Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Среща

СРЕЩА
Двама приятели се срещнаха, след като не бяха се виждали от младостта си. Единият живееше в града, а другият на село. Градският човек беше началник, а селянинът се занимаваше със селскостопанска работа. Неусетно двамата се върнаха в спомените си от детските години.
- Да седнем някъде да се поч ...

ivliter

Проза » Разкази

942

Светът днес

СВЕТА ДНЕС
Беше отдавна. Чаках вече час. Влакът дойде. Влязох в първото купе. Там седеше само една жена. Отначало мълчахме и гледахме неловко през прозореца. После
заговорихме за горещините и цените. Неусетно пристигнахме на софийската гара. Слязох с последните пътници. Майка ми бе дошла да ме посре ...

Wali

Проза » Хумористична

1.2K 1

За мълчанието

Често хората премълчават нещата, които искат да кажат, нещата, които трябва да кажат. Говорят с недомлъвки и намеци, страхуват се да бъдат искрени. Крият се зад маските на честността и добротата, а всъщност зад тях крият и истинските си чувства. Смятаме, че познаваме някого? Не... това е просто поре ...

Suncho10

Проза » Други

1K

Amores@yahoo.es(юли)

ІІ
%
Гледам снимките, които си ми изпратила и не вярвам на очите си. Каква си мъничка, слабичка, да те духнат, ще паднеш! А като чета как си минавала десетократно границите с детето на ръце и какво си преодоляла, докато стигнеш до собствена фирма за недвижими имоти, се убеждавам за сетен път в следн ...

bojilova1

Проза » Повести и романи

1.9K 1 12

Змията

Прохладата на бадемовата сянка погали кожата ù и змията се протегна доволно. От храстите можеше да огледа пътя като на длан. Време беше. Слънцето стоеше високо и кръвта ù пулсираше сладостно. С всяка клетка усещаше приближаващи мънички стъпки. Тя е. След малко щеше да се покаже на вратата на гробища ...

inakrein

Проза » Разкази

1.8K 9

Обръщението

- Как ще се обърнете към дъщеря си в поканата? - някак боязливо нотариус Тошев попита клиентката си, готвейки се да започне писането на исканата нотариална покана.
До бюрото му, като на тръни, в самия край на стола, се беше прегърбила една дребна, съсухрена женица.
- Не може ли без обръщение, а да с ...

Eia

Проза » Разкази

1.5K 7

Червенокосата

Когато една червенокоса жена остана насаме в мислите си, се уплаши от техните въртоглави творения, изпъстрени с цвят и копнежи. Докато червенокосата пиеше кафето си, със студено мляко и прегъваше между пръстите си, с яркочервен перфектен маникюр късмета си за деня, се чудеше...
- Защо, по дяволите, ...

desi.mandradjieva

Проза » Разкази

2.3K 6

Лекцията

- Доброто е във всички нас, злото - също - четеше лекцията си Професорът. - Така че, дали ние не сме такива, каквито вярваме, че сме...?
- Не сме - измърмори под нос Гар Ван, която вече започваше да съжалява, че е дошла на лекцията, обаче Професорът явно имаше много добър слух, защото я чу, въпреки ...

Bersek

Проза » Разкази

930 1

Легенда за магиите на земята

Легенда за магиите на Земята
- Дядо, дядо, разкажи ми приказка!
- Сега ли? Вече е късно. Трябва да си лягаш.
- Нее... Моля те!
- А обещаваш ли след това веднага да заспиш? ...

inanm

Проза » Приказки и произведения за деца

2K 6

*****

Здравей, редакция на в. ........
Почитателка съм Ви. Чудесни сте! Много исках да посетя редакцията Ви, но ,,бос" не се ходи никъде. Сега вече реших да си купя пътъчки, лято иде.
Да Ви призная също какво друго нещо искам и ако някой може да ми помогне, нека го направи чрез Вас! И така! Искам, ама мно ...

sanibani

Проза » Хумористична

1.2K

Краят

К Р А Я Т
Тъгата се усмихва в сълзите на изветрялата ни дързост. Събрала е багажа си. Стои до вратата и нервно пуши. Древните ни маски са разпилени по пода, отдавна спрели да привличат погледа ни, забравени и проядени от пулса на ежедневието.
Къде останаха сладките времена, завързани като букет от б ...

