (Новосибирск), Русия. Зимата на 1894 година. Бе изминала едва година от официалното създаване на селището. Все още то нямаше статут на град и неговите жители ...

dracula88

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-03-19T16:13:33+02:00 1.1K

Моята малка русалка - 6 част

Огънят гореше и караше дървата да пукат. Двамата се загледаха в него. Той бавно отмести поглед. Тя бе толкова красива... Какво ставаше с него? До сега не е изпитвал подобно нещо!
- Знаеш ли... на светлината на огъня изглеждаш невероятно красива! Очите ти са толкова топли... косата ти блести... а кож ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2010-03-19T16:11:01+02:00 1.2K

Изходът или възхвала на Златния храм - XVIII. (роман)

Днес рано сутринта трябва да тръгвам отново за града, понеже следобед съм на работа. Самият факт, че съм на работа, беше достатъчен да ми вгорчи настроението, но както и да е. Приготвих се и на обяд хванах автобуса за града. Добре, че днес имах само три часа. Вечерта след прибирането излязох да се п ...

valesion

Проза » Повести и романи

2010-03-19T16:06:17+02:00 1.1K 2

Спи, мъничък Анди...

Андрей умря, надвесен над клавиатурата.
В последните месеци често късно нощем бе мислил за този момент, докато лежеше в леглото си, мъчен от най-упоритото безсъние, което можеш да си представиш. Тъпо е да те мъчи безсъние, когато живееш в някаква смачкана и изхвърлена в кошчето реалност, нищо не ти ...

Vyrtina

Проза

2010-03-19T15:29:30+02:00 1.3K 3

Краят на проклятието (9)

КРАЯТ НА ПРОКЛЯТИЕТО
Елица седеше сама в парка на студената пейка и наблюдаваше щъкането на гълъбите в росната трева. Земята беше мокра от дъжда, който се изля преди няколко дена, а слънцето още не беше подсушило росата. С пръчка драскаше по влажната пръст и с ходилото настъпваше написаното и отново ...

Enena

Проза » Повести и романи

2010-03-19T15:22:16+02:00 1.3K 2

Младият рибар

Младият рибар
Имало едно време един млад рибар. Той бил по-скоро млад, отколкото рибар. Това му било първото излизане в морето. Станал рано още по тъмно, нахлузил си една моряшка фланелка (така бил гледал от филмите), изпушил няколко арди без филтър и се качил в лодката. Почнал да гребе в посокa хор ...

Pishpunta

Проза » Разкази

2010-03-19T15:00:12+02:00 1.4K 5

Адам и Ева

АДАМ И ЕВА
Пееха сладкогласи славеи, гората ехтеше омаяна от дивните им песни и привечерната прохлада лягаше заслушана върху тревата. Цялата природа сякаш беше потопена в музика. Пригласяше ù ромонът на малката рекичка в ниското.
Само лесничеят оставаше извън вълшебството на лятната вечер. Приседна ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-19T14:52:01+02:00 1.5K 1

Училищната скамейка!

Когато тръгнеш си от учебната зала,
когато за последен път чуеш училищната камбана,
когато за последно седнеш на ученическата маса
и когато за последен път напишеш сбогом на дъската,
тогава ще попаднеш в "нов и скучен" свят, ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-03-19T14:47:48+02:00 968 1

из "Приказки от Никъде"

- Шах и мат! - доволно обяви Мър Мър.
- Това не се ли казваше в шаха? - замислено се почеса по носа Ко Те.
- Именно - потвърди брат му.
- Но ние играем на шашки! - възкликна Те.
- Така ли? - учудено сви рамене Мър. - Объркал съм се... ...

Bersek

Проза » Разкази

2010-03-19T14:41:19+02:00 707 1

Олигофренно петъчно

Винаги, когато ми се отвори повече работа, си измислям начин да легна на сянка. Напоследък дори се влюбвах, но никак не ми се изясни защо Анджелина Джоли не проявява интерес към проблема с вятърните мелници и си ляга боса преди заспиване. Това не означава, че любимото куче на китайския император ще ...

radi.

