Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Магарешки неволи

Една лятна вечер магарето Марко лежало на двора и си почивало. Тревата се размърдала. До него застанало зайче. Малко зайче с наострени ушички.
- Здравей, чичо - казало то.
- Че какъв чичо съм ти аз, бе зайо? - възмутено отговорило магарето и даже се обърнало на другата страна.
- Извинявай. Имаш дълг ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-09-11T13:37:36+03:00 1K 2

Фантастика

Джак се събуди трудно. В сивкавия полумрак на евтината хотелска стая се носеха прахоляци в процеждащия се между спуснатите завеси лъч светлина. Беше задушно и миришеше на мухъл. Опита се да седне и тогава усети болката във врата. Болеше като натъртено. В миг си спомни какво му се случи вчера и изсте ...

intelekt

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-09-11T13:35:29+03:00 1.2K 4

Присъдата

Панелният комплекс е толкова зловещ, че дори и порутената къщичка, с някакви остатъци от дворче, оставена по недоразумение на изживяване, изглежда като оазис в пустиня. Забравиха да я съборят и тя остана необитаема. Бавно, но неумолимо запустява. В тая гротескна среда, хората са се отчуждили и се ра ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-09-11T13:26:34+03:00 859 3

Продължение от книгата

Пътят до Борисовград е шосеен, а от там до Чирпан е междуселски и минава през село Крушево. В 18 часа полкът стигна Чирпан и се разположи. Войниците - в училището, конете - на коловоз източно от разсадника - парка на говежди пазар, а офицерите - по хотелите. През нощта валя дъжд.
На 26 септември още ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-09-11T13:17:01+03:00 920

Страдащият принц и любящата принцеса

Някога, не много отдавна, живял един принц с бленувани кафяви очи.
Всички девойки мечтали за него, но той избрал само една прекрасна и омайна принцеса. Той й споделил колко много я обича и че иска да живее с нея до дълбоки старини, но, уви, тя не го обичала и той се поболял от мъка. Заповядал да се ...

Момичето...

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-09-11T13:11:11+03:00 4K 1

Лудият

- Сирене... сирене... сирене... - повтаряше неуморно човекът и от време на време разнообразяваше с: - С горчица - после пак - Сирене... сирене... сирене...
- Хъм - изхъмка Шира и се протегна фотогенично, както само представител на котешкия род може да прави.
- Нали? - потвърди Ръмжачът и кимна към н ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-09-11T10:28:51+03:00 697 1

Молба за поглед

Не знаеше, това изневяра ли беше, или не. Събуди я оня телефонен звън, посред нощ, змийски глас се изгаври в слушалката: "Знаеш ли къде е сега твоичкият? Спи насред
бедрата на едно двадесетгодишно".
И затвори.
Не знаеше това изневяра ли бе, истина ли бе. Но пламнаха ония огньове в душата ù, избуяха ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-09-11T10:25:37+03:00 894 1 7

Обсебване - Грешка

Борис Йорданов лежа на пода в безсъзнание около десетина минути. След толкова време го откри вътрешната охраната на къщата, докато правеше обичайните си обиколки. Вероятно нещата щяха да са по-лесни, ако някой беше послушал гарда и бяха монтирали модерна система за видеонаблюдение. Но кой можеше да ...

FRACLA

Проза » Повести и романи

2009-09-10T23:49:25+03:00 1.7K 14

Бедняците

Фургонът за работници се появи с първите копки на строежа на новия блок. Паркираха го точно до хотела, срещу ламаринените ограждения на изкопаната от багери яма.
- Загрозява цялата улица! - недоволстваха хората от близкия блок.
- Кой знае какви нехранимайковци ще се довлекат! – наливаше масло в огън ...

inakrein

Проза » Разкази

2009-09-10T22:45:59+03:00 1.6K 26

Колко е важно да караш колело?

