Проза и разкази от съвременни български писатели
Ромео, ах, защо ти, Ромео?!...
Деветнадесетият рицар (1)
Кити бе вдигнала качулката на черната пелерина, но тя не можеше напълно да я скрие от проливния дъжд. Вече бе мокра до кости а и черната кобила, която яздеше бе уморена и изплашена. ...
Подлудяващите униформи
Илда излезе от стаята и затръшна вратата след себе си!
- Не блъскай така! Баща ти още спи! - каза майката на Илда.
Тя беше слаба жена със черни дълги коси, които се спускаха плавно надолу.
- Мамо, какво има за закуска днес? - попита Илдето. ...
Огледалото
БЯГ
Сутрешното слънце заигра по очертанията на лицето ù. Тя се обърна на другата страна с надеждата да удължи нощта. Нямаше никакво желание да посреща новия ден. Нещо странно се случваше с нея и тя не можеше да си го обясни. Неведението я вбесяваше, но и плашеше до смърт. Беше сигурна, ч ...
Особености на българския национален лов Глава четвърта
І
Механата бе голяма и контрастираше на бутиковия хотел, но в този край на България хората обичаха да им е просторно, когато седнат да се трудят над питиетата. Теснотията на другите стаи не ги притесняваше, защото времето, което прекарваха в тях, не им даваше възможност да се замислят ...
Есенна среща
Спомен
Къщата на Ужаса
Ястреб и лястовица
Лекарката беше млада жена, на същите години като пациентката. Знаеше го от личния ѝ картон, който вече познаваше добре. Беше се поставила на нейно място, бе го правила винаги, когато имаше подобен случай, но не винаги е било с толкова млади хора. Затворена сама в кабинета си, остави убийствената ...
Уводът е много важен!
Ама да почна отначало, че да не стане пак някое недоразумение, щото чак тоя път вече ще се изб ...
Юлия, от Юли
Заваля точно когато свалях спуканата гума. Което проваляше намеренията ми за повече от двата курса, които имах до момента.
Лошият спомен от наскоро прекараната пневмония ме нат ...
Стълбите
- Не само важно и много отговорно е да си стълба - каза най-високата. Човекът, качен на стълба, е по-важен и по-отговорен. И колкото стълбата е по-висока, по-важен и отговорен е той. ...
Резил
Само това не прави!
За резил можеш да станеш по всяко време и всяка възраст. Ще ти разкажа как се омаскарих и то така, че бая време не смеех да отида и цигари да си купя.
От срам!
Едно лято, тогава когато правих колибата на село, се случи много горещо. Събрал бях няколко приятели да п ...
Тъга и Щастие, както Буря и Дъга (:
И тя затвори очи. Настъпи тъмнина. Тишината също беше там.
Единственият звук, който я пронизваше, беше този от падащите капки дъжд навън. Те се удряха по ламарината на прозореца, една след друга и не спираха. Дори ставаха все по-настоятелни.
- Не може ли поне малко спокойствие?!
Вятър ...
Една тъжна история
На пясъка седяха момче и момиче. Бяха Анна и Петър. Те бяха заминали за този лагер, защото на Петър му бяха предложили работа в чужбина и той щеше да замин ...
Двойни мисли
Подаръците и наказанията в нашето детство
Перфектният подарък
Санаториум
Стикс се изкачи с мъка по мекия пясък към върха на дюната, но веднъж горе можеше да погледна назад към Клетката и усети лек прилив на свобода, когато видя колко е далече. Сградата сияеше като пътеводна звезда в тъмнината, но затворените в нея едва ли намираха за светлина онова, което ги ...
Орелът
Отправили забележки за поведението му. Не трябвало да напада животните и, в никакъв случай, пернатите. Трябвало да стане добър, благ, хрисим, а не свиреп и жесток като сега. Вече никой да не плаши децата си с него.
Засрамен, орелът о ...
На какъв език да ти кажа, че те обичам?!
Продължение от втора книга
Да удариш кьоравото
Ето значи как става така, че късметът ти се стоварва като кълбовидна мълния в спалнята на Маргарита Михнева!
Отварям си аз вчера единия от 10-ината имейла, които съм си регистрирала, и що да видя! Две непрочетени писма. ...
И ние сме за там!
Страдай и твори!
Така е, така е, л ...
Внезапна раздяла
Фрост
Реквием
Забил съм нос в масата.
Имитирам, че съм жив.
Форма на съхранение, на откъсване от света.
Опит да не чувам, да не виждам. ...
"Млъкни, сърце - ти си само карантия"*
За последно.
Чадърът на господин Цигулков
На "Дзеня" форум в Другата околия
Виртуални кошмари
Познатите ми твърдят, че съм със златно сърце, н ...
Пръстенът
Трябваше да мисли бързо. Нямаше време. Хосе усети как пот избива по дланта му.
- Мисли за друго, хайдеее. – опитваше се сам да се успокои. Имаше ли смисъл в това, което прави? Не рискуваше ли твърде много, може ...
Към теб, който няма да ме прочетеш...
* * *
Една неделя тръгнахме на село да оберем есенната реколта - круши, ябълки, орехи, лешници. Селото ни е известно с Раковишкия манастир. По пътя имаме една спирка, където пускам Рекс да потича малко, защото иначе все го разхождам с повод. Местностт ...
Продължение от книгата
Борчето
Едно малко борче каза високо, че всички го чуха:
- И какво? Много сте доволни, че сте иглолистни дървета ли? С остри бодли вместо листа, с шишарки вместо плодове? Гордеете се, нали? И за какво живеем? Да се издига ...