Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Как?

Колкото и да ме обичаш, животът ще излиза през нас с всеки дъх. Колкото и да ме обичаш, светът ще пали свещ след всеки наш сърдечен пулс. Колкото и да ме обичаш, толкова по-близо ще сме до раздяла... толкова по-близо ще сме до пръстта между ръцете на нашите деца, улесняващи прехода ни - телесен живо ...

AREOLA

Проза » Други

1.4K 1

Един фантастичен ден на един фантастичен интернет работник

Младият работник, назначен с трудов договор във фирма, която ще наричаме с кодово име "***" става рано сутринта, към 7:30, но не защото длъжността му го изисква. Та все пак той е от техническата поддръжка, която се предполага, че трябва да обслужва клиентите по домовете, оправяйки нередностите в мре ...

Shade

Проза » Други

1.3K 1

Една "истинска" сюрреалистична история

Една "истинска" сюрреалистична история
Една сутрин се събудих и гледам - няма ме!! Станах изведнъж и започнах да се оглеждам. Къде съм, по дяволите? Погледнах под леглото, в някой гардероб. Нямаше ме никъде! Прерових цялата стая, но никаква следа. Излязох в коридора и започнах трескаво да проверявам ...

donkooooo

Проза » Хумористична

1.2K 2

18+ Да се омъжиш за милионер. Надето от Чикаго. Втора част.

Надето от Чикаго
Втора част
След смъртта на съпруга си Надето изпадна в депресия. Причината за това състояние не беше загубата му, тя не беше обичала мъжа си, не беше и страхът от смъртта, не се страхуваше от нея. Едва сега осъзна, че беше се привързала към него през годините на съвместното съжителс ...

irendavidoff

Проза » Разкази

3.7K 3

Такситата винаги идват

"Ако таксито не дойде... ще остана цяла нощ!"
За съжаление в днешно време такситата винаги идват... особено тези, които си поръчал, а съвсем - тези, които те подсещат, че са вече долу... Точно за това Той го казваше всеки път. Мислеше, че това е НАШАТА малка шегичка. Мислеше, че е смешно. И аз се см ...

Галина_г

Проза » Други

1.2K 2

Приятели

Приятели
на Боно
Беше ранно утро. Той стана и погледна през прозореца. Снегът беше натрупал. Още предната вечер започна да вали и вече часове не спираше. Беше една прекрасна зимна приказка. Бяла пелена застилаше земята и нищо друго не се виждаше, освен белота, чистота, тишина. Снежинките танцуваха с ...

MilenaMila

Проза » Разкази

2.3K 1

Неконструктивна критика

Хубаво е човек да се разтоварва и да си споделя, обаче нека бъдем честни, на кой му се четат банални мелодрами, напудрени и издокарани като малолетни пред входа на нощна дискотека? Или може би сме искрени фенове на гениални любовни рими и символика от рода на „моето сърце – твоето дупе” и тем подобн ...

Aqua-

Проза » Хумористична

1.5K 7

Изходът или възхвала на Златния храм - VI. (роман)

8.30 сутринта. Седя в едно заведение и пия бира. Навън - сив и безличен зимен ден, няколко градуса под нулата. В заведението липсва парно, но затова на пълни обороти духа един калорифер. Стоя до него и не бързам да ставам; за трети път преглеждам вестника с цел да открия нещо, което да запълни време ...

valesion

Проза » Повести и романи

1.2K 2

Моментно откровение...

Ето пак седя си в стаята, наоколо - празно. Опитвам се да се прокрадна между всичката грозота около мен, от извергите, които ме заобикалят, наречени хора. Прокисналата водка в ръката ми е единствената компания, която уважавам. Винаги ми идва в подходящия момент и не досажда с въпроси. Трови ме, а аз ...

childofdarkness

Проза » Други

1.9K

Оптимистично

Оптимистично
Никога не ми е вървяло в живота или за да бъда честен - преобладаващо не ми е вървяло в този живот. За другия, ако има такъв, не знам. От малък правя планове, за да видя после как рухват по-бързо и от Световния търговски център. Градя стратегии, а те се провалят по-грандиозно и от плана ...

Greg

Проза » Хумористична

2.2K 19

Просто една история...