Докато попийвахме сутрешно-следобедното кафенце в „Неделя” на "Шипченски проход", се разминаваха трамваи и велосипедисти, настървени в следобедния пек! Кой ли ги знае за къде така настървено се мъчеха да стигнат?!
Сладкото парче торта не оцеля много под зоркото ми око и се впуснах в разговор за ежед ...

yulia

Проза

2009-09-10T19:57:17+03:00 1.1K 2

Хамелеон

ХАМЕЛЕОН
Оранжевото небе смрачаваше. Бавно приливаше в сиво. Край мен пробягаха първите къщи на селото. Пред събралите се посрещачи рейсът спря сред облак прах. Погледът ми се зарея над тълпата, някъде в края засвяткаха две пламъчета под изрусена от слънцето коса – Мина. Очите ни се срещнаха. На лиц ...

korsar

Проза

2009-09-10T19:33:34+03:00 762 1

15 Септември или Петък 13

15 септември или петък 13
В тази обичайна септемврийска история всичко започва с един шумен звънец. Обаче този звънец всъщност не е училищен, а е звънецът на един Samsung, който така упорито се опитва да ме събуди в 8:15 часа. Но защо ми е да ставам - не мога ли да пропусна приветливото посрещане в ...

Talamaska

Проза » Хумористична

2009-09-10T18:00:04+03:00 1.1K

Гнездо

Двете дървета растяха едно до друго. Бяха еднакви на ръст, пък и клоните им като че ли бяха разперени еднакво. Толкова близо бяха, че се вплитаха. Прегръщаха си. Шепнеха си нежно с листата...
Беше пролет. Клоните пак се бяха намерили. И точно там - в тези преплетени клони - сви гнездо птицата.
-Не с ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-09-10T17:55:16+03:00 864 1

Началото на края ( ІІ част) Изпълнителният директор

Изпълнителният директор
С всеки изминал ден Маруся си даваше сметка, че трябва да сложи точка, да прекрати тази срамна връзка със Здравко и продължи напред. Междувременно се беше захванала на работа като продавачка в квартален магазин за пердета. В един облачен, дъждовен ден, тя се почувства страшно ...

dimi49

Проза » Повести и романи

2009-09-10T17:53:12+03:00 1.5K 10

Трицоловщини

Здравейте!! Аз съм майстор Цоло Трицолов от Кранево, водопроводчик осми разряд. Ние, пощальоните и млекарите сме най-търсените мъже. Когато отида на адрес, обикновено се оказва, че съпругът на домакинята е в командировка... И така теЧ след теЧ. Не, че се хваля, но една клиентка ми измисли прякор - „ ...

popolo

Проза

2009-09-10T12:31:11+03:00 832 3

Където и да съм

Тихо е... навън отдавна е вечер. Чувам те по стълбите, при мен ли идваш? Влизаш плахо със стъпки по-меки и от капките на тихия пролетен дъжд. Прекрачваш прага на стаята, поглеждаш през мокрия от дъжда прозорец. Заглеждаш се в Луната - сякаш искаш да я питаш нещо или може би да споделиш... Присядаш т ...

the_ex_girlfriend

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-09-10T11:54:30+03:00 1.3K 2

Продължение от книгата

Първи ден. Полкът се изтегли по шосето за 37 минути. Много от оръдията и раклите потеглиха неохотно. Ставаха много заплитания на тегличките от дърпането на отделните коне във впряговете от несъездването на конете и непривичката им в подобна дапряжка, и от липса на навик. Почивките се правеха след 50 ...

mari45

Проза

2009-09-10T11:53:00+03:00 746

Очи на цвете

Всяка сутрин пристигаше по едно и също време и заставаше до щанда за закуски в очакване на автобуса си.
Точно срещу прозореца ми.
От тук погледната, ми изглеждаше като огромно красиво цвете, забодено там лично от феята на цветята, за да краси грозната спирка.
Не разбрах, че е незряща, дори когато от ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-09-10T11:41:35+03:00 861 6

Интервю

ИНТЕРВЮ
- Шефът ме изпрати при теб. Иска за неделният брой да има нещо интересно.
- Той май че се сеща за мен, кога няма с какво да си попълни страниците. Кажи сега какво иска да му разправям?
- Каза ми да ти задам само един въпрос.
- Думай! ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-09-10T11:39:29+03:00 844 3

Последно лято в Кан

ПОСЛЕДНО ЛЯТО В КАН
(из цикъла „Неочаквано тропически нощи”)
Пролог:
Дж: (чука на вратата)
Р: Стига церемонии, Джийвс, отдавна съм буден! ...

