39 880 резултата
Тази нощ пълната луна пак изгря. Обградена от звезди, тя никога не е сама. Тя не знае що е самота. Винаги има до себе си все една звезда, която да ú прави компания в тъмната нощ. Никога не върви своя път сама. Никога не чувства що е болка. Всеки път щом я погледна, виждам теб. Твоите очи не могат да ...
737
1
1
Няма ги великите философи. Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят наготово. Тръгват след някого и не знаят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най-верния път! Нали делата говорят за дадения човек? А кой да ти мисли за това? Карат ...
601
Букет от странни лица...
Преплетени отговори,
жалък смях.
Идват и си отиват...
Буквите греят отдалеч... ...
Преплетени отговори,
жалък смях.
Идват и си отиват...
Буквите греят отдалеч... ...
585
1
Затворена съм тук. Между четирите бели стени. Бели стени и ярко осветление. За да няма сенки.
Виждате ли, лепнаха ми етикета „луда”. Не съм луда. В това искам да вярвам. Но Те са убедителни. Искат да ме вкарат в Системата. Там, където хората нямат сърца, а тиктакащи часовници. Механизми, които всеки ...
Виждате ли, лепнаха ми етикета „луда”. Не съм луда. В това искам да вярвам. Но Те са убедителни. Искат да ме вкарат в Системата. Там, където хората нямат сърца, а тиктакащи часовници. Механизми, които всеки ...
888
Жаркото слънце печеше безмилостно повърхността на планетата. Липсата на облаци в небето само допринасяше за жаркия пек. Природата на Уизън бе еднообразна. Преобладаваше изсъхналата и напукана почва, като тук-там на безводното парче скала се срещаха песъчливи равнини с някое растение, пригодило се да ...
837
2
Тъмнината пак нахлу в деня й. За да я избегне, тя отиде при Бен и се сгуши отново в него. Беше я страх от случилото се. Обвземаше я паника непрестанно и имаше нужда от него. Не можеше да приеме факта, че връзката им прекъсва. А Бен не възразяваше да я прегърне, защото я обичаше много, но нямаше как. ...
537
1
Ще ви разкажа една история. Тя не е истинска, аз си я измислих. Тъжна история. Може би не ви се чете такава, но няма как да бъде друга. Имало някога едно момче - малко пораснало и много самотно. Някак си свикнало с това си усещане и то не му пречело. Веднъж седейки сред самотата си, съвсем случайно ...
1825
1
3
Та казвам ви, аман от вас! Що не се видите вие, та мен одумвате? Грозна била съм, зарад мен хлябът ви не втасал, а манджата загоряла. И бре, булки!
Я вижте Яна Сербезовата. Откогиш очите не сий мила, а косите несресани оставила? Ама тя, горкана, оплаквала мъжо си, че се бил запилял по чужбинско. Слу ...
Я вижте Яна Сербезовата. Откогиш очите не сий мила, а косите несресани оставила? Ама тя, горкана, оплаквала мъжо си, че се бил запилял по чужбинско. Слу ...
1517
6
Като ненужна, амбалажна хартия.
Мачкана по няколко пъти на ден...
От чуждия срам - презирана...
На чудовищната завист - да, в нейния плен!
Дума подритвана, като похабена вещ... ...
Мачкана по няколко пъти на ден...
От чуждия срам - презирана...
На чудовищната завист - да, в нейния плен!
Дума подритвана, като похабена вещ... ...
587
1
Влюбена в егоист
През лятото на 2007 година, в един топъл и слънчев ден телефонът ми позвъня и на него беше най-добрата ми приятелка Надя, която ме покани на по кафе в тях.
Когато влязох в стаята, още от прага забелязах госта, който стоеше на дивана и пушеше цигара. Надето ме настани на стола близо ...
През лятото на 2007 година, в един топъл и слънчев ден телефонът ми позвъня и на него беше най-добрата ми приятелка Надя, която ме покани на по кафе в тях.
Когато влязох в стаята, още от прага забелязах госта, който стоеше на дивана и пушеше цигара. Надето ме настани на стола близо ...
1326
2
Нощта завладява всичко наоколо...
Тъмна и непрогледна - като душата ми...
Но всичко е за кратко.
После идва зората, новият ден - красив, завладяващ, светъл - като усмивката ти.
И аз продължавам напред с нови сили. ...
Тъмна и непрогледна - като душата ми...
Но всичко е за кратко.
После идва зората, новият ден - красив, завладяващ, светъл - като усмивката ти.
И аз продължавам напред с нови сили. ...
1187
5
Рисувам по ръцете си, забравили ласките... рисувам картини, останали назад във времето... мечтая да се върна пак там... където не рисувах, а чувствах... а сега тук е само ужасът на безвремето, въплътен в плътта ми - безплътна, но плътна, уплътняваща нищото... превръщайки го в нещо истинско - истинск ...