Проза » Други

2010-03-19T14:40:26+02:00 940 1

Концертът

- Гу-гу-чух, гу-гу-чух.
- Добре де, какво си чула? Все това - чух, чух. Казвай сега, какво си чула.
- Гу-гу-чух славеят да пее.
- Га, га кога?
- Гу-гу-чух го вчера. ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-03-19T09:43:42+02:00 891

За истината и вината

Истината! И какво всъщност е истината?! И за чия истина говорим? - моята, твоята, на трети, четвърти… Защото истината е една, но всеки я разбира различно! Защото хората са свикнали да тълкуват, а не да слушат, да чуват, когато им говорим. Те просто се хващат за някоя дума и почват да размишляват отт ...

dylone1

Проза » Други

2010-03-19T00:13:38+02:00 1.6K 7

Сън

... Някога бях казал, че поетите премного лъжат, също и най-добрата поезия е сътворена от сънища, подигравах се на зимата и на себе си със студени душове, миг покой нямах, търсих се навсякъде. В очите отсреща, когато ги имаше, намерих още и още празнота, а в своите - самота. Бъди човек ли? Не... Тво ...

vealokin

Проза » Други

2010-03-19T00:04:22+02:00 1.7K 2

Сняг в очите

- Разкажи ни пак оная история.
- Коя история? - Рафе отпи глътка от водката си.
- Оная, за бай Иван, кавалджията.
- Ааа, Господи, откъде се сети за нея? Това беше толкова отдавна.
- Ами виж колко е снежно навън. Винаги, когато има толкова сняг и е толкова безлюдно и тихо, се сещам за тази история. ...

pureblack

Проза » Разкази

2010-03-19T00:02:51+02:00 1.3K 3

Аз и госпожица Дреам

- Защо не говориш? - попита госпожица Дреам, като през това време направи крачка и го погледна със странния си поглед, очаквайки отговор.
Дреам стоeше все така смутен на този неудобен стол и мислеше как да реши дилемата - дали да остане с госпожица Дреам, или да сложи край...
Малкото му сърце се беш ...

Aldebarn

Проза » Разкази

2010-03-18T20:42:07+02:00 1.1K 1

Тази ганджа

- Ало, Димо, какво стана с работата?
- Работата стана, идвай да земеш твоето.
- Идеално! Идвам.
Взе раницата. Още щом Димо отвори вратата, замириса на ганджа. Източникът беше тъмно зелена купчина, изсипана на масата в хола. Загреба с пълна шепа и замачка лепкавите глави, после ги подуши.
- Мазна е, ...

scrich

Проза

2010-03-18T16:08:08+02:00 974 1

Моята малка русалка - 5 част

Рисуваше с такова голямо удоволствие. Бе завладяна изцяло от положителната емоция. Завърши последната рисунка за изложбата. Погледна я критично, отстрани още някои нередности и я постави на другият статив да съхне. Взе ново платно и започна нова картина. Не усещаше как лети времето. Не рисуваше с ръ ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2010-03-18T15:53:43+02:00 1K

Вакуум

Вакуумът винаги ме е впечатлявал. От малък съм посвещавал часове наред, за да го разучавам. Вакуумът е измислен от НАСА и от СКА (съветска космическа агенция) по време на студената война. Студената война пък е измислена от основателите на НАСА и СКА. Следиш ли мисълта ми. Навремето имах един съсед, ...

