Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Вторник. Ранен следобед...

Не обичам да ме разпознават. Суетата си забравих захвърлена някъде из младежките години и така си се чувствам най-добре. Свикнаха и хората, дето са наоколо - пенсионерите от кооперацията, продавачките по магазините, клиентелата на кварталното кафене, там, дето си пия кафето. Приеха ме като свой, кат ...

kalin8

Проза » Разкази

909 4

Един НЕбял стих а.к.а. просто думи

Въздишка...
после втора...
и трета...
Любов!
Поглед... ...

Shade

Проза » Други

1.3K 2

Понякога...

- Искам те! – прошепна той. – Искам пак да сме заедно. Искам те… Обичам те… - и сведе поглед.
Беше му трудно да го каже. А защо? Обичаше я с цялото си сърце, а едва сега успя да ù го прошепне.
„И аз те обичам. Не спрях да те обичам” помисли си тя и също сведе поглед. Но вместо това му отговори:
- И ...

jossefin

Проза » Други

1.8K 1

Раздяла

Усещам те така студен, каквато бях аз към теб в първия ни ден.
Затварях очи, убедена, че сънувам странен сън, кошмар -
за теб и мен, за най-страшния ден.
За раздялата готвех се миг след миг, щом зърнех безразличния ти лик.
Трябваше да бъда силна, не исках да пролея и сълза, мислех, че ще си тръгна г ...

r0s3nc3t0

Проза » Други

1.4K 1

Дупка към театъра

Понякога, когато стоя и плета шарени пеперуди по тавана си...
Виждам как пирамидата на осмоъгълното ми щастие върти земята. Самосвали сипят бетон върху малка игличка, която простира осмоъгълната си глава до челото на галактиката. Няма да я скриеш, колкото и сгради да издигнеш върху нея. Аз съм на въ ...

vampire_blood_kiss

Проза

1.7K 2

Дърветата и плода им

ДЪРВЕТАТА И ПЛОДА ИМ
Дърветата са растения, които притежават много умения. Плод от тях ако
откъснеш, много бързо ще пораснеш. Те ти дават сила доста, колкото да
прекосиш на ръце моста. Всеки плод е вкусен и, ако изядеш един или поне
половин - няма да си намусен. Те знаят само да лекуват и малко слад ...

rali2000

Проза » Приказки и произведения за деца

1K 2

Малка притча за любовта

- Остани с мен! – прошепна врабчето. – Остани с мен завинаги!
- Не мога! – Отвърна тъжно лястовичката! – Искам да бъда до теб, но зимата ще ме убие.
- Аз ще се грижа за теб! Ще ти направя гнездо и няма да се налага да излизаш от него, докато зимата не свърши. Ще те топля, когато ти е студено, ще те ...

byboJle4e`f

Проза » Други

2.2K 6

Малък нощен разказ

МАЛЪК НОЩЕН РАЗКАЗ
Te quiero más de la vida
С тънкия си усет животът винаги предусеща смъртта.
Но в нощта е скрита много нежност, и колкото и да е странно, именно от тъмното се ражда онова чувство, което оттласква смъртта надалеч...
Тази вечер лежах по гръб до жена ми и слушах вятъра, който разтриса ...

Раш

Проза » Разкази

1.5K 7

На цирк

Ники,
Край блока минава кола. Приканват всички да посетят цирка.
Циркът е в Бургас, а ти си толкова далеч. Да можех да те заведа на цирк. Щеше да е чудесно, нали? Нищо, ти си представи, че сме там. Смеем се на клоуните, умираме от страх, когато играят акробатите, ръкопляскаме на животните, когато по ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1K 2

Заключение

Слагам те в кутия. Затварям капака. Прибирам кутията на тайно място в душата си. Не се опитвай да излизаш от там. Обичам те. Винаги ще те обичам. Но не можем да бъдем заедно - вече приех това. Ще те сложа в кутия и ще се опитам да затворя емоцците. Любовта ще остане завинаги - но не искам да имам оч ...

