Хайдеее, събарят Паметника, не точно събарят ами демонтират за реставрация.
Та да попитам...
Ами ние дето имаме снимки около него, когато ни приемаха за чавдарчета, пионери, комсомолци,...да ги скъсаме и изгорим ли, или
да ги представим някъде и се пишем репресирани, че са ни снимали зорноволно, а.. ...
Баба Милица се понамести на пейката до дувара, сложи бастунчето до нея и зачака.
Лято е, топлината бе малко се поскрила, ала ,но беше задушно. Опереният котарак се умилкваше до нея, а после полегна покрай краката и.
Бабата чакаше своето внуче, бе го изпратила до пазара в малкото градче.
Всяко лято К ...
Убеждавам се – липсата на зрение май е подарък за човека. Що грозни и неморални неща пропускаш…
Пък ако можеше и да не чуваш…
хххх
Започна унищожаването на паметника на съветската армия.
Логично – премахва се символа на победата над идеите на днешните управляващи… ...
САЩ
Ню Йорк
11,00 ч.
Една бяла Чесна, собственост на корпорация Интер прима, се приземяваше на летище Джон Кенеди. Самолетът леко докосна пистата и се приземи успешно. Двумоторният самолет рулира и спря на частен терминал номер пет.
Към кацналата машина, след като бръмченето на моторите й утихнаха, ...
Глава двадесет и пета – за доброто погребение
- Добър вечер. Да, фирма "Златна пица" е... Да, точно където трябва сте попаднали... Ние сме майстори на пиците... Ето - покрита е с малки късчета месо, зеленчуци, подправки... Искате по-лютичко? Готово - добавям къри... Аааа, родно люто? Ето-лагам някол ...
Благодаря за поканата във вашата медия… Да, де – работите в нея, не е ваша. Пък и надали някой в държавата знае чия е…
Какво? А, да – по темата. Значи, поканихте ме, за да обясня на драгите зрители каква е ситуацията на предколедния и предновогодишния пазар…
Зная,зная – един пазар е. Седмица разлика ...
Докато се движеха на изток по пътя заобиколен от гъста гора, тъмнината бе започнала да става почти непрогледна около тримата спътници. Бел спря коня си и се обърна към двамата приятели, които се движеха на няколко метра зад него:
-Смятате ли да лагеруваме скоро господа или предпочитате да пътуваме п ...
Зад нея Чарли се пресегна и прегърна и двамата.
– Да не си посмяла да ни плашиш така отново.
– Ще се опитам. – обеща задавено.
Не знаеше колко време останаха така. Никой от тях не изглеждаше да има намерение да я пуска скоро, а тя, макар да чуваше сърцата и на двамата като топовни изстрели в ушите с ...
Доживях да видя демонтажа на паметника на съветите в центъра на столицата. Слава на Бог! Една по една опорните точки на комунизма слизат от българската сцена. Не ме разбирайте погрешно - никой не е против това да има паметник на тази армия някъде в околните на София села - в Сеславци например. Но що ...
***
Някъде към полунощ, след като доста питиета бяха изпити от жените, се появи надежда за качилите се на борда мъже всички задръжки да паднат в предстоящото опън чалга парти.
Вези Бронксли учеше в Източноевропейския Американски университет с един колега студент от Чехия с богат баща, който притежав ...
От известно време Моника не успяваше да вижда само лицата на хората. Тя гледаше и душите отвътре, техните характери, отношения, навици.
Отначало си помисли, че е полудяла, започна да избягва срещите, дори със своята приятелка Нина. Учеха в едно училище, в десети клас, познаваха се още от детската гр ...
Животът ме вкара отново във въртележката за хамстери, от която трудно се излиза, но си счупих крака и останах сам, без делничната суетня.
Този път се отзовах във Венеция. Никога не бях идвал тук и много ме учуди миризмата. Навсякъде се носеше дъх на гнило, мухъл и море. Вървях по един слънчев площад ...
"От глад не се умира!" - казал заседналият в гърлото залък.
Поведението зависи от дължината на повода.
И бедната фантазия дължи данъци.
Униформените най-лесно правят реформите - по списък, чрез спусък.
Книгата е прозорец към света, а образователната система е догматичната дограма.
Конникът със сивото си наметало и качулка водеше коня си бавно напред по пътя, без да поглежда назад към Грен и Гравин, които се движеха малко по назад от него и говореха шепнешком.
-Какво видяхте в мислите му , сър? Може ли да му имаме вяра?-рече тихо птицата и погледна към новия им мистериозен спъ ...
Димо Куражлията, както го знаеха след Великите промени,едно момче от селото, което се гушеше в прегръдките на Бакаджиците, едва беше навършил седемнадесет години...
Димо имаше по-голяма сестра Янка, която щом се прочу като скопостна и работна една есенна вечер на 1943 година у тях довтасаха годежари ...
Светът се забави, докато Сам наблюдаваше как Елизабет пада назад, а кръвта й се плиска по пода, обагряйки всичко в червено. Сенките му се спуснаха и я хванаха, полагайки я на пода, а в главата му имаше само една мисъл: тя умираше. Беше я загубил. Вещицата я беше убила. Тялото му беше реагирало само, ...
Глава двадесет и четвърта – за опашките и скъсяването им
Стоим с Митето комшията на опашката в пощата, пенсиите чакаме, интересни разговори водим, интелигентни хора слушаме.
- Ох, Боже, Боже - вика дребната бабичка отпред - какво доживях, боже! Едно време ни учеха, че България е земен рай, а се оказ ...
Глава двадесет и трета – за сериалите и наш Пешо
Платиха си жените, заминаха по своите женски проблеми /къде има по-евтина салатка, какви обувчици пуснали на нищожни цени, кой кога къде коя какво правил/, а ние се поумълчахме. Щото всеки се сети за своята кака Дана у дома. И тихо се замолихме дано с ...
