40 396 резултата
Стая като стая. Четири стени, два прозореца и една врата. В това помещение прекарваше свободното си време Евгени. Той често подреждаше, но малко след това в стаята цареше безпорядък. А мъжът бе на възраст, в която трябваше да реди бъдещето си. Беше в силата си. Често чуваше упреци от близки хора:
- ...
  297 
Взе ножа и тръгна в нощта. Уличното осветление не работеше. Навярно имаше някаква повреда. Това беше добре за него. Асен пое към горния край на селото. Там къщите бяха раздалечени една от друга и той се надяваше да открадне по-лесно. Изпитваше страх, но децата бяха малки и вкъщи нямаше нищо за ядене ...
  801 
Всички нещастници си приличат, всеки щастливец е нещастен по своему.
Балансът не е в уравновесяването на теглото, а в безтегловността. Крилата са неподвластни на земното притегляне.
Физиката - наука за физичните закони или човешката физика? Моята физика е моята крепост.
Любовта е относително понятие ...
  510  20 
В стаята беше бяло и тихо. От отворения прозорец влизаше ароматът на прецъфтелия трендафил, а един слънчев лъч се беше промушил покрай шева на пердето и пареше слепоочието на спящия. Часовникът тиктакаше на стената пред него задушно и монотонно.
Като преуморено животно, което пази своята територия – ...
  1201  20 
Сборът на три положителни числа е равен на 300. Възможно ли е произведението им да е по-голямо от 1000000 ?
  433 
Не издържам вече. Трябва да изляза. Длъжен съм да го направя. Искам да отдам чест и да изкажа благодарност на партиите и правителствата на Република България за стореното. Вие не знаете колко им дължа. Вие нищо не знаете. Всяко правителство, всеки член на парламента през последните трийсет години е ...
  348 
Дариан крачеше бавно по хлъзгавия тротоар към своя блок. Оставаха му само няколко крачки да достигне до малката бяла сграда и се надяваше да не падне върху леда в последния момент. В него винаги се бореха любовта към снега и непоносимостта към студа. Поледица отдавна не беше виждал, но тръгвайки за ...
  628  11 
Разшумяха се около две разменени бебета. Но мен ме зантригува лексиката на хубавичката докторица: „Пациентките постъпили… Малките пациенти…“
Абе, аз защо си мислех, че родилките НЕ СА болни /с някои изключения, разбира се/, не са пациентки.
Не съм раждал, признавам, но все си мисля, че раждането е н ...
  766 
Жената ми поднесе кафе в леглото – с топла и загадъчна усмивка…
Не посмях да го изпия…
хххх
Модерен капитализъм. Чорбаджията пуска в отпуска работниците само за сватба или погребение. При това единствено, ако си с главната роля в мероприятието…
хххх ...
  519 
Отбивам се в голям магазин. Там има и малка будка – нещо като вертикално изправен сандък с основа метър и нещо на метър и нещо. Вътре седи млада жена и събира такси.
Отпред опашка от няколко човека.
Наоколо лекият шум на магазина и гръмки крясъци като от препила циганка. Нервни, тенекиено-стържещи, ...
  192 
На празника се събра - компания мъже, представящи се за момчета-ергени, няколко момичета, мечтаещи за подобни.
На Пешо много му се хареса едното, домакинята – ярък вид на бивша девойка, нрав на елинска хетера, свободно отношние към алкохола на руска матрона…
Към сутр инта се разотидоха. Е, на Пешо н ...
  241 
Днешният ден е знаменателен за мен – на тази дата преди 35 години сключих брак. Естествено настъпих и мъжа си на церемонията, но щом ме е издържал до днес, явно е имало защо. Гледам слънцето навън и си спомням, че и тогава денят беше прекрасен и слънчев въпреки зимата. Гледам и 20-годишния си син и ...
  1349  37 
Почти всеки дом е украсен в тези празнични дни. Зима е. Навън е студено. И човек има нужда от това да се наслаждава на красиво подредените играчки по елхата. Да гледа гирляндите, които е закачил по пердетата. Да вижда мигащите лампички. Да се радва на това, че е в почивка. За цяла година работа, умо ...