remer

Проза » Разкази

2009-09-10T00:30:41+03:00 1.5K 5

Играта

Играта на минички явно го забавляваше. Беше си избрал най-трудното ниво, при което ти трябва повече мислене и по-малко шанс. Поне за двадесети път го „убиваха” и той все така упорито започваше отначало. Не играеше за рекорд, просто така, сякаш да докаже на себе си, че няма да се примири да губи всек ...

chavdar75

Проза » Разкази

2009-09-09T22:49:00+03:00 1.2K 1 5

Коза

Събуждам се сама в студена гора.
Поглеждам красотата на своята голота...
Времето навява повея на Смъртта,
а аз се чувствам куха и празна като моята голота.
Покрай мен преминава черна коза. ...

vampirka666

Проза » Други

2009-09-09T22:24:25+03:00 781 3

Просто едно малко вдъхновение.

"Те са по-силни от мен. Те са повече от мен.
Какво съм аз?
Един плъх.
Те ще ме унищожат с фалшивата си студена усмивка."
Тя погледна към лампата, сякаш очакваше светлината да проникне в нея и да разсее лошите мисли и спомени. Леден вятър повя през прозореца. Тя потрепера, може би от студа, може би и ...

iooio

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-09-09T21:49:39+03:00 1K

Изповедта на една смокиня

- О, страннико не толкова млад, аз тебе те познавам. Вече петнадесетина години всяко лято се качваш на моята корона. Когато дойде за пръв път при мен, брадата ти беше черна. Сега виждам, бяла е. Но бялото много ти отива. То и аз се промених за тези години, ето едната ми страна вече почва да изсъхва. ...

lubara

Проза » Разкази

2009-09-09T21:48:16+03:00 1K 9

Любовта

Всички са се питали какво е любовта, но не се ли изпита, тя няма как да се осъзнае, тя няма как да се опише, тя няма как да се нарисува и няма как да се изпее! Това е именно чувството, което чувстваш, че никога не си чувствал. Тя е онази малка надежда, поддържаща те жив, това е смисъла на живота. И ...

s3r3nada

Проза

2009-09-09T20:08:10+03:00 1K

Ти... и само ти...

Вчера се помолих за теб...
Помолих се да си помислиш за мен тази вечер. Помолих се, когато ме видиш oтново, да се усмихнеш и да ме поздравиш. Да се зарадваш, че си ме видял след толкова време, защото аз ще го направя... Ще се разтопя в очите ти отново, както някога. Знаеш ли колко ми липсва това усе ...

sorris0

Проза » Други

2009-09-09T17:04:31+03:00 1K

Разговор на чаша кафе

Разговор на чаша кафе
Колата се носеше плавно по завоите нагоре в планината. Снегът валеше и затрудняваше движението, но пътят бе невероятно красив. Дърветата - покрити с воал като в зимна приказка. Върхът – близо и това, което можеха да видят оттам, си заслужаваше. От касетофона долиташе някакво ст ...

MilenaMila

Проза

2009-09-09T16:45:22+03:00 1.1K 5

Безстрашие не съществува

Това е история за един сляп човек, който нямаше никакви страхове. Заради тази своя странност той беше останал без приятели. Всички се бояха от него. Мислеха, че не е като тях.
Ако не се лъжа, през лятото на 2009 г. един учен, на име Филип Нонов, реши, че ще го накара да изпита страх, ако ще да е пос ...

citroenbx3

Проза » Разкази

2009-09-09T14:10:17+03:00 630

За кого е книгата

- Господин Ко Та Рак? - попита куриерът.
- Да? - потвърди котакът.
- "Господин"?! - тихичко се изкиска Но Щен Вълк.
- Това е за Вас - връчи му един малък пакет куриерът. - Подпишете тук, моля.
- Благодаря - пое котакът пакетчето. ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-09-09T14:06:42+03:00 672 1

Из Пътеводител на закъсалия черноморски стопаджия

ИЗ ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ЗАКЪСАЛИЯ ЧЕРНОМОРСКИ СТОПАДЖИЯ
- Ако вдигането на палец не помага, опитайте със сваляне на гащи.
- GPS-ът е враг на стопаджията. Ползвателите му знаят къде отиват, но не знаят откъде ще минат.
- Никога не казвайте на спрелия шофьор, че се връщате от Индия, където сте яздили слон. ...