Nani-ella

Проза » Писма

1K 1 1

Продължение от книгата

Ето, че дойде краят. Гълчавата спря. Машините секнаха. Момчето помоли за малко тишина. Всички знаеха, че днес той навършва двайсет. Набързо приготвиха маса със столове и седнаха около нея. Павлето извади винцето, мезето и подкани.
- Айде, бай Станьо, та да бъдеш пръв!
- Що, сине?Нъл ти требува да си ...

mari45

Проза » Повести и романи

1K

Изгонен Дядо Коледа

ИЗГОНЕН ДЯДО КОЛЕДА
Дядо Коледа бе изгонен от Северния полюс. Не го искаха дори Пепеляшка,
Джак и Гюс. От обида той отиде в Лондон. Там децата, вместо да му викат „господин”, направиха го на „дон”. Запъти се към внучка си - Корнелия. Там посети огромна галерия. Отпътува до Америка. От там пък го изг ...

rali2000

Проза » Приказки и произведения за деца

1.2K 4

Лебедова песен

ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН
Вече три денонощия старият лежеше върху проядения от червеи креват. През деня втренчваше невиждащи очи в ъгъла на опушения таван, където между гредите бе разперила криле голяма черна паяжина. Не разговаряше с никого. Нощем мъчително кашляше, давеше се и тежко плюеше в един празен бурк ...

ZAGORA

Проза

1.4K 11

Успокоение

Случи ми се и това, което през целия си живот мислех за онова. „Онова” не беше „това”, което си мислех, че е. То си беше „това” и правеше всичко по силите си, за да се разграничи от „онова". Докато „онова” също опитваше да бъде по-различно от „това”. И така нещата отиваха към „това-онова”. Или вечно ...

stanef

Проза » Еротична

1.9K 3

Влага

Вървиш по улицата. Виждаш единствено лица. И въпреки желанието си, не можеш да спреш да се питаш дали зад някое от тях ще откриеш смисъл. Усещаш как от тялото ти се излъчва тъпа, пулсираща болка и си сигурен, че лицата могат да я видят, да я докоснат, да я чуят, да усетят натрапчивия ù сладникав вку ...

Amitiel

Проза » Разкази

858 3

За тези, които са с нас...

Има толкова хора, които се стремят да бъдат част от живота ни... Които ни харесват или тайно копнеят да ни целунат... Които се нуждаят от точно нашата прегръдка или нашите думи... Но по една или друга причина ние допускаме само малка част от тях до себе си... А какво става с тези, които не искаме да ...

Aleks-Green

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 9

Мерцедес Бенц блян

Гледам, но не виждам - блея... А дъщеря ми е пред очите ми - гложди метална количка, умален макет на "Мерцедес Бенц", кабриолет. Захапала го е здраво и натиска с трите си зъба, които има. Половината "Мерцедес" е в устата ù - навън стърчи предния капак на количката с фирмения знак върху радиаторната ...

duffmckagan

Проза » Хумористична

1.5K

Сбогом, Любов

Здравей, Любов моя! Когато четеш това, отдавна ще бъда далеч, за да не можеш пак да ме спреш. Да, Любов, отново те чаках почти до изгрев слънце, но ти така и не се прибра. Нямах друг избор, освен да си отида. Събрах си багажа и оставих място на Самотата. Надявам се да ù бъде удобно и да се задържи д ...

Nedostypna

Проза » Писма

3K 6

Студ

- Ужасен студ! - изсумтя Но Щен Вълк и духна в лапите си, за да ги стопли поне малко.
- Бъррррр! - напълно се съгласи с него Вълк в Сянка и така потръпна, че чак опашката му се разтресе.
- Защо Той поне веднъж не измисли урок с по-малко зъзнене?! - измърмори през тракащите си зъби Но.
- Представяш л ...

Bersek

Проза » Разкази

965 2

Серийният женкар. Замъците.

По Долината на Лоара
... Най-прекрасната част от Франция бе посещението ми с Алекс по Долината на Лоара, която е река в Южна Франция и най-дългата река в тази невероятна страна. Замъците покрай реката са построени от френските крале Валоа през 12- ти и 14-ти век. Научих от Алекс, че по същото време ...

irendavidoff

Проза

5K

Продължение от книгата

"Трябва да се борим до капка кръв за Доброто и Любовта, приятелю! За сиянието на земята. Сърцето ми плаче, защото те обичам, човече. За теб ще се моля, за да бъде запазена земята. Да бъдат запазени цветята, които са спектърът на изгряващото Слънце. Ще се боря за леса, където дъхът на горска ягода, д ...

mari45

Проза » Повести и романи

1.1K

Усещане за ангел

Стоях и се наслаждавах на ароматния вкус на сутрешната чаша кафе, загледана в листата на измръзналите лози, тихо потопена в божествената тишина и спокойствие, които се бяха възцарили около мен. Селският въздух се просмукваше във всяка моя тъкан, оставяйки онова носталгично чувство, което ни жегва ви ...

