Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Черна и Бяла роза

Глава шеста
Марон разбира кой в същност е Бяла Роза
След като Марон си взе изпита по танци тя влезе в отбора. И започна да се държи така както преди. Но не само тя се беше променила Чияки също се беше променил. От както пострада Марон той сякаш повече от всякога се притесняваше за нея. Е по този нач ...

Bunny91

Проза » Повести и романи

2009-02-13T15:02:25+02:00 1.1K 1

Земя на титани

Нови миризми.
Нов шум.
Плячка.
Стадото Титанозаври наброяваше около петдесет екземпляра и вдигаше страхотен шум, докато членовете му бавно напредваха през пустинната равнина към иглолистната гора, тъмнееща пред тях.
Младите титанозаври - към шест метра дълги, нервно обикаляха в периферията на стадот ...

michael

Проза » Разкази

2009-02-13T14:52:08+02:00 4.7K 1

Сънят на Боби Каишев

Боби Каишев беше от ония хора, които с право можем да наречем чудновати. В главата му се раждаха такива мисли, че понякога сам се затрудняваше как ще ги осъществи.
Преди два дини му хрумна някаква фикс идея. Идеята започна да го преследва. Имаше моменти когато ту изчезваше, ту се появяваше. Започна ...

mari45

Проза » Хумористична

2009-02-13T14:27:50+02:00 750 1

Бъди такава

Събуди се, погледни навън - лъчите бягат по водата, проблясват в тишина, усмихва ти се нежно вън деня!
Излез и ти се усмихни и поздрави зората, играй си с нежните лъчи, с тях скачай сред водата!
Излез и себе си бъди, бъди такава, каквато те създадох - не машина за нечии сълзи, а нежна, мила, Моя еди ...

ljussi

Проза » Други

2009-02-13T14:25:21+02:00 915

Отмъщение... и боли (част II)

Както си седяха на плажа и пушеха, без да си говорят, Алекс изведнъж погледна Миро и се усмихна.
- Знаеш ли, тъпо е... всичко е безсмислено. Няма за какво да се обвиняваме един друг, или да си търсим обяснения или причини, станалото станало... Важното, Миро, е, че наистина ни беше хубаво... - Миро с ...

Zornitsa_Subeva

Проза » Разкази

2009-02-13T14:05:01+02:00 1.3K 1

Силуети

Чу се камбанен звън. Стар стенен часовник, в някоя от черноморските вили, отброи 22 часа. Спокойна лятна вечер някъде през август. Синьото море нежно протягаше ръцете си и къпеше пясъка в снежно-бяла пяна. Светлините на хотелите и вилите осветяваха това приказно място, създадено от Бога за наслада н ...

afro3

Проза

2009-02-13T11:47:53+02:00 892 2

Сила

Тя се изправи от земята и се опита да изтупа прахта от дрехите си. Прашинките останаха полепнали по тъканта, сякаш бяха шарки от десена. Улицата й се виждаше някак притихнала. Въпреки че наоколо се щураше адски много народ и повечето от хората викаха разни неща...
Небето беше станало някак сивкаво.
...

kcekce

Проза » Разкази

2009-02-13T11:39:12+02:00 942 1

Обич

Името му никой не знаеше. Отде беше дошло - турче ли беше, българче ли - пак така... Цани се при Сулюйман ага, стоката му да гледа - ратайче почна - кехая стана! И луда глава беше. Не се даваше ни на работа, ни на мегданя на хорото... обикна го Сулюйман ага като свой син. Нали си нямаше... И имаше з ...

ZEMEDELEC

Проза » Разкази

2009-02-13T11:20:16+02:00 1.8K 1 21

Усещане за любов: Докосване

Докосване
Беше един необичайно слънчев февруарски следобед. Макар и да беше зима, мнозина бяха излезли да се разходят по пясъчната ивица.
Павел стоеше замислено и гледаше в една точка. Сякаш нещо тежеше на душата му.
- Хей, какво ти е? - попита един непознат глас.
- Има ли значение? - отговори с неж ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2009-02-13T11:08:31+02:00 1K 1

Приказка за теб - Приятелят

Неделя е. Един от онези дни през декември, в които слънчевите зайчета си играят с малките вихрушки снежен прах по върховете на преспите. Пъртините са осеяни със стъпки, а стъпките- човешки, кучешки,котешки и птичи тичат наоколо. Мирише на студ. В ранната утрин песента на църковната камбана пронизва ...