Сам не можа да чуе думите на Лиат, защото ушите му пищяха, но видя как Елизабет замръзна при вида на лакея на вещицата. Просто се вкамени, сякаш е видяла призрак, а после беше късно. Един от стражите на Малора я халоса по главата, поваляйки я на земята. Сам за пореден път се опита да опъне оковите н ...
Разбива се летяща чиния високо във полите на Витоша. От нея изскачат два зелени хуманоида, всеки с по две антенки на главата. Очите им блестят в златисто. Те изтупват снега от себе си. Едното поглежда към чинията, мърда едната си антенка и летящата чиния се покрива с пясък, скали и сняг. Другото зел ...
Глава двадесет и втора – за кака Дана и оправянето
Пък на съседната маса пак сложиха морни мощни телеса комшийката кака Дана и някаква нейна позната. Кака Дана бе, от първата част я знаете. Дето щеше да изкупува дрехите от една виенска фирма за химическо чистене.
Оная, заради която картечница млъква ...
***
Вези шофираше жълтия си Шевролет Корвет по една улица застлана с гранитни паветата.
На километър по-надолу се намираше бистрото Льо Френч кафе и той отиваше там, защото имаше среща с Тики да пият кафе и да рутят мацки.
Младият мъж се загледа в цъфналите кестени наредени в редица по тротоара на у ...
Не знам, как се отзовах в пустинята, но нощите тук са неземни. Толкова звезди, сякаш целият космос е над теб. И тази тишина, странна тишина, която шепне в душата ти. Всъщност и пясъкът прилича на застинало море.
Някой идваше към мен. В началото бе сянка, която приближавайки видях, че е човек. Беше о ...
Грен сънено oтвори очи събуден от леко стържене на метал и тихо тананикане.Чувстваше се тревожен може би заради сън, който обаче не успя да си спомни. Видя Гравин, клекнал над вече запален лагерен огън, да си пее тихо някаква мелодия и да приготвя закуска в плитка тенджерка без капак , с дълга дърве ...
Ушите на Елизабет пищяха пронизително, а остра болка пулсираше в главата й и преминаваше по целия й гръбнак. Чувстваше се така, сякаш я бе прегазила карета. Трябваха й няколко мига да осъзнае, че тогава може би щеше да е по-добре.
Магията на Велахе. Лизи не си спомняше нищо, след като щитът на Чарли ...
Глава двадесет и първа – за нас и пържените рибки
Слушах го аз, слушах го… И за сетен път се убедих какви сме шаранчета. Което не е ново, де…
Животът се е зародил във водата, твърдят биолозите…
А сетне рибите излезли от водата и тръгнали да стават хора. Освен тези, дето вече били уловени и чирозиран ...
В просъница дочу хлопването на външната врата. Отбеляза по навик, че мъжът й замина на работа. Днес беше дежурен и вечерта нямаше да се прибере въпреки, че е Коледа. Децата бяха извън града. Щяха да посрещат празника в някаква планинска хижа.
Прозя се и мързеливо се изтегна под чаршафа като котка. Щ ...
Дядо Мраз, брат му и студено-снеговития инцидент
Снегът заваля тихо и неусетно през нощта. Коминчетата на къщичките в малкото балканско селце пушеха, а малки и големи хора спяха сладко, сладко. Улиците бързо побеляха, покривите също, всичко стана приказно бяло, а един черен гарван от един клон мъчно ...
Посвещавам романа на моята дъщеря Дина.
Д. Сираков
Историята и героите са измислица – техните прилики с действителни лица и събития са случайни и изцяло непреднамерени. Всички съвпадения са плод на авторската фантазия.
От автора
Д. Сираков ...
Обичам да вали. Дъждът отмива наслоенията на егото, лошите чувства, пренебрегнатата обич.
Студът ме гали по бузите, а дъждовните капки играят на криеница.
Можех ли да избягам от бащиния гняв? Той се изсипа върху чувствителната ми душа като тежка, каменна плоча.
Беше разбрал, че обичам Илко, а за бащ ...
ДА СИ СПОМНИМ ЗА ДЖОН ЛЕНЪН...
На 08 декември се навършват 43 години от убийството на Джон Ленън.
На тази дата през 1980 година, млад непознат мъж спира Джон Ленън на улицата пред жилището му
в Ню Йорк, за да му иска автограф. Няколко часа по-късно същият този непознат стреля пет пъти срещу Джон Лен ...
Глава деветнадесета – за оправянето в живота
Така си е – на някои и воловете му се телят, друг търси под вол теле. Не, не всичко е свършено в областта на забогатяването и преуспяването, в областта на първоначалното награбване на капитали. Не всички, които могат, са извън родината, не всички, които к ...
Глава двадесета – и тръгна словото
Таман стана дядото, и на екрана се появи Той… Знаете КОЙ…
С поредното слово към нас – немитите наивни деца на демокрацията Му:
- Ами засрамете се най-после… Вижте как живеят другите, поучете се, променете се… Хванали чашите и вилиците, гълтате и лапате, та ушите ви ...
Литературният агент Нико Куцаров,под прикритието на псевдонима "Nicolo Cuzianni" живееше и твореше в областта на "литературните новини",за да не добавя и заменя с провинциалната дума "клюки" в нашия средно малък град в България.
Нико беше от категорията на поетите,които наред с метафорите на текстов ...
Елизабет знаеше, че първо трябва да се увери, че към нея не се е затичал страж или някое заклинание не лети към главата й, но погледът й се спря върху него.
Сам коленичеше в краката на Велахе с верига около врата като куче. Щом очите им се срещнаха, извърна глава на страни, а сърцето в гърдите на Ли ...