Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Маниак

-Ела бързо! Ела да гледаш !
Влизам. Гледа телевизора и вика:
-Твоят приятел!
Присядам до нея.
Да, той е. Стар приятел. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-10-01T16:04:14+03:00 766 2

Аномалия

2009г.
Сержант Грегъри вдигна бинокъла към очите си. Приборът беше тежък и неудобен, но Грегъри го предпочиташе пред системите от камери и монитори, които ползваха повечето подкомандири. Така можеше да види нещата със собствените си очи, освен това се избягваше дори и минималната вероятност срив във ...

coleto

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-10-01T12:48:39+03:00 2K 1

Hold on tight

HOLD ON TIGHT
На всички мои първи любови
... Hold on tight to your dream
Hold on tight to your dream
When you see your ship go sailing ...

remer

Проза » Разкази

2009-10-01T12:37:40+03:00 1.1K 1

Клетвата

- Батее! Бате! - пищеше тя отвътре. Хвърли брадвата и се втурна в къщата.
- Мишка! - сочеше неопределено ъглите, застанала гола-голеничка,
с цялата си предизвикателна хубост, в коритото, по средата на стаята. Напращяло от щения,тялото ù, настръхнало и греховно примамливо, незакрито от нищо, изложено ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-10-01T12:07:35+03:00 975 4

Излишен...

Имал ли си чувството, че си излишен? Че всеки един ден, може би, е последен? Да си в неизвестност какво става там вътре, в душата му? Да искаш да крещиш от болка, но да нямаш смелост за това? Да таиш дълбоко в себе си това, което чувстваш и те измъчва. Да задаваш въпросите само пред себе си, макар и ...

FiRe_LaDy

Проза » Други

2009-09-30T23:47:20+03:00 1.1K 1

Твоите Сладки Шестнайсет.

На Хапчицата, подарък за така чакания рожден ден!
Има приказки (в които с теб живеем), принцове (които още чакаме), принцеси (които вече са тъжни к***и), зайчета (които винаги ще са банални), пингвини (които винаги ще ни говорят), щастливи краища (които още дълго с теб ще чакаме), филми (които ни ра ...

sunnyrainbow

Проза » Писма

2009-09-30T18:07:15+03:00 2.5K 4

Суета

Ама като съм се вкиснал, като съм се разкиснал! Нищо не ми се прави, нищо не ми се гледа. Всичко ми е криво. А съм пипнал да правя нещо, от нямай на къде и то на нищо става. Изправил съм се до прозореца и съм се зазяпал в дърветата отсреща. Уж гледам, ама не съм сигурен дали виждам нещо. Очите ми та ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-09-30T17:26:21+03:00 812 4

Моят приятел Наско

През есента на 66-а година дворът на Осма гимназия беше пълен с новогимназисти. Всички бяхме докарани с черни панталони и бели ризи. Силно се открояваше едно момче с белоснежен панталон и трептящо чисто бяла риза. Гласът му звънеше в големия двор на училището, смехът му заразяваше, очите му закачлив ...

lubara

Проза

2009-09-30T15:56:25+03:00 932 7

Лайката

Обичах да ходя с баба на вилата. Беше винаги интересно и хубаво там. Най-много обичах поляните край вилата. Особено тази с лайката. Цяла една поляна с лайка. Толкова хубаво миришеше тази лайка. Ходех и на други места с децата на съседите, но тази поляна ми беше любимата. Там четях книжките си. И най ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-09-30T10:56:28+03:00 1.1K

Първата ЛюбоФ

През деведесет и осма аз бях вече истински мъж. Имах коса с естествен цвят и мазнота на катран и тридесет и два зъба. Та тогава девола си нема работа и ми прати първата (и май последната) Любоф - Филипинка.
Ехххх, деведесет и осма... Лято... Жега e, не се трае... По онова време по цял ден висим на с ...

__FREEMAN__

Проза » Еротична

2009-09-30T09:14:21+03:00 2.1K 1

Ретро

Беше слънчево септемврийско утро и нищо не предвещаваше задаващата се буря... Както винаги, бодро се настаних пред компа с чаша кафе и... о, ужас : нетът ми беше прецакан. Не можах да вляза нито в скайпа, нито в електронната си поща, нито да сваля любимата си музика. Ревнах като ранена пантера: ами ...

feia

Проза » Хумористична

2009-09-29T17:55:41+03:00 1.2K 15

Из показанията на третия брат

В края на краищата тази ябълка се оказа обикновена червива киселица, а що се отнася до ламята, направо си вкарах таралеж в гащите. Отправена бе жалба в съда от разни природозащитници, щото я изкараха някакъв изчезващ вид – вписана в червената книга – и иди обяснявай, че ти е нарушено правото на собс ...

radi.