Pishpunta

Проза » Разкази

2010-03-18T15:45:18+02:00 1.3K 3

Oвчарска торбичка

Имаше около 45 минути до тръгването на автобуса. Тя се замота и купи вестник и двойно еспресо без захар. Както винаги се изнерви от несръчността и бъбривостта на кафеджийката. Не, тя не бъбреше с нея, а с позната, минала да се видят и да се оплаче от свекърва си.
Беше ли си взела четката за зъби? Бя ...

virginblack

Проза » Разкази

2010-03-18T11:17:05+02:00 1.3K 1

Кирето

КИРЕТО
От малката къщичка в края на селото излезе нисък, набит мъх. Той взе подпряната на стената брадва и тръгна, но за миг спря. "Да не си забравя лъжата!" - си каза и закрачи по сънената улица. Насреща му изскочи стрина Гана, беше посърнала. Попита я какво я е разтревожило толкова рано.
- Внучето ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-18T10:18:27+02:00 1.6K

На бой отиват само старците, или изход от кризата

“… Още в люлката с робски присъди засенени са детски лица”
Оня ден пътувам в автобуса и случайно дочувам разговор. На седалката пред мен са седнали двама пенсионери и четат забравен вестник, коментирайки на глас. Няма как да си запуша ушите, нито къде другаде да се изместя, а и разговорът им ми стан ...

Romanov

Проза » Разкази

2010-03-18T10:15:35+02:00 2.3K 5

Бъдеще

Животът ми мина докато те търся,
откривах всеки път малки частици от теб,
който вятърът ми довяваше.
За хората, които ме познават,
знаят, гоня вятъра от малък. ...

justdrakon

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-03-18T09:11:36+02:00 1.8K 1 2

Свети Георги (Книга 4, Любов, Част 3)

III
Най-добрият с пистолета и с мотора
По едно време телефона му звънна. Гарванът го събуди:
- Ставай, изкарвай мотора, чакам те след 15 минути!
- Добре – изрева Георги. ...

PussyCatt

Проза » Повести и романи

2010-03-18T09:07:44+02:00 942

Птицата девойка

Всеки ден на поляна в гората идваше един момък. Водеше овчица. Тя пасеше тревица, а той сядаше под едно дърво, изваждаше книжка и се зачиташе в нея. Понякога свиреше на проста овчарска свирка. Птиците се заслушваха.
Момъкът обичаше тази полянка – за тишината тук, за ручейчето, което даваше живот на ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-03-18T09:05:44+02:00 776

Сама

Минавам и отминавам, никой не се обръща -
като призрак - погледите на всички минават през мен.
Невидима, сива, призрачно прозрачна. Защо ли?
Защо никой не ме вижда?
Защо моят поглед не се засича с ничий друг? ...

Kammie

Проза » Други

2010-03-17T23:22:26+02:00 666 1 1

Да съблечем телата си и да полетим

1.
Повечето от дървета бяха мъртви. Клоните висяха пречупени или отрязани, а чуканите им отдавна изсъхнали.
Валери Алис спря до едно и протегна ръка. Между шуплестата кора долови съвсем слаб и умиращ пулс. Тя погали кората така, както се докосва смъртно ранен – със знанието, че мъждукащата искра ско ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-03-17T23:10:17+02:00 973 2

Изходът или възхвала на Златния храм - XVII. (роман)

На другия ден наново хванах автобуса и отново поех за града. Какво още търсех? И аз не знам, просто търсех нещо, което си въобразявах, че стои в миналото, но не съм сигурен какво бе точно и изобщо къде се намираше... Слязох от автобуса и се намъкнах в едно кафе. Забих глава във вестника, който бях к ...

valesion

Проза » Повести и романи

2010-03-17T13:57:16+02:00 1.5K 3

Моят татко или предай нататък

Чета книгата на Джон Кехоу «Подсъзнанието може всичко» и разбирам, че аз всичко това го знам. Откъде, ами от татко. На всичко, което е описано в книгата, ме е научил той – моят татко Здравко. Няма проблеми, има възможности!
- Татко, не мога да реша тази задача!
- Я да я погледна. Така. Ами тя е мног ...

svetlanal

Проза

2010-03-17T13:37:40+02:00 2.8K 16