Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.2K резултата

Още един ден в ада

ОЩЕ ЕДИН ДЕН В АДА
Беше скапан ден. Един от онези, в края на които започваш да си задаваш въпроса защо живееш. Още от сутринта не започнах добре. Докато се бръснех в банята направих няколкократен опит за самоубийство, в резултат на което излязох от нея целият в лепенки. Приличах на човек, който е им ...
Greg (Светослав Григоров)
Greg
Проза » Разкази
1.7K 20

Последният ден

Слънцето грееше кротко в есенния следобед, времето все още беше топло, но листата пъстрееха и тук-там вече окапваха. Далече, много далече напред се виждаха гърбовете на последната планина. Някъде оттам започваше тесния път към това място, който рядко биваше използван и още по-рядко можеше да бъде на ...
ГФСтоилов (ГФСтоилов)
ГФСтоилов
Проза » Фантастика и фентъзи
1K 3

Сняг

Сняг. Отпред. Отзад. От двете страни. Само сняг. Изглежда така, сякаш земята го бълва към небето. А то, горкото, цяло е прашасало от уродливо-грамадните снежини. Едри, мокри трохи. И вятър, който ги насипва с космическа бързина на грамадни преспи точно върху пътя. С отчаяние оглеждам грозното бяло п ...
Апостолиция (Ели Лозанова)
Апостолиция
Проза » Повести и романи
1.7K

Малка част от душевноста ми

Казвали хората някога имало добър свят, а къде е сега, питам, като все едно живеем в ад.
Не, ние не живеем в пъкъла, по-скоро живеем в един свят на материалното, където парите са най-важната част от нашия живот. Те изместват дори и семейството, а за любовта има ли смисъл да говорим?
Всеки трезво раз ...
Mytag (Димитър Стоянов)
Mytag
Проза » Други
1.3K

И сякаш...

Вдъхновено от едно друго „И сякаш...”
Посветено на Вени...
И сякаш ти си крилете, с които политам между сградите... и сякаш ти ми направи хартиени ръце, които се подчиняват само на твоята воля... и сякаш падам всеки път, когато си далеч... и сякаш ти си цялото ми вдъхновение и цялата сила в душата м ...
eX_girl (Метафора)
eX_girl
Проза » Писма
1.3K 1

Кръговрат

Картините се сменяха пред очите ми, а образите бяха едни и същи. Всичко бе снежно и бяло. Дърветата бяха свели ниско клоните си, сякаш ридаеха безмълвно. Снегът като че бе затрупал и грижи, и проблеми, и болки.
А напролет? Когато слънцето мъчително го разтопи с лъчите си? Борбата започва отначало. З ...
MaRtiTyyy (Марти Петрова Стефанова)
MaRtiTyyy
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1K 2

Бълбук

- Здравейте - бодро поздрави Ко Те двамата си братя - Как е?
- Бълбук - отговори му Мър Мър, като изкара сапунен мехур от устата си.
- Бълбук - омърлушено избълбука едно балонче и Мър Мяу.
- Ъ?! - възкликна Ко Те - Какво става тук?!
- Бълбук - обясни му Мър. ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
966 1

Ако бях...

Антон затвори папката със сценария и я тръшна в полунатрошеното бюро на кабинета си. Той бе ядосан. Бе свил устни и челото му бе като плисирано. Когато го поотпусна, се отличиха дълбоки бръчки. Режисьорът сега не мислеше. Цял ден се опитваше да прочете този отвратителен сценарий, който привидно не х ...
icohim (Христо Стоянов)
icohim
Проза » Разкази
1.2K 4

Пропуснати мигове

.... и мрак ще облее земята, за да скрие страха в сърцата на тези, които ще бъдат изгубени в мрака завинаги...
* * *
Кристина отвори прозореца и седна на широкия му перваз. Свеж океански въздух нахлу в стаята и леко развя косите й. Нощния хлад я погали и тя настръхна, но й стана приятно от допира му ...
ГФСтоилов (ГФСтоилов)
ГФСтоилов
Проза » Фантастика и фентъзи
1K 1 2