линасветлана

Проза » Други

2009-02-13T08:21:11+02:00 1.2K 4

Но Щен Вълк и приказката за Червената шапчица

- Коя си ти, малко момиче? - попита я Големият Лош Вълк.
- Аз съм Червената шапчица - отговори на въпроса му тя.
- Къде отиваш, Червена шапчице? - отново пита той.
- Да занеса тази кошница с лакомства на баба ми, която живее на другия край на гората - каза тя.
- Внимавай - предупреди я вълкът - защо ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-02-13T07:25:57+02:00 1.1K

Мемоари от пубертета 2

Дали съдбата е определена още преди да се роди човек, или сам той изгражда туй, що случва му се после?
Дали случайно срещам хора непознати, що после опознавам вдън душа?
Дали родена съм щастлива, или плачеща за майчиното мляко, що с любов се вливаше в моята уста?
Аз не зная как да вървя, по кой път ...

disnilent

Проза » Други

2009-02-13T06:51:03+02:00 1.1K

Сбогом

СБОГОМ
- Сбогом – при тези думи тя го изгледа накриво.
- Не сбогом, довиждане – поправи го тя.
- Не ме забравяй!
Прегърнаха се за последно. Миг, който не искаха да свършва, но се налагаше. Тя го целуна, след което се отдели от него и се качи в автобуса. Проследи я с поглед докато се качваше. Господи ...

Chaoscore

Проза » Разкази

2009-02-13T00:54:19+02:00 2K 1

Любов моя

Любов моя,
реших да ти напиша тези редове, за да разбереш истинското ми сърце,
с което заспивам всяка вечер, когато теб те няма до мен, а празнотата в него е толкова голяма...
Липсваш ми във всеки един миг, в който дишам сам и в който единственото нещо, което ме крепи да живея, е мисълта за теб - та ...

EMPEROR

Проза » Писма

2009-02-12T22:01:55+02:00 7.8K 5

Кратка учудена приказка

АСТРОНОМИЧЕСКИ ГРЕШКИ
(Учудена приказка)
Нощ. Навън многолуние. И аз, паднал в дълбоката дупка на депресията, клеча зинал и объркан се чудя към коя луна да вия.

otkroven4o

Проза » Хумористична

2009-02-12T20:51:25+02:00 1.9K 3

Свободен и сам

Сам на бара. И хич не ми пука, че трябва да се прибирам. Мога и да не се прибера, ако искам. И да се напия до безсъзнание мога. И най-хубавото е, че утре няма да ми се налага да се извинявам за това. Нито да се срамувам. И някоя козинка мога да си забърша, има и къде да я заведа - направо вкъщи. Ето ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2009-02-12T20:32:44+02:00 1K 1

Фаянсово въображение

Сякаш не фаянс лепеше в банята този мъж, а облицоваше въображението ú.
Подхващаше плочката деликатно, опитно, прокарваше показалец по ръбчетата, сетне с цяла длан обираше въображаеми прашинки откъм гърба. Опознаваше всяка една поотделно, пренебрегвайки очевидността на серийното производство. Сякаш г ...

izvorche

Проза » Хумористична

2009-02-12T20:23:22+02:00 1.2K 3

Черна и Бяла роза

Глава пета
Марон има изпит по танци
Денят на изпита на Марон. Всички ù стискаха палци да успее да го вземе. Но тя се безпокоеше, защото не беше танцувала този танц от доста дълго време, а и ръката ù беше навехната. Точно един час преди изпита се появи една стара приятелка на Марон. Тя каза:
- Така, ...

Bunny91

Проза » Повести и романи

2009-02-12T20:09:00+02:00 1.2K 1 1

Отмъщение... и боли (част I)

Беше гореща августовска нощ... от онези, в които е толкова горещо, че не можеш да заспиш и постоянно пиеш вода от хладилника. Алекс лежеше почти на края на леглото, опитвайки се да избяга от ръцете на съпруга си, който постоянно я дърпаше все по-близо към себе си. Топлият чаршаф се беше събрал на къ ...

Zornitsa_Subeva

Проза » Разкази

2009-02-12T20:02:34+02:00 1.2K 2

Колко различни неща можеш да направиш за себе си?

Колко различни неща можеш да направиш за себе си?
Много чувстваш, много виждаш! Много искаш, бленуваш, събуваш, мечтаеш, чакаш, очакваш, желаеш. Но нямаш! Така като се загледаш, наистина са много, нали? Спомняш ли си когато за последно дефинира думата "инциатива" - когато каза, че ще я поемеш в свои ...