Monny

Проза » Разкази

1.1K 4

Изкуството и „Синьо-зелените дяволи”

Антикварното магазинче опустя. Смъртта купи душата на стария антиквар. Ръждиви, гвоздеите се оплезиха по дървената му, пробита от времето, врата. Тук-там, по ъглите му висяха прокъсани сивкави завеси, извезани от паяците - предачи.
Наследниците побраха миналото време, спомените, фантазиите в кашони ...

azura_luna

Проза » Разкази

1.5K 23

Особености на българския национален лов Глава седма - последна

Глава седма
Отново седяха в старата механа, събрала в себе си толкова много истории, подобни на тяхната. Приютявала безброй компании, буйни като тяхната, че и повече. Мъжът обича да се весели, когато е далеч от укорителния поглед на жената. Тогава се чувства свободен като дете, оставено без надзор о ...

Greg

Проза » Повести и романи

1.7K 13

Лятото на 1977 - зимата на 2010

Зад сценария на пиесата лирическият ми герой леко посърна. Наведе глава и трайно остана неподвижен. Забравя понякога колко е лесен живота, колко дебилните радости могат да осмислят съществуването за сметка на практическата тъга, която перманентно го обзема. Понечи да вземе снимка, на която бледо веч ...

Katia

Проза » Писма

1.4K 1

Продължение от книгата

- Туй парче стига ли ти, джанъм? Няма да ти сакам за него ного. Дай колкош имаш!
Момчето извади от джоба си няколко измерлика и подаде на Салито. Той ги взе и постави върху таблата при другите. Чуха се още гласчета.
- Чичи Сали, дай и на мен!
Когато и последното хлапе си отиде, той взе измерлиците о ...

mari45

Проза

1.1K

Последното добро на сътворението

ПОСЛЕДНОТО ДОБРО НА СЪТВОРЕНИЕТО – ОСМИСЛЯНЕТО НА ЧОВЕКА КАТО ЕДИННА СЪЩНОСТ.
Има много книги, в които се използват или разработват библейски сцени или мотиви, но романът на Сн. Димитрова е уникален по своята същност. Други могат да не се съгласят с мен, но аз го нарекох роман приказка, защото това ...

alistef

Проза » Други

1.1K

Усмивка на психопат

1.
Красива нощ през юли, със звезди и всичко останало, прибирам се от водолазния център, където сме пили бира, слушали сме акустични кавъри на Металика и сме си говорили простотии, когато, точно по нанагорнището до парка с църквата, ме застига Опела и спира. От задната седалка изскачат два нацепени ...

truthiseek

Проза » Разкази

2.2K 4

Лютата чушка

- От едно единствено семенце израстнах. С малки заострени листенца, с малки бели цветчета цъфтя и когато паднат цветчетата ми, на тяхно място остават малки зелени топчици. Тогава съм много щастлива. А когато моите плодчета се зачервят, а те винаги се зачервяват, аз съм доволна и горда. Само едно не ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1K 1

В мъглата - 1 част

Не й се стои сама в каютата. Излиза на палубата. През Норд Кап се връщат от Мурманск, но не може да види нищо от дългите фиорди на Норвегия. Някаква млечна пелена се е разстлала над морето. В края на август изглежда кошмарно.
Импулсният радар може да не помогне, ако обектът е малък - това го знае от ...

Аквалия

Проза » Разкази

1.3K 1

За "Вълчата настройка на възприятията"

По-рано днес Ръмжачът ме беше довел тук до тази воденица с обещанието за урок. Сега седях в сейза и търпеливо наблюдавах играта на рекичката и воденицата. Учителят ми седеше до мен и гледаше същото. Моето търпение е променлива величина принадлежаща на голям интервал от стойности... За конкретния ден ...

Bersek

Проза » Разкази

1K 1

За всички (не)уникални

"Аз съм УНИКАЛНА" чу се писклив глас от някъде-то. Огледах се, а около мен беше полупразно. "Полу", защото все пак се чуваше глас, който не беше за пренебрегване. А и как можеше да бъде?! След малко пак се чу, подобно не-що. "Или си УНИКАЛЕН, или си никой". Отвърнах: "Има толкова хора, които са "няк ...

