Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Малка лондонска история - Британска поезия

- Странно е как ми липсват някои съвсем незначителни неща... - Ейдриън каза замислено, взирайки се в празната чаша. - Например начина, по който имитираш Джефри. Липсва ми.
- Никога не съм предполагал, че ще ти липсва - той се засмя, но после стана сериозен. - На мен пък ми липсваш сутрин. Сутрин, ко ...

princess_havok

Проза » Разкази

1.2K 2

Мечтана утрин

Излизам сутринта на улицата, пред мен ниска окосена, зелена, чиста градинка. Сградите се усмихват с огрени от сутрешното слънце стъкла. Качвам се на колата и потеглям за работа. Седмицата ми ще напрегната, да, но пък колко ще е хубаво в неделя да ида до морето в оня хотел, дето ходихме преди месец с ...

BaiIvan

Проза » Други

829 2

Замяна на живот - 1

Замяна на живот
Част І
Изумителна е симетрията и подредбата на природата. Когато две половини се разделят, те вечно се търсят една друга, докато не се намерят и не постигнат божествена хармония. Това се случва дори, когато двете половини не знаят, че не са от едно цяло и не природата е връзката поме ...

deinaek

Проза » Разкази

1K

Спомените убиват

Валери Шумков, младо студентче, с големи светлосини очи и учудваща за младите си години на места леко прошарена, но пък дълга и гъста коса, вървеше забързано, очевидно закъсняващ за някъде.
Лицето му бе миловидно и на него почти непрестанно се стелеше красива усмивка. И сега бе така, някаква мъничка ...

nossferatu

Проза » Разкази

1.5K 4

Късмет до поискване, Глава 11, Кръщенето

Следващите дни преминаха в подготовка на пътуването до едно гръцко село. Дъщерята на съседката се оженила преди година там и сега ни канеха на кръщене. Бе въпрос на чест да отидат достатъчно хора, да се покаже богатство и стил. Няколко дни обсъждаха какво ще се купи и откъде, как ще пътуваме и какво ...

inakrein

Проза » Повести и романи

2.3K 16

Изгорели чувства

Не позволявай никога чувствата в тебе да изгорят, защото тогава животът за теб се превръща в един непоносим ад. Ти проявяваш безразличие към всичко, което те заобикаля и нищо не трепва в теб. Вече не съществуват радостни моменти, които да те ободряват и държат на крака. В теб няма съпричастност към ...

VEEV

Проза » Други

1.1K

из "Хрониките на Звяра"

Звярът сериозно се дразнеше, че Човекът не е в най-добрата си физическа форма, защото... абе нека си го кажем направо - Човекът го мързеше, при това много. И така всяка сутрин Звярът поемаше общото кормило, за да упражнява общото тяло, а Човекът... той си доспиваше...
Бързо си избра маршрут, който с ...

Bersek

Проза » Разкази

843 1

Малка лондонска история - Английски чай

- Още се чувствам зле за това, което направих.
- Затова, че беше с мен?
- Не - той поклати глава - затова, че те откраднах от него.
- Решението беше наше, общо. Пък и май трябваше да стане, наистина.
- Ади, трябва да ти призная нещо - Дейв се облегна назад и въздъхна. ...

princess_havok

Проза » Разкази

1.5K 1

На Елизе

1.
Елизе беше дъщеря на утринния вятър и на звездния шепот.
- Родена от допира им, от мига на тяхното сливане в пространството и от песента, родила се в този момент.
Тя често си повтаряше това и обичаше вечер да остави вятъра да я гали, разпилявайки косите ѝ под сребърните тонове на звездите, грейна ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

1.6K 1

Окото на бурята

Там някъде в тъмното, далеч от мисли и достижения. Там някъде...
- ... в общото безпътие...
- ... уморена...
- ... да вярвам... Не искам... да бъда...
- ... различна... ...

eX_girl

Проза » Разкази

1.2K

Аз, смъртният

АЗ, СМЪРТНИЯТ I
"Да можех, бих вервал. Но, Боже , милостиви, що си дал человеку разум, та сам да се съмнява в делата, ти. Много преживено и много изстрадано не е на хубаво. Знанието винаги тревожи, а покой не дава - грех и изкушение. Защото сам си казал "повервайте в мен и ще ви се даде".
Ти, всебла ...

