Проза и разкази от съвременни български писатели
Продължение от книгата
Сълзи от радост и смях от Мадрид (2)
Пиша аз:
“Ивалинче, днес ...
На същата люлка
ЖЕГА В МАДРИД (I.1 Делян)
ДЕЛЯН
— Извинете! – каза Делян.
Момичето си струваше едно извинение, макар, че то се беше блъснало в него, улисано в разговор по мобилния телефон.
— Вие извинявайте! – дръпна се, леко смутено тя и му се усмихна широко. ...
Остави ме ти... аз не мога да си тръгна
Братко мой
Братко мой!
Защо ми го причиняваш?
Защо искаш да прекратиш тази връзка с нас?
Нима чувствата в теб вече са изстинали? ...
Край езерото
Езерото е тук, тук е слънцето, тук е и нежният полъх на вятъра. Но нея я няма, няма я и мечтата.
Всичко започна в светъл ден като този, слънцето успяваше да спусне своите лъчи измежду облаците, които ...
Шизофренично
Никой в болката си не остава сам. Тъжно е!
Ароматът на ноемврийския дъжд този път е сладникав. Изгубена е натрапчивата миризма на мокрите листа. Дори в болката вече няма наслада.
Време е да поемем по друг път. Да си пожелаем друга смърт, по-истинска и вълнуваща. Да преоткрием себе си в ...
Има ли, няма ли утро в мъглата?
Ще скоча, уж бодър. Кафе. Цигара. Тоалетното казанче ще избълва арогантна ругатня след мен, ще тресна вратата и само стъпалата ще се разсънят за миг, колкото да ...
Аленото петно
Едри пухкави снежинки, бели зимни пеперуди, танцуваха в сивотата на зимното небе. Веселият им танц затрупваше изправения сред алеята мъж. Под вековните стари дървета той изглеждаше дребен и нищожен. Но човекът беше горд, защото можеше с погледа и мисълта си да обозре красотата около н ...
Ultima Necat
Петър Делчев
Намирам се в процес на мобилизация. Тази война е наложителна, поради нарастваща необходимост от оцеляване, доколкото една война е в състояние да предостави подобна възможност. Враговете са ясни и мотивите – също така яс ...
Изходът или възхвала на Златния храм - XI (роман)
Лека нощ
Мислите ми изпълниха с леко жужене стаята, усмихнаха се и затанцуваха щастливи виенски валс. Преди да тръгнат към теб от вихъра им изскочи една малка фея с лилава ефирна рокличка - феята Лека нощ. Втъкна една моя усмивка в къдриците си. Направи няколко пируета със звънлив смях, погледна м ...
Тръгваш си и ти
както другите преди теб!
Нямаш сърце за мен в тези гърди...
То е вече по-студено и от лед!
Тръгваш си и ти, ...
Почти кралица
Най-добрият човек
Цяла нощ Ламби се въртя в леглото, без да заспи. И числа брои, и пердето дръпна, да затули малкото правоъгълниче светлина от прозореца, и будилника занесе в другата стая да не цъка, но напразно. Откакто съседът изпотъпка посева в градината му, трета нощ вече го мъчеше безсъние. Вси ...
Душа
Когато се огледам и не се видя... Чувам ли онуй птиче, което радва сърцето ми?Казват му "чичопей" при нас.
Вече ме вика, само това ли очаквам? Каква е таз песен, птиче, чувствам смях и сълзи, близо съм до някой. Кой ли е той?
Наистина понякога се разделям на две - милата и лошата. Докато не чуя ...
Синя Роза
Идваш! Усещам го!
Звъниш.
А аз стоя, хванала дръжката на вратата и не знам дали да отворя.
Страх ме е от теб. ...
Залез с дъх на лято
Понякога единственото нещо, което ме задържа до човека, когото обичам, е болката, която ми причинява.
А лятото пада като грим върху страните ми с цвят от лайка покрити. Смъртно ранена от желание, все още тая розови надежди за новия ден. Ког ...
Шапка със звънче
Ще ти направя кифли и кафе, за к ...
Грегерии*
Рядко се смее този, който постоянно се подхилква!
Костенурките никога не поглеждат към небето... от страх да не паднат по гръб!
Каквито и грандиозни сметки да правим за бъдещето, накрая (като дръпнем чертата) все се оказва, че с ...
Дяволът, Бабичката и Влакът
За първи път видях Дявола, когато вървях към подлеза. Той целият е черен, с дебел балтон, скъсани ...
С дъх на зряло жито и маточина
Герасим живееше сам в голямата си двуетажна къща. След като родителите му се поминаха, един ден го напусна и жена му, като отведе със себе си единственото им дете. През деня той се залисваше с работа, но нощите му бяха дълги, тъжни и безнадеждно самотни. Когато го съкр ...
Срещнали се две неща
(или как стоят нещата)
Срещнали се две неща - едно нищо и едно нещо.
- Здравей, Нищо-о! - казало Нещото.
- Как може такова нещо, да ме наричаш "Нищо"? ...
Катастрофа
„Какво стана?” – помисли си Лиза и бавно отвори очи. Усещаше топли струйки кръв да се стичат по лицето и врата ù. В бедрото ù беше забито стъкло и кръвта напояваше панталона ù. Едва си поемаше въздух, ребрата я боляха ужасно, там, където коланът я притискаше ...
Сълзи от радост и смях в Мадрид
Колко струва...
Искам да си купя тази любов, но не ...
Приказка за Вълка
Както често става в приказките – и тази се случи в същата гора, в която се беше случила друга една приказка. Същата огромна гора, в която всеки може да се загуби и в която се губим... Само че тази приказка е започнала доста по-рано.
И така...
Едно лято в тази гора се родиха две въл ...
Маската
Верни приятели
ВЕРНИ ПРИЯТЕЛИ
Рали, Деси, Любо и Ивка бяха в един клас. В този клас Вики се разболя.
Групичката деца живееха до една липа и кестен. Децата решиха да помогнат на Вики. Рали каза:
- Хей, елате тук! Имам идея как да спасим Вики. ...
Зимна картина
Един обикновен ден на един необикновен Б.Б.
Б.Б. подпря морната си глава с ръка, отри едрите капки пот, стичащи се по набразденото от размисъл чело и въздъхна патетично “Ох!” Нещо куца, нещо ку-ца, помисли той и го отрепетира отново, като обогати репликата до многозначителния израз “Ох, та леле!” Та ...
Сън за продавача на ръкавици
Поколения
Как става тъй, че едно очакваш от живота, а друго получаваш? - пита се баба Йова. Очакваш нещо хубаво да се случи, а то все е идва. Изглежда, че за всичко е виновна самотията. Дни наред разговарям само с животните в двора - ще пустосам прасето, че не иска да яде; ще издюдюкам по някоя цъцр ...
Мартенички
Тогава видя двете мартенички. Бяха на дъното на кошничката. Не беше ги забелязала.
- На кой ли съм забравила да завържа? На кой ли?
Смрачило се беше. Денят от ...
Изходът или възхвала на Златния храм - X. (роман)
Дните минават безшумно покрай мен и не могат да бъдат спрени. Карам както си знам. По-точно се мъча да съчетавам духовния напредък с жалкото си всекидневие, от което не мога да да се откъсна. Сутрин започвам с опитите си за медитация, а вечер свършвам в някоя кръчма или лежейки в пълно бойно с ...
Делтата на Дунав
От древни времена в делтата са започвали и завършвали плаванията си към сърцето на Европа много нар ...
Завръщане
Той затвори очи, отдавайки се на спомена, и някой погали страните му, оставяйки студена влажна следа. А можеше това д ...