  473 
Емоция...такава емоция. Седя на място 8F в самолета, но място не си намирам от радост. Нито в самолета, нито в цялото небе. И ако всеки облак беше емоция. И ако всяка снежинка по върховете на планините беше сълза, изплакана за теб...то тогава аз летя над тях с усмивка. И ако небето над тях е толкова ...
  205 
Коледата на художника
Беше в началото на декември. Навън беше паднала гъста мъгла. В камината вреше билков чай. Докато рисуваше, художникът предпочиташе да слуша радио, отколкото да пуска телевизора, за да не се разсейва. Така беше и в този снежен, зимен следобед. Изведнъж навън се чу странен шум, а ...
  597 
Вървя под тихия декемврийски ситен дъжд... Бъдни вечер е!
Разхождам се без цел, смисъл и посока... а и обичам да вали...
За пръв път съм буквално сам...
Не, че предходни години не съм се чувствал така - на подредената трапеза, със съпруга и дете на масата за 20 -тина минути... Но тази вечер разбрах, ...
  323 
"Дух и материя"
Навремето, през младите и зрелите си години, художникът беше непрекъснато в движение - часове в училище, педагогически съвети, родителски срещи, задължения и бумащина като класен ръководител, кръжоци, участия в конкурси, подготовка по читалища и библиотеки за часовете, постоянната ук ...
  310 
Инокентий Хилдебранд седеше на лятната, огряна от слънцето морава и насладително смучеше лулата си. Край него пчелите жужаха, зайците се множаха, а въздухът се изпълваше с една сладостна омара. Инокентий се усмихна на пролетта, в отговор тя също му се усмихна. Прииска му се да се случи нещо необикно ...
  263 
Войната в Украйна е бъдеще с много неизвестни. Или казано на езика на математиката - система от уравнения, в която броят на неизвестните е по-голям от броя на уравненията. Това донякъде изглежда утешително, защото особено лош е случаят, когато неизвестните са по-малко от уравненията. Тогава в преобл ...
  664 
Вероятно е заради разликата. Не заради разликата във възрастта – възрастта е винаги относителна, никога не е еднаква, дори у връстниците.
И все пак: вероятно е заради разликата. Не онази разлика, която любовта, тази стара деруга, дето чертае като ледник в планините – тази разлика размеква душата на ...
  851 
Художникът
на учителите ми по рисуване
Художникът живееше в малка къща на края на града, точно преди да започне гората. Премести се в нея след смъртта на жена си. На първият етаж имаше просторно, светло ателие, което беше същевременно и дневна; а на втория - доста скосен - малки кухня, баня и спалня ...
  567 
Като всяка Коледа Пешо се зае да украсява празника.
Сипа си първата чашка. Която обикновено оставаше и последна. След като я гаврътнеше, Пешо не си губеше времето с дреболии, а направо надигаше шишето. Едно, че е ергономично – пести време и усилия, второ – глътката от гърлото на бутилката е хем по-о ...
  500 
1.
Точно стигна до мястото и тъмата, която го преследваше вече само на няколко крачки и определено го настигаше все по-уверено, изведнъж с един скок го изпревари, надала победоносния вой на победител, най-накрая докопал жертвата си, и обви тялото му от всички страни.
Ален не ѝ обърна внимание, беше ...
  1030 
Домът бе необитаем от известно време, но толкова много живот бе оставен в него - пропит във всеки предмет, във всяка мебел... дори въздухът все още прежужаваше като картинна сянка на отминали движения. Освен насъбралия се прах всичко беше постарому... макар и непочистен той бе все така топъл, красив ...
  500 
Докато автобусът подскача по неравностите, които носят гръмкото име „магистрала“ пътниците му се опитват да се насладят на последните топли есенни пейзажи, нижещи се през надрасканите му прозорци. Сред тези пътници е и една особена двойка, едната част от която съм аз. Другата ѝ част е седнала до мен ...
  525 
– Отвори очи, шейа. – познат, настойчив глас едва успя да надвика воя на бурята. – Погледни ме.
Елизабет вдигна глава и надникна над дюшека, боейки се да не би да й се е причуло. Когато видя силуетa на Франк, почти напълно прозрачен и блед, я заля облекчение, от което поне малко от топлината се завъ ...
  559 
Ася затвори последната страница на “Да пропуснеш Коледа”, постави книгата на нощното си шкафче и се уви като пашкул в дебелия юрган. Малката таванска стаичка поне от час се осветяваше от красивия полюлей заради ранно падналия мрак навън. През прозорчето на покрива можеха да се видят първите изгрели ...