wishpin

Проза » Други

1.4K 1

Ромео и Жулиета

Това се случи на хора, които познавах. Те бяха мои приятели, затова реших да разкажа историята им като приказка, в която липсва щастливият край.
Имало едно време момиче. Малко, красиво, умно. На 12 години животът ù се преобърнал. В класа ù имало момче, което изглеждало съвсем обикновено до деня, в к ...

obiknovenata6

Проза » Разкази

1.9K 2

Очакване

ОЧАКВАНЕ
- Апостоле, тук ли си? - викна някой от пътната врата.
Плътна като гласа на човека, който викаше, вратата не позволяваше да види кой е. Отдавна никой не беше го търсил, затова пъргаво скочи да го посрещне. Остро изскърцаха отдавна несмазваните панти, наби се силно скърцането им в мозъка, за ...

ivliter

Проза » Разкази

1.1K

Внучка

ВНУЧКА
Август изпепеляваше с незапомнени горещини. Слънцето сипеше жар и спичаше земята. Никакъв полъх, тежкия въздух беше в плен на маранята. От седмици, нито капка дъжд- тегнеше досада от палещия зной и безконечната жега.
Старецът влезе в претъпкания автобус и се подпря до вратата. Нямаше го нахал ...

zelena

Проза » Разкази

3K 24

Странен урок

- Ъъамм - протегнах се аз, щом се събудих.
- Крайно време беше - каза Ръмжачът. - Още малко и щеше да проспиш целия ни урок.
- Нямаше да ми е за първи път - свих рамене аз и отново се протегнах: - Ъъамм.
- Винаги търси доброто у другите, обаче никога не забравяй да се оглеждаш и за злото - сподели с ...

Bersek

Проза » Разкази

1.1K 1

Репортаж от...

Репортаж
от сбирка на анонимните графохолици
Здравейте!
Казвам се Ананел и съм пристрастена към писането.
Вече доста години не мога да спя, не мога да ям, не мога и да дишам, ако не напиша поне 50 реда всеки божи ден! (тих шум в залата) ...

ananel

Проза » Хумористична

2.4K 21

Мисионерът или Трактатът за обществото и властта - IV

IV. За Изкуството
- Онзи, който иска да промени обществото първо променя себе си - заяви мисионерът пред тълпа насъбрали се хора.
- Как би могъл да промени себе си? - попитаха го.
- Достатъчно е да се отдаде на Изкуството, то е основно средство по пътя към властта над себе си.
Помолен да разясни по- ...

valesion

Проза » Други

1.3K 1

Живот на промоция

Няма нищо нередно в това, човек да използва четка за къпане, за да достигне ония места по тялото си, които не са лесно достъпни. Особено за по-пълните хора. Сещате се: коремче, любовни дръжки, трудно навеждане и обръщане... Разбира се, нашият герой не е очаквал някакво друго развитие, освен мързелив ...

Romanov

Проза » Разкази

1.5K 4

Има мигове

На Ива.
Никога не съм те познавал, а и никога няма да те познавам, но вярвам, че душата ти вече е щастлива!
Има мигове, когато трябва да замълчим. Да спрем и да притаим дъх. Да погледаме как пада капка дъжд, как расте листо, как светлината се движи в пространството. Да послушаме как вятърът тихо лет ...

AndyVTR

Проза » Разкази

1.4K 2

Amores@yahoo.es(юни2)

%
Две нощи лягам и ставам с твоето ДА СИ ВЛЮБЕНА, Светочка! Чета, препрочитам и всеки път откривам по нещо различно. Все едно, че чета съвсем различен текст! Аз самата се променям с него при всяко прочитане.
Днес бях строена до кафеварката в кухнята още в 5:33 сутринта. До 6:30 бях превела всичко на ...

bojilova1

Проза » Повести и романи

1.6K 9

Ваканция в Улцин-6

Последният ден от престоя ни. С Таня и Мария решаваме, че не ни се ходи на плажа. После пък си променяме решението. Отиваме. Ветровито. Крехкият ни китайски чадър се гъне около спиците си и за да не го гоним по плажа, го заравяме полулегнал в пясъка. При нас пристига една червенокоска от групата, къ ...