Коя беше тя?
Създание, наречено човек.
Тя не искаше да е човек
и се бореше,
бореше се със съдбата, реалността ...

HeartOfTheWolf

Проза » Други

1.2K

Ивон

ИВОН
По лицето ù пълзи слънчево петно. Влиза в нослето ù и я събужда с кихане. Най обича да се протегне дълго като коте. После да стане бавно, да си разтърка очите, да тръсне грива. Да си сложи очилата, за да си потърси дрехите. Сгънала ги е на другия стол. Анцугът ù е готов, за да тича с него в пар ...

Аквалия

Проза » Разкази

1.4K 1

Баба Марта и момичетата

Беше слънчев мартенски ден. Момичетата го очакваха. Бяха се уговорили да отидат в гората за кокичета. Нищо, че още се виждаше тук-там сняг. Пък и полянката с пънчетата сигурно ги чакаше.
Сега след като бяха набрали цветя, седяха на пънчетата. Слънцето ги топлеше и беше толкова приятно. Въздухът - чи ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2.1K

Предложение от една никаквица

Лежим един до друг в нощта, телата ни нервни и напрегнати се докосват като две оголени жици. Има опасност от късо съединение... Притворил си очи, но знам, че не спиш. Виждам как под клепачите ти се процеждат болката и обидата, подобно на тъжната лунна светлина, процеждаща се от счупеното прозорче. Н ...

ViEh

Проза

1.6K 5

Щур, по-щур и наш Хари

Прибирам се от работа и тичам по задачки. Първо да платя парното, докато не съм похарчила парите. Всички други сметки са ми на разплаквателната сметка, а парното го махнах, когато се разбра за Вальо, че пълнел банковата си...да не задълбавам, че се нервирам. Бях първа в плащанията, ама заради него с ...

svetlanal

Проза » Хумористична

1.5K 16

Едно специално цвете

В повечето училища зимата царува скуката, а през пролетта всичко цъфва и става по-весело и хубаво, по-цветно. Но не и в училището, където уча. Там не цъфтят цветя от години. По-хубаво е есента, когато листата на дърветата покапват като оранжево-жълт килим по плочника и когато кестеновите черупки изп ...

The-chemical-witch

Проза

1.1K 3

'Cause I Fell On Black Days

‘Cause I Fell On Black Days.
Пропадам спирално. Заедно със себе си и малките си очаквания. Чувствам се малка и незначителна - противно егоистична. Уж ценя малките жестове и обещания, а мечтая за големи балони... пълни с въздух.
Каза ми, че ме обича...
Е, как беше?
Безвкусно. Не усетих нищо – нито ми ...

Silently*Broken

Проза » Други

1.6K 3

За свободата

Винаги съм искала да напиша нещо запомнящо се и влияещо. Идеите винаги се появяват преди да заспя, но, разбира се, на сутринта вече съм забравила всичко и стоя втренчена пред празния лист, преосмисляща стари фрази, драскаща безсмислици, триеща... Искала съм и да пресъздам на лента това, което виждам ...

holypotatoes

Проза » Други

965

Изходът или възхвала на Златния храм - V (роман)

Обед. Стоя облегнат на стола на бюрото си; загледал съм се в някаква муха, която лази по прозореца. Дали да не я убия? Не, по-добре да живее; всеки иска да изживее шибания си живот, влачейки го за определен период от време в определеното за целта тяло. Омръзва ми да стоя на едно място; часовете ми с ...

valesion

Проза

1.2K 1

%%%( така и не се научих да разказвам истории… с край)

Думите нямат смисъл, а празнотите са всепоглъщащи. Времето се оглежда... Поглежда наляво – нищо, надясно- нищо, напред - нищо, назад – болка. Нагоре – пропаст, надолу - пропаст. И спира... А тъгата се настанява в скута му и запява тъжна песен. Звуците пронизват празната тишина, свила се между стенит ...