йеромонах

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-09-09T14:06:20+03:00 1.1K 1

Влакове

Бяха на два съседни коловоза. Стояха и чакаха. Умееха да чакат. Пък и имаха време да си говорят. Влакове. Два влака, които щяха да пътуват в различни посоки. Даже се различаваха един от друг и по това, че единият беше пътнически, а другият - товарен. Както ви казах, говореха си:
- Аз, както знаеш, с ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-09-09T13:34:32+03:00 839

Закъснялото писмо - 4

Дойде време погребалното шествие да тръгва. Музиката започна да свири своя злокобен марш. Най-добрите приятели на Огнимир взеха ковчега на ръце. Той завинаги напускаше своя дом. Най-отпред вървяха Деси и Боян, носейки голям венец, на който в средата беше портрета на Оги. Навред, където минаваха, хор ...

Karaman

Проза » Разкази

2009-09-09T11:10:18+03:00 793 9

Продължение от книгата

На 29 септември стана разпределението. Даде се разписание на занятията и упътване на воденията им. Същия ден започнаха.
30 септември - конни учения.
4 октомври - занятия с носачките.
Забележка: всеки ден преди пладне се провеждаха прикладни тактични учения с вземане на позиция, преимуществено закрит ...

mari45

Проза

2009-09-09T11:03:48+03:00 800

Фея

Закъсняхме. Късно разбрахме какво става. Усилихме ход, но по урвите се слизаше трудно. Внезапно притъмня. Небето стана зловещо. Грохотът след нас се засилваше. Светкавиците запляскаха по оголените камъни. После всичко се сля в един непрекъсващ грохот. Когато вече изгубихме надежда, че ще излезем на ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-09-09T10:52:31+03:00 1K 4

Живот в сълза ракия

На татко, където и да си!
Баща ми пие ракия. Топи пръст в нея и ми дава да вкуся. Мръщя се. Брр, гадост.
Годините минават, но не оставят следа летата в косата му.
По-силен ли е от Времето?
Баща ми сам си вари ракия. ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-09-09T10:27:52+03:00 990 11

Живият мъртвец, ч. 2

Усетил прималяването ми, мъжът, който събуди моите най-зловещи кошмари, ми подаде ръка и предложи да изпием по кафе. Съгласих се. Въпреки, че не откривах нещо познато в него, аз се надявах поне да чуя разумно обяснение.
В кафенето нямаше много клиенти, така че сервитьорката ни обслужи бързо и след м ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-09-09T10:17:35+03:00 1.1K 16

Бъжгали

БЪЖГАЛИ
Седим под манастирския дъб на сянка, с поглед към полето, забулено от мараня. Жабуркам се с последното стограмче от изстудената ракия, под вещия поглед на любимата, която за сетен път разглежда албуми.
Дядо игумен сладко прохърква, не от ракията, а от хладината. Той ракията я пие за комка, п ...

korsar

Проза

2009-09-09T00:32:19+03:00 877 2

Среднощно

Когато тя го гледа, той мълчи.
Тя обича да го гледа, а той обича... да мълчи.
Когато тя рисува минало, той обича да вдишва бъдеще.
Тя обича да го гледа, а той обича... да мълчи.
*** ...

eX_girl

Проза

2009-09-08T23:55:42+03:00 1.2K 1

Нощем

Нощем
Горска импресия
Колата спря. Двигателят изгасна. За миг никой не продума, нито помръдна. В следващия момент отворихме вратите и излязохме навън. Беше тихо, тъмно. Единствената светлина идеше от фаровете и от безбройните звезди, наредени по черното небе. Те като мистични светилници придаваха цв ...

svetlioo

Проза » Разкази

2009-09-08T20:29:08+03:00 1.3K 1

Никога не казвай "Никога " III част

На бюрото в участъка ме чакаше ДНК-пробата, бях прав, червеният скалп, открит при жертвите и косъма от колета принадлежаха на един и същ човек. Някой ни беше дал жокер, оставяше да успеем да свалим картите. Чистият въздух ободри старика и по пътя започна да си тананика старинен руски романс. На мяст ...

Bardejov

Проза » Разкази

2009-09-08T20:24:11+03:00 815 2