Бубчето

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2K 2

Среща с непознат

Вървях по улиците след поредния работен ден и си мислех само как ще се прибера, ще видя децата си и ще си почина, гледайки някой сапунен сериал или някакво шоу пред телевизора. Всъщност беше ми все тая. Всеки ден се повтаряше едно и също: ходех на работа, прибирах се, отделях внимание на двете ми де ...

Mon4iii

Проза » Разкази

1.6K 1

Защо?

Защо? Един от любимите ми въпроси. Още като малка си личеше, че съм любопитно дете постоянно досаждах на майка ми и на баща ми с въпроси започващи точно с тази въпросителна думичка - защо? Защо небето е синьо, защо снегът е студен, защо казваме на молива - молив, защо сълзите са солени, защо това, з ...

mOqTa-eMoCiQ

Проза

1.5K

Изповед на един студент

Aми какво да ви разкажа за себе си? На 21 години човек няма кой знае каква богата биография. Имах щастливо детство - карах колело, ритах топка, играех на компютърни игри, лепях плакати на кечисти… И още куп неща, които обича да прави едно енергично хлапе. След седми клас продължих да уча в елитната ...

feia

Проза » Разкази

1.7K 18

Изходът или възвала на Златния храм - III. 1

Приятели, слава богу, почти нямам, иначе какво бреме било да се срещаш по улиците с тях, да разговаряш и т.н. Ето миналата седмица, точно когато се връщах от библиотеката срещам един познат, който като ме видя, се спря и от немай къде заговорихме за общи неща или иначе казано някакъв безсмислен разг ...

valesion

Проза

1.2K 1

Принцове и принцеси в процентни отношения - по нов тертип

След деветата планина, че и десетата, след всички езера, реки и враждебни царства - принцът, вече на края на силите си, пристигна в замъка, в който беше принцесата. Ни жив, ни умрял изкачи кулата и падна на колене пред спящата принцеса. Мигът преди целувката беше дълъг като индийски филм. С цялата с ...

pureblack

Проза » Други

1.7K 12

Предчувствие за... две ръце

В стаята сме само аз и ти. Запалила съм свещи, за да е по-романтично. Ти ми говориш нещо, аз доливам вино в чашите. Предстои ни важен разговор, за какво искаш да говорим, не мога да разбера? Защо си толкова сериозен? Къде изчезнаха красивите думи, от които ми се завиваше свят? Колко години сме заедн ...

svetlanal

Проза » Разкази

2.3K 28

Продължение от книгата

Хората казваха, че от този ден започва Новата година и Коледните празници. Слагаше се сурово жито, просо в паница и в него цели орехи, варена царевица, зеле, лук и туршия от пиперки. Опичаха се игнажденски краваи и се запалваше свещ. По-възрастните жени или мъже прикадяваха с тамян, запален върху па ...

mari45

Проза

944

Mонологът ми

Самогъзник съм била. Каза ми го и затвори вратата. Не отговорих. Нямаше смисъл дори да се опитвам да хабя думите си зад неговите вече изречени.
Влезе повторно и започна да крещи. Побеснял, че съм купила прясно мляко 3,6 %, а не 1%.
Крещя ми. Изля си цялата болка, цялото огорчение от това колко аз съ ...

Katia

Проза » Писма

1.5K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Вторник. Ранен следобед...

Един НЕбял стих а.к.а. просто думи

Понякога...

Раздяла

Дупка към театъра

Дърветата и плода им

Малка притча за любовта

Малък нощен разказ

На цирк

Заключение

Продължение от книгата

Изгонен Дядо Коледа

Лебедова песен

Успокоение

Влага

За тези, които са с нас...

Мерцедес Бенц блян

Сбогом, Любов

Студ

Серийният женкар. Замъците.

Продължение от книгата

Усещане за ангел

Изкуството и „Синьо-зелените дяволи”

Особености на българския национален лов Глава седма - последна

Лятото на 1977 - зимата на 2010

Продължение от книгата

Последното добро на сътворението

Усмивка на психопат

Лютата чушка

В мъглата - 1 част

За "Вълчата настройка на възприятията"

За всички (не)уникални

Среща с непознат

Защо?

Изповед на един студент

Изходът или възвала на Златния храм - III. 1

Принцове и принцеси в процентни отношения - по нов тертип

Предчувствие за... две ръце

Продължение от книгата

Mонологът ми

Опашка