Katia

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-02-12T19:56:56+02:00 1.3K 1

Завинаги заедно

[Любов]
Тя стоеше легнала на брега на морето, загледана в звездите. Той дойде и легна до нея, прегърна я. Така останаха цяла нощ. Загледани в звездите, легнали на брега на морето и не казваха нищо. Защото знаеха, че това са последните им мигове заедно. На сутринта тя стана, но него го нямаше. Бе ост ...

mimi75

Проза » Други

2009-02-12T19:50:02+02:00 1.4K 2

На небето

Ти беше слънцето, което с всяко влизане внасяше светлина и топлина всеки ден.
Ти беше цветето, ухаещо на спокойствие и любов.
Ти беше детето, внасящо лъчезарност и хармония в мен.
Ти беше вятърният полъх, свеж и лек, устремен към мен.
Ти беше нежният поглед, който ме топлеше в студените дни. ...

alex_f52

Проза

2009-02-12T19:44:59+02:00 1.2K 2

Магазин за резервни части

- Ало, магазин за резервни части ли е?
- Дааа.
- Трябва ми автомат за затваряне на дупки.
- Не можете ли да говорите по-високо?
- Казах, имате ли автомат за затваряне на дупки? ...

mari45

Проза » Хумористична

2009-02-12T18:33:16+02:00 1K

За тримата палавници, един камък, който не беше камък и две кучета

Ко Те, Мър Мър и Мър Мяу са братя, приличат си като три капки вода и на външност и по палавост. Направо нямат спиране, като им дойде вдъхновение да вършат лудории. Днес последните двама поне са си намерили занимание, което трудно би могло да доведе до някоя пакост, освен че малко ще поразхвърлят сен ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-02-12T08:57:28+02:00 795 1

Приказка за теб - Господин Робърт

Съмна се. Утрото мързеливо прогледна над почти невидимото сред падащия сняг градче. Валеше като в приказките. На парцали. Над гората, над съседските покриви, над реката, над заспалите в градината цветя. Господин Робърт пръв се събуди. Протегна се. Прозя се. Помириса въздуха и доволно примлясна. Посл ...

линасветлана

Проза » Други

2009-02-12T08:20:54+02:00 1.7K 1 1

Мемоари от пубертета 1

Чашата - изпита. Смехът - изсмян. Мечтите - заровени в забрава. Но оставя белег всяка рана! За миг сетила се бях за всичко, що бе в живота ми прекрасен... и затъжих.
Сега забравила съм аз какво обичам и никога не съм щастлива. Към всичко станала съм безразлична- отминавам- чужда, мълчалива. Защо съм ...

disnilent

Проза » Други

2009-02-12T05:20:00+02:00 1.2K 1

Ловец на души

Играя на наблюдение. Започнах отдавна тази игра. Ей, така - просто наблюдавам един тип. Не че е умил зорите. Трябват му поне 10 сантиметра нагоре от косата. И поне пет килограма надолу, особено в онази средната част на тялото, която прави раменете му да изглеждат малко крехки. Иначе има хубави бистр ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2009-02-11T23:35:47+02:00 1.2K 4

В училище

Беше сутрин около 10 часа. Пролетта сякаш напираше от прозорците на класната стая. В стаята имаше само няколко ученици. Велин седеше върху учителското бюро подпрял дългите си крака с маркови маратонки на чина пред него. Ядеше пакет чипс и нехайно ронеше парченца по пода. Беше забранено да се яде в к ...

Kopriva

Проза » Разкази

2009-02-11T22:05:48+02:00 1.1K 3

Живот на колела. Или светът - Мама, легло и вечно усмихнат палячо, който навява тъга

Просто нов опит да изневеря на себе си...
Златомира седи в леглото и държи в ръчички палячо. Не просто го държи - малките детски пръстчета се впиват във влажния шарен плат, почти проникват през него в подплата. Седи така от часове.
Мама би я похвалила. „На мама златното момиче" - би казала. Тя е точ ...

Vyrtina

Проза

2009-02-11T20:28:40+02:00 1.5K 2

За мъдреците

Да си поговорим за зъбите. Не, няма да изнасям лекция, просто ще пофилософствам за мъдреците.
Ето, расте ми трети мъдрец. Ходих на зъболекар, бил за вадене. Пречел на другите зъби и ги бутал напред. Замислям се аз преди малко; нали и мъдростите в живота бутат човека, карат го да продължи напред. Защ ...

disnilent

Проза » Други

2009-02-11T19:21:02+02:00 1.3K

Скачаме ли?