Проза » Разкази

2009-09-29T13:23:27+03:00 982 3

Стига мрънка - свиркай си

Но Щен Вълк този ден бе кисел, а както всички знаем, когато сме кисели - всичко ни е криво. От друга страна вълкът обичаше да мърмори, когато му е криво, защото беше забелязал, че така отпуска киселото и настроението му се оправяше. И така:
- Мрън мрън мрън - мрънкаше Но Щен Вълк, а от време на врем ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-09-29T11:52:10+03:00 864

Една тъмна вечер

Беше тъмна студена вечер. Аз и най-добрата ми приятелка - Ива, вървяхме по тесен разбит път. Отивахме в нейната вила. Беше доста страшно. Отвсякъде чувах разни шумове, а между дърветата сякаш се движеха хиляди сенки. Погледнах назад и видях тъмен силует на около двеста метра от нас. Споделих на прия ...

killwithme

Проза » Разкази

2009-09-29T11:49:10+03:00 2.2K 1

- Всъщност, какво ме интересуваш?!

„Нищо”! Си помисли бялото лице на луната. Калта се стичаше като парафиновите сълзи на свещта по дънковото яке на клисаря. Стичаше се отвсякъде, като покриваше плота на мраморната маса със смрадливо-сивата си същност. Някъде удари часовник, от ония старите, дето се навиват с ключ и им се дърпат тести ...

stanef

Проза » Разкази

2009-09-29T11:44:59+03:00 1.3K 2

Slow boat to China

SLOW BOAT TO CHINA
…I'd love to get you
On a slow boat to China,
All to myself alone…
Frank Loesser ...

remer

Проза

2009-09-29T11:33:24+03:00 749 2

Наказанието на зара

Бизнесът не беше особено добър зимно време, но въпреки това младият Уилям Флиткрофт работеше усърдно. Той държеше антикварен магазин в ъгъла на улица „Аркет”, намираща се в закътаното, провинциално градче Дърмът. Магазинът беше създаден преди повече от двадесет години от Чарлз Флиткрофт, бащата на У ...

LordZombie

Проза » Разкази

2009-09-29T11:21:21+03:00 978

Дупки от щастие

Нощ е. Сама съм. Вървя през гъстите гори, осеяни с величествени дървета, чиито корони стърчат във висините, забулени от тежки мъгли с аромат на кървящи души. И така както ги съзерцавам, забелязвам тук-таме по някой скъсан шев от огромното покривало, наречено небе, който отваря дупки в него - на мест ...

joh91

Проза » Разкази

2009-09-29T11:02:02+03:00 787

"Днес" е само веднъж

"Днес" е само веднъж
… и реших. Ще си кажа всичко…
Писна ми да се примирявам с решенията на останалите.
Крайно време е да започна да отстоявам себе си.
Един човек си удря главата в металната спирка… Плашещо е. Не вика, не крещи, не издава и звук. Корав мъж е… ама понякога трябва да пищиш с цяло гърл ...

stefitopz

Проза » Други

2009-09-29T10:56:22+03:00 893 3

Особености на българския национален лов Глава първа - продължение

ІІІ.
Сънуваше, че някакъв пернишки миньор, на бутилка мастика дълбаеше в мозъка му с огромно канго. Тъкмо обмисляше с коя ръка точно да му фрасне един по муцуната, когато пробуждащият му се мозък го информира, че това е часовникът. Реши да смени приоритетите си. Надигна се и му фрасна един десен пра ...

Greg

Проза » Повести и романи

2009-09-29T10:42:43+03:00 1.3K 12

Назад във времето

Назад във времето
„Какви първобитни форми на живот! Защо не бях достатъчно далновиден? Съгласих да се върна толкова назад навремето - цели 175 хиляди години! Със сигурност, ако го бях направил някъде преди 100 хиляди години, тези щяха да приличат повече на нас. Ако толкова ми се искаше да гледам май ...

rarebird

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-09-29T10:33:51+03:00 1.2K 8

Тя... Любовта.

