Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Днес и утре в живота на един зависим

Днес и утре в живота на един зависим
Пак гледаш през мен, а не ме виждаш, с поглед отнесен, зашеметен. Въобще съзнаваш ли, че още съм тук?
"Има ли смисъл, щом няма значение?" питал си ме толкова пъти и двойно повече съм ти отвръщала, че не знам .
"А ще останеш ли?" бе следващият въпрос и аз винаги о ...

an.invisible.girl

Проза » Други

1.1K

Ръцете на мама

Милена се приближи седна до леглото на мама и рече:
- Здравей, лельо Ленче, с теб май цели две години не сме се виждали.След това хвана изтощената слабичка и трепереща ръка и я целуна. Помилва я по лицето, както се милва болнаво малко дете, и я притисна към себе си.
- Виждаш ли на какво съм заприлич ...

dimi49

Проза » Разкази

4.4K 15

Силует

Под нежното сияние на юлската луна, един тъмен силует прибяга плашливо по протежението на мрачната улица. В тези часове никога не можеш да си сигурен дали е човек, или котка. За мен беше просто силует. Черно-белезникав, тук-там проблясващ. Реших, че трябва да е било жена - беше прекалено дребно, за ...

eX_girl

Проза » Разкази

1.8K

Някъде във времето

1.
Голото поле края града беше мъртво. Така безжизнено изглеждаше, че сякаш тук никога не е имало живот. А според картата е имал многобройно население. И първото нещо като дума, която дойде на ума на Алексия, когато пропълзя до ръба на скалата, беше:
– Гробище!
Обрасли в сухи стърнища остатъци от ка ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K

Мен си търсил

Луна... Небе... И пак същата тъга...
ако кажеш, ще тръгна с дъжда,
ако кажеш, ще отлетя с лекия повей на вятра,
ще потъна в завесата на нощта
и не ще ме видиш никога! ...

s3r3nada

Проза » Други

1.4K 1

Ловецът на пеперуди (глава 3)

Глава III
Един живот
След като преминаха през свода на храма и изоставиха зад гърба си набучените свински глави, гледката пред тях не се подобри – напротив тягостната атмосфера се засилваше. Навлязоха във вътрешността, където мрака се беше настанил трайно, като единствено бавно умиращата светлина на ...

caterpillar

Проза » Повести и романи

2.2K 3

Как умират птиците

Те бяха две свободни птици, които си летяха безгрижно в гората. Бяха плахи, наивни и млади, особено женската, когато събраха в едно сърцата си, за да станат завършена цялост.
В онази пролет гората се листеше в цялата си красота. Двете влюбени птици си избраха най-старото и стабилно дърво и си свиха ...

Жулли

Проза » Разкази

2K 24

Студено е...

Студено е и аз съм тук.
Мрачно е, но аз съм тук.
Гробовно тихо е, а аз винаги ще бъда тук.
Страшно е, а мен ме няма.
Крещиш, докато потока от любов, проправящ си път към сърцето ти, не пресъхне. Тишината кънти в думите ти. Защо не ми го каза преди? Когато още можех да съм твоя? Сега съм чужда и далече. ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 1

Тихо

Тихо, чу ли ти какво прошепна моята душа, а искаш ли да ти разкрия мислите си аз сега? Дали ще ми повярваш, че си лягам вечер и сутрин ставам с мисълта само за едно момиче, а то е толкоз нежно, с коси от кехлибар и кожа нежна, сякаш е листенце на кокиче?!
Притихнал аз в стаята стоя и мисля как чувст ...

maikal

Проза » Писма

1.9K 3

Продължение от книгата

Изминаха седмици, месеци. Кехлибарено-кафевите листа на чинарите потрепваха като звънчета по дърветата и с лек, ефирен танц се приземяваха. Подгонени от северняка, подтичваха по тротоара, за миг поспираха, наново литваха, пак се плъзгаха, докато най-сетне намираха покой.
Христо Данов научи Колчо на ...

mari45

Проза » Повести и романи

1.1K 1

В мен... в него...