670301

Проза » Други

1.2K 3

Разумът или сърцето?

Разумът или сърцето? Кое да избера?
Има толкова много хора по света и всеки един човек е със своя собствена психика и всеки е избрал това, което е най-добро за себе си. Дали сърцето да послушат или разума.
Много пъти, заспивайки, съм си задавала този въпрос. Кое от двете да избера. Кое ли щеше да бъ ...

TinChet0o

Проза » Други

3.2K 7

Денят на един съвършен егоист ( и неговия шут)

ДЕНЯТ НА ЕДИН СЪВЪРШЕН ЕГОИСТ
(И НЕГОВИЯ ШуТ)
Чувстваш ли се понякога самотен в този огромен апартамент? Липсват ли ти... мирисът на непознат аромат, който изпълва спалнята, кучешки лай и детски плач, нечий телефон звъни, грешките ти излизат като стъклен звън от нечия уста? Пиеш уиски, само камината ...

watergabi

Проза » Разкази

1.9K 2

Кучето от крайния квартал

...или Малък постсоц етюд
Вали, духа силен вятър, почти отнася чадъра ми, но аз крача геройски към детската градина.
Пролетта е необичайно хладна и влажна тази година.
Сигурно е заради кризата.
Отивам да взема детето на обяд, защото в 13:00 имаме супер важна задача в центъра. ...

моменти

Проза » Други

1.6K 9

Из "Приказки от Никъде"

Скръц-скърц... Люш-люш... Скърц-скръц... Люш-люш...
Черната Пантера Ра се бе изтегнала в хамака на Но Щен Вълк и се полюшваше блажено мързелувайки, а хамакът тихичко проскърцваше...
- Кеф - протегна се пантерата. - Нищо чудно, че Но толкова често се излежава тук.
ТУП - изтърси се на пода задремалата ...

Bersek

Проза » Разкази

852

Материалът

МАТЕРИАЛЪТ
Писателят е седнал сред мъжете от селото в кръчмата. Той отпива от бирата си и слуша разговора им. В главата му се върти нова идея за разказ, но не може да се съсредоточи - селяните говорят високо и му пречат. Не можеше да им се сърди, сам беше отишъл при тях. Трябваше да ги приеме такива ...

ivliter

Проза » Разкази

1K 1

Антоними

АЗ МОГА:
да виждам душите на хората
да летя като птица в небето
да разбирам безмълвието
да чувствам нотите ...

sorris0

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.8K 1

Агония

Чувства несподелени,
души прикрити,
на смърт птици към
залеза на мечтите устремени.
И сам си, другиго освен самота ...

Nos7radam

Проза

1.3K

За едно приятелство...

Отново съм самотна, седя в тъмната стая и плача безутешно. Отново онази същата болка, която ме задушава, боли ме сърцето, душата, искам просто да заплача и да не спра, докато не мине всичката болка. Тази нощ изглежда още по-тъмна и зловеща, а в мен нахлува страх, който пронизва душата ми и обърква ж ...

Asi18

Проза » Други

1.2K 1 2

18+ Сън

Онази вечер изпих две чашки мастика. Обикновено пия една, но онази вечер изпих две. По изключение. Сигурно затова ми се присъни странен сън. А може и причината да е била в зелената салата, с която се натъпках. Ако е така, то нитратите определено правят чудеса.
Спях си аз кротко и непробудно, когато ...

Heel

Проза » Еротична

2.8K 5

Ваканция в Улцин-5

Границата с Албания беше на някакви си 50 километра от Улцин. Пътят, който се виеше в планината, изведнъж спря пред дървена барака, представляваща Гранична полиция. Не ни провериха паспортите, а само поискаха списък на пътниците от Николай.
- Адаш, твоят списък се оказа по-могъщ от паспортите, бе! - ...