Няма да има по-добри от нас - монолог

Мащабни открития, политизирано мислене, забравена връзка с природата и човекът-робот. Такава е нашата действителност.
Ограничил се в рамките на пашкула си, ти не виждаш и не чуваш. Това неминуемо води до твоето духовно падение. А Любовта, онази космическа сила, която те кара да летиш към незнайни ви ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Други
1.3K 1

Единственият

Всички жени търсят Единствения. Някои от нас го намират, други не. Още от деца ние имаме представа за това какъв точно трябва да бъде той и макар че не винаги си го признаваме, ние търсим неговите черти в нашата половинка. Като започнем от външния вид, преминем през дребните неща, които ни карат да ...
Teddy_music (Теодора Петрова)
Teddy_music
Проза » Други
1.3K

Стената - Част II

Всичко ми се върти. Попрекалих с водката и с глупостите. Много глупости правя напоследък. Емо много ми липсва. Опитвам се да не се замислям много, много, но... уви. Ще взема да се видя с момичетата. Да поизлезем някъде, да удавим мъката в алкохол. Не ми се излиза много. Поне да мине времето.
Телефон ...
eX_girl (Метафора)
eX_girl
Проза » Повести и романи
1.1K

Тъмно е

Тъмно е. Е, не чак толкова. Въпреки плътните завеси, силуетите на познатите мебели изплуват тук-там в топлата тишина на стаята. Другите спят. Не трябва да шавам много, много, защото щом ги събудя ще стане тя една. Ще ме питат боли ли ме нещо, пие ли ми се вода, ходи ли ми се до тоалетната, лош сън л ...
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
линасветлана
Проза » Други
1.3K 1

Съпоставка

Знаеш ли колко много прилика има между хората и кучетата?!
При женските кучета била вродена повече агресия и доминантност и били по-хитри от мъжките. При нас да не е по-различно! То мъжете са си все под нечий чехъл - стоят си там на сянка - мирни, тихи, кротки - не смеят да шават, че развихри ли се ...
disnilent (Коколлляк)
disnilent
Проза » Други
1K

Плачат ли на раздяла звездите

- Слушай, дядо, сънувах странен сън - каза момчето.
- Ъхъ - безучастно каза старецът, кърпейки рибарска мрежа пред малката си хижа на брега.
- Не, не, слушай! Този сън е хубав. Сякаш беше наистина! - възкликна то и заразказва бързо, преди споменът да е избледнял заедно с настъпването на зората.
Дядо ...
ГФСтоилов (ГФСтоилов)
ГФСтоилов
Проза » Фантастика и фентъзи
1.1K 4

Красивият убиец

Казах им да не ходим там, но те не ме послушаха. Беше в средата на ноеври и целият ден бях прекарала сама в нас. Реших, че трябва да изляза. Обадих се на най-добрата си приятелка Ива, тя ми каза, че с Вили и някакво момче щели да излизат, ако съм искала - да се присъединя. Никак не ми се стоеше в на ...
people-always-leave (Алекс)
people-always-leave
Проза » Разкази
1.5K

Абортът

Денят, в който установи, че е бременна, я хвърли в ужас и отчаяние... Каква ирония на съдбата. Стотици жени копнеят да станат майки и бременността за тях е най-големият божи дар, а при нея истински кошмар. Та тя имаше голям син, вече тинейджър, а сега тази бременност. Само това и трябваше... Защо Го ...
dimi49 (Димка Първанова)
dimi49
Проза » Разкази
1.5K 6

Чудо

ЧУДО
Миг преди да стовари секирата, лъч светлина озари тила и. Кафявата къдрица, самотна върху бялата кожа, припламна и палачът потръпна. Не усети как ръката му се отпусна, но усети тишината. Огледа се - тълпата я нямаше, цялата тази гмеж, лъхаща на немити тела и прогнили души. Зелено... всичко беше ...
сиа (Силвия Андреева)
сиа
Проза
1.1K 2

Телефонен маратон

- Ало, ремонтната?
- Да, ние сме.
- Мъжът ми каза, че има нужда от ремонт.
- Кой има нужда?
- Веднага го вземете за ремонт! ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза
790 1

