Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
41,8 резултата

Самотна стая

И ето, пак в този мрачен ден, стоях не за първи път сама, в самотната стая. И вече дори не знаех, коя съм аз коя е моята цел. Стоях тиха в стаята самотна... Може би студена бях към хората, но сърцето беше изстинало отдавна не усещаше вече любовта, беше празно. И то се надяваше скоро някой да го доко ...
elizabeth92 (Елизабет Николова)
elizabeth92
Проза » Други
974 1

Един забравен кибрит

Беше един от ония чудни дни на ранна пролет, които те карат да се чувстваш наистина жив. Природата се отърсва от зимния унес с готовност за нов устрем и всичко наоколо радва. Птиците с веселото си чуруликане, дърветата с новите си премени, земята с разтворените си недра за нов живот. Въздухът - изпъ ...
maiasand (Мая Санд)
maiasand
Проза » Разкази
1.4K 2

Нарисувай на небето звезди

Слушай, сега ще ти разкажа за времето, когато нощта стана вечна и всички звезди паднаха в безкрая. Oт тогава за нас няма вече сутрин и ден, а само мрак и тъмнина. Изчезна светлината отведнъж, изсмука я бездната. Сега само понякога въздухът ще заискри от студ, кристален и пронизващ, такъв го знаеш и ...
ГФСтоилов (ГФСтоилов)
ГФСтоилов
Проза » Фантастика и фентъзи
1.4K 1 2

Песъчинка в кафето

Гражданинът Иван Петров с удоволствие отпиваше от ароматичното турско кафе. От дъното на бара долитаха галещи звуци на йоника. В един момент той се изправи, вдигна високо ръце свити в юмрук и извика: "Е- В- Р- И- К- А"... Проклетият му тирбушон! Как не се сетих до сега! - и тупна обратно върху стола ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза
717 1

За него!

За него!
Гледах как любовта между нас
израстваше, не знам или по-точно
не-желая да знам, дали някога ще те изгубя,
защото не го искам. ...
pisatelkata_vt (Джулияна Николова)
pisatelkata_vt
Проза » Писма
1.2K 1

Ко Та Рак днес е бавачка

Един следобед Ко Та Рак влезе в кръчмата на Хо, а по петите го следваха малчуганите Мър Мър, Мър Мяу и Ко Те. Огледа се и за своя радост видя Гар Ван и Но Щен Вълк на тяхната маса.
- Здравейте - поздрави приятелите си котакът.
- Здравейте - като ехо повториха след него котетата.
- Здравейте - отгово ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
746 4

Някога

Някога търсех сърце,
което да тупти за мен.
Някога търсех вълшебната страна на чувствата,
a намерих тяхната самота.
Някога търсех обич, ...
sad_dreams (Теди)
sad_dreams
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.7K 5

Приказка за Морската Звезда

ПРИКАЗКА ЗА МОРСКАТА ЗВЕЗДА
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният чов ...
GUILTY (Мунанна)
GUILTY
Проза » Разкази
3.6K 3

Космичният път на розата

КОСМИЧНИЯТ ПЪТ НА РОЗАТА
Днес ми е ден за полет. Ще избягам от онази малка маймуна, която е обсебила земното ми тяло и ще полетя към теб. Посоката я зная отдавна - към онзи космичен извор на Истината, Любовта и Светлината, където мене още ме няма. До него води Пътят на розата. Нали го знаеш? Той е п ...
Баткото (Николай Христов)
Баткото
Проза » Приказки и произведения за деца
1.5K 6

Ако имате три купички с вино, а сте само двама

- Ей сега се връщам - каза Ко Та Рак и забърза към тоалетната.
- Та...? - започна да пита нещо Ра, обаче я прекъснаха:
- Ако имате две ризи, дайте едната на ближния си - избърбори на един дъх Праз Но Дум.
- Ако имате три купички с вино, а сте само двама, дайте излишната на нуждаещите се жадни братя ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
782 1

