Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

М*****

Нощта завладява всичко наоколо...
Тъмна и непрогледна - като душата ми...
Но всичко е за кратко.
После идва зората, новият ден - красив, завладяващ, светъл - като усмивката ти.
И аз продължавам напред с нови сили. ...

ivo_karamanski

Проза

2009-03-03T20:38:07+02:00 1.5K 5

Безмислена измислица

Рисувам по ръцете си, забравили ласките... рисувам картини, останали назад във времето... мечтая да се върна пак там... където не рисувах, а чувствах... а сега тук е само ужасът на безвремето, въплътен в плътта ми - безплътна, но плътна, уплътняваща нищото... превръщайки го в нещо истинско - истинск ...

Shade

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-03-03T20:34:43+02:00 1.4K

История на демокрацията

Великата Френска революция даде свобода на хората, братство, равенство. Или поне им даде понятието за това. След нея революции и "еволюции" се опитваха да отстояват "висшите ценности", но и до днес те си остават философски размишления и обществена нагласа.
Противоречиви и носейки противоречия, все п ...

WIK

Проза » Други

2009-03-03T20:01:36+02:00 1.5K

Никакво

Днес е вторник, един никакъв ден от седмицата, малко в началото, малко в средата, неориентиран е, ми се струва. Дали когато хвана котката и я поразтъркам, ще се превърне в лампата на Аладин и ще ми изпълни не 3, а поне едно желание? Опитвам се и не става. Тази сутрин темерутлъкът ме е ударил много д ...

Katia

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-03-03T19:54:09+02:00 1.1K

Една лъжа

Една лъжа и колко болка
причинява тя.
Една лъжа, зад на приятелка
гърба.
Една лъжа, ...

pisatelkata_vt

Проза » Писма

2009-03-03T19:35:14+02:00 902

Тишината – мисли за теб

Тишината – мисли за теб
Тишината прониква в мен. Води ме до мисълта за теб. До несигурността, която изпитваш. Искам да ти покажа това, което чувствам. Искам да вярваш в мен. В тишината виждам твоя образ. Как седиш до мен, мълчиш, гледаш ме. Тогава, в това мълчание, изплуват толкова много мисли в съз ...

mimsity94

Проза » Други

2009-03-03T17:35:16+02:00 1.9K 2

Какво е?

ЛАСКАТЕЛСТВОТО - сънотворно, седативно, психотерапевтично, понижаващо температурата, противовъзпалително, съдоразширяващо и обезболяващо средство.
КАК ДА ТОНИЗИРАМЕ НЕРВНАТА СИ СИСТЕМА?
1. Системно правете гимнастика на устата си като бърборите непрекъснато!
2. Постепенно увеличавайте силата на нати ...

mari45

Проза » Хумористична

2009-03-03T15:27:03+02:00 2.2K 1

Ти...

Сякаш съм виждала лицето ти... да виждала съм го... много ми е познато... да... ти беше... ти беше този, който сънувах вчера... беше този, който ме приспиваше с усмивка. Знам, че когато ме докоснеш, ще потрепна, нещо в мен ще напира да те целуна, да те прегърна, да бъда с теб... Но е толкова трудно, ...

puholinka

Проза

2009-03-03T15:22:49+02:00 1.5K 1

Раздяла, облечена в бяло

Раздяла, облечена в бяло
Serene... like a frozen stream
The flowing beauty in thy tears
(Tristania)
Сняг се сипе над града вече ден или може би два. Монотонно, бавно падат белите кристали на земята. Погребват всичко под своя леден покров. И Земята, покрита със сянката на снега, агонизира едва чуто п ...

LeCoeurGothique

Проза » Други

2009-03-03T15:08:52+02:00 1.5K 2

Ваш приятел

Скъпи Боб,
Искам да ви напомня, че имате още малко време, за да предадете оръжието си на местните военни! Разбирам необходимостта ви от него, но моля ви, не прекалявайте!
Понякога хората са просто невинни, не заслужават временната ви невменяемост!
Боб, музиката, която слушате до 4 часа през нощта е ...