960
Великата Френска революция даде свобода на хората, братство, равенство. Или поне им даде понятието за това. След нея революции и "еволюции" се опитваха да отстояват "висшите ценности", но и до днес те си остават философски размишления и обществена нагласа.
Противоречиви и носейки противоречия, все п ...
Противоречиви и носейки противоречия, все п ...
1307
Днес е вторник, един никакъв ден от седмицата, малко в началото, малко в средата, неориентиран е, ми се струва. Дали когато хвана котката и я поразтъркам, ще се превърне в лампата на Аладин и ще ми изпълни не 3, а поне едно желание? Опитвам се и не става. Тази сутрин темерутлъкът ме е ударил много д ...
699
Една лъжа и колко болка
причинява тя.
Една лъжа, зад на приятелка
гърба.
Една лъжа, ...
причинява тя.
Една лъжа, зад на приятелка
гърба.
Една лъжа, ...
666
Тишината – мисли за теб
Тишината прониква в мен. Води ме до мисълта за теб. До несигурността, която изпитваш. Искам да ти покажа това, което чувствам. Искам да вярваш в мен. В тишината виждам твоя образ. Как седиш до мен, мълчиш, гледаш ме. Тогава, в това мълчание, изплуват толкова много мисли в съз ...
Тишината прониква в мен. Води ме до мисълта за теб. До несигурността, която изпитваш. Искам да ти покажа това, което чувствам. Искам да вярваш в мен. В тишината виждам твоя образ. Как седиш до мен, мълчиш, гледаш ме. Тогава, в това мълчание, изплуват толкова много мисли в съз ...
1508
2
ЛАСКАТЕЛСТВОТО - сънотворно, седативно, психотерапевтично, понижаващо температурата, противовъзпалително, съдоразширяващо и обезболяващо средство.
КАК ДА ТОНИЗИРАМЕ НЕРВНАТА СИ СИСТЕМА?
1. Системно правете гимнастика на устата си като бърборите непрекъснато!
2. Постепенно увеличавайте силата на нати ...
КАК ДА ТОНИЗИРАМЕ НЕРВНАТА СИ СИСТЕМА?
1. Системно правете гимнастика на устата си като бърборите непрекъснато!
2. Постепенно увеличавайте силата на нати ...
1930
1
Сякаш съм виждала лицето ти... да виждала съм го... много ми е познато... да... ти беше... ти беше този, който сънувах вчера... беше този, който ме приспиваше с усмивка. Знам, че когато ме докоснеш, ще потрепна, нещо в мен ще напира да те целуна, да те прегърна, да бъда с теб... Но е толкова трудно, ...
1125
1
Раздяла, облечена в бяло
Serene... like a frozen stream
The flowing beauty in thy tears
(Tristania)
Сняг се сипе над града вече ден или може би два. Монотонно, бавно падат белите кристали на земята. Погребват всичко под своя леден покров. И Земята, покрита със сянката на снега, агонизира едва чуто п ...
Serene... like a frozen stream
The flowing beauty in thy tears
(Tristania)
Сняг се сипе над града вече ден или може би два. Монотонно, бавно падат белите кристали на земята. Погребват всичко под своя леден покров. И Земята, покрита със сянката на снега, агонизира едва чуто п ...
1043
2
Скъпи Боб,
Искам да ви напомня, че имате още малко време, за да предадете оръжието си на местните военни! Разбирам необходимостта ви от него, но моля ви, не прекалявайте!
Понякога хората са просто невинни, не заслужават временната ви невменяемост!
Боб, музиката, която слушате до 4 часа през нощта е ...
Искам да ви напомня, че имате още малко време, за да предадете оръжието си на местните военни! Разбирам необходимостта ви от него, но моля ви, не прекалявайте!
Понякога хората са просто невинни, не заслужават временната ви невменяемост!
Боб, музиката, която слушате до 4 часа през нощта е ...
863
Събуди се като последен в редицата, безкрайна редица, виеща се напред. Първото нещо, което осъзна, бе, че е гол като охлюв, без нищо по тялото - лъснало голо сред нищото. Прокара ръка по главата си - беше гладка като стъкло. Не разпозна нито ръката, нито тялото си, сякаш не бяха негови, а нечии чужд ...
534
Писна ми от разправии. Ще взема да абдикирам и ще тръгна на стари години да паса козите по чукарите на Олимп. Ама няма кой да ме замести. Гледам ги и им се чудя на тези моите олимпийци.
Това не са богове, а мушмороци. На кого да гласуваш доверие. Хвани единия - блъсни другия.
Викам му на онзи вманиа ...
Това не са богове, а мушмороци. На кого да гласуваш доверие. Хвани единия - блъсни другия.