670301

Проза

1.2K 2

Толкова много въпроси

ТОЛКОВА МНОГО ВЪПРОСИ
Пътник и една вяра - достатъчно описателно, за да стане легенда.
Гласове, просмукани във влажните стени на изба - достатъчно за една романтична революция.
Сълзи изпяти - достатъчни, за да откриеш мъртвородените около себе си..
Мечти, закачени по стените - достатъчни за реквиема ...

wishpin

Проза » Други

1.9K 7

Реката все тече и не изтича

РЕКАТА ВСЕ ТЕЧЕ И НЕ ИЗТИЧА
Старият учител е седнал на припек на пейката под черницата. Есенното слънце, провряло закачливи лъчи през пожълтялата шума, е озарило лицето му. Краката са потънали в мекия килим на окапалите вече листа. В ниското, реката тихичко шуми с разпенените си води. В нея блести у ...

ivliter

Проза » Разкази

1.2K 1

Amores@yahoo.es(юни1)

ЮНИ
І
%
Прости ми, че едва сега отварям твоите и- мейли, Света! Не бях в състояние!
Всяко едно пътуване до България ме обръща с хастара навън! След това ми струва толкова много усилия да си приведа вътрешния свят в нормален вид! ...

bojilova1

Проза » Повести и романи

1.7K 7

Човекът от бялата стая

(непосветено)
Обикновено напускам читалнята, когато започнат да гасят лампите. Тогава идва администраторката и вежливо ми обяснява, че времето е изтекло и трябва да затварят. Това се повтаря всяка вечер, с изключение неделята, когато библиотеката не работи. Администраторката е наясно и не ми се сърд ...

radi.

Проза » Разкази

1.2K 13

Носталгия

НОСТАЛГИЯ
Не беше се замислял върху тази дума. „Хайде сега, мъж в заника на живота, да се оставя на някаква си носталгия по преживяното да трови дните ми" - рече си той. Но тази дума упорито се настани в съзнанието му. Методи я бе вдишал с въздуха на спомените, още като се завърна в бащиния дом. Дой ...

ivliter

Проза » Разкази

1.3K 1

Каляска за милейди - край

Каляска за милейди - край
Таня се държеше странно от рождения си ден насам. Уж все така си се смееха заедно на обичайните дребни шеги, придаващи вкус на ежедневието, но не беше както преди... Диана я изучаваше с поглед, когато си мислеше, че не я вижда, а когато си говореха, все гледаше встрани. Не ...

ananel

Проза » Разкази

1.7K 9

Брада

БРАДА
Вакуан стоял пред портрет на Бодхидхарма. На картината Бодхидхарма имал брада.
- Защо този приятел няма брада? – попитал Вакуан.
(Дзенбудистки коан)
Той се бръсне. Застава пред огледалото и гледа лицето си, плуващо сред облаци от потъмняла амалгама. ...

remer

Проза

1.5K 1

Мило мое момче

Мило мое момче,
Помниш ли, че така започвах писмата си до теб, когато бяхме разделени... Сега започвам едно друго писмо... Писмо, което може би няма да прочетеш; писмо, което може би ще хвърлиш в кошчето за боклук, щом прочетеш самото му начало... Но аз имах нужда да ти кажа тези неща и, тъй като не ...

Sw3eTyTo

Проза » Писма

4.3K 2

По пътя си...

Този мрачен ден никога не бе му се виждал така ярък и изпълнен с красива контрастност. Дълго време хиляди болки бавно рушаха пътищата му към щастието и това беше едно от многото неща, с които ни най-малко не се гордееше.
След стотици изнизващи се със скоростта на светлината дни, той осъзна едно-един ...

up-1-level

Проза » Разкази

1.4K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Среща

Светът днес

За мълчанието

Amores@yahoo.es(юли)

Змията

Обръщението

Червенокосата

Лекцията

Легенда за магиите на земята

*****

Краят

Ромео и Жулиета

Очакване

Внучка

Странен урок

Репортаж от...

Мисионерът или Трактатът за обществото и властта - IV

Живот на промоция

Има мигове

Amores@yahoo.es(юни2)

Ваканция в Улцин-6

Разумът или сърцето?

Денят на един съвършен егоист ( и неговия шут)

Кучето от крайния квартал

Из "Приказки от Никъде"

Материалът

Антоними

Агония

За едно приятелство...

18+ Сън

Ваканция в Улцин-5

Толкова много въпроси

Реката все тече и не изтича

Amores@yahoo.es(юни1)

Човекът от бялата стая

Носталгия

Каляска за милейди - край

Брада

Мило мое момче

По пътя си...

Опашка