Проза

41,8 резултата

Реквием за един нашенец

Не било трудно да пукнеш. То не, че аз съм пуквал хиляди пъти, ама и на мен се случи.
Онзи ден пихме, пихме с комшията и той вика, с един такъв ехиден глас:
- Коле, от толкова пиене ще гиберясаме!
- Щем, друг път! - казвам му.
А то взе, че с мен точно това стана. ...
1.1K 6

Защо мравката полетя или всяка жаба да си знае гьола

- Защо реши да погледнеш отгоре? - Попита любопитно калинката.
- Ами защото ми се струва, че ако погледна оттам, ще си отговоря на много въпроси, които винаги съм си задавала. - Отговори малката мравка обнадеждена, че най-после една мечта беше на път да се изпълни.
- Добре, качи се и внимавай да не ...
1.8K 9

импресия

Казват, че планината облагородявала човека. И аз, подгонена от лъжливата игра на вятъра, се изкачвам все по-нагоре и по-нагоре. Като весели минувачи покрай мен преминават обсипаните с бял, пухкав сняг дървета и сякаш ми махат с ръце.
Снежният въздух се плъзга по ноздрите и изпълва цялото ми тяло. Пр ...
757

* * *

Живот неизживян
Един човек прекрасен,
един живот ужасен.
Една добра душа
с нелепа съдба! ...
1.5K 2

из Записки от кръчмата

За действието
- Да действаме - размаха вилицата си с набучена на нея кисела краставичка Кух Че Реп - В този свят сме дошли, за да действаме.
- Чудесно - каза Ко Та Рак - Сега остава само да знаем кое действие да изберем и кой модел на действие е най-ефикасен.
- Нищо работа - измърмори Сянка под нос. ...
1.5K 3

Съзнание

Лъч светлина огря ръцете му... Топлият дъх на Слънцето го обгърна... Очите му се затвориха, а чувствата се преплетоха, падайки в безкрайността на океани – сълзи на щастие. Мъката и агонията обърнаха гръб, опръскани от капчици кръв. Светът се разби като кристална чаша на многобройни мънички парченца, ...
903

Калейдоскоп

Денят обещаваше слънце за всички. Птиците рисуваха с гласовете си надеждата за мир. Синьото на небето примамваше утринната недоразсъненост. Росата по листенцата на градинските цветя искреше. Миришеше на едва започващо лято. Недостроеното все още гнездо на лястовиците пълнеше пространството на открит ...
1.1K 2

Времената сигурно са полудели - 25 глава

25.
„Тим, имаш само няколко минути време, за да прочетеш това писмо, затова ще оставя извиненията за после. Около пет минути след влизането ти в тази стая, аз ще скоча в потока на Диспансера, ВЪВ Диспансера. Ясно ти е какво може да стане, ако ме заловят. Тъй като ти си единственият видим за онези та ...
1.2K

Не убивай

Не убивай
- Айде, повдигни от твоята страна.
- Ти внимавай да не изтървеш краката.
- Няма страшно, то, страшното, мина.
Едно ченге се запъти към двамата. Трупът се беше изхлузил от найлона и главата с трогателно синя коса висеше почти до земята. ...
1.5K

За насилието в "Книжка величава"

"Книжка величава" - такова е заглавието на книжката ми със стихотворения за деца, която си издадох през миналата година. В нея няма описания на героични подвизи - но тя е величава заради неподправената си искреност, добротата и благородството, простотата, мъдростта и чувството за хумор на стихотворе ...
2K 6

Отмъщението

Банковият чиновник Еней Мераклийски беше обхванат от някаква апатия. Облегнал глава на бюрото, леко похъркваше в унисон с компютърната клавиатура на Милка - секретарката на директора Стратиев. Изразът на лицето му издаваше привидно спокойствие, признак на някакво благоразположение. То говореше за чо ...
879

Планинският принц

Соколът беше роден в планината, там, където скалните пръсти се сплитаха и творяха чудеса. Сърцето му беше покрито с пера и летеше още преди на тялото да му бяха пораснали криле.
Соколът можеше да лети по-високо от всяко друго същество. Той се издигаше нагоре и разкъсваше облачните мрежи, оставяйки н ...
914

,,На тавана на тавана''

Винаги съм харесвала съчетанието ,,на тавана на тавана’’, романтично е... По-високо от високото... Като памуковите облаци високо, че чак безтегловно.
И съм се чудила защо доста хора няма да намерят красота в това...
И съм се чудила защо не мога да им я покажа... Да я разкажа, да я нарисувам в очите ...
1.2K 2

Късмет до поискване 2, Глава 2 - Хайка за смоци

Хайка за смоци - 2глава
Сутринта спах до късно и едва отлепих в 11. Смъкнах се тихо към кухнята. Заварих дядо и баба намръщени. Палачинките, златисти и апетитни, стояха по средата на масата до прозрачно сладко от праскови и аз седнах да ям мълчаливо.
- Няма да дойде с теб – отсече ледено баба.
Бе св ...
1.5K 14

Понякога съдбата може да бъде много благословна към хората.