Викам му на онзи вманиа ...
1092
4
Едно
- Добре ли си? - загрижено го попита Гар Ван.
- Да - отвърна й По Ни. - Защо?
- Нещо разсеян ми се виждаш - продължи да настоява сенчестата.
- Не, няма проблем - каза понито. - Добре съм! ...
- Добре ли си? - загрижено го попита Гар Ван.
- Да - отвърна й По Ни. - Защо?
- Нещо разсеян ми се виждаш - продължи да настоява сенчестата.
- Не, няма проблем - каза понито. - Добре съм! ...
670
2
Боб - малкият плъх,
от цялото си сърце ви моля да не изяждате всичкия сладолед! В него има наистина важни, за мен, неща, не мога да поискам някога да се лиша от тях!
Бих желал да го скриете в малката, тъмна стаичка, която е на достатъчно дълбоко място под земята, за да не може слънцето - Рапи да се ...
от цялото си сърце ви моля да не изяждате всичкия сладолед! В него има наистина важни, за мен, неща, не мога да поискам някога да се лиша от тях!
Бих желал да го скриете в малката, тъмна стаичка, която е на достатъчно дълбоко място под земята, за да не може слънцето - Рапи да се ...
838
1
Искам да ти разкажа една история. Историята на едно сърце.
То бе едно невинно сърце, наранявано не веднъж. Белезите по него още личаха. Белези, които се бяха превърнали в източници на омраза.
Докато един ден не срещна теб. Ти го взе внимателно и го постави до своето. Погрижи се за него, заличи грозн ...
То бе едно невинно сърце, наранявано не веднъж. Белезите по него още личаха. Белези, които се бяха превърнали в източници на омраза.
Докато един ден не срещна теб. Ти го взе внимателно и го постави до своето. Погрижи се за него, заличи грозн ...
1414
3
Ние, хората, сме едни от най-сложно изградените създания на този свят...
Макар и с различен външен вид, с различни качества и характери, ние всички си приличаме...
Всички плачем, когато ни се плаче, когато страдаме, когато ни боли.
Смеем се, когато сме щастливи, когато се радваме на свое или чуждо щ ...
Макар и с различен външен вид, с различни качества и характери, ние всички си приличаме...
Всички плачем, когато ни се плаче, когато страдаме, когато ни боли.
Смеем се, когато сме щастливи, когато се радваме на свое или чуждо щ ...
956
2
Дали, прегърнала гнева си, ще скоча в Ада мой...
Или целуваща ръцете на Изида, ще плача, просеща прозрение...
Дали ще викам в транс - ухаеща на мускус и ванилия...
Или ще блъскам гневно в раменете твои, че аз съм тук - а Ти отчаян търсиш към хоризонта тъмен...
Дали изритала бих всички свои скрупули ...
Или целуваща ръцете на Изида, ще плача, просеща прозрение...
Дали ще викам в транс - ухаеща на мускус и ванилия...
Или ще блъскам гневно в раменете твои, че аз съм тук - а Ти отчаян търсиш към хоризонта тъмен...
Дали изритала бих всички свои скрупули ...
811
1
Уютно е да чувам разплакания ти глас в телефонната слушалка.
В два след полунощ.
Точно когато сънят е станал
отчайващо
преплетен и с предполагаем писък в края. ...
В два след полунощ.
Точно когато сънят е станал
отчайващо
преплетен и с предполагаем писък в края. ...
970
5
Имаше в нашата махала един ресторант, който все си стоеше затворен. То всъщност не беше ресторант, а ресторант-градина. Чувал съм от баба ми, че още нейната прабаба ù казвала, че си стоял все така. Минавал съм аз понякога покрай него. Има една табела -"Затворено поради ремонт!". Какво толкова поправ ...
1007
1
Наскоро си купих прекрасен натюрморт, от неизвестен холандски художник.
На бледожълтия фон на картината - три огромни домата. Гледам ги и подсвирквам оптимистично с уста. "Какви грамадни домати! - мисля си. Тъкмо за моята изобилна трапеза. Изобилна трапеза, ха... Само в света на приказките."
Един де ...
На бледожълтия фон на картината - три огромни домата. Гледам ги и подсвирквам оптимистично с уста. "Какви грамадни домати! - мисля си. Тъкмо за моята изобилна трапеза. Изобилна трапеза, ха... Само в света на приказките."
Един де ...
617
А времето... то няма да избяга...
В първи клас аз вече бях стара... после малко по малко умрях... сега бездушна вървя нацапана от пръстта... Запознах се с времето и то не ме хареса... пречупи всичко детско и всичко детско днес е спомен... И играх си само няколко години... после остарях... защо ме на ...