Поздрав към всички дами послучай 8 март

ПОЗДРАВ КЪМ ВСИКИ ДАМИ ПОСЛУЧАЙ 8 МАРТ
Уважаеми дами!
Позволете ми от мое име и от името на всички колеги, публикуващи тук, да ви поздравя и да ви честитя празника- 8 Март.
Щастлив съм, че ми е предоставена възможността да се запозная и да общувам, макар и задочно, с вас и да следя с удоволствие, на ...
georgovabc (Христо Оджаков)
georgovabc
Проза
3.6K

Ало, бърза помощ

- Ало, ало...
- Какво сте се развикали бе, госпожо? Ушите ми и без това пукат. Слушам, тук е пожарната.
- Кой, кой, бърза помощ ли?
- Никаква бърза помощ не е. Тук е пожарната.
- Ало, някой се намеси в разговора ни. - Ей ти, затваряй, че не чувам! ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза
954 1

Госпожицата

Госпожицата
Госпожицата носеше чадър. Винаги и навсякъде. Тя посещаваше най-прашните и спокойни места в града – библиотеката, читалището, клубовете по интереси. От малка вярваше в предзнаменованията и винаги откриваше по някое, когато мислеше, че и се случва нещо важно. Имаше собствена система да пр ...
пумбалаура (Милена Лорова)
пумбалаура
Проза » Разкази
1.2K

Слънчева лодка

1.
- Кога ще тръгваш?
- След три дни. Може би след четири.
- Дълъг ще e пътя, че и самотен!
- Но пък е интересно - представи си само как се рееш сам в космоса, носен от слънчев вятър - възхитено заописва по-младият от двамата мъже, безгрижно поседнали на дървената веранда на къщата. ...
ГФСтоилов (ГФСтоилов)
ГФСтоилов
Проза » Фантастика и фентъзи
1.2K 1 1

Дъжд

Навън вали, крокодилчетата леко шляпат по мокротата - като остър бръснач по нежните ти извивки
стъпка,
две,
три,
безброй ...
Aldebarn (Димитър Цветанов)
Aldebarn
Проза » Разкази
1.4K 1

Чантата с пари

Вървиш по живота си с боси крака, имаш нужда от финикийски знаци. И точно отсреща чанта с пари. Оглеждаш се и я взимаш. Не вярваш на очите си, в които се отразяват банкноти.
Казваш, че няма да ги харчиш, но само на думи. Взимаш първата пачка.
Пилееш я и не жалиш, но не това, което е в торбите, ти ха ...
gerena (Софийската Софиянка)
gerena
Проза » Разкази
1.3K 1

Завръщане в Акропола II част

ЗАВРЪЩАНЕ В АКРОПОЛА
Денчо Славов
Втора част
Полетът до Мумбай преминава в приятната компания на индийска студентка, която за мое учудване се оказа почитателка на българските народни танци.
Срещам Радж в откритата тераса на ресторант с гледка към брега на Арабско море. Разказвам му историята и той с ...
Славов (Денчо Славов)
Славов
Проза » Повести и романи
1.8K 3

Пръстенът

Намерих пръстен. "Щастливка," ще си кажат някои. Да ви призная, и аз си помислих така и побързах да го пробвам. О, късмет! Все едно беше правен за мен. Така пасна на безименния ми пръст, че не можех да отделя поглед от него.
В бляскавата му повърхност видях око. Голямо, топло, човешко. Привличаше ме ...
rarebird (Весислава Савова)
rarebird
Проза » Други
1.1K 7

Лаборантката

Познавах я чрез Него. По време на излетите ни сред природата, ме занимаваше с Нея. Разтропано „момиченце", много е работна, добре, че е Тя, защото не знаел как ще се справи с многобройните си служебни задължения. Да е жива и здрава, за да вървят и неговите неща. Слушах го и се забавлявах на всяка ду ...
dimi49 (Димка Първанова)
dimi49
Проза » Разкази
1K 3

Предизборна борба

Борбата, както казват, е епична,
борбата, както казват, е типична.
Борба за чест, борба за слава,
борба кат някаква си драма.
И пада първият ранен в боя, ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Други
755 1