FaLL`oUt`giRL

Проза » Писма

2009-03-03T15:06:37+02:00 1.2K

Живот след смъртта

Събуди се като последен в редицата, безкрайна редица, виеща се напред. Първото нещо, което осъзна, бе, че е гол като охлюв, без нищо по тялото - лъснало голо сред нищото. Прокара ръка по главата си - беше гладка като стъкло. Не разпозна нито ръката, нито тялото си, сякаш не бяха негови, а нечии чужд ...

ГФСтоилов

Проза

2009-03-03T14:46:33+02:00 753

Изповедта на върховния Бог в БГ вариант

Писна ми от разправии. Ще взема да абдикирам и ще тръгна на стари години да паса козите по чукарите на Олимп. Ама няма кой да ме замести. Гледам ги и им се чудя на тези моите олимпийци.
Това не са богове, а мушмороци. На кого да гласуваш доверие. Хвани единия - блъсни другия.
Викам му на онзи вманиа ...

radi.

Проза » Разкази

2009-03-03T11:05:16+02:00 1.3K 4

Няколко кратки 2

Едно
- Добре ли си? - загрижено го попита Гар Ван.
- Да - отвърна й По Ни. - Защо?
- Нещо разсеян ми се виждаш - продължи да настоява сенчестата.
- Не, няма проблем - каза понито. - Добре съм! ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-03-03T09:05:42+02:00 874 2

Лаком

Боб - малкият плъх,
от цялото си сърце ви моля да не изяждате всичкия сладолед! В него има наистина важни, за мен, неща, не мога да поискам някога да се лиша от тях!
Бих желал да го скриете в малката, тъмна стаичка, която е на достатъчно дълбоко място под земята, за да не може слънцето - Рапи да се ...

FaLL`oUt`giRL

Проза » Писма

2009-03-02T12:39:35+02:00 1.2K 1

История за едно сърце

Искам да ти разкажа една история. Историята на едно сърце.
То бе едно невинно сърце, наранявано не веднъж. Белезите по него още личаха. Белези, които се бяха превърнали в източници на омраза.
Докато един ден не срещна теб. Ти го взе внимателно и го постави до своето. Погрижи се за него, заличи грозн ...

ThE_vAmPiRe

Проза » Писма

2009-03-02T12:12:19+02:00 1.9K 3

Ние... хората...

Ние, хората, сме едни от най-сложно изградените създания на този свят...
Макар и с различен външен вид, с различни качества и характери, ние всички си приличаме...
Всички плачем, когато ни се плаче, когато страдаме, когато ни боли.
Смеем се, когато сме щастливи, когато се радваме на свое или чуждо щ ...

puholinka

Проза

2009-03-02T12:11:15+02:00 1.3K 2

Дали

Дали, прегърнала гнева си, ще скоча в Ада мой...
Или целуваща ръцете на Изида, ще плача, просеща прозрение...
Дали ще викам в транс - ухаеща на мускус и ванилия...
Или ще блъскам гневно в раменете твои, че аз съм тук - а Ти отчаян търсиш към хоризонта тъмен...
Дали изритала бих всички свои скрупули ...

Леа-Естер

Проза » Други

2009-03-01T23:39:53+02:00 1K 1

Но Разплаканият глас не умее да лъже. Или аз не умея да вярвам.

Уютно е да чувам разплакания ти глас в телефонната слушалка.
В два след полунощ.
Точно когато сънят е станал
отчайващо
преплетен и с предполагаем писък в края. ...

Vyrtina

Проза

2009-03-01T23:35:10+02:00 1.3K 5

Промоция

Имаше в нашата махала един ресторант, който все си стоеше затворен. То всъщност не беше ресторант, а ресторант-градина. Чувал съм от баба ми, че още нейната прабаба ù казвала, че си стоял все така. Минавал съм аз понякога покрай него. Има една табела -"Затворено поради ремонт!". Какво толкова поправ ...

vesben

Проза » Разкази

2009-03-01T23:23:06+02:00 1.4K 1

Натюрморт

Наскоро си купих прекрасен натюрморт, от неизвестен холандски художник.
На бледожълтия фон на картината - три огромни домата. Гледам ги и подсвирквам оптимистично с уста. "Какви грамадни домати! - мисля си. Тъкмо за моята изобилна трапеза. Изобилна трапеза, ха... Само в света на приказките."
Един де ...

mari45

Проза » Хумористична

2009-03-01T23:16:24+02:00 859

Да, но то винаги успява да избяга...