На Баща ми

Беше дъждовна ноемврийска сутрин. Заедно със едно съседско момиче бяхме се запътили към къщата на една съученичка.
Когато стигнахме, видяхме баща ù, който трескаво подреждаше документите на колата си, защото явно вече закъсняваше за работа. Щом го видя, нашата приятелка му извика:
- Тате-е-е, закара ...
*Dark_Girl* (Вили)
*Dark_Girl*
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1K 4

История на изкуството

Младият Микеле дълго се любуваше на изгряващите зари над родната Флоренция. Избледняващият мастилен цвят на утринта, просветването на първите искри, величественият възход над земята на огнения оранжев слънчев диск. Първите затанцували сенки...
Юношата се вълнуваше от красотата на творението, величие ...
WIK (Валери Качов)
WIK
Проза » Други
840

Спускане с шейна

Ако походите около една сухопътна миля на изток от последната къща на Околийската Околия, ще стигнете до една поредица склонове и хълмове, които зимно време, като натрупа снегът, се използват за пързаляне със ски, шейни и какво ли още не.
Гарван се събуди късно сутринта и първата й работа бе да слож ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
948 2

Най-ужасният мъж на света е моят

Най-ужасният мъж на света е моят
- Вие мислите, че аз живея добре?! Не, лъжете се. Може и аз да съм ви подвела, с моите тъпи „Милото, муцито"... Ама аз, за да не се излагам. Но вече няма какво да крия от вас, вие сте ми най-добрите приятелки.
- Защо говориш така, мъжът ти не е лош?
- А, така ли?! Не ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза » Хумористична
3K 14

Псевдо-екзистенциализъм

На този свят сме, за да се събудим сутрин, приели фактите за константи...
за да усетим душевните емоции - дадени ни като дар,
за да видим материята, но и криещото се във въздуха,
за да се заслушаме в шепота на миризмата и гласа на глухарчето,
за да проникнем в плиткото и да се загубим, ...
va6ta-lelq (Диреоставаща Епилация)
va6ta-lelq
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.8K 2

Once upon a time...

Имало едно време... една гъсеница. Тя си живеела както всяка друга гъсеница, хапвала листа и пълзяла, стремейки се да опознае света около себе си. Било ден като всеки друг и гъсеницата решила да направи своята ежедневна разходка... Както си пълзяла по ствола на едно дърво, тя съзряла необикновена св ...
SveT (Светослава Йовева)
SveT
Проза » Други
1.7K 6

Изгубихме се...

... В средата на седмицата
при всеки здрач си спомням за теб
и се измъчвам...
Вървейки към брега, аз виждах само теб
и спомена... ...
samomen (Пламена Христова)
samomen
Проза » Други
1.5K 1

В търсене на Лазурния - VІ ч.

ГЛАВА ШЕСТА
Вечерята в далечното царство
Държа да се знае, че приказката е писана през 2006 година, когато още не знаех за съществуването на този сайт и подвизаващите се в него, крале, принцове, котараци, вълци, птици, вампири, канибали и други герои. Затова приликата с всеки "разпознал" себе си е н ...
Юлия (Юлияна)
Юлия
Проза » Други
1.2K

Ветеринарят и маймунката

Едно незнайно как появило се приятелство. В унисон с падналата гъста мъгла, тъжна с навлажнени, червени очи маймунката стоеше примирено свита в скута му. Явно тук се чувстваше защитена след поредната кошмарна нощ. С приповдигнато самочувствие и изпълнено със съчувствие и доброта човешко сърце, заста ...
dimi49 (Димка Първанова)
dimi49
Проза » Разкази
2.2K 4

Демонът + Ева (1)

Надявам се, че ще прочетете откъса до края и ще коментирате, за да знам дали да публикувам и продължение. (:
Улицата на Художниците
По-страшни и призрачни от занемарените къщи са само и единствено изоставените улици, където все още личат хорските стъпки, а глъчката отеква във въздуха като далечно ех ...
watergabi (Габи Кожухарова)
watergabi
Проза » Други
1.3K