Тази случка се случи много отдавна с двама влюбени, които много се обичаха. Ето и тяхната история. Надявам се тя да ви хареса.
Преди много години имаше едно момиче на име Роза, което беше на 16 години. Родителите я бяха нарекли така, защото тя много обичаше рози. Роза имаше кафяви очи и кестенява ко ...
964 1

Огледална подкрепа

Огледална подкрепа
Пролетта дойде и първите слънчеви лъчи докоснаха смръзналата се и студена земя. Природата се разбуди и цветовете на дърветата и храстите създадоха нова картина в очите на хората. Наред с това и птиците започнаха да се завръщат и огласят с хубавите си песни всичко наоколо.
Днес, за ...
1.3K 1

17 дни

Трябва ми всеки път начало, за да започна. Трябва ми малък тласък да подскоча. Засилвам се и не успявам този път да се спъна. Препятствията стават по-големи, но аз няма да им се дам. Упорита съм и съм научена, че по-лесно се живее, когато се трудиш, когато ти е гадно, когато правиш нещо, а не живееш ...
1.5K 3

Приказка за приказката - 6 част

Всички си бяха тръгнали. Кога и как? Не знаех! Бяхме сами със старата ми приятелка костенурката. Когато се опомних, изгревът отново рисуваше пурпурни обещания по просветляващото небе. Миришеше на роса, на очакване изпълнено с живот, на усещания и прозрения, чиито отговори носеха усилията на деня. Ми ...
1.1K 5

Магазинче за подаръци

Продавам бизнеса, ако ви интересува. Хубав е, вървежен, добре разбработен - бизнесът, де. Не го гледайте такова схлупено, магазинчето е най-популярното място за купуване на подарък в целия град. Пък и модерните пластмасови дограми са безлични, изглеждат стерилни, не бих заменила с тях старата резбов ...
2.4K 4

За секса и чувствата - За нас

Денят почти дойде. Да мине днешният и моментът настъпи. Моментът на истината.
Ще ме погледнеш ли, когато ме видиш, ще ме видиш ли, когато се разминем, ще ме гледаш ли, когато седнем в студентското кафене. Часът на истината. Какво ли ще стане? Ще искаш да говорим - нека поговорим за нас!
Никога не см ...
1.5K 1

Защо?

Защо пак греша?
Защо?
Защо пак руша?
Защо?
Защо нараняваме тези, които обичаме? ...
816 2

Без причина

Без причина
Майка ми си счупи носа за втори път през юни. Първия път, месец по-рано, една приятелка я беше намерила, паднала по очи, до една будка за вестници в квартала. Стискала в ръката си запалена цигара, а огънчето се било залепило за дланта й. Не викала. Твърдо отказвала да се изправи. Сигурна ...
1.5K

Invicta (Непобедена)

Случиха се хиляди неща с мен. Случиха се, не мога да ги променя. Много каляски ме премазаха с грохота на селски полустрошени каруци. От някои болеше, а за други разбрах чак след време.
Но тогава бях безчувствена. Нямах ръце, за да те потърся, нямах глас, да те повикам, нито очи, да те видя. Нямах ум ...
881 1

Забавната история

Забавната история
Всъщност това е една история, която нямам намерение да ви разказвам, но все пак ще ви кажа няколко неща около нея, които ми се струват доста забавни и може би и на вас ще ви се стори така. Тук трябва да отбележа, че като казвам забавни - нямам предвид - забавни, весели, развлекател ...
1.7K 1 3

Съвременен диалог

Вървя си аз по главната и така съм се настроила на вълна "Докога ще е така", че се усещам чак тогава, когато някой ми дърпа чантата.
- Ало, госпожо, както си я подкарала, не знам накъде ще те завее вятърът? Добре, че не си на кръстопът без светофари, щото можеше да освежиш гумите на някоя кола.
- Ти ...
1.6K 1

Среща в снега

Изругах приглушено, когато един клон изсипа снежното си съдържание върху главата ми, а докато се изтупвах изругах отново под нос, но този път Гар Ван и нейната теория за правене на неща, които не ни допадат, за да каляваме волята си. Накрая изругах и себе си, че най-редовно се връзвам на такива свеж ...
775