А времето... то няма да избяга...
В първи клас аз вече бях стара... после малко по малко умрях... сега бездушна вървя нацапана от пръстта... Запознах се с времето и то не ме хареса... пречупи всичко детско и всичко детско днес е спомен... И играх си само няколко години... после остарях... защо ме на ...

osviencim

Проза » Други

2009-03-01T17:14:49+02:00 1.5K 6

Още един ден в ада

ОЩЕ ЕДИН ДЕН В АДА
Беше скапан ден. Един от онези, в края на които започваш да си задаваш въпроса защо живееш. Още от сутринта не започнах добре. Докато се бръснех в банята направих няколкократен опит за самоубийство, в резултат на което излязох от нея целият в лепенки. Приличах на човек, който е им ...

Greg

Проза » Разкази

2009-03-01T17:00:42+02:00 1.7K 20

Последният ден

Слънцето грееше кротко в есенния следобед, времето все още беше топло, но листата пъстрееха и тук-там вече окапваха. Далече, много далече напред се виждаха гърбовете на последната планина. Някъде оттам започваше тесния път към това място, който рядко биваше използван и още по-рядко можеше да бъде на ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-03-01T14:29:15+02:00 1K 3

Сняг

Сняг. Отпред. Отзад. От двете страни. Само сняг. Изглежда така, сякаш земята го бълва към небето. А то, горкото, цяло е прашасало от уродливо-грамадните снежини. Едри, мокри трохи. И вятър, който ги насипва с космическа бързина на грамадни преспи точно върху пътя. С отчаяние оглеждам грозното бяло п ...

Апостолиция

Проза » Повести и романи

2009-03-01T14:11:36+02:00 1.6K

Малка част от душевноста ми

Казвали хората някога имало добър свят, а къде е сега, питам, като все едно живеем в ад.
Не, ние не живеем в пъкъла, по-скоро живеем в един свят на материалното, където парите са най-важната част от нашия живот. Те изместват дори и семейството, а за любовта има ли смисъл да говорим?
Всеки трезво раз ...

Mytag

Проза » Други

2009-03-01T09:07:54+02:00 1.2K

И сякаш...

Вдъхновено от едно друго „И сякаш...”
Посветено на Вени...
И сякаш ти си крилете, с които политам между сградите... и сякаш ти ми направи хартиени ръце, които се подчиняват само на твоята воля... и сякаш падам всеки път, когато си далеч... и сякаш ти си цялото ми вдъхновение и цялата сила в душата м ...

eX_girl

Проза » Писма

2009-03-01T09:00:19+02:00 1.3K 1

Кръговрат

Картините се сменяха пред очите ми, а образите бяха едни и същи. Всичко бе снежно и бяло. Дърветата бяха свели ниско клоните си, сякаш ридаеха безмълвно. Снегът като че бе затрупал и грижи, и проблеми, и болки.
А напролет? Когато слънцето мъчително го разтопи с лъчите си? Борбата започва отначало. З ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-02-28T20:38:15+02:00 981 2

Бълбук

- Здравейте - бодро поздрави Ко Те двамата си братя - Как е?
- Бълбук - отговори му Мър Мър, като изкара сапунен мехур от устата си.
- Бълбук - омърлушено избълбука едно балонче и Мър Мяу.
- Ъ?! - възкликна Ко Те - Какво става тук?!
- Бълбук - обясни му Мър. ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-02-28T19:36:51+02:00 926 1

Ако бях...

Антон затвори папката със сценария и я тръшна в полунатрошеното бюро на кабинета си. Той бе ядосан. Бе свил устни и челото му бе като плисирано. Когато го поотпусна, се отличиха дълбоки бръчки. Режисьорът сега не мислеше. Цял ден се опитваше да прочете този отвратителен сценарий, който привидно не х ...

icohim

Проза » Разкази

2009-02-28T19:30:35+02:00 1.2K 4

Пропуснати мигове

.... и мрак ще облее земята, за да скрие страха в сърцата на тези, които ще бъдат изгубени в мрака завинаги...
* * *
Кристина отвори прозореца и седна на широкия му перваз. Свеж океански въздух нахлу в стаята и леко развя косите й. Нощния хлад я погали и тя настръхна, но й стана приятно от допира му ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-02-28T17:54:27+02:00 996 1 2

