Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Независимост за България

Независимост за България
Писано миналата година.
Сега в 2008 г., когато се навършват 100 години от обявяването на независимостта на България, можем да се обърнем назад и да направим кратка ретроспекция.
Независимостта на България е обявена на 22 септември 1908 г. Официално е призната от Османската и ...

Войнов

Проза » Други

2009-09-22T13:21:38+03:00 1K 6

Наказание

- И къде ги изтърсихте?
- Отпред, пред портата. Ама много се разпиляха. Няма да можеш да влезеш.
- Нищо. Ще ги оправя.
И затворих телефона. Обадиха се от градчето. Оня ден бях там. Събаряха на центъра две къщи за разширение на площада. Тухлите бяха хубави и им викам.
-Изпратете един камион на моята ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-09-22T12:57:44+03:00 1.5K 1 8

Гарванът

Старият гарван кацваше всеки ден на това дърво. Всеки ден на този клон кацваше, че беше нависоко и се виждаше надалеч. Обичаше да наблюдава живота в гората и небето. Тогава не се чувстваше толкова самотен.
Сега виждаше малки зайчета да си играят. Майка им постоянно ги съветваше за нещо и най-много е ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-09-22T12:50:47+03:00 1.9K 1

Спиридон

Спиридон беше млад, мускулест мъж с квадратна, масивна челюст и малко чело. По-близкото съприкосновение с него издаваше редки контакти със сапун и вода, но тестостеронът му беше в повече и това караше изключително изискани дами да го желаят толкова силно, че да се изчервяват от собствените си мисли. ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-09-22T12:32:45+03:00 1K 14

Падението на сутеньора - глава единадесета и дванадесета

Глава единадесета
В Лоби бара постъпи на работа нова сервитьорка и Симеон веднага ù хвърли око. Не беше в първа младост – около тридесетте, не беше и кой знае каква красавица, но у нея имаше нещо загадъчно, което предизвикваше интерес. Затова пък имаше страхотно тяло – разбра се, че някога е тренира ...

Nelsan

Проза » Повести и романи

2009-09-22T12:10:48+03:00 988 2

Как се сключва сделка - 17

Мел лежеше в леглото си. Сънят отдавна се беше тръгнал от очите й, но тя нямаше воля да се надигне. Пък и защо да бърза – днес е събота. От тази седмица тя няма повече да излиза в събота. Съботата носи изненадващи догонвания, покани за кафе с шефове, предложения за сделки и после хубаво накисване в ...

DanyD

Проза » Повести и романи

2009-09-21T00:33:47+03:00 2.1K 8

Хищник (Чикагски историйки)

Хищник
Чикагски историйки
Седя на масата, а срещу мен е моето момиче. Всъщност тя още не знае, че е мое момиче, защото не сме се запознали. Всяка година евреите от Чикаго организират бал. И днес аз присъствам на този бал, но не съм един от тях. А моето момиче е. И не знае, че аз не съм. Очарователна ...

marco777

Проза » Разкази

2009-09-20T22:54:43+03:00 3.9K 4 41

Ани и Вълшебната гора. (Незавършено)

1.
Вечер, обсипана с чудеса. Вечер, която тя щеше да запомни. Вечер, в която малката Ани навършваше прекрасните 9 години. Но нека се върнем на сутринта, в която тя се събуди с усмивка на уста, усмивка, разкриваща красивото й грейнало лице. Нека ви разкажа за това така щастливо малко момиченце. Ани б ...

Stefani92

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-09-20T21:45:37+03:00 1.2K 2

Боклуци

Пак ме жилнаха!
Дали го правят нарочно, или без да съм там пак за това си говорят?
Но се впримчвам! Неведнъж забелязвах, че де по един, де по двама, уж между другото се шмугват зад преградата и потъват в завършените зали. Гледат, шушукат, подсмиват се и после при всеки случай ми подхвърлят.
- Абе, ш ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-09-20T21:30:41+03:00 913 4

Резюме на тъгата

РЕЗЮМЕ НА ТЪГАТА
Стамен запретна ръкавите на изпокъсания балтон и зарови измръзналите си ръце в боклука. Развързваше торбите и търпеливо оглеждаше съдържанието им. Отдавна беше превъзмогнал срама , а смесицата от погнуса и съжаление в хорските очи престана да пробожда сърцето му както в началото. Се ...

wishpin

Проза » Разкази

2009-09-20T21:30:34+03:00 1.9K 2

Здравей, Любов...

