39 890 резултата
Напоследък моята приятелка Лили облича все скъпи тоалети. Променя цвета на косата си. Изобщо, стана неузнаваема.
Гледам я днес на улицата с два големи куфара, а косата и силно тупирана, прибрана в кок, с финтифлюшки в страни.
- Къде така? - питам.
- Знаеш ли, откакто останах в къщи, се чувствам окей ...
Гледам я днес на улицата с два големи куфара, а косата и силно тупирана, прибрана в кок, с финтифлюшки в страни.
- Къде така? - питам.
- Знаеш ли, откакто останах в къщи, се чувствам окей ...
531
1
This mess we're in... и пак е Април: птичките пеят, лебедите тънат в нефтена сперма, чайките ги храчат, а рибките си играят на криеница в короната на една топола (нещо се е спънала изглежда наскоро и цоп! в морето... поне сега ще я обдишва някой). Денят все пак е от добрите - 49°С, лек бриз, тук-там ...
649
3
Той седна напречно на леглото и се отпусна назад. Подпря гърба и главата си на стената и се опита да издърпа одеялото, върху което се бе излегнал. „Определено трябва да спя. Оффф, ама защо не махнах това одеяло преди да легна... няма значение...”. Възглавницата бе хладна и приятна. Вестибуларният му ...
824
2
Никога не съм очаквала, че „животът” е способен да ми поднесе подобно нещо.
Той дойде едно лято при баба си на гости в малкото провинциално градче. Беше висок, мускулест – най-прекрасното нещо създавано от големия взрив насам. Очите му бяха черни, а миглите големи и гъсти. От него се излъчваше по-ск ...
Той дойде едно лято при баба си на гости в малкото провинциално градче. Беше висок, мускулест – най-прекрасното нещо създавано от големия взрив насам. Очите му бяха черни, а миглите големи и гъсти. От него се излъчваше по-ск ...
699
2
Селото се пробуди от ужасяващ вик - керемиди падаха от покривите, а птиците излетяха от гнездата си. Малко след това ловците бяха на площада, нарамили пушки. Те бяха решили, че вълкът единак отново е нападнал добитъка им. Разделиха се на групи, пребродиха цялото село, но... - нищо. Когато се върнаха ...
778
7
Совата изписука в тъмнината. Листата на явора, в двора на Лазаринкини, шушнеха тихичко. До плета зад навеса се промъкна сянка. Очите на совата любопитно следяха движенията и. Тя утихна и зачака...
Лазаринка безшумно премина край нацъфтелите нарциси и лалета, които спяха непробудно. Бялата ръчица, пр ...
Лазаринка безшумно премина край нацъфтелите нарциси и лалета, които спяха непробудно. Бялата ръчица, пр ...
1499
20
Този ден апартаментът щеше да се сбогува със своето минало. Това дълго време му се струваше невъзможно, все пак близо петдесет години минаха от деня, когато го построиха. Израсна в тих квартал, почти в края на София тогава. Сега си е направо център. Старият учител, който го построи казваше - отивам ...
810
3
Котаракът подгони малкото, сиво мишле и в момент, когато кръжеше из полупразната стая, с овехтели мебели, се появи Мизерников. Прегърбен, с позакърпен тук-там халат, обут в домашни пантофи, които всеки момент щяха да предадат Богу дух.
Мишлето уплашено, неусетно прескочи през десния му крак и продъл ...
Мишлето уплашено, неусетно прескочи през десния му крак и продъл ...
615
1
Нищо не помръдваше тази вечер. Нямаше нито звук. Дори и файтони не минаваха по павираните улици. Всичко беше пусто. Но аз все пак имах работа. Спрях до една малка къщичка.Ослушах се за момент. Нищо. Всички хора си бяха легнали спокойно по леглата и бяха залостили вратите. Подухна вятър, от който няк ...
1027
1
1
Любовта може да те сполети навсякъде, има много начини да я срещнеш, а така малко трябва, за да я изгубиш в миг. Търсиш я много години, надяваш се, отказваш се, загубваш се, загубваш вяра, че я има някъде там, за теб. Колко много пъти си се разминавал с нея или си виждал лъжливото й лице, мислейки, ...
1113
1
Синя мъгла гали тревата.
Рано сутрин редки минувачи - стъпват, глъхнат по гривата на настръхналия изгрев.
Влажните улици разтварят неговата сянка.
Стъпвам.
Локвите обгръщат с нежни пръстени разредените ми крачки. ...
Рано сутрин редки минувачи - стъпват, глъхнат по гривата на настръхналия изгрев.
Влажните улици разтварят неговата сянка.
Стъпвам.
Локвите обгръщат с нежни пръстени разредените ми крачки. ...