V_a_n_q

Проза

1.2K 3

Нереално

Искам да имам необикновена дарба. Искам да съм дарена от Господ с една дарба, дарбата да усещам какво и кой ще ми донесе болка, за да го избягвам. Така поне за мен няма да мисли после как да ме утешава и спасява. Звучи ли богохулно?! Не, не мисля. Че какво толкова искам, пари ли, власт ли, имоти?! Н ...

pepsi1975

Проза

907

Без право на обжалване

БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ
Съдът влиза! Всички да станат! Обвиняеми двама - тя и той!
От негова страна - тя е виновна! Не е искрена, много неща премълчава. Тъкмо си помисли, че го обича, а тя отиде при друг... уж, за да го забрави! Това ли е любовта ù?! Може би са само неговите нелепи и несигурни предпо ...

Nedostypna

Проза » Други

1.7K 2

Аз те Виждам.

Ако това ще ме наказва завинаги, ще е най-тежкото ми наказание.
И ако мога да те виждам само във съня си, а когато се събудя, да се моля да се върнеш, да изричам на глас името ти без причина, да те викам към себе си, да те мразя за това, че никога няма да си реалност и да те обичам, че си ми мечта, ...

sunnyrainbow

Проза » Други

1.3K

Мартенички

Цял ден баба Марта раздава мартеничките си. Изпразни кошничката. На всички върза мартеничка за здраве. Изморена, но доволна се прибра вкъщи.
Тогава видя двете мартенички. Бяха на дъното на кошничката. Не беше ги забелязала.
- На кой ли съм забравила да завържа? На кой ли?
Смрачило се беше. Денят отм ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.6K 1

Не мога

Не, не мога да се изразя... Мълча... думите са заробени в гърлото ми... не, не мога да се изразя!
Може би съм прокълната да бъда няма, а може би аз да не разбирам посланието на този свят. Езикът ми не е достатъчен, за да изразя чувствата си, за да изригна вулкана в себе си - не съм намерила подходящ ...

kameron

Проза

1.8K 1 1

Гот ли е, или не е гот...

Експеримент
По „Форест Гъмп”
Като стане човек на неизвестен брой години, започват да му оредяват щорите… Забелязах го отдавна, но се правех на заета… в кошарата…
Щото от скоро изучавам една материя… за идиотите…
Хм… Хич не било гот да си идиот… Това не го казвам аз, това го е казал Форест. Много се ...

Ена

Проза » Хумористична

1.9K 19

Диалози

ДИАЛОЗИ
- Обичам кафе, а ти?
- И аз обичам.
- Така и предположих, затова поръчах и за теб.
- Благодаря. Ако не ми беше поръчал, щях да го направя сам. ...

DarkSideOfTheMoon

Проза » Разкази

1.4K 2

Дяволско момиче

Не мога…
Не издържам…
Омръзна ми…
Отричам се от любовта -
само разочарования ми донесе. ...

Pepsi_pz

Проза » Други

1.7K 3

Заедно

Как ми се иска само да можех поне още веднъж да изляза под дъжда, да го усетя по лицето си, косата ми да се залепи за него. Щях да се завъртя с поглед, насочен към небето и да виждам как капките падат. Щяха да се разбиват на лицето ми, а аз да се усмихвам, а там отстрани ти ще ме гледаш. Щеше да си ...

f_soul

Проза » Други

1.3K 1

Моята пустиня

Бродех из пустинята на ежедневието и дълго се взирах в далечината. Миражи лъжовни се появяваха за кратко и бързо се стапяха като изпаряващи се капки вода. Тогава те срещнах. В ден най-обикновен. И в миг попаднах в оазис. Погледнах те и потънах в дълбокия извор на очите ти. Усмивката ти скри жарките ...

Pati

Проза » Други

1.4K 1

Сънувай ми Утопия и тишината на гората

1.
Сънищата.
Влад живееше с тях. Понякога дори и в тях, защото заспиваше и времето изчезваше.
В тях понякога летеше, но без да има криле. В тях понякога имаше криле, но не летеше, а плуваше по водите на безвремието.
В сънищата си често виждаше времето как се отцежда, като дъждовни капки по прозорцит ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 3

Ще те накарам да се мразиш...

... да лазиш в краката ми, с език да ближеш стъпките ми, да мразиш и ръцете си дори. Ще крещиш какво ти сторих и защо ти го причиних. Не да молиш да остана, а да искаш да ме приковеш за китките и да ме зазидаш в стените. Ще ме призоваваш за поредно да разбия живота ти и да събираш пак отломките живо ...

pepsi1975

Проза

1.1K 2

Празна стая

Слънчев лъч проряза тъмнината на старата и празна стая. Всичко тук е в прах – старо място, където се реят безразборни спомени като болни от жегата мухи…Подът е изтъркан от стъпките на хиляди посетители– поклонници на това празно място… Да, то наистина е странно празно – тази празнота – плаши и привл ...

