39 892 резултата
ТАЗИ ДРЕВНА, ПРЕДРЕВНА МОДА
Към какво се стреми модата? Тя се стреми да подчертае и преувеличи онези особености, с които природата ни е надарила!
Така казва Дарвин в книгата си "За произхода на човека". А за когото е интересно, ето още нещо от тази книга:
Според професор Вайтц, колкото и човек да е ...
Към какво се стреми модата? Тя се стреми да подчертае и преувеличи онези особености, с които природата ни е надарила!
Така казва Дарвин в книгата си "За произхода на човека". А за когото е интересно, ето още нещо от тази книга:
Според професор Вайтц, колкото и човек да е ...
1304
♥ Питам се, когато срещаш любовта с хилядите и лица, какво ли виждаш!? -слънце, музика, лъчи от светлина! Ангелски криле понасят ли нагоре възродената ти за любов душа!?
Какво е, ти ми кажи!?
Кажи, Сърцето тупти ли в ритъма на любовта, носи ли го песента?
Гладната за любов Душа нахранена ли е сега - ...
Какво е, ти ми кажи!?
Кажи, Сърцето тупти ли в ритъма на любовта, носи ли го песента?
Гладната за любов Душа нахранена ли е сега - ...
1351
5
Поучителната история на Големия Мечок
Както можеше да се очаква и тази история започва в едно слънчево утро, когато жадувате по-скоро за урагани или поне за скучен мрачен дъждец, който да оправдава едно блажено сутрешно мързелуване по юргана. Но, както споменахме, времето беше хубаво и принц Родион ...
Както можеше да се очаква и тази история започва в едно слънчево утро, когато жадувате по-скоро за урагани или поне за скучен мрачен дъждец, който да оправдава едно блажено сутрешно мързелуване по юргана. Но, както споменахме, времето беше хубаво и принц Родион ...
1140
3
Изкачването на стълбите й се стори много по-изморително от всеки друг ден.Когато влезе у дома, Таня разбра, че никой от техните не беше в къщи. Зарадва се и побърза да си легне. Но за пръв път в живота й леглото й се струваше толкова неудобно, а нощта толкова дълга. Цяла вечер почти не мигна. Не спи ...
571
4
„То бе една малка, малка лодка - която по залива тръгна.
То бе едно храбро, храбро море - което навътре я дръпна.
То беше една хищна, хищна вълна – която с език я прегърна.
Така не разбраха големите кораби – че моята лодка потъна.*
Вятъра съвсем леко се усили, което нагъна още повече морето пред сед ...
То бе едно храбро, храбро море - което навътре я дръпна.
То беше една хищна, хищна вълна – която с език я прегърна.
Така не разбраха големите кораби – че моята лодка потъна.*
Вятъра съвсем леко се усили, което нагъна още повече морето пред сед ...
838
1
1
- Ало, "Сам си направи?"
- Имате грешка. Тук е "Направи си сам."
- Тъй де, "Направи си сам."
- Да, кажете!
- Ало, имате ли връзки? ...
- Имате грешка. Тук е "Направи си сам."
- Тъй де, "Направи си сам."
- Да, кажете!
- Ало, имате ли връзки? ...
643
- Всеки рисува.
- Какво?
- Зависи от ситуацията.
- Не, какво каза?
- Казах, че всеки рисува. ...
- Какво?
- Зависи от ситуацията.
- Не, какво каза?
- Казах, че всеки рисува. ...
923
1
6
Всичко започна с това, че усещането за изолация започна да придобива все по-тягостна конкретност. То се съчетава по особено неприятен начин с утвърдилите се отдавна аутсайдерски комплекси, съпътстващи цялото ми битие. Отначало си помислих, че полудявам, но после осъзнах, че подобна констатация не е ...
942
3
Тишина. Единствено самотното туп-туп на сърдечния ритъм просичаше периодично мълчаливата стая.
Празнота. Тя можеше да разбере погледа, взиращ се в нищото, което обгръщаше цялото помещение.
Тик - так, тик - так, плачеше часовникът на стената, срещу който стоеше седналата жена - сама. Механизмът му ся ...
Празнота. Тя можеше да разбере погледа, взиращ се в нищото, което обгръщаше цялото помещение.
Тик - так, тик - так, плачеше часовникът на стената, срещу който стоеше седналата жена - сама. Механизмът му ся ...
864
Все нещичко остава от този свят разпилян... Онова нещо, което наричаме чувство преплетено с размисъл върху битието...!
И пак започват тревогите за ежедневието за това как, къде, кога? Вечните въпроси на нас творенията.
Но когато се издигнем над сивотата се появяват цветовете на дъгата, а дъждът е пр ...
И пак започват тревогите за ежедневието за това как, къде, кога? Вечните въпроси на нас творенията.