Стената

8 часа вечерта. Какво виждам? Нищо. Морето се разбива уморено под прозореца. А аз съм никой. Просто едно размито момичешко лице, устремено към звездите. Слушам John Surman. Много подходяща за обстановката музика. Отнася ме. Трябва да сляза долу на брега, да се отдам малко на морето. Но след малко, н ...
eX_girl (Метафора)
eX_girl
Проза » Повести и романи
929

из На гости на Гар Ван - Липси

- Не може да бъде! - намръщи се Ко Та Рак - Някой ми е изпил паничката с мляко!
- Хм - изхъмка замислено Но Щен Вълк.
- Хей, някой да е виждал черпак №2? - извика от кухнята Гар Ван - Нещо не мога да го намеря.
- Хм - изхъмка отново Вълк.
- Кой ми цапцароса газта?! - провикна се от двора Сянка - Ток ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
953 2

Страдание и болка

Тази нощ, пълната луна пак изгря. Обградена от звезди, тя никога не е сама. Тя не знае що е самота. Винаги има до себе си все една звезда, която да ú прави компания в тъмната нощ. Никога не върви своя път сама. Никога не чувства що е болка. Всеки път, щом я погледна, виждам теб. Твоите очи не могат ...
Bunny91 (Тъмен ангел)
Bunny91
Проза » Други
1.3K 1

Stop!

Просто замълчи...
Спри! Не говори! Нито думичка повече... Не!
Млъкни или си върви...
Къде тръгна? Спри! Стой...
До мен бъди. ...
GEMINITheTwins (Спаска)
GEMINITheTwins
Проза » Писма
937

История на познанието

История на познанието
Някога... както във всички приказки Великият Социолог не знаеше какво са хората, племената, даже и тоягата, която все пак му служеше.
Той ловуваше както всички останали, за да се храни, но не беше сит като Големия Камък. Неговите жертви все избягваха, стрелите му бяха лоши.
Неу ...
WIK (Валери Качов)
WIK
Проза » Други
2.7K

Великата тройка- горска приказка

Събрали се горските животни около един полузагнил пън. Нов господар им трябва. Старият лъв вече е на път за онзи свят. И седнали те да умуват.
- Ако изберете мен - обадила се мечката, от която дори и човекът се страхува, ще ви бъда вярна, ще изпълнявам всички ваши желания, ще ви избавям от трудности ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Хумористична
1.1K

Душа и капки

Представям си как в пространството, където душата ми играе - вали... тогава ми става сякаш по-леко... капките, с тежест, падат по нажежената от болка почва... където буци се търкалят и доразраняват безплодието... където огнени спомени са единствените изкопаеми - огледала на рубини с протъркани от съ ...
va6ta-lelq (Диреоставаща Епилация)
va6ta-lelq
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
2K 4

Бог е любов

Бог е любов
Скръц-скръц, скръц-скръц. Снегът хрущи под старите ботуши на жената пред мен. Вървя след нея в тясната пъртина и се ядосвам. Ядосвам се на себе си, че не излязох малко по-рано и сега пак се налага да бързам, ядосвам се на незнайния работник, разривал снега, задето не си е свършил работат ...
Galadriel (Лейди от Лориен)
Galadriel
Проза
1.4K 6

Непознати

Чудя се какво ли ни дели, уж сме близо, а така далечни.
Ние, двама непознати, в нощта вървяхме, без дори да подозираме един за друг.
Непознати до вчера сме били, но една нощ и всичко се промени.
Онази нощ, във онзи град сега така далечен, и милион години не ще я заличат.
Не една и две лъжи изрекохме ...
десито00 (Десислава Миленкова)
десито00
Проза » Писма
1.5K

Продължение на "Миг от вечността"

Тя стоеше бледа и изпита в своята кремава ленена рокля, обувки „Гучи” и леко златно колие. Бе по-мълчалива от обикновено. Погледът и блуждаеше някъде.
- За какво мислиш, Рафаела? – попита я съученичката и. Рафаела се сепна и измънка нещо. Беше денят на дипломирането ù. Навърши пълнолетие преди някол ...
nicoleivanova (Николина Иванова)
nicoleivanova
Проза » Повести и романи
1.2K 3