Tifaret

Проза » Разкази

1.5K 1

Продължение от книгата

Днес авджиите бяха решили да отидат за птички с плимати в Заграденото. Там имаше всякакъв вид пернати - скатни, авлиги, щиглеци, мунти, фьораре, женели и кардерини. Най-опитните в групата бяха Христо Ешека и Цъмбъра.
В града имаше много гълъбари. Някои от тях отглеждаха по 300-400 гълъба. И тази сут ...

mari45

Проза » Повести и романи

1K

За нищото и нещото в нас

ЗА НИЩОТО И НЕЩОТО В НАС
Често ме спохождат Римски Корсаков или Глен Милър, или безименните спиричуъли в зависимост от настроението и най-вече от дълбочината на самотата ми. Благодарение на тях получавам наготово измерението, т.е. обемността и времето на идеите. Изминали са доста години от тяхното п ...

RudiRaikov

Проза » Разкази

1.9K

Късметът

Две девойки, две приятелки седнали на една полянка, до поточе да си вият венчета. Вплитали цвете след цвете и си говорили:
- Дано да стигнат цветята, че няма наблизо откъде да берем - казала едната.
- Колкото са, толкова - казала другата.
- Хубаво ще е венчето да е точно. Виж, само едно цвете не ми ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1K 2

Битката

БИТКАТА
Огънят пукаше, искрите се разбягваха във всички посоки, наподобявайки миниатюрни фойерверки. Момчето захласнато гледаше играта на пламъците му, те ту се прегръщаха, ставайки едно цяло, ту се разделяха, съскайки един срещу друг. Превръщаха се в огнени мечове и влизаха в смъртоносна схватка. Р ...

wishpin

Проза » Разкази

1.3K 1

Ледени цветя

Все още е ранната нощ, часът е някъде около 01:31, а аз вече дори имах опит да заспя... Но както разбирате - неуспешен. Бях си легнал съвсем удобно с едно пакетче семки и гледах комедия, която обожавах като дете... Но времето сега не е като преди... За жалост. Но не бе това причината да не мога да з ...

Mytag

Проза

2K 1

Приспивна песен

1 сутринта е.
Времето, когато мозъкът ти спи, независимо дали ти го искаш или не. Моментът, в който нормалните хора ще се облегнат в леглото със задоволителното чувство на изчерпаност... стига толкова за този ден.
Хубаво е в такъв случай, че аз не се причислявам при тях
О, и моят мозък не работи, не ...

Banath

Проза » Други

1.6K 2

Егоистично

А как само исках да преглътна до болка насълзените ти мисли и да успокоя трепетите ти тревожни.
Да ти покажа цвета на есента в локвите, оглеждащи се в очите ми.
Да побера света в джоба си, да му сложа панделка и да ти го подаря.
Да щракна с пръст и времето да спре.
Макар и за миг, но исках да чуеш к ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Как?

Един фантастичен ден на един фантастичен интернет работник

Една "истинска" сюрреалистична история

18+ Да се омъжиш за милионер. Надето от Чикаго. Втора част.

Такситата винаги идват

Приятели

Неконструктивна критика

Изходът или възхвала на Златния храм - VI. (роман)

Моментно откровение...

Оптимистично

Просто една история...

Ивон

Баба Марта и момичетата

Предложение от една никаквица

Щур, по-щур и наш Хари

Едно специално цвете

'Cause I Fell On Black Days

За свободата

Изходът или възхвала на Златния храм - V (роман)

%%%( така и не се научих да разказвам истории… с край)

Нереално

Без право на обжалване

Аз те Виждам.

Мартенички

Не мога

Гот ли е, или не е гот...

Диалози

Дяволско момиче

Заедно

Моята пустиня

Сънувай ми Утопия и тишината на гората

Ще те накарам да се мразиш...

Празна стая

Продължение от книгата

За нищото и нещото в нас

Късметът

Битката

Ледени цветя

Приспивна песен

Егоистично

Опашка