И когато нещата загрубееха, тя се скриваше в паметта. Дълбоко, в непристъпните гънки на мозъка. Поругана, използвана, употребена и много наранена.
Докато в един момент й омръзна. Омръзна й да бъде Онази за всички наоколо й, омръзна й да бъде единствената за многото. Защото, както човекът прощава, то ...

Coffee

Проза » Разкази

2009-09-28T01:44:09+03:00 1K

Началото на края (ІІ част) Мъртвородено

Мъртвородено
На акта, вместо имената на детето, беше записано МЪРТВОРОДЕНО, а по-надолу в колонката - родители: 1. майка - Маруся Иванова Григорова, 2. баща – Григор Христофоров Григоров
Свидетелство за раждане се съставяше на живородени деца и Маруся нямаше да получи такова, но тръгна към „гражданс ...

dimi49

Проза » Повести и романи

2009-09-28T00:10:12+03:00 1.7K 13

Ледената принцеса и парцалената кукла (модерна приказка за илюзиите)

Знаете ли, един ден в коридора намерих пръснати парцали. ,,Остави ги, за боклука са.'', каза мама. Нищо не разбира. Понякога ме нарича ледена принцеса, като леден пулс. Мама наистина нищо не разбира... Тези парчета стар плат имаха своя история, бяха различни. Помолих й се да ми ги даде. От тях тя ми ...

TeMiDa

Проза » Разкази

2009-09-27T23:31:51+03:00 3.1K 9

Особености на българския национален лов Глава първа

ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЛОВ
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.
Омар Хаям
Ловът е спорт, който включва търсене, преследване и убиване на диви животни и птици основно с огнестрелни оръжия, но също и с лък и стрели. Във Великобритания и западна Европа, ...

Greg

Проза » Повести и романи

2009-09-27T21:56:46+03:00 1.6K 12

Последната невероятност

В нощта, когато Мари-Бел се роди, имаше буря. Лекарят се забави, майка ú дълго се мъчи и едва не умря от загубата на кръв. Месеци се възстановява и рядко виждаше дъщеря си. Повериха я на грижите на старата дойка и една гувернантка.
Мари-Бел растеше различна.
Докато беше съвсем малка, родителите ú пр ...

angel-angel

Проза » Разкази

2009-09-27T17:07:02+03:00 1.2K 2

Едно сакато продължение

Блокът е сив, студен, излъчва някаква особена привързаност към пейзажа – все едно казва: „Тука ми е мястото и никъде другаде. Не съм космополитна личност. Не съм личност изобщо.” Моят и на десетки други личности блок. И аз му споделям, като на равен: „И аз не съм личност изобщо.” Не очаквам отговора ...

cloudmaker

Проза

2009-09-27T15:59:47+03:00 924

Продължение от книгата

Бъдникът в огнището разпръскваше светлина.
- Добра роитба ше е тая година- чу се гласа на Керана.
Оронените зърна жените закътаха в зимника, за да ги хвърлят на хармана при вършитбата и чрез тяхното въздействие да се осигури много жито. Пепелта от бъдника чана Пена постави в гърне, че есента да я сл ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-09-27T15:56:41+03:00 931

След битката

СЛЕД БИТКАТА
(Сценарий за алтернативен финал на филма на Джон Ву „Кървавите скали” (“Red Cliff”), който пресъздава една от най-епичните битки в историята на Китай)
Действащи лица:
Джоу Ю (в ролята Тони Леунг) – стратег и държавник от времето на Трите царства
Джугъ Лян (в ролята Такеши Канеширо) – ст ...

remer

Проза » Други

2009-09-27T15:40:15+03:00 1K 3

Феята на лилиите

ФЕЯТА НА ЛИЛИИТЕ
Лятото изпрати последните си дни с фестивал на суетата. Поредният кораб с туристи се отдалечаваше от брега. Наближаваше денят, в който на пристанището щяха да останат само рибарските лодки, полюшвани и мокри от студените есенни дъждове. Крещящи чайки се гонеха по безлюдния плаж. До ...

wishpin

Проза » Разкази

2009-09-27T15:35:31+03:00 1.1K 3

Император Константин официално признал християнството

Император Константин официално признал християнството
След като се разпръснала по тогавашния свят, евангелската проповед на Христовите апостоли, римските императори и техните подчинени подлагат на жестоки гонения, мъчения и смърт, чрез посичане или хвърляне живи на зверовете в амфитеатрите, всички п ...