Здравей, Любов, това съм аз... Чуваш ли сладката песен, която пея? Написах я сама за тебе, за да се върнеш, да дойдеш и да стоплиш очите ми... Последвай ме, Любов, до скоро бяхме заедно, и скоро пак ще бъдем, ако ме намериш, защото аз нямам силата да те потърся... Ела със мен, Любов, стой до мен под ...

mini_izku6enie

Проза » Писма

2009-09-20T21:23:49+03:00 1.7K 3

Чужд

Пътят ти начертан е, защо не го следваш? Защо все назад гледаш? Защо дириш онези красиви химери от миналото? Не можеш да се върнеш там, сред розовите градини на светлото детство и безгрижната младост. Глупако, недей вехна по онези очи, дето смущават съня ти нощем. Спри да дириш нежните ръце на онзи ...

AnTiHrIsTa

Проза » Други

2009-09-20T21:22:47+03:00 1.3K

Обичах/м

Бях добра и исках и ти да бъдеш с мен.
Бях търпелива, но ти беше повече от мен.
Обичах твоя глас, твоя допир.
Обичах начина, по който ме наричаше.
Обичах да бъда с теб дори, когато си зъл. ...

ini

Проза

2009-09-20T21:22:36+03:00 828

Готическа проза

Готическа проза
За мен готиката не се изразява в черните дрехи, множеството обици и слушането на метъл. За мен готиката е тишината на нощта - едновременно тайнствена и успокояваща. Готиката е онзи огън в сърцето. Огънят, който те изгаря и те кара да се чувстваш силен и зависим през цялото време. Кра ...

Talamaska

Проза » Други

2009-09-20T21:19:11+03:00 1.2K 6

***

Питал си ме толкова много пъти защо не вярвам в любовта, защо точно аз, аз, която съм най-романтичният и вярващ в красивото, идеалното, несъществуващото човек? (или поне такава ме виждаш ти). Возим се в колата ти, слушаме музика и обсъждаме онези романтично-драматични филми, превзели интернет-простр ...

green_girl

Проза

2009-09-20T21:17:42+03:00 1.3K 1

Костенурка и таралеж

Срещнали се костенурка и таралеж. На една горска пътека се срещнали.
- О, здравей, здравей - казал таралежът. Все искам да те питам нещо. Не ти ли омръзна да носиш къщата си винаги със себе си? Не ти ли тежи?
- Е, тежи ми, затова съм толкова бавна. Ами ти, с тези бодли как минаваш през храстите? Ето ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-09-20T21:04:23+03:00 5.8K 1

Продължение от книгата

ФРОНТОВИЯТ КОРДОН
3 октомври - в 22,30 часа. В лагера дойде автомобил при началника на управлението, генерал Рачо Петров и даде на командира на полка телеграма.
- Първо отделение, с полковник Галунски, ще потегли с трена - завърши Рачо Петров.
Нощта бе тъмна, пътят развален. На гарата нямаше фенери, ...

mari45

Проза

2009-09-20T21:01:17+03:00 1.1K

Късна среща

Късна среща
„Когато има толкова случайности, търси закономерност...”
Цяла нощ снегът валя и затрупа пътя. Слънцето едва проникваше иззад облаците. Беше съвсем рано, когато той отвори очи, чу равномерното дишане до себе си и се усмихна... Снощи до късно се вслушваше дървата в камината как пукат и огъ ...

MilenaMila

Проза » Разкази

2009-09-20T20:42:14+03:00 1.1K

През Родопите

ПРЕЗ РОДОПИТЕ
Влакът напусна Асеновград. Отзад останаха накацалите по високите ридове параклиси – бели птици пред полет. Долу река Чая виеше змийското си тяло под платаните и загладените от водата камъни. А после се разстилаше като голямо огледало, там се отразяваше околната природа. Зеленият пастел ...

korsar

Проза

2009-09-20T19:53:53+03:00 1.2K

Писмо от Израил

Писмо от Израил
Халил седеше на нара и пишеше.
Пишеше на Зоя. На Зоя и две годишната им дъщеря Емилия, които бяха там далеко, някъде на север в България, може би сега в Благоевград.
Всичко тръгна от това, че хареса техния мирен свят и свободен живот, техния начин на мислене. А когато се върна тук, г ...