Но когато се издигнем над сивотата се появяват цветовете на дъгата, а дъждът е пр ...
1201
4
РАЗКАЯНИЕ
Събуждали ли сте се някога с чувството на срам и разкаяние...
макар и да не си спомняте какво сте правили предната вечер?
Дори... не сте направили нищо...
само и просто обикновените неща! ...
Събуждали ли сте се някога с чувството на срам и разкаяние...
макар и да не си спомняте какво сте правили предната вечер?
Дори... не сте направили нищо...
само и просто обикновените неща! ...
910
2
- Бъррр - каза Сянка и изтръска водата от качулката си, след като се скри на сухо в горския заслон. Дъждът беше пороен и май единствената посока, от която не валеше, беше отдолу. Като цяло много красива гледка, стига да не я гледаш от прекалено близо. Сянка се оттегли в сенките в дъното на заслона и ...
625
2
Memories
Есенният вятър развяваше косите ù. Тя вървеше бавно по покритата с червени, жълти и кафяви листа алея. Нежната кожа на лицето ù бе зачервена от студа. Лошото време, мрачното небе и пустотата около нея отговаряха на настроението ù. Старата рана в душата ù се отваряше наново. Жената продължав ...
Есенният вятър развяваше косите ù. Тя вървеше бавно по покритата с червени, жълти и кафяви листа алея. Нежната кожа на лицето ù бе зачервена от студа. Лошото време, мрачното небе и пустотата около нея отговаряха на настроението ù. Старата рана в душата ù се отваряше наново. Жената продължав ...
676
2
Нощ. Гора. Сърце. Самота. Болка. Сълза. Спомен. Тъга. Луна. И пак самота. Още болка. И друга сълза...
Луна. И звезди. Спомен. Сърца. Усмивка. И още сълзи. През усмивка...
Нощ. Борба. Продължавам напред!
Утро...
Луна. И звезди. Спомен. Сърца. Усмивка. И още сълзи. През усмивка...
Нощ. Борба. Продължавам напред!
Утро...
846
1.
Тунелите бяха потънали в сенки. На няколко места имаше пукнатини и струеха снопове светлина, но бяха толкова немощни, че на около метър се топяха в тъмнината. Тези слаби пробиви на светлината бяха едва в начало на тунелите, навътре всичко вече бе потънало в непрогледна им неизвестност.
Дълго се ч ...
Тунелите бяха потънали в сенки. На няколко места имаше пукнатини и струеха снопове светлина, но бяха толкова немощни, че на около метър се топяха в тъмнината. Тези слаби пробиви на светлината бяха едва в начало на тунелите, навътре всичко вече бе потънало в непрогледна им неизвестност.
Дълго се ч ...
753
1
1
Протегнах се в леглото като принц. Лек ветрец играеше с копринените завеси и се загледах в отразената светлина. Миришеше вкусно на млечна баница и печено сладко от зрели смокини. Баба бе решила да ме угои. Седнах в леглото и се облякох бързо. Застанах на вратата и огледах като изследовател кухнята. ...
1970
28
Хубаво е човек поне да има един истински приятел, който да го разбира, да му помага в трудни моменти, да се забавляват през всяко предоставено време.
Но е лошо, когато човек няма приятели и остава неразбран. Чувствайки се половин човек и ненужен. Трудно е наистина в този объркан свят да намериш наис ...
Но е лошо, когато човек няма приятели и остава неразбран. Чувствайки се половин човек и ненужен. Трудно е наистина в този объркан свят да намериш наис ...
901
2
Сега разбирам,
че от болката умирам.
Очите вече очи не са,
а езеро от сълзи.
Те отдавна не знаят блясък ...
че от болката умирам.
Очите вече очи не са,
а езеро от сълзи.
Те отдавна не знаят блясък ...
1061
2
Добро утро, Боб!
Вчера ходих на пазар, щом излязох от магазина пред мен блесна изключителното и прелестно шоколадово дърво, Боб, не знам как успях да откъсна очи от него! Подминах го с две стъпки и в този момент жената се спря да купува домати. Краката ми трепереха, Боб, застанах с гръб към дървото, ...
Вчера ходих на пазар, щом излязох от магазина пред мен блесна изключителното и прелестно шоколадово дърво, Боб, не знам как успях да откъсна очи от него! Подминах го с две стъпки и в този момент жената се спря да купува домати. Краката ми трепереха, Боб, застанах с гръб към дървото, ...
993
Затвори очи. Легнала върху меката трева, тя се наслаждаваше на хубавото време. Обожаваше да е сред природата. Цялата тази зеленина наоколо, топлото слънце, синьото небе, по което тук-там се мяркаше по някое облаче, променящо формата си постоянно...
Радваше се, че откри тази поляна. Намираше се сред ...
Радваше се, че откри тази поляна. Намираше се сред ...