Цел

Заветната цел бе близо, усещаше го...
... Но Щен Вълк влезе в хола, където на пода пред камината Гар Ван и Ко Та Рак играеха някаква игра на дъска с пулове...
... Не само я усещаше, а и я подушваше, още малко оставаше и щеше да я види...
- Но, искаш ли...? - започна да го пита нещо котакът, обаче въ ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
830 3

Защото... малко си вярвам

Хората... понякога не знаят какво крият в себе си. Понякога може да е усмивка... понякога тъга... понякога груба дума или цинизъм (червена точка) Хората са еднакви, различават се само по външност и качества. Объркана съм. Тишината ме раздира. Само онази тъжна мелодия кънти в съзнанието ми и не спира ...
Katia (Катя Михайлова)
Katia
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.3K 2

За Онова, което не може да бъде назовавано

Някога живеех вдън гори Тилилейски. За тези, които не знаят, горите Тилилейски са горите на остров Туле. Намира се на един ден път от края на Света и през лятото дневната светлина не се губи, можеш да си чистиш въшките от ризата и нощем. Е, днес в Туле няма гори, но мястото наистина съществува. Там, ...
asverrisson (Айгир Сверисон)
asverrisson
Проза » Други
2.7K 1

Дете в нощта

Дете в нощта
За едно дете е по-лесно да се чувства чудовище,
иначе би приело, че чудовищата са другите...
и да си измисля хиляди истории, за да забрави...
Защо винаги ще казвам неща, които не са истина? ...
jah (Дани)
jah
Проза » Други
1.1K 4

Кървави целувки

Кървави целувки
Тишината на мрака бе нарушена. Не от звук, нито от движение. И двамата го усетиха, със сетива, непознати за хората. На лицето на единия се изписа усмивка. От петдесет години те го очакваха и най-накрая той се завърна.
- Времето настъпи. Той се събуди.
- Това може да значи само едно – ...
шанара (Диляна Неделчева)
шанара
Проза » Разкази
1.4K 2

За нея

Тя е голямо момиче и не се страхува да се бори с живота, с драконите, с вещиците и с всички други знайни и незнайни митични и не чак толкова митични същества и вещества. Не се бои и от булеварди, разбити мечти, счупени сърца и мечове. На нея не и пука за черния конник или за принца на бял кон, прост ...
reason_of_life (Алекс)
reason_of_life
Проза » Други
1.3K 2

Обичам те, мило!

Обичам те, мило!
Събуждам се като петгодишно дете, готова за подвизи. А, нещо не ми мирише на кафе, пък аз нали съм свикнала даже да ми се поднася в леглото. Какво става?
- Скъпи, къде ми е кафенцето?
- Съжалявам, но не съм спал цяла нощ. Всичко ме болеше, вдигнах и висока температура. Мислех да те ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза » Хумористична
7.4K 23

И роди се ангел

Ако животът е море и дните са неговите вълни, които идват и си отиват, а спомените са пристанища, то е добре да имаш пристан, в който да се завърнеш - си мислех в някои дни, когато Слънцето не бе така ярко и горещо, а едва пробило облаците, и корабът се носеше в пълна хармония с водата и вятъра. В т ...
ГФСтоилов (ГФСтоилов)
ГФСтоилов
Проза » Фантастика и фентъзи
931 1 1

Не искам

Не искам
Ти и аз... Има ли изобщо нещо в тези думи, в това, което изпитваме? Истина ли е? Защото не искам да продължава това! Не искам повече така да ме гледаш и да мълчиш. Не искам вече да ми говорят непрекъснато за теб. Но го правят нарочно, нали? Не искам повече да съм до теб, да седя и да не си ...
mimsity94 (Мария Грънчарова)
mimsity94
Проза » Писма
1.6K 1

За истината

Понякога истината става неистина, после може неистината
отново да стане истина...
Виждаш старицата, която с вдървени нозе се опитва да качи бутилките минерална вода в трамвая. "Да помогна, а може би не?"... И просяка, който ти протяга ръка, а аз спестявам желязното си левче.
Спира те инвалидът на ко ...
WIK (Валери Качов)
WIK
Проза » Други
871