677
Казват ми, че трябва да страдам. Очите им ме жигосват и устните им обсъждат. Чуват се коментари: "Как така тя успя да го преодолее толкова бързо?! Не става бе, тя трябва да страда." или "Неее, тя не се забавлява истински, просто се мъчи да си убие мъката с алкохол. 100% ú е гадно"...
Да бе, съгласна ...
Да бе, съгласна ...
1144
3
Телефонът звънеше... Вдигнах слушалката и чух гласа и да казва:
- Ела веднага до нас, ако не дойдеш, аз тръгвам...
Отговорих механично:
- Добре... Как съм стигнала до тях и сама не разбрах. Посрещна ме с много обич и състрадание, което се четеше в очите й. Премахна снопчето коса, паднало и закрило з ...
- Ела веднага до нас, ако не дойдеш, аз тръгвам...
Отговорих механично:
- Добре... Как съм стигнала до тях и сама не разбрах. Посрещна ме с много обич и състрадание, което се четеше в очите й. Премахна снопчето коса, паднало и закрило з ...
1189
4
Запитали жабата:
-Мила, къде се чувстваш най-добре?
- В чужди води- отвърнала тя.
Празник
- О, мили, какви красиви рози? ...
-Мила, къде се чувстваш най-добре?
- В чужди води- отвърнала тя.
Празник
- О, мили, какви красиви рози? ...
547
1
На мойте приятели Харалампи и Румен
На седемнадесет всичко е прекрасно. Както бе прекрасен денят в началото на май, когато аз, Хари и Роко се натоварихме на влака за Лакатник, щяхме да ставаме пещерняци. Бяхме взели една дебела черга, фенер, въже и малко сандвичи. Искахме нови емоции, колко му е да ...
На седемнадесет всичко е прекрасно. Както бе прекрасен денят в началото на май, когато аз, Хари и Роко се натоварихме на влака за Лакатник, щяхме да ставаме пещерняци. Бяхме взели една дебела черга, фенер, въже и малко сандвичи. Искахме нови емоции, колко му е да ...
940
Ето, пак сядам и пиша. Крия се зад сенките на мастилото, отново и отново. И тез думи неизречени, стават част от теб, мой любим, бял лист. Ти, който ме познаваш толкова добре, без маски и лъжи, самата аз. А коя съм аз? Само ти разбра... Но аз още се опитвам да намеря себе си в лабиринта от мисли, тър ...
835
1
Отчаяно се вглеждам в миналото. Търся пролуки, търся моментите, в които ти беше част от мен. Навярно ги е имало, лъжа се аз. Лутам се в спомени и не намирам остатъци от някогашната ни дружба. Сякаш ти никога не си ме поглеждала, сякаш паметта ми отказва да функционира.
Не разбирам, защото не искам д ...
Не разбирам, защото не искам д ...
1034
Реката носеше листа от тополите край брега. Леки вълни се шмугваха в бързеите и смътно просветваха в сребърен унес. Изгнил дънер, обграден с оплели се клони, хвърляше крехък мост в средата на течението. Странно изрисуван в кафеникаво-черни краски, щастлив дом на личинки на безброй насекоми. Цял свят ...
622
1
Колкото и да мразя съветите, няма начин да не напиша поне това кратичко напътствие за начинаещи готвачки, тъй като писателстването (както е известно) е диагноза, пък мен нещо ме засърбяха ръцете да пиша на кулинарни теми. Освен това съм първокласен готвач, а знанието не бива да се държи на скришно, ...
1304
4
Какво се случва? Хиляди болезнени спомени се врязват в измъченото ми сърце и спират притока на въздух. Навлизат дълбоко и търсят центъра на моето съществуване. Искат да намерят душата ми и да се нахранят с нея! Отново.
Шансът стои пред мен и се втренчва в очите ми, подигравайки ми се. Как изобщо се ...
Шансът стои пред мен и се втренчва в очите ми, подигравайки ми се. Как изобщо се ...
894
1
Живял някога мъж, наречен Йов. Йов бил най-щастливият човек на изток от Обеля. Гордеел се със своите десет деца и несметни богатства. В огромната му ферма работели множество хора, а Йов бил щедър със заплатите, защото не му липсвали пари.
Всяка година Йов правел тържества, за да отпразнува със семей ...
Всяка година Йов правел тържества, за да отпразнува със семей ...
1083
5
С Вас сме на пет и половина. Посещаваме една и съща квартална детска градина, защото сме родени в общество на равенство, но аз знам, че никога няма да бъда като Вас. Знам Ви наизуст, сънувам Ви, винаги тайно Ви наблюдавам. Но ние не общуваме, никога не си говорим - не от презрение, а поради чиста сл ...
574
1
За правотата
След няколко минути наставнически приказки, на които На Хал Че чинно кимаше в съгласие, леля На Ка Жи Ма завърши словото си с думите:
- Ти си отговорно хлапе, сигурна съм, че ще постъпиш така, както си казвам...