Няма да има по-добри от нас - монолог

Мащабни открития, политизирано мислене, забравена връзка с природата и човекът-робот. Такава е нашата действителност.
Ограничил се в рамките на пашкула си, ти не виждаш и не чуваш. Това неминуемо води до твоето духовно падение. А Любовта, онази космическа сила, която те кара да летиш към незнайни ви ...

mari45

Проза » Други

2009-02-28T17:45:21+02:00 1.3K 1

Единственият

Всички жени търсят Единствения. Някои от нас го намират, други не. Още от деца ние имаме представа за това какъв точно трябва да бъде той и макар че не винаги си го признаваме, ние търсим неговите черти в нашата половинка. Като започнем от външния вид, преминем през дребните неща, които ни карат да ...

Teddy_music

Проза » Други

2009-02-28T17:41:35+02:00 1.3K

Стената - Част II

Всичко ми се върти. Попрекалих с водката и с глупостите. Много глупости правя напоследък. Емо много ми липсва. Опитвам се да не се замислям много, много, но... уви. Ще взема да се видя с момичетата. Да поизлезем някъде, да удавим мъката в алкохол. Не ми се излиза много. Поне да мине времето.
Телефон ...

eX_girl

Проза » Повести и романи

2009-02-28T09:36:30+02:00 1K

Тъмно е

Тъмно е. Е, не чак толкова. Въпреки плътните завеси, силуетите на познатите мебели изплуват тук-там в топлата тишина на стаята. Другите спят. Не трябва да шавам много, много, защото щом ги събудя ще стане тя една. Ще ме питат боли ли ме нещо, пие ли ми се вода, ходи ли ми се до тоалетната, лош сън л ...

линасветлана

Проза » Други

2009-02-28T09:32:02+02:00 1.2K 1

Съпоставка

Знаеш ли колко много прилика има между хората и кучетата?!
При женските кучета била вродена повече агресия и доминантност и били по-хитри от мъжките. При нас да не е по-различно! То мъжете са си все под нечий чехъл - стоят си там на сянка - мирни, тихи, кротки - не смеят да шават, че развихри ли се ...

disnilent

Проза » Други

2009-02-28T09:01:13+02:00 967

Плачат ли на раздяла звездите

- Слушай, дядо, сънувах странен сън - каза момчето.
- Ъхъ - безучастно каза старецът, кърпейки рибарска мрежа пред малката си хижа на брега.
- Не, не, слушай! Този сън е хубав. Сякаш беше наистина! - възкликна то и заразказва бързо, преди споменът да е избледнял заедно с настъпването на зората.
Дядо ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-02-27T22:57:32+02:00 1.1K 4

Красивият убиец

Казах им да не ходим там, но те не ме послушаха. Беше в средата на ноеври и целият ден бях прекарала сама в нас. Реших, че трябва да изляза. Обадих се на най-добрата си приятелка Ива, тя ми каза, че с Вили и някакво момче щели да излизат, ако съм искала - да се присъединя. Никак не ми се стоеше в на ...

people-always-leave

Проза » Разкази

2009-02-27T18:07:23+02:00 1.4K

Абортът

Денят, в който установи, че е бременна, я хвърли в ужас и отчаяние... Каква ирония на съдбата. Стотици жени копнеят да станат майки и бременността за тях е най-големият божи дар, а при нея истински кошмар. Та тя имаше голям син, вече тинейджър, а сега тази бременност. Само това и трябваше... Защо Го ...

dimi49

Проза » Разкази

2009-02-27T17:53:04+02:00 1.4K 6

Чудо

ЧУДО
Миг преди да стовари секирата, лъч светлина озари тила и. Кафявата къдрица, самотна върху бялата кожа, припламна и палачът потръпна. Не усети как ръката му се отпусна, но усети тишината. Огледа се - тълпата я нямаше, цялата тази гмеж, лъхаща на немити тела и прогнили души. Зелено... всичко беше ...

сиа

Проза

2009-02-27T14:23:43+02:00 1.1K 2

Телефонен маратон

- Ало, ремонтната?
- Да, ние сме.
- Мъжът ми каза, че има нужда от ремонт.
- Кой има нужда?
- Веднага го вземете за ремонт! ...

mari45

Проза

2009-02-27T11:43:30+02:00 756 1