Той никога нямаше да е мой изцяло... Знаех го! Мразех го заради това. Мразех и себе си заради глупавата си слабост... мразех се, че чувствам...
Тишината, която кънтеше ударно с нашата песен... Тази , която той мразеше. Влудяваше се всеки път , когато му показвах, че познавам всяка частица от него... ...

hellwoman

Проза » Разкази

1.6K 2

Величествените

Величествените
Тя стоеше там, между тях - Величествените.
Те бяха високи и жестоки като огромни гранитни статуи, но не - те бяха скали с каменни сърца.
Тя стоеше между тях – вцепенена от страх.
Караха я да се чувства нищожна, смазваха я с присъствието си и правеха съществуването й безсмислено, сякаш ...

florinda92

Проза » Други

880 1

Есенна вечер

Беше млада есенна вечер - мургава, с дъх на узрели плодове, с глас на обречени птици и с маслинени очи, чийто тъжен поглед проникваше плахо в душата ми и тя потръпваше. Тази прелестна девица притежаваше необикновеното вълшебство на природата, което притежаваха почти всички жени - да омагьосва със св ...

purko59

Проза

1.2K 17

Моето послание към природата

Беше зима. Снежно бяла покривка беше паднала над гори и поля. Виждаха се само стъпките на хората и животните по снега.
Аз съм птица, като всички останали, но в един януарски ден се случи нещо необикновено, нещо което остави вечен спомен в мен...
Летях из гората и се наслаждавах на зимната "картина". ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

3.2K 1

Къщата на самотните

Къщата на самотните
…и аз се обърнах, и погледнах скалата и знаците;
знаците гласяха САМОТА.
Едгар Алан По
Една стара, запустяла къща... цялата обрасла в бръшлян, с напукани стени, ръждясали улуци, провесени страховито надолу... със затворени кепенци... цялата потънала в самота и тишина... обвита в ...

svetlioo

Проза » Разкази

1.9K 3

Машенка

На Теодор Иванов - с благодарност и уважение!
От месеци ме мъчеше творческа суша. Не можех да напиша и ред. Станах заядлива и кисела. И преди да падне жертва някой невинен, метнах раницата, вързах връзките на бойните маратонки и поех към планинското село.
Пристигнах в ранния следобед. Вратата на сел ...

inakrein

Проза » Разкази

2K 22

Точки и многоточия

Тази вечер ми е странно.
Неканени нахлуха толкова спомени и мисли. Немското радио, което бог знае от къде тръгна на компютъра ми, ми навява толкова спомени и мисли, мисли за миналото, бъдещето и настоящето. Мисли за хора. Които изчезнаха от живота ми, но зная, че скоро ще се появят. Още когато ги ср ...

~iSkRiCa~

Проза » Писма

2.2K 1 4

За бракa, папагалите и пурите

За брака, папагалите и пурите
Седяхме с другаря Аврамов (викахме му така, защото навремето баща му бе член на ЦК) на маса, огъваща се от мезета и пиене. Бяхме разхвърляли по чиниите парчета луканка, филе, пастърма и суджук. Дебело нарязани, та като ги хапнеш -да ги усетиш, а не като тия ресторантски ...

Greg

Проза » Разкази

1.6K 26

Милошев

МИЛОШЕВ
– Жив ли е още Милошев – попитах Адаша, когото не бях виждал от 10 години.
– Не знам – каза Адаша. – Голям образ.
Двамата замълчахме. Образът на Милошев изплува из битието или небитието и се заклати към нас.
В едната си ръка дългата фигура на Милошев носеше вечното си сако, а в другата – веч ...

Раш

Проза » Разкази

1.4K 1

Обирът

Мрак. Лека мъгла се стелеше ниско над земята. Тишина. Гробна тишина. Храстите и дърветата правеха много добър параван. Така, даже и да минеше някой покрай оградата, нямаше да ги види. Потеше се като прасе, а беше адски студено. Клечеше като патка, не дишаше, а кракът му трепереше. Защо, защо го беше ...