Войнов

Проза » Разкази

2009-09-20T06:44:24+03:00 1.8K 8

* * *

Боли, когато вятърът повее силно. Развее косите ни, карайки ги да се удрят в лицето. Но най-боли, когато вятърът влезе в сърцата ни. Опустошаваща болка, предизвикана от миг на слабост. Слабост, породена от наивността да допуснеш вятъра да влезе в сърцето ти. Завихряйки се там, той ни кара да изпитва ...

dust-in-the-win

Проза » Други

2009-09-19T19:56:17+03:00 923 2

Кафе тераса

Тази тераса е толкова дълга и бяла, докато върху нея кротко ляга издължената ти сянка рано сутрин, когато бързаш да изпиеш дългото кафе със двойната сметана. И очите ти все още си почиват от взиране в асфалтовата лента и галят нежно и разсеяно особеното, някак по-наситено и по-дълбоко синьо в небето ...

DragoPi4a

Проза » Разкази

2009-09-19T19:47:18+03:00 1K 3

Из дневниците на най-доброто дете ( част 1 )

Днешният ден беше като вчера. Слънцето изгря с утрото, а пердетата губят смисъл, когато лъчите засияят в стаята. Въздухът - все така тежък, както вчера; небето - синьо; стаята - същата.
Анн отвори очите си, изгарящото й лице поруменя от слънчевите ласки и събуди малкото момиче. Тя стана, разтърка оч ...

Ledena_Kukla

Проза » Разкази

2009-09-19T13:17:07+03:00 2K 8

Нощна интерлюдия

Нощна интерлюдия
(из фентъзи-романа „Повелителят на Гардероба”*)
В пет сутринта изглеждаше, че градът спи. Разбира се, Сашо отлично съзнаваше, че това е само привидност. Както и всичко останало. Беше му го обяснил Трикстерът Пешо още първата вечер. Но онова, което бе чул тогава, кой знае защо не се ...

remer

Проза » Повести и романи

2009-09-19T12:07:33+03:00 833

Писмо за никъде

ПИСМО ЗА НИКЪДЕ
Пиша без получател, защото получателят го няма. Просто замина в неизвестността.
Събудих се. Тъмна, студена и самотна нощ навън. Само време за мрачни мисли, защото съм съвсем сама и причината да ми е гадно е проста. Няма те. Отиде си... е, каза няколко любезни думи, че ще се обадиш по ...

tanichec

Проза » Писма

2009-09-19T12:00:25+03:00 1.3K 1

Птиците

- Гу-гу-чух, гу-гу-чух.
- Добре де, какво си чула? Все това - чух - повтаряш. Казвай какво си чула.
- Гу-гу-чух славеят да пее.
- Га-га кога?
- Гу-гу-чух го вчера. ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-09-19T11:52:06+03:00 886

Кукувица

По улицата бавно се изкачва възрастна жена. Почуква с бастунчето и поспира на всеки няколко крачки. Прави опит да се поизправи, и отново чук-чук и няколко крачки. Когато доближи, кучето настръхна. Скочи към нея и яростно залая. Гласът ми го закова на крачка от бастуна. Жената спря и се изправи. Пред ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-09-19T11:43:42+03:00 995 7

Панаир

Какво бихте изпитали, ако всичко, което сте си представяли, вашите идеи, онова оформено мисловно творение - фантастично и реално - изведнъж видите опредметено в чужда творба? Написано, оформено в онзи вид, който до тогава е бил само твой. Всичко от теб в хармоничния, утвърден, желан и мечтан свят – ...

WIK

Проза » Други

2009-09-19T11:40:04+03:00 806

Сийо, дай солта

Гласът срещу мен наема инерция. Апартаментът кънти. Лампата премигва, аха да угасне.
- Докога!? Питам аз!... Докога да търпя това!... Сутрин ставам по тъмно, десет часа въртя кормилото на камиона. След това бягам на гарата. Там съм почасово. Прехвърлям сто торби цимент, да изкарам още някой лев. При ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-09-19T11:37:11+03:00 938 2

Коледа

СИРОМАШКО ЗЛАТО
Стоя и чакам. Плевнята е пълна с дъхаво сено, попило аромата на ливадите. Някъде зашумява мишка, а над мен лястовиците през минута се стрелват към гнездото, свито под покрива. Легнал съм върху сеното и трети ден очите ми гледат чорбаджийския двор. Ето го старият хаджия. Годините му с ...

korsar

Проза

2009-09-19T11:32:14+03:00 778

Oгледалце, огледалце...