WIK

Проза » Други

848

част от книгата "Истините за живота"

Той ме поглежда с тъжна усмивка.
- Защо не запазите и малкото, което имате? Обърнете се към вашия дух, който ви води към незнайни висини! Трябва да върнете хармонията в себе си, за да живеете в пълно единомислие с Природата и Земята!
- Да. Длъжни сме да се борим до сетни сили за Доброто и Любовта! З ...

mari45

Проза » Повести и романи

855 1

Животновъдът Салим

Рядко пия кафе, пуснато от апарат. Сутрин предпочитам чай. Лятото бях наскубал по високото мащерка и жълт кантарион. Кантарионът го обичам от дете. Най-лесно достъпната билка, напоследък червения кантарион го срещам рядко по поляните. Може и да греша, не съм силен по билките, силен съм да се катеря ...

lubara

Проза » Разкази

838 5

Времената сигурно са полудели - 28 глава

28.
Събудих се доста свежа... По-точно ме събудиха. Започвах да си връщам физическите спомени за носене на зумер и определено можех да кажа, че без зелена мъгла и други забавни игри животът със зумер е много по-поносим. Вечерта се въртях доста дълго, без да заспя. Не че вързаните крака или дежурният ...

kcekce

Проза » Фантастика и фентъзи

993 2

Бутони за случване

mute: докато бродира в мрака, баба ми вижда мъртъвци. Говори си с тях, все едно са хора. А аз гледам отстрани и се питам: били ли са някога хора или просто всеки има нужда от тумор, който да му прави компания в тъмното?
stop: и ето, че денят на онова неизбежното случване настъпи. Настъпи ме и продъл ...

cloudmaker

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 1 3

Но ман'с ланд 6

- Пътят на личностното усъвършенстване, както всеки друг път впрочем, има нужда от отправна точка, за да започне - каза една вечер Шира, отпи малко вино и побутна купичката към следващия в номансланд кръгчето.
- Отправната точка в случая ще да е себепознанието на индивида, тръгнал по пътя на себеусъ ...

Bersek

Проза » Разкази

840 1

Дали е така? От А до Я

Кое у човека развива най-бързи обороти? - АГРЕСИЯТА
Кой е най-силният човек на света? - БОГАТИЯТ
Кой е най-големият порок в обществото? - ВАНДАЛЩИНАТА
С какво е известен българинът? - ГАНЬОВЩИНАТА
Кое е това качество на човека, което на кривото казва право? - ДАРБАТА ...

mari45

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 3

Назад по течението

Денят течеше както обикновено на острова и единственият хуманоиден заселник там се опитваше да разпали огъня, който принципно поддържаше непрекъснато, но често забравяше да подклажда и обикновено се превръщаше само в една купчина от тлееща жар.
Човекът, без да спира работата си, бе влезнал в спор съ ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

923 1

Империя от пепел

Прелюдия
Шепотът на вятъра се превърна в ридание.
От неестествено светлото нощно небе бавно започнаха да се сипят снежинки – зараждаха се в облаците, наедряваха по пътя си надолу и умираха върху вледенената земя.
Скитникът бродеше през ледените полета, вятърът го шибаше през лицето и навяваше снежин ...

michael

Проза » Фантастика и фентъзи

1.8K 2

Малка лондонска история - Лондонска целувка

- Ако бяхме говорили още малко за това, сигурно щях да ти налетя.
Смях...
- И аз нямаше да те отблъсна.
- По дяволите, Ади, защо не ми каза още тогава! Така ме измъчи! Чаках те цели...
- Цели два дни, Дейв! ...

princess_havok

Проза » Разкази

1.4K 2

Моята приятелка

Нуждая се от теб, моя приятелко! Ти ме зареждаш с енергия, даваш ми сила, така ме изпълваш отвътре... Влизаш ми под кожата! Искам да те усещам... всяка вечер... около мен, вътре в мен... да сме едно! И пред мен да е той. Да те рисувам върху него. Ти мен да завладяваш напълно, а аз - него. И да се ро ...

УсМиХвАщАтА_сЕ_сЪлЗа

Проза » Други

1.6K 3

Вълчата Истина

- Хей - сръчка ме някой. - Събуди се!
- Мннммн - измучах, забил лице във възглавницата си.
- Събуди се! - отново ме сръчка натрапникът. - Трябва да ти кажа нещо, при това точно сега.
- Буден съм и те слушам - обявих, след като успях да отлепя едното си око и да го фокусирам върху мъчителя си.
- Ние ...