LSDeka

Проза » Разкази

1.2K

* * *

СЪОБЩЕНИЕ
Вчера вечер натоварих фамилията в семейния миниван и запрашихме към Фичоза. След 18.00 ч. слънцето вече не огрява плажа и почти няма хора, но водата е стоплена от деня, а пустотата предполага хубава скара между камъните. Често през летния сезон там е нашият малък морски ресторант. Докато ж ...

AppeaRance

Проза » Хумористична

1.8K 2

Дъждовен ден

Навън валеше. Дъждът отмиваше калта от улиците, локвите бяха безброй, а капките падаха безмилостно по земята. Всяка от капките имаше свой път, своя цел. Сякаш дъждът беше изпратен от някого, за да помогне на хората и да ги пречисти. Но никой не разсъждаваше така, никой дори не обръщаше внимание на в ...

eyesss

Проза » Разкази

1.8K 3

Бяг

Тя тичаше. Макар и да не съзнаваше какво точно се случва, инстинктът й я караше да се носи като вятъра. Обхваната от див ужас пресече отъпканата горска пътека и се втурна отново в гъсталака. От двете й страни стволовете на дърветата и надвесените клончета се размиваха в една зелено-кафява стена, но ...

jeditte

Проза » Разкази

1.2K 1

Поток на мисълта

Поток
на мисълта
Уважаеми читателю,
Отметни поглед за малко от този разказ и погледни през прозореца на своята стая. Какво е времето?
Сега, като гледам навън, установявам, че вали. Небето е прихлупено над земята, черни облаци са го опасли, ситни капчици дъжд падат бавно надолу и постепенно намокрят ...

svetlioo

Проза » Разкази

1.6K

Строго секретно

Да не се чете от хора, които нямат чувство за хумор и неплатени данъци!
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Запознах се съвсем случайно, в едно изискано заведение, с три дами от висшето общество. Понеже не съм искала съгласието им да опиша тази история, съм променила до неузнавае ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2.1K 49

Ловецът на пеперуди (глава 2)

Глава II
Страхът идва и когато затвориш очи
Макар, че оттогава вече бяха изминали доста години, Йоан все още помнеше всеки детайл, всеки миг от тази невероятна среща. Дори сега, когато затвореше очи, цялата нощ се разиграваше наново и той можеше да усети полъха на вятъра, мириса на цялата зеленина, ...

caterpillar

Проза » Повести и романи

1.8K 3

Две разбити сърца

Две разбити сърца
Беше най-топлият ден от доста време насам, а Слънцето сякаш ни приветстваше и галеше с нежните си лъчи.
- Време е да си вървя. - прошепнах аз.
- Добре.
Но помислих, че не ме е чул. ...

florinda92

Проза

963

Продължение от книгата

- Христе, Христе бре! Вода ти Колчо, да го научиш на твойте книги!- провикна се Аргирът.
Дядо Данов изправи великолепната си бяла брада и погледна към оградата.
- Ти ли се бре, Аргире? Я влизай! Седни, та разправай! Кво го чиниш? Хортуват, за социалист са пишеш? Социалистически идеи си насаждал на м ...

mari45

Проза

994 1

После

ПОСЛЕ
Бяха стотици хиляди - безплътни, сериозни и някак притеснени в движението си нагоре, сковани може би от това, че не знаеха нито къде отиват, нито какво ги очаква там.
Той бе един от многото - вече безименен енергиен сноп, увлечен от общия поток - една нематериална субстанция особено подредени ...

andyboy

Проза

1.1K

Сънувах, че се раждам

Сънувах, че се раждам
Сънувах, че се раждам. Болеше. Беше тъмно, влажно и непознато. Страхувах се. Исках да се върна обратно - при невидимия глас, който пее; при светлината, която обгръща с любов; при цялото. Не исках да бъда звук, след като съм била песен. Не исках да бъда искра, след като съм била ...

rarebird

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 10

Горен калибър

sunnyrainbow

Проза » Други

1.2K 7

Героиня на нашето време

Тя беше кадърен специалист, но това не бе достатъчно. Умееше да влиза под кожата на началниците си с добре подбрани жестове на внимание. Всъщност, има ли шеф, който да не е чувствителен към ласкателствата? Вероятно се срещат изключения от правилото, но са толкова редки, че са кандидати за Червената ...