Безименно

Тази нощ пълната луна пак изгря. Обградена от звезди, тя никога не е сама. Тя не знае що е самота. Винаги има до себе си все една звезда, която да ú прави компания в тъмната нощ. Никога не върви своя път сама. Никога не чувства що е болка. Всеки път щом я погледна, виждам теб. Твоите очи не могат да ...
Bunny91 (Тъмен ангел)
Bunny91
Проза » Други
1.1K 1 1

О, времена!

Няма ги великите философи. Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят наготово. Тръгват след някого и не знаят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най-верния път! Нали делата говорят за дадения човек? А кой да ти мисли за това? Карат ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Други
831

Залата на неосъзнатите случайности

Букет от странни лица...
Преплетени отговори,
жалък смях.
Идват и си отиват...
Буквите греят отдалеч... ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Проза » Други
788 1

Луда...

Затворена съм тук. Между четирите бели стени. Бели стени и ярко осветление. За да няма сенки.
Виждате ли, лепнаха ми етикета „луда”. Не съм луда. В това искам да вярвам. Но Те са убедителни. Искат да ме вкарат в Системата. Там, където хората нямат сърца, а тиктакащи часовници. Механизми, които всеки ...
eX_girl (Метафора)
eX_girl
Проза » Разкази
1.4K

Глава първа: „Сух ад”

Жаркото слънце печеше безмилостно повърхността на планетата. Липсата на облаци в небето само допринасяше за жаркия пек. Природата на Уизън бе еднообразна. Преобладаваше изсъхналата и напукана почва, като тук-там на безводното парче скала се срещаха песъчливи равнини с някое растение, пригодило се да ...
Houkai (Валентин Антонов)
Houkai
Проза » Повести и романи
1.1K 2

11 декември

Тъмнината пак нахлу в деня й. За да я избегне, тя отиде при Бен и се сгуши отново в него. Беше я страх от случилото се. Обвземаше я паника непрестанно и имаше нужда от него. Не можеше да приеме факта, че връзката им прекъсва. А Бен не възразяваше да я прегърне, защото я обичаше много, но нямаше как. ...
Genkata (Женя)
Genkata
Проза » Разкази
793 1

Тъжна история

Ще ви разкажа една история. Тя не е истинска, аз си я измислих. Тъжна история. Може би не ви се чете такава, но няма как да бъде друга. Имало някога едно момче - малко пораснало и много самотно. Някак си свикнало с това си усещане и то не му пречело. Веднъж седейки сред самотата си, съвсем случайно ...
МАРК (Митко Донев)
МАРК
Проза » Разкази
2.3K 1 3

Неволите на една кикимора

Та казвам ви, аман от вас! Що не се видите вие, та мен одумвате? Грозна била съм, зарад мен хлябът ви не втасал, а манджата загоряла. И бре, булки!
Я вижте Яна Сербезовата. Откогиш очите не сий мила, а косите несресани оставила? Ама тя, горкана, оплаквала мъжо си, че се бил запилял по чужбинско. Слу ...
rarebird (Весислава Савова)
rarebird
Проза » Хумористична
1.8K 6

... Около оковите на една Свобода!

Като ненужна, амбалажна хартия.
Мачкана по няколко пъти на ден...
От чуждия срам - презирана...
На чудовищната завист - да, в нейния плен!
Дума подритвана, като похабена вещ... ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Проза » Други
807 1

Влюбена в егоист

Влюбена в егоист
През лятото на 2007 година, в един топъл и слънчев ден телефонът ми позвъня и на него беше най-добрата ми приятелка Надя, която ме покани на по кафе в тях.
Когато влязох в стаята, още от прага забелязах госта, който стоеше на дивана и пушеше цигара. Надето ме настани на стола близо ...
Mimityyy (Мирела Маринова)
Mimityyy
Проза » Повести и романи
1.7K 2