Безверница

… Дълги години душата странствала из горите на съзнанието, несвястно търсейки някакъв свещен бич, с който да осъди, да накаже първичните мисли, чувства и желания. Пътят й я отвел до една пропаст, в която бе паднала Звезда, все още не изгубила яркото си светило, но все пак умираща. Душата си направил ...
928 1

Втората

За втори път тази година зимата се разля и замрази всичко, то стана трошливо и разпадаемо, като замразено с течен азот. За втори път тази година всичко стана бяло и чисто... За втори път тази година снегът ме прегърна, а аз прислоних глава на уютното му рамо да потърся утеха в белотата.
След злополу ...
838 2

Като вятъра част II

Написано в една от най-тежките нощи в живота ми и посветено отново... на Вени...
Аз съм този, дивият, вечно отсъстващ, забравил в теб очите си. Аз съм баладичният, тихият, недокоснатият, с раздърпаните ръкави, с протегнатите ръце, с устремения поглед.
Аз съм този, помниш ли? Този, за когото написа п ...
675 1

Приказка за приказката - 5 част

- Боже, колко вълнуващо? - Тачита е поразена. - И само и целуна ръка, а тя просто се обърна и отлетя, и те остави сам? Аз ако бях щях да я догоня, да я попитам къде живее, с кого, омъжена ли е или си има приятел, или пък дали е свободна...
- Чакай малко! - Истината бърза да сподели своя опит. - Откъ ...
956 2

Нещо... и аз не знам какво...

Обичаш зимата. Тя навява самота, тъга, едно мъртво спокойствие. Обичаш да си сама, да гледаш как блещукат скупчилите се снежинки на земята от заслепяващото слънце. Толкова е болезнено... Но те са много - така са силни. Падне ли една, веднага се разтапя, но хванат ли се няколко за ръчички - оцеляват. ...
1.1K 1

Кратка сбъркана приказка

КРАТКА СБЪРКАНА ПРИКАЗКА
(Не се препоръчва на хора с вродена недостатъчност на чувство за хумор)
- Кралят е мъртъв. Да живее кралят! - извикали в един глас тримата поети-муш-китари без китари, но с пики.
- Да живее кралицата! - извикал Дърта'Ням. И той бил поет без китара, но с мушкато.
Тогава се по ...
2.5K 8

Най-верният приятел

Най-верният приятел
Задуха севернякът и довя със себе си усещане за приближаващата зима. Небето свъси вежди над малкото селце. Опустяха китните градинки, до скоро пълни с трудолюбиви хора. Само игривите пламъчета, които надзъртаха от прозорците на иначе смълчаните къщи, показваха, че в тях животът п ...
1.5K 4

Подслушван разговор

- Ало, ремонтната ли е?
-Да, кажете!
- А, бе, мъжът ми включи на трета степен.
- Ало, ало, не се чува!
- Та като гръмна, даде на късо. ...
907

Една съдба, един живот

Ще ви разкажа една история за двама души, които въпреки, че всички бяха против тяхната любов никой не можа да ги раздели. Тези двама души се казваха Джесика и Ерик. Ето и малко повече за тях, но съвсем мъничко, защото всичко за тях ще разберете постепенно.
Джесика беше загубила родителите си, когато ...
1.1K 1 2

Приказка за чайника

Има порцеланови и тенекиени чайници. Има елегантно изрисувани и ръждясали. От някои чайници пият хората със „синя кръв", а в други баба ми вари шипков чай за дядо.
Но какво всъщност е чайникът? Високо образованата ми съседка от третия етаж би казала: „Чайникът е скачен съд, състоящ се от две основни ...
2.2K 2

Приказка за приказката - 4 част

- Мирише ли ви на нещо? - насред смеха пита Ливилина, наострила нос.
- Боя се, че да - заявява Тачита. Това не е ли парфюмът на... Късно е! На вратата най-възпитано се почуква, естествено със все сила и един приятен баритонов тембър провиква провлаченото:
- Ливилино, тука ли сте, ма?
Тачита прихва и ...
1K 2

Като вятъра

Аз съм онази, която те викаше без думи. Аз съм половинчата, разхвърляна, груба, стихийна. Аз съм онази, която те искаше, без да мисли. Аз съм тъмнината преди утрото.
Аз съм онази, която вечно си търсеше мястото. Аз съм объркана, завеяна, безотговорна. Аз съм онази, която никога не се вписваше. Аз съ ...
1.1K 3