feia

Проза » Хумористична

1.5K 25

Жива вода

Ливадата аленееше. Макове приветливо кимаха с глави. По дървеното мостче трополеше с копитца Стояновото конче. Имаше здрави крачета и ниско набито тяло.
Животното, устремило глава напред, упорито заплува в морето от червени цветове. В далечината се гушеше бащината къща на Стоян - малка, бяла, с нисъ ...

azura_luna

Проза » Разкази

2.1K 50

Тя

Има ли по-хубав начин да умреш?
Мисълта се прокрадна бързо, пляскайки с опашка по мокрия пясък и издъхна някъде между солените камъни и покритите с водорасли раковини.
Нямаше и тя отлично го знаеше... По-добре от всеки друг на света, а и във всички останали, които сигурно съществуваха.
Нямаше и няма ...

faiden

Проза » Други

1.2K 1

Слънчоглед

BRAMASOLE е любимата ми дума. Когато я възприех като част от моя вътрешен свят, озадачих повечето, които ме познават отблизо. Същите, които съм допуснала в сърцето и дните си.
BRAMASOLE означава слънчоглед, преведено от италиански. На мен обаче ми звучи като бъдеще. Красиво. Защото всички се надявам ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

1.1K 2

Защото...

На Него...
Защото бяхме забравили, че сме истински... защото ти не вярваше, а аз вярвах прекалено много... защото аз чаках теб, а ти към мене не поглеждаше... защото беше студено, а аз не знаех как да се стопля... защото ти вечно тичаше, а аз не можех да те стигна... защото бяхме прекалено уморени, ...

eX_girl

Проза

1.5K 6

Летящи души

Малкото радио "Сименс" от няколко дни бе откачило. След като Стивън Уоруик го изключеше, то от време на време се включваше самичко. Но това не бе най–лошото. Радиото предаваше само едно и също на всички станции – някакво ломотене на съвършено неразбираем и странен език. В пристъп на умопомрачение, С ...

Radi-Radev

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K

Искаме или не – случва се...

Преди време имах доста свободно време, бях необвързана, волна птичка; ходех на курсове и ми беше забавно, особено след като на един такъв курс се запознах с две момичета – Мира и Рени*, с които си допаднахме. Всеки път след часовете ходехме някъде и се забавлявахме... по женски. Мира мацка имаше гад ...

FRACLA

Проза » Други

1.1K 5

Ученическа драма

Добре дошли в моя свят! Аз съм... всъщност името ми не е важно. Аз съм една средностатистическа ученичка. Мразя даскалото, мразя учителите, мразя задушните класни стаи и да губя времето си, слушайки за някой отдавна умрял цар.
Не че имам някакъв праблем с оценките, аз съм тип “отличничка”, “задръсте ...

Nely

Проза

930 1

Метрономът

Метрономът
Метрономът тракаше монотонно. Учителката допълнително удряше в такт с музиката с ръка по рояла, а детето свиреше, но като че ли умът му беше някъде другаде и ръцете му натискаха клавишите автоматично. След малко, когато спря да свири, тя започна да му говори нещо, а то я погледна умолител ...

svetlioo

Проза » Разкази

1.4K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Днес и утре в живота на един зависим

Ръцете на мама

Силует

Някъде във времето

Мен си търсил

Ловецът на пеперуди (глава 3)

Как умират птиците

Студено е...

Тихо

Продължение от книгата

В мен... в него...

Величествените

Есенна вечер

Моето послание към природата

Къщата на самотните

Машенка

Точки и многоточия

За бракa, папагалите и пурите

Милошев

Обирът

* * *

Дъждовен ден

Бяг

Поток на мисълта

Строго секретно

Ловецът на пеперуди (глава 2)

Две разбити сърца

Продължение от книгата

После

Сънувах, че се раждам

Горен калибър

Героиня на нашето време

Жива вода

Тя

Слънчоглед

Защото...

Летящи души

Искаме или не – случва се...

Ученическа драма

Метрономът

Опашка