В първи клас аз вече бях стара... после малко по малко умрях... сега бездушна вървя нацапана от пръстта... Запознах се с времето и то не ме хареса... пречупи всичко детско и всичко детско днес е спомен... И играх си само няколко години... после остарях... защо ме на ...
986
6
ОЩЕ ЕДИН ДЕН В АДА
Беше скапан ден. Един от онези, в края на които започваш да си задаваш въпроса защо живееш. Още от сутринта не започнах добре. Докато се бръснех в банята направих няколкократен опит за самоубийство, в резултат на което излязох от нея целият в лепенки. Приличах на човек, който е им ...
Беше скапан ден. Един от онези, в края на които започваш да си задаваш въпроса защо живееш. Още от сутринта не започнах добре. Докато се бръснех в банята направих няколкократен опит за самоубийство, в резултат на което излязох от нея целият в лепенки. Приличах на човек, който е им ...
1389
21
Слънцето грееше кротко в есенния следобед, времето все още беше топло, но листата пъстрееха и тук-там вече окапваха. Далече, много далече напред се виждаха гърбовете на последната планина. Някъде оттам започваше тесния път към това място, който рядко биваше използван и още по-рядко можеше да бъде на ...
784
3
Сняг. Отпред. Отзад. От двете страни. Само сняг. Изглежда така, сякаш земята го бълва към небето. А то, горкото, цяло е прашасало от уродливо-грамадните снежини. Едри, мокри трохи. И вятър, който ги насипва с космическа бързина на грамадни преспи точно върху пътя. С отчаяние оглеждам грозното бяло п ...
1175
Казвали хората някога имало добър свят, а къде е сега, питам, като все едно живеем в ад.
Не, ние не живеем в пъкъла, по-скоро живеем в един свят на материалното, където парите са най-важната част от нашия живот. Те изместват дори и семейството, а за любовта има ли смисъл да говорим?
Всеки трезво раз ...
Не, ние не живеем в пъкъла, по-скоро живеем в един свят на материалното, където парите са най-важната част от нашия живот. Те изместват дори и семейството, а за любовта има ли смисъл да говорим?
Всеки трезво раз ...
889
Вдъхновено от едно друго „И сякаш...”
Посветено на Вени...
И сякаш ти си крилете, с които политам между сградите... и сякаш ти ми направи хартиени ръце, които се подчиняват само на твоята воля... и сякаш падам всеки път, когато си далеч... и сякаш ти си цялото ми вдъхновение и цялата сила в душата м ...
Посветено на Вени...
И сякаш ти си крилете, с които политам между сградите... и сякаш ти ми направи хартиени ръце, които се подчиняват само на твоята воля... и сякаш падам всеки път, когато си далеч... и сякаш ти си цялото ми вдъхновение и цялата сила в душата м ...
1015
1
Картините се сменяха пред очите ми, а образите бяха едни и същи. Всичко бе снежно и бяло. Дърветата бяха свели ниско клоните си, сякаш ридаеха безмълвно. Снегът като че бе затрупал и грижи, и проблеми, и болки.
А напролет? Когато слънцето мъчително го разтопи с лъчите си? Борбата започва отначало. З ...
А напролет? Когато слънцето мъчително го разтопи с лъчите си? Борбата започва отначало. З ...
743
2
- Здравейте - бодро поздрави Ко Те двамата си братя - Как е?
- Бълбук - отговори му Мър Мър, като изкара сапунен мехур от устата си.
- Бълбук - омърлушено избълбука едно балонче и Мър Мяу.
- Ъ?! - възкликна Ко Те - Какво става тук?!
- Бълбук - обясни му Мър. ...
- Бълбук - отговори му Мър Мър, като изкара сапунен мехур от устата си.
- Бълбук - омърлушено избълбука едно балонче и Мър Мяу.
- Ъ?! - възкликна Ко Те - Какво става тук?!
- Бълбук - обясни му Мър. ...
719
1
Антон затвори папката със сценария и я тръшна в полунатрошеното бюро на кабинета си. Той бе ядосан. Бе свил устни и челото му бе като плисирано. Когато го поотпусна, се отличиха дълбоки бръчки. Режисьорът сега не мислеше. Цял ден се опитваше да прочете този отвратителен сценарий, който привидно не х ...
881
4
.... и мрак ще облее земята, за да скрие страха в сърцата на тези, които ще бъдат изгубени в мрака завинаги...
* * *
Кристина отвори прозореца и седна на широкия му перваз. Свеж океански въздух нахлу в стаята и леко развя косите й. Нощния хлад я погали и тя настръхна, но й стана приятно от допира му ...
* * *
Кристина отвори прозореца и седна на широкия му перваз. Свеж океански въздух нахлу в стаята и леко развя косите й. Нощния хлад я погали и тя настръхна, но й стана приятно от допира му ...
733
1
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