(Приказката ще започне тази вечер!)
В кралството ще има бал. Принцът, моят принц чаровен, тази вечер точно в десет ще търси своята принцеса без една обувка.
(Часове пред огледалото прекарах на сладки приказки и силно кафе. Огледалото е моят най-добър приятел!)
Феята кръстница от гардероба приказната ...

green_girl

Проза

2009-09-19T01:07:47+03:00 1.1K

Déjà vu - 4

Déjà vu - 4
Дара се затича по стълбите нагоре. Изобщо не искаше да чака асансьор след думите, които чу. Нервите ù я разтресоха и тя премина пътя до апартамента като в транс. Влезе в коридора. Движеше се машинално. Около нея сякаш се стелеше бяла мъгла. Чуваше дъщеричката си да плаче. Затича се. Врат ...

nellnokia

Проза » Разкази

2009-09-18T23:07:23+03:00 1.2K 12

Празна

Очите червени,
гримът размазан,
сълзите засъхнали по
безличното ми лице.
В тъмното седя и ...

Pepsi_pz

Проза » Други

2009-09-18T20:11:57+03:00 1.2K 2

Аристократи

Мразех пътуването с корабче от едната част на Истанбул в другата. Тълпата ме изнервяше, затова използвах ранните часове на деня. Бях намерил средство за отвличане на вниманието. Да мине време, отивах при ваксаджийчетата, които, освен че лъскаха до огледален блясък обувките, разказваха интересни исто ...

inakrein

Проза » Разкази

2009-09-18T17:30:40+03:00 1.2K 13

История с извънземни

Аз съм от онези същества, което вие на Земята наричате извънземни. Казвам се Фунц. Живея на планетата Тизатунк. От време на време прескачам до Земята - там ходя на море, защото е много е топло, особено около Африка.
Качихме се на летящата чиния и отпътувахме към тази далечна планета. Изведнъж се чу ...

citroenbx3

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-09-18T14:28:11+03:00 958 1

Китайски порцелан

Чуден е божият свят!
Още по-чудни сме Ние! Хората!
Ако някой каже, че е най-най-най, ще му се смеем, ама не се смеем, като се считаме за най-най. Че то, ако реално се загледаш, с едно куче не можем да се сравняваме. И по-умни са, и по-честни и по-интелигентни.
Връща се Златото оня ден, но нещо не е ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-09-18T11:46:49+03:00 1.1K 2

Игра до смърт

В памет
На всички питбул-териери, умрели в кучкарници и изолатори,
приспани, само защото са родени от нарочената порода;
прекарали живота си, оковани навън само с варел като дом;
размножавани в клетки; ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-09-18T11:30:07+03:00 3.2K 11

* * *

Добър вечер, Любов. Търсих те, търсих те, за да се сбогуваме, макар че още не съм те срещнала. Търсих те, за да те усетя, да те почувствам за последно... и за първи път. За да ми се усмихнеш и да заплачеш пред мен. Колко ли са красиви сълзите ти?... За да ме докоснеш и да ме изгориш, да ме изтриеш, ...

kopele

Проза

2009-09-18T10:57:10+03:00 685 3

Защо грозим красотата й

Иска ми се да вярвам, че любовта е миг, на който трябва да се наслаждаваме, без да скърбим след това. Да я изживеем, а когато си тръгне, да се радваме, че ни е сполетяла.
Но не е така, нали? Всеки страда и плаче за нея, иска да си я върне, но не може, иска да е вечна, но не е, нали?
Тя просто идва в ...

малка_любознателка

Проза » Други

2009-09-18T00:03:38+03:00 952 1

Не знам нищо друго

«Не знам нищо друго. Сега само чакам. Виждам моя бог в теб. Не знам какво да правя.»
Виждам моя бог в теб. Това е. Няма как по-точно да го кажа. Ти си моят идеал, ти си моят идол.
Всичко, което съм искала, всичко, за което съм мечтала се съдържа в личността ти, в теб.
Не зная нищо друго. Толкова дъл ...

fanaa

Проза » Други

2009-09-17T23:54:24+03:00 1K