Проза и разкази от съвременни български писатели
Серийният женкар. Египет.
Полетяхме от Париж до Луксор, оттам ни поеха с автобус и ни закараха до величествената Нил, откъдето ни качиха на един пет звезден кораб-хотел на три етажа. Веднага проверих, че на палубата горе имаше чадъри и син басейн. Френскате група се състоеше от няколко възрастни двойки, няколко семейс ...
Глад
Съкратиха я преди месец. Без предизвестие, без осигуровки, без обезщетение. ...
Котенцата
- Играйте на слънчево място. Не се отдалечавайте. Ако трябва да се отбранявате, не забравяйте, че имате нокти. Наистина слаби, но ги имате.
И днес котетата бяха вън, ...
Като прах, носен от вятъра
Ранна утрин, периодично повтарящ се сън е отговорът, който все още не е взет.
Взимам си раницата и излизам. В нея - много неща от първа необходимост и единствен ...
Мокро
- Ало, Биска, ще ходим ли на плува ...
Да се омъжиш за милионер. Първи разказ. Къщата в Хайланд Парк.
Обади се моят адвокат от Ню Йорк: ”Ирен, трябва да отидеш на оглед на тази къща, изпращам ти данните, гарантирам, че нищо подобно не си виждала. Срещни се с представителя на банката, която я продава и кажи, че проявяваме интерес; питай за цената!”
Слязох от самолета на междунар ...
Ренета - Част втора - продължение
Кучето... или какво се случва с ненужните
Търся ги. Искам си ги обратно. Те мен - не. Просто ме оставиха. Един ден.
Беше тъжен ден. Не зная дали безпрекословна ...
Специални умения
- Голяма работа - пренебрежително махна с лапа Ко Та Рак. - Аз пък мога да изпия толкова вино, колкото е цялото ми тегло, при това само в рамките на един запой.
- Хъм - недоволно изсумтя пантерата ...
Мухите
- Яд ме е. Много ме е яд на хората. Винаги ни гонят и убиват - каза по-голямата муха - Ще ти докажа, че ние - мухите, сме способни да им отмъстим.
- Нищо не можеш да направиш. Толкова си малка. Пък и две ...
Общинските архиви говорят - 1
“Уважаема госпожо Кмет, поздравяваме Ви за изборната победа. Пожелаваме Ви успешно да завършите мандата на Вашия предшественик и настоящ Премиер, на когото ние симпатизираме и подкрепяме изцяло. Но пред нашия блок на улицата се спука една тръба. Още преди три месеца и много пре ...
Поклон и помен за великите
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха.
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх. ...
Продължение от книгата
- Честит рожден ден, сине! Д ...
Той и Аз
Планината на вечния огън
Планината беше тъмна и мрачна. Облаците постилаха тежка пелена върху гъстата гора. Заваля дъжд и беше още по-трудно да се види каквото и да било - времето преобрази деня в нощ. Пътеките изчезнаха и само можеше да се гадае къде стъпваш, а камо ли ли накъде вървиш. Като че ли ...
Изповед
Безплодна история (І. Сесил)
І. СЕСИЛ
1.
Вергил Андонов като юноша беше хубаво, стройно момче, с черна мека коса и гръцки профил. Зад падащата му на момичешки бретон коса обаче се криеше силен, макар и малко мрачен ум, който удивляваше и плашеше учителите му в гимназията.
Вергил тогава не знаеше, че любовта оп ...
Тя!
Всички ме гледат и ми завиждат, когато ходя с нея по улицата. Жените я гледат с притеснение, мъжете със страст.
Тя те кара да искаш да я изядеш, да искаш да вкусиш от крехката ѝ, бронзова плът. Да опитваш от нея и, хапка по хапка, да я разкъсваш от любов.
Тя те кара да се омайваш от ар ...
Времената сигурно са полудели - 41 глава
Ленц намина още два пъти същия ден да ме пита дали съм решила. Аз упорито повтарях, че решението не е само мое и че чакам отговор от хората си. Докато всичко вътре в мен крещеше “НЕ!”, Смърделин включително. Планът на Ленц беше неприемлив за мен. Не само неприемлив, ами направо ме ужасяваше. Кар ...
Доброто старо зло
Почти 5 години си ходиш напред-назад из съзнанието ми, говорейки кога красиви, кога не чак толкова хубави л ...
Сираци - 1 Част
Моля да прочетете под звуците на:
http://www.vbox7.com/play:ed78d791
Разпилените черни коси, подухвани от пролетния вятър, скриваха невинните черти на осемгодишната Мая. Малките ù жадни очи се взираха през отворения прозорец, тя протягаше присвити ръце, махайки на едни деца. Непознат ...
Истината за живота
- До ...
Ябълката
- Много съм красива, нали? Ще го отречете ли? А на вкус съм неповторима. Сочна, сочна съм ...
Духът от селското гробище
Аз съм дух от едно селско гробище. То е едно опърпано и кажи-речи запустяло. Знам ли защо съм се заселил тук. Какви гробища има по света, ех, какви... с мрамори и позлата, с градинки и цветя… Мога и там, а бе - където си искам мога да витая, нали съм дух.
Само че съм тук ...
Крадецът без сянка (Джони Тийф четирилогия), книга първа
Персийска поговорка
Всички ги чака една нощ (смърт?)
Omnes una manet nox
Хораций ...
Блажени са верующите
18+ Серийният женкар. Архитектът.
Братовчед ми, дядо, баба и аз
из "Приказки от Никъде"
- Хъм - неопределено изсумтя Кух Че Реп, докато отпиваше от виното си.
- Откъде бих могъл да зная? - сви рамене Дърт Пън. - Ходи да питаш някой вълк.
- Ахааа ...
Изходът или възхвала на Златния храм - II.3. (роман)
18+ Пряката пътека
разказ на ужасите
Да не се чете от лица под 18 години!!!!
Когато Паула, Кенет и Шарлот за пръв път видяха вилата разбраха, че това е жилището, което бяха търсили. Масивна двуетажна къща с по четири стаи на етаж и с огромна тераса, обхващаща по дължина почти цялата източна стена, тя не ...
Черната птица
- Здравейте. Мога ли да остана с вас? Искам нещо да ви разкажа. Може ли? Бях човек. Момиче бях. Странно момиче, което не проронваше дума. Не кимваше даже с глава за - да и - не. Когато мама ми подаваше храна, не поглеждах към нея. Тя беше ...
Сърцето-птица
Колко бързо им минава на децата.
- Тате, хайде да отидем на люлките! - каза малкото момиченце.
- Добре, Виктория! - усмихна се баща ù. Той беше решил да се поразходят двамата, докато майка ù излезе от работа. Рядко се случваше да има възможност да вземе момиченцето от детската градина и винаги се разтапяше при изблика ù на любв ...
Става все по-красив, нали?
Продължение от книгата
- Дай и женския, ...