Войнов

Проза » Други

2009-09-27T14:38:08+03:00 2.2K 6

Заедно

Искаше ми се да затвори след себе си и да си иде. Да чуя стъпките й да се отдалечават по мраморното стълбище, асансьорната врата да изтрещи. И после да дойде тишината. И дълго да се ослушвам в нея. И да се взирам в нея, мъчейки се да пробия масивната ú плътност с поглед. И тя, като огледало, да отра ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-09-27T01:38:26+03:00 952 3

На дъвка и откровение с Дявола

Ти казваш, че съм хубава, о, Боже мой, а аз съм само глупава, понеже без да съм била в съревнование в теб виждам не награда, само скромно утешение. Ти казваш хиляди неща, засипваш ме с красиви думи, о, Боже мой, аз само глупаво мълча и, без да знам защо, повтарям постоянно „Остави ме”.
Сънувал ли си ...

gergana-yancheva

Проза » Други

2009-09-27T00:38:47+03:00 1.3K 5

За живота на една муха

ЗА ЖИВОТА НА ЕДНА МУХА
“Ученикът застанал с хваната в мрежата пеперуда и решен да изпита мъдростта ня своя учител, попитал : “Учителю, да я убия ли или да я пусна?” Мъдрецът отговорил: “Сине, животът е в твоите ръце.””
Нервите ми се скъсаха. Цяла вечер стоя права, като хипнотизирана, с очи, вперени ...

alistef

Проза » Хумористична

2009-09-26T21:37:58+03:00 867 1

Наркоман

Ивайло отвори очи - беше тихо. Стана вяло, с безразличие погледна безпорядъка в стаята си и отиде в дневната. Направи си кафе, запали цигара и машинално защрака дистанционното - нищо не задържа вниманието му. Телефонът звънна.
- Здрaвей, мамо, как си?
- Добре, но ти не ми звучиш добре... Пак ли?
- Н ...

zelena

Проза

2009-09-26T20:24:47+03:00 2.3K 12

Защо, мили?

Сърцето ми кърви - с последни сили пак за тебе го боли.
Защо уби го, мили, защо ме нарани?
А как вярвах в теб до лудост, a исках само теб и твоите очи.
Сляпа бях за други, само за теб бяха мойте мечти.
Защо, мили, защо ги разруши? ...

r0s3nc3t0

Проза » Други

2009-09-26T19:15:29+03:00 1.2K

Оброз, село Долни Лозен и пловдивчанките

В началото на 74 с моя колега и приятел от института Графа бяхме на театър в Сатиричния. Не си спомням какво сме гледали, с него често ходихме на “търси се”. В антракта към мен се приближи Соня, какво правиш, Любо, искаш ли да дойдеш в нашата организация - липсват ни мъже. Соня следваше медицина. По ...

lubara

Проза » Разкази

2009-09-26T18:53:55+03:00 1.3K 6

Десети етаж

- Наистина ли мислиш, че можеш да полетиш?
Гледам я. В бяла рокля е, демоде, доколкото разбирам нещо от това.
Виж, за жени без рокли пò имам, какво да разкажа.
- Мога!
Съвсем сериозна е, но съм свикнал да ме приемат на сериозно жените. След седемнайстата си годишнина. Когато една съседка нахлу у дом ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-09-26T10:13:14+03:00 895 3

Вълшебна пръчица

Вълшебна пръчица
Алисия беше петгодишна, когато чу от баба си, че желанията се „бъдват”, което означава – „сбъдват” точно на Бъдни Вечер. Едва дочака празника и се помоли с цялата искреност, която можеше да се събере само в едно детско сърце:
„Дядо Боже,
Ти, Който спаси мама, когато се разболя,
Ти, ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-09-26T10:01:22+03:00 1.4K 20

Цигара след дванайсет

За мен какво си? Нищо. Една хубава цигара - ще те изпуша и ще свърши, ще си минало и ще съжалявам. Ще съжалявам за това, че те запалих днес, а можеше да го отложа, за да те имам. Ще съжалявам, че те загасих преди да се е подпалил филтърът. Ще съжалявам, че имаш филтър и не можа да ме отровиш до смър ...

gergana-yancheva

Проза » Други

2009-09-26T01:49:19+03:00 1.3K 4