Скачаме ли?
Стояхме пред сладкарницата и спорехме. Във връзка като нашата диапазонът от теми за спорове беше от забравена на котлона тенджера с извряла супа до жестоко и абсолютно безпричинно предателство. Изврялата супа си е сериозен проблем. Особено когато нямаш какво да ядеш, а умираш от глад в 3 ...

eX_girl

Проза » Разкази

2009-02-11T18:50:10+02:00 962 1

Малко за мечтата и още нещо...

- Мечтаеш ли?
- Мечтаех.
- Защо спря?
- Защото нямах за какво повече да мечтая.
- Не разбирам! ...

gall

Проза » Други

2009-02-11T18:45:44+02:00 1.3K 2

Черна и Бяла роза

Глава четвърта
Бяла Роза помага на Черна Роза и ú дава обещание
След като всички от учебната база разбраха, че Марон е танцувала. Абсолютно всички момичета я молеха да бъде в отбора им, освен една. Това момиче, което се държеше още по-гадно с Марон, беше Даниела.
Един ден Даниела каза:
- Защо продъл ...

Bunny91

Проза » Повести и романи

2009-02-11T18:23:49+02:00 1.2K 1 1

Времената сигурно са полудели - 24 глава

24.
- Стартираме парада утре. – млъкнах, очаквайки въпроси и уточнения. Наистина много се надявах Мирна да е достатъчно наясно със ситуацията, за да знае сама какво да прави.
- В колко часа? – попита тя, а аз въздъхнах наум с облекчение.
- Около два следобед по твое време. Ако всичко върви по план. ...

kcekce

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-02-11T17:53:19+02:00 921

Беше...

Мога ли да забравя времето, прекарано с теб и да изтрия ей така щастливите дни...?!
А мога ли да забравя, че те обичах и че давах живота си за теб?!
Всичко друго бих забравила, но не и това! И сега те обичам, но е различно!
... беше някога, вече не е!!!

ZlobnotoBaby

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-02-11T12:39:04+02:00 1.2K

Светът през погледа на малкия човек - 3

Светът през погледа на малкия човек - 3
... продължение...
Светът през погледа на тригодишното дете
Вече ходя, тичам, катеря се. Въобще, избирам си посока на случаен принцип... и потеглям. Е, не винаги успявам да предвидя препятствията. Често се спъвам или подхлъзвам. Не е от най-приятните усещания. ...

pavli

Проза » Разкази

2009-02-11T09:23:11+02:00 2.1K 8

Таро

- Какво е това? - попита една вечер Ко Та Рак.
- Карти Таро - лаконично както обикновено отговори Гар Ван.
- Хм - замисли се котакът - А какви пък са тези карти Таро?
- Служат за разчитане на послания - започна да му обяснява сенчестата - Ето примерно тази означава... а пък в комбинация с тази... до ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-02-11T08:53:06+02:00 1.7K 1 3

Приказка за началото

Съмва се. Усещането за изгрев рисува причудливи сенки по опушения таван. В огнището тлеят два-три по-упорити въглена. Около мен мирише на сън и на старост, на изживяно време и на спомени. Навън ранобудно, все още не настроило гласец петленце вика слънцето. Слънцето... което ще изгрее за другите, слъ ...

линасветлана

Проза » Разкази

2009-02-11T08:49:21+02:00 1.1K 1 4

Тя - душата на едно малко момиче

Валеше от два часа. Калният и студен дъжд обливаше малките, забравени от Бога, улички. Студът допълнително сковаваше жалките и очернени души на хората, пълзящи като плъхове по улиците на града. Мракът обгръщаше всичко – града, улиците, душите, включително и Нея. Тази вечер всички земни сили бяха сре ...

Ca6uTy

Проза » Други

2009-02-11T08:03:28+02:00 1.1K 2

Екзекуция

"When you know that your time is close at hand
Maybe then you'll begin to understand
Life down there is just a strange illusion"
„... краят на осемнадесети век във Франция. Тежки времена, търсещи бързи решения. Народът се губеше в хаос, а главите падаха като круши. Париж бе удавен от дъжд и сълзи. О ...

Rabbit

Проза » Разкази

2009-02-11T01:07:50+02:00 1.3K 1