1105
2
ВЯТЪР И МЪГЛА В НАШИЯ ГРАД
1.
Ех, че хубаво местенце!
Направо да изпърхаш от възхищение.
Небе. На небето - слънце. Облещено и жълто като тенеке, слънцето представете си - свети! ...
1.
Ех, че хубаво местенце!
Направо да изпърхаш от възхищение.
Небе. На небето - слънце. Облещено и жълто като тенеке, слънцето представете си - свети! ...
840
1
(участие извън класирането)
До последната дисциплина всичко вървеше като по вода. Моят кон Пегас се справяше отлично, дори надмина себе си; при гонката изпревари съперниците си с няколко дължини, при препятствията мина без грешка; очертаваше се пълен триумф. В действителност, в тази кушия участваха ...
До последната дисциплина всичко вървеше като по вода. Моят кон Пегас се справяше отлично, дори надмина себе си; при гонката изпревари съперниците си с няколко дължини, при препятствията мина без грешка; очертаваше се пълен триумф. В действителност, в тази кушия участваха ...
695
4
И ето, пак в този мрачен ден, стоях не за първи път сама, в самотната стая. И вече дори не знаех, коя съм аз коя е моята цел. Стоях тиха в стаята самотна... Може би студена бях към хората, но сърцето беше изстинало отдавна не усещаше вече любовта, беше празно. И то се надяваше скоро някой да го доко ...
640
1
Беше един от ония чудни дни на ранна пролет, които те карат да се чувстваш наистина жив. Природата се отърсва от зимния унес с готовност за нов устрем и всичко наоколо радва. Птиците с веселото си чуруликане, дърветата с новите си премени, земята с разтворените си недра за нов живот. Въздухът - изпъ ...
928
2
Слушай, сега ще ти разкажа за времето, когато нощта стана вечна и всички звезди паднаха в безкрая. Oт тогава за нас няма вече сутрин и ден, а само мрак и тъмнина. Изчезна светлината отведнъж, изсмука я бездната. Сега само понякога въздухът ще заискри от студ, кристален и пронизващ, такъв го знаеш и ...
1178
1
2
Гражданинът Иван Петров с удоволствие отпиваше от ароматичното турско кафе. От дъното на бара долитаха галещи звуци на йоника. В един момент той се изправи, вдигна високо ръце свити в юмрук и извика: "Е- В- Р- И- К- А"... Проклетият му тирбушон! Как не се сетих до сега! - и тупна обратно върху стола ...
503
1
За него!
Гледах как любовта между нас
израстваше, не знам или по-точно
не-желая да знам, дали някога ще те изгубя,
защото не го искам. ...
Гледах как любовта между нас
израстваше, не знам или по-точно
не-желая да знам, дали някога ще те изгубя,
защото не го искам. ...
910
1
Един следобед Ко Та Рак влезе в кръчмата на Хо, а по петите го следваха малчуганите Мър Мър, Мър Мяу и Ко Те. Огледа се и за своя радост видя Гар Ван и Но Щен Вълк на тяхната маса.
- Здравейте - поздрави приятелите си котакът.
- Здравейте - като ехо повториха след него котетата.
- Здравейте - отгово ...
- Здравейте - поздрави приятелите си котакът.
- Здравейте - като ехо повториха след него котетата.
- Здравейте - отгово ...
531
4
Някога търсех сърце,
което да тупти за мен.
Някога търсех вълшебната страна на чувствата,
a намерих тяхната самота.
Някога търсех обич, ...
което да тупти за мен.
Някога търсех вълшебната страна на чувствата,
a намерих тяхната самота.
Някога търсех обич, ...
1287
5
ПРИКАЗКА ЗА МОРСКАТА ЗВЕЗДА
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният чов ...
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният чов ...
2811
3
КОСМИЧНИЯТ ПЪТ НА РОЗАТА
Днес ми е ден за полет. Ще избягам от онази малка маймуна, която е обсебила земното ми тяло и ще полетя към теб. Посоката я зная отдавна - към онзи космичен извор на Истината, Любовта и Светлината, където мене още ме няма. До него води Пътят на розата. Нали го знаеш? Той е п ...
Днес ми е ден за полет. Ще избягам от онази малка маймуна, която е обсебила земното ми тяло и ще полетя към теб. Посоката я зная отдавна - към онзи космичен извор на Истината, Любовта и Светлината, където мене още ме няма. До него води Пътят на розата. Нали го знаеш? Той е п ...
994
6
- Ей сега се връщам - каза Ко Та Рак и забърза към тоалетната.
- Та...? - започна да пита нещо Ра, обаче я прекъснаха:
- Ако имате две ризи, дайте едната на ближния си - избърбори на един дъх Праз Но Дум.
- Ако имате три купички с вино, а сте само двама, дайте излишната на нуждаещите се жадни братя ...