- Тя наистина ли си вярва? - шепнешком попита Кух Че Реп колегата си. Двама ...
След няколко минути наставнически приказки, на които На Хал Че чинно кимаше в съгласие, леля На Ка Жи Ма завърши словото си с думите:
- Ти си отговорно хлапе, сигурна съм, че ще постъпиш така, както си казвам...
- Тя наистина ли си вярва? - шепнешком попита Кух Че Реп колегата си. Двама ...
733
2
Намирах се в безграничен застой, не получавах заслужен покой.
Сива пропаст обграждаше деня ми, нямаше напред и нямаше завой.
Хора-сенки всеки ден покрай мен, през мен, над мен и под мен,
минаваха и отминаваха безгласни, безследни, безброй...
Къде е светлината, отразяваща изхода от мрака? ...
Сива пропаст обграждаше деня ми, нямаше напред и нямаше завой.
Хора-сенки всеки ден покрай мен, през мен, над мен и под мен,
минаваха и отминаваха безгласни, безследни, безброй...
Къде е светлината, отразяваща изхода от мрака? ...
511
Скъпи момичета,
След като прекарах част от съзнателния си живот в опит да разбера и вникна в съзнанието и нуждите на съвременния мъж, ми се налага да опиша най-общо в този импровизиран наръчник, в какви условия трябва да поставите тези хубостници, за да успеете да се докопате до заветната първа годи ...
След като прекарах част от съзнателния си живот в опит да разбера и вникна в съзнанието и нуждите на съвременния мъж, ми се налага да опиша най-общо в този импровизиран наръчник, в какви условия трябва да поставите тези хубостници, за да успеете да се докопате до заветната първа годи ...
2492
9
На ръката ми отново и идва да запише,
малко любовна лирика иска да отприщи.
Чувства - много, думи - малко,
а времето изтича тъй жалко.
Лошо е, когато иска ти се свалка ...
малко любовна лирика иска да отприщи.
Чувства - много, думи - малко,
а времето изтича тъй жалко.
Лошо е, когато иска ти се свалка ...
587
Здравей, мое слънчево зайче!
Кога най-сетне ще спреш да бягаш от мен и ще успея да те уловя? Кога ще спра да се залъгвам, че си в ръцете ми и миговете на сигурност няма да се обръщат в полюсното усещане, че отново съм заблудена и измамена? Гонката продължава! Няма да се предам, докато не те хвана, д ...
Кога най-сетне ще спреш да бягаш от мен и ще успея да те уловя? Кога ще спра да се залъгвам, че си в ръцете ми и миговете на сигурност няма да се обръщат в полюсното усещане, че отново съм заблудена и измамена? Гонката продължава! Няма да се предам, докато не те хвана, д ...
1342
1
1
- Разкажи ми история. История, в която няма лъжи, няма предателства, няма престъпления, насилие, омраза, злоба, жестокост, раздели... Разкажи ми история, в която всички са равни, всички обичат, всички са красиви, добри и готови да помогнат. Моля те, разкажи ми такава история.
- Не мога.
- Защо?
- За ...
- Не мога.
- Защо?
- За ...
866
1
Продължение на
1945 година, Някакво Супер Тайно Място
Тримата вестоносци се появиха в мрачната зала. В центъра на помещението стоеше човек, който не се обърна, когато сияйните личности се появиха.
- Известихте ли рождението на Краси? – тихо попита човекът. Лицето му беше в сянка, за да бъде изненада ...
1945 година, Някакво Супер Тайно Място
Тримата вестоносци се появиха в мрачната зала. В центъра на помещението стоеше човек, който не се обърна, когато сияйните личности се появиха.
- Известихте ли рождението на Краси? – тихо попита човекът. Лицето му беше в сянка, за да бъде изненада ...
1141
2
Слънце и луна, огън и вода, те бледнеят пред теб. Остават невидяни от твоята усмивка, от твоя глас, от твоя смях. Загубих те и сега съжалявам. Знам, никога няма да си те върна обратно. Загубих теб и всички, които обичах. Остана ми само самотата. Всеки ме мрази и ако изчезна, на никого няма да му нап ...
925
1
2
Политам през Деня прегръщаща, целуваща - ухаеща на мед!
Политам през Деня - не можеща да не обичам...
Докосвам тихите дървета сред гората на моите желания и стена в сласт, търсеща гръдта ти...
Докосвам тихите дървета и посипва ме цвят...
Полите ми галят всяка тревичка, по която стъпвам... ...
Политам през Деня - не можеща да не обичам...
Докосвам тихите дървета сред гората на моите желания и стена в сласт, търсеща гръдта ти...