  1128 
Едно момченце на 4-5 годинки излизане от супера разказва нещо на баща си:
- Имаше много човеци.
- Не човеци, хора!
Детска му работа! Животът докато ги научи, че не всички хора са човеци...
(подслушано) ...
  963  27 
ПИКИРАЩИ МИСЛИ
Братовчедът на баналния въпрос какво прави: „Капнах! Пенсионер – безпомощен бивщ човек, който се сети нещо, все му нарежда да го свърши…“
хххх
Забавлявах се с „Черното лале“, филма от 1963 година. И сега гледам и слушам внимателно, с друго мислене. Та казва героят: „Свободата е кокал, ...
  535  10 
Я сипи по едно от земното… Не, не – не искам нормално питие, искам земно… Да, зная, че е гадно, с отрицателен ефект върху нормалното наше мислене, че… Ама сипвай и не питай! Казах – по едно… Не искаш? Не си самоубиец… Иди до тая Земя, както нагло наричат планетката си, и ще пропиеш…
Бях, бях… В кома ...
  198 
Между седмото небе и рая –
две книги за ценители
Светът е оцелял, защото се е смял – някой по-умен от мен го е казал, но е бил прав. Смял се е през зъби, зад решетки, от страх и от радост, от щастие и в скръб, смехът е освобождаващ и отрезвителен, зареждащ и успокоителен.
Най-трудна е самоиронията н ...
  616 
Едва ли е, за да бъде величан. По-скоро искат да му набият канчето и да го подготвят да се съгласи на мир, който той видимо отбягва, въобразявайки си, като малко дете, че ще бъде дундуркан до безкрай от американските си господари и обливан щедро със зелени гущери. След протоколните слова и подаръка ...
  640 
Тази зима е някак по-мрачна от досегашните. Войната в Украйна. Главоломният растеж на цените и то в пъти на енергоносителите и на храните. На какво да се радваш? Може би единствено на мазохизма си. На този фон добре би ми се отразила лула с хашиш или шмъркането на бял прашец. А може би чашка чай с м ...
  595 
Вятърът се беше засилил доста, докато Лизи се прибере в странноприемницата. Завихряше облачета пясък, хвърляйки го в очите на минувачите, буташе кепенците на прозорците и разсейваше топлината от сутрешните лъчи. За момичето носеше и някакво напрежение, което караше главата и да бучи и пръстите й да ...
  1115 
На тия години животът е като присъствие на импотентен в публичен дом – вижда, ама…
хххх
На екрана някакъв льольо ке развихрил да сравнява нацизъм и комунизъм. Демек, еднакви били…
Сравнение между вълк и вълкодав – по четири лапи, опашка, нокти и зъби…
Плашат стадото… ...
  383 
На А.Л.
Сънувах как по лебедовата шия капки дъждовни за спомен събира език...
Сънувах как галещи пръсти по страстно тръпнеща кожа се надбягват с лунните сенки...
Сънувах как под полъх на паунови пера звездите кацат сред разпиляна нощ от къдрици за да целуват разбудени зърна...
Сънувах как по тяло ли ...
  536 
От патриотична гледна точка глупостта е героизъм. Това настояваше Пешо, докато пишеше есе на кандидат-студентския изпит по журналистика. Пешо беше на около петдесет, но продължаваше да кандидатства. Мечтаеше да стане радиожурналист. Обичаше радиото от малък и все си представяше как фучи гласът му из ...
  345 
Когато се събуди, в съзнанието му звучеше „Свято“ на P.I.F. Излежавайки се, той се замисли за различни моменти, изпълнили живота му от миналия декември досега. Обзе го тъга. Стана от леглото, облече се, изми зъби и сложи маската. Всяка емоция по лицето му изчезна и той беше готов за новия работен де ...
  829 
Не знам вие как сте, ама ние в наше село сме отдавна напред в историята. Зяпаме разни филмчета и сериалчета за хората от бъдещето, живеещи във виртуален свят, чудим се на някакви си аватари и тем подобни, а сами реално сме си във нашенския виртуален свят…
Едно момче пуснало в интернет карта на селот ...
  518 
  196 
Предложения
: ??:??