Bersek

Проза » Разкази

759 2

Изненада

В мозъка ми заскрибуца една мисъл, която не съм сигурен, че е вярна...
На някакъв мижав човечец му свършили дните и както си му е редът за подобни хора, длъжностните лица от оня свят, а защо не и от нашия, го препратили към изпитанията на пъкъла...
Но изненадващо за всички ни, така се случило, че на ...

milanov1

Проза » Хумористична

930 1

Има любов

ИМА ЛЮБОВ
Имах чувството, че свят ми се зави. Седнах на пейката и стоях. Заболяха ме гърдите като си поех въздух.
„Милена...”
Толкова тихо го каза, все едно само си го помисли, не съм и сигурна, че съм го чула изобщо.
И сега? Това ли беше всичко? Ще почакам, може да дойде... ...

МиленаРозалия

Проза » Други

2.2K 3

Студена сутрин. Избледняваща луна.

Студена сутрин.
Избледняваща луна.
Сутрин като всяка друга преди тази, е... с малката разлика, че пронизващата мелодия на будилника ми бе точна. Изстенах от недоволство и разтърках очи, протегнах ръка и впих пръсти в меката козина на мъркащото създание, добрало се до леглото ми току-що. „Скъпоценнот ...

Mermaid

Проза » Разкази

1.1K 1

Следващата среща е със самотата

Той е пристигнал по-рано. Тя също.
Той не знае как изглежда тя и се притеснява да не я разочарова с вида си. Сложил си е костюм и вратовръзка. Седнал е централно, уж да я види.
Тя също е престояла половин час недалече от мястото на срещата, тревожно надявайки се да го зърне. Тя се отправя към заведе ...

670301

Проза » Разкази

1K 3

Малка лондонска история - Разговор по британски

- Бях луд по теб. Още от момента, в който те видях... - Дейви се засмя, а обецата на устната му проблесна. Ейдриън беше забравила този блясък. Колко жалко...
- Ако знаеш колко проблеми ми донесе...
- Ами, всъщност знам!
И двамата избухнаха в смях. Ейдриън за малко не заля Дейви с капучиното, което, ...

princess_havok

Проза » Разкази

1.3K 3

Гражданинът с колелото

Преди година работех в компютърна фирма. Млади хора я управляваха. Бях се запознал с тях, когато започвахме бизнеса. Бяха минали петнадесет години от първите ни стъпки в това трудно занимание. Бяха стигнали моята тогавашна възраст, когато ме приеха на работа. Фирмата ми вече не вървеше. Защото те кр ...

lubara

Проза » Разкази

802 6

Отново вкъщи

Една зимна вечер около двадесети декември малката Криси унило гледаше през прозореца как белите пухкави снежинки се сипят над къщите. Зимата беше преобразила по свой начин всеки елемент на малкото градче. Белите шапки по комини и стълбове, покритите със снежна пелерина широки поляни, всичко това ú н ...

anji7o0o

Проза » Приказки и произведения за деца

1.4K 1

Изискано отмъщение по китайски

Е, това вече преля чашата! Ма какво си въобразява той - че е глуха ли? Ми поне звука на телефона да си беше намалил, преди да ú обяснява, че го викат от службата.
Всичко чу. Условно може да се приеме, че наистина го викат от службата, но меденият глас на колежката каза: „Ще се измъкнеш ли да те заве ...

Апостолиция

Проза » Разкази

1.3K 7

Самотник

В парка аз дойдох да потърся своя дух, да прочистя своя слух от празни думи. Седя на обрисуваната пейка, срещу мен е празна друга, а отдясно зад гърба ми двойка влюбени се радват на живота. Главата ми се мота, сърцето ми във болка е сковано, да се спускам в живота е било рано. Уморен от нищото в жив ...

koledko

Проза » Други

1.1K

Вещици

ВЕЩИЦИ
Всеки ден вървях по един и същи маршрут от дома до службата и обратно. Постоянно се заричах да го променя, но се сещах за намерението си, едва когато се намирах на половината от добре утъпкания коловоз и нищо не можех да направя. Дори си признавам конфузната ситуация, в която се напъхах сам, ...