- Та...? - започна да пита нещо Ра, обаче я прекъснаха:
- Ако имате две ризи, дайте едната на ближния си - избърбори на един дъх Праз Но Дум.
- Ако имате три купички с вино, а сте само двама, дайте излишната на нуждаещите се жадни братя ...
555
1
ПОЗДРАВ КЪМ ВСИКИ ДАМИ ПОСЛУЧАЙ 8 МАРТ
Уважаеми дами!
Позволете ми от мое име и от името на всички колеги, публикуващи тук, да ви поздравя и да ви честитя празника- 8 Март.
Щастлив съм, че ми е предоставена възможността да се запозная и да общувам, макар и задочно, с вас и да следя с удоволствие, на ...
Уважаеми дами!
Позволете ми от мое име и от името на всички колеги, публикуващи тук, да ви поздравя и да ви честитя празника- 8 Март.
Щастлив съм, че ми е предоставена възможността да се запозная и да общувам, макар и задочно, с вас и да следя с удоволствие, на ...
3394
- Ало, ало...
- Какво сте се развикали бе, госпожо? Ушите ми и без това пукат. Слушам, тук е пожарната.
- Кой, кой, бърза помощ ли?
- Никаква бърза помощ не е. Тук е пожарната.
- Ало, някой се намеси в разговора ни. - Ей ти, затваряй, че не чувам! ...
- Какво сте се развикали бе, госпожо? Ушите ми и без това пукат. Слушам, тук е пожарната.
- Кой, кой, бърза помощ ли?
- Никаква бърза помощ не е. Тук е пожарната.
- Ало, някой се намеси в разговора ни. - Ей ти, затваряй, че не чувам! ...
685
1
Госпожицата
Госпожицата носеше чадър. Винаги и навсякъде. Тя посещаваше най-прашните и спокойни места в града – библиотеката, читалището, клубовете по интереси. От малка вярваше в предзнаменованията и винаги откриваше по някое, когато мислеше, че и се случва нещо важно. Имаше собствена система да пр ...
Госпожицата носеше чадър. Винаги и навсякъде. Тя посещаваше най-прашните и спокойни места в града – библиотеката, читалището, клубовете по интереси. От малка вярваше в предзнаменованията и винаги откриваше по някое, когато мислеше, че и се случва нещо важно. Имаше собствена система да пр ...
824
1.
- Кога ще тръгваш?
- След три дни. Може би след четири.
- Дълъг ще e пътя, че и самотен!
- Но пък е интересно - представи си само как се рееш сам в космоса, носен от слънчев вятър - възхитено заописва по-младият от двамата мъже, безгрижно поседнали на дървената веранда на къщата. ...
- Кога ще тръгваш?
- След три дни. Може би след четири.
- Дълъг ще e пътя, че и самотен!
- Но пък е интересно - представи си само как се рееш сам в космоса, носен от слънчев вятър - възхитено заописва по-младият от двамата мъже, безгрижно поседнали на дървената веранда на къщата. ...
949
1
1
Навън вали, крокодилчетата леко шляпат по мокротата - като остър бръснач по нежните ти извивки
стъпка,
две,
три,
безброй ...
стъпка,
две,
три,
безброй ...
1026
1
Вървиш по живота си с боси крака, имаш нужда от финикийски знаци. И точно отсреща чанта с пари. Оглеждаш се и я взимаш. Не вярваш на очите си, в които се отразяват банкноти.
Казваш, че няма да ги харчиш, но само на думи. Взимаш първата пачка.
Пилееш я и не жалиш, но не това, което е в торбите, ти ха ...
Казваш, че няма да ги харчиш, но само на думи. Взимаш първата пачка.
Пилееш я и не жалиш, но не това, което е в торбите, ти ха ...
863
1
ЗАВРЪЩАНЕ В АКРОПОЛА
Денчо Славов
Втора част
Полетът до Мумбай преминава в приятната компания на индийска студентка, която за мое учудване се оказа почитателка на българските народни танци.
Срещам Радж в откритата тераса на ресторант с гледка към брега на Арабско море. Разказвам му историята и той с ...
Денчо Славов
Втора част
Полетът до Мумбай преминава в приятната компания на индийска студентка, която за мое учудване се оказа почитателка на българските народни танци.
Срещам Радж в откритата тераса на ресторант с гледка към брега на Арабско море. Разказвам му историята и той с ...
1253
3
Намерих пръстен. "Щастливка," ще си кажат някои. Да ви призная, и аз си помислих така и побързах да го пробвам. О, късмет! Все едно беше правен за мен. Така пасна на безименния ми пръст, че не можех да отделя поглед от него.
В бляскавата му повърхност видях око. Голямо, топло, човешко. Привличаше ме ...
В бляскавата му повърхност видях око. Голямо, топло, човешко. Привличаше ме ...
848
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