Докосвам тихите дървета и посипва ме цвят...
Полите ми галят всяка тревичка, по която стъпвам... ...
980
1
2
НЕ СЪМ ТВОЯ РОБИНЯ!!!
Не съм твоя робиня, не искам да съм ти слугиня, няма как мен да командваш, а това, че те обичам, не е нужно да ме използваш, аз не ставам за твоя робиня...
робините не обичат, те мразят, защото ги караш да вършат неща, които не искат...
Спомените с теб не ще забравя, вечно в ме ...
Не съм твоя робиня, не искам да съм ти слугиня, няма как мен да командваш, а това, че те обичам, не е нужно да ме използваш, аз не ставам за твоя робиня...
робините не обичат, те мразят, защото ги караш да вършат неща, които не искат...
Спомените с теб не ще забравя, вечно в ме ...
1167
1
1
Живееш, плачеш, смееш се...
Посрещаш всеки ден с усмивка на лице - кога е фалшива, кога е истинска...
Съществуваш! Или поне така си мислиш.
Но в един момент на нужда от опора, оглеждаш се около себе си и осъзнаваш, че няма никого до теб. Има хора- приятели, познати, но само на думи. В този момент пр ...
Посрещаш всеки ден с усмивка на лице - кога е фалшива, кога е истинска...
Съществуваш! Или поне така си мислиш.
Но в един момент на нужда от опора, оглеждаш се около себе си и осъзнаваш, че няма никого до теб. Има хора- приятели, познати, но само на думи. В този момент пр ...
805
1
Драги телезрители. Нашите камери се намират на градския стадион, откъдето ще ви предадем така очакваното дерби между футболните отбори "Стрела" и "Искра".
Предаването ще води обичаната от вас - Веселка Будилкова.
Над главите на играчи и зрители падат едри, дъждовни капки и удрят къде ли не. Внимание ...
Предаването ще води обичаната от вас - Веселка Будилкова.
Над главите на играчи и зрители падат едри, дъждовни капки и удрят къде ли не. Внимание ...
582
През големите прозорци на класната стая, тъй без позволение, се промъкна един слънчев лъч. Настанил се удобно на черната дъска, той се зае с шпионаж. На учителския стол, както той предположи, седеше госпожата. За да разбере какво прави тя (такава му беше мисията), той с усилие се извъртя и някак си ...
1133
1
Беше слънчев, но студен, късен февруарски ден, когато Лора отиде за пръв път там. Заведоха я съвсем случайно. Не знаеше много за нея, освен че е възрастна жена, която гледа на кафе и всички я обичаха като собствена баба. Когато отидоха, не знаеха дали ще им отвори. Позвъниха по някакъв специален нач ...
799
След като наблюдавал десетина минути как едно малко кутре се върти в кръг, опитвайки се да захапе собствената си опашка, има сведения, че Мър Мър изказал следния коан:
- Колкото и да се въртиш, опашката ти винаги остава отзад.
Няма сведения кутрето да е спряло да се върти.
Има сведения, че един дъжд ...
- Колкото и да се въртиш, опашката ти винаги остава отзад.
Няма сведения кутрето да е спряло да се върти.
Има сведения, че един дъжд ...
598
Усещане за любов
V част
- Илияна... съжалявам - рече с тъга Павел - не мога да се върна при теб. Ти нарани душата ми. Нека бъдем само приятели.
- Павел, толкова бързо ли ме забрави? Нима любовта ни не бе истинска?
- Моля те!... Аз ще си вървя! ...
V част
- Илияна... съжалявам - рече с тъга Павел - не мога да се върна при теб. Ти нарани душата ми. Нека бъдем само приятели.
- Павел, толкова бързо ли ме забрави? Нима любовта ни не бе истинска?
- Моля те!... Аз ще си вървя! ...
604
1
по мотиви от народния фолклор
- Ей, момиче, яла да си купиш яйца, а? - извика Ганчо Мангалчето.
Той беше родом от едно малко село и от скоро гледаше кокошки. Нямаше какво да прави с толкова яйца и започна да ходи на женския пазар в близкия град всеки петък. Усмихнат и разговорлив, той бързо намери р ...
- Ей, момиче, яла да си купиш яйца, а? - извика Ганчо Мангалчето.
Той беше родом от едно малко село и от скоро гледаше кокошки. Нямаше какво да прави с толкова яйца и започна да ходи на женския пазар в близкия град всеки петък. Усмихнат и разговорлив, той бързо намери р ...
2850
6
Тази година зимата закъсня. Високо в планината това беше добре за младия хижар. От половин година той живееше сам горе, бе си поставил амбициозната задача до пролетта да приключи с ремонта. Малкият заслон от години се рушеше, нямаше кой да посреща замръкналите туристи, а те не винаги можеха да разче ...
725
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