еделвайс

Проза » Повести и романи

3.8K 3

Чуваше се само дъждът

Чуваше се само дъждът. Беше тъмно, но те виждах, очите ти искряха. Усещах те... лицето, ръцете, мислите ти - в мене бяха. Вече не чувах дъжда...
Чувах учестения ти дъх, нежните слова, които шепнехме. Бяхме там, но и не съществувахме, всичко друго бе изпепелено, или ние самите бяхме вече мъртви? Мърт ...

Сис

Проза » Разкази

1.2K

Из "Училищните хроники"

- Ще посещаваме "какво"?! - учуди се Мър Мър.
- От утре тръгвате на училище - повтори майка му.
- Но защооо?! - възмути се Ко Те, мислейки със съжаление за времето, през което ще пропуснат да палуват на воля заради училището.
- За да станете умни и образовани котарачета - гласеше отговорът. - Също к ...

Bersek

Проза » Разкази

775

Късмет до поискване, Глава 10, Сватовници

Мързеливо се изтегнах в леглото и се заслушах в приглушените разговори долу. Още бях възбуден от съня преди малко. Къпех се в морето с красива млада жена. Вълните бяха големи и не виждах лицето, но усещах невероятния аромат на кожата ù до мен. Виждах изящна малка ръка, която докосваше косата ми и ис ...

inakrein

Проза » Повести и романи

1.8K 17

Primeval: Сбогом, приятелю...

Фен-фикшън към британския сай-фай сериал Primeval.
***********
1. Сънища
- Стивън!
- Съжалявам, приятелю... трябва да направя това. ...

michael

Проза » Разкази

1.2K

Птицата

Случи се преди двадесет и три години, а още не мога да го забравя. Не мога да го изкарам от ума си. Сирените, белезниците, кръвта, съда... Не бях прав. Направих огромна грешка и го знам. Двадесет и три години не можех да мисля за друго. Разбира се, това не можеше да продължава дълго. Свещенникът вся ...

Rx-Ende

Проза » Разкази

1.2K 2

Приказка за Сълзата

Див повик! Крясък от страх! Вяра и Надежда за Обич!
Почти мъртва жена и звяр, впил зъби в бледата шия...
Черна коса- разпиляна по раменете и поглед невиждащ нищо- отмалял...
Луната тихо плува над замъка странен... Кулите му напомнят на самотен мъж, изправил гръд срещу много копия - смел и безумен... ...

Леа-Естер

Проза » Разкази

1.5K

Краят на дните

Краят дойде тихо, потайно - без ангелски хорове и облечени в черно конници. Беше съвсем обикновен, прозаичен дори, дошъл без предупреждение - не може да бъде спрян, не може да бъде овладян. Нямаше име. Беше просто краят.
Пожарът се надигаше и небето изгаряше, миризмата на препечена плът висеше тежко ...

michael

Проза » Разкази

1.5K 5

Буря

На празнотите в живота ми...
- Стой, почакай ме! Краката ми са изранени от тръните на твоите рози! Моля те, изчакай ме! Не искам да вървя сама...
- Времето не чака... Бързай...
- Страх ме е...
- Аз съм тук... Не се страхувай... ...

eX_girl

Проза » Разкази

1.3K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Малка лондонска история - Британска поезия

Мечтана утрин

Замяна на живот - 1

Спомените убиват

Късмет до поискване, Глава 11, Кръщенето

Изгорели чувства

из "Хрониките на Звяра"

Малка лондонска история - Английски чай

На Елизе

Окото на бурята

Аз, смъртният

част от книгата "Истините за живота"

Животновъдът Салим

Времената сигурно са полудели - 28 глава

Бутони за случване

Но ман'с ланд 6

Дали е така? От А до Я

Назад по течението

Империя от пепел

Малка лондонска история - Лондонска целувка

Моята приятелка

Вълчата Истина

Изненада

Има любов

Студена сутрин. Избледняваща луна.

Следващата среща е със самотата

Малка лондонска история - Разговор по британски

Гражданинът с колелото

Отново вкъщи

Изискано отмъщение по китайски

Самотник

Вещици

Чуваше се само дъждът

Из "Училищните хроники"

Късмет до поискване, Глава 10, Сватовници

Primeval: Сбогом, приятелю...

Птицата

Приказка за Сълзата

Краят на дните

Буря

Опашка