Проза и разкази от съвременни български писатели
Нечистите – 52.1
Есенна импресия 2
Скитникът арменец 50
“ Стара Варна” в спомените на един кореняк софиянец.
( продължение)
Вторник, 10 август 1954 год. Курортният сезон във Варна е апогея си. Морето синьо, “като от коприна”, небето безоблачно като живота ми. Е, не е съвсем безоблачно, има едно малко пухкаво облаче, защото моя учител ...
Открий ме, Глава 2: Най-хубавото
"Мислиш ли, че тя ще се събуди?" - беше въпросът, който вътрешно ме мъчеше. Исках да знам защо Джей е в кома, защо всичко това се случва, защо майка ѝ от всички хора звънна точно на мен.
Щях ли да съм по-щастлива, ако не знаех за всичко това? Да те държат в тъмното за такива неща според мен е б ...
Зимни пеперуди
Ама, че глупак съм бил…
хххх
Има дни, когато седя и гледам мълчаливо екрана на телевизора… Лоши дни…
Но пък ако пусна телевизора – ще е по-зле… ...
Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 12.
А след малката чашка /с нея жената полива цветята, че по-голяма съдина с дръжка в къщи нямаме/ се гътнах да поспя. Ама наистина да поспя – никакви дрямки, никакви кошмари. И таман си го рекох – оппа, кошмарът пристигна.
Нищо особено – във вид на говедо…Не, не няко ...
Откриването на мъртвия ми баща - част II
бе продадена още преди две години на един каракачанин, който я превърн ...
Старата кола
Път
Есенна импресия 1
Мързеливо крачех към къщи през кварталния парк-градина. Защо съм си го нарекъл така ли.
Ами в него имаше всичко, кътове за деца малки и големи, кътове за влюбени, пак малки и големи, езеро с фонтани, периптори-павилиони на шестт ...
Градът на вярващите
Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 11.
Та, въздъхнах аз. Ония като се поогледаха, рекоха по едно: „То няма смисъл…” и излязоха. Закачих вратата. Седнах, сипах си от онова малкото шишенце, дето го сменям на три дни. Гаврътнах като сахарски пясък първи сняг. Добре, че съм мълчалив и кротък, та и този път ми се р ...
На небето няма само звезди - 8
Време е да получиш дара си.
Татко, моля те! Видя, че няма богове.
Нищо не съм видял. Така живеем от стотици години и сме си добре. Една приказка на странник не променя нищо.
Но той идва отнякъде и знае много неща. Антонио също е доказателство. ...
Докосване до величието на твореца
Съвет
Скитникът арменец 49
Стара Варна през погледа на един стар софиянец.
Посвещавам този разказ на едно изключително симпатично семейство варненци, Таня и Бисер Михайлови, и техните синове Виктор и Александър.
Топла лятна нощ през Юли 1953 година. Тъмно синьо небе обсипано с милиони звезди и луна окъпан ...
Сезона на живота
Да... може би е било зима. Все пак ми беше студено... и горещо... и тъжно и... имаше дървета, и цветя, и трева, и кладенец в росата.
А облаците бяха бели, невзрачни, красиви, пухкави, черни, буреносни и...
А живо ...
Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 10.
Ей така – думам си туй-онуй, фантазирам си и съм стигнал до дома. А наоколо вече мръква. И стомахът напомня, че съм още човек. Поради което се прибирам и сядам уморено в кухничката.
После се отпускам за нормална почивка. Но не би!
На вратата се ...
Mалорадските бръмбари
Пи или Пипи...?
Нов живот
Често излизах навън
Предпочитах дъждовно време... с лек примес на сняг...
Някак е... романтично.
Често излизах боса, но задължително слагах на ръцете си ръкавици. Мама казваше, че ще настина, но аз... обичах да чувствам дъжда с нозете си.
Вървях две преки натам... после сядах на пейката, слагах ръце ...
Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 9.
Седя си в телевизора и живот си живея. Спокойствие, тишина, всичко е като на кино... Е, от време на време попадам на някой екшън, а там трябва да се заляга, да внимаваш да не те вземат за второстепен герой. Защото сто на сто ще те опукат, та главният после да отмъст ...
Нечистите – 52
– Тук е. – каза съществото.
– Тук? – повтори Чарли замислено и огледа отново олющената сграда. – Да, трябваше да се досетя, че е ...
Чужди спомени
Селото
В селото пушеха само няколко комина. Останалите къщи бяха м ...
Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 8.
Първият от влезлите беше навлякъл солидно сако, въпреки жегата, че и вратовръзката вързал, та и лачени чепици намъкнал.
„Така е – помисли си баба Гана – гражданя ! Ни копае, ни сее, ни жъне – ама знае да яде. То и синът има модерно сако, ама го слага само кога ходи ...
Недописан разказ
Запознах се с добре изглеждаща госпожица с интелигентен вид, по нейните думи. Не говореше много, изслушваше ме, кимаше с глава. Обаждаше ми се по мобилния, '' Как сте,... работата,...радвам се за вас...'', бяха дежурните й въпроси и отговаря кратичко като я запита ...
Мастило за сезони
Беше края на ноември,
когато всеки се сгушваше в топлината на своя уютен дом, забравяйки за света навън. Хората се бояха от студените му ръце и бягаха колкото се може по-надалеч. Мислеха си, че огънят ще ги оттърве от ветровете на зимата и предпочитаха да останат слепи за студът вътре в тях.
Би ...
Прелетни птици
Новини от екзотичния свят
Пострадали са някои полицаи – трима с изкълчени китки от недобра упо ...
Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 7.
Ей, викам си, човек и гащите ще свали. Ако има аванта. Или му се плати. А има какво да се помисли по въпроса.
Гащите са важна част от тоалета -първи се обличат, последни се свалят. Или за кеф,или от зор
А демокрацията въведе нова мода - гащи само от ед ...
Откриването на мъртвия ми баща – част I
— Батко, какво правиш? Сигурно си на работа... Ами, обади ми се съседката от бл. 20 и казва, че от една седмица не са виждали б ...
Нечистите – 51.1
Шотландецът
В опушеното помещение клиентелата беше заела своите места. На една от масите вървеше каре белот, а на останалите по двама, по трима съселяни на раздумка отпиваха мастика на малки глътки ...
Истина
Прах по дланта
Някой ден ще бъда прах по дланта на времето. Дали ще ме обичаш още тогава? Ще казваш ли:
— Този вятър гали точно като ръцете ѝ нощем!
Ще се вслушваш ли в думите, които вятърът ще нашепва край теб? Ще си казваш ли:
— Тя ми шептеше така. ...
K-T-2
Бойчо винаги е знаел, че ще живее в щатите. В онова време, преди 1989, това не само, че беше невероятно, но си беше и опасно – да мислиш, а и да казваш, че ти рано или късно ще живееш в щатите. Като студент учеше повече английски отколкото каквото и да е друго, което „трябваше“ да учи.
И през ...
Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 6.
Обаче, да оставим тия черни реалности. Защото има и други хора край нас… Е, не баш до нас – по-далече са. И бързо прелитат отстрани на луксозни лимузини, следвани от кола с бодигардове.
Те такъв се обади на наш Дани… Оппа, щях